От древни времена шафранът се счита за една от най-ценните и скъпи подправки. Представлява изсушени близалца на вид  есенен минзухар - Crocus sativus L.

Клубенолуковиците се засаждат през пролетта на светли, защитени от ветрове места на дълбочина 5-8 см. На едно място може да останат четири години.  Почвата трябва да е лека, проницаема, богата на хранителни вещества. При добри грижи шафранът цъфти още през първата година - през октомври лилавите му цветове ще са прекрасен акцент в градината.

Реколтата се събира в при разтворени цветове в сухо време. Откъсват им се близалцата, които се сушат при температура 45-50 градуса 12-15 минути. Изсушените близалца са със силен приятен аромат и нагарчащ вкус. Подправката се употребява предимно в сладкарството, за ароматизиране и оцветяване на кексове, кремове, курабийки и т.н. Количеството на употребявания шафран трябва да е много малко, тъй като придава горчив вкус.

(снимка) Куркумата също е класика в света на подправките. В Европа употребата й е ограничена, но в страни като Англия и САЩ, а особено на Изток, без нея не могат. Тя е основна съставка на така популярното напоследък къри. Използва се както като оцветител, така и като ароматизатор и консервант.

Куркумата произхожда от субтропиците и при нашия климат се отглежда само контейнерно. Тя е многогодишно, подобно на камъш растени, с големи овални листа, обагрени  яркозелено. Размножава се с делене на коренищата. През лятото ще краси балкона или двора, а през зимата се прибира на място, което не замръзва, за да прекара периода на покой.

10 месеца след засаждането коренищата са достатъчно развити, за да се използват за подправка. След изваждането се измиват добре, обливат се с вряла вода и се сушат на слънце. По време на сушенето добиват характерния оранжев цвят. Добре изсушената куркума е твърда, при разрязване - блестяща.

(снимка) Джинджифилът, известен още като исиот или имбир, е ценен в античността наравно със златото. Широко се използва като ароматизатор и овкусител  в кулинарията  и като съставка на различни цярове в народната медицина. Има изискан лимонов аромат и парещо-лютив вкус.  

 У нас се отглежда само като саксийно и оранжерийно растение, тъй като е незимоустойчив. Представлява стройно тръстикоподобно растение с височина до 2 м и виолетово-кафяви или яркожълти цветове. Прекрасно се развива на слънчево заветно място.

Като подправка се употребяват корените, които се вадят след изсъхването на листата или непосредствено след прецъфтяването.Те се подлагат на различни обработки - сушене, консервиране в сироп, озахаряване. Като прах се използва в малки количества както за постни и месни блюда, така и за сладкиши, кремове, компоти, а захаросан - като бонбони и съставки в плодови салати.