Вездесъщите бурени, досаждащи ни в градината в и двора се оказват способни и на добри дела. Първо, почти всички те са много добри лекарствени растения, а някои дори са ядливи. Второ, много от тях са добри биоиндикатори, способни да „разкажат" много интересни неща за вашата почвата.

По своите физически качества и химически характеристики почвите са много разнообразни. Едни добре задържат влага, други напротив, свободно я пропускат веднага след дъжд или поливане. Едни са алкални, съдържат варовик, други са кисели; едни са плодородни, богати на хранителни вещества, други са толкова бедни, че на тях нищо не расте. Плевелните растения са се приспособили да живеят навсякъде, където има поне малко слънце и влага, но някои от тях за да съхранят добрия си вид, предпочитат определен климат и почва. За да може правилно да разшифровате техните показания, се постарайте да откриете няколко растения представители на една и съща група. Разходете се по двора и обърнете внимание на това какви бурени преобладават, особено ако стои въпросът за покупката и благоустрояването му.

Глухарче (Taraxacum officinale) - почвата е плодородна, но влажна и плътна.

Глухарчето и лютичето показват, че теренът се характеризира с повишена влажност и тежка глинеста почва, при която след дъжд локвите дълго не изсъхват. На болшинството растения това не би се харесало, тъй като на техните корени определено няма да достига кислород. Ако се облагородява, тя трябва да се прекопае много дълбоко и при нужда да се направи дренаж за отвеждане на водите. Разбира се много просто недостатъците на тази почва могат да се превърнат в достойнства. Създайте на нея влажна полянка, която да бъде украсена от ярките цветовена мимулус или така нареченото клоунско цвете и японски ирис. Така без нищо да се променя радикално на тази „проблемна" зона може да се придаде декоративен акцент по съвършено естествен път.

Суха, алкална, камениста почва

За индикатори на такава почва служат ярките цветове на полски мак и подбел. Алкалната и често съвършено суха почва с такава растителност е типична за големите градове, къдато варта, останала от строителните отпадъци, количествено променя състава на почвата. На такава земя е най-добре да се засаждат дървета, устойчиви на суша и приспособени към високото съдържание на вар, например акация. Като изискано украшение на рокариуми ще послужат такива орнаментални растения, като паче гнездо, салвия и каменоломка.

 Влажна алкална и плодородна почва

Седмолисът и копривата се открояват сред растенията биоиндикатори, като истински лакомници. Те не биха расли на бедни и сухи почви. Нужни са им плодородни и свежи основи, където бързо образуват гъстълаци. Тези размножаващи се чрез коренови издънки растения, най-добре да се премахват през късна пролет, когато поизсъхналата пръст не залепва така силно за корените. Освободените от тях участъци са идеални за засаждане на пищно растящи многогодишни - дъбравник, филипендула, див тютюн.

Как да се справим с тях

Колкото и добри съветници по тези въпроси да се явяват плевелите, тяхното нашествие едва ли ще се хареса на някого. Борбата с плевелите винаги е трудоемка, а нейните приьоми зависят от това как се размножават те. Ако е чрез семена, като например едногодишни, то е напълно достатъчно обикновено плевене. Най-добре е да се извърши преди цъфтежа в сухо и слънчево време. Тогава може да изтръгнете растенията с корените без да ги събирате и изхвърляте, а да ги оставите в барздата да изсъхнат и да се използват за мулчиране.

Значително повече трудности създават коренищните плевели. Те трябва да се отстраняват изцяло, заедно с коренищата, което не винаги е възможно. Най-добре е да се работи с вила, а не с лопата при случайно раздробяване, тъй като дори от малко късче корен може да се развие ново растение. След плевенето бурените с дебели и сочни корени може да се хвърлят в компост на слънчево място и под черен найлон. Те бързо ще угният, а такива като пирея трябва да се изсушат и изгорят. (снимка)