Много хора мечтаят за собствена градина, за която да се грижат с любов. За съжаление повечето от жителите на градовете никога не могат да постигнат мечтата си. За тях, както и за всички, които имат нужда от общуване с природата, но са прекалено заети, има лесно и нестандартно решение - миниатюрна градина. Истинската градинка, разположена на специално отредено за нея място в дома или просто вместена между вещите на работната маса, позволява да й се радваме по всяко време и чрез грижите за нея да се разтоварваме от стреса и напрежението. Тя дава възможност да изявим своите творчески виждания и да я подредим така, че винаги с радост да отдъхваме в нея. (снимка)
Когато говорим за миниградина, не бива да я бъркаме с бонсая. Той е вековно изкуство, което изисква сериозно вмешателство в живота на растението, за да отговори то на определени философски и естетически виждания. В миниатюрната градинка, напротив, няма никакво насилие над природата. Растенията в нея се развиват съвсем естествено. Единственото изискване е те да са с дребни размери, а според вкуса ни могат да са листнодекоративни, цъфтящи, сукуленти, папрати, водни, увивни и т.н. Може да са обитатели на нашите гори и поляни, може да идват от тропиците, а може да са и обикновени подправки като розмарин и магданоз. Всеки решава какво да засади - това, което ще му донесе радост и ще му позволи да подреди градинката си както иска.
Съдът, в който ще расте миниградинката се подбира според мястото, с което разполагаме, и според желанието на стопанина. Ако имаме съвсем малко място, щем не щем, и той ще е малък, ако мястото е голямо, можем да си позволим голям съд или няколко по-малки. Важно е съдовете да са плитки, за да не се нарушава съотношението с дребните им обитатели. По отношение на материала, от който са направени, има много възможности за избор. Обикновено се използват глинени съдове, но може да са и метални, стъклени, пластмасови, дървени. Това може да е сандъче за цветя, плитка саксия и дори обикновен леген. Често се използват и плетени кошници от бамбук, върба и дори пластмасови. Тогава се налага те да се обвият от вътрешната страна с алуминиево фолио или друг здрав материал, който да не пропуска вода и да не допуска почвата да се изсипе. (снимка)
Има два начина на засаждане на растенията
Може да ги засадим направо в големия съд, но може и всяко да е в индивидуална саксийка, като местата между саксийките се запълват с дребен чакъл или с керамзит. При директното засаждане се използват растения, които имат сходни изисквания. В този случай градинката се развива по-естествено. Ако пък всяко си има саксийка, това ни дава възможност да отглеждаме растения, които изискват различни условия, да ги разместваме и да внасяме разнообразие. (снимка)
Обикновено едно-две по-високи растения създават основата, около която се групират останалите – храстовидни и ампелни, но това не е задължително. Всичко зависи от конкретните условия и от способността на всеки да претворява схващанията си за красиво и хармонично. Важното е да се предвиди бъдещото развитие на растенията и да се даде възможност на всяко от тях да се развива, без да бъде притеснявано от съседите си. Като допълнителни декоративни елементи се използват камъни, коренища, скулптури, раковини, оцветен пясък и даже детски играчки. (снимка)
Както и в градините с нормални размери в миниградините може да се пресъздават различни градински стилове и разнообразни природни ландшафти. Градината ни може да е миниатюрна пустиня, в която виреят кактуси и сукуленти, може да е и истинска дъждовна джунгла. Може да е в японски стил, където върху пясъчна основа се вие рекичка, чийто път е отбелязан с камъни, а наоколо растат бамбук, мъхове и семпли растения, които предразполагат към съзерцание. А може да е и весела кънтри градина с грънци и тикви по плета. Градинки с беседки и перголи, с живи плетове и с шезлонги, с кладенци и скални кътове, розариуми и барбекюта – всичко зависи от фантазията на собственика.
Особено внимание трябва да се обръща на поливането на миниградинката. Плитката почва в нея изсъхва бързо, но ако пък прекалим с водата, рискуваме да допуснем загниване на корените. Най-добре е да се изчака пълно просъхване на горния почвен слой и тогава да се полее с малка лейка. Не бива да се забравя и редовното пулверизиране, което създава допълнителна влажност на въздуха, предотвратява натрупването на прах по листата и затруднява развъждането на вредители. С подхранването трябва да сме пестеливи. Градинката в стаята изисква и редовно премахване на изсъхналите листа и прецъфтелите цветове, а също, ако е нужно, и подрязване на онези растения, които се разрастват прекалено бързо и потискат останалите. (снимка)
При подбора на растенията трябва да се внимава те да не са с коренно противоположни изисквания. Например съчетаването на сукулент с влаголюбив партньор е недопустимо – много бързо едното растение ще загине. В миниградинката може да се използват млади екземпляри от обикновени бавно растящи видове, а когато израснат, да ги пресадим, но по-добре е да се засаждат миниатюрни сортове, които няма да надминат 10-15 см височина. Не бива и да претрупваме съда с растения, пет-шест са напълно достатъчни.
Композиция-миниатюра ще ни радва, ако не можем да отделим даже съвсем малкото място, което е нужно за миниградинката. За нея е нужна плитка чашка или чинийка, красива раковина или друг подходящ съд и съвсем дребнички представители на растителния свят. Можем да добавим дребни красиви аксесоари и да дадем воля на фантазията си, за да получим истинско украшение на интериора. Тук много важна роля играят цветът и формата на съда и растенията. Най-подходящи са сукулентите, чиято коренова система не се разраства и въобще се справят в спартански условия. (снимка)
Отново модното старо изкуство на флорариума ще ни вдъхнови, ако миниградината не задоволява стремежа ни към оригиналност. Историята на създаването на композиции от стайни растения в стъклени съдове датира от средата на ХIX век. Тогава било модно в аквариуми да се отглеждат папрати и са ги наричали папратови оранжерии. Пак по това време бил създаден и „зеленият прозорец”, при който между прозоречните рамки аранжирали цветни композиции. Днес тези способи на представяне на флорални пейзажи отново са актуални. Те функционират на принципа на затворената екологична система – листата изпаряват влагата, тя се втечнява по стените на съда и се връща в почвата. Това се постига най-добре при плътно затворените съдове. (снимка)
Ако вече сме избрали подходящ съд и растения, идва ред на засаждането. Най-напред се насипва дебел дренажен слой от едри камъчета, керамзит или друг инертен материал. Върху него се полага слой почва, която е подбрана в зависимост от изискванията на растенията. Важно е в нея да се добавят счукани на парченца дървени въглища или перлит, за да се избегне появата на плесен и загниването в условията на повишена влажност. Освен това тези материали поглъщат известно количество вода и я отдават, когато е нужно. Поливането на флорариума може да доведе до гибелта му, тъй като в условията на влажен микроклимат гнилостните процеси се развиват много бързо. Затова се препоръчва лекото пулверизиране. Подхранването също може да доведе до нежелани последици. (снимка)
Много важно е подходящото осветление. Естествената светлина понякога не е достатъчна и се налага доосветяване с луминесцентни лампи. Това се отнася предимно за големите флорариуми, а малките е достатъчно да се поставят близо до някое осветително тяло. Не бива да допускаме огряването от преки слънчеви лъчи, защото стъкленият съд и водните капки подобно на леща ще ги фокусират и ще обгорят растенията. (снимка)
Както всички градини, така и миниградинките и флорариумите са живи организми, които непрекъснато се изменят. За да не боледуват и да бъдат истински украшения на интериора, ежедневно трябва да ги наблюдаваме и да се намесваме, когато е нужно. Редовно трябва да се премахват засъхналите листа и цветове, прекомерно бързо нарастващите клонки трябва внимателно да се подрязват, за да не задушават съседите си. Ако някое от растенията вече не се чувства достатъчно комфортно в ограниченото пространство и започне да вехне, се подменя с друго. И най-важното – не бива да се допуска появата на вредни насекоми, защото борбата с тях е трудна и често не дава резултати. (снимка)
Каменните градини
Изграждането на различните по вид каменни градини и подреждането на камъка в тях е толкова субективно, че е трудно да се предложи съвет. Затова би трябвало да се видят други каменни градини, да се огледат много камъни по скалистия морски бряг или планинския склон, за да се опознае ландшафтът на съответния участък и след това да се прецени и вземе решение.
Бирена градина
Понятието „Бирена градина” битува в нашето съвремие и всеки влага в него различен смисъл с общо взето сходно предназначение на мястото. В наши дни бирената градина е градина на открито, където се сервира предимно бира и други безалкохолни напитки заедно с мезета, харктерни за местната национална кухня.
Каменните градини
Изграждането на различните по вид каменни градини и подреждането на камъка в тях е толкова субективно, че е трудно да се предложи съвет. Затова би трябвало да се видят други каменни градини, да се огледат много камъни по скалистия морски бряг или планинския склон, за да се опознае ландшафтът на съответния участък и след това да се прецени и вземе решение.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите