Луковият акар (Rhizoglyphus echinopus) е неприятел на цветята, който поврежда луковиците. Среща се по гладиоли, лалета, нарциси, зюмбюли, фрезия, лилиум, амарилис, ирис и др. Може да се види и по загниващи моркови, картофи и цвекло. Акарът е сравнително едър, с овално, матовобяло тяло, леко стеснено в задната част. Има четири чифта крака. Устните органи и краката са кафяви. Ларвите приличат на възрастните, но са по-дребни.
Луковият акар прониква в растенията през дънцето на луковицата или през рани, но напада и напълно здрави луковици. Акарите нагризват краищата на дънцето и навлизат в месестите люспи, с които се хранят. На мястото на убожданията по тях се появяват бледокафяви петънца, люспите омекват и потъмняват. Повредите от акарите улесняват проникването на гъби и бактерии, които причиняват загниване и изсъхване на луковиците. При засаждане на заразен посадъчен материал израстват слаби, деформирани растения, които обикновено не цъфтят.
При висока температура и влажност акарите се намножават силно и повредите са големи. Луковият акар поврежда луковиците и по време на съхранението им. На открито презимува около растенията, в почвата и в растителните остатъци. При неблагоприятни условия, особено ниска влажност, липса на храна, преминава в устойчива фаза, в която може да преживее дълго време. В почвата на градините и парниците този неприятел попада обикновено посредством посадъчния материал.
Мерките
Луковият акар се развива в луковиците и затова борбата срещу него се провежда трудно. При откриване на нападение по време на вегетацията изкоренете и унищожете засегнатите растения. Садете само здрави луковици. След почистването и сортирането се обеззаразят чрез използване на сяра в продължение на 48 часа при доза 100 г за 1 куб. м площ. Препоръчва се и обеззаразяване чрез потапяне в разтвор от актелик 50ЕК (органофосфорен инсектицид и акарицид, с контактно, проникващо и фумигатно действие) при доза 3 мл за 10 л вода, в продължение на 30 минути. Третираните луковици да се просушат добре и се оставят за съхранение в подходящо помещение при възможно по-ниска влажност и температура. Растителните отпадъци да се събират и изгарят. При проведените манипулации да се спазват строго санитарно-хигиенните изисквания за работа с отровни растително-защитни препарати.
Обраните плодове също боледуват
Болестите по плодовете се разделят на паразитни и физиологични. Първите са известни като "гниенe" и се дължат на поражения на различни гъби и бактерии. Вторите са в резултат на нарушените жизнени функции. Появата даже на неголеми участъци с гниене може да провокира разпространение на отровни микотоксини.
Напаст в ягодите
Ягодовият акар е много опасен неприятел. Той е подчертано влаголюбив, студоустойчив, напада предимно младите листа. Смуче сок от тях и в резултат листата се деформират, остават дребни и растенията силно закържавяват. Добивите намаляват значително, понякога дори наполовина.
Събудят ли се овошките, вредителите атакуват
След късното зимно пръскане не трябва да се пропуска и предцъфтежното пръскане. От него се нуждаят всички овощни видове. Провежда се в периода от набъбване на пъпките до фаза преди цъфтеж. То е много важно, защото заедно с развитието на дръвчетата започва и вредната дейност на много техни неприятели.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите