И до днес у нас все още гъбите се сушат на открито при силно слънце. Оставени на открито обаче те червясват и загниват. Сушенето на гъби в домашни фурни също не дава добри резултати. Фурните бързо изстиват и трябва в продължение на 2-3 денонощия да се поддържат топли.

Преди да започне сушенето гъбите се почистват с нож от пръстта, а от другите замърсители - с кърпа. Не ги мийте, защото след това бавно съхнат и почерняват. Почистени гъбите се сортират по видове, размери и качество. Едрите гъби се сушат отделно от дребните. Пънчетата се отрязват и изсушават отделно от шапките. В същото време шапките се нарязват на парчета по ширината им, а пънчетата - по дължината им с дебелина от 3 до 5 см.

Гъбите се нареждат за сушене върху тънки дъсчици или на сита от желязна калайдисана мрежа. Под тавите се поставят тухли или други подпорни материали, и така сушенето се ускорява от горещия въздух, който минава през междините отдолу и отгоре.

(снимка) При сушене на гъбите във фурна добри резултати се постигат ако ги поставите на специални дървени поставки, които приличат на пейки, обърнати с краката нагоре. Височината на тези стойки, сглобени от три дъсчици, се определя от размерите на челото на фурната. Върху вътрешната повърхност на стойките се поставят дървени клечки (типли) на разстояние 5-10 см една от друга. Почистените гъби се нанизват на тънки върви, след което низите се окачват върху краищата на стойките, закрепени от двете страни за типлите. Такова сушене се препоръчва при по-млади и с по-дребни размери гъби.

Вратата на фурната се държи полуотворена, за да излизат изпаренията навън, в противен случай гъбите се спарват или сваряват и се развалят. Гъбите се сушат при температура във фурната от 50-70ºС. Високата температура предизвиква изпичане и почерняването им, а при температура по-малко от 50ºС, се спарват.

В  началото винаги  се сушат при по-ниска температура, докато се намали значителна част от влагата им. Продължава при по-висока и след изсушаването същата се намалява до по-ниски стойности.

Добре изсушените гъби се познават по звънливия им звук, който издават при чукането им върху твърд предмет. Освен това са еластични, правилно сгънати. Запазват естествения си цвят и пресния вид на шапчиците и пънчето си.