Металните огради са изключително разнообразни поради пластичността на метала и винаги ни изненадват с необичайната си плетеница от ковани орнаменти. Това разнообразие може да бъде употребено по различен начин според мястото и конкретните нужди, но в лицевата страна на имота към тях се предявяват и определени естетически изисквания като елемент от парадната зона.

Ажурните аристократи  (снимка)

Ажурната ограда от метал е класика. През нея погледът минава свободно, тя създава впечатление за лекота и изящество. Тя е подходяща както за малкото дворче, така и за голямата градина.  Оградата не е преграда за слънчевите лъчи в двора и растенията се огряват през целия ден. Тя ви дава възможност да следите какво става на улицата, а минувачите могат да се възхитят на хубавата ви градина и красивата къща.  (снимка)

Теглото на металната ограда е внушително въпреки ефирния й вид и трябва да спазвате определени правила на изграждане.  Най-отдолу е основата, вкопана в земята. Следва плътна долна част (от 30 до 100 см. В зависимост от модела), върху която стъпват колони, и ажурна горна част между тях. Колоните (опорите) се изработват от метал или си изливат от стоманобетон. За горната част може да използвате готови оградни платна, каквито се предлагат в магазините за строитeлни материали. Това са рамки, на които е опъната метална мрежа или са заварени железа като пано. Елегантен, но скъп вариант е оградата от ковано желязо. , а най-евтиният – от метална мрежа. При мрежата, която е и най-лека, може да минете само с колове, бетонирани в земята.

Металните части на оградата трябва да се покрият първи с миниум и след това с блажна боя. Боята се подменя периодично през няколко години (обикновено на всеки пет години), за де не ръждяса металът. Някои мрежи и метални профили се продават със специална обработка от защитен филм върху тях. Те са малко по-скъпи, но ще си спестите труда и средствата по поддръжката. Има покрития с бои, състарявания, имитации (на полирана стомана, бронз, мед или тъмно сребро), прахови покрития и други.

Кованата ограда  (снимка)

Това е най-скъпият и ефектен начин за обработка на метала. Кованите и летите огради съчетават в себе си надеждност, изящество и художествена стойност. Те радват окото и са истинско произведение на изкуството. За съжаление не всеки може да си позволи такъв разкош за градината. Но ако я поставите, тя ще подскаже много за положението на домакина в обществото и за неговия усет към стила и  красотата. Предлага се широка гама от продукти. При тези огради може да избирате между ръчно ковано изделие, лята ограда и машинна обработка.

Най-разпростаранени и най-достъпни са машинно изработените метални огради. Всяка фирма има каталог с примерни модели, от които може да си изберете. Не е проблем оградата да се направи и по модел на клиента. Най-скъпа и трудоемка е ръчно кованата ограда. Тук всеки детайл е различен, дори при еднакъв модел. Тя е за ценители, които държат на уникалността и искат да знаят, че човек го е пипнал. Тези огради са вид художествено произведение и високите цени тук са напълно оправдани. Изработката на такава ограда е много по-сложна и тънка работа, отколкото заваряването на метални и профили. Кованите плетеници се създават от метален прът к квадратно сечение с размер от 1 на 1 см до 4-5 см. Желязото се нажежава и докато е горещо, се огъва, разтяга, превива, преплита. Оградата са сглобява от отделни елементи. Те се заваряват или съединяват с нитове. Видът на шева е един от признаците за качеството на окованата ограда. Те трябва прецизно да са загладени и шлифовани и на практика да са незабележими.

Не по-малко красиви са летите огради, но те са рядкост. Обикновено се отливат отделни детайли – розетки, листенца, цветчета и други, които се монтират върху оградата. Качествената отливка е с идеално гладка повърхност на метала и липса на каквито и да било вдлъбнатини, мехурчета, неравност или дупки.

Как да поевтиним елитните огради?

Кованите огради са доста скъпи и не всеки може да си ги позволи. И ако за поръчката на цялостна ограда от ръчно или машинно кован ажур нямата финансова възможност, украсете оградата с отделни ажурни елементи. Имайте предвид, че металът прекрасно се съчетава с дървото, тухлата и камъка. Детайли от ковано желязо могат да се появят върху входната врата – достатъчно е един такъв детайл, за да се преобрази напълно видът й. С ажури може да затворите дълги и тесни шлицове, които прорязват плътната ограда.

Металната мрежа (снимка)

Най-разпространеният вид метална ограда у нас е металната мрежа – поцинкована или боядисана. Продава се на килограм – рула с дължина  около 10 метра и височина 140 см. Вече се предлага и вносна мрежа с пластмасово покритие, нанесено чрез прахова технология. Тя има по-голяма устойчивост срещу корозия, но е по-скъпа.

За да изглежда добре оградата, металната мрежа трябва да е идеално опъната а не провиснала, с изкривени колове.  В повечето случаи това е невъзможно, ако сами си направите колоните(метални тръби или бетонни колове), и към тях прикрепите мрежата. Има форми, които предлагат набор от необходимите елементи за направа на такава ограда. Системата включва в максимална степен готови елементи: метални тръбни колове, метални тръбни подпори за укрепване на крайните колове, стоманена пръчка, чрез която се фиксира и опъва мрежата, опъвачи, готови бетонни фундаментни блокчета и мрежа. Крайните колове се укрепват с наклонена подпора. Тя противодейства на силата на опън, която действа в мрежата. В единия си край подпората се бетонира в почвата, а в другия се съединява с колоната чрез метална скоба, винт и гайка. През дупките в края на мрежата се промушва стоманена пръчка, която я закрепва през оградата. Допълнителна устойчивост придава добре опънатият (със специални опъвачи) между крайните колове дебел поцинкован тел.
Коловете се поставят през разстояние около 2 – 2,5 м. един от друг, като всеки се нивелира с отвес. Те могат да се циментират към фабрично отлят бетон фундамент или да се бетонират на място в изкопани в земята дупки.

Металните тръби задължително се покриват със специални пластмасови тапи, за да не влиза вода в тях или да се пълнят с циментов разтвор.

Има начин да „облагородите” и обикновената метална мрежа. Достатъчно е да я облечете със зелена премяна. Пищността от цветове и листа при клемантиса, бръшляна, декоративния грах, телефончето или дивата лоза щ превърне простата мрежав красива „жива” ограда, която успешно ще конкурира инженерната конструкция.

Плътната метална ограда (снимка)

Тя се използва сравнително рядко.  Гладките като огледало метални листове могат да изпълняват ролята на пана, запълващи полетата на оградата. Те са подходящи за ефектни нестандартни решения. За да е устойчива оградата от гладки метални листове, те трябва да са доста дебели. Много по-практични и евтини са листовете от гофрирана или щампована ламарина. Оребрените листове притежават по-голяма устойчивост от гладките, дори ако са само 2 до три пъти по-тънки.