Стай­ни­те рас­те­ния имат по-го­ля­ма или по-мал­ка не­об­хо­ди­мост от свет­ли­на в за­ви­си­мост от кли­ма­тичния по­яс, от кой­то про­из­хож­дат. Ня­кои се за­до­во­ля­ват с ми­ни­мал­на ос­ве­те­ност и мо­гат да жи­ве­ят в по­лу­сенчес­ти стаи. Дру­ги цъф­тят са­мо ако са бли­зо до про­зо­рец. Те­зи осо­бе­нос­ти са съв­сем  ес­тес­т­ве­ни - лю­би­те­ли­те на сян­ка­та при ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия са рас­ли под дър­ве­та, дру­ги­те обаче са дош­ли от пус­ти­ни или мно­го слънчеви ра­йо­ни, за­то­ва ис­кат неп­ре­мен­но по­вече свет­ли­на. Но в до­ма ос­вен свет­ли прос­т­ран­с­т­ва има и тъм­ни ъг­ли, ко­и­то ис­ка­ме да раз­зе­ле­ним и раз­ве­се­лим. Как да пос­тъ­пим то­га­ва?

За ъгъ­ла се из­би­рат обик­но­ве­но го­ле­ми ви­до­ве, ко­и­то се нуж­да­ят от по­вече прос­т­ран­с­т­во и са твър­де круп­ни, за да за­е­мат цен­т­рал­но мяс­то в по­ме­ще­ни­е­то. Но все пак, за да сте си­гур­ни, че те ще се чув­с­т­ват доб­ре там, по­тър­се­те ин­фор­ма­ция за ти­па свет­ли­на, кой­то изис­к­ват - яр­ка, ме­ка или по­лу­сян­ка. До­ри и ус­тойчиви­те на сян­ка рас­те­ния не би­ха по­нес­ли през зи­ма­та ос­ве­те­ност, по-мал­ка от 1000 лук­са, а през ля­то­то - под 5000 лук­са. То­ва е ми­ни­му­мът за ас­пи­дис­т­ра­та или на­тал­с­ка­та ло­за нап­ри­мер.

Те­зи чис­ла обаче са безс­мис­ле­ни, ако не из­пол­з­ва­те ня­кои от сред­с­т­ва­та за из­ме­р­ва­не ин­тен­зив­ност­та на свет­ли­на­та. За щас­тие съ­щес­т­ву­ват прос­ти ме­то­ди, с по­мощ­та на ко­и­то пре­цен­ка­та мо­же да се нап­ра­ви „на око". Най-еле­мен­тар­ни­ят начин е да опи­тате да чете­те вес­т­ник на мяс­то­то, къ­де­то въз­на­ме­ря­ва­те да пос­та­ви­те рас­те­ни­е­то. Ако зре­ни­е­то ви е нор­мал­но, а се зат­руд­ня­ва­те с чете­не­то, значи та­зи част на по­ме­ще­ни­е­то е пре­ка­ле­но тъм­на и не е под­хо­дя­ща за ко­е­то и да е цве­те.

Лам­пи за­мес­т­ват слън­це­то

Из­кус­т­ве­на­та свет­ли­на е доб­ро ре­ше­ние за до­пъл­ни­тел­но ос­ве­тя­ва­не на рас­те­ния в тъм­ни ъг­ли. Слънчево­то гре­е­не за един ден съ­от­вет­с­т­ва на из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние от око­ло 10 000 лук­са за 15 часа. Пос­та­ве­на на ми­ни­мал­на­та поз­во­ле­на бли­зост 30 см от рас­те­ни­е­то, 100-ва­то­ва­та круш­ка да­ва 1600 лук­са, а 50-ва­то­ва­та лу­ми­нес­цен­т­на тръ­ба -1300 лук­са. Уве­ре­те се, че лам­пи­те, ко­и­то сте пос­та­ви­ли, оси­гу­ря­ват не­об­хо­ди­ми­те 1000 лук­са по обяд. Ако не е та­ка, до­пъл­не­те ос­вет­ле­ни­е­то с още ня­кол­ко из­точни­ка. Ня­ма значение ка­къв тип ще са те - с на­же­жа­е­ма жичка, сме­се­но ос­вет­ле­ние, лу­ми­нес­цен­т­ни лам­пи с „бя­ло све­те­не", „сту­де­но бя­ло све­те­не", с „днев­но све­те­не", с ме­тал­ни ха­ло­ген­ни и т.н, сти­га са­мо да да­ват „бя­ла свет­ли­на".

Да по­мог­нат на рас­те­жа мо­гат и обик­но­ве­ни лам­пички, оси­гу­ря­ва­щи ло­кал­но под­г­ря­ва­не и из­вес­т­но уве­личение на свет­ли­на­та. Флу­о­рес­цен­т­ни­те ос­вен че вли­я­ят доб­ре на рас­те­жа на цве­тя­та, поз­во­ля­ват да се из­пол­з­ват на близ­ко раз­с­то­я­ние, тъй ка­то от­де­лят по-мал­ко топ­ли­на. Спе­ци­ал­но ба­лан­си­ра­ни лам­пи за рас­те­ния има в ком­п­лек­ти­те за обо­руд­ва­не на ак­ва­ри­у­ми.

Пра­ви­ла­та

Лам­пи­те тряб­ва да са пос­та­ве­ни точно над рас­те­ни­я­та, иначе ще ги де­фор­ми­рат.

Пре­ка­ле­но близ­ко­то раз­с­то­я­ние меж­ду из­точни­ка на свет­ли­на и рас­те­ни­е­то (по-мал­ко от 30 см) мо­же да причини обез­вод­ня­ва­не. Рис­кът на­рас­т­ва още по­вече при лам­пи­те с на­же­жа­е­ма жичка, за­що­то те из­лъчват по­вече ин­ф­рачер­ве­ни лъчи.

За да под­си­ли­те дейс­т­ви­е­то на лу­ми­нес­цен­т­ни­те тръ­би, ги ком­би­ни­рай­те с ня­кол­ко лам­пи с на­же­жа­е­ма жичка, ко­и­то пус­кат до­пъл­ни­тел­но ко­личес­т­во лъчи от чер­ве­ния спек­тър.

Те издържат на по-сла­ба свет­ли­на

Ауку­ба е вечно зе­ле­но рас­те­ние, ид­ва­що от Япо­ния. В стай­ни ус­ло­вия дос­ти­га до 1,5 м ви­сочина. Има из­п­ра­ве­ни доб­ре раз­ви­ти клончета. Лис­та­та са с яй­це­вид­на фор­ма, ра­ди­ал­но раз­по­ло­же­ни, дъл­ги до 20 см и ши­ро­ки око­ло 5-6 см. Краища­та им са ос­т­ро­вър­хи, а по­вър­х­ност­та - глад­ка и блес­тя­ща. В за­ви­си­мост от сор­та ри­су­нъ­кът  им мо­же да бъ­де чис­то зе­лен или да са с жъл­те­ни­ка­ви пет­на и иви­ци.

 Сан­се­ви­е­ра е мно­го­го­диш­но вечно­зе­ле­но рас­те­ние, дош­ло от Юж­на Аф­ри­ка. На ви­сочина дос­ти­га до 60 см. Цъф­ти през юли.

 Фи­то­ния е нис­ко рас­тя­що, пъл­зя­що рас­те­ние. Лис­та­та имат яй­це­вид­на фор­ма с бе­ли, ро­зо­ви или чер­ве­ни жил­ки. Ви­до­ве­те с по-ед­ри лис­та са мал­ко кап­риз­ни за от­г­леж­да­не у до­ма. Фи­то­ни­я­та изис­к­ва пос­то­ян­на тем­пе­ра­ту­ра и обил­на вла­га око­ло лис­та­та. Рас­те­ни­е­то е под­хо­дя­що за от­г­леж­да­не в ъгъ­ла на по­ме­ще­ни­е­то, тъй ка­то не обича пря­ка слънчева свет­ли­на.

 Фи­ло­ден­д­рон - има пъл­зя­щи и не­пъл­зя­щи пред­с­та­ви­те­ли на то­ва рас­те­ние. Пъл­зя­щи­те се прис­по­со­бя­ват по-доб­ре към сла­бо ос­ве­те­ни мес­та. Но то­га­ва тряб­ва да се сло­жи  опо­ра, ко­я­то да бъ­де доб­ре уви­та с мъх, за­дър­жащ вла­га­та. По­вечето пап­ра­ти, пал­ми, фи­ку­си съ­що ви­ре­ят доб­ре при по-сла­ба свет­ли­на.

 Аг­ла­о­не­ма е неп­ре­тен­ци­оз­но и из­дър­ж­ли­во рас­те­ние. Чув­с­т­ва се доб­ре на тъм­ни мес­та. При ми­ни­мал­на пот­реб­ност от свет­ли­на (300-350 лук­са) ри­су­нъ­кът на де­ко­ра­тив­ни­те лис­та се за­паз­ва. През про­лет­та е въз­мож­но да  вър­же чер­ве­ни или оран­жа­ви плодчета. Не заб­ра­вяй­те обаче, че всички час­ти на рас­те­ни­е­то са сил­но от­ров­ни.

Ас­пи­дис­т­ра (се­мей­но щас­тие) - то­ва е лес­но за от­г­леж­да­не в до­маш­ни ус­ло­вия рас­те­ние, чиято ро­ди­на е Япо­ния. Чис­ли се към се­мейс­т­во Ли­ли­е­ви. Има ши­ро­ки вечно­зе­ле­ни лис­та, ко­и­то дос­ти­гат до 70 см. Цве­то­ве­те са дреб­ни, с ли­ла­во-ка­фяв цвят. Ня­кои ви­до­ве мо­гат да има кре­ма­ви цве­то­ве или да са на­ша­ре­ни с точки.