Прасковата е внесена в нашите земи още преди новата ера. До неотдавна са отглеждани единични дървета из лозята и дворовете. Размножавана е чрез семена. В началото на ХХ век у нас са създадени първите овощни разсадници. В тях започват да се присаждат нови прасковени сортове, влезли в страната ни от Италия и Франция. Сега прасковата се размножава чрез присаждане, но все още някои любители си хващат овошката и от костилка. При този начин обаче не се запазват качествата на майчиното дърво.
Като промишлена овощна култура у нас прасковата започва да се отглежда след 1950 година. Площите й много динамично се разширяват и към 1966 година достигат над 180 хиляди декара. Обособяват се три основни прасковени райони - Черноморски, Тунджански и Петричко-Сандански. Като любителска култура се отглежда почти в цялата страна. Изключение правят по-високите планински места. По принцип тя вирее добре в южните части от умерено-климатичната зона, където попада и България.
Особености
Прасковата има някои специфични особености, които я отличават от останалите овощни видове. Тя започва да плододава още на втората година след засаждането. А в някои случаи дори залага плодни пъпки върху предивременните клонки още в разсадника. Ражда всяка година и при подходящи условия и добри грижи дава високи добиви и качествени плодове. Те са предпочитани както за прясна консумация, така и за преработка. От тях стават чудесни компоти, сокове, конфитюри, замразени и сушени резанки.
В млада възраст дървото има много буен растеж. Върху едногодишния прираст масово се образуват т. нар. предивременни клонки. Това състояние продължава 2-3 години след засаждането. При правилни резитби е възможно бързо да се формира короната и овошката ще започне редовно да плододава още към четвъртата година. След това растежът затихва и прасковата не формира много висока и обемиста корона. Понеже в млада възраст усилено се разклонява, се налагат по-силни резитби за прореждане, част от прираста се използва за формиране на скелетните части, без да се съкращава. При две- до четиригодишни дървета всички продължители на скелетните части имат достатъчно предивременни клонки с подходящи ъгли на отклонение, те се използват за оформяне на скелета.
Най-ценни са смесените клонки
Едногодишният прираст, който формира прасковата, притежава няколко категории клонки. В млада възраст, а по-късно и от спящи и адвентивни пъпки, израстват силни дървесни клонки, върху които се формират голям брой предивременни клонки. В първите няколко години след засаждането те се използват за формиране на скелетните и полускелетните части, но залагат по-малко плодни пъпки и затова не се третират като плододаваща дървесина. Клонките, които не се използват за скелетни и полускелетни части, се премахват, ако растежът им е във вътрешната част на короната. Израсналите встрани и навън се съкращават и се превръщат в обрастваща дървесина. Останалите едногодишни клонки представляват плододаващата дървесина. Най-слабите от тях са букетните клонки. Те достигат най-много до 5-6 см дължина, имат само една листна пъпка на върха, а всички останали са плодни. Плодовете, които се получават от тях, са по-дребни и с посредствено качество. Другата категория плодни клонки са цветните. На дължина достигат до 10 - 12 см, също имат само една листна пъпка на върха, останалите са плодни. Плодовете и върху тези клонки нямат много добро качество и върху тях не се развиват клонки за следващата година.
Най-ценните плодни клонки при прасковата са смесените. Те са доста добре развити, достигат на дължина до 50-60 см. Наричат се така, защото по цялата дължина на клонката се формират листни и плодни пъпки и на върха завършват също с листна пъпка. В основата им има по няколко листни пъпки, от които най-често нарастват нови смесени клонки за следващата година. По-нагоре са разположени различен брой листни и плодни пъпки. Върху една такава клонка могат да се заложат до десет-петнадесет плода, но след прореждането не трябва да се оставят повече от пет-шест. Така се получава по-добро качество и се осигурява добър растеж и развитие на дървото за следващата година.
Подобно на надземната част, кореновата система в първите години след засаждането се развива много бързо и към 4-ата - 5-ата вегетация заема напълно предоставената площ в градината.
Залагането на плодните пъпки за следващата година протича през вегетационния период, предшестващ плододаването. В зависимост от типа на клонките цветообразуването е от началото на юли до началото на август. При букетните и цветните клонки, които спират рано растежа си, цветообразуването започва по-рано. При по-дългите смесени клонки - по-късно. Още през първата вегетация след засаждането се залагат плодни пъпки. В резултат на това на втората година се получават първите добиви. При добри грижи и правилна резитба редовното плододаване настъпва към 4-ата година. При подходящи условия и добра агротехника прасковата може да живее до 12-15, а в някои случаи и повече години.
Първо увеличава короната си
Жизненият цикъл на тази овошка се разделя на три периода, които най-добре отговарят на използваната агротехника и особено на резитбите. През първия се увеличава короната. Тогава се правят резитби за изграждане на скелета и едновременно за плододаване. По принцип през това време резитбите трябва да са минимални, за да не се пречи на дървото бързо да израства и да се формира добра корона.
Прасковата ражда обилно през втория период, растежът също е добър. Растението вече е достигнало максималните си размери и добивите са най-високи. Чрез правилна резитба за поддържане на равновесие между растежа и плододаването може да се постигне най-голяма продължителност на този етап.
Подмладяването
Дори и да се полагат добри грижи за дървото, неговият растеж намалява, плодовете също стават по-малко. Това са сигналите, които показват, че овошката е навлязла в третия период от своето развитие. Тогава се правят подмладяващи резитби, съкращава се част от скелетните части. Към края на този етап започват да съхнат върховете на клоните, обемът на короната рязко намалява. Израстват силно лакомци. Те могат да се използват за плододаване и за заместване на част от обрастващата дървесина. Когато клоните вече силно съхнат, дърветата трябва да се изкореняват.
Праскова след праскова - поне след 4-5 години
Прасковата е овощен вид, който извлича голямо количество хранителни вещества от почвата, тя силно и едностранно обеднява. Освен това в почвата се развиват различни патогени, които нападат дървото. Поради това на площи, на които са отглеждани праскови, не трябва да се засаждат нови по-рано от 4-5 години. Изключение се допуска, когато прасковата е присадена на някои подложки от групата на Гранд Ферад.
Опрашват се сами
Почти всички сортове, разпространени у нас, могат да се самоопрашват. Това позволява да се отглеждат единични дървета само от един сорт. Изключение прави Хале, защото има дефектен прашец. Поради това му е нужно чуждо опрашване.
Изисквания (снимка)
Овошката се отличава с доста специфични изисквания към климатичните и почвените условия, от което се определя и географският ареал на нейното разпространение. Макар че разположението на България отговаря на основните изисквания на тази култура, внимателната преценка на отделните елементи от екологичния комплекс на даден район е от голямо значение за нейното развитие и плододаване.
Обича топлината
Прасковата е едно от най-топлолюбивите овощни растения, които се отглеждат в умерената климатична зона. Температурата е сред най-важните условия за успешното й отглеждане и затова е ограничаващ фактор за придвижването й на север и на юг. Топлината влияе непосредствено върху дървото през различните периоди на вегетация и покой. За да протече нормално зимното развитие, без което през пролетта плодните пъпки не могат да цъфнат и изсъхват, е необходимо въздействие на температура под 70С за определен период от време. В по-южните географски райони температурите не падат под тези граници и прасковените дървета растат добре. Залагат и плодни пъпки, но те през пролетта опадат. Сортовете имат различни изисквания към продължителното въздействие на ниски температури. Някои приключват зимното си развитие от 50 до 300 часа и могат да се отглеждат и в по-южни, субтропични райони с по-мека зима. Основните сортове, разпространени у нас, обаче имат необходимост от ниски температури в продължение най-малко на 700-1000 часа. Условията в нашата страна през зимата позволяват да се отглеждат и сортове с най-висока потребност от студ. (снимка)
Чувствителна е на студ
По време на зимния покой прасковата е изложена и на екстремни ниски температури. Към тях тя проявява доста голяма чувствителност. Най-уязвими са плодните пъпки. Те загиват при под минус 20-210С. В райони, където температурите през зимата варират в по-широк диапазон, силни измръзвания настъпват и при под минус 170С.
На основните места, където е съсредоточено прасковеното производство, повреди от ниски зимни температури са сравнително рядко явление. Въпреки това в такива типични прасковени райони като Петричко-Санданския и Сливенския се получиха няколко силни измръзвания, включително и на част от дървесината.
След приключване на зимното развитие и затопляне на времето овошката бързо намалява студоустойчивостта си. Затова повратните студове в края на февруари и през март причиняват измръзване на плодните пъпки, ако температурата падне под минус 12 - 160С. Когато рязко се затопли над 200С и после отново хване студ под минус 7-80С, плодните пъпки загиват.
През цъфтежа неразтворените цветове издържат за един час до минус 3-40С, а когато дървото е в пълен цъфтеж - може да понесе и до минус 2,80. Интересно е да се отбележи, че младите завръзи на прасковата са по-устойчиви на ниски температури в сравнение с другите овощни видове. През 1967 година в района на София в началото на април за кратко време температурите паднаха до минус 4,70С. Сто процента от завръзите на джанката измръзнаха, а прасковените останаха без повреди. Това до голяма степен опровергава твърдението на някои автори, че завръзите на прасковата издържат едва до минус 1,10С.
Обича и светлината
Прасковата е и една от най-светлолюбивите овошки от умерената климатична зона. При недостиг на светлина обрастващата дървесина бързо отмира и се оголват скелетните части на короната. Плодовете, които се огряват слабо, не се оцветяват добре и са с по-ниско качество. Съобразявайки се с тези изисквания, трябва да се избират по-слънчеви места и да се оставят подходящи разстояния между дърветата. Чрез резитбите за формиране и за плододаване до голяма степен могат да се създадат благоприятни условия за огряване на цялото растение. Формирането на прасковата в чашовидна корона също е свързано с нейната голяма любов към светлината. По-добър е светлинният режим и когато се премахва голяма част от излишната обрастваща дървесина. И летните зелени резитби също помагат на по-доброто огряване. По принцип слънчевото греене през вегетацията у нас е достатъчно за прасковата. Разбира се, при условие, че се спазват стриктно необходимите мероприятия.
Липсата на влага се отразява зле
Въпреки че растението е сравнително сухоустойчиво, без поне 1-2 поливки няма да се получат достатъчно и качествени праскови. Водният дефицит при формирането на плодовете пречи на нормалното деление на клетките. Особено зле се отразява недостигът на влага към края на процеса. Освен че плодовете остават по-дребни, засушаването може да предизвика и преждевременното им окапване. Плюс това вкусът и външният вид се влошават. Малкото влага в почвата отслабва растежа, влияе отрицателно върху формирането на плодните пъпки и понижава устойчивостта им на ниските температури през зимата.
Предпочита нормална влажност
Ниската въздушна влажност предизвиква бързото изпарение на водата от почвата и от листата. Ако пък е много влажно, се създават благоприятни условия за развитие на гъбни болести. Излишната вода в почвата при неправилно поливане или обилни валежи води до заблатяване, особено на по-тежки терени. Това се отразява зле върху дейността на корените, задушава дърветата и дори предизвиква загиването им.
Почвата трябва да е богата
Не понася тежки, засолени, варовити
Най-подходящи са дълбоки, дренирани, песъчливо-глинести почви, добре запасени с хранителни вещества. Прасковата не понася плитките, сухите и каменистите почви и излишно овлажнените, както и високо ниво на подпочвените води. Тежките задържат излишна вода, това влошава аерацията, корените се задушават и загиват. Същото се получава и с почви, които имат по-лек механичен състав в повърхностния слой, ако близко под него има глинясал хоризонт, непропусклив за водата. Неподходящи са и засолените почви. Прасковата е много чувствителна към богатите на активни карбонати (варовитите) почви. Присадена на прасковена подложка и засадена на такива площи, тя тежко страда от хлороза. Пожълтелите листа издават болестта. По тази причина трябва внимателно да се оглежда мястото за прасковена градина, реакцията на почвата да бъде неутрална или слабо алкална (рН - 6-7). Присадени върху бадем или някои сливови подложки, прасковите могат да се засаждат и на слабо алкални почви (рН-8).
Размножаване
Присадените дръвчета запазват качествата на сорта
Прасковата се размножава със семена и чрез присаждане. В миналото единичните дръвчета са размножавани само със семена (костилки). И сега има любители овощари, които използват този начин. Получените дръвчета обаче не развиват качествата и признаците на майчиния сорт. Обикновено семенните растения дават плодове с бяло месо, костилката не се отделя от него и зреят късно. Има случаи, макар и рядко, когато тези дръвчета са с много добри качества и това е мечтата на всеки селекционер.
Сега от костилките на прасковата се получават подложки, а в селекцията се създават нови сортове.
Размножаването се извършва изключително чрез присаждане. Така се запазват напълно качествата на сорта в продължение на много години.
Праскова върху праскова е най-масовият вариант
За подложки се използват различни видове - праскова, бадем, джанка и кайсия. В Опитната станция край Бордо - Франция, са създадени голям брой нови подложки от различни видове, известни като Гранд Фарад (GF).
Прасковата се използва най-широко за подложка на прасковените сортове. Тя добре се сраства с всички прасковени и нектаринови сортове и им придава добър растеж и много добра родовитост. Не са подходящи за тежки, преовлажнени и варовити почви с рН над 7.
Може и върху бадем, ако почвата е суха
Бадемът също добре се сраства с прасковата, но се срещат и случаи на несъвместимост. Подходящ е за по-сухи и слабо варовити почви с рН до 8. Не понася кисели и преовлажнени терени.
Присадена върху джанка, живее по-малко
Джанката по-рядко се използва като подложка за прасковата. Предпочита се за по-тежки и по-влажни почви. При нея има по-чести случаи на несъвместимост и животът на дърветата е по-кратък. Кайсията рядко се използва за подложка на прасковата, тъй като случаите на несъвместимост са много по-често явление.
Подложките от групата на Гранд Ферад са доста разнообразни и са обозначени с номера. GF 305 е прасковена подложка и се размножава със семена. GF 43 е сливова подложка, подходяща за по-тежки и по-влажни почви. GF 1986 също е сливова подложка, която придава по-слаб растеж на присадника. Подходяща е за по-тежки и по-влажни почви. Има и добра устойчивост срещу хлороза и почвена умора, което позволява по-рано да се засаждат праскови на мястото на изкоренени прасковени градини. GF 655 е сливова подложка, която предизвиква по-слаб растеж на присадника. И тя е подходяща за по-тежки почви. GF 677 е кръстоска между праскова и бадем. Има добро срастване със сортовете и се препоръчва за по-сухи и слабо варовити почви, но добре понася също по-тежки и влажни почви.
Посадъчният материал от прасковата се получава основно чрез семенни подложки. Вегетативно размножаване има само при някои от групата на Гранд Ферад.
У нас най-широко се използват прасковени семенни подложки. Семената се събират от по-късно зреещи сортове. Стратифицират се в продължение на 60-90 дни, зарити във влажен пясък, и се засяват рано напролет. Присаждането на спяща пъпка се прави още същата година върху едногодишни подложки. През следващата есен дръвчетата са готови за засаждане.
Новата градина (снимка)
Преди засаждането
Когато се избира място за прасковена градина, трябва да се има предвид изискването на овошката към климатичните и почвените условия. Топлината е много важна. Не бива да се засаждат праскови, ако през зимата температурите падат под минус 20-210С. Неподходящи са и местата, където в края на зимата и началото на пролетта има доста големи температурни амплитуди. Почвата и теренът също са ограничаващ фактор. Не се препоръчват стръмните и изложени на силни ветрове терени.
Почиства се теренът, риголва се и се тори
Когато ще се създава по-голяма градина, мястото задължително трябва да се почисти от дънери, храсти, камъни и ако е необходимо, да се подравни. Задължително се риголва на дълбочина 50-70 см и се внасят 80-100 кг калиеви, 150-160 кг фосфорни и 3-5 тона оборски тор на всеки декар. С калиевите и фосфорните се тори преди риголването. Оборският тор се заорава с по-дълбоката оран. Когато се правят малки градини или се садят единични дървета, предварително се изкопават посадъчни ямки с размери 80/80 до 100/100 см и дълбоки до 60 см. Преди засаждането във всяка се внасят по 10-15 кг оборски, 1-2 кг калиев и 2-3 кг фосфорен тор и се размесват добре с почва. Една част от тази смес се поставя в дъното на ямката, а с останалата се засипват корените.
Добре се хваща през есента
Разстоянията, на които се засаждат дърветата, зависят от почвените и климатичните условия, от подложката, от типа на короната и до известна степен от сорта. При чашовидната корона между редовете се оставят 5-6 м, а вътре в реда - 3-5 м. Свободнорастящата пирамидална корона позволява фиданките да са по-гъсто в реда - на 2-3 м.
Най-подходящ срок за засаждане е есента, непосредствено след изваждане на дръвчетата от разсадника. През пролетта е рисковано и особено ако се закъснее, защото прасковата се възбужда много рано към растеж. Когато ще се формира свободнорастяща корона с водач, задължително се засажда през есента. В този случай растенията почти не се съкращават, остава голямо количество пъпки. При пролетно засаждане дърветата масово пропадат.
Фиданка, засадена рано през есента, започва да се вкоренява още преди зимата и на следващата пролет има силен растеж. Тя се поставя на дълбочина няколко сантиметра над кореновата шийка, мястото на присаждането е малко над почвената повърхност. Корените се оставят колкото е възможно по-дълги, но трябва да се разположат правилно в ямката, без да се преплитат и извиват нагоре. След като се засади, дръвчето се полива с 20 - 30 литра вода и посадъчната ямка се покрива с оборски тор или други органични отпадъци.
Грижи
Дълголетието и редовното плододаване на прасковата зависят и от грижите, които се полагат по време на отглеждането. Почвената повърхност трябва да е чиста и рохкава, торенето, напояването, резитбата и борбата с болестите и неприятелите са задължителни. Своевременната и правилна беритба и манипулация на плодовете има голяма значение за количеството и качеството на реколтата.
Почвената повърхност да е чиста и рохкава
Прасковата е една от най-взискателните култури към аерацията на почвата. Ако не достига въздух, корените се задушават, това смущава развитието и предизвиква загиване на растенията. Заплевеляването и образуването на почвена кора най-силно влошават въздушния режим на почвата. Затова мястото в прасковените градини или около стъблото при единичните дървета трябва да се поддържа рохкаво през цялата година. Затова се прави една по-дълбока есенна оран, но не повече от 15-20 см, а в редовата ивица - до 8-10 см, защото кореновата система е разположена сравнително плитко. Пролетните и летните обработки стигат до 6-8 см дълбочина, като само първата е малко по-дълбока - на 10-12 см. Колко обработки са нужни и по кое време да се направят - това се определя от заплевелеността и почвената кора.
Торене
Прасковата е овощно растение, което извлича най-много хранителни вещества. Освен това, тя се отглежда предимно на по-леки почви, където динамиката на тези вещества е по-голяма и без редовно торене не могат да се очакват добри резултати. Наличието на достатъчно хранителни вещества осигурява силен растеж на дърветата, образуват се достатъчно смесени клонки с дължина около и над 40 см. При това състояние се получават достатъчно количество едри плодове, с богато съдържание на захари, киселини, витамини.
Азотът е нужен от ранна пролет
От минералните елементи за прасковата най-голямо значение има азотът. Използването му започва от началото на пролетното развитие и това налага още в края на февруари до началото на март да се извърши първото подхранване с 1/2 от торовата норма. Останалото количество се внася към края на май до началото на юни. Азотът засилва растежа, образуват се повече и по-едри листа. Това се отразява положително върху плодовете, залагат се и повече плодни пъпки за следващата година. Освен това благоприятният азотен режим повишава устойчивостта на растенията към зимните мразове и удължава техния живот.
Фосфорът също е важен в минералното хранене. Общо взето, използването му е по-ограничено в сравнение с азота, тъй като е в по-голямо количество в почвата. При обилно азотно торене обаче изискванията към фосфора значително нарастват.
Калият подобрява студоустойчивостта
При недостиг на този елемент листната маса и плодовете остават дребни, растежът е слаб и броят на цветните пъпки и на плодовете намалява. Калиевото торене подобрява и студоустойчивостта на растенията. Голяма част от почвите са добре запасени с калий. По-малко е количеството му при по-леките и карбонатните. На фона на по-обилното азотно торене внасянето на калиеви торове се отразяват много добре на прасковата.
Органичните торове и по-специално оборският има голямо значение. Той подобрява структурата на почвата, обогатява я с целия набор от хранителни елементи и повишава използваемостта на фосфора и калия.
Дозите са в зависимост от вида на тора и възрастта на растенията. Преди засаждането се прави запасяващо торене с оборски, фосфорни и калиеви торове. Ако е наторено преди засаждането, в първите 2-3 години се подхранва само с азот в околостъблени кръгове. По-късно торът се разхвърля върху цялата площ, когато става дума за прасковена или смесена овощна градина. При единичните дървета торенето се прави в околостъблени кръгове, те трябва да надминават проекцията на короната.
Азотните торове се разпръскват повърхностно след дъжд или след напояване върху влажната почва, после тя се разрохква. Оборският, фосфорните и калиевите торове се заорават с есенната оран.
Нормите
Тези норми са приблизителни и са за плододаваща прасковена градина. Всяка година на декар се внасят 40-50 кг амониева силитра и през 2-3 години 50-60 кг суперфосфат и 25-30 кг калиев сулфат, както и 2-3 тона оборски тор. Торовите норми са ориентировъчни и могат да се коригират според почвените условия, водния режим, възрастта и състоянието на дърветата.
Плодовете са по-едри след поливане
Макар че прасковата е сравнително по-сухоустойчиво растение, недостатъчните и неравномерно разпределени валежи в нашата страна довеждат до неустойчиво овлажняване на почвата. Поради това напояването подобрява развитието на овошките и повишава количеството и качеството на плодовете.
За да се прихванат добре новозасадените дръвчета и бързо да се оформят короните им, също е нужно редовно поливане. Това ще помогне да се изгради стабилна скелетна дървесина, добре обраснала с полускелетни и плододаващи клонки, което е много важно условие за получаване на по-високи добиви.
Трябва да се полива, когато влажността на почвения слой на дълбочина 60-70 см падне под 70 % от пределната полска влагоемност. Когато не можем да направим такъв анализ, може да използваме един практически окомерен способ. Изкопава се ямка с дълбочина 50-60 см и от дъното се взема шепа пръст. Ако при стискане се получи здрава топка, това показва, че има достатъчно влага. По този начин може да се прецени и доколко почвеният слой на тази дълбочина е овлажнен.
Има ли подходящ водоизточник, по-големите прасковени градини най-често се поливат браздово. При младите отначало се прокарва по една бразда от двете страни на реда. По-нататък броя на браздите постепенно се увеличава, докато обхване цялото междуредие.
При маломерните градини и единичните дръвчета се полива в околостъблени чаши, размерът им трябва да е най-малко колкото е проекцията на короната.
Дъждуването и капковото напояване са едни от най-съвременните начини за поливане, но тяхното практическо приложение е икономически обосновано само при големи промишлени насаждения.
Кога се пуска водата
Сроковете на поливките, освен от влажността на почвата, зависят и от фазата на развитие на растенията. Много рядко се налага напояване в началните фази от вегетацията. Само при новозасадените и младите дръвчета може да се наложи поливане през пролетта и началото на лятото, ако валежите не са достатъчни. При по-възрастните овошки много важни са поливките през последния етап от развитието на плодовете. Късното напояване обаче влияе зле върху захарното съдържание на плодовете, тяхното съхранение и транспортиране. Затова последните поливки не трябва да бъдат по-късно от 10-15 дни преди брането.
За един декар е необходимо да се осигурят около 50-70 м3 вода, ако почвата е по-лека, 80-100 м3 трябват за по-тежките. Когато се полива в околостъблени чаши, за младите дръвчета са нужни около 20-30 литра, а за плододаващите - над 50 литра вода на един път. Валежите от порядъка на 10-15 мм не са достатъчни да достигнат до корените.
Резитби
Характерните особености на прасковата, свързани с ранното встъпване в плододаване, силния растеж в млада възраст, залагането на много повече плодни пъпки и плодове, отколкото може нормално да изхрани и голямата светлолюбивост налагат по-специфични резитби.
Една от най-широко прилаганите корони за формиране на прасковата е чашовидната. Напоследък в практиката се утвърждават и свободно растящата и пирамидалната корона, които имат някои предимства.
Чашовидната е без водач
Тази корона е без водач, с три, по-рядко с 4 скелетни клона, които са израснали от съседни пъпки. Когато растежните особености позволяват, върху скелетните клони се формират по 2-3 по-силни разклонения, израснали встрани или навън спрямо скелетния клон с ъгъл 30-400 спрямо хоризонталата. Формирането на ясно доминиращи скелетни разклонения обаче е доста трудна работа. Ето защо те трябва да се гарнират с 5-7 по-силни полускелетни разклонения, израснали от странични или външни пъпки на скелетния клон.
Клонките, избрани за скелетни клони, при чашовидната корона трябва да бъдат разположени равномерно около стъблото, с ъгъл на отклонение около 45-600 и да имат приблизително еднакви размери. Един от недостатъците на чашовидната корона е, че клоните помежду им са слабо сраснали. В резултат на това много често се изчесват. Това може да се избегне, ако скелетните клони не излизат от съседни пъпки, а са разположени през 10-15 см. Този тип корона е известна като подобрена чашовидна. Тя е за предпочитане във всички случаи, но при условие, че може да се спази равновесието в развитието на скелетните клони.
При първа резитба стъблото се съкращава на 50-60 см
Прасковените дървета се получават от разсадниците със силно развита централна част, обраснала с голям брой предивременни клонки. При първата резитба след засаждането дръвчетата се съкращават на 10-15 см над определената стъблена височина, тя при прасковата е около 50-60 см. Над последното клонче се оставя 4-5 см чеп, той се премахва при следващата зимна резитба, когато клонката в основата му е достатъчно надебеляла. Предивременните клонки върху стъблената част се премахват, а тези в най-горната 10-15-сантиметрова част се съкращават на 1-2 пъпки.
Втората формира скелетните клони
При втората зимна резитба се избират 3 (рядко 4) добре развити и подходящо разположени клонки за скелетни. Те трябва да са приблизително еднакви по размери. Всички останали клонки се премахват до основата. Една от особеностите при формиране на прасковата е, че избраните клонки за скелетни не се съкращават. През следващите години не се съкращават и техните продължители. Само по изключение може да се наложи скъсяване на някоя от тях над подходяща предивременна клонка, за да се уравновесят скелетните клони или да се увеличи наклонът на някоя от тях.
Предивременните клонки от вътрешната страна на избраните скелетни клони, както и тези във връхната 15-20-сантиметрова част, се премахват до основата. На страничните и външните клонки не се правят никакви резитби. Само когато са много нагъсто, може леко да се проредят. Премахват се най-слабите и основно израсналите от външната страна на клона.
През следващите зимни резитби (до окончателното формиране на короната) всяка година се избира по един подходящ продължител на скелетните клони, който не се съкращава. Почиства се връхната част (15-20 см) от предивременните клонки и се премахват клонките, израснали от вътрешната страна. Режат се до основата и конкурентите на продължителите, клонките, израснали от вътрешната страна на по-старата дървесина от скелетните клони, както и ако има изправено растящи силни дървесни клонки. При тази резитба се оформят скелетните разклонения и полускелетните части върху скелетните клони, а за целта се избират по-силни прирасти. Най-долните скелетни разклонения трябва да са на около 50-60 см от основата на скелетния клон, а останалите през 40 см, разположени странично или външно. Внимава се да не се засенчват помежду си.
Оформя се за 3-4 години
След втората зимна резитба прасковените дръвчета встъпват в плододаване. Това означава, че едновременно с формирането започват и резитби за плододаване. Те се изразяват в прореждане на предивременните и смесените клонки, което трябва да бъде по-силно във връхната част на скелетните клони и страничните разклонения. Двегодишните плододали клонки се премахват, ако до тях има израснали добре развити смесени клонки или се съкращават на 1-2 от най-ниско израсналите върху тях смесени клонки. С всяка изминала година растежът и плододаването се увеличават и това налага по-силно прореждане на клонките. При тези резитби някои от страничните и външно израснали по-силни смесени и дървесни клонки, които са излишни, не се премахват, а се съкращават на няколко листни пъпки, от които ще се развият смесени клонки. При това съкращаване по-силните клонки се оставят с повече пъпки, а по-слабите - с по-малко.
След четвъртата година се прави ограничаваща резитба
При добри грижи и правилна резитба чашовидната корона трябва да се оформи за 3-4 години. След това наложително се прави ограничаваща резитба на скелетните клони и скелетните разклонения. Тя се изразява в съкращаване до двегодишна дървесина, като отрезът трябва да е непосредствено над няколко добре развити смесени клонки. През следващите години се провеждат силни резитби за прореждане и съкращаване. С тях се цели да се нормира броят на плодните пъпки, а от това и на плодовете, и да се стимулира растежът. При прасковата не се цели получаване на максимални добиви, защото това се отразява на качеството на плодовете, на растежа и на дълголетието.
За повече плодове се прави силно прореждане на короната
Резитбата за плододаване, която сега се прилага масово в практиката, е известна като дълга резитба с намален брой плодни клонки. При нея се прави много силно прореждане на короната. Премахват се старите плододавали клонки или се съкращават до най-ниско разположени върху тях смесени клонки, дървесните клонки и лакомци, израснали във вътрешността на короната. След това се извършва детайлна резитба на обрастващата дървесина, като се оставят само определен брой добре развити смесени клонки независимо от тяхното разположение. Резитбата започва от върха на клоните и разклоненията и стига до основата им. Когато има повече смесени клонки, оставят се тези с добре узряла дървесина и добре разположени в короната. За предпочитане са клонките, израснали непосредствено от скелетните клони и разклонения, но ако няма достатъчно, се оставят и тези, израснали в основата на миналогодишните плододавали клонки. Премахват се всички слаби клонки - букетни и цветни. Ако смесените клонки са недостатъчни за плододаване, могат да се оставят и част от по-слабите клонки, което е често явление при по-старите дървета. Оставените смесени клонки по принцип не се съкращават, с изключение на някои силно развити и претоварени с плодни пъпки.
Средно родовитите - по 100 клонки на дърво, за консервните - до 200
Броят на оставените плодни клонки се определя от естествената родовитост на сорта, от възрастта на растението и от грижите, които са полагани при отглеждането. При средно родовити сортове, като Колинс, Елберта, Хале, Сънхейвън, Триоджем, Блейк, Фортуна, Коронадо, Румяна, Везувио, Феърхейвън и др. се оставят по 80-100 клонки на дърво.
За сортовете със слабо естествено натоварване, каквито са някои от консервните сортове Хелфорд 1 и 2, Гоум и др., броят на клонките е от 130 до 200. Количеството зависи и от състоянието на плодните пъпки. Когато има повреди от измръзване, се оставят много повече плодни клонки.
Растенията със свободно растяща корона по-рано започват да раждат
Свободно растящата корона при прасковата за разлика от чашовидната има добре развит централен клон, в основната част на който се формират 3 до 5 по-силни разклонения, близки до скелетните клони. Колкото се отива към върха, размерът на разклоненията намаляват и короната придобива пресечено-пирамидална форма. За формиране на тази корона новозасадените дръвчета почти не се съкращават. Само когато са много силни и условията са неблагоприятни при засаждането, се налага известно съкращаване.
Чистят се тънките и увиснали клонки
Предивременните клонки върху стъблената част се премахват, а всички останали се съкращават на 2-3 пъпки. Чистят се само единичните много силни конкуренти на водача и някои тънки и увиснали предивременни клонки.
Височината на стъблото и при тази корона е също около 50-60 см, а когато ще се използва механизирано прибиране на плодовете, тя достига до 60-100 см.
Оставя се само един продължител на водача
За втора зимна резитба не се прави почти никаква корекция. Премахват се само клонките върху стъблото, ако не са филизени през първата вегетация, и ако има по-силни конкуренти на водача. Когато растежът през първата година е бил много силен и короната се е сгъстила, може да се наложи леко прореждане. Върху формираните леторасти през първата вегетация след засаждането се залагат плодни пъпки и поради слабата резитба още през втората година се получава първата продукция. Нейното количество зависи от растежа през първата година. Ако след засаждането е направена слаба резитба, при втората зимна резитба трябва да се премахнат по-силните прирасти във връхната част и да се остави само един продължител на водача.
Започва формирането на пирамидалната форма
При третата зимна резитба се извършват някои основни операции за формиране на короната. Провежда се чувствително прореждане върху водача. Премахват се силните и изправено растящи клонки, обособено във връхната част, и тези, които са израснали по посока на междуредието. Отстраняват се и много тънките, слаби и увиснали клонки. В основата на короната се оставят по-силни полускелетни части, като се премахват предивременните клонки върху връхната им част, а останалите се прореждат. От основата към върха на водача дължината на разклоненията трябва постепенно да намалява, като по такъв начин короната придобива пирамидална форма.
Съкращава се водачът, оформят се основните рамене
С четвъртата зимна резитба трябва да приключи окончателното формиране на короната, ако за насаждението са полагани необходимите грижи. Напълно се оформят основните рамена и останалата обрастваща дървесина по водача. При тази резитба се извършва и съкращаване на водача и основните рамена до двугодишна дървесина, като отрезите се правят над няколко добре развити смесени клонки.
Резитбите за плододаване при свободно растящата корона са същите както при чашовидната корона.
При свободно растящата пирамидална корона дърветата по-рано встъпват в плододаване. Короната е по-прибрана и това позволява да се засаждат повече растения на единица площ. Когато се създават по-големи промишлени насаждения и има възможности за механизирано прибиране на плодовете, тази корона е много по-подходяща от чашовидната.
Опасност от заразяване с къдравост има до цъфтежа
Къдравостта по прасковата се причинява от гъбата Taphrina deformans. Тя заразява листата, леторастите, цветовете и плодовете. Най-чувствителни са повредите по листата. Нападнатите са нагърчени и издути откъм горната им страна, първоначално светлозелени и покрити с брашнест налеп, а по-късно - червеникави, крехки. Заразената част е неколкократно по-дебела от здравата.
По плодовете гъбата причинява подуване и прищове, които влошават външния им вид.
В средата на лятото нападнатите листа опадат, а на тяхно място израстват нови. Повредените стари листа влошават качеството на плодовете, намаляват добивът и студоустойчивостта на дървото.
Гъбата зимува между люспите на листните пъпки и заразява младите листа. Болестта най-силно се развива, когато разпукването на пъпките протича в хладно и влажно време. Реална опасност от заразяване на листата съществува до цъфтежа на прасковата. Чувствителността към тази болест е различна при отделните сортове.
Mерки
Срещу появата на болестта се пръска още през есента, непосредствено след опадане на листата, с бордолезов разтвор - 2 %, и повторно преди разпукване на пъпките с бордолезов разтвор - 1 % или курпоцин - 0,4%, каптан - 0,3 %, ТМТД - 0,5 %, меден оксихлорид - 0,4 %, делан 750 СК - 0,3 %, ронилан ДФ - 0,2 % и др. Пръскането трябва да бъде обилно, за да се покрият всички пъпки с разтвора.
Сачмянката напада в дъждовна пролет (снимка)
Сачмянката се причинява от Stigmina carpophila. Първоначално по листата се появяват морави или кафяви, закръглени или ъглови петна с морава периферия. Петната некротизират и тъканта опада, при което се образуват дупки, които изглеждат като пробити със сачми, откъдето идва и името на болестта. Силно нападнатите листа опадат. По леторастите се образуват отначало морави или кафяви петна, които впоследствие се превръщат в рани и раковини с размери от 3 до 5 мм, много често придружени със смолотечение. Обикновено силно нападнатите леторасти и клонки изсъхват.
По плодовете сачмянката причинява петна, които се разрастват в плодовото месо във вид на дълбоки язвички с поява на смола. Дъждовната пролет силно благоприятства появата и развитието на болестта.
Гъбата, причинител на сачмянката, презимува в окапалите листа, откъдето през пролетта (април-май) се пренася върху листата и младите леторасти. Чувствителността на отделните сортове към тази болест е различна.
Предпазно
Борбата се води, като се изрязват и изгарят заразените клонки, събират се и се унищожават мумифицираните плодове. През есента, след листопада, се пръска с бордолезов разтвор - 2 %, а напролет, преди разпукване на пъпките - с 1 % бордолезов разтвор или купроцин - 0,4 %, делан 750 ЕК - 0,3 %. Ако пролетта е дъждовна, пръскането се повтаря през 10 - 12 дни. Започва се с предцъфтежно пръскане. След разлистване на прасковите не трябва да се пръска с медсъдържащи препарати, тъй като се причинява изгаряне и окапване на листата.
Силните валежи потискат брашнестата мана
Причинителят на брашнестата мана е Sphaerotheca pannosa. Гъбата заразява листата, леторастите и плодовете. По горната повърхност на листата се появяват светлозелени петна, които от долната страна се покриват с бял прах (налеп). При благоприятни условия за развитие на болестта листата се деформират и прегарят. По плодовете се образуват закръглени, неправилни сиво-бели налепи, които влошават качеството им, а по леторастите - плътен плесенен налеп.
Брашнестата мана се развива еднакво при влажно и сухо време, но честите и силни валежи значително потискат развитието на болестта.
Мерки
Борбата се води чрез изрязване на заразените леторасти, пръскане с тиозол 80ВП - 0,8 %, каратан 35 ЛС - 0,1, фундазол 50ВП - 0,1 % щом се открият първите петна по листата, а следващите пръскания - при необходимост, през 8 - 10 дни.
Клоните загиват от струпясването
Струпясването също е опасна болест. Гъбата Fusicladium amigdali, която го причинява, зимува като мицел в заразените клони. През пролетта започва да се развива и образува спори, които заразяват плодовете, листата, леторастите и клоните. Около един месец след цъфтежа по заразените плодове се появяват малки маслиненозелени петна, подобно на петната от струпясването на ябълката. Петната се разрастват, некротират и се напукват. По листата гъбата причинява бледозелени петна, които променят цвета си, прегарят и опадат, а по клоните и леторастите - жълтеникави петна с тъмносин венец, които се напукват и се превръщат в раковини със смолотечение. Засегнатите в силна степен клони и леторасти загиват.
Борба
За да се намали заразата, се изрязват поразените леторасти и клони. Пръска се с някои от препаратите тиозол 80ВП - 0,8 %, каратан 35 ЛС - 0,1 % и др. След 15 дни (след прецъфтяването) се пръска със същите препарати. При нужда може да се третира още 1 или 2 пъти.
Неприятели
Плодовият червей зимува в пашкул под старата кора
Гъсеницата на източния плодов червей поврежда младите леторасти и плодовете на прасковата. Листата по върховете на леторастите изсъхват, връхната част почернява, а след това листата опадат. В плодовете се намират гъсениците. През месеците юли и август гъсениците навлизат изключително само в плодовете, като предизвикват червясването им.
Източният плодов червей има 3-4 поколения годишно и зимува като гъсеница в копринен пашкул под старата напукана кора на дърветата или в повърхностния почвен слой.
Защита
Борбата се води, като през пролетта се изрязват засъхналите леторасти, за да се унищожат гъсениците в тях. По-късно се събират и унищожават нападнатите плодове. Пръска се с инсектициди, когато големината на плодовете е колкото лешник (към края на май). Останалите 2-3 пръскания са в зависимост от появата на неприятеля през 10-12 дни.
Използват се препаратите: золон 35 ЕК - 0,25 %; вазтак 100 ЕК - 0,0125 %; карате 5 ЕК - 0,015 %; децис 2,5 ЕК - 0,04; Би - 58 - 0,1 %. (снимка)
Анарзията има три поколения годишно
Прасковеният клонов молец (анарзия) е разпространен повсеместно у нас. Гъсеницата поврежда младите лесторасти и причинява червясване на плодовете на прасковата, кайсията, сливата и бадема. Особено вреден е за посадъчен материал от праскови.
Рано през пролетта гъсениците от първото поколение проникват във връхната част на леторастите, а от второто поколение се появяват към края на юли и началото на август и навлизат в плодовете. Неприятелят развива три поколения годишно и зимува като гъсеница от първа и втора възраст под люспите на пъпките, в основата на едногодишния прираст и в мумифицираните плодове. Гъсениците се хранят с месото на плодовете, близо до кората им.
Мерки
Нападнатите леторасти се изрязват. Дърветата се пръскат във фаза "розетка" с 0,2 % золон 35 ЕК, с което се унищожават зимуващите ларви, преди да се вгризат в леторастите. Гъсениците от второто поколение се унищожават чрез пръскане в края на юли и 10-12 дни по-късно с препаратите, които се използват срещу източния плодов червей - золон 35 ЕК - 0,25 %, децис 2,5 ЕК - 0,04 %, вазтак 100 ЕК - 0,0125 % и др.
Вредата от листните въшки се чувства на следващата година
Листните въшки се наблюдават по горната страна на листата на младите връхни леторасти. Нападнатите листа се деформират и по-късно изсъхват, което се отразява върху добивите през следващата година. Изтощените леторасти много често измръзват през зимата. Щом се установи нападение, се пръска с някои от препаратите Би-58 - 0,05 %, дурсбан 4 Е - 0,1 %, пиримор 25 ВГ- 0,1 %, золон 35 ЕК - 0,25 %.
Средиземноморска плодова муха
В плодовете на прасковата се намират ларви с бледожълт цвят, без крака. Мухата има 4 до 5 поколения годишно. Широко е разпространена в Гърция. У нас е обявена за външно карантинен неприятел.
Беритба (снимка)
Плодовете не узряват едновременно, прибират се на няколко пъти
Беритбата е последното звено в системата от агротехнически мероприятия за високи добиви и качествени плодове. Както предивременната беритба, така и закъсняването на беритбата се отразяват отрицателно върху продукцията. Прасковените плодове нарастват най-интензивно през последните две седмици преди беритбата. При предивременна беритба загубата може да е над 400 - 500 кг плодове от декар, като освен това се губи и от пониженото качество на плодовете. При нарастването всеки ден плодовете преминават в по-горна търговска категория. Големи са загубите и при закъсняване с беритбата, понеже най-хубавите плодове опадат, набиват се и се превръщат в нестандартна продукция.
Оптималният срок за беритбата на плодовете се определя в зависимост от това дали са за износ, за преработка или за вътрешния пазар. Плодовете върху едно дърво не узряват едновременно и затова трябва да се берат на няколко пъти. Първата беритба за износ при сортовете с добре обагрени плодове трябва да стане около десетина дни след оцветяването им, когато окраската се избистри, но месото е все още твърдо, а втората - след 3-4 дни. Десертните сортове за преработка в компоти се берат, когато плодът е вече избистрен и е развил вкуса и аромата си, но все още не е започнал да омеква и не се разварява. Консервните сортове с хрущялесто месо, неотделящо се от костилката, трябва да се берът, след като напълно развият вкусовите си качества.
Червените нектарини подвеждат
Яркочервената привлекателна окраска на нектариновите сортове често става причина плодовете да се берат предивременно. Нектарините са готови за бране, когато плодовото месо започне съвсем леко да омекне и вече притежава добре развит вкус и аромат.
Сортове
Има огромно разнообразие, зреят от юни до октомври
Прасковата е представена от многоброен и разнообразен сортимент. Предполага се, че в световен мащаб има около 5000 сорта.
В зависимост от срока на зреене прасковените сортове са ранни, които зреят през месеците юни и юли; летни - юли и август, и късни - септември и октомври. Това показва, че прасковата е единственият овощен вид, който се отглежда у нас, представен от такова голямо разнообразие на сортове, които зреят непрекъснато от юни до октомври.
В зависимост от мъхнатостта на кожицата, от консистенцията на месото и от срасналостта му с костилката различните сортове са обикновени (същински), хрущялки (павии, клингове) и нектарини. Обикновените праскови имат мъхнати плодове, в пълна зрялост месото им е възмеко и костилката им се отделя (с изключение на най-ранните). Използват се предимно за консумация в прясно състояние.
Хрущялките имат мъхнати плодове и плътно, хрупкаво плодово месо, което не се отделя от костилката. Използват се за преработка.
Нектарините нямат власинки върху кожицата. Костилката им се отделя от плодово месо.
Почти всички сортове праскови са самоплодни (самофертилни) и плододават без чуждо опрашване. У нас изключение прави по-широко разпространения сорт Хале, който има дефектен прашец.
Многобройният прасковен сортимент е в резултат на продължителна сортоподобрителна работа и отбор на местни форми, размножавани в миналото със семена (костилки), както и на усилена целенасочена междусортова хибридизация, провеждана в много страни в продължение на десетилетия. Основните насоки в селекционната дейност са получаване на сортове за прясна консумация с едри, добре оцветени плодове, с жълто плодово месо, което се отделя от костилката и добре да се запазват при транспорта. За преработка също се предпочитат сортове с жълто плодово месо, но да не се отделя от костилката. Нараства интересът и към нектариновите сортове.
Родно
Българските са с отлични качества
Сортовото разнообразие у нас е доста голямо непрекъснато се разширява в резултат на интродукцията и местната селекция. Особено интензивно започна внедряването на нови сортове след 1966 година. Сортиментът непрекъснато се подобрява, като се изоставя отглеждането на някои по-малоценни сортове, които се заместват с нови, с по-добри стопански качества. Утвърдени са над 20 основни и над 10 допълнителни сорта за прясна консумация, които зреят непрекъснато през цялото лято докъм средата на октомври. От сортовете за преработка се размножават над 10 основни и още толкова допълнителни. Нектарините у нас са представени с около 8 основни и 7 допълнителни сорта.
За прясна консумация
Вкусни и сочни, костилката им се отделя
Мейкрест е един от най-ранните сортове. Зрее през втората половина на юни. Има средно едри плодове със зеленикава до оранжевожълта окраска, покрита с тъмночервено. Плодовото месо е жълто, плътно и умерено сладко. Костилката е средно едра, полуотделяща се.
Спринголд зрее през последната десетдневка на юни. Плодовете са средно едри, златистожълти, изцяло покрити с карминови ивици. Плодовото месо е жълто, меко, сочно, възкисело-сладко, отделящо се от костилката.
Колинс се появява на пазара в началото на юли. Има средно едри, леко удължени плодове, зелено до кафяво-жълти, покрити с размита червенина с много ивици. Плодовото месо е жълто, меко, сочно с възкисело-сладък вкус. Не се отделя от костилката.
Кардинал зрее към средата на юли. Има средно едри, кълбовидни, златистожълти плодове, покрити с размита и на ивици червена окраска. Плодовото месо е жълто, сочно. Подходящ е и за преработка.
Юлска едра също зрее през втората половина на юли. Плодовете са едри, кълбовидни, по-голямата им част е оцветена в червено. Плодовото месо е жълто, умерено меко, сочно, с възкисело-сладък вкус, отделя се от костилката. Подходящ е и за преработка.
Сентри има едри, леко удължени плодове, с жълта кожица, почти изцяло покрита с мрежеста червенина. Месото е жълто, нежно, със слаб аромат и добър вкус, не се отделя изцяло от костилката. Зрее през втората десетдневка на юли.
На Мария Луиза плодовете са средно едри до едри, покрити почти изцяло с размита червена окраска. Месото е жълто, нежно, топящо се, с добър вкус, не се отделя изцяло от костилката. Зрее през втората десетдневка на юли.
Флейвъркрест е със средно едри, кълбовидни плодове с повърхностна коремна бразда. Кожицата е жълта, покрита почти изцяло с лъскав червен цвят. Месото е жълто, зачервено около костилката, умерено плътно, с фин строеж и добър вкус, отделя се от костилката. Бере се към края на юли.
Диксиред има средно едри, със закръглено плоска форма плодове. Кожицата е жълта, тънка, отделя се от плодовото месо, покрита почти изцяло с интензивно червена окраска. Месото е жълто, оцветено в червен цвят около костилката, сладко, сочно, ароматно, отделящо се от костилката. Плодовете зреят през първата половина на август, пригодни за консумация в прясно състояние и за преработка.
Елегант лейди има средно едри плодове, симетрични, с кълбовидна форма. Основният цвят на кожицата е жълт, но е покрит почти изцяло с лъскаво червена окраска. Месото е жълто, плътно, хрущялесто, отделя се от костилката. Пригодно е за консумация в прясно състояние и за преработка. Много добре понася манипулация и транспорт.
Редхейвън се появява на пазара към края на юли до началото на август. Този сорт има едни от най-едрите плодове, с кълбовидна форма, жълти, като по-голямата им част е покрита с размита и на ивици много интензивна червена окраска. Плодовото месо е жълто, бледочервено около костилката, меко, сочно, сладко-възкисело с добър вкус. Костилката е едра, отделя се от плодовото месо. Подходящ е и за преработка.
Редтоп зрее през първата половина на август. Сравнително устойчив е на ниски температури. Плодовете са едри, кълбовидни, лимоненожълти, изцяло покрити с червена окраска. Месото е плътно, сочно, с добър вкус. Костилката е средно едра, отделя се от месото. Пригоден е и за преработка.
Глоухейвън се среща на пазара към средата на август. Има едри, кълбовидни, жълти, покрити почти изцяло с интензивна червена окраска плодове. Плодовото месо е жълто, сладко, зачервено около костилката, с много добра консистенция и вкус. Костилката е средно едра, отделяща се от плодовото месо. Подходящ е и за преработка.
Сънкрест зрее също към средата на август. Има едри, закръглени, отстрани леко сплеснати, жълти, покрити с тъмночервена окраска плодове. Плодовото месо е жълто със зачервяване около костилката, много плътно и сочно, с приятен вкус, отделящо се от костилката.
Крестхейвън ни радва с узрелите си плодове през последната десетдневка на август. Те са едри, леко несиметрични, жълти, покрити с червена окраска, нанесена размито или на ивици. Плодовото месо е жълто, зачервено около костилката, умерено меко, сочно, с приятен вкус. Костилката е едра, отделя се от месото. Подходящ е и за преработка.
Елберта зрее към края на август до началото на септември. Плодовете са едри, елипсовидни, отстрани сплеснати, жълти, покрити частично с размит червен цвят. Плодовото месо е светложълто, зачервено около костилката, меко, сочно, сладко - възкисело, леко нагорчава, приятно на вкус. Костилката е средно едра, отделя се от месото.
Файет се появява също в края на август до началото на септември. Плодовете са много едри, жълти, покрити с размита червена окраска. Плодовото месо е жълто, зачервено около костилката, стегнато, сочно, с приятен вкус, отделя се от костилката.
Ахелой зрее към края на август до началото на септември. Плодовете са едри, оранжевожълти, отчасти покрити с червена окраска. Плодовото месо е жълто, зачервено около костилката, плътно, сочно, с добър вкус, отделя се от костилката. Устойчив е на брашнеста мана и е подходящ и за преработка.
Рио озо джем се бере през първата десетдневка на септември. Има едри, елипсовидни и несиметрични плодове, отчасти покрити с червен цвят. Плодовото месо е жълто, меко, сочно, сладко-кисело, с добър вкус, не се отделя от костилката. Подходящ е и за преработка.
Петричка зрее през втората десетдневка на септември. Плодовете са едри, кълбовидни, жълти, отчасти покрити с червен цвят, който преминава в ивици и петна. Плодовото месо е жълто, сочно, възкисело-сладко с добър вкус, отделя се от костилката. Подходящ е и за преработка.
Съмърсет е един от най-късните сортове. Зрее в края на септември до началото на октомври. Плодовете са едри, кълбовидни, бледожълти, отчасти покрити с размита на ивици или петна червена окраска. Плодовото месо е жълто, меко, влакнесто, с добър вкус, отделя се от костилката. Подходящ е и за преработка.
Феъртайм е много късен сорт. Зрее до средата на октомври. Плодовете са едри, жълти, покрити с по-голямата част с червена окраска. Плодовото месо е жълто, плътно, сочно, с добър вкус, отделя се от костилката. Подходящ е и за преработка.
За любителите овощари представляват интерес още сортовете Хале и Мариголд.
Мариголд зрее към средата на юли. Има средно едри, овални плодове със сернистожълт цвят, покрит с червени петна или коси ивици. Плодовото месо е жълто, сочно, сладко, с добър вкус, не се отделя изцяло от костилката.
Хале зрее към края на август до началото на септември. Има едри, кълбовидни плодове с жълта окраска, покрита с размит червен цвят. Плодовото месо е светложълто, с червенина около костилката, плътно, сочно, сладко-възкисело, с добър вкус, отделя се от костилката. Има дефектен прашец и се нуждае от чуждо опрашване. Може да се използва и за преработка.
Освен описаните сортове за прясна консумация у нас се размножават и още допълнителни сортове, някои от които са местна селекция, а други са интродуцирани от различни страни. Селекцията и интродукцията продължават и сега, с което се обновява и разнообразява сортиментът.
За преработка
Оглеждат се в големи насаждения, не са за малкия двор
Сортовете за преработка (хрущялките) не представляват особен интерес за любителите овощари. Те се отглеждат в по-големите промишлени насаждения, продукцията от които се предава в консервните предприятия. От тях по-широко разпространение у нас имат сортовете:
Ред бърд клинг, която зрее в началото на юли. Има средно едри, зеленикаво-жълти плодове, покрити на малки сектори с размита червена окраска.
Мария Серена е готова за прибиране през втората десетдневка на юли. Плодовете са средно едри, закръглени, жълто оцветени, без покривно червено оцветяване.
Тунджа 1 зрее през втората половина на юли. Плодовете са средно едри.
Адриатика има средно едри, кълбовидни, с повърхностна коремна бразда плодове. Кожицата е оранжево-жълта, със слабо червено оцветяване. Месото е жълтооранжево, плътно хрущялесто, сладко, леко ароматично, пригодно за преработка, неотделящо се от костилката. Зрее към края на юли.
Коронадо е готов към края на юли - началото на август. Има средно едри, яйцевидни до кълбовидни плодове, жълти, с размита червена окраска на малка част и карминени петна.
Шаста зрее през първата десетдневка на август. Има едри, кълбовидни, несиметрични плодове, с жълта окраска и леко зачервяване.
Бейби голд 6 е готова към средата на август. Плодовете са средно едри, жълти, покрити отчасти с червена окраска.
Бейби голд 7 зрее през втората десетдневка на август. Плодовете са средно едри, кълбовидни, леко несиметрични, жълти, със слабо зачервяване на петна.
Андрос се бере през третата десетдневка на август. Плодовете са средно едри до едри, кълбовидни, жълти, отчасти червени.
Бейби голд 8 зрее към края на август до началото на септември. Плодовете са средно едри, кълбовидни, жълти, отчасти покрити с червени петна и ивици.
Бейби голд 9 може да се прибира през първата десетдневка на септември. Има едри, кълбовидни, сернистожълти, отчасти с червени петна и ивици плодове.
Хелфорд 2 зрее през втората десетдневка на септември. Плодовете са едри, кълбовидни, жълти, със слабо червени ивици и петна.
Допълнително са внесени у нас още 7-8 компотни сорта, като сортиментът непрекъснато се разширява.
Всички компотни сортове имат жълто, крехко, сочно, плътно плодово месо, което не се отделя от костилката. Пригодни са и за механизирано прибиране, което може да се осъществи в по-големите промишлени насаждения.
Нектарини
Расте интересът към "голите" праскови
Нектариновите сортове у нас са по-слабо разпространени и броят им е по-ограничен. Те са подходящи за прясна консумация и за преработка. Търсят се много на пазара и са със сравнително по-висока цена. Основните сортове разпространени у нас, са:
Редджуун, който зрее към средата на юли. Плодовете са дребни до средно едри, кълбовидни до яйцевидни, почти изцяло покрити с тъмночервена лъскава окраска. Плодовото месо е жълто, топящо се, сочно, леко ароматично, възкисело-сладко, не се отделя изцяло от костилката.
Ню Джърси 59 се бере през третата десетдневка на юли. Има средно едри, кълбовидни, покрити изцяло с тъмночервена окраска плодове. Плодовото месо е жълто, меко, топящо се, сладко-възкисело, сочно, отделя се от костилката.
Муунгранд зрее към края на юли - до началото на август. Плодовете са средно едри, яйцевидни, изцяло покрити с лъскавочервена окраска. Плодовото месо е жълто, сочно, топящо се, сладко до възкисело, с приятен вкус, отделя се от костилката.
Нектагранд 4 има средно едри до едри, кълбовидни плодове с основен жълт цвят, покрит почти изцяло с лъскава червена окраска. Месото е жълто, плътно, с добър вкус, отделя се от костилката. Зрее през второто десетдневие на юли и е подходяща за прясна консумация и за преработка в сокове. Понася манипулация и транспорт.
Нектаред 1 има средно едри, кълбовидни плодове с восъчножълт основен цвят, покрит почти изцяло с размита червена окраска, с многобройни белезникави точици. Месото е златисто жълто, меко, много сочно, възкисело-сладко. Не се отделя от костилката. Зрее към средата на юли и се използва за прясна консумация и за преработка в сокове.
Андерсон има средно едри до дребни плодове, удължени, с повърхностна коремна бразда. Кожицата е жълта, почти изцяло покрита с ярко бляскавочервен цвят. Месото е жълто, фино, средно плътно, с добър вкус, отделя се от костилката. Бере се през второто десетдневие на юли и е подходяща за прясна консумация и за преработка в нектар.
Мейгранд има средно едри, яйцевидни плодове, с восъчножълта кожица, изцяло покрита с кървавочервена размита, лъскава и привлекателна окраска. Месото е златистожълто, сочно, топящо се, възкисело-сладко, с много приятен вкус, не се отделя изцяло от костилката. Зрее през второто десетдневие на юли и е подходящ за прясна консумация и за преработка в сокове.
Съмър бюти има едри, леко удължени, симетрични плодове. Кожицата е жълта, покрита около 1/2 с лъскавочервена окраска. Месото е златистожълто, сочно, топящо се, възкисело-сладко, с много приятен вкус, отделя се от костилката. Пригоден е за прясна консумация и за преработка в сокове.
Ред даймънд е със средно едри, кълбовидни, продълговати, симетрични плодове. Кожицата е жълта, покрита почти изцяло с лъскаво червен цвят. Месото е жълто, зачервено около костилката, умерено плътно, с добър вкус, отделя се от костилката. Зрее докъм средата на август и е пригодена за прясна консумация и за преработка в сокове.
Старк редголд има едри, кълбовидни, понякога удължени плодове. Кожицата е яркожълта, покрита до 70-80 % с яркочервен цвят и гъсто разположени точици. Месото е жълто, умерено плътно, с добър вкус, отделя се от костилката. Зрее през втората половина на август и е подходяща за прясна консумация и за преработка.
Индипендънс се прибира в началото на август. Плодовете са средно едри, яйцевидни, покрити изцяло с лъскавочервена окраска. Плодовото месо е жълто, с бледа червена окраска около костилката, сочно, възкисело-сладко, с добър вкус, отделя се от костилката.
Сънгранд зрее към средата на август. Има средно едри до едри, овални до късо яйцевидни, изцяло покрити с тъмночервена окраска плодове. Плодовото месо е жълто, бледочервено около костилката, меко, много сочно, с приятен вкус, отделящо се от костилката.
Фантазия се бере през втората десетдневка на август. Плодовете са едри, овални, лимоненожълти, отчасти покрити с червена окраска. Плодовото месо е жълто, зачервено около костилката, сочно, сладко, възкисело, с добър вкус, отделя се от костилката.
Голденгранд зрее през последната десетдневка на август. Плодовете са едри, овални, лимоненожълти, отчасти покрити с червена окраска. Плодовото месо е жълто, зачервено около костилката, меко, топящо се, сочно, приятно на вкус, отделящо се от костилката.
Лейт легранд е късен сорт, зрее през втората десетдневка на септември. Има едри кълбовидни, жълти, покрити отчасти с размита червена окраска. Плодовото месо е жълто, зачервено около костилката, меко, сочно, сладко-възкисело, с добър вкус. Костилката не се отделя от месото.
Всички нектаринови сортове са подходящи за прясна консумация.
Повечето от описаните качества на прасковените сортове, освен от наследствените особености до голяма степен се определят от условията на месторастенето и грижите, които се полагат за прасковените дръвчета. Решаващо влияние в това отношение имат хранителният и оптималният воден режим на почвата, а също така и нормалното натоварване на растенията с плодове. (снимка)
Има голямо значение в света и у нас
България попада изцяло в европейската зона на промишлено отглеждане на прасковата. През 1950 г. у нас е имало по-малко от 2000 дка с тази овошка, а към 1966 г. те достигат над 18 000 дка и това прави нашата страна една от големите производителки, нарежда я на 5-о място в Европа и на 8-о в света.
В последните години обаче голяма част от прасковените насаждения са унищожени и сега производството на този ценен плод у нас е минимално. Това налага да се вземат мерки и България да се възстанови като един от водещите производители на ценния плод, защото той се търси неограничено за прясна консумация и за преработка.
Високите вкусови и технологични качества на прасковите, хладилната техника и бързият транспорт, мощната консервна промишленост и наличието на голям брой сортове с ценни стопански качества са условия за бързото увеличаване на производството. Плодовете са с привлекателен външен вид, аромат, нежна консистенция и освежаващ сок. В тях има хармонично съчетание на захари - до 13 %, органични киселини - до 1 %, витамин С - до 32 мг%, Р - до 56 мг% и по-малко А, В1, В2 и др. Много ценно е и съдържанието на минералните соли на калия, калция, магнезия, фосфора, желязото. Всичко това прави прасковата и продуктите от нея ценни както за здрави, така и за болни хора. Този плод действа благоприятно при анемии, тъй като стимулира дейността на черния дроб и подпомага образуването на хемоглобин и червени кръвни телца, при сърдечно-съдови заболявания.
Прасковата е единственият дървесен овощен вид, при който направените капиталовложения започват много рано и бързо да се възстановяват.
Озахарени праскови
Напълно зрели праскови се почистват от мъха и се разрязват по браздичката на две половини. Костилките се отделят, а плодовете се поставят във врящ сироп, приготвен от 1 кг захар и 1 л вода за 2 кг праскови. След като поврят 5 - 10 мин, плодовете се отдръпват от огъня. На другия ден сиропът се отделя от плодовете, загрява се до завиране и се изсипва върху тях. На следващия ден плодовете се поставят да заврят и се отцеждат от горещия сироп, като се поставят върху сито. След като позасъхнат, те се нареждат върху табла, постлана с хартия, овалват се в кристална захар и се сушат в слаба фурна (40 - 500С).
Изсушените плодове се нареждат в кутии или в буркани, между редовете се поставя лист хартия. Поднасят се за десерт и като мезе за ракия.
Отцеденият сироп е много приятен и може да се употреби при приготвяне на сладкиши, за подслаждане на чай или да се поднесе като питие, разреден с обикновена или газирана вода. (снимка)
Авторът на статията "Прасковата" проф. д-р Цоло Михайлов има 40-годишна научно-преподавателска дейност. В съавторство и самостоятелно е издал 7 учебника и учебни помагала за ВУЗ и средни училища, 5 монографии и други научно-популярни книги, има над 40 научни публикации и десетки научнопопулярни статии. Участвал е в проучване и създаване на овощни комплекси в много райони на страната.
Проф. д-р Цоло Михайлов е един от най-търсените специалисти в областта на овощарството на нашата страна.
Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите
1. - 24.06.2012 10:52 -
От: ivo
nqkoi bi li mi kazal kakav sort praskovi e pokazana na kartinkata blagodarq predvaritelno