Прародината
Лалето (Tulipa) е тревисто луковично многогодишно растение от семейство Лилиецветни. Неговата родина са степите, песъчливите и каменисти планински райони на средна Азия и Балканския полуостров. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат иманно от там. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия, а също и у нас. (снимка)
Персите поставят началото
Първи засаждат в градината си това забележително цвете персите, а от тях го вземат турците, които започват селекция и с получените около 300 сорта създават великолепни цъфтящи килими в дворците си. В Европа лалето е пренесено през 1554 година от естествоизпитателя и австрийски посланик в Константинопол Огюст Бусбек. Първоначално попада във Виенската ботаническа градина, а през 1570 е пренесено в Холандия, от където започва неговият триумфален поход из градините на Европа. (снимка)
Класификация
През 1981 година в Холандия е приет международен регистър за наименованията на лалетата, според който те се делят на четири групи, включващи 15 класа:
· І група – ранно цътящи, обхващаща:
Обикновени ранни лалета
Кичести ранни лалета
· ІІ група – средно цъфтящи, обхващаща:
Триумф лалетата
Дарвинови хибриди
· ІІІ група – късно цъфтящи, обхващаща:
Обикновени късни лалета
Лилиецветни лалета
Ресничести лалета
Зеленоцветни лалета
Рембранд лалета
Папагалови лалета
Кичести късни лалета
· ІV група – видове лалета и техните хибриди, обхващаща:
Лале на Кауфман, неговите разновидности и хобриди
Лале на Фостер, неговите разновидности и хобриди
Лале на Грейг, неговите разновидности и хобриди
Диворастящи видове лалета, техните разновидности и хибриди;
На ход са селекционерите
Дори когато първоначалната еуфория поутихва, изкуството на селекцията продължава да се предава от поколение на поколение. През 1672 година е обявена награда от 100 000 гулдена за този, който успее да отгледа черно лале. Щастливецът е д-р Берле, който кръщава на съпругата си Роза Берле, тъмнолилавото, почти черно лале, на което идват да се любуват стотици хора. Към края на 18 век вече за най-ценни се смятат пъстрите или с няколко отенъка лалета. И днес в отговор на неувяхвящия интерес към това цвете се създават все нови и нови сортове. (снимка)
Триумф в страната на лалетата
Лалетата са обичани във Франция, Дания, Белгия, но холандия надминава всички. В началото на 17 век страната на лалетата е обхваната от истинска „лалемания”. По това време вече са създадени много нови разцветки и форми. Всеки селекционер се стреми да създаде свое, неповторимо лале, а цените на луковиците са баснословни – понякога надминават многократно теглото си в злато. Благоприятните почвени и климатични условия, както и ненедминатата любов към лалето, правят Холандия неговата втора родина. И днес тя държи водещата позиция в селекцията, промишленото отглеждане и износа на луковици.
Лалето в нашата градина
Със своята красота и непретенциозност лалетата заслужено заемат едно от водещите места в озеленяването в Европа. Въпреки, че са познати отдавна, те никога на стават банални , не омръзват и не престават да бъдат предизвикателство и тръпка както за селекционерите, така и за любителите.
Луковиците на лалетата се садят през есента, когато среднодневните температури паднат до 9оС. Подходящото място е слънчево, с добре дренирана лека, неутрална почва, богата на хранителни вещества. Важна особеност на тези цветя е късият им вегетационен период. В края на май-началото на юни луковиците могат да бъдат изкопани и на тяхно място да се засадят други цветя. Така в градината си ще имате непрекъснато растящи растения до есента, когато ще върнете луковиците в лехите. В многообразието от над 2700 съществуващи сорта несъмнено всеки би намерил подходящото лале за своя вкус. Или по-скоро подходящите лалета, защото в градината, в която през пролетта цъфтят много различни по форма, големина и разцветка лалета, е не само изискана и красива - тя създава оптичистично и ведро настроение. Ако правилно подберем сортовете, можем да очакваме непрекъснат цъфтеж в продължение на повече от месец още от най-ранна пролет. Не е възможно да се опишат накратко всички заслужаващи внимание сортове, но ви предлагаме някои най-актуални и интересни, които ще ви доставят истински удоволствие:
Ранно цътящи лалета и лалета триумф:
· Apricot Beauty - ранно лале, което създава приказна нежност във вашата градина. Цветът е опушено розов. Растението е устойчиво на вятър. Мястото за засаждане варира от изцяло слънчево до частична сянка. (снимка)
· Princess Irene – ранно лале с едър тъмнооранжев цвят с пурпурни пламъци от външната страна. Лалето е подходящо за форсаж. (снимка)
· Arabian Mystery – лалето е подходящо за отглеждане в страни, където лятото е дълго и горещо. Може да се засади в алпинеуми, контейнери. Подходящо е за форсиране.
· Gavota – пъстро лале, което е подходящо за отглеждане на терасата в саксия.
· Shirley – цветът на лалето е слонова кост с лилавеникав край на венчелистчето. (снимка)
Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия. Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.
Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия. Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.
Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия. Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите