Обички, фуксии, балеринки, люлчици - всички тези галъовни имена се отнасят за едно и също цвете, неизменно ползващо се с любовта на хората. Изящните му цветове с оригинална форма приличат на танцуващи балерини или на екзотични пеперуди, въртящи се из въздуха. Цялото съвременно многообразие от обички произлиза от чилийската изящна фуксия (fuchsia gracilis), донесена в Европа през 1669 г. от отец Шарл Плюмие. Растението се оказало благодатен материал в ръцете на селекционерите и днес съществуват огромен брой хибриди с разнообразни по форма и багра цветове.
(снимка) Дребноцветни или едроцветни, с прости или с кичести цветове, всички те са еднакво хубави, щом са обилно обсипани с цвят. През зимата фуксиите трябва да преминат през период на дълбок покой и да се държат на хладно (5-7 градуса), най-добре в мазето. Рано през пролетта растенията се внасят в стаите, клонките им се съкращават, пресаждат се в плодородна почва и се поставят на светъл прозорец. През слънчевите дни се оросяват и бързо се появяват млади разклонения, които скоро зацъфтяват.
С настъпването на постоянно топло време обичките започват да страдат в стаите и трябва да ги изнесем на въздух - най-добре в градината под леката сянка на някое дърво или на балкона, на закътано от ветровете място, огрявано от утринното слънце.
(снимка) В началото на лятото се пресажда още веднъж. Трябва да се полива обилно и да се подхранва с разтворими торове. При тези условия фуксиите ще цъфтят богато. Могат да се отглеждат под формата на храстче, като ампелни и като щамбови растения. Особен интерес представляват зимоустойчивите сортове, които придават неповторим чар на градината. След настъпвнето на сланите те се изрязват ниско и се покриват с дебел слой почва, сухи листа или слама, за да не замръзнат.
Размножаването става със семена и с резници. За да се сдобиете със семена, трябва да извършите изкуствено опрашване, при което, ако имате различни по цвят растения, можете да създадете нови хибриди. Получените по този начин обички зацъфтяват обикновено още същата година. С резници размножаването става от пролетта до края на лятото.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите