Видът на градината зависи в голяма степен от релефа на местността. При стръмен терен - по склоновете на хълмове, край спускащи се речни брегове или в планински местности, се изграждат терасирани градини. Използвайте естествения наклон на парцела и според денивелацията оформете няколко хоризонтални площадки (тераси). При това решение няма начин да минете без подпорни стени – вертикални конструкции, които предпазват терена от свличане. Те се разполагат напречно на склона и участват в оформянето на градинския пейзаж. Подпорните стени са не само функционални, но и декоративни – могат да се превърнат в поставка за ваза с цветя или в живописен декор на къта за почивка. Ниската подпорна стеничка може да огради пътеката, която е разположена малко по-ниско от терена и да замести бордюра. Тя с успех ще оформи площадката за отдих и ще я отдели от околната растителност. Не я правете много висока, за да не закрива зеленината.  (снимка)

Ниска или висока?

Височината на подпорната стена зависи от разликата в нивата на терасите – обикновено е равна на нея или е малко по-голяма. При разликата в нивата от 15-20 до 80-90 сантиметра, поне толкова трябва да е височината на подпорната стена. При много стръмен наклон може да имате и по-голяма разлика в терасите, но това решение излиза доста скъпо. Ширината на подпорната стена при основата е правопропорционална на височината й. При глинести почви съотношението е 1:4, при рохкави песъчливи и влажни почви – 1:2. Към върха стената се стеснява. (снимка)

Основата

Най-отговорният етап при изграждането на подпорната стена е основата, върху която стъпва. Тя гарантира здравината и дълготрайността на конструкцията. Стена без основа рано или късно ще се напука, ще се появят деформации, или тя те ще се приплъзне по склона. Независимо от какви материали ще издигнете стената и каква ще бъде височината й, под нея трябва да има легло от чакъл и пясък, което не само гарантира равномерното предаване на товарите върху грунта, но също така изпълнява ролята на дренаж. В основата на стената се изкопава траншея, малко по-широка от долната част на подпорната стена и дълбока около 30 сантиметра. Дъното и страничните стени на траншеята се застилат с геотекстилна материя. След това се насипва 20 см чакъл със средна големина на фракцията 2-4 сантиметра и 10 сантиметра пясък. За високите и тежки стени се препоръчва фундамент – ивичен (от бетон или бутобетон) или пилотен. Когато теренът е песъклив (особено при подвижни пясъци), по-подходящ е пилотният фундамент, при глинести почви (преди всичко тежки глини) – лентови фундаменти. (снимка)

Градежът

Материалът, който ще използвате за изграждане на подпорните стени, трябва да съответства на този, който сте използвали за настилка на пътеките или при строителството на сградите и съоръженията в парцела – къщата, беседката, перголата, оградата. Най-популярни днес са стените от естествен камък. Те са здрави и притежават природен чар. Използват се дялани, цепени, рязани или речни камъни. Градежът е на редове, с превръзка – като при тухлената зидария. Камъните се съединяват с разтвор или се зида „суха” зидария, а фугите между тях се оставят празни или още в процеса на строителство се запълват с пръст. Подпорните стени от камък се правят с малък наклон (до 10 градуса) откъм страната на горната тераса, което повишава тяхната устойчивост.

По-евтини са стените от тухла и бетон. За тухлените стени се избират добре изпечени плътни тухли (обикновено т.нар. „червена тухла”), които не са хигроскопични. За разлика от каменните стени, тухлените се зидат строго вертикално. Бетонните конструкции могат да се направят от блокчета или монолитни (за отливането им е необходим кофраж).

Евтино решение за ниските подпорни стени е дървото – обработени или необработени греди. Такава подпорна стена не се отличава с дълготрайност, но създава усещане за уют и топлина. Най-уязвимата част на дървените стенички е мястото на допиране на гредите до пръстта. Затова долната им част (която се забива в земята) се обработва с битум, за да се защити от гниене. Между пръстта, която опира в стената от вътрешната й страна, и гредите се поставя слой хидроизолация (мушама). (снимка)

Цъфтяща каменна стена

Ако искате стената да „разцъфти”, след приключване на строителството засадете във фугите между камъните цъфтящи растения. За целта фугите трябва да са пълни с пръст; може предварително да я смесите с тревни семена, или впоследствие да насадите в нея едногодишни или многогодишни растения. През летните месеци осеяната с цъфтящи растения подпорна стена ще прилича на пъстра картина, нарисувана от самата природа. Подходящи са видове, които в естествени условия растат в скални пукнатини или напомнят за тях – див карамфил, калдаръмче, каменоломка, камбанки, мащерка, флокс. Може да засадите и по-екзотични – еделвайс. За да се радвате на красиви цветове, мястото трябва да е обърнато към слънцето (на изток, юг или югоизток) и да не е в сянка. Подпорните стени на северен склон насадете със сенколюбиви растения – папрати, сенколюбива каменоломка, обичниче, декоративни треви и др. Много популярни са и сукулентните. Те изискват по-рохкава пръст – например смес от градинска почва и едрозърнест пясък. (снимка)

Романтична стена

Видът на полуразрушената, потънала в зеленина стена е обвеян с романтика. Е, не всеки има в двора си останки от стар зид, но може и сами да си го направите. Най-подходящият строителен материал е естественият камък. Отделните камъни се съединяват един към друг с помощта на цимент или специално лепило, като фугите внимателно се избърсват, за да останат чисти. Ако искате стена с по-голяма височина или по-сложна форма (например ъглова или стъпаловидна с височина 1,5 метра), трябва задължително да я укрепите с вътрешна армировка, скрита в дебелината й. Освен ъглова, може да направите издължена стена с неравна височина (с назъбване на реда през определено разстояние), благодарение на което съоръжението ще изглежда „древно”. За да придадете автентичен вид на „руината” ще ви помогнат растенията – те ще украсят стената, ще скрият конструкцията и тя ще изглежда още по-тайнствена и романтична. (снимка)

Подпорна стена – бордюр

Има случаи, в които може да направите подпорни стени и на първоначално равен терен, за да получите ефектно вертикално развитие на ландшафта. Например, ако цветните лехи се развият на по-високо ниво от пътеките, те могат да се оградят с ниски подпорни стенички, които ще изпълняват ролята на бордюр. Ефектно решение в стил романтична градина се получава, ако използвате плет или дебели клони, набучени вертикално в земята един до друг. Ако пътеките са покрити с каменни плочи, може да направите бетонна стеничка и да я облицовате със същите плочи. (снимка)

Воден проблем

Всяка подпорна стена може да пострада от постоянен контакт с дъждовните или подземни води. При малките подпорни стени дренажна функция изпълнява чакъленото легло, поставено в основата. За да се гарантира бързо оттичане на водата, препоръчва се покрай вътрешната страна на стената да се насипе чакъл или натрошени тухли. Допълнително по цялата дължина на конструкцията (през 1,5-2 метра) на нивото на основата на склона се оставят отвори или се поставят тръби за оттичане на водата от по-горната тераса на по-долната. Тези отвори се планират предварително, още на етап проект.

Тези начини за дрениране са задължителни почти за всяка подпорна стена. Те са лесни за изпълнение и може да се справите и със собствени сили. Има случаи, в които се налага да се направи истински дренаж, но тогава решението се взема от специалист. Това се налага например при тежки глинести почви, високо ниво на подпочвените води или при ивичен фундамент под стената, който нарушава естественото движение на водата под земята. Дълбочината на залагане на перфорираната дренажна тръба, наклона й, както и мястото, на което да се постави се определят индивидуално. (снимка)