Фузарийното увяхване е опасна, повсеместно разпространена у нас болест по астрите. Причинява се от почвената гъба Fusarium oxysporum f. callistephi. Най-често се проявява в началото на цъфтежа, когато пъпките са напълно развити. Първите признаци се появяват по най-долните листа, после се разпространяват по цялото растение. Листата повяхват, стават кафяви, завиват се и клюмват. По стъблото се появяват тъмнокафяви ивици, които по-късно се напукват. В долната част на стъблото се образува налеп от розови спори. При разрязване на стъблото могат да се видят потъмнелите проводящи съдове. Корените на заболелите растения стават чупливи, потъмняват и загниват.

Основен източник на зараза е почвата. През корените гъбата прониква в проводящата система на стъблото, която се запушва от образувания и натрупан мицел. Притокът на вода и хранителни вещества се прекъсва и растенията загиват. Заразата се пренася и със семената. Заразяването на растенията става чрез рани или механически повреди на корените, което се случва често при засаждането.

Болестта се развива по-силно при по-тежки, с по-висока киселинност почви, при почви, богати на азот, при дълбоко и гъсто засаждане на растенията, при ниски и неизравнени места, в които се задържа вода и др. В почвата заразата се запазва няколко години.

Борбата

При поява на болестта поливане на растенията с разтвор от топсин М70ВП - 10 г за 6 литра вода за кв. м или превикур 607СЛ - 15 мл - за 10 литра вода при разход 5 литра за кв. м, или проплант 722СЛ - 10 мл за 10 литра вода, при разход 5 л за кв. м.

Поливане с триходермин 2-5 г на растение. Обеззаразяване на семената чрез накисване в разтвор от топсин М70ВП - 2 г за 1 литър вода в продължение на 30 минути. При по-силна зараза на почвата се препоръчва 3-4-годишно сеитбообращение.