Цветята, пътеките и скалните кътове определят хоризонталната плоскост на градината. Дърветата и големите храсти представляват нейните вертикалните акценти. Като най-обемните елементи в ландшафтната композиция, дърветата имат за цел да допринесат за формата, окраската и не на последно място за уханието в градината. Освен естетичната, те имат и полезната функция да предпазват от ерозия, да играят ветрозащитна роля, да създават сянка през лятото, да спират праха и шума, да поглъщат вредните газове и да освежават въздуха с отделяните от тях фитонциди.

Визитната картичка на всяко дърво е съставена преди всичко от неговия ръст и формата на короната му. Неразривно допълнение са цветовете и времето на цъфтеж, както и особеностите на плодовете.

Ръстът е нещо, което не може да се отмине без внимание. Преди засаждането на младата фиданка трябва да знаем вида на дървото и скоростта на растеж. Неправилно избраният вид може след години да създаде големи главоболия на своя стопанин. Голямото дърво ще засенчи значителна част от малкия двор и ще създаде проблем при озеленяването му. Ако то се окаже в непосредствена близост до къщата, ще започне да подрива основите й. Мощната коренова система може да разруши оградата и да повдигне плочите на пътеката. При наличие на малко пространство в двора не се препоръчва засаждането на видове с много големи размери като дъб, топола, бор, чинар. Те са по-подходящи за широките паркови пространства.

Скучна е градината без дървета

Всяко голямо дърво е ценно и уникално и запазването му при преустройството на градината може само да я обогати. В противен случай собственикът рано или късно стига до извода, че градината е празна и скучна.

От ръста на дървото зависи и разстоянието му до други дървета. Честа грешка на любителите градинари е засаждането на дървета с големи размери на малки разстояния едно от друго. Гъстата растителност затруднява проветряването на градината, а дърветата се издължават в стремежа си за повече светлина и слънце.

На короната се пада най-големият дял от декоративните заложби на дървесния вид. Нейната форма може да е най-различна - кълбовидна, конусовидна, колоновидна, чадъреста и т. н. Трябва да се има предвид, че при някои видове с напредване на възрастта формата й силно се изменя и губи декоративния си ефект. Има широколистни видове, които впечатляват с декоративните качества на листата си. Ако иглолистните се запазват зелени през цялата година, широколистните наесен обличат пъстра премяна. В нея преливат цветното богатство от златистото и лимоненожълтото  през разнообразието от нюанси на оранжево-червената гама до пастеленокафявото. Има дървета, които се засаждат специално заради красивата си есенна премяна (Rhus typhina - влакнест шмак, Acer palmatum - палмоволистен клен).

Цветовете и цъфтежът на дървото могат да бъдат решаващ фактор при избора ви. Всеки ще се радва на красив, продължителен и обилен цъфтеж. Видовете с едри цветове са с по-висока декоративна стойност. Ароматът им също трябва да се вземе под внимание, тъй като има и видове с неприятна миризма. Проблеми могат да възникнат и за алергичните към някой от цъфтящите видове. С оригиналните си форми, багри или способност да се задържат дълго върху растението плодовете също представляват декоративен интерес. Дори когато са дребни, като на калината например, но са в голямо количество, те въздействат силно.

Плодовете на иглолистните видове също запленяват с красотата си. Впечатляващи са издължените увиснали шишарки на хималайския бор, дълги 20-30 сантиметра, изправените като свещи шишарки на елите или дребните яйцевидни плодчета на обикновения кипарис.

Солитерите - самотните красавци на откритите пространства (снимка)

 Единичното дърво, наричано в ландшафтната архитектура солитер, е важен декоративен елемент. Ролята му е да служи като акцент в откритите градински площи. За солитери се избират атрактивни видове с ярко изразена индивидуалност - необичайна окраска на листата, красива (или необичайна) форма на короната, характерен цъфтеж. Основна функция на солитера е да създаде контрастни ефекти и затова пространството около него трябва да бъде прецизно разработено, като се избягват други конкурентни елементи. В условията на градския или вилния двор ролята на солитер може да изпълни малко дърво или голям храст с продължително и ефектно цъфтене на фона на добре поддържан тревен килим. Подходящи за целта са обилно цъфтящата ябълка (Malus floribunda), ленкоранската албиция (Albizzia julibrissin) или пък някои ниски видове магнолии (Magnolia soulangeana - суланжова). Ако солитерът се проектира на фона на друга обилно цъфтяща растителност, то важно условие е периодът на цъфтеж да не съвпада.

Изборът на едроразмерни единични дървета е подходящ при по-големи пространства, обширни зелени площи, като акцент край водни елементи, за подчертаване на архитектурни форми или за създаване на перспектива. Солитерите "омекотяват" прехода от тревния килим към вертикалните акценти и създават усещането за динамика и движение у наблюдателя. Подходящи видове са лириодендронът (Liriodendron tulipifera), мамонтовото дърво (Sequoiadendron giganteum) или пирамидалната топола (Populus pyramidalis), но при избора е необходимо да се съобразим със заобикалящата ни среда и да се спрем на силуета, който ще пасне най-добре. За отлично възприемане на солитера като част от композицията е необходимо той да бъде на достатъчно разстояние от посетителя, за препоръчване два пъти височината.

Избирайте според търсения ефект

Изборът на дървесна растителност зависи от ефекта, който търсим. В зависимост от това дали искаме да прикрием фасадата на къщата или самото дърво ще бъде акцент в градината, е необходимо да предвидим колко високо ще стане то и каква е короната му. Декоративният облик на дървото е силно повлиян и от формата, големината и цвета на листата, от времето, през което цъфти и през което дава плодове. Не без значение е типът коренова система. Тя може да е дълбока, плоска или смесена според наследствените особености на вида, но зависи и от почвените условия.

Групите оставят чудесни впечатления (снимка)

Освен като солитери, дъветата се засаждат в групи, в масиви или в редове.

Ако дървесните масиви покриват големи пространства в паркове и лесопаркове, група дървета, оформени като композиция, са подходящи както за парково, така и  за дворно озеленяване. Групата може да бъде съставена от 3 до 15-20 растителни вида с различни или еднакви биологични и декоративни качества. Асиметричните композиции са с по-голям декоративен ефект.

За озеленяване на алеи или за очертаване на граници се прибягва до редово засаждане. В случая от значение е видът на алеята, нейната ширина и траектория. Използват се видове с по-рехави корони, което улеснява по-бързото им изсъхване след валеж. При дълги и еднообразни алеи се избягва употребата на иглолистни видове, тъй като създават напрежение у минувача. В дворната градина също може да се прибегне до редово засаждане, стига пространството да го позволява - за озеленяване на алеята, водеща към къщата, за отделяне на къта за отдих или на мястото край басейна. В тези случаи често се прибягва до формова резитба, за да се подсили естетическият ефект.

Всяко дърво изисква определени условия

За избора на фиданката за засаждане не са достатъчно само декоративните качества на бъдещото голямо дърво. В зависимост от микроклимата и почвената характеристика на градината подберете най-подходящия вид. Информация за необходимите условия на растеж ще ви дадат в разсадника. Има дървета, които са светлолюбиви, като бреза, сребролистна липа, бяла акация, лиственица, трепетлика и др. Някои видове се развиват добре на сенчесто място - тис, чимшир, ела, бук и др. Дървета, които обичат високата почвена и въздушна влажност, са обикновено тропическите. Те не понасят недостига на вода и затова трудно се отглеждат у нас. За силно овлажнена почва може да подберете някои от местните влаголюбиви видове - обикновена череша, летен дъб, или крайречните обитатели - върба, елша и топола. По принцип иглолистните дървета са по-малко издръжливи на засушаване. Видове, които проявяват по-голяма сухоустойчивост, са черният бор и обикновеният кипарис. Ако все пак държите много на определен вид дърво, може да "заобиколите" неблагоприятните дадености чрез една по-активна намеса - да коригирате почвения състав чрез добавка на тор, пясък, торф и др., да промените киселинността чрез внасянето на вар, да осигурите напояване и т. н. По-трудно е да се справите с ниските зимни температури, ако желанието ви е да засадите топлолюбиви дървета, но и в този случай има известни възможности. По-уязвими са младите фиданки, но затова пък лесно може да се "облекат" в по-топла дрешка.  Най-добър ефект се постига с видове, на чиято природа отговарят най-пълно местните климатични и почвени условия.