Освен под елхата, коледният чорап е едно от местата, където  Дядо Коледа може да постави нашия подарък. Според установената традиция чорапите се пълнят с лакомства, малки играчки, плодове, монети, ако сме били добри и с въглища, ако през годината не сме направили добро. Коледният чорап е любимо забавление за децата в коледната утрин, а заедно с това е най-директният начин за получаване на преценка за действията ни в края на един годишен цикъл и в навечерието на идващото ново възраждане на природата.  Самото окачване на коледния чорап над камината е символично. То издава стремежът усилията ни да бъдат оценени и символично възнаградени.

Както всички традиции, свързани със значими празници и тази има дълбока фолклорна основа. Една от легендите, която свързваме с този  популярен обичай, разказва за беден човек и неговите вече пораснали три красиви дъщери.  Една зимна вечер беднякът угрижено се вайкал за съдбата на трите си деца и какво ще стане с тях след смъртта му, след като нямал пари да ги задоми, а и нямал какво да им остави в наследство. Както обикновено се случва в добрите стари приказки, точно в този момент Свети Никола минавал покрай колибата на селянина и чул неговите думи. Светецът бил трогнат от скръбта на бащата и решил да помогне. В същото време бил сигурен, че добрият старец няма да приеме милостиня, ето защо решил, че единственият начин, да направи добро, е тайно през нощта  да се промъкне през комина и да остави своите дарове. Речено - сторено. С три кесии с жълтици - по една за всяка от дъщерите, св. Никола се спуснал през комина на бедната селска колиба. Когато се оглеждал за място, където да остави даровете, видял чорапите на трите дъщери, които се сушели над камината. Във всеки чорап той поставил по една кесия жълтици и си заминал. Когато на сутринта момичетата се събудили, те намерили подаръците и били зашеметени от радост. Успели да се омъжат в добри семейства и живели много щастливо след това. Легендата има много варианти, например, вместо кесии с жълтици св. Никола пуска три златни топки в чорапите на бедните момичета, но краят е един и същ - благородството и непоказната добрина е това, което прави хората щастливи.

Идеята за равносметката и оценката на нашите прояви е залегнала в друга една легенда, разказваща за бог Один (древногермански върховен бог) и неговия летящ кон Слейпнир. Според нея, ако през зимните месеци оставиш храна за коня на бог Один, богът ще се отблагодари за добрината ти с лакомства. Ето защо в историята разказва за деца, които поставяли в своите ботуши до камината моркови и слама за летящия кон и очаквали на сутринта да бъдат възнаградени за своята добрина.

С течение на времето езическите и християнски традиции са се преплитали, но това което е останало е надеждата, че Дядо Коледа в нощта преди Рождество ще оцени добрините ни през изтеклата година и ще намерим в своя чорап лакомства, а не въглища.