Много често се пише, че чесновата муха лети и прави поразите през февруари, когато снегът се стопи. Това е така, ако януари е студен и през лото време лехите с чесъна са покрити със сняг. Но често се случва дори и в по-студените райони на страната да се заредят топли дни без снежна покривка. Тогава тази пакостница не чака. Още през есента се е свряла да зимува някъде наблизо като възрастно насекомо, готово да лети и да снася яйцата сии при всеки удобен случай. И това го прави и през януари, стига няколко дни температурата да се е задържала над нулата. Не е нужно дори да се е стопил снегът върху лехата с чесъна - тя снася яйцата си и по-високо по стъблата му. Летящите мухи се събират и на припек, особено по припечните места, богато торени с оборски тор. Затова някои препоръчват чесънът да не се тори с органични торове. То и без това пресният и полуразложеният оборски тор не са подходящи за този зеленчуков вид. По-важното е да не се сади чесън след чесън, а също и след лук и праз, защото мухата напада и тези лукови растения.

Чесновата муха е средно голяма (около 8 мм дълга). Тялото й е сиво-кафяво, силно окосмено. Крилата са прозрачни, сиво-кестеняви, с две напречни тъмнокафяви ивици. Презимува като възрастно насекомо в различни укрития. Развива едно поколение годишно. Мухите се появяват към средата на февруари до април. В първите топли и слънчеви дни те започват да снасят яйцата си по чесъна, който в това време е достигнал 10-15 см височина и е развил няколко листа. Яйцата са бели и блестящи. Мухите полагат яйцата поединично в основата на стъблото на растенията или върху почвата близо до тях. Вгризват се  в стъблото на чесъна или лука и повреждат средния лист, който повяхва и клюмва. Те нарастват, придвижват се към луковицата и се изхранват с нея. Израсналите ларви са жълтеникаво-бели, без крака и глава, дълги до 11 мм.

Засегнатите растения преустановяват развитието си, пожълтяват и увяхват. По-слабите загиват. Луковиците омекват и загниват, стъблата остават кухи. Пълното развитие на ларвите продължава 30-35 дни, след което те напускат растенията и какавидират в почвата на дълбочина 5-12 см. Какавидата е червено-кафява. Към края на април - май излитат мухите от новото поколение.

В много случаи чесновата муха се появява в дворните градини. Повредите от нея са по-големи в площите, торени с оборски тор. При тези обстоятелства, за да се установи времето на пръскането рано през пролетта, младите растения трябва да се преглеждат. В топлите часове на деня мухите се разпълзяват по повърхността на почвата, по растенията или летят ниско над тях и лесно могат да се открият.

Борбата

Ако в градината ви вече се е настанил този неприятел и се налагат пръскания с растителнозащитни препарати, направете това щом температурата на въздуха за няколко дни се повиши до няколко градуса. Стане ли отново студено, чака се новото затопляне и се пръска пак. Не може да се разчита на дълготраен ефект от предното пръскане. Ако януари и февруари са все студени, борбата ще се предприеме през март. През април вече не е нужно, чесънът започва да става годен за консумация. 

Пръскането да се прави рано през пролетта - средата или втората половина на февруари. То е насочено срещу възрастните мухи. Третира се веднага щом се забележат първите мухи по растенията. След 8-10 дни пръскането се повтаря. Прилагат се по-слабо отровни препарати и с по-къс карантинен срок. Подходящи са: вазтак 100ЕК - 3 мл, актелик 50ЕК - 15 мл, децис 2,5ЕК - 3 мл, рипкорд 40ЕК - 5 мл, триград 75ВП - 2 г или талстар 10ЕК - 3 мл. Карантинният срок на препаратите е 7 дни. Дозата е за 10 литра вода.

Чесънът за зелено може да се прибира 25-30 дни след пръскането. Растителните остатъци се събират и унищожават.