С басейна и барбекюто, както с никои други елементи на къщата и двора , са свързани спомени и мечти. Басейнът не е само удоволствие, той е и естетика – трябва да се вписва сполучливо в архитектурния облик на сградите и да кореспондира с градинската украса на двора. Като важен елемент от общия проект на двора, той трябва да намери архитектурно решение заедно с другите елементи от ландшафтния архитект. Ако планирате да строите къща с басейн, архитектът трябва да знае предварително, за да го включи в общата композиция. Практиката познава много форми и технически изпълнения, развитието на технологиите предлата прогресивни решения. (снимка)

Какъв трябва да е изборът?

Отговорът на този въпрос не винаги е лесен и обикновено не е по силите на собственика на двора било поради липса на усет и познания, било поради финансови възможности.  Ако например басейнът е закрит, ще е нужна пароуловителна инсталация. Без нея отвсякъде ще тече вода. Най-добре е басейнът да е свързан с двора, от който го отделят само плъзгащи се врати. Още по-хубаво е ако се прибират и таванът и стените, но такава конструкция е доста скъпа. (снимка)

Всичко започва с проекта

На ниво проект се уточняват мястото, формата и обемът на басейна, мястото на шезлонгите, настилките. За всичко това ще ви трябва компетентно мнение на специалист. Бихте могли освен архитект да си наемете и ландшафтен архитект. По принцип басейнът не се прави много дълбок (110-160 см.). Стойността му според обема, формата, инсталациите и облицовката, ще е различна. (снимка)

Изборът на конструкцията

Това е първа стъпка към осъществяване на желанието. Можете да изберете монолитно изпълнение, което бива традиционно с двустранен кофраж или с едностранен кофраж, но при втория вариант трябва да се плати повече за бетон. Върху пръстта се слага найлон. Отдолу, за да не газите в кал, трябва да направите 5 см. подложен бетон върху дрениращ слой от баластра или чакъл.  След като направите монолитна конструкция, трябва да измажете басейна.  Другият вариант е изпълнение с туркрет бетон. Това е технология, при която бетонът е земновлажен, но е с по-голяма марка и се насипва със специален уред под налягане. Полага се на слой 2 см., но от друга страна отсъства кофражът и обратният насип, които са скъпи пера в конструкцията на басейна. Прави се изкоп, след което се оплита арматурата и се насипва сухият бетон. Той се хвърля на пластове от 2 см., защото иначе се свлича. Този пласт може да се увеличи, но не повече от 6-7 см., като се сложат полипропиленови влакна в бетона – те предотвратяват напукването. (снимка)

Третият вариант за намаляване на кофражните разходи е системата, в която бетонът се насипва в предварително закачени чували. Те служат като стени, а отвътре фолиото за изолация. Тези системи са по-подходящи за по-големите басейни. Ако поради мястото или финансови възможности се насочите към малкия басейн, интерес представляват сглобяемите басейни. Има и надувни – за най-малките членове на семейството. Предимство на сглобяемите басейни е ниската цена и фактът, че може да си го приберете наесен и да го разпънете напролет. Преди да закупите сглобяем басейн, трябва да попитате колко и какви инсталации може да се монтират. В днешно време около големите градове трудно се намират парцели по-големи от 3 дка, което прави малките басейни изключително актуални. Макар че монолитен може да бъде и басейн с дължина само 7 метра. (снимка)

Особен вид басейн е басейнът, изпълнен от полистоун. Това е материал, който позволява монтажа на цели корита или сглобяването им на място. Басейните, направени с този материал, са междинно звено между монолитните и сглобяемите. Единият е със скимери и се пълни до около 20 см. под хоризонталния ръб на стените. Преди се правеха специални керамични преливници, но вече те се срещат все по-рядко, главно при големите басейни. При другия тип водата е наравно с околната настилка и прелива в околовръстни канали. Понеже може да влиза прах, растителни листа и др. във водата, този тип е по-удобен за вътрешни басейни. Канали трябва да има в настилката между басейна и къщата, както и от другата страна, ако е скат, наклонен към басейна. По принцип наклонът трябва да „бяга” от басейна. (снимка)

Инсталациите се съоръжават с филтри. Има два вида. Проблемът пясъчни или картушни филтри не е труден. Картушните не успяха да се наложат на пазара. Пясъчните филтри се наложиха с по-ниската цена и лесно обслужване. Само с едно завъртане на ръчката водата тръгва обратно и пречиства пясъка.  Той е положен на принципа на дренажа от по-големи частити до по-малки, които филтрират водата. Така тя може да не се подмена 10 години.  С нея не може да поливате градината, защото има химикали. Тяхното присъствие е задължително, за да убиват микроорганизмите. Когато напълните басейна с питейна вода от водопровода, тя ще стане зелена. Ще я избистрите, като пуснете хапче за обеззаразяване, и така ставате вечен абонат на фирмата, която го произвежда. (снимка)