В Китай ландшафтният дизайн винаги се е смятал за изкуство. Създателите на градини в своите идеи и принципи са се ръководили от традиционните ценности на обществото и философските школи, позовавайки се на взаимодействието между положителното и отрицателното, доброто и злото, лъжата и истината. Обединяващата сила на разума и природата, както и будизмът, като най-влиятелното културно и религиозно течение, са оформили принципите и в ландшафтния дизайн.  За разлика от европейските градини, в китайските няма да откриете нито прочутите английски поляни, нито акуратните очертания на френския стил. Китайстите градини черпят своите сюжети от самата природа. Те създават идеален ландшафт в миниатюрна форма с неговите дървета, поляни и езера и го правят съразмерен с жизненото пространство на човека. Градинският дизайн в Китай наистина се смята за изкуство, в което с помощта н природни елементи като вода, камък, дърво, растителност се търси проповядваната от източната религия вечна връзка и баланс на Човека с Природата.

Основни принципи

Градините на Китай винаги са символизирали свят, който лежи извън социалните отношения и отразява друг, много по-широк философски мироглед, където живеещият в хармония с природата човек се е стремял към умствено здраве и физическо дълголетие. Три основополагащи принципа при създаването на китайските градини са се съхранили от древни времена  до наши дни.  (снимка)

Първият от тях е градината да изглежда абсолютно естествено, сякаш не е създадена от човешка ръка, а от самата природа. Естествените образи и спонтанност тотално доминират над строгите геометрични форми и предсказуемост.

Вторият принцип е градината да се възприема като свят в миниатюра. Самостоятелна микровселена, където могъществото на природата се постига чрез символични образи, съставляващи вселената на Ин и Ян - двете противоположни енергии, които се допълват взаимно, обединени и преплетени в дизайна на градината като камък и вода, сянка и светлина, реалност и отражение и т. н. (снимка)

Третият принцип е да се постигне усещането за завършеност на този микросвят, тъй като градините често са малки по размер. Това се постига по различен начин. Многоплановата перспектива създава илюзията за дълбочина на пространството, наличието на различни елементи разкрива обемност и плановост на образите. Възприятието на градината се основава и на личното психологическо въздействие и емоционално състояние на човека. Много често в градините се правят стръмни или зигзагообразни пътеки, за да може разхождащите се да направят повече крачки и по този начин да се придвижват по-дълго към различните кътове с усещането за голямо пространство. Използва се и т. н. техника на  „заимстваната перспектива", когато външните елементи, като близка гора, планински връх  и дори отражението на небето във водната повърхност се включват в композицията. (снимка)

Водата

Градината е пълна с възстановяваща сила и здравословна енергия, когато е намерен балансът на противоположностите. Така здравината на камъка трябва да се компенсира от  мекотата на водата. Водата, както и в земния кръговрат пренася жизнената енергия, така и в градината тя я предава на посетителите. За разлика от „стерилната вода" в съвременните водни площи в китайските градини винаги се е ценяла водата, пълна с живот, естествена растителност и водорасли. Освен естествена среда за риби и растения, тя има и чисто практическо значение. С нейна помощ се подобрява и микроклиматът в градината, поддържа се естествената влажност на въздуха. (снимка)

Философията на материалите

Обичайните изразни средства в дизайна на европейските и американските градини са изящните цветя, красивите дървета и добре поддържаната трева. В китайските градини традиционните елементи са други. На първо място са камъкът и водата. Значими и необходими са също така и растителните видове - предимно иглолистни дървета и бамбук. Цветята играят временна почти незначителна роля, а тревата в повечето случаи отсъства. Камъните и водата символизират основите на природата - Ин и Ян. Това е основата, на която се държи самият живот. Камъкът е тялото на Земята, а водата носи в себе си нейния жизнен дух, нейното дихание. Камъкат символизира позитивното, съзидателната сила на Вселената - водата е безкрайният мисловен потенциал.

Огледалното отражение (снимка)

Способността на водата да отразява околното пространство се е превърнала в още един знаков елемент, използван в китайските градини. В будизма огледалото е начин за обозначаване на истинския съвършен дух. Отразявайки предметите каквито са, огледалото никога не им дава оценка и не ги „пази в спомените си". И в ландшафтния дизайн водната повърхност като огледало е погледът отвътре,  като самооценка и усъвършенстване на духа. Китайското градинско изкуство е преди всичко въплъщаване на определен образ или с други думи - отражение на душата и съзнанието. Всички градини са плод на въздействието на човека върху природата и в този смисъл подобно на огледало те отразяват човешките желания, настроения, мисли и човешката душа в обощия смисъл на тази дума.

Камъкът това е своеобразен скелет на света. При създаването на градината той се използва като скулптура и като основен градивен материал.  Изобилието на камък е характерна черта на китайските градини и предмет на колекционерска гордост още от древността. От тогава до наши дни строителството на абстрактни  каменни градини се е превърнало в направление на изкуството.  Китайските майстори предпочитат да използват камъни, по които времето е оставило своя отпечатък - камъни с причудливи форми, отвори, вдлъбнатини, интересни жилки и повърхности. Повечето китайци буквално боготворят камъните, възприемайки ги като източник на съществуването на Земята. В някои градини на каменните масиви се  отделя специално централно място в композицията, буквално като скулптура на Буда в олтара на будиски храм.  Причудливата форма на камъка - това е първото нещо, което приковава вниманието в дизайна на китайските градини.

Растенията (снимка)

За разлика от европейските градини, в китайското градинско изкуство това, което не може да видим с очи, има може би най-голямо значение.  Всички елементи в градината, в това число и растенията, имат свой скрит символизъм. Един от най-изпозваните растения е борът, символизиращ дълголетие и борба за оцеляване. Вечно зеления бор, бамбука и прасковата в Китай  наричат „тримата приятели на градината". Характерни още са магнолията, рододендроните, божурите, игликите и хризантемите, които всъщност са достигнали до Европа именно от Китай. Много от растителните видове първоначално са присъствали в градините за медицински цели. С течение на времето те са се наложили като украсен елемент и траиционно са се настанили в класическия китайски стил.

Естественост и искреност

Трудно е да се обхване необятността на китайското  градинско изкуство и да се докоснат всички елементи, принципи и философски направления. Източното градинско изкуство отдава значение на неща, които в повечето случаи са неразбираеми за нас. Например миниатюрите в градините, които са своеобразна  магическа концентрация на жива материя в опит да се пресъздаде вселената.  Изложеното на показ и прикритото, изумлението и неочакваността, любопитството и благоговейният страх пред неизвестното са се използвали за мотивация и за обратна връзка с наблюдаващия.  Пробуждането на любознателността е основния път за създавенто на усещането за тайнственост. Затова китайските градини се обръщат непосредствено към емоцията и президвикват изключителни усещания. Дали това е естествено възприятие на светлината и сянката, текстурата на листата, до които ви се иска да се докоснете, ароматите на цъфналите растения или шепотът на водата, превъплъщенито на природата в градинско изкуство  е пример за естественост и искреност... (снимка)