Избор на място за лозето

Първото нещо което трябва да се направи при създаване на ново лозово насаждение е избора на подходящо място за лозето, вземайки в предвид изискванията на лозата към темперетура ,светлина, влага, почва и др. В по-хладните райони южното и югозападно изложения са за предпочитане,тъй като гроздето натрупва повече захари. Северните изложения са по-подходящи за по-топлите южни раьони на страната. Лозето може да се отглежда както на равнини, така и по хълмове и склонове...

Изискване към темперетурата.

Лозата е топлолюбиво растение-най-добра активност проявява при 25-30°C. При темперетури над 40°C по лозата се получава пригор по листата. Зелените части на лозата издържа до - 2,5°C,а гроздето до -4°C. Пъпките издържат до - 21°C.Едногодишните пръчки измръзват при -26°C,а многогодишните при - 30°C.

Изискване към светлината

Лозата е светлолюбиво растение. Засенчването влияе неблагоприятно върху лозите-изресяването се усилва,пъпките залагат по-малко съцветия.

Изискване към водата

Лозата развива мощна коренова система с голяма всмукателна сила, която я прави по-подходяща за по-сухи и по-бедни почви от повечето растения. Затова лозата се смята за сравнително сухоустойчива култура. Не трябва обаче да се смята че без вода лозата може да се развива добре. Най-голяма нужда от вода лозите имат по време на усиленият растеж и след прецъфтяването,когато плодът започне да наедрява.

Изискване към Почвата

Лозата може да се отглежда на най-разнообразни почви. Най-добре лозата се развива на дълбоки ,рохкави бързозатоплящи се почви. Особено подходящи са песъчливи и чакълести.
-За отглеждане на лозя за червено вино най-подходящи са умерено влажните, добре проветрени и с добър топлинен режим.
-За отглеждане на лозя за бели вина най-подходящи са почвите с лек механичен състав - глинесто-песъчливи и песъчливи.
-За отглеждане на лозя за десертно грозде изискванията към почвата са по високи. Те предпочитат по дълбоки и свежи почви, без да са тежки и збити. Да са със съдържание на хумос -3-4 % и да са с добра водозадаржаща способност.

Подготовка на мястото за засаждане

Изразява се в борба с плевелите преди риголването. Площа се подравнява за да се създадът по-благоприятни условия за поливането. Извършва се предпосадъчно торене 4-5 т/дка,по 50-60 кг. фосфор и калий на декар. На по бедни почви-100-150 кг суперфосфат и 80-100 кг калиев сулфат.

Риголването се извършва от юли до август на около 70 см дълбочина.

Маркиране на мястото

С маркирането се очертават редовете и се определя мястото на лозите вътре в реда. Маркирането се извършва като по двете срещуположни страни с дървени колчета се маркират междуредовите растояния, най добре с тел. След това между двете срещуположни колчета се опъва друг тел или неразтегливо въже, което предварително е маркирано с възел или боя, които маркери ще посочат мястото на лозите вътре в реда. До маркираните места на тела се забиват колчета (по дължина на целият ред). След това телът се премества на съседният ред и отново местата на лозите се маркират.....

Подготовка преди засаждане

Това се отнася преди всичко до подрязването на корените. При засаждане в ямки,независимо по какъв начин са изкопани, стъпалните корени се подрязват на дължина 6-8 см, но при всички случаи до достигане на жива тъкан. Когато засаждане се извършва с хидробур, садило или машина, подрязването се прави на дължина 1-2 см. При подготовка на лозичките за засаждане се внимава да не се допусне пресъхване или изръзване на коренчетата. Транспортирането и засаждането при температури под 0°C не се допускат.

Засаждането на лозите се прави есента или рано на пролет. Ямките се изкопават с дълбочина 35-40 см. и ширина 25х25. Дупките се изкопават ръчно с права лопата или механизирано с ямокопатели. Ако не е извършено предпосадъчно торене може да се тори в посадъчната ямка. За целта на дъното на дупката се поставя рохка почва и 2-4кг. угнил оборски тор и по 80-100 гр. суперфосфат и калиев сулфат,които се рзмесват много добре. Лозичката се поставя в центъра на дупката, така че корените да се упират върху почвата, а спойката (присадката) да бъде на равно или малко по-високо от повърхността на почвата. След това дупката последователно се запълва с рохкава почва и се претъпква няколо пъти с крак. Ако почвата е суха се полива с 5-10 л. вода. Маркираното колче се поставя до лозичката и след това чепчето което е над повърхноста се закрива с укопчинка рохкава почва на височина 4-5 см. над гориния край на чепчето. Когато засаждането се извършва през есента, тази купчинка е 20-25см. над чепчето.

Растояние на засаждане

Основните фактори от които зависи растоянието на засаждане са климатът на района,сортът,почвата и формирофката на лозите. Също така и ширината на използваните машини.
- Когато лозите се отглеждат на приземна формировка и обикновена телена конструкция и ще бъде обработвано на ръка растоянието е 1,30-1,50 м между редовете,и 1,20-1,30 м в реда (за винените сортове) и 1,40-1,50 м (за десертните сортове).
- При механизирано отглеждане на лозите и стъблени формировки растоянието между редовете е 2,00 до 3,00м ,а в редовете 1,20 м.
- При асмовидното отглеждане растоянието се увеличава 2,50 до 3,00 м между редовете и 2,00-2,50 м в реда.

Няколко дни след засаждането мястото се изорава на дълбочина 15-20 см. през лятото почвата се поддържа чиста от плевели чрез 5-6 плитки обработки.