Африканската теменужка е едно от най-често срещаните цветя в домовете. Тя не изисква специални грижи, заема съвсем малко място, а огромното разнообразие от сортове позволява да се създадат великолепни стайни градини. Въпреки че се нарича теменужка, тя няма нищо общо с истинските представители на семейството на теменужките – Violaceae. Отнася се към прочутото с красивите си представители семейство на Геснериевите. Близки роднини са такива красавици като глоксиниите, еписциите, колериите и други стайни цветя. (снимка)

Заплененият барон

В природата сенполията се среща само в Узамбарските планини в днешна Танзания. Там я е открил в края на ХІХ век барон Валтер Сен-Пол, военен комендант в бившата колония. Възхищението на барона при вида на цветето, растящо в пукнатина на обрасна с мъх скала, било безгранично. В чаша от десетина тъмнозелени сочни листа цъфтяло нежно виолетово цветче, в средата на което сякаш греело ярко жълто огънче. Той се постарал да събере семена и ги изпратил на познат ботаник в Германия. Ботаникът нарекъл по името на родината му узамбарска теменужка, а латинското название на рода дошло от името на Сен-Пол – сенполия (Saintpaulia ionanatha).
През 1927 година сенполията била пренесена в САЩ, където намерила втората си родина. Американците били запленени от нея и скоро започнали да се появяват все нови и нови хибридни сортове. През 1940 американците създали първото Общество на африканските теменужки, а в наши дни подобни клубове и общества има по целия свят.

„Момчета” и „момичета”  (снимка)

За разлика от останалите членове на семейство Геснериеви, през последните 50 години сенполиите са подложени на усилена селекция. Въпреки че в природата се срещат само теменужки със сини и лилави цветове, сега багрите им вече греят почти в целия цветови спектър. Неизброими са и видовете с разнобагрени цветове и листа. Различните цветарски фирми предлагат все по-голямо изобилие от невиждани по красота сенполии. Въпрос на вкус е какво да изберем да отнесем в дома си.
Най-общо узамбарските теменужки се класифицират по няколко основни белега. На първо място по окраска, форма и тип на цвета:

– класически тип,

– звездообразни

– камбанковидни,

– фантазийни.

Освен това могат да бъдат с прости цветове, полукичести, които имат 1-2 допълнителни листчета в центъра, и кичести. (снимка)

Според листата се делят на „boy” и “girl”. Момичетата имат в основата на листата , от горната му страна, светло петно. Сортовете „момчета” са изцяло със зелени листа. Освен това листата може да са с равни краища, нагънати по ръба, назъбени или вълнисти. Цветът им може да е в един тон или пъстър. Срещат се сортове с гладки листа, при други има лек мъх, а трети са силно мъхнати. (снимка)

Различни биват и размерите при сенполиите. Най-често са с диаметър на листната розетка 20-40 см., но има и гиганти с размери до 60 см., както и миниатюрни – до 15 см., а също и съвсем дребни – до 15 см. в диаметър.  Но тук трябва да отбележим, че до голяма степен тези размери зависят от типа на почвата и размерите на саксията. В богата почва и в голям съд даже най-миниатюрната теменужка ще достигне средни размери, и обратно – бедната почва и тесният съд задържат растежа. (снимка)
Създадени са също и ампелни теменужки, при които листната маса е по-обемна и стъблата увисват през крайщата на саксията.

Важна е симетрията

Какъвто и да е вкусът ни, когато избираме узамбарска теменужка, трябва да следим за няколко основни неща. На първо място е да огледаме листната розетка. Тя трябва да е симетрична, листата да излизат от центъра подобно на спици на колело. Не бива да има увиснали или увехнали листа. Дръжките им следва да се симетрични на общите размери и да не са прекалено тънки и удължени. Цветовете трябва да са свежи и без признаци на болести. (снимка)

Когато се приберем у дома с избраната теменужка, трябва да я настаним там, където тя ще се чувства най-добре и ще се освободи най-бързо от стреса. Защото всяко живо същество, включително и растенията, попадайки в нова обстановка, изпитва стрес. Настъпила е промяна в мястото, температурата, осветлението, водата, към които е привикнало. Младите растения понасят промените по-леко, но дори и на тях им е нужен поне месец, за да се пригодят към нашия дом.

Може да настаним сенполията на перваза или близо до прозореца. Единственото условие е да не я припича силно обедното слънце. За да се избегне деформирането на розетката, е добре саксията да се завърта 2-3 пъти в седмицата в кръг от 90 градуса. (снимка)

Ако не можем да гледаме сенполията до прозорец, е възможно да я настаним на всяко друго подходящо място и да я осветяваме с луминесцентна лампа. Разстоянието между лампата и листната розетка трябва да е 25 – 30 см. За големи растения и 15 – 25 см за миниатюрни и току-що вкоренени. При недостиг на светлина листата се повдигат неестествено нагоре, а при прекалено осветяване, се извиват надолу над  краищата на съда. Оптималното луминесцентно осветяване е 10 – 12 часа дневно. Нужна е и по-висока въздушна влажност, поради което теменужките растат и цъфтят отлично в кухните, където при готвенето се отделя пара.

За поливане се използва обикновена престояла вода. Най-добре е да се налива в подложката, за да не попада върху растежната точка и да предизвика загниване. Трябва да помним, че е по-добре леко да се засуши растението, отколкото да то задушим с прекомерно поливане. (снимка)

Кога да пресаждаме

Любимите ни стайни теменужки растат в малки съдове, съответстващи на размерите им. В тях почвата бързо се изтощава и сляга, което затруднява доброто развитие на цветята. Това налага редовно да ги пресаждаме. Пресаждането понякога е необходимо още от най-ранна възраст. Ако забележим, че детките – мъничките розетки, които сме получили чрез вкореняване на лист и сме засадили, не нарастват вече два-три месеца, трябва да действаме. Изваждаме ги внимателно от саксията и леко изтръскваме почвата около корените. Скоро след като ги настаним в нова почвена смес, те започват да нарастват. (снимка)

Случва се добре развити млади растения да образуват красиви и едри листа, но да не бързат да цъфтят. Вярно е, че някои сортове по принцип започват да цъфтят след година, но те са рядкост при теменужките. При нормални сортове се налага да се извади растението, като корените и пръста наоколо се пазят внимателно. Добавя се тънък слой почва върху дренажа, растението се засажда и се насипва с още почва. Преди това е добре да се огледат листните пазви, за да не тревожим напразно цветето, ако просто не сме забелязали пъпките.
Когато теменужката е цъфтяла за първи път и след като ни е радвала няколко месеца с цветната си шапчица, тя се е изтощила и ние трябва да я зарадваме на свой ред, като сменим почвата в саксията. Ако сме пресаждали растението преди цъфтежа или поради младенческата му възраст, то е било съвсем слабо, но общото му състояние е добро, не бива да пресаждаме. Някои узамбарски теменужки имат свойството да удължават стъблото си. А понякога и ние самите го оголваме, когато вземаме листа за размножаване. Такива растения изглеждат проскубани и нещастни. Добре е да намерим време и да ги пресадим, като добре покрием голата шийка. Често се налага и спешно спасяващо пресаждане. Например, ако корените са загнили, ако сме прекалили с торовете и цветето се е разраснало ненормално, ако почвата се е вкиснала … Тогава пострадалата теменужка се пресажда в по-бедна почва, която обаче трябва добре да пропуска въздуха и водата. Внимава се и дренажът да е добър.

Когато се пресаждат млади екземпляри , не се заменя цялата почвена смес. Нужно е да се смени старият дренаж и да се отдели тази почва около корените, която пада сама, а също и неусвоената почва от повърхностния слой. Така всъщност се сменя около половината от старата пръст. (снимка)
При стари екземпляри със силно преплетени корени се прави пълна замяна на почвата.  Но и при тях също не се оголват корените напълно. Даже след частичното им съкращаване трябва да остане част от пръстта. Така растението ще има повече сили да расте.

Важно!

Винаги засаждайте узамбарските теменужки на правилната дълбочина. Почвата трябва задължително да достига до началото на  листните дръжки на най-долния ред листа.

При засаждането внимателно разпределете корените върху пръстта. По-дългите, които не се побират, подрежете внимателно. Следете също растението да е в центъра на саксията. От вашето старание ще зависят здравето и красотата на теменужката. (снимка)