Дървесната пепел съдържа много хранителни елементи, но най-много калий - около 10%. Ето защо тя може да се използва за тор и да замести калиевия тор. В нея има и редица микроелементи - бор, манган и др. Освен това съдържа и калций.

Съдържанието на хранителни вещества в дървесната пепел зависи от какъв горски вид е получена. Пепелта от широколистните видове е по-богата с хранителни вещества в сравнение с пепелта, получена от иглолистните видове. Пепелта от млади дървета и клонки е по-богата с хранителни вещества, отколкото от стари и дебели дървета.

Дървесната пепел не съдържа хлор, който е вреден за овощните растения, поради което може да се използва за торене при предпосадъчната подготовка на почвата и при засаждането на овощните дръвчета. При младите и плододаващите овощни дървета пепелта може да се използва през всяко време на годината. Най-добър ефект от торенето с дървесна пепел се получава при малината, касиса и ягодите. (снимка)

Тя може да се смесва с други торове непосредствено преди торенето, но не трябва да остава смесена за дълго време и особено с амониев азотен тор (амониева селитра), защото причинява загуба на азота. Пепелта може да се смесва със суперфосфата в доза 8%. При смесване с по-голям процент се влошават качествата на суперфосфата. С други фосфорни торове не трябва да се смесва. Към компоста дървесната пепел се прибавя заедно с вар не повече от 3-4% от теглото на компостираните материали, а при торф - 5-6%.

Водата измива много лесно хранителните вещества от пепелта, поради което тя трябва да се съхранява на сухо място. Измокрена от дъжд или угасена с вода тя престава да бъде тор.