Пейзажният парк наподобява живата природа. Знаем какво има и в един обикновен парк - поляни, дървета, храсти и цветя. А какво предствлява топиалният парк? Английската дума „topiary" произхожда от латинската "topiarius" и се използва в определението за приложност и декоративност. По смисъла на класическото определение топиарното изкуство е геометрично декоративно оформяне на дървета и храсти чрез резитби, използвайки за целта шаблон или извършвайки операциите „на ръка". (снимка)

Изкуство, дошло от древността

Майсторството за оформяне на фигури от растения е дошло в Европа от източното средиземноморие и Азия. В края на І век от н. е. топиарните форми се превърнали в желано украшение в градините на знатните римляни. След края на римската империя декоративно-приложните изкуства западнали, а постиженията на античната цивилизация били забравени. Ренесансът обаче възродил топиарното изкуство. Много от създаденото от майсторите на италианския Ренесанс съществува и до днес - градините на вила Ланте в Байе, паркът на замъка Балдино в Павия, вила Гарцоне в Тоскана и други. Това е времето, в което изкуството за художествено оформяне на дървета и храсти покорило цяла Европа. Но модата се мени, особено яко тя има влиятелни противници. „Опозицията" на декоративния стил била съставена от поети и философи, настояващи за „ненасилие над растенията". Декоративността отстъпила място на естествената растителност и много известни топиарни градини били превърнати в пейзажни.

В края на 18 век модата ва европейската култура се колебае между пейзажния и топиарния стил. Дори се установяват райони на надмощие. Топиарният стил - това е континентът - Франция и Италия. Пейзажният - добрата страна Англия. Но не всичко е било толкова просто. В края на крайщата най-известните топиарни градини се появили не във Франция и Италия, а в САЩ (парка Ледю в Мериланд, прка Лонгууд в Пенсилвания), Англия (Левънс хол, Грейт Дистрикт) и Шотландия (Паркът Друмонд). (снимка)

Времето е създало различни видове форми

Разбира се, изкуството да се създават форми от растения продължило да се развива. Във викторианската епоха англичаните изобретили т. н. „нови топираии". Растието се поставяло в метална клетка с необходимата форма. Там то растяло докато не изпълни обема и не заеме формата. Майсторът топиар трябвало само чрез подрязване да „държи растението в клетката". Някои специалисти отричат този метод поради факта, че растенията често се срастват с мрежата на клетката и при отделянето й се разваля формата.

Съвременните производители заимствали от идеята на новите топиари. В съд с необходимите размери се поставя нужната фигура, изработена от метална мрежа. В съда засаждат сравнително бързо растящо катерливо растение. След няколко сезона и с помощта на резитба растението покрива цялата форма. Получава се нещо подобно на куха зелена скулптура. И все пак  класически остават формите, направени от плътен растителен обем от едно или няколко растения.

(снимка)

С малко подготовка и повече търпение можете и вие

За да направите истинска топиарна форма, са ви нужни време и търпение. Не се опитвайте да създадете устойчива зелена скулпутура за 2 -3 години.  Растението просто няма да издържи „натоварването".  Теоретично погледнато на повечето растения могат да се придадат различни интересни форми. Все пак е добре да подберете растение, което да бъде:

• - със сравнително дребни листа;

• - бавно растящо;

• - способно да образува водещи леторасли през целия си живот;

• - с голямо количество спящи пъпки по ствола.

Подходящи растителни видове са чемшир, тис, лавровишна, бял и червен дрян, кисел трън, глог, бряст, различни видове туя, лъжекипарис и други. Следващата стъпка е да се снабдите с качествен инструмент. Ще трябва да се примирите, че цените са над средните - все пак става въпрос за декоративно изкуство, което изисква детайл и прецизност.  Накрая трябва да помислите и за идея за вашата скулптура. Какъв ще е нейният сюжет, обща композиция и фон.  Вариантите са безброй: вечнозелена колона спирала, пирамида с отчетливи ръбове, разноцветни топки от пъстролистни храсти, фигурален жив плат... Каквото ви хрумне! Важно е да сте упорити, сръчни и да си поставите за цел реална задача.

(снимка)

Техниката не е сложна, макар процесът да е бавен

Растенията започват да се „подстригват" след петата година, когато кореновата им система стане достатъчно силна, за да издържи намесата на ножицата в биологичната им същност. Ако растението е току-що посадено, ще трябва да изчакате още един сезон, докато се вкорени добре. Златното правило е да не се отнема при една резитба  повече от една трета от масата на растението. Дори здрав и силен екземпляр може да не издържи по-силна интервенция и да започне да съхне. При правилно подрязване на повечето растения дори им „харесва" да бъдат „фризирани" и без проблем понасят 2-3 подстригваниягодишно. (снимка)

Важно е да ги поливате и похранвате редовно, да не извършвате резитби непосредствено преди зимния сезон, да не допускате появата на вредители. Причинителите на различни болести и особено гнилостните гъбички и бактарии лесно проникват през пресните срезове.  Ако растението расте в добри условия, ако сте се грижили добре за него, рязали сте внимателно и по правилата, дори да е достигнало възраст от няколко десетиления, то „по инерция" ще поддържа формата на топиарната обработка. Може би поради тази причина, поглейждайки на времето през мащаба на човешкия живот, си заслужава да опитате своите сили в изкуството на живата скулптура.

(снимка)