Мушмулата се отглежда само като единични дървета в любителските овощни градини за получаване на ограничено количество плодове, които не могат да се съхраняват и се използват почти единствено за прясна консумация. Тя не е много взискателна към климатичните и почвени условия и се отглежда насякъде у нас. Има много добра студоустойчивост, както към зимните, така и към пролетните застудявания и проявява задоволителна сухоустойчивост, особено присадена върху глог. Развива се добре върху всякакви почви, с изключение на варовитите, когато е присадена върху дюля. Засадена на по-богати и добре овлажнени почви дава по-едри и по-качествени плодове. Плододава всяка година, като при нея не са познати лоши реколти, дължащи се на климатични фактори, болести и др. Това е едно от най-късно цъфтящите овощни растения и поради това пролетни измръзвания няма. Плодовете й зреят най-късно и са последните, които се прибират от овощната градина.

Кога да приберем плодовете

Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите за настъпване на беритбата е лесното отделяне на плода от клонката. Друг - е началото на омекването на единични плодове. Обикновено прибирането става след падането на първите есенни слани (втората половина на октомври и началото на ноември). С беритбата не трябва да се избързва, защото рано обраните плодове по-трудно омекват и са с по-лошо качество. (снимка)
Плодовете на мушмулата, както и на дюлята, нямат дръжка и са прикрепени върху къса клонка, която се получава от разрастването на цветната ос. При беритбата трябва да се внимава да не се чупят тези клонки, защото върху тях са заложени плодни пъпки за следващата година.

Кога да ги ядем

Консумативната зрялост на мушмулата настъпва след омекването на плодовете. Преди това те са твърди и тръпчиви. За разлика от меките круши, които действат разхлабващо, от мушмулите се получава затягане на стомаха и са полезни при стомашно-чревни разстройства. Те са богати на захари, пектин, дъбилни вещества, минерални соли и др. Поради високото съдържание на захари някои използват мушмулата за варене на плодова ракия. Голямото съдържание на дъбилни вещества обаче се отразява зле върху напитката и това налага тя да се преварява.

Присадена върху глог, расте и на затревено

Мушмулата не изисква много грижи при отглеждането. Когато е присадена върху глог се развива добре и при затревени площи, като тревата трябва редовно да се коси и да се разхвърля около растенията. При дюлева подложка е желателно да се засажда на по-богати и влагоемки почви. Важни за мушмулата са редовните резитби за просветляване на короната и периодично подмладяване на обрастващата дървесина. Растително-защитни мероприятия при този овощен вид не се провеждат. (снимка)
При мушмулите няма утвъредни сортове. Съществува обаче голямо разнообразие на форми по отношение едрината на плодовете. При размножаването трябва да се събират калеми от по-едроплодни форми, чийто плодове са по качествени. Размножаването става чрез познатите начини на присаждане – на пъпка и на калем.