На планетата ни се отглеждат голям брой плодни растения, но сред тях цитрусовите се ползват с особена популярност, независимо че не могат да растат във всички кътчета на земното кълбо.

Тези растения намират добри условия в субтропичните райони на Стария и Новия свят от двете полукълба от 19 до 30-400 северна и 400 южна ширина. В останалите части на света тези видове и сортове могат да се отглеждат само в специални оранжерии, под зимни укрития или в стайни условия. В рода Цитрусови (Citrus) са познати 29 вида растения в естествения им ареал на разпространение и отглеждане - субтропичните и тропичните райони от двете страни на екватора. Те се отнасят към подсемейство Портокалови (Aurantoideae), към семейство Седефчови (Rutaceae). Най-голямо разпространение от тези видове имат:

-          портокалът (Citrus sinensis);

-          мандарината (Citrus reticulata);

-          лимонът (Citrus limon);

-          цитронът (Сitrus me-dica);

-          грейпфрутът (Citrus paradisi);

-          кинканът, наричан още кумкват (Fortunella japonica и Fortunella margarita);

-          памплемусът (Citrus grandis);

-          лаймът (Citrus auran-tifolia) и други.

 

Листата на вечнозелените се сменят през две-три години

Всички тези видове са вечнозелени, листата се сменят периодично, обиковено през две-три години. Към подсемейството Портокалови се причислява и трилистният понцирус (Poncirus trifoliata), обособен като самостоятелен вид. Той се използва като подложка за голяма част от цитрусовите. Наричат го още див лимон.

ПРОИЗХОДЪТ

Цитрусовите култури са се появи на Земята преди много милиони години през кредния период, когато Австралийският континент се е отделил от Азия и Европа. Прието е да се смята, че най-важните растения от тази група произхождат от територията на Северна Индия и Северна Бирма, където все още се срещат доста големи естествени находища от тях. Одомашняването на тези видове е започнало 2000-3000 г. пр.н.е. в Индия, Китай и частично в Индонезия, където плодовете се използвали като лечебно средство. Сладкоплодните сортове са били създадени много по-късно. В Европа и средиземноморските страни цитрусовите растения са проникнали векове преди китайските, като най-напред е пренесен цитронът. След откриване на морския път за Китай португалците донесли в Европа портокала, а мандарината е дошла едва в началото на ХІХ век. Грейпфрутът и досега се смята за "американски" плод, а памплемусът едва сега придобива производствено значение извън пределите на Югоизточна Азия.

Цитрусовите растения постепенно се пренасят в Средиземноморието и на първо място в Италия (счита се, че тук се е образувал вторичен генетичен център за лимона и портокала), след това в Испания и бързо се разширява отглеждането на тези култури в Северна и Южна Америка, Палестина, Австралия, Нова Зеландия. Цитрусовото производство е отбелязало голям напредък след Първата световна война в Бразилия, Аржентина, Мексико, Антилските острови и Индия. Пренесеният безсеменен сорт мандарина уншиу от Китай бързо намира добър прием в Япония. В Закавказието отглеждането на цитрусови култури бележи началото си в Х-ХІ век, за което и сега свидетелстват вековни дървета в района на Батуми. Впоследствие се разширява в Грузия и Узбекистан. Редица страни в тропичния район на света, като Етиопия, Филипините, Еквадор, Перу, Куба и др. продължават да увеличават производството на цитрусови плодове.

(снимка)

БОГАТСТВОТО НА ПЛОДОВЕТЕ

Деликатесният приятен вкус на плодовете от тези интересни растения се дължи на подходящото съчетание между киселините и захарите в тяхното месо.

Особено благоприятно въздействие върху човешкия организъм оказват лесно усвоимите калциеви, железни и други минерални соли, значителните количества пектин и многото глюкозиди (ериодиктиол, аурантамарин, танджератин). Съдържащият се друг глюкозид - нарингин, в плодовете на грейпфрута и памплемуса, неутрализира млечната киселина в мускулите, образувана при физическа преумора, и с това ободрява организма.

Витамините са стабилни и в преработените продукти

Друго ценно качество на цитрусите е, че витамините в тях имат голяма стабилност. Това особено се отнася за витамин С. Обуславя се от големите количества на лимонената киселина. Тя играе защитна роля, като запазва витамините и в преработените плодове в сладка, конфитюри, компоти, желета. Някои от плодовете се консумират в прясно и преработено състояние заедно с кората.

Цветовете, младите леторасти, завръзите и плодовете съдържат етерични масла, които се ценят твърде много. Етеричните масла, плодовият сок и кората намират голямо приложение в сладкарството, парфюмерията, медицината, фармацевтичната промишленост. Най-високо се ценят етеричните масла на бигарадията, портокала и бергамота, защото от тях се получават ароматните вещества - нероли, петигрен и бергамот.

Цитрусовите растения имат твърда и здрава дървесина със златистожълт цвят, която се използва за изработване на скъпи мебели, фини предмети за украса.

Портокалът - неоспоримият лидер

В света най-големи производители на цитрусови плодове са САЩ - с около 11 млн. т годишно; Бразилия - с над 3,5 млн. т; Япония - 3 млн. т; Италия - с близо 3 млн. т; Испания - с над 2 млн. т и др., а най-големи износителки са Испания, Италия, САЩ.

Световното производство на цитрусови плодове надхвърля вече 50 млн. т. Най-голям е делът на портокала от общото производството на цитрусови плодове. На второ място е грейпфрутът, но се забелязва тенденция той да излезе наравно с портокала или дори да го задмине заради по-богатия вкусов и диетичен букет. Лимонът заема едва трето място от общото производство.

Вечнозелените цитрусови растения се отличават със своеобразната си красота през всеки сезон на годината. Екзотичността, ароматът, вкусът и качеството на плодовете са предпочитани от незапомнени времена и от хората на нетипичните за цитрусовите географски пояси.Те са ги оценили високо и са предприели нужните мерки, за да ги отглеждат в култивационни помещения, при стайни условия и като декор в офиси, обществени и увеселителни заведения.

Многогодишни и вечнозелени

По ботаническата си характеристика и биологичните си качества цитрусовите растения рязко се отличават от познатите ни традиционни овощни видове на умерената климатична зона. Те са многогодишни вечнозелени, гъсто облистени и добре разклонени дървесни видове.

Цитрусовите растения имат добре развита коренова система при нормални условия на отглеждане. По форма тя е типично брадеста. Семенните растения през първите две до четири години имат вретеновиден централен корен.

Лимонът има сравнително най-силна коренова система, следван от портокала, грейпфрута, цитрона и мандарината. Корените са гъсто разклонени.

Корените нямат власинки

Характерна особеност за корените на тези растения е, че те нямат коренови власинки и по периферията си развиват многобройни бели коренчета. Хранителните вещества се всмукват с помощта на специализирана микоризна гъбичка (гъбен мицел), която се локализира по върховете на младите коренчета. Близо 60% от корените се разполагат на дълбочина 50 см, при дълбок почвен профил. Това трябва винаги да се взема предвид от стопаните при избора на обработката, торенето и поливането. Когато обаче растенията се отглеждат в култивационни съдове, корените се разполагат в предоставения им обем от почвената смес.

Короната е ограничена в стаята

Надземната част на цитрусовите е дърво, високо от 4 до 12 м и широко от 4 до 8 м в естествени условия на отглеждане. В стайни условия обемът на короната е твърде ограничен както на височина, така и на ширина в зависимост от съдовете, които се използват. Нормално тогава височината на растенията се ограничава от 0,8 до 3,5 м. Някои от видовете са със или без бодли, а кората им е блестящо зелена, при застаряване става белезникаво-сива и често слабо напукана.

По форма и големина листата на различните видове са твърде различни, но като общ признак те са заострено яйцевидни, удължено яйцевидни, ланцетни или разширено ланцетни, закръглени или елиптични, елиптично удължени с тъпи или заострени върхове, целокрайни и в различна степен назъбени. По клончетата листата са разположени спирално. Единствено само при трилистния понцирус листата са с трилистна петура.

Оцветяването на листата е видов признак и варира от светло до тъмно гланцово зелено, като горната повърхност е винаги по-тъмна от долната.

Листната дръжка е къса, а важен видов и сортов признак е наличието на различни по форма и големина прилистници (крилца) по нея. Върховете на младите леторасти на лимона и цитрона са червено-виолетови, на лимоновия сорт Мейер - виолетови, а на портокала, мандарината и други - светлозелени. Слабо овласени са леторастите на грейпфрута.

  (снимка)

Десетина листа изхранват един плод

Животът на листата в зависимост от почвено-климатични условия продължава 2-3 години. Когато има причини за честото им принудително окапване, добивът от дръвче рязко намалява и качеството на плодовете е силно понижено. Прието е да се смята, че за нормалното развитие и растеж на всеки плод са необходими 10-15 листа. Листата са орган не само за синтезиране на хранителните вещества, но те са и единственото място, където се натрупват запасните вещества на растението. Това налага грижите да са постоянно насочени към нормалното им функциониране и по-дълго време задържане върху растението. Друга характерна особеност е, че върху горната повърхност на листата са разположени етерични жлези, при лимона са видими, а при останалите видове са трудно забележими. Ароматът на листата се определя от състава на етеричните масла в тях и е отличителен видов признак. Най-скъпото бергамотово масло се получава от листата на бергамота.

Листата варират по големина, но запазват формата си в зависимост от климатичните и почвените условия.

Има четири растежни вълни

Трета особеност на цитрусовите растения, е че те имат най-често четири растежни импулса (вълни): пролетен, летен или късно летен, есенен и зимен. Следствие на това листата са от определен тип:

• пролетните са широки, с нежно устройство, по-бледозелени и повече раздалечени в сравнение с летния тип;
• летните са по-дребни, с по-груб и плътен строеж, тъмнозелени и по-гъсто разположени;
• есенните и зимните приличат на пролетните както в стайни условия, така и в култивационните съоръжения.

Сходството на есенните и зимните листа с тези на пролетния тип се обяснява с приблизително еднаквите климатични условия на есента и пролетта и с условията на стайното, салонното или оранжерийното отглеждане.

Плодните пъпки се гушат в пазвите на листата

При неприсадените растения плодни пъпки се образуват едва на 7-15-годишна възраст, с изключение на семеначетата на грейпфрута, които залагат пъпки и цъфтят на 3-4-месечна възраст. Плодни пъпки се формират само на клонките от четвърти-пети порядък, а силно растящите клончета и лакомците не плододават. Биологична особеност на късите и слабите клончета е, че след първото или второто плододаване често отмират. Плодните пъпки на лимона и цитрона имат виолетово до антоцианово оцветени върхове, а на портокала, грейпфрута, мандарината и кинкана са кремаво-бели. Често част от цветните пъпки са по-слаби, с недоразвити плодници. Това се случва, когато условията не са благоприятни - окапват листата, температурата не е равномерна, растенията страдат от минерален глад, засушени са. Има сортове от няколко вида, които имат нежизнен прашец, вследствие на което плодовете най-често са без семена. Такива плодове по-добре се ценят на пазара, докато плодовете с много семена са с по-ниско качество.

Плодните пъпки са разположени поединично или групово в пазвите на листата или на върховете на леторастите (лимони от сорта Мейер и при грейпфрута). Нормално те се формират и развиват на растящите леторасти. Най-много плодни пъпки се образуват на миналогодишни клончета от майския и особено от августовския растеж, но в този случай се диференцират в годината на цъфтежа. Всяка чувствителна промяна във физиологичния баланс (неправилно торене с азот, преждевременна или силна резитба) се отразява неблагоприятно. Така вместо в генеративна тъкан, някои пъпки може да се развият в клончета, а голяма част от тях да останат в покой до следващата вълна.

  (снимка)

Цитрусовите раждат непрекъснато

Ремонтантността е силно проявена при цитрусовите, тъй като на един и същи екземпляр едновременно може да има пъпки, цветове, млади завръзи и презрели плодове. Най-много и най-ценни плодни пъпки се образуват през пролетта. Ето защо е добре по-късно формираните пъпки да се оронват рано, още след като се появят.

Разнася се силен аромат при цъфтежа

Цветовете на цитрусовите видове са двуполови, бели, понякога бледожълтеникави, с подчертан приятен силен аромат. Разположени са симетрично, лъчеобразно, поединично или в гроздовидни съцветия в пазвите на листата. Появяват се и се развиват обикновено върху текущия прираст. Имат от 3 до 5 сраснали чашелистчета, от 4 до 8 венчелистчета, множество тичинки, чиито дръжки са сраснали в основата си в групи по 2 до 3, рядко в тръбичка. В цвета има един горен многогнезден плодник от 5 сраснали плодолиста с удължена, овална, кръгла или плоско-кръгла форма. В зависимост от вида и сорта близалцата са разположени наравно, над или под тичинките. От разположението на близалцето спрямо тичинковия кръг, което е обикновено сортова особеност, може да се познае коя цитрусова форма е типично кръстосаноопрашваща се и коя е самоопрашваща се.

Често се появяват цветове с дефектни плодници, чиито близалца са къси, слаби и атрофирани. Тичинките могат да притежават жизнен прашец, но при някои видове и сортове проявяват рязко изразена дефективност. Броят на дефектните цветове зависи от неблагоприятните почвено-климатически условия по време на бутонизацията - засушаване или преовлажняване на почвата и особено колебания в атмосферната влажност. Какви са цветовете проличава още в началото на бутонизацията. Образуват се от несиметрични, удължени и често изкривени пъпки. Имат слаба дръжка и по-бледо оцветяване. От симетрично развиващите се пъпки се получават нормални цветове - те са с разширен връх, а дръжката им е здрава и дебела около 1-1,5 мм. Дефектните цветове е добре да се премахват още във фазата на бутонизацията, така се спестяват много хранителни вещества за растението.

Най-много дефектни цветове се образуват, когато фазата бутонизация (образуване на цветните пъпки) преминава при засушена или преовлажнена почва и при липса на атмосферна влажност.

Някои сортове не образават семена

Плодовете на цитрусовите са своеобразна многогнездна ягода с маса от 80 до 300 и повече грама. Кората е доста различна по дебелина - от 3 до 30 мм. Някои видове и много сортове образуват безсеменни (партенокарпни) плодове.

Кората е съставена от кожица и два ясно обособени слоя - външен (екзокарп) и вътрешен (мезокарп).

Екзокарпът, наричан още флаведо (от flavus - жълт) има лимоненожълт до оранжево-червен цвят при зрелите. Съдържа голям брой кръгли многоклетъчни жлези, които отделят специфични ароматни вещества. Мезокарпът, наричан още албедо (от albus - бял), е изграден от бяла гъбеста тъкан при зрелите плодове при всички цитрусови. През ранните етапи на развитието е водоносен слой. След това постепенно атрофира и придобива гъбеста структура при зрелите. Мезокарпът на портокала и на мандарината е рехав и по тази причина лесно се отделя от плодовото месо.

Плодовете са на сегменти

При пререз на плода ясно се забелязва, че плодовото месо е обособено в дялове (сегменти), обикновено са от 8 до 15 и са отделени един от друг с тънка ципа. Месото се състои от удължени ланцетовидни или вретеновидни сокови торбички, които също са отделени една от друга с още по-тънка безцветна ципа. Соковите торбички възникват в периферната част на многогнездовия завръз първоначално като едва забележими израстъци от вътрешната страна на плодолистите. Те бързо израстват и запълват гнездата на плода. Пълното им оформяне настъпва, когато вътрешните клетки се разрушават и кухината се изпълни със сок. Най-лесно се отделят соковите торбички на плода от цитрон, а най-трудно на лимона. Сокът на лимона е безцветен, а при някои сортове на портокала и грейпфрута е жълтеникав, жълт или дори кървавочервен.

В централната част на всеки плод се разполага сърцевина, съставена от гъбеста тъкан, през нея преминават проводящите съдове. Сърцевинната ос на някои видове и сортове свързва плътно ръбовете на дяловете на плодовото месо, образувани от отделните плодолисти, а при други образува различна по големина кухина. Независимо от вида и сорта такава сърцевинна кухина липсва при зелените плодове.

Семената

 От едно до двайсет във всеки плод

Семената са разположени поединично или по няколко във всеки сегмент на плодовото месо и са прикрепени за ръба към сърцевината. При отделните видове формата и големината им е различна. Броят им е от 1 до 20. Те имат две обвивки: външна - сламестожълта и вътрешна - жълтеникава до млечнокафява, а към върха тъмнокафява. Семеделите са най-често бели, на мандарината - зеленикави. Много често имат по няколко зародиша. Обстоятелството, че зародишът се развива от клетки на нуцелуса (семепъпката) е причина за това явление. При някои сортове портокали - например Вашингтон Навел, както и при други цитрусови видове, често се появяват аномалии. Това се дължи на образуването на два етажа плодолисти и два нееднакви по размери плод. Тогава малкият рудиментарен плод се показва на върха през неголям отвор като пъп в кората на големия плод.

Изисквания

В ТОПЛИТЕ РАЙОНИ РАСТАТ ЦЯЛА ГОДИНА

В тропичните и субтропичните райони цитрусовите видове се развиват почти през цялата година. Известни прояви на относителен покой се наблюдават само при портокала и мандарината. С придвижването на тези растения в по-северните райони, за които е характерно захлаждане през зимата, те изменят своите растежни особености.

Мандарината ражда и на по-хладно

Най-силно мразоустойчив е кинканът, следва го мандарината, бигарадията, грейпфрутът, портокалът, цитронът, накрая е лимонът. Листата на лимона се повреждат при минус 5ºС, на портокала при минус 7-8ºС, а на мандарината - при минус 8-9ºС. От съществено значение са и сортовите особености. При отглеждане на растенията на открито в топлите райони силно влияние оказват и въздушните течения - студените или топлите ветрове, които предизвикват рязка промяна на водното съдържание в клетките.

На места, където температурата за кратко пада до минус 8-9ºС, мандарината може успешно да се отглежда и добре да плододава. Портокаловите и особено лимоновите сортове страдат и раждат нередовно там, където абсолютните минимални температури падат по-ниско от минус 8-9ºС и са с по-голяма честота.

Бързо се възстановяват след слаби повреди

Цитрусите притежават висока възстановителна способност на тъканите. Когато има слаби повреди от студ и при нараняване раните бързо зарастват. Като култура, която има най-висока възстановителна способност, се посочва лимонът, а значително по-малко - мандарината.

Добрите температури

Цитрусите в типичните за тях райони се развиват добре при следните температури:

-          минимални - 12,5-15ºС

-          оптимални - 23-24ºС

-          максимални - 37-39ºС

За да узреят плодовете, след оплождането за лимона са необходими 180-240 дни, на портокала трябват 200-250 дни, а за мандарината - около 200 дни. Разбира се, това е при условие, че средната денонощна температура е над 18ºС и има много слънчеви дни. Растежът на дръвчетата и узряването на плодовете се забавят, когато условията не са благоприятни. Възможно е плодовете на лимона да останат на клонките в продължение до три години. Те отново позеленяват всяка следваща пролет и растат, но надебелява само кората им и всяка следваща есен отново "узряват". Такива плодове обаче са с ниско качество.

Особеност

Леко зелените лимони са най-лечебни

Когато започне леко да просветлява зеленият цвят на кората, плодовете са най-лечебни и диетични. Тази особеност позволява да се съхраняват дълго време и да се транспортират на големи разстояния. За разлика от лимоните, портокалите и мандарините много рядко се задържат на клонките след пълното им узряване. Те са най-пълноценни, вкусни и ароматични, когато са добре узрели.

 

(снимка)

 

Предпочитания

ОБИЧАТ БОГАТИ, ТОПЛИ И РОХКАВИ ПОЧВИ

Най-добри за цитрусовите растения са богатите с органично вещество, средно дълбоки и топли почви. Освен това трябва да са рохкави, водопропускливи, въздухопропускливи, с неутрална, слабо или средно кисела реакция (рН да не е по-голяма от 6,5). Не са подходящи силно измитите, варовитите и преовлажнените почви. Тежките и клисавите затрудняват много дейността на корените и особено на микоризните процеси. Варовитите съставки в почвата и във водата са вредни за цялото растение - листата и младите леторасти пожълтяват.

Когато растенията се отглеждат в домашни условия, от твърде голямо значение е какъв обем почва или субстрати ще има в съдовете.

Тези видове са по-взискателни в сравнение с другите овощни култури към торенето. С техните нужди стопаните трябва да се съобразяват постоянно и да имат диференциран подход при определяне на нормите и особено сроковете на торене, както и вида на използваните торове.

Климатичните фактори

Макар и малка по територия, страната ни се отличава с твърде голямо разнообразие на климатичните условия:

- Европейско-континенталната климатична област се разпростира в обширните низини на Северна и Средна България без Черноморското крайбрежие. На тази територия има две подобласти - умерено континентална със седем климатични района и преходно-континентална с други седем района.

- Континентално-средиземноморската климатична област обхваща водосборните райони на р. Струма под р. Градевска, почти целия водосбор на р. Места и р. Арда, най-южните части на долините на реките Марица и Тунджа, районите на Дервентските възвишения и Странджа и почти цялото Черноморско крайбрежие. И на тази територия са обособени две климатични подобласти - южнобългарската климатична подобласт с осем района и Черноморската подобласт с три района.

Трябва добре да се познават климатичните фактори на населените места и с помощта на научни работници или практици да се направи задълбочен анализ на подходящите месторастения за цитрусовите култури.

За улеснение на любителите, които тепърва ще пожелаят да се занимават с хобито да отглеждат лимони, портокали или мандарини, ще се опитаме въз основа на досегашната практика сред любителите да очертаем възможностите за отглеждането им в по-защитените и по-топли райони на страната - виж таблицата в края на статията.

СОРТОВЕТЕ

Любителите предпочитат портокала

Портокалът е представен от около 400 сорта, благодарение на хилядолетната народна селекция в Китай. Промишлено значение обаче имат само 20 - 30 от тях. Огромното разнообразие при портокала се дължи на различията във формата и големината на плодовете, качеството на плодовото месо, срока на узряване, издръжливостта на съхранение и транспорт. По тези и други признаци сортовете се разделят на три групи:

- Обикновените се отличават със светложълто плодово месо и плодов сок. Рядко само някои от сортовете дават плодове без семена.

- Царските (кървави) сортове имат интензивно тъмночервено плодово месо и сок. Плодовете не са много едри, но са с много високо качество. Между тях има късно и средно зреещи. Отглеждат се най-много в Южна Италия и по-специално на остров Сардиния.

- Пъпковите (навели) сортове имат безсеменни плодове, а на връхната им част се намира втори малък недоразвит плод, без семена, типичен представител на групата е сортът Вашингтон Навел.

* Има и четвърта група прости хибридни сортове, като тангори (портокал х мандарина), клементини (портокал х кисел портокал или бигарадия), цитранжи (портокал х трифолиата), както и сложни хибриди на портокал х цитранжа.

У нас портокалът почти не се среща в природата, но

в редица населени места има любители, които с голямо желание се грижат за своите растения от този вид.

- Вашингтон Навел е основен сорт за много страни и райони, който заедно с Валенсия и техните мутации дават основната част от произведените портокали в света. Вашингтон Навел е известен още от 1650 г., но разпространението му е започнало много по-късно. Двата сорта осигуряват пресни плодове през цялата година. Плодовете на Вашингтон Навел узряват за около 8 месеца след цъфтежа, но на растението могат да се задържат не повече от 3 месеца. Сортът е ранозрял, сравнително студоустойчив, със средна родовитост. Цветовете му са бели, силно ароматни, разположени като гроздове. В тях липсва прашец и плодовете се развиват без оплождане, затова са безсеменни. Имат обла или слабо удължена, а понякога и крушовидна форма, със средна маса 150 до 480 грама. Плодовата им кора е плътна, еластична, гладка, рядко грапава, оцветена от оранжево до червеникавооранжево, ароматна, с дебелина 3-8 мм. Плодовото месо е много вкусно, сладко-кисело и ароматно. У нас е внесен през 1949 г. От едно растение могат да се наберат 140-150 портокала.

- Плодовете на Валенсия узряват след 12-14 месеца, остават така на дървото продължително време.

- Гамлин е много родовит с добри качества на плодовете. Те са със средни размери, а плодовото му месо е сочно и сладко.

- Първенец е кръстоска между портокал и студоустойчивата мандарина Шива-микан. Той е ранозрял и със сравнително най-висока студоустойчивост между портокаловите сортове.

- При грейпфрута са известни сортовете: Триумф, Дункан, Пинк, Марш и др.

 

  (снимка)

Лимонът има много сортове

Многовековната продължителна подобрителна работа е допринесла и при лимона да се селекционират голям брой сортове и форми. Те са групирани в три групи: кисели лимони, сладки лимони и близки до типичните.

- Павловският лимон е ниско слаборастящо растение. Височината му е 1-1,5 м. Добре разклонено е, средно облистено и с увиснали клони. Не е взискателно към условията. Този сорт е подходящ за стайно отглеждане. У нас е внесен през 1954 г.

- Кантонският лимон (Мейер) е най-слабо растящия между лимоновите сортове. Това е единственият хибрид между лимон и портокал. Подобно на Павловския лимон образува ниско стъбло с широко разлата корона и увиснали клони. Неговото най-ценно качество е, че изключително рано започва да ражда. Към 3-4 годишна възраст дава над 50 плода. Масата на плодовете е от 80 до 120 г . Те имат тънка, гладка и блестяща кора. Плодовото месо е много сочно, слабо оранжево, с приятен вкус и аромат. Плодовете са най-ценни, когато кората им започне да просветлява.

- Вила Франка е също скороплоден сорт - ражда още на 2-3-годишна възраст. Плодовото месо е нежно и сочно, с висока киселинност и добър вкус.

- Лисбон произхожда от Средиземноморието, има ярко изразена ремонтантност. Дървото е силно растящо, с добре развита корона, с много плодни клонки, които при младите дървета имат остри бодли. Ражда по много и редовно. Плодовете са вкусни. От този сорт има множество сортотипове.

- Дженоа е слаборастящ, ремонтантен сорт, особено подходящ за стайно отглеждане.

- Кобо е хибрид с много едри плодове, които имат дебела кора. Отличава се с добра студоустойчивост.

- Новогрузински встъпва рано в плододаване, родовит и с повишена мразоустойчивост.

Мандарината е богата на вариетети

При мандарината също има твърде голямо разнообразие на сортове и вариетети Характерна при нея е голямата пъпкова изменчивост както на семенно размножаваните, така и на вегетативно размножаваните сортове:

- Сантра заедно с Уншиу се приемат за най-добрите сортове в света. При нея има много генотипове (клонове), благодарение на семенното й размножаване.

- Уншиу е японски сорт с голямо промишлено значение. Растенията са слаборастящи, с увиснали клони и без бодли. Завързва партенокарпно. Ражда обилно. Отделни растения образуват от 700 до 3000 плода, които са със сплеснато крушовидна форма. Кората се отделя лесно. Плодовото месо е много сочно, приятно кисело-сладко и ароматично.

- Миагава-Васе е също японски сорт, отбран като пъпкова мутация от Уншиу. Дърветата са високи до 2 м, имат закръглена корона и слабо увиснали клонки. Върху августовския прираст от миналата година се образуват най-много пъпки през пролетта. Цъфтежът настъпва през втората половина на май, а плодовете узряват през октомври. Плодовете са кръгли до слабо сплеснати, крушовидни, със средна маса 70-80 г, по вкусови качества не се различават съществено от Уншиу. Сортът е изключително родовит - от едно дърво се получават до 800 плода.

- Кавано-Васе е също пъпкова мутация от Уншиу. Дървото е с по-слаб растеж и с по-увиснали клончета от Миагава-Васе.

- Грузинската мандарина води началото си също от Уншиу. Има клонове с едри и дребни листа, които биват широки и тесни. Някои от формите понасят без повреди температурите от минус 11ºС.

- Иверия е пък широколистно семеначе от Уншиу, получено след опрашване с прашец от портокал.

- От кинкана се разпространяват двата вида, които се отличават по формата на плодовете - продълговат кинкан с удължено яйцевидна форма и кръгъл - с леко сплеснати плодове.

- При памплемуса съществува също твърде голямо разнообразие от сортове с великолепни и ненадминати качества, но те не се срещат сред любителите у нас.

- Као-пан е с най-добри качества, следват Каупуано и Сиам. И трите сорта са от Тайланд . Известни са и голям брой китайски и японски сортове.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Няколко са начините за размножаване на цитрусовите видове:

-          От семенното се получават подложки за облагородяване.

-          Чрез присаждане на пъпка (окулиране) върху семенни подложки;

-          Вкоренени резници от различни части на растението - пъпки, части от леторасти и клонки.

-          Чрез въздушни отводи.

-          Подложници.

Семенното размножаване се прилага за селекционни цели и за получаване на семенни подложки, които после се окулират. Семеначетата от лимон могат да родят и плодове едва след 8-10 години. За подложки на лимоновите сортове се използват семена от лимон, за портокаловите -семеначета от портокали. Но в практиката се използват семеначета от почти всички цитрусови видове за присаждане на всеки вид и сорт, предпочитан от стопаните. Всички цитрусови са взаимно съвместими при правилно облагородяване - т.е. може да се присажда лимон върху портокал, мандарина, грейпфрут, както и върху собствена подложка.

Трилистният понцирус е универсалната подложка

В средиземноморските страни широко се използват подложките от бигарадията (кисел портокал), защото развиват мощна коренова система, проявяват висока устойчивост на гъбни болести и растат добре на по-тежки, преовлажнени почви. Когато растенията се отглеждат на открито, широко приложение намира като универсална подложка и единственият листопаден и студоустойчив вид - трилистният понцирус (Poncirus trifolata). Той е силно растящ, гъсто разклонен храст с многобройни остри бодли и триделни листа. Плодовете са с едрина на орех, с жълто-кадифено овласена кора, бедни на сок. Те съдържат отровния глюкозид понициридин и са пълни със семена. Семеначетата са съвместими с всички цитрусови видове.

Семената се засяват без стратифициране

Избират се едри и хубави плодове. След като се извадят семената от плодовете, предназначени за подложки, могат веднага да се засяват. Те не се нуждаят от стратификация. При температура на почвата над 18ºС поникват бързо за 25-30 дни. Прието е да се събират семена от по-едрите и добре узрели плодове. Те могат да се съхраняват непродължително време във влажен пясък на хладно място при температура от 0 до 8ºС. За препоръчване е семената да се обеззаразят с 0,5%-ов разтвор на син камък или с меден оксихлорид. Засяването може да се извърши както през есента, така и през пролетта в добре подготвена почва или друг подходящ субстрат (торфенопочвена смес, балканин, перлит, зеолит). При широкомащабно промишлено производство се засява в лехи, широки 120 см, на разстояние 15 см между редовете през 2-3 см в реда и на дълбочина 3-4 см. За целта любителите може да използват сандъчета, терини, пластмасови правоъгълни саксии и други, заредени със субстрат. Засетите повърхности се покриват с пясък, торф, перлит и веднага се оросяват. Почвата се поддържа постоянно навлажнена. През първата година семенните растения израстват бавно и стават подходящи за облагородяване едва през втората.

Пренесените растения в питомника се засаждат на разстояние 80 на 15-20 см. Достигналите семеначета дебелина около 6-7 мм (колкото на молив) или с диаметър 1-1,5 см се облагородяват през август и септември, за да се прихванат присадените пъпки, без да прораснат и да не се затруднява презимуването им.

ОКУЛИРАНЕ

 От пъпката израства опитомено растение

Окулирането, което е основен начин на размножаване на цитрусовите видове и сортове, абсолютно не се различава от общо възприетата практика на Т-образното окулиране на листопадните овощни видове. За калеми се използват добре развити клончета от първия растежен импулс с правилно цилиндрично сечение и с нормално оформени пъпки. Щитчето с пъпка се отрязва с малко дървесина.

Пролетното окулиране е също нормална практика при любителите, като се използват миналогодишни калеми. Най-подходящо е окулирането да става през деня в сутрешните часове до 12 часа и след 16 часа. Присадените растения с покаралия културен сорт се изваждат с почва около корените, обвиват се веднага с полиетилен или други материали и се пренасят на постоянно място. Могат и да се съхраняват непродължително време до засаждането.

С резници се вкореняват лимон и цитрон

Размножаването с резници в широки мащаби се прави в специални съоръжения с помощта на изкуствена мъгла. За размножаване резниците се добиват от добре проучени дървета. С резници сравнително добре се вкореняват лимонът и цитронът. По-трудно се вкоренява портокалът, а още по-трудно - мандарината и лошо - грейпфрутът. За резници се избират добре узрели клончета. На всеки резник се оставят по около 5 листа, като долните два се отстраняват, а останалите се изрязват 2/3 от петурата. Долният отрез на резника се прави близо до възел. В субстрата резниците се поставят на дълбочина 1,5-2 см. Субстратът предварително се подготвя, състои се от пясък, почва и торф в съотношение 2:1:1. За около 20-25 дни заложените резници започват да образуват корени, когато се поддържа постоянна и умерена влажност и температура около 20-26ºС. Резниците, които са с добре развита коренова система и прираст от връхната пъпка, се преместват на постоянно място в съдове или в питомник. Там се доотглеждат и се получават стандартни дръвчета.

Размножаването с резници може да се приложи и за вкореняване на единични резници или група от няколко резника, поставени в саксии, сандъчета или сандъци, покрити отгоре с полиетилен или стъкла. Това става на топло място при умерено поддържана влажност. И при този способ корени се появяват след около 1 месец.

Любителите предпочитат въздушните отводи

Сред любителите е широко разпространена практиката вкореняването на цитрусовите растения да става чрез т. нар. въздушни отводи. За целта се използват фунии, кофи, консервни и даже картонени кутии, които, разрязани от едната страна, се поставят на клонки от растенията. Съдовете се напълват с подходящ субстрат, в който става вкореняването. И тук има редица тънкости, които трябва да се спазят. Предварително се отрязва пръстен от кората, който да попадне на около 1/3 до 1/2 от дълбочината на съда, считано от дъното. Могат да се вкоренят даже и скелетни клони по този способ. Когато любителите си купуват за пръв път цитрусови растения, понякога се заблуждават, тъй като по дръвчето може да има няколко плода. Доказано е, че растения, получени от скелетни клонки, живеят кратко.

ЗАСАЖДАНЕ

Когато ще се създават цитрусови насаждения, се спазват общите правила за подготовката на мястото и почвата, като задължително се осигурява напояване на растенията.

Разстоянията на засаждане зависят от видовите и сортови особености, подложката, условията на отглеждане, начина на формиране на короната.

При свободна форма на короната стандартните, добре развити растения се засаждат на разстояние 4 х 3 м. Когато се избира храстовидна форма - да са 3 х 2 м. За слабо растящите форми е подходяща формулата 2 х 1,5 м. За растящите по склонове дървета разстоянията за засаждане са 3 х 3 м. Когато се използва подложка от трилистния понцирус, растенията имат по-слаб хабитус и тогава разстоянията са по-малки.

Всички цитрусови, особено облагородените, не понасят дълбоко засаждане, защото страдат повече от смолотечение. Основното правило при засаждане е кореновата шийка да е на равнището на почвената повърхност, а спойката - 4-5 см по-високо.

ОТГЛЕЖДАНЕ

През вегетацията почвата се обработва плитко, на 7,5-10 см, това се съчетава с торенето и поливането. Според нуждите на растенията се тори с оборски тор, азотни, фосфорни и калиеви торове. При необходимост се прави и мулчиране на почвената повърхност, така се задържа влагата.

В горещите райони и в помещенията с ниска атмосферна влажност листната маса сутрин и вечер периодично се пръска.

Цитрусовите дават плодове и в дома

По всяка вероятност стайното отглеждане на цитрусовите видове и главно на лимона по нашите земи датира още от времето на византийското робство.

Това е много известна и стара любителска практика на територията на нашата страна, тъй като климатичните фактори са подходящи за прилагане на специфична технология за тях. Налице е и твърде голямото желание, внимание и любов от любителите, за да поднесат на трапезата си пресни плодове - собствено производство.

Изключително голям е броят на хората, които получават добри резултати при отглеждането на някои от цитрусовите култури в домашна обстановка. В редица райони на страната, като Монтанско, Русенско, Плевенско, Пазарджишко, Пловдивско, по Черноморското крайбрежие, в южните по-топли месторастения и други, това "хоби" е масово разпространено сред любителите на екзотиката. Естествено е младите или новите любители да срещат определени затруднения при полагането на грижи за растенията, тъй като са по-малко запознати с биологията им и с техните изисквания.

В южните райони 6-7 месеца може да са на открито

Климатичните фактори у нас са благоприятни за стайно отглеждане на цитрусовите растения, защото в продължение на близо 5 месеца, с изключение на припланинските и планинските райони, няма студове, при които растенията не могат да издържат. През другите два месеца на годината студове могат да се случат до един-два на месец, но те не могат да нанесат сериозни повреди на надземната част. Следователно в продължение на седем месеца отглеждането на лимоните, портокалите, мандарините и другите цитрусови става на открито. В по-топлите райони на много места цитрусовите растения може да останат под открито небе до седем, а в някои години и до девет месеца. Наложително е обаче през ноември, декември, януари, февруари и март всеки любител, та дори и професионалистите, да внесат растенията в стая, салон, офис или изба.

Естествено, времето на прибиране на растенията става според климатичните условия през есенно-зимния сезон, а изнасянето зависи от благоприятното време през зимно-пролетните дни. В потвърждение на тази възприета технология на стайното отглеждане трябва да се отбележи упоритостта и опитът на любителите в такива сравнително най-студени населени места, каквито са Трън (с абсолютен минимум за страната от минус 38,3ºС през януари 1947 г.), Русе, Лом, Плевен, Кнежа и др.

Варианти

Стайното отглеждане на цитрусовите растения може да се приложи в няколко варианта:

- в някои райони на Северна, Средна и Южна България растенията се прибират през зимния период в полутъмни и тъмни студени избени и други помещения;

- в същите или други райони култивационните съдове се пренасят в студени стаи или салони;

- през последните десетина години в по-топите райони растенията се покриват с изолационни шатри, къщички от пенополистиролови плоскости, които ги предпазват от зимни повреди.

При тези малко непривични условия на отглеждане се получава така, че растенията трябва да се съобразяват с околната среда, която им се предоставя. В такъв случай зимният покой е малко по-продължителен, но при осигуряване изискванията спрямо околната среда растежът и развитието на цитрусовите култури започват без особени смущения и те възстановяват своята ремонтантност. Това се отнася най-вече за плододаващите лимонови растения. За мандариновите и портокаловите сортове, които имат сравнително добре изразен период на относителен покой, който у нас съвпада със зимния период, те проявяват относителния си покой дори и при благоприятни условия за растеж и развитие през зимните месеци.

Съдовете трябва да отговарят на претенциите на растенията

Изборът на култивационни съдове при стайно домашно отглеждане е важен момент, защото размерите на съда трябва да съответстват на растежните качества на кореновата система, които се проявяват в зависимост от влиянието на присадника и свойствата на почвения субстрат. Не се ли вземат предвид тези особености, растежът и развитието на растенията не протичат нормално.

Едно от най-важните условие е съдът да бъде порьозен - да осигурява правилен обмен на въздуха от почвата в нея с този на околната среда; да не се нагрява и да не изстива лесно и да има необходимия брой дренажни отвори. Практиката показва, че най-подходящи за отглеждане на цитрусовите култури са глинените саксии. Сравнително добри се оказват и дървените съдове - качета, чебури, сандъци. Абсолютно непригодни са металните тенекии, чугунените съдове, консервни кутии и др.

- Глинените саксии или кашпи притежават най-добра порьозност, не се нагряват лесно и с тези си качества създават най-добри условия за растеж и развитие на растенията. Техен недостатък е, че са лесно чупливи. Любителите трябва да знаят също, че покритите с глазура глинени съдове и боядисаните такива са неподходящи, тъй като имат лоша порьозност.

- Дървените съдове в сравнение с металните са по-добри, но и те имат своите недостатъци - не са достатъчно порьозни, много лошо се темперират спрямо околната среда и бързо изгниват. Когато са боядисани, порьозността им се влошава още повече.

- Металните съдове са крайно неподходящи, тъй като бързо се нагряват и още по-бързо изстиват. При тези резки колебания се създава лош топлинен режим на почвата, а оттам се влошават условията за развитие и растеж на кореновата система.

Недопустимо

В циментовите листата жълтеят

Не се препоръчва използването и на циментови съдове, защото се загряват лесно, много бързо изстиват и са много тежки. Те са абсолютно неподходящи за сортовете, облагородени на трилистния понцирус. Доказано е, че от разпадането на циментовите съставки се освобождават алкални елементи, които влошават свойствата на почвения субстрат. Пожълтелите листа на лимона в такива съдове са резултат на влошените свойства на почвата. Такова пожълтяване се получава и при останалите цитрусови видове при разполагане на кореновата система покрай стените на циментовия съд.

Дренажните отвори зависят от големината на саксиите

Дренажните отвори, както по брой, така и по размери, трябва да съответстват на големината на използваните съдове. Дренажът в дъното на съда може да се осъществи, като се поставят начупени парчета от стари саксии или керемиди, както и при насипване на дребен чакъл с дебелина 3-5 см, покрит отгоре с 2-3 см промит речен пясък. Първият начин се използва най-често, когато се отглежда подложковият материал в саксии или при засаждане на лимонови растения в саксии с размери 25-30 см на горния отвор. Този дренаж е неподходящ за съдове с отвор повече от 30 см. Вторият начин позволява нормално отцеждане на излишната вода от съда чрез дренажните отвори.

Добре растат в почва, богата на органични и минерални вещества

Известно е, че цитрусовите растения, отглеждани при домашни условия и в култивационни съдове, развиват кореновата си система в съответствие с предоставения им обем и качествата на осигурената почвена смеска. За целта се използват много рецепти, но основното изискване на растенията е да имат почвени смеси, богати на органични и минерални вещества, гарантиращи проветряване на кореновата система и с добри влагоемни свойства.

В почвените смески обикновено участват добре разложен оборски тор, парникова почва, разложени или полуразложени листа от различни горски дървета и храсти, разложени или полуразложени дървени стърготини, разложени или полуразложени джибри. Голямото количество на органични вещества често е причина за преовлажняване на почвените смески. Препоръчва се органичните вещества да се смесват със структурна градинска или чимова почва, както и с промит речен пясък, перлит, зеолит, балканин.

Рецепти

За гарантиране на нормален растеж и развитие на цитрусовите растения се препоръчват следните почвени смески:

-          Градинска или чимова пръст - 2 части, листовка - 4 части, промит речен пясът - 1 част

-          Градинска или чимова пръст - 2 части, листовка - 2 части (разл. об. тор), промит речен пясът - 1 част

-          Градинска или чимова пръст - 1 част, листовка - 2 части (изгнила вътрешност на върба), промит речен пясът - 1 част

Всички съставки се размесват, след като предварително са определени по тегловния способ.

Непромит речен пясък не трябва да се използва, защото той съдържа много ситни (илови) частици глина и органични вещества. Те уплътняват почвената смес и създават лоши условия за развитието на кореновата система.

Цветните пъпките окапват при преовлажняване

Преовлажняването на почвата в съда се получава при лошо съставени смески и особено при тези, в които по-голямата част са глина и органични неугнили части. В такива смески кореновата система не расте и не се развива добре. Тогава обикновено листата избледняват, цветните пъпки спират своето развитие и окапват. Възможно е масово да окапят листата, цветовете и завръзите, когато преовлажняването в съда се придружава с недостиг на атмосферна влажност. Същите смущения могат да се получат по растенията, ако почвата се задържи по-продължително време суха. В такива случаи листата окапват, без да избледняват. Плодовете окапват след спаружването им. Окапването на листата започва от вътрешността на короната към периферията.

Засажда се на дълбочината от питомника

След прецизното приготвяне на почвената смес се запълва с нея основата на съда и се засажда растението. Върху дренажа, който е направен предварително, се насипва малко от почвената смес и се разполага кореновата система на растението с оглед на това то да бъде засадено на същата дълбочина, на каквато е било в питомника или в другия съд. Върху кореновата система се насипва нова почвена смес и се притъпква внимателно. Поливането е задължително до появата на капки вода от дренажната система.

Засаждането в постоянен съд на цитрусовите растения става обикновено на втората или третата година, след като са облагородени. Първоначално те се отглеждат в сравнително по-малки съдове. В тях става облагородяването и формирането на първите скелетни клони. През този период, когато растенията се развиват нормално, кореновата им система може да обхване напълно почвата в съда. Преместването в другите съдове става, без да се нарушава целостта и разположението на кореновата система. Изключение се прави, когато е необходимо да се подрежат някои загнили корени, като се отстранява и почвата около тях.

ГРИЖИ

 Растенията на открито

В началото е... шарената сянка

Цитрусовите растения, които се отглеждат на открито, на тераси и веранди през топлите месеци на годината, когато се изнасят от помещенията, първоначално се поставят на места с пъстра (шарена) сянка. Избягва се вредното влияние на преките слънчеви лъчи и по-безболезнено се приспособят към новата околна среда. Има форми, които са се приспособили сравнително добре към прякото слънчево греене, но във фенофазата на цъфтеж последното им оказва вредно влияние.

През целия летен период стопаните трябва редовно да поливат, да оросяват, да наторяват растенията и да формират короната главно с резитбата на зелено (чрез пензиране).

Искат редовно поливане

Поливането се извършва съобразно климатичните особености на сезона, според състава на почвената смеска, големината на съда и от мястото на разположението на дръвчето. Практически стопаните могат да определят времето на поливане по следния начин - вземат почва от съда, стискат я в юмрука си, за да се образува топка, пускат я от височина 1 м и ако тя се разсипе на късчета, се пристъпва към навлажняване на почвата. През лятото се полива по-често в сравнение с останалите годишни сезони. През влажните месеци поливките се разреждат, а през сухите и горещи периоди се сгъстяват.

При нередовни поливки или редуването на обилно навлажняване с дълги засушавания на почвената смеска в саксиите и особено в тенекиените съдове почвата се отделя от стените. Там се образува изолационен слой под формата на изпечена глина и в такъв случай при поливане водата изтича през пукнатините между почвата и съда. Повърхността отгоре се овлажнява слабо и почвата може да остане суха. Това явление се избягва, когато редовно се разрохква повърхността на почвата в съда.

Трябва да се преустанови растежът преди зимата

В края на лятно-есенния сезон растенията трябва да се подготвят за зимуване, като своевременно се осигуряват с хранителни вещества. Навреме трябва да се преустанови и техният растеж.

Периодичното внасяне на органични и минерални торове в почвените смески става в зависимост от нуждите на растенията. Хранителната среда се използва няколко години, а честите поливки за поддържане на нормална влажност в съда допринасят да се изнесат голяма част от хранителните вещества през дренажните отвори.

Висока влажност на въздуха

Стопаните трябва да имат предвид, че цитрусовите растения се нуждаят от висока атмосферна влажност, особено по време на цъфтежа. През летния период техните изисквания могат да бъдат задоволени чрез периодично оросяване на растенията. То се извършва през прохладните часове сутрин и вечер.

Когато на растенията са осигурени добри условия и благоприятно съчетаване на топлината и влажността, те растат много силно. Това се отнася най-много за лимоновите и портокаловите дръв-чета, които се отрупват с млади леторасти, сгъстяващи много короната. Освен това при тях продълженията на скелетните клони нарастват силно и се източват във височина.

През ранна пролет цветовете се опрашват изкуствено

Когато растенията се изнесат рано на открито и при влажна и мъглива пролет цветовете се нуждаят от изкуствено опрашване, ако са се отворили в този период. Редовно плододават при изкуствено опрашване цветовете и през зимата, тъй като липсват опрашители през това време. Изключение тук правят сортовете и формите, които плододават партенокарпно.

Как става

Техниката не е сложна

- При наличие на две растения, се вземат цветове-опрашители от едното и с тях се опрашват цветовете на другото растение;

- Откъсва се един цвят, обикновено дефектен, с разтворени тичинкови торбички, и с него се опрашват близалцата на нормално развитите цветове;

- Когато любителите имат едно единствено растение, цветовете-опрашители се вземат от различни клонки и с тях се опрашват цветовете на други клонки;

- С тичинките на един цвят могат да опрашат 10-15 нормално развити цвята;

- Самоопрашващите се дръвчета могат да се опрашат изкуствено чрез доближаване на разпукалите се тичинки към близалцето на цвета, осъществено с чисти ръце;

- Пренасянето на прашеца от един цвят на друг може да се осъществи и с четчица за водни бои, пинсети или нежна гъбеста тъкан и др.

Грижите

Пренасянето на закрито става на няколко етапа

По време на пренасянето и след това на растенията в стайна обстановка, в салони, изби, офиси и др. любителите допускат редица грешки, които често водят до окапване на листата, цветовете или завръзите по тях.

Рязката смяна на атмосферна влажност и нарушенията на светлинния режим са основната причина през този период да окапват листата, цветните бутони и завръзите. Въздушната влажност на открито е чувствително по-висока през този период, а в стайните помещения, салоните, избите или офисите тя е много по-ниска. Ето защо пренасянето трябва да премине през два етап: подготовка на растенията за внасяне и специфични грижи след като се внесат. За да презимува едно растение нормално, за него през летния сезон е било необходимо стопаните да полагат съответните грижи за преминаване на растежа и развитието му при сравнително благоприятни условия. Внасянето в помещението се извършва при първите есенни застудявания, период, който е твърде различен за всяко населено място в страната.

  (снимка)

Дръвчетата привикват към новата обстановка

Подготовката на помещенията преди внасянето на дръвче-тата се състои в следното - те се проветряват чрез отваряне на прозорците, за да се изравни въздушната влажност с тази на открито. Отварянето и затварянето на прозорците става периодично, докато привикнат растенията към новата обстановка. През студените зимни дни прозорците се затварят плътно, с изключение на топлите, слънчеви дни в обедните часове, когато се налага проветряване на помещението. През този период стопаните трябва да поливат редовно почвата в съдовете, да почистват праха от листата, да осигуряват осветление според местоположението, да поддържат равномерна температура и по възможност равномерна въздушна влажност. В никакъв случай не трябва да се допуска засушаване на почвения субстрат. Поливната вода трябва да има температурата на помещението, в което се намират растенията, като до тях се държат винаги съдове, пълни с вода.

Без прах

Любителите също трябва да не допускат запрашаване на повърхността на листата, като периодично ги избърсват с навлажнена мека материя. В ранните пролетни дни, когато растенията са с малки размери, те се изнасят на открито, обливат се с хладка вода и след отцеждането й се прибират отново в помещението. В случай че има по-топли часове през зимните дни помещението се проветрява редовно.

Мандарините понасят за малко до минус 10ºС

През зимния период, когато стопаните осигуряват температура между 15 до 20ºС и атмосферна влажност 65-70%, растежът и развитието на цитрусовите растения протича почти нормално. В неотопляемите стаи и изби, където температурата и влажността са постоянни, се създават сравнително добри условия за презимуване. В такова помещение, ако температурите паднат за кратко време от 0 до минус 3ºС за лимона, от 0 до минус 6ºС - за портокала и от 0 до минус 10ºС - за мандарината и цитрона, те почти не оказват вредно влияние. Понасянето на тези ниски температури зависи от състоянието на растенията.

При слаба светлина температурата да е около 6ºС

Светлината през зимния период също има голямо значение. В студените стаи и изби тя трябва да бъде разсеяна (дифузна). При студените условия на отглеждане растенията могат да понесат и пълно затъмняване от 2 до 4 месеца. Тогава за нормалното им развитие при пълно затъмняване е необходимо да се поддържа температурата около 6ºС. Установено е, че в такива случаи обилната светлина оказва вредно влияние.

През зимно-пролетния сезон искат специално внимание

Грижите за растенията през зимно-пролетния период са също специфични и важни. Те се изразяват в изкуственото опрашване на цветовете, редовно поливане и оросяване, съобразено с изменящите се условия на отглеждане и привикването на растенията към условията на открито.

Приспособяват се към условията на открито

Много сериозно внимание стопаните трябва да отделят на приспособяването на дръвчетата към условията на открито. Практиките се прилагат още от първите пролетни дни. Постепенно се отварят прозорците или вратите на помещенията, в които са презимували растенията, докато най-после се оставят напълно отворени, без да има течение. След като престоят 10-15 дни с отворените прозорци или врати, съдовете се изнасят на открито. Рязката промяна на атмосферната влажност и светлинния режим при пролетното изнасяне на растенията от стайна, избена или салонна обстановка може да причини някои нежелателни явления. Възможно е дори да се обезлистят лимоновите растения, да окапят пъпките, цветовете и завързите, достигнали до едрината на орех. Това отрицателно въздействие от резките промени се проявява в срок от 3 до 7 дни. Увеличената атмосферна влажност не оказва вредно влияние, тогава растенията запазват листата и цветовете си.

Почвата се подобрява, прехвърля се растението

Друга постоянна грижа на стопаните е да се поддържат и подобряват хранителните свойства на почвата в съда. Това става по два начина: чрез периодично подменяне на почвата в съда и презасаждане на цитрусовите растения и чрез системни грижи за поддържане на хранителния режим на почвата в съда, като периодично се внасят органични и минерални торове.

Прехвърлянето на растенията е практика, която се извършва обикновено през пролетния период в новия съд с подобрена почва. Възможно е това да става и през останалите сезони. С нарастването на растенията те се прехвърлят от един съд в друг. Новият съд трябва да бъде по-голям от стария. Последователността е следната: приготвя се новият съд и новата почвена смеска; прави се дренаж на съда; насипва се новата почвена смеска и се засажда растението, без да се изронва почвата от корените. При загнила коренова система почвата се изронва и загнилите части от кореновата система се отстраняват напълно. Засажда се растението, допълва се с новата почвена смеска и се притъпква плътно в съда. Височината на засаждане е същата, на която е било засадено растението преди прехвърлянето. Полива се обилно, докато в дренажните отвори се появят капки вода. За 10-15 дни пресаденото растение се поставя на топло, сенчесто и заветно място.

Накрая

Разрохква се след поливките

Установено е, че за 1 до 3 дни се изцежда водата от първите поливки в зависимост от физичния състав на новата почвена смеска, климатичните условия и големината на съда. Изцеди ли се водата, повърхността на почвената смеска се разрохква, а поливките продължават периодично. Порочна е практиката да се заменя само повърхностният почвен слой, тъй като се отстраняват най-активните части на кореновата система и се нарушават процесите на хранене на дръвчето.

Изваждат се отрези заедно с корените

Препоръчва се изваждането на малки отрези (сектори) от почвата заедно с корените. Размерите на отрезите зависят от почвения субстрат в съда, но не бива да превишават 10-15 см ширина и 10-15 см дълбочина към ствола на дървото. Обикновено отрезите обхващат почти цялата височина на съда. През следващата година може да се извади също такъв отрез от срещуположната страна на съда. Така последователно може да се подмени почвата покрай стените. Освободените места се попълват със свежа, рохкава и богата на хранителни вещества почвена смеска. По същия начин се постъпва за подмяна на почвата и в големите съдове.

Тори се с органични и минерални торове

Обогатяването на почвата в култивационните съдове става и чрез наторяването с органични торове - главно кокоши, конски и говежди, а от минералните - азотни, фосфорни и калиеви торове. Използват се и микроторовете като желязо и неговите съединения при проявата на хлороза (пожълтяване) на растенията и други. Наред с основните хранителни елементи азот, фосфор и калий, растенията трябва да се подхранват и с други хранителни елементи: кислород, водород, въглерод, калций, магнезий, желязо, както и с микроелементи, от които особено важни са цинкът, борът и манганът. Торовите норми и срокове на внасяне се определят в зависимост от: природата на цитрусовото растение, състоянието на почвената смеска и нейната хранителност, както и съобразно климатичните условия.

Норми

Научните изследвания и практиката на любителите показва, че растенията трябва да се торят на 1 кг почва с:

-          амониев сулфат от 0,5 до 1 г ;

-          калиев сулфат от 0,5 до 1 г ;

-          суперфосфат от 1 до 2 г .

Торовете се смесват или се внасят поотделно не като разтвори, а като се заравят чрез окопаване в повърхностния почвен слой на съда от 3 до 5 см.

Внасят се през година, да не се прекалява с богатите на азот

Наторява се през година, година и половина, като същевременно се тори с добре разложен оборски тор или торова течност в съотношение 1 към 10. Прекалено големите дози от минерални и органични торове, особено богатите на азот, са вредни и водят до лоши последствия, а в отделни случаи и до загиване на растенията.

Минералните торове се използват и действат по-ефективно, когато се внасят в разтворено състояние: например 0,5 до 1% амониева селитра, 1% амониев сулфат, 0,5% до 1% суперфосфат и 0,5% калиев сулфат. Тези торови разтвори се внасят през 15-20 дни в периода от 1 април до 30 юли. Особеното тук е, че суперфосфатът се вари предварително около 1 час в железен съд във вода и след утаяването, се взема само бистрата течност, която се разрежда до 10 л с вода.

Неправилно

Напълно погрешна е практиката растенията да се торят с мляко, яйца, олио, вино, накиснат хляб, части от копита, кръв и др., тъй като не почива на никаква научна основа. Тя е безцелна, а понякога е и вредна.

Органичните торове се прилагат под формата на извлеци от пресни кокоши, конски и говежди извержения, като 1 до 2 кг се разтварят в 10 л вода. Когато изверженията са угнили, се разтварят от 3 до 5 кг в същото количество вода. Разтворените във водата торове престояват на слънце в продължение на 5-7 денонощия и се разбъркват 1-2 пъти дневно. Накрая разтворът се оставя да се утаи. Разтворът се разрежда с вода в съотношение 1:10, 1:15 и 1:20, в зависимост от концентрацията на хранителни вещества в органичното вещество. От пресните торове се получават по-богати извлеци.

Внимателно се подхранва по време на цъфтеж

Използването на извлеците за подхранване трябва да става внимателно, тъй като те са богати на лесно усвоим азот и могат да предизвикат засилване на растежа. В същото време цъфтежът и плододаването се потискат. Ето защо във фазите на пъпкообразуване и цъфтеж стопаните трябва особено да внимават и да не прекаляват с дозите за подхранване. Обилното наторяване при посочените фази може да предизвика масово окапване на цветни пъпки, цветове и млади завръзи. За преустановяване на окапването може да се използва на 1 кг почва 0,5 г калциев глицерофосфат чрез сухо внасяне на почвената повърхност.

Есента се намалява поливането

С наближаване на есента броят на поливките и оросяването на растенията се намалява и се преустановява наторяването. Тези растения, които са били на шарена сянка, се изнасят на слънчеви места, тъй като есенното слънце не смущава процесите на растеж и развитие.

Прореждането започва през август или септември

В този период се извършва пензиране и прореждане (филизене) на младите леторасти. Тези практики подпомагат формирането на леторастите от късно летния растежен период и да встъпят растенията в есенно-зимния сезон с узрели листа и дървесина. Това зависи от климатичните условия, но приблизително за Южна България се препоръчва да става от началото на септември до първата половина на октомври, а за северните райони на страната и за полупланинските месторастения - от втората половина на август до първата половина на септември. За Черноморската ивица може да стане от края на септември до първата половина на октомври. Редица селища в гънките на Стара планина от север, като Монтанско, Плевенско и в Павликенския район пензират и прореждат младите леторасти от началото на септември до първата половина на октомври.

В най-топлите райони може да останат в зимни укрития

У нас е изпитано и се прилага на практика отглеждането на някои цитрусови растения от научните работници Радка и Серафим Серафимови в с. Велика, недалеч от брега на Черно море, под временни зимни укрития. Тази технология е твърде специфична и е подходяща за прилагане от любителите в по-топлите райони на страната и които разполагат с подходящи закътани места в дворните си градини и вилните участъци. Така цитрусовите култури стават интересен декор и източник на деликатесните плодове от лимони, портокали, мандарини и други екзотични видове.

Културният сорт се слага от северната страна

Облагородените сортове върху подложка трилистен понцирус се засаждат на заветно място, като спойката е задължително на минимум 5 см над почвената повърхност, а културният сорт е от северната страна. През топлия пролетен, летен и есенен период растенията се отглеждат на открито със съответните грижи - обработка на почвената повърхност, наторяване, поливане, оросяване при нужда, навременна борба с болестите и неприятелите. При настъпване на есенно-зимния сезон, около единичните растения или група растения се изграждат зимни укрития. Те са със стабилни подпори от железобетонни колове, здрави тръбни конструкции и винкел в най-различни варианти, според вижданията и желанията на любителите.

Конструкциите трябва да са съобразени със студовете

Тези конструкции трябва да са опростени, но да са съобразени с макар и рядко случващите се обилни снегове и студените зимни ветрове. Средната височина на укритието е прието да бъде не повече от 115 см или според височината на растенията. Стените и покривът на проектираното съоръжение се обличат плътно със стиропорни плоскости, а при по-екстремни климатични условия и с армиран полиетилен и други покривни материали. Всички те се притискат отгоре със здрави телове или други мрежи. Задължително през 2-3 м се поставят прозорчета със стъкла от южната страна.

Преди зазимяването се пръскат

Растенията се напръскват с фунгициди и инсектициди преди зазимяването, за да се унищожат акарите и другите вредители. През зимния период периодично се проверява състоянието на растенията, като се контролира температурата в съоръженията и влажността и при необходимост се предприемат нужните мерки за подобряване. След като преминат опасностите от зимно-пролетните застудявания, покривните материали се прибират на закрито и се поставят примамки срещу мишки, за да не ги повреждат през летния период.

През април авторите на технологията препоръчват за всяко растение да се внесат в почвата:

4 250 г амониев сулфат; 300-400 г суперфосфат; 150 г калиев сулфат и около 30 кг добре разложен оборски тор, като почвената повърхност се накопава на дълбочина 10-15 см.

При добри грижи има сигурна реколта

През вегетационния период за цитрусовите растения се полагат съответните грижи: окопаване, наторяване, поливане, оросяване, засенчване и други съобразно особеностите на района.

По данни на авторите на технологията от 16-годишни растения те са набрали по 150-400 плода от мандарината Кавано-Васе, по 50 до 200 броя от лимона Кантонски, до около 100 плода от портокала Вашингтон-Навел.

Любителите от най-южните райони на страната биха могли да прилагат тази система на отглеждане при стриктно спазване на изискванията на отглежданите видове и сортове цитрусови растения.

 

РЕЗИТБИТЕ - ОЩЕ В ПИТОМНИКА

Формирането на короната на растенията започва още когато цитрусовите са в разсадника, питомника, оранжерията или в първия съд. Тези практики имат особено голямо значение за правилното формиране на видовете и сортовете, оформени като ниско растящи формировки, които ще се отглеждат в култивационни съоръжения или при домашни условия.

Основните принципи и техниката на формиране и резитба зависят не само от възрастта и биологическите особености, но и от осигурените почвено-климатически условия и от възприетия начин на отглеждане.

Важно

Няколко са биологическите особености в растежа на отделните цитрусови видове и влиянието, което оказва резитбата върху тях, с които овощарите и любителите трябва да се съобразяват:

-          портокалът и мандарината развиват по-широко разлата корона;

-          през вегетационния период се наблюдават 2 до 3-4 растежни импулса;

-          при младите 2-3-годишни растения в короните преобладават растежни клонки от първи и втори разряд;

-          при 5-6 годишните растения, когато започне плододаването - плодните клонки са от четвърти разряд;

-          на 8-10-годишна възраст, когато растенията дават нормална реколта, плодните клонки са от пети и шести разряд;

-          при 25-30-годишна възраст се образуват разклонения от 10-12 разряд, но най-продуктивни са тези от пети и шести разряд;

-          клонките от 8-и и 10-и и по-висш разряд често не плододават и бързо отмират;

-          при много от видовете и особено при лимона резитбата предизвиква образуване на повече силни леторасти и лакомци, които съставят короната.

Лимоните дават плодове на къси клонки

При нормални условия на отглеждане цитрусовите растения започват да дават плодове обикновено от четвърти и по-висш разряд. Повечето лимонови сортове образуват плодове на по-тънки, къси, хоризонтално разположени клонки, които се появяват на растежни клонки от различни растежни импулси. За разлика от тях основният добив при повечето сортове на портокала и грейпфрута се формира върху леторасти от първия растежен импулс на текущата година. А при мандарината в млада възраст върху втория растежен импулс на многогодишните клонки и по-малко върху леторасти от първия растежен импулс на текущата година. При по-възрастните мандаринови растения основният добив започва да се формира върху леторасти от текущата година.

Формирането на короната става чрез резитба за формиране и основна резитба при плододаващите растения, съчетано с прореждане на силно сгъстените корони и съкращаване и пензиране.

Короната се оформя за три години

Грижите за формиране на короната започват още когато израсне и се развие основното стъбло с евентуални разклонения по него. Целта е да се получат по-бързо 3-4 основни, добре развити и разположени клонки на около 25-30 см от почвената повърхност. Окон-чателното формиране на короната става още през първите 2-3 години след пренасянето на растенията на постоянно място. Първите скелетни клони и скелетните разклонения по тях се съкращават на дължина 35-40 см. Сгъстяващите клони в короната се премахват, а лакомците се отстраняват още при появата им. Така се постъпва и с появилите се нови леторасти по стъблото или издънки от подложките. Главната задача на любителите е да се оформи красива и здрава корона, без да се допуска зашумяване на вътрешността.

Основната подстрижка е през пролетта

Ежегодната основна резитба се извършва през пролетта след преминаване на опасността от евентуални студове, за да се отстранят засегнатите или повредени части, ако има такива. Чрез тази практика се премахват всички засъхнали, счупени, болни, сгъстяващите короната клонки, леторасти и лакомци. Основната цел, която се преследва, е да се гарантира ежегоден растеж на леторастите и редовно плододаване, особено при лимона, съчетано с останалите грижи от страна на стопаните.

  (снимка)

ВРЕДИТЕЛИ

Твърде голям е броят на болестите и неприятелите по цитрусовите растения. Едни от тях нападат само цитрусовите видове, а други (царевичният молец, мъхнатият бръмбар, скакалците) нападат и други култури.

Болести

Малсеко напада младите леторасти

Малсеко се причинява от паразитната гъбичка Deuterophoma tracheiphila. Тя напада всички органи на растенията, но най-много младите леторасти, които изсъхват и умират. Листата на болните леторасти окапват, като дръжките им остават да стърчат по клоните. Непосредствено над здравото място става пръстенообразно отделяне на кората. Там дървесината е оцветена в морковен цвят. Заразяването става през ранички в короната и корените или чрез листните влагалища. Открива се като се направи пресен отрез между засъхналата и здравата част. На отрязаната повърхност се капват 1-2 капки 1% разтвор на калиева основа. Когато растението е заразено, на отреза след 5-6 минути се появява морковено червен цвят с различна интензивност. При добри грижи за дръвчетата болестта не се проявява.

Мерки

Борбата се води чрез отстраняване и унищожаване на нападнатите части, а ако растението е силно заразено - до основата и по корените - то се унищожава и изгаря. След резитба и беритба на плодовете дръвчетата се пръскат с 1% бордолезов разтвор.

Бялата плесен, причинител на която е гъбата Botrytis cinerea, нанася повреди през март при повишаване на температурата, когато растенията са в силно навлажнени помещения. Тя навлиза през раничките под кората и разрушава леторастите и листата.

Паразитни гъбички причиняват смолотечението

Смолотечението (гумозис) нанася доста сериозни повреди по цитрусовите дървета. То прилича твърде много на заболяването по другите овощни видове и особено по вишните и други костилкови растения. Установено е ,че най-често раните със смола се появяват над мястото на присаждане, но понякога това става и по стъблото и клоните. Кората на това петно потъмнява и изглежда като спарена, след което се разпуква и от кората започва да тече гъст клей със светлокафяв цвят. Тази болест се причинява от няколко паразитни гъбички: Botrytis cinerea, Phytophtora citro-phthora, Sclerotinia Libertiana и др. Заболяването се проявява при неблагоприятни условия за развитие на растенията - прекомерно навлажняване, при излишък на азот или при недостиг на други хранителни елементи. Проявява се и вследствие на резки температурни колебания, ниска температура с висока влажност, нараняване, набиване и други.

Базичното и кореновото гниене и кафявото гниене на плодовете на лимоновите растения се причиняват от почвообитаващата гъба Phytophtora citrophtora. В основата на клоните и стъблото се появяват дребни, неправилни тъмнокафяви петна от загнили тъкани, които се разрастват нагоре и надолу. Вследствие на загниване на калуса загива и кората и се отделя смола, а дървесината става бледожълта до бледокафява.

Борба

В системата за борба се включва: използването на устойчиви подложки, присаждане на височина 20-30 см над почвената повърхност, събиране и унищожаване на окапалите болни плодове и обеззаразяване на съдовете с 0,5% разтвор от син камък.

Бледозелени и кафяви петна издават антракнозата

Антракнозата се проявява с различни по форма и големина бледозелени до кафяви петна, разположени в концентрични пръстени по листата. Леторастите зажълтяват и засъхват откъм върховете си, като същевременно загиват пъпките и окапват листата. Причинител на болестта е слабият паразит Colletotrichum gleosporoides. При поява заразените части се отстраняват и унищожават. Напръскайте с 0,1% беномил 50ВП в началото на вегетацията и в края на цъфтежа.

Засъхването на цитрусовите видове се проявява като жълтеене и окапване на листата, което започва от върха на някои леторасти и преминава надолу под формата на оловносини ленти. Причинител е полусапрофитният вид Deuterophoma tracheiphila. Паразитът напада предимно лимона, портокала и мандарината.

Мерки

Борбата се провежда чрез правилно отглеждане на растенията, унищожаване на силно нападнатите дървета и пръскане с 1% бордолезов разтвор при спиране и започване на вегетацията. Може растенията да се полеят с 0,1% беномил 50ВП, както и да се използват устойчиви сортове.

С бордолезов разтвор се третира при саждиви петна

Саждиви петна по цитрусовите култури се проявяват по плодовете и леторастите, по които се образуват неправилно закръглени саждивокафяви плесенови колонии. При сливане може да почернее значителна част от повърхността. Те се причиняват от гъбата Gloeodeus pomigena. Болестта се ограничава, като растенията се поддържат в добро фитосанитарно състояние. Пръскат се още дребните плодове с 0,5% бордолезов разтвор с 1% маслена емулсия. Навреме да се берат плодовете.

Крастата по лимоните се показва по листата

Бактериални раковини или краста по лимоните се причиняват от грам отрицателната пръчковидна бактерия Xanthomonas citri. По нарастващите листа се появяват дребни жълти петна, които се превръщат в бели гъбести струпеи откъм долната страна, ограничени от воднист жълт венец. По-късно петната стават твърди, корковидни, неправилни и с издигната периферия. Вретеновидни раковини се оформят по клонките, клоните и корените. При поява се изрязват и се унищожават засегнатите части на растенията. Правят се превантивни третирания с медсъдържащи препарати, отглеждат се устойчиви сортове, като Валенсия и други.

Хлорозата е физиологично заболяване

Листата и клонките пожълтяват, което обикновено започва от тъканта между невратурата (жилките). Постепенно целият лист и младите растящи леторасти придобиват лимонен до бледожълт цвят. Това заболяване е известно още като "желязна хлороза". Дължи се преди всичко на желязо в почвата. Появява се най-често при растенията, отглеждани в силно алкална (варовита) почва или при поливане с варовита вода. Понякога се проявява и вследствие на прекомерно поливане и заблатяване в оранжериите или в съдовете.

Неприятели

 Щитоносните въшки са най-разпространените вредители

Най-често се среща восъчно кафявата щитоносна въшка (Aonidiella citrina). Тя напада листата, младите леторасти и плодовете. При масова поява изтощава силно растенията, като смуче сок от тях. Под щитчето на възрастната въшка може да се намерят до 150-200 ларвички. Има 2-3 поколения годишно. В изверженията им се развиват плесени, които отрупват листата и плодовете с черни струпеи. Те пък са лакомство за мравките, които плъзват по дръвчетата и по този начин пренасят ларвите и по други части на растението.

Повреди по цитрусовите култури нанасят и лъжещитоносните въшки: меката лъжещитоносна въшка (Ciccus hesperidum L), пръчковидната щитоносна въшка (Lepi-dosaphes oloveri Pdck), портокаловата запетайковидна щитовидна въшка (Lepidosaphes becku Neum) и др.

Борбата

При по-слабо нападнатите растения се измиват листата с разтвор от миещи препарати, безвредни за тях, чрез механичното им унищожаване или пръскане с растителни отвари (от тютюн, пелин, тагетес), но най-сигурно е третирането на растенията чрез обилно напръскване с разтвор от децис 2,5ЕК 0,5%, практика, която се повтаря многократно. Плодовете са годни за консумация след около 7 дни, а след третиране с нуреле-дурсбан 0,05% - след 30 дни.

Дребосъците са много опасни

Кръвните въшки Coccus и Pseudociccus са малки плоски насекоми с елиптична форма, които бързо се размножават. Те се пренасят и по други тропични и субтропични растения - кактуси, палми.

Сребристият и червеният цитрусов акар развиват няколко поколения годишно и нападат всички зелени части на цитрусовите растения - леторасти, листа и цветове, като смучат сок от тях.

Червеното цитрусово паяче Paratetranychus citri е най-опасният неприятел по цитрусовите растения. Сходно е със сребърното и червеното паяче по памука. То е дребно насекомо, но се забелязва с просто око. Цветът му е интензивно червен и има вид на кадифено. Много бързо се размножава. Стопаните могат да го открият по сивобелезникавите петна, оставени по листата поради разрушаване на хлорофила и по паяжинния налеп.

Мерки

Борбата срещу тях се води чрез третиране с разтвор от омит 57Е в доза 0,1% или митак 20ЕК 0,2% и други.

Листните въшки Toxoptera aurantii нападат само цветовете и растящите леторасти и листа, по които нанасят чувствителни повреди. Често годишните й поколения достигат до десет.

Нападнатите растения се напръскват с разтвор от моспилан 20 СП при доза 0,012% и други.

Гъсеници лакомо изяждат листата

Трипсът, който представлява дребно насекомо, снася яйцата си по листата, цветовете и плодовете и също смуче сок от тях.

Борбата се води чрез пръскане с вазтак 10ЕК - 0,02%, децис 2,5ЕК - 0,05% и други инсектициди.

От нетипичните неприятели повреди нанасят и: рогатата гъсеница на пеперудата Papilio machagoni, някои гъсеници на нощни пеперуди и най-много от сходната с педомерката гъсеничка на пеперудата Plysia gama. Тези гъсеници се появяват през август-септември и лакомо изгризват листата и младите леторасти, а царевичният молец Pirausta nubilalis прояжда леторастите и плодовете.

Скакалците прегризват пъпките

Облагородените растения се нападат често от скакалците, които напролет прегризват току що прорасналите пъпки на присадките и забавят развитието им с повече от един месец.

Чрез предпазните и лекуващи третирания на растенията повредите от болести и неприятели могат да се сведат до минимум. Трудности възникват от факта, че твърде голяма част от растенията се отглеждат при домашни условия и тогава стопаните трябва много внимателно да използват препаратите за пръскане, които са силно отровни.

При третиране на растенията с плодове по тях задължително се спазват предписаните карантинни срокове при консумирането им.

БЕРИТБА

 Реколтата се събира през зимния период

Беритбата на плодовете на цитрусовите култури зависи от настъпване на подходящата беритбена зрялост, съобразно осигурените условия на отглеждане и особеностите на отделните сортове. Това е обикновено периодът от октомври до декември, а при някои видове и сортове и до март-април следващата година. Лимоните се берат, когато плодовете имат светлозелен цвят, с лек жълт оттенък и напречен диаметър, не по-малък от 4,2 см. Когато те са пожълтели на дървото, загубват аромата си и вкусът им става по-груб при съхраняване. При пълно пожълтяване на кората се берат плодовете от портокалите, а мандарините - при леко пожълтяване на кората със зеленикав оттенък. Мандариновите сортове узряват най-рано, след тях се берат лимоните, портокалите, грейпфрутите и др.

С особено внимание

Не се препоръчва по-ранно бране на плодовете, защото се влошава качеството. Едновременно с това беритбата трябва да се прави внимателно, тъй като по повърхността на кората се намират много жлези, съдържащи етерични масла, които лесно се разрушават при най-малки набивания на плодовете. При повишена въздушна влажност плодовете трябва да се подсушават. Когато по плодовете има механични повреди или повреди от болести и неприятели, те се отделят и се преработват незабавно.

Плодовете се сортират в три качества: екстра, първо и второ

Внесените цитрусови плодове от други страни се оставят на доузряване според техните специфични качества. Някои от тях се парафинират или се третират с подходящи фунгициди, за да издържат на продължителния транспорт и съхранение. Сортирани и опаковани в дървени касетки или картонени кашони, те се доставят на взискателните клиенти по целия свят.

Отгледаните плодове в домашна обстановка могат да се съхраняват продължително време в подходящ амбалаж или в хладилници с оглед на това домакинството да може да консумира по-дълъг период от време пресни плодове на собствената си трапеза.

Запалените любители, желаещи да отглеждат цитрусови растения и да се радват на плодовете от своя труд, трябва добре да овладеят задълбочено азбуката на тяхното отглеждане, за да не се разочароват от тази дейност още при първите стъпки!

Табл. 1

Хи­мичен със­тав %	Ли­мон	Пор­то­кал	Ман­да­ри­на	Грейп­ф­рут
пло­до­ва во­да	82-87	82-84	80-88	82-86
за­ха­ри	2-3,8	10-19	10-20	6-10
фур­к­то­за	0,14-0,68	4-9	4,9-9,7	2-4
глю­ко­за	0,73-1,14	5-10	5,9-8,7	3-6
за­ха­ро­за	0,56-1,04	0,8-5,9	0,7-5,6	0,2-0,9
це­лу­ло­за	0,4-0,9	-	1,8-2,7	1,7-2,6
бел­тъчини	0,4-0,7	0,8-1,2	0,7-0,8	0,7-0,8
ор­га­нични к-ни	6-8	1,3-1,4	0,31-1,3	2-3
ми­не­рал­ни со­ли	0,6-0,8	0,4-0,5	-	-
пек­ти­но­ви в-ва	11-13	15,9-38,8	-	-
дъб­ли­ни в-ва	0,07-0,1	-	-	-
ви­та­ми­ни	С, ка­ро­тин, В1, В2, В3, РР, В6, В9, Р	С, ка­ро­тин, В1, В2, В3, РР, В6, В9, Е, Н, Р	С, ка­ро­тин, В1, В2, РР, В6, Е, Р	С, ка­ро­тин, В1, В2, В3, РР, В9, Р
ми­не­рал­ни со­ли	К, Са, Р, Mg, Fe, Na	К, Са, Р, Mg, Fe, Na, Si, Mn	Са, К, Р, Mg, Fe, Na	К, Са, Р, Mg

 ТАБЛИЦА ЗА КЛИМАТИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА РАЙОНИТЕ В СТРАНАТА

Тем­пе­ра­ту­ри над 100С                                  Дни с t0 над 100С Дни без мра­зо­ве Го­диш­на акт. t0С над 100С Го­диш­на су­ма на ва­ле­жи­те Пос­ле­ден пролетен мраз Първи есенен мраз

Начал­на да­та крайна дата

Ай­тос                          10.04        05.11         209          203           3764            538           12.04          02.11

Бур­гас                         09.04        13.11         218          248           3997            578           21.03.         25.11

Вар­на                          16.04        06.11         204          238           3636            498           23.03          20.11

До­лен чиф­лик           12.04.       02.11         204          198           3502            571           14.04          29.10

Ца­ре­во                       12.04        17.11         219          267           3929            682           20.03          13.12

Не­се­бър                     16.04.       13.11         211          253           3837            ...               31.03          10.12

По­мо­рие                    11.04        15.11         218          ...               4004            469           ...                 ...

Со­зо­пол                     10.04        19.11         223          272           4166            514           16.03          14.12

Ста­ро Оря­хо­во        10.04        03.11         207          ...               3507            564           ...                 ...

Шу­мен                         09.04        26.10         200          198           3468            633           11.04          27.10

Ивай­лов­г­рад             04.04        06.11         216          218           3992            679           06.04          11.11

Ка­зан­лък                    12.04        26.10         197          187           3443            565           15.04          20.10

Кар­ло­во                      09.04        30-10        204          ...               3612            653           ...                 ...

Кар­но­бат                   13.04        01.11         202          199           3562            549           14.04          31.10

Кър­д­жа­ли                  04.04        05.11         215          195           3940            663           13.04      &n