Японците наричат хризантемата „куки" - слънце. В древните им традиции тя се отъждествява с светилото, даряващо живот на земята. Хилядолетна легенда разказва, че някога зъл дракон решил да похити слънцето, но когато го сграбчил, изгорил лапите си. От болка и злост започнал да тъпче и къса огненото кълбо. Падналите на земята слънчеви лъчи се превърнали в златисти цветя - хризантеми.

За японците и китайците, от чиито земи произхожда това забележително цвете, то е свещен символ, на който се оказват специални почести.  (снимка)

Хризантемата е национален символ на японците, обожават я всички от микадо до най-бедния рикша. Тя цъфти на националния флаг на Япония, за нея са създадени  безброй стихове и песни, в нейна чест се организират специални фестивали и изложби. Особено интересни са обичаите по време на празненствата кукли с човешки ръст да се обличат в исторически одежди, направени от цветове на хризантеми. Участниците си предават от ръка на ръка и чашки със специално саке, в което плуват листенца от това растение - символ на щастие и дълголетие.

В Китай хризантемата е най-любимото цвете след божура, с нейното име са наречени деветият месец на китайския календар и неговият девети ден. Цвят от хризантема, откъснат на този ден съгласно народното предание притежава особена магическа сила. 

Европа ги открива късно

Първите хризантеми в Европа пристигнали с холандски моряци през ХVІІ век, но почти не им обърнали внимание. Това разбира се не са били съвременните разкошни цветя, а обикновени с вид на маргаритка. Чак през 1829 тулузкият градинар Берние започнал да прави опити със семена и успял да получи няколко нови, красиво обагрени разновидности.Скоро примерът му бил последван и от други цветари и след двадесетина години вече съществували около 300 сорта, различаващи се не само по багрите, но и по формата на цвета. Минало обаче още половин столетие, докато хризантемите добият изключителната си красота и станат модни и любими цветя, в чиято чест се организират ежегодни изложби и фестивали. Днес едва ли ще се намери друго цвете, което да притежава такова разнообразие от форми на цвета - завити като къдрици, плоски и скромни, лъчисти като фойерверки, дребни като копчета и огромни като слънчогледи... Наистина, багрите им са в доста ограничена палитра между жълто-белите и червено-кафявите цветове, но затова пък оттенъците и тяхното проливане нямат граници.

Българите ги посвещават на светец  (снимка)

В нашите градини, които пъстреят с есенните си одежди, най-обичани са многогодишните зимоустойчиви корейски  хризантеми. Те зацъфтяват още в края на септември, но истинската им хубост проличава, когато настъпят сивите ноемврийски дъждовни дни. Тогава техните безбройни цветчета, грейнали над сиво-зелените листа, изпращат последен привет на лятото и посрещат зимата. Тъй като през тези дни се чества и един от най-големите празници в българския земеделски календар - Димитровден, народът е кръстил цветята в чест на тачения светец - димитровчета.

Различните родственици

Димитровчетата се вид хризантеми с хибриден произход, чиито сортове се различават по сроковете на цъфтежа, по височината на храста, а най-вече по строежа и по големината на цветовете и по окраската на венечните и тръбестите цветчета.  (снимка)

Според размерите на цветовете биват разделяни на дребноцветни, диаметърът на цвета, при които достига до 10 см. Според строежа на цветовете са едноредови, двуредови и кичести.

Според височината се делят на ниски (бордюрни), средно високи - до 50 см и високи - до 1 метър. Бордюрните не надминават на височина 30 см. Те образуват плътно кълбовидно храстче, зацъфтяват рано и слабо се разпростират чрез коренови издънки. Средновисоките сортове израстват от 30 до 50 см. За тях е характерно безкрайното цветово разнообразие на простите, полукичести и кичести цветчета. Те се използват за цветни групи, смесени с други цветя или с други хризантеми. Високите сортове, които достигат до един метър, образуват мощен, добре развит храст, цъфтят най-късно и с най-едри цветове.

Какво харесват и какво - не

Всички димитровчета цъфтят продължително и обилно, често преживяват невредими първите снегове и при затопляне на времето красят отново градината. Въпреки че са сред цветята, които се славят с непретенциозност, димитровчетата имат определени изисквания и ако те се спазват, ще имаме разкошни цветове до зимата.

Много важна е нуждата им да бъдат редовно огрявани от слънцето поне по 5 часа дневно. В никакъв случай не бива да ги настаняваме на сянка и в ниски места, където се задържа вода. Почвата трябва да е умерено наторена с органични торове, да е рохкава и да пропуска добре въздуха и водата. Ако прекалим с торенето ще получим много добре облистен храст, но цветовете ще са малко.

Засаждането на хризантемите е добре да се извършва през април и май, когато е преминала опасността от студове и слани. Есенното засаждане ще бъде сполучливо, само ако сме разделили старо растение с много добре развита коренова система. Ако сме закупили цъфтяща корейска хризантема през лятото или есента, най-сигурно е да я запазим в саксията и да я отгледаме на закрито през зимата. Такива растения са израснали в оранжерии и са силно изнежени, просто ще измръзнат, ако ги засадим през есента в градината.  Дори да не загинат, през бъдещата вегетация те ще са слаби.

На едно място димитровчетата могат да растат добре много години, но е за препоръчване то да се сменя по-често. Грижите за тези цветя са елементарни. В началото докато кореновата система нараства интензивно и се образуват подземните разклонения, от които ще се оформи храстът, е полезно почвата около тях да се разрохква. След това обаче прекратяваме тази дейност, за да не повреждаме младите издънки.

Хризантемите растат много бързо

За кратко време от малкото новозасадено цвете щ израсне мощен храст, който ще цъфне обилно и през есента ще приключи вегетацията си. Затова подхранванията им се отразяват отлично. Първо се внася азотен тор още през пролетта, щом започне нарастването. След 10-15 дни е добре да се даде оборски тор. Когато започнат да се оформят цветните пъпки, се подхранва с фосфорно-калиеви торове.

По отношение на поливането проблеми няма. Тъй като издържат дълго време без вода, дори да нямаме възможност да поливаме редовно, димитровчетата няма да страдат и няма да се наруши развитието им. Ако на новозасадените корейски хризантеми се появят цветни пъпки преди нормалното време за цъфтеж, те се премахват. Новите сортове, които се продават в саксии, изискват редовно прищипване на върховете на клонките, за да се оформи храстът. Прищипването се преустановява около 30 дни преди очакваното начало на цъфтежа.

Цветарски експерименти                 

След прецъфтяването, когато студовете попарят надземната част на хризантемите, идва време да я изрежем. Може да оставим по-високи части от стеблата, които да премахнем през пролетта или да изрежем всичко до почвата. Ако храстът е по-възрастен от 3 години, през пролетта е добре да го разделим. Това е и най-простият и лесен начин за размножаване. Ако желаем да имаме повече храсти от някое младо растение или сме харесали димитровчетата на съседите, може да вкореним резници. Това става през пролетта, когато температурите прехвърлят 20 градуса.

Растенията трябва да са достигнали 15-20 см. височина. Отрязват се меки клончета с дължина 8-10 см., на които се премахват долните листа. Вкореняването във влажен субстрат (пясък) става за около 2 седмици. След това смело можем да настаним новите си придобивки на подходящо място в градината.

Тъй като повечето димитровчета са с хибриден произход, ако завържат семена, можем да си позволим удоволствието да ги засеем и да се радваме на неочаквани багри и форми на цвета.  Засяването става през пролетта, като семената не се засипват с почва, защото им е нужна светлина за поникването. То става обикновено след около седмица. Новите растения може да цъфнат още през същата есен, но най-вероятно това ще стане на втората година.  (снимка)