Първоначално строени в паркове и градини с чисто практична цел, градинските мостове постепенно се превръщат в елемент на градинския декор. Днес ги отнасят да към малките архитектурни форми. Умело проектирано и построено мостче се вписва хармонично във всеки стил градина и я разнообразява. То мирно съжителства и с пейзажните, и с геометричните, и „способства за търсене на истината” в източните градини. Във всяка от тях мостът притежава характерни особености. (снимка)

От бряг до бряг

Най-добре е да направите мостче, когато в градината си имате рекичка, поточе или други водни елементи. Вероятно те не са много широки. Разстоянието обикновено е такова , че дори и без да се засилите, може да го прескочите, но друго си е да минете по мостче. Внимателно подберете мястото му така, че да се забелязва отдалече. Подходът къч него обикновено е страничен, за да го възприемете от най-ефектната му страна – напречно на потока. При декоративно градинско мостче нямате проблем с високи вълни, с пролетни и летни прииждания. Няма опасност да го отнесат водите. Въпреки това издигнете максимално мостчето над водата, за да не закривате гледката към нея. Малкото мостче по-лесно се вписва в градината и не нарушава мащаба й. То стъпва от двете страни на брега, образът му се удвоява в огледалото на водата или се озвучава от ромона на бягащия поток. (снимка)

Много важно е къде ще започне и къде ще свърши мостчето и как ще се свърже с градинските комуникации. От дизайнерска гледна точка то е част от общия стил на градината и се включва в системата от пътеки и алеи, стълби, подпорни стени и други елементи. Видът му трябва органично да се свързва с архитектурата на сградите и със зелените насаждения. Като декоративен елемент на градината, мостчето може да се направи, дори и да нямате пълноводна река, дворно езерце или буен поток. В избраното от вас място импровизирайте сухо дере с русло, покрито с чакъл и дребни речни камъчета, с брегове, потънали в зеленина, и над него прехвърлете мостче. (снимка)
 
Конструкцията

Въпреки „несериозния” размер на декоративните градински мостчета, те също трябва да отговарят на определени конструктивни изисквания и да са здрави  и надеждни. Представете си, че вашите деца им хрумне да мине по моста с колело или гостите ви се скупчат по средата му, за де му се възхищават. Ако искате да застраховате от инциденти, направете моста, както трябва, като спазвате определени правила. Дори градинските мостчета, които се сглобяват като мебел и се поставят на съответното място, трябва да издържат определено натоварване.

Декоративните мостчета, както и големите мостове, се различават по броя на отворите (обикновено един при малките), по носещата конструкция (най-често гредова или дъгова), по материала, от който са изградени (каменни, дървени, метални). Главни части на мостовата конструкция са опорите (устои, стълбове, фундаменти) и мостовото платно.

Най-важният показател за всеки мост е подпорното разстояние (т.е. разстоянието между две подпори, на които стъпва мостът). При градинските мостчета то не превишава 2,50 метра. В такива случаи може да са използват само здрави дървени греди, които стъпват на двата бряга като опори. При по-голямо разстояние гредите трябва да са подпрени и по-средата със стълб (колона).направата на мост, който ще се ползва по предназначение, най-добре се обърнете към специалист. Много фирми предлагат проектиране и изграждане. Така ще сте сигурни, че след време няма да се срути. Това е абсолютно задължително при мостове с дължина над 2 метра. Специалистът ще изчисли какво натоварване може да поеме съоръжението., къде пада центърат на тежестта и да прецени броят и мястото на подпорите. (снимка)  
 
Видовете (снимка)

За създаване на градински мост е необходимо богата творческа фантазия. В зависимост от формата на платното той може да е дъговиден или прав. При декоративния градински мост то не трябва да е много широко, достатъчни са не повече от 80 см. В градината мостът се прави най-често от дърво, камък или желязо. Ако искате непременно да имате каменен мост, трябва да поставите и други каменни композиции в градината. В зависимост от предпочитанието си може да използвате обработени или необработени камъни. Ако плочите са с правилна форма, мостът трябва да има строги архитектурни линии. Така той ще се впише добре в градина с класически стил. Много ефектен е мостът от груби, необработени каменни плочи, които се опират в стълбове от същия материал. По-сложна е направата на арков мост. При него предварително се прави кофраж, извит като дъга според желаната форма, след което се иззижда сводът. Мостчето от загладени речни камъни е по-подходящо за пейзажната градина. То ще представлява естествено продължение на калдъръмената пътека. Мостчето от естествени скални късове може да се прехвърли на тясно поточе и формата му по нищо да не напомня мост, а скална купчина, през която водата се промушва. Много подходящо е съчетаването му с алпинеуми и други скални форми. Има вариант мостът да се направи от ковано желязо. В този случай платното е от дъски или от желязна мрежа с настилка от декоративни плочи. Интересни са мостчетата от лят чугун в стил модерн. Въжените мостчета са подходящи за по-просторен парцел с подчертана денивилация. Обикновено върху здрави въжета се прикрепват дъски. Те са много ефектни и преминаването потях е доста вълнуващо преживяване. (снимка)

Дървените мостчета  (снимка)

Най-популярни са дървените мостчета. Те се свързват идеално с естествения ландшафт. Дървото лесно се обработва и е лек строителен материал. То трябва да е устойчиво на въздействието на водата и неблагоприятните климатични условия. Като строителен материал се използват бреза, дъб, бук, които се импрегнират срещу влага. Най-доброто, но и най-скъпото решение е дъб, а от екзотичните породи – кедърът. Дървесината на тези горски видове не се деформира от заливащата ги вода.

Най-простият вариант е да прехвърлите през потока пропити със смола дървени греди (прави или огънати) със сечение 10х10 см. Или диаметър 12-15 см.  Върху тях наковавате дебели дъски (поне 4-5 см.), които образуват мостовото платно. При намокряне дървото става хлъзгаво и затова повърхността, по която се ходи, трябва да е направена от профилирани дъски. За да са се оттича свободно водата от платното, между дъските се оставят неголеми разстояния  (фуги). Носещите греди на моста лягат върху предварително направени опорни площадки на брега. Използват се готови бетонни плочи или се изливат бетонни стъпки. Брегът или стръмен скат се укрепва с дървени или бетонни пилони (греди, набити в брега), като между тях и склона се насипва чакъл, който се тръмбова.  Дървото може да се остави в естествен цвят или да се боядиса. Тук особени предпочитания няма – подходящи са както ярките, така и пастелните тонове. Цветът може да контрастира с околната среда или да е хармонично свързан с нея. Много ефектни са мостчетата от бреза на фона на тъмната растителност. Само мрачните цветове не са за препоръчване. С тях мостчето няма да се откроява.

Парапетите (снимка)

Градинските мостчета могат да са със или без парапет. Това зависи преди всичко от размера им, а при по-малките модели е продиктувано от художествени съображения. Поставянето му е задължително при окачените мостчета, защото те са подвижни и неустойчиви. Изкусно изработеният парапет допринася много за красотата на моста. Той не трябва да е по-висок от 90 см. Ако по моста ще минават деца, трябва да се направи така, че да предотврати възможностите да се промушат през перилата.

Материалът, от който се изработва парапетът, зависи от вида на моста. При дървените обикновено е от дърво, при металните – от метал. Има и по-нетрадиционни решения – например вериги или въжета, растения в глинени саксии и др. Не трябва да търсите самоцелно сложно решение. Парапетът е част от моста и ще въздейства с опростените си форми и с цвета.