Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Прасковата

Прасковата

28.06.2015 | Коментари (1)

Прас­ко­ва­та е вне­се­на в на­ши­те зе­ми още пре­ди но­ва­та ера. До не­от­дав­на са от­г­леж­да­ни еди­нични дър­ве­та из ло­зя­та и дво­ро­ве­те. Раз­м­но­жа­ва­на е чрез се­ме­на. В начало­то на ХХ век у нас са съз­да­де­ни пър­ви­те овощ­ни раз­сад­ни­ци. В тях за­почват да се при­саж­дат но­ви прас­ко­ве­ни сор­то­ве, влез­ли в стра­на­та ни от Ита­лия и Фран­ция. Се­га прас­ко­ва­та се размно­жа­ва чрез при­саж­да­не, но все още ня­кои лю­би­те­ли си хва­щат овош­ка­та и от костилка. При то­зи начин обаче не се за­паз­ват качес­т­ва­та на майчино­то дър­во.

Ка­то про­миш­ле­на овощ­на кул­ту­ра у нас прас­ко­ва­та за­почва да се от­г­леж­да след 1950 година. Пло­щи­те й мно­го ди­на­мично се раз­ши­ря­ват и към 1966 го­ди­на дос­ти­гат над 180 хи­ля­ди де­ка­ра. Обо­со­бя­ват се три ос­нов­ни прас­ко­ве­ни ра­йо­ни - Чер­но­мор­с­ки, Тун­д­жан­с­ки и Пет­ричко-Сан­дан­с­ки. Ка­то лю­би­тел­с­ка кул­ту­ра се от­г­леж­да почти в ця­ла­та стра­на. Изключение пра­вят по-ви­со­ки­те пла­нин­с­ки мес­та. По прин­цип тя ви­рее доб­ре в юж­ни­те час­ти от уме­ре­но-кли­ма­тична­та зо­на, къ­де­то по­па­да и Бъл­га­рия.

Особености

Прас­ко­ва­та има ня­кои спе­ци­фични осо­бе­нос­ти, ко­и­то я от­личават от ос­та­на­ли­те овощ­ни ви­до­ве. Тя за­почва да пло­до­да­ва още на вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то. А в ня­кои случаи до­ри за­ла­га плод­ни пъп­ки вър­ху пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки още в раз­сад­ни­ка. Раж­да вся­ка го­ди­на и при под­хо­дя­щи ус­ло­вия и доб­ри гри­жи да­ва ви­со­ки до­би­ви и качес­т­ве­ни пло­до­ве. Те са пред­почита­ни как­то за пряс­на кон­су­ма­ция, та­ка и за пре­ра­бот­ка. От тях стават чудес­ни ком­по­ти, со­ко­ве, кон­фи­тю­ри, зам­ра­зе­ни и су­ше­ни ре­зан­ки.

В мла­да въз­раст дър­во­то има мно­го бу­ен рас­теж. Вър­ху ед­но­го­диш­ния при­раст ма­со­во се об­ра­зу­ват т. нар. пре­див­ре­мен­ни клон­ки. То­ва със­то­я­ние про­дъл­жа­ва 2-3 го­ди­ни след засаж­да­не­то. При пра­вил­ни ре­зит­би е въз­мож­но бър­зо да се фор­ми­ра ко­ро­на­та и овош­ка­та ще за­почне ре­дов­но да пло­до­да­ва още към чет­вър­та­та го­ди­на. След то­ва рас­те­жът за­тих­ва и прас­ко­ва­та не фор­ми­ра мно­го ви­со­ка и обе­мис­та ко­ро­на. По­не­же в мла­да въз­раст усилено се раз­к­ло­ня­ва, се на­ла­гат по-сил­ни ре­зит­би за про­реж­да­не, част от при­рас­та се изпол­з­ва за фор­ми­ра­не на ске­лет­ни­те час­ти, без да се сък­ра­ща­ва. При две- до чети­ри­годиш­ни дър­ве­та всички про­дъл­жи­те­ли на ске­лет­ни­те час­ти имат дос­та­тъчно предивремен­ни клон­ки с под­хо­дя­щи ъг­ли на от­к­ло­не­ние, те се из­пол­з­ват за офор­мя­не на ске­ле­та.

Най-цен­ни са сме­се­ни­те клон­ки

Ед­но­го­диш­ни­ят при­раст, кой­то фор­ми­ра прас­ко­ва­та, при­те­жа­ва ня­кол­ко ка­те­го­рии клонки. В мла­да въз­раст, а по-къс­но и от спя­щи и ад­вен­тив­ни пъп­ки, из­рас­т­ват сил­ни дървес­ни клон­ки, вър­ху ко­и­то се фор­ми­рат го­лям брой пре­див­ре­мен­ни клон­ки. В пър­ви­те ня­кол­ко го­ди­ни след за­саж­да­не­то те се из­пол­з­ват за фор­ми­ра­не на ске­лет­ни­те и полускелет­ни­те час­ти, но за­ла­гат по-мал­ко плод­ни пъп­ки и за­то­ва не се тре­ти­рат ка­то плодода­ва­ща дър­ве­си­на. Клон­ки­те, ко­и­то не се из­пол­з­ват за ске­лет­ни и по­лус­ке­лет­ни части, се пре­мах­ват, ако рас­те­жът им е във вът­реш­на­та част на ко­ро­на­та. Из­рас­на­ли­те встра­ни и на­вън се сък­ра­ща­ват и се прев­ръ­щат в об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на. Ос­та­на­ли­те едного­диш­ни клон­ки пред­с­тав­ля­ват пло­до­да­ва­ща­та дър­ве­си­на. Най-сла­би­те от тях са букет­ни­те клон­ки. Те дос­ти­гат най-мно­го до 5-6 см дъл­жи­на, имат са­мо ед­на лис­т­на пъп­ка на вър­ха, а всички ос­та­на­ли са плод­ни. Пло­до­ве­те, ко­и­то се по­лучават от тях, са по-дреб­ни и с пос­ред­с­т­ве­но качес­т­во. Дру­га­та ка­те­го­рия плод­ни клон­ки са цвет­ни­те. На дъл­жи­на дости­гат до 10 - 12 см, съ­що имат са­мо ед­на лис­т­на пъп­ка на вър­ха, ос­та­на­ли­те са плод­ни. Пло­до­ве­те и вър­ху те­зи клон­ки ня­мат мно­го доб­ро качес­т­во и вър­ху тях не се раз­ви­ват клон­ки за след­ва­ща­та го­ди­на.

Най-цен­ни­те плод­ни клон­ки при прас­ко­ва­та са сме­се­ни­те. Те са дос­та доб­ре раз­ви­ти, дости­гат на дъл­жи­на до 50-60 см. На­ричат се та­ка, за­що­то по ця­ла­та дъл­жи­на на клон­ка­та се фор­ми­рат лис­т­ни и плод­ни пъп­ки и на вър­ха за­вър­ш­ват съ­що с лис­т­на пъп­ка. В основата им има по ня­кол­ко лис­т­ни пъп­ки, от ко­и­то най-чес­то на­рас­т­ват но­ви сме­се­ни клон­ки за след­ва­ща­та го­ди­на. По-на­го­ре са раз­по­ло­же­ни раз­личен брой лис­т­ни и плод­ни пъп­ки. Вър­ху ед­на та­ка­ва клон­ка мо­гат да се за­ло­жат до де­сет-пет­на­де­сет пло­да, но след про­реж­да­не­то не тряб­ва да се ос­та­вят по­вече от пет-шест. Та­ка се по­лучава по-доб­ро качес­т­во и се оси­гу­ря­ва до­бър рас­теж и раз­ви­тие на дър­во­то за след­ва­ща­та го­ди­на.

По­доб­но на над­зем­на­та част, ко­ре­но­ва­та сис­те­ма в пър­ви­те го­ди­ни след за­саж­да­не­то се раз­ви­ва мно­го бър­зо и към 4-ата - 5-ата ве­ге­та­ция за­е­ма на­пъл­но пре­дос­та­ве­на­та площ в гра­ди­на­та.

За­ла­га­не­то на плод­ни­те пъп­ки за след­ва­ща­та го­ди­на про­тича през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од, пред­шес­т­ващ пло­до­да­ва­не­то. В за­ви­си­мост от ти­па на клон­ки­те цве­то­об­ра­зу­ва­не­то е от начало­то на юли до начало­то на ав­густ. При бу­кет­ни­те и цвет­ни­те клон­ки, ко­и­то спи­рат ра­но рас­те­жа си, цве­то­об­ра­зу­ва­не­то за­почва по-ра­но. При по-дъл­ги­те сме­се­ни клон­ки - по-къс­но. Още през пър­ва­та ве­ге­та­ция след за­саж­да­не­то се за­ла­гат плод­ни пъп­ки. В ре­зул­тат на то­ва на вто­ра­та го­ди­на се по­лучават пър­ви­те до­би­ви. При доб­ри гри­жи и пра­вил­на­ резит­ба ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не нас­тъп­ва към 4-ата го­ди­на. При под­хо­дя­щи ус­ло­вия и добра аг­ро­тех­ни­ка прас­ко­ва­та мо­же да жи­вее до 12-15, а в ня­кои случаи и по­вече го­ди­ни.

Пър­во уве­личава ко­ро­на­та си

Жиз­не­ни­ят ци­къл на та­зи овош­ка се раз­де­ля на три пе­ри­о­да, ко­и­то най-доб­ре от­го­ва­рят на из­пол­з­ва­на­та аг­ро­тех­ни­ка и осо­бе­но на ре­зит­би­те. През пър­вия се уве­личава ко­ро­на­та. Тога­ва се пра­вят ре­зит­би за из­г­раж­да­не на ске­ле­та и ед­нов­ре­мен­но за пло­до­да­ва­не. По прин­цип през то­ва вре­ме ре­зит­би­те тряб­ва да са ми­ни­мал­ни, за да не се пречи на дър­во­то бър­зо да из­рас­т­ва и да се фор­ми­ра доб­ра ко­ро­на.

Да­ва оби­лен плод (снимка)

Прас­ко­ва­та раж­да обил­но през вто­рия пе­ри­од, рас­те­жът съ­що е до­бър. Рас­те­ни­е­то вече е дос­тиг­на­ло мак­си­мал­ни­те си раз­ме­ри и до­би­ви­те са най-ви­со­ки.  Чрез пра­вил­на ре­зит­ба за под­дър­жа­не на рав­но­ве­сие меж­ду рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то мо­же да се пос­тиг­не най-голяма про­дъл­жи­тел­ност на то­зи етап.

Под­м­ла­дя­ва­не­то

До­ри и да се по­ла­гат доб­ри гри­жи за дър­во­то, не­го­ви­ят  рас­теж на­ма­ля­ва, пло­до­ве­те съ­що ста­ват по-мал­ко. То­ва са сиг­на­ли­те, ко­и­то по­каз­ват, че овош­ка­та е нав­ляз­ла в тре­тия период от сво­е­то раз­ви­тие. То­га­ва се пра­вят под­м­ла­дя­ва­щи ре­зит­би, сък­ра­ща­ва се част от ске­лет­ни­те час­ти. Към края на то­зи етап за­почват да съх­нат вър­хо­ве­те на кло­ни­те, обе­мът на ко­ро­на­та ряз­ко на­ма­ля­ва. Из­рас­т­ват сил­но ла­ком­ци. Те мо­гат да се из­пол­з­ват за плодода­ва­не и за за­мес­т­ва­не на част от об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на. Ко­га­то кло­ни­те вече силно съх­нат, дър­ве­та­та тряб­ва да се из­ко­ре­ня­ват.

Прас­ко­ва след прас­ко­ва - по­не след 4-5 го­ди­ни

Прас­ко­ва­та е ово­щен вид, кой­то из­в­лича го­ля­мо ко­личес­т­во хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва от почва­та, тя сил­но и ед­нос­т­ран­но обед­ня­ва. Ос­вен то­ва в почва­та се раз­ви­ват различни па­то­ге­ни, ко­и­то на­па­дат дър­во­то. По­ра­ди то­ва на пло­щи, на ко­и­то са отглеж­да­ни прас­ко­ви, не тряб­ва да се за­саж­дат но­ви по-ра­но от 4-5 го­ди­ни. Изключение се до­пус­ка, ко­га­то прас­ко­ва­та е при­са­де­на на ня­кои под­лож­ки от гру­пата на Гранд Ферад.

Оп­раш­ват се са­ми

Почти всички сор­то­ве, раз­п­рос­т­ра­не­ни у нас, мо­гат да се са­мо­оп­раш­ват. То­ва позволя­ва да се от­г­леж­дат еди­нични дър­ве­та са­мо от един сорт. Из­к­лючение пра­ви Ха­ле, за­що­то има де­фек­тен пра­шец. По­ра­ди то­ва му е нуж­но чуж­до оп­раш­ва­не.

Изис­к­ва­ния (снимка)

Овош­ка­та се от­личава с дос­та спе­ци­фични изис­к­ва­ния към кли­ма­тични­те и почве­ните усло­вия, от ко­е­то се оп­ре­де­ля и ге­ог­раф­с­кият аре­ал на ней­но­то раз­п­рос­т­ра­не­ние. Ма­кар че раз­по­ло­же­ни­е­то на Бъл­га­рия от­го­ва­ря на ос­нов­ни­те изис­к­ва­ния на та­зи кул­ту­ра, внимателна­та пре­цен­ка на от­дел­ни­те еле­мен­ти от еко­ло­гични­я ком­п­лекс на да­ден ра­йон е от го­ля­мо значение за ней­но­то раз­ви­тие и пло­до­да­ва­не.

Обича топ­ли­на­та

Прас­ко­ва­та е ед­но от най-топ­ло­лю­би­ви­те овощ­ни рас­те­ния, ко­и­то се от­г­леж­дат в умерената кли­ма­тична зо­на. Тем­пе­ра­ту­ра­та е сред най-важ­ни­те ус­ло­вия за ус­пеш­но­то й отглеждане и за­то­ва е ог­ра­ничаващ фак­тор за прид­виж­ва­не­то й на се­вер и на юг. Топлината влияе не­пос­ред­с­т­ве­но вър­ху дър­во­то през раз­лични­те пе­ри­о­ди на ве­ге­та­ция и по­кой. За да про­тече нор­мал­но зим­но­то раз­ви­тие, без ко­е­то през про­лет­та плод­ни­те пъп­ки не мо­гат да цъф­нат и из­съх­ват, е не­об­хо­ди­мо въз­дейс­т­вие на тем­пе­ра­ту­ра под 70С за опреде­лен пе­ри­од от вре­ме. В по-юж­ни­те ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни тем­пе­ра­ту­ри­те не па­дат под те­зи гра­ни­ци и прас­ко­ве­ни­те дър­ве­та рас­тат доб­ре. За­ла­гат и плод­ни пъп­ки, но те през про­лет­та опад­ат. Сор­то­ве­те имат раз­лични изис­к­ва­ния  към про­дъл­жи­тел­но­то въз­дейс­т­вие на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри. Ня­кои прик­лючват зим­но­то си раз­ви­тие от 50 до 300 часа и мо­гат да се от­г­леж­дат и в по-юж­ни, суб­т­ро­пични ра­йо­ни с по-ме­ка зи­ма. Ос­нов­ни­те сор­то­ве, разп­рос­т­ра­не­ни у нас, обаче имат не­об­хо­ди­мост от нис­ки тем­пе­ра­ту­ри в про­дъл­же­ние най-мал­ко на 700-1000 часа. Ус­ло­ви­я­та в на­ша­та стра­на през зи­ма­та поз­во­ля­ват да се отглеждат и сор­то­ве с най-ви­со­ка пот­реб­ност от студ. (снимка)

Чув­с­т­ви­тел­на е на студ

По вре­ме на зим­ния по­кой прас­ко­ва­та е из­ло­же­на и на ек­с­т­рем­ни нис­ки тем­пе­ра­ту­ри. Към тях тя про­я­вя­ва дос­та го­ля­ма чув­с­т­ви­тел­ност. Най-уяз­ви­ми са плод­ни­те пъп­ки. Те за­ги­ват при под ми­нус 20-210С.  В ра­йо­ни, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ри­те през зи­ма­та ва­ри­рат в по-ши­рок ди­а­па­зон, сил­ни из­м­ръз­ва­ния нас­тъп­ват и при под ми­нус 170С.

На ос­нов­ни­те мес­та, къ­де­то е със­ре­до­точено прас­ко­ве­но­то про­из­вод­с­т­во, пов­ре­ди от нис­ки зим­ни тем­пе­ра­ту­ри са срав­ни­тел­но ряд­ко яв­ле­ние. Въп­ре­ки то­ва в та­ки­ва ти­пични праскове­ни ра­йо­ни ка­то Пет­ричко-Сан­дан­с­кия и Сли­вен­с­кия се по­лучиха ня­кол­ко сил­ни из­м­ръзва­ния, включител­но и на част от дър­ве­си­на­та.

След прик­лючва­не на зим­но­то раз­ви­тие и за­топ­ля­не на вре­ме­то овош­ка­та бър­зо на­ма­ля­ва сту­до­ус­тойчивост­та си. За­то­ва пов­рат­ни­те сту­до­ве в края на фев­ру­а­ри и през март причиня­ват из­м­ръз­ва­не на плод­ни­те пъп­ки, ако тем­пе­ра­ту­ра­та пад­не под ми­нус 12 - 160С. Ко­га­то ряз­ко се за­топ­ли над 200С и пос­ле от­но­во хва­не студ под ми­нус 7-80С, плод­ни­те пъп­ки за­ги­ват.

През цъф­те­жа не­раз­т­во­ре­ни­те цве­то­ве из­дър­жат за един час до ми­нус 3-40С, а ко­га­то дърво­то е в пъ­лен цъф­теж - мо­же да по­не­се и до ми­нус 2,80. Ин­те­рес­но е да се от­бе­ле­жи, че мла­ди­те зав­ръ­зи на прас­ко­ва­та са по-ус­тойчиви на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри в срав­не­ние с дру­ги­те овощ­ни ви­до­ве. През 1967 го­ди­на в ра­йо­на на Со­фия в начало­то на ап­рил за кратко вре­ме тем­пе­ра­ту­ри­те пад­на­ха до ми­нус 4,70С. Сто про­цен­та от зав­ръ­зи­те на джанка­та из­м­ръз­на­ха, а прас­ко­ве­ни­те ос­та­на­ха без пов­ре­ди. То­ва до го­ля­ма сте­пен опровер­га­ва твър­де­ни­е­то на ня­кои ав­то­ри, че зав­ръ­зи­те на прас­ко­ва­та из­дър­жат ед­ва до ми­нус 1,10С.

Обича и свет­ли­на­та

Прас­ко­ва­та е и ед­на от най-свет­ло­лю­би­ви­те овош­ки от уме­ре­на­та кли­ма­тична зо­на. При не­дос­тиг на свет­ли­на об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на бър­зо от­ми­ра и се огол­ват ске­лет­ни­те час­ти на ко­ро­на­та. Пло­до­ве­те, ко­и­то се ог­ря­ват сла­бо, не се оц­ве­тя­ват доб­ре и са с по-нис­ко качес­т­во. Съ­об­ра­зя­вай­ки се с те­зи изис­к­ва­ни­я­, тряб­ва да се из­би­рат по-слънчеви мес­та и да се ос­та­вят под­хо­дя­щи раз­с­то­я­ния меж­ду дър­ве­та­та. Чрез ре­зит­би­те за фор­ми­ра­не и за плодо­да­ва­не до го­ля­ма сте­пен мо­гат да се съз­да­дат бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за ог­ря­ва­не на ця­ло­то рас­те­ние. Фор­ми­ра­не­то на прас­ко­ва­та в чашо­вид­на ко­ро­на съ­що е свър­за­но с нейна­та го­ля­ма лю­бов към свет­ли­на­та. По-до­бър е свет­лин­ни­ят ре­жим и ко­га­то се премахва го­ля­ма част от из­лиш­на­та об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на. И лет­ни­те зе­ле­ни ре­зит­би съ­що по­ма­гат на по-доб­ро­то ог­ря­ва­не. По прин­цип слънчево­то гре­е­не през ве­ге­та­ци­я­та у нас е дос­та­тъчно за прас­ко­ва­та. Раз­би­ра се, при ус­ло­вие, че се спаз­ват стрик­т­но не­об­хо­ди­ми­те ме­роп­ри­я­тия.

Лип­са­та на вла­га се от­ра­зя­ва зле

Въп­ре­ки че рас­те­ни­е­то е срав­ни­тел­но су­хо­ус­тойчиво, без по­не 1-2 по­лив­ки ня­ма да се получат дос­та­тъчно и качес­т­ве­ни прас­ко­ви. Вод­ни­ят де­фи­цит при фор­ми­ра­не­то на плодове­те пречи на нор­мал­но­то де­ле­ние на клет­ки­те. Осо­бе­но зле се от­ра­зя­ва не­дос­ти­гът на вла­га към края на про­це­са. Ос­вен че пло­до­ве­те ос­та­ват по-дреб­ни, за­су­ша­ва­не­то мо­же да пре­диз­ви­ка и преж­дев­ре­мен­но­то им окап­ва­не. Плюс то­ва вку­сът и вън­ш­ни­ят вид се влоша­ват. Мал­ко­то вла­га в почва­та от­с­лаб­ва рас­те­жа, влияе от­ри­ца­тел­но вър­ху формиране­то на плод­ни­те пъп­ки и по­ни­жа­ва ус­тойчивост­та им на нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри през зи­ма­та.

Пред­почита нор­мал­на влаж­ност

Нис­ка­та въз­душ­на влаж­ност пре­диз­вик­ва бър­зо­то из­па­ре­ние на  во­да­та от почва­та и от лис­та­та. Ако  пък е мно­го влаж­но, се съз­да­ват бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти. Из­лиш­на­та во­да в почва­та при неп­ра­вил­но по­ли­ва­не или обил­ни ва­ле­жи во­ди до заб­ла­тя­ва­не, осо­бе­но на по-теж­ки те­ре­ни. То­ва се от­ра­зя­ва зле вър­ху дей­ност­та на корените, за­ду­ша­ва дър­ве­та­та и до­ри пре­диз­вик­ва за­ги­ва­не­то им.

Почва­та тряб­ва да е бо­га­та

Не по­на­ся теж­ки, за­со­ле­ни, ва­ро­ви­ти

Най-под­хо­дя­щи са дъл­бо­ки, дре­ни­ра­ни, пе­съчли­во-гли­нес­ти почви, доб­ре за­па­се­ни с храни­тел­ни ве­щес­т­ва. Прас­ко­ва­та не по­на­ся плит­ки­те, су­хи­те и ка­ме­нис­ти­те почви и излиш­но ов­лаж­не­ни­те, как­то и ви­со­ко ни­во на под­почве­ни­те во­ди. Теж­ки­те за­дър­жат излиш­на во­да, то­ва вло­ша­ва аера­ци­я­та, ко­ре­ни­те се за­ду­ша­ват и за­ги­ват. Съ­що­то се получава и с почви, ко­и­то имат по-лек ме­ха­ничен със­тав в по­вър­х­нос­т­ния слой, ако близ­ко под не­го има гли­ня­сал хо­ри­зонт, неп­ро­пус­к­лив за во­да­та. Не­под­хо­дя­щи са и за­со­ле­ни­те почви. Прас­ко­ва­та е мно­го чув­с­т­ви­тел­на към бо­га­ти­те на ак­тив­ни кар­бо­на­ти (ва­ро­ви­ти­те) почви. При­са­де­на на прас­ко­ве­на под­лож­ка и за­са­де­на на та­ки­ва пло­щи, тя теж­ко стра­да от хло­ро­за. По­жъл­те­ли­те лис­та из­да­ват бо­лест­та. По та­зи причина тряб­ва вни­ма­тел­но да се ог­леж­да мяс­то­то за прас­ко­ве­на гра­ди­на, ре­ак­ци­я­та на почва­та да бъ­де не­ут­рал­на или сла­бо ал­кал­на (рН - 6-7). При­са­де­ни вър­ху ба­дем или ня­кои сли­во­ви под­лож­ки, прас­ко­ви­те мо­гат да се за­саж­дат и на сла­бо ал­кал­ни почви (рН-8).

Раз­м­но­жа­ва­не

При­са­де­ни­те дръвчета за­паз­ват качес­т­ва­та на сор­та

Прас­ко­ва­та се раз­м­но­жа­ва със се­ме­на и чрез при­саж­да­не. В ми­на­ло­то еди­нични­те дръвчета са раз­м­но­жа­ва­ни са­мо със се­ме­на (кос­тил­ки). И се­га има лю­би­те­ли ово­ща­ри, които из­пол­з­ват то­зи начин. По­лучени­те дръвчета обаче не раз­ви­ват качес­т­ва­та и признаци­те на майчиния сорт. Обик­но­ве­но се­мен­ни­те рас­те­ния да­ват пло­до­ве с бя­ло ме­со, кос­тил­ка­та не се от­де­ля от не­го и зре­ят къс­но. Има случаи, ма­кар и ряд­ко, ко­га­то те­зи дръвчета са с мно­го доб­ри качес­т­ва и то­ва е мечта­та на все­ки се­лек­ци­о­нер.

Се­га от кос­тил­ки­те на прас­ко­ва­та се по­лучават под­лож­ки, а в се­лек­ци­я­та  се съз­да­ват но­ви сор­то­ве.

Раз­м­но­жа­ва­не­то се из­вър­ш­ва из­к­лючител­но чрез при­саж­да­не. Та­ка се за­паз­ват на­пъл­но качес­т­ва­та на сор­та в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни.

Прас­ко­ва вър­ху прас­ко­ва е най-ма­со­ви­ят ва­ри­ант

За под­лож­ки се из­пол­з­ват раз­лични ви­до­ве - прас­ко­ва, ба­дем, джан­ка и кай­сия. В Опит­на­та стан­ция край Бор­до - Фран­ция, са съз­да­де­ни го­лям брой но­ви под­лож­ки от раз­лични ви­до­ве, из­вес­т­ни ка­то Гранд Фа­рад (GF).

Прас­ко­ва­та се из­пол­з­ва най-ши­ро­ко за под­лож­ка на прас­ко­ве­ни­те сор­то­ве. Тя доб­ре се срас­т­ва с всички прас­ко­ве­ни и нек­та­ри­но­ви сор­то­ве и им при­да­ва до­бър рас­теж и мно­го доб­ра ро­до­ви­тост. Не са под­хо­дя­щи за теж­ки, пре­ов­лаж­не­ни и ва­ро­ви­ти почви с рН над 7.

Мо­же и вър­ху ба­дем, ако почва­та е су­ха

Ба­де­мът съ­що доб­ре се срас­т­ва с прас­ко­ва­та, но се сре­щат и случаи на не­съв­мес­ти­мост. Под­хо­дящ е за по-су­хи и сла­бо­ ва­ро­ви­ти почви с рН до 8. Не по­на­ся ки­се­ли и пре­ов­лаж­не­ни те­ре­ни.

При­са­де­на вър­ху джан­ка, жи­вее по-мал­ко

Джан­ка­та по-ряд­ко се из­пол­з­ва ка­то под­лож­ка за прас­ко­ва­та. Пред­почита се за по-теж­ки и по-влаж­ни почви. При нея има по-чес­ти случаи на не­съв­мес­ти­мост и жи­во­тът на дър­ве­та­та е по-кра­тък. Кай­си­я­та ряд­ко се из­пол­з­ва за под­лож­ка на прас­ко­ва­та, тъй ка­то случаите на не­съв­мес­ти­мост са мно­го по-чес­то яв­ле­ние.

Под­лож­ки­те от гру­па­та на Гранд Фе­рад са дос­та раз­но­об­раз­ни и са обоз­начени с но­ме­ра. GF 305 е прас­ко­ве­на под­лож­ка и се раз­м­но­жа­ва със се­ме­на. GF 43 е сли­во­ва под­лож­ка, под­хо­дя­ща за по-теж­ки и по-влаж­ни почви. GF 1986 съ­що е сли­во­ва под­лож­ка, ко­я­то при­да­ва по-слаб рас­теж на при­сад­ни­ка. Под­хо­дя­ща е за по-теж­ки и по-влаж­ни почви. Има и доб­ра ус­тойчивост сре­щу хло­ро­за и почве­на умо­ра, ко­е­то поз­во­ля­ва по-ра­но да се за­саж­дат прас­ко­ви на мяс­то­то на из­ко­ре­не­ни прас­ко­ве­ни гра­ди­ни. GF 655 е сли­во­ва под­лож­ка, ко­я­то пре­диз­вик­ва по-слаб рас­теж на при­сад­ни­ка. И тя е под­хо­дя­ща за по-теж­ки почви. GF 677 е кръс­тос­ка меж­ду прас­ко­ва и ба­дем. Има доб­ро срас­т­ва­не със сор­то­ве­те и се пре­по­ръчва за по-су­хи и сла­бо ва­ро­ви­ти почви, но доб­ре по­на­ся съ­що по-теж­ки и влаж­ни почви.

По­са­дъчни­ят ма­те­ри­ал от прас­ко­ва­та се по­лучава ос­нов­но чрез се­мен­ни под­лож­ки. Ве­ге­та­тив­но раз­м­но­жа­ва­не има са­мо при ня­кои от гру­па­та на Гранд Фе­рад.

У нас най-ши­ро­ко се из­пол­з­ват прас­ко­ве­ни се­мен­ни под­лож­ки. Се­ме­на­та се съ­би­рат от по-къс­но зре­е­щи сор­то­ве. Стра­ти­фи­ци­рат се в про­дъл­же­ние на 60-90 дни, за­ри­ти във вла­жен пя­сък, и се за­ся­ват ра­но нап­ро­лет. При­саж­да­не­то на спя­ща пъп­ка се пра­ви още съ­ща­та го­ди­на вър­ху ед­но­го­диш­ни под­лож­ки. През след­ва­ща­та есен дръвчета­та са го­то­ви за за­саж­да­не.

Но­ва­та гра­ди­на (снимка)

Пре­ди за­саж­да­не­то

Ко­га­то се из­би­ра мяс­то за прас­ко­ве­на гра­ди­на, тряб­ва да се има пред­вид изис­к­ва­не­то на овош­ка­та към кли­ма­тични­те и почве­ни­те ус­ло­вия. Топ­ли­на­та е мно­го важ­на. Не би­ва да се за­саж­дат прас­ко­ви, ако през зи­ма­та тем­пе­ра­ту­ри­те па­дат под ми­нус 20-210С. Не­под­хо­дя­щи са и мес­та­та, къ­де­то в края на зи­ма­та и начало­то на про­лет­та има дос­та го­ле­ми тем­пе­ра­тур­ни ам­п­ли­ту­ди. Почва­та и те­ре­нът съ­що са  ог­ра­ничаващ фак­тор. Не се пре­по­ръчват стръм­ни­те и из­ло­же­ни на сил­ни вет­ро­ве те­ре­ни.

Почис­т­ва се те­ре­нът, ри­гол­ва се и се то­ри

Ко­га­то ще се съз­да­ва по-го­ля­ма гра­ди­на, мяс­то­то за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да се почис­ти от дъ­не­ри, храс­ти, ка­мъ­ни и ако е не­об­хо­ди­мо, да се под­рав­ни. За­дъл­жи­тел­но се ри­гол­ва на дъл­бочина 50-70 см и се вна­сят 80-100 кг ка­ли­е­ви, 150-160 кг фос­фор­ни и 3-5 то­на обор­с­ки тор на все­ки де­кар. С ка­ли­е­ви­те и фос­фор­ни­те се то­ри пре­ди ри­гол­ва­не­то. Обор­с­ки­ят тор се за­о­ра­ва с по-дъл­бо­ка­та оран. Ко­га­то се пра­вят мал­ки гра­ди­ни или се са­дят еди­нични дър­ве­та, пред­ва­ри­тел­но се из­ко­па­ват по­са­дъчни ям­ки с раз­ме­ри 80/80 до 100/100 см и дъл­бо­ки до 60 см. Пре­ди за­саж­да­не­то във вся­ка се вна­сят по 10-15 кг обор­с­ки, 1-2 кг ка­ли­ев и 2-3 кг фос­фо­рен тор и се раз­мес­ват доб­ре с почва. Ед­на част от та­зи смес се пос­та­вя в дъ­но­то на ям­ка­та, а с ос­та­на­ла­та се за­сип­ват ко­ре­ни­те.

Добре се хваща през есента

Раз­с­то­я­ни­я­та, на ко­и­то се за­саж­дат дър­ве­та­та, за­ви­сят от почве­ни­те и кли­ма­тични­те ус­ло­вия, от под­лож­ка­та, от ти­па на ко­ро­на­та и до из­вес­т­на сте­пен от сор­та. При чашо­вид­на­та ко­ро­на меж­ду ре­до­ве­те се ос­та­вят  5-6 м, а вът­ре в ре­да - 3-5 м. Сво­бод­но­рас­тя­ща­та пи­ра­ми­дал­на ко­ро­на поз­во­ля­ва фи­дан­ки­те да са по-гъс­то в ре­да - на 2-3 м.

Най-под­хо­дящ срок за за­саж­да­не е есен­та, не­пос­ред­с­т­ве­но след из­важ­да­не на дръвчета­та от раз­сад­ни­ка. През про­лет­та е рис­ко­ва­но и осо­бе­но ако се за­къс­нее, за­що­то прас­ко­ва­та се въз­буж­да мно­го ра­но към рас­теж. Ко­га­то ще се фор­ми­ра сво­бод­но­рас­тя­ща ко­ро­на с во­дач, за­дъл­жи­тел­но се за­саж­да през есен­та. В то­зи случай рас­те­ни­я­та почти не се сък­ра­ща­ват, ос­та­ва го­ля­мо ко­личес­т­во пъп­ки.  При про­лет­но за­саж­да­не дър­ве­та­та ма­со­во про­па­дат.

Фи­дан­ка, за­са­де­на ра­но през есен­та, за­почва да се вко­ре­ня­ва още пре­ди зи­ма­та и на след­ва­ща­та про­лет има си­лен рас­теж. Тя се пос­та­вя на дъл­бочина ня­кол­ко сан­ти­мет­ра над ко­ре­но­ва­та ший­ка, мяс­то­то на при­саж­да­не­то е мал­ко над почве­на­та по­вър­х­ност. Ко­ре­ни­те се ос­та­вят кол­ко­то е въз­мож­но по-дъл­ги, но тряб­ва да се раз­по­ло­жат пра­вил­но в ям­ка­та, без да се преп­ли­тат и из­ви­ват на­го­ре. След ка­то се за­са­ди, дръвчето се по­ли­ва с 20 - 30 лит­ра во­да и по­са­дъчна­та ям­ка се пок­ри­ва с обор­с­ки тор или дру­ги ор­га­нични от­па­дъ­ци.

Гри­жи

Дъл­го­ле­ти­е­то и ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не на прас­ко­ва­та за­ви­сят и от гри­жи­те, ко­и­то се по­ла­гат по вре­ме на от­г­леж­да­не­то. Почве­на­та по­вър­х­ност тряб­ва да е чис­та и рох­ка­ва, то­ре­не­то, на­по­я­ва­не­то, ре­зит­ба­та и бор­ба­та с бо­лес­ти­те и неп­ри­я­те­ли­те са за­дъл­жи­тел­ни. Сво­ев­ре­мен­на­та и пра­вил­на бе­рит­ба и ма­ни­пу­ла­ция на пло­до­ве­те има го­ля­ма значение за ко­личес­т­во­то и качес­т­во­то на ре­кол­та­та.

Почве­на­та по­вър­х­ност да е чис­та и рох­ка­ва

Прас­ко­ва­та е ед­на от най-взис­ка­тел­ни­те кул­ту­ри към аера­ци­я­та на почва­та. Ако не дос­ти­га въз­дух, ко­ре­ни­те се за­ду­ша­ват, то­ва сму­ща­ва раз­ви­ти­е­то и пре­диз­вик­ва за­ги­ва­не на рас­те­ни­я­та. Зап­ле­ве­ля­ва­не­то и об­ра­зу­ва­не­то на почве­на ко­ра най-сил­но вло­ша­ват въз­душ­ния ре­жим на почва­та. За­то­ва мяс­то­то в прас­ко­ве­ни­те гра­ди­ни или око­ло стъб­ло­то при еди­нични­те дър­ве­та тряб­ва да се под­дър­жа рох­ка­во през ця­ла­та го­ди­на. За­то­ва се пра­ви ед­на по-дъл­бо­ка есен­на оран, но не по­вече от 15-20 см, а в ре­до­ва­та иви­ца - до 8-10 см, за­що­то ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е раз­по­ло­же­на срав­ни­тел­но плит­ко. Про­лет­ни­те и лет­ни­те об­ра­бот­ки сти­гат до 6-8 см дъл­бочина, ка­то са­мо пър­ва­та е мал­ко по-дъл­бо­ка - на 10-12 см. Кол­ко об­ра­бот­ки са нуж­ни и по кое вре­ме да се нап­ра­вят - то­ва се оп­ре­де­ля от зап­ле­ве­ле­ност­та и почве­на­та ко­ра.

То­ре­не

Прас­ко­ва­та е овощ­но рас­те­ние, ко­е­то из­в­лича най-мно­го хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Ос­вен то­ва, тя се от­г­леж­да пре­дим­но на по-ле­ки почви, къ­де­то ди­на­ми­ка­та на те­зи ве­щес­т­ва е по-го­ля­ма и без ре­дов­но то­ре­не не мо­гат да се очак­ват доб­ри ре­зул­та­ти. На­личието на дос­та­тъчно хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва оси­гу­ря­ва си­лен рас­теж на дър­ве­та­та, об­ра­зу­ват се дос­та­тъчно сме­се­ни клон­ки с дъл­жи­на око­ло и над 40 см. При то­ва със­то­я­ние се по­лучават дос­та­тъчно ко­личес­т­во ед­ри пло­до­ве, с бо­га­то съ­дър­жа­ние на за­ха­ри, ки­се­ли­ни, ви­та­ми­ни.

Азо­тът е ну­жен от ран­на про­лет

От ми­не­рал­ни­те еле­мен­ти за прас­ко­ва­та най-го­ля­мо значение има азо­тът. Из­пол­з­ва­не­то му за­почва от начало­то на про­лет­но­то раз­ви­тие и то­ва на­ла­га още в края на фев­ру­а­ри до начало­то на март да се из­вър­ши пър­во­то под­х­ран­ва­не с 1/2 от то­ро­ва­та нор­ма. Ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во се вна­ся към края на май  до начало­то на юни. Азо­тът за­сил­ва­ рас­те­жа, об­ра­зу­ват се по­вече и по-ед­ри лис­та. То­ва се от­ра­зя­ва по­ло­жи­тел­но вър­ху пло­до­ве­те, за­ла­гат се и по­вече плод­ни пъп­ки за след­ва­ща­та го­ди­на. Ос­вен то­ва бла­гоп­ри­ят­ни­ят азо­тен ре­жим по­ви­ша­ва ус­тойчивост­та на рас­те­ни­я­та към зим­ни­те мра­зо­ве и удъл­жа­ва тех­ния жи­вот.

Фос­фо­рът съ­що е ва­жен в ми­не­рал­но­то хра­не­не. Об­що взе­то, из­пол­з­ва­не­то му е по-ог­ра­ничено в срав­не­ние с азо­та, тъй ка­то е в по-го­ля­мо ко­личес­т­во в почва­та. При обил­но азот­но то­ре­не обаче изис­к­ва­ни­я­та към фос­фо­ра значител­но на­рас­т­ват.

Ка­ли­ят по­доб­ря­ва сту­до­ус­тойчивост­та

При не­дос­тиг на то­зи еле­мент лис­т­на­та ма­са и пло­до­ве­те ос­та­ват дреб­ни, рас­те­жът е слаб и бро­ят на цвет­ни­те пъп­ки и на пло­до­ве­те на­ма­ля­ва. Ка­ли­е­во­то то­ре­не по­доб­ря­ва и сту­до­ус­тойчивост­та на рас­те­ни­я­та. Го­ля­ма част от почви­те са доб­ре за­па­се­ни с ка­лий. По-мал­ко е ко­личес­т­во­то му при по-ле­ки­те и кар­бо­нат­ни­те. На фо­на на по-обил­но­то азот­но то­ре­не вна­ся­не­то на ка­ли­е­ви то­ро­ве се от­ра­зя­ват мно­го доб­ре на прас­ко­ва­та.

Ор­га­нични­те то­ро­ве и по-спе­ци­ал­но обор­с­ки­ят има го­ля­мо значение. Той по­доб­ря­ва струк­ту­ра­та на почва­та, обо­га­тя­ва я с це­лия на­бор от хра­ни­тел­ни еле­мен­ти и по­ви­ша­ва из­пол­з­ва­е­мост­та на фос­фо­ра и ка­лия.

До­зи­те са в за­ви­си­мост от ви­да на то­ра и въз­раст­та на рас­те­ни­я­та. Пре­ди за­саж­да­не­то се пра­ви за­па­ся­ва­що то­ре­не с обор­с­ки, фос­фор­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве. Ако е на­то­ре­но пре­ди за­саж­да­не­то, в пър­ви­те 2-3 го­ди­ни се под­х­ран­ва са­мо с азот в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве. По-къс­но то­рът се раз­х­вър­ля вър­ху ця­ла­та площ, ко­га­то ста­ва ду­ма за прас­ко­ве­на или сме­се­на овощ­на гра­ди­на. При еди­нични­те дър­ве­та то­ре­не­то се пра­ви в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве, те тряб­ва да над­ми­на­ват про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та.

Азот­ни­те то­ро­ве се раз­п­ръс­к­ват по­вър­х­нос­т­но след дъжд или след на­по­я­ва­не вър­ху влаж­на­та почва, пос­ле тя се раз­рох­к­ва. Обор­с­ки­ят, фос­фор­ни­те и ка­ли­е­ви­те то­ро­ве се за­о­ра­ват с есен­на­та оран.

Нор­ми­те

Те­зи нор­ми са приб­ли­зи­тел­ни и са за пло­до­да­ва­ща прас­ко­ве­на гра­ди­на. Вся­ка го­ди­на на де­кар се вна­сят 40-50 кг амо­ни­е­ва си­лит­ра и през 2-3 го­ди­ни 50-60 кг су­пер­фос­фат и 25-30 кг ка­ли­ев сул­фат, как­то и 2-3 то­на обор­с­ки тор. То­ро­ви­те нор­ми са ори­ен­ти­ро­въчни и мо­гат да се ко­ри­ги­рат спо­ред почве­ни­те ус­ло­вия, вод­ния ре­жим, въз­раст­та и със­то­я­ни­е­то на дър­ве­та­та.

Пло­до­ве­те са по-ед­ри след по­ли­ва­не

Ма­кар че прас­ко­ва­та е срав­ни­тел­но по-су­хо­ус­тойчиво рас­те­ние, не­дос­та­тъчни­те и не­рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни ва­ле­жи в на­ша­та стра­на до­веж­дат до не­ус­тойчиво ов­лаж­ня­ва­не на почва­та. По­ра­ди то­ва на­по­я­ва­не­то по­доб­ря­ва раз­ви­ти­е­то на овош­ки­те и по­ви­ша­ва ко­личес­т­во­то и качес­т­во­то на пло­до­ве­те.

За да се прих­ва­нат доб­ре но­во­за­са­де­ни­те дръвчета и  бър­зо да се офор­мят ко­ро­ни­те им, съ­що е нуж­но ре­дов­но по­ли­ва­не. То­ва ще по­мог­не да се из­г­ра­ди ста­бил­на ске­лет­на дър­ве­си­на, доб­ре об­рас­на­ла с по­лус­ке­лет­ни и пло­до­да­ва­щи клон­ки, ко­е­то е мно­го важ­но ус­ло­вие за по­лучава­не на по-ви­со­ки до­би­ви.

Тряб­ва да се по­ли­ва, ко­га­то влаж­ност­та на почве­ния слой на дъл­бочина 60-70 см пад­не под 70 % от пре­дел­на­та пол­с­ка вла­го­ем­ност. Ко­га­то не мо­жем да нап­ра­вим та­къв ана­лиз, мо­же да из­пол­з­ва­ме един прак­тичес­ки око­ме­рен спо­соб. Из­ко­па­ва се ям­ка с дъл­бочина 50-60 см и от дъ­но­то се взе­ма ше­па пръст. Ако при стис­ка­не се по­лучи здра­ва топ­ка, то­ва по­каз­ва, че има дос­та­тъчно вла­га. По то­зи начин мо­же да се пре­це­ни и до­кол­ко почве­ни­ят слой на та­зи дъл­бочина е ов­лаж­нен.

Има ли под­хо­дящ во­до­из­точник, по-го­ле­ми­те прас­ко­ве­ни гра­ди­ни най-чес­то се по­ли­ват браз­до­во. При мла­ди­те от­начало се про­кар­ва по ед­на браз­да от две­те стра­ни на ре­да. По-на­та­тък броя на браз­ди­те пос­те­пен­но се уве­личава, до­ка­то об­х­ва­не ця­ло­то меж­ду­ре­дие.

При ма­ло­мер­ни­те гра­ди­ни и еди­нични­те дръвчета се по­ли­ва в око­лос­тъб­ле­ни чаши, раз­ме­рът им тряб­ва да е най-мал­ко кол­ко­то е про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та.

Дъж­ду­ва­не­то и кап­ко­во­то на­по­я­ва­не са ед­ни от най-съв­ре­мен­ни­те начини за по­ли­ва­не, но тях­но­то прак­тичес­ко при­ло­же­ние е ико­но­мичес­ки обос­но­ва­но са­мо при го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния.

Ко­га се пус­ка во­да­та

Сро­ко­ве­те на по­лив­ки­те, ос­вен от влаж­ност­та на почва­та, за­ви­сят и от фа­за­та на раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та. Мно­го ряд­ко се на­ла­га на­по­я­ва­не в начал­ни­те фа­зи от ве­ге­та­ци­я­та. Са­мо при но­во­за­са­де­ни­те и мла­ди­те дръвчета мо­же да се на­ло­жи по­ли­ва­не през про­лет­та и начало­то на ля­то­то, ако ва­ле­жи­те не са дос­та­тъчни. При по-въз­рас­т­ни­те овош­ки мно­го важ­ни са по­лив­ки­те през пос­лед­ния етап от раз­ви­ти­е­то на пло­до­ве­те. Къс­но­то на­по­я­ва­не обаче влияе зле вър­ху за­хар­но­то съ­дър­жа­ние на пло­до­ве­те, тях­но­то съх­ра­не­ние и тран­с­пор­ти­ра­не. За­то­ва пос­лед­ни­те по­лив­ки не тряб­ва да бъ­дат по-къс­но от 10-15 дни пре­ди бра­не­то.

За един де­кар е не­об­хо­ди­мо да се оси­гу­рят око­ло 50-70 м3 во­да, ако почва­та е по-ле­ка, 80-100 м3 тряб­ват за по-теж­ки­те. Ко­га­то се по­ли­ва в око­лос­тъб­ле­ни чаши, за мла­ди­те дръвчета са нуж­ни око­ло 20-30 лит­ра, а за пло­до­да­ва­щи­те - над 50 лит­ра во­да на един път. Ва­ле­жи­те от по­ря­дъ­ка на 10-15 мм не са дос­та­тъчни да дос­тиг­нат до ко­ре­ни­те.

Ре­зит­би

Ха­рак­тер­ни­те осо­бе­нос­ти на прас­ко­ва­та, свър­за­ни с ран­но­то встъп­ва­не в пло­до­да­ва­не, сил­ния рас­теж в мла­да въз­раст, за­ла­га­не­то на мно­го по­вече плод­ни пъп­ки и пло­до­ве, от­кол­ко­то мо­же нор­мал­но да из­х­ра­ни и го­ля­ма­та свет­ло­лю­би­вост на­ла­гат по-спе­ци­фични ре­зит­би.

Ед­на от най-ши­ро­ко при­ла­га­ни­те ко­ро­ни за фор­ми­ра­не на прас­ко­ва­та е чашо­вид­на­та. На­пос­ле­дък в прак­ти­ка­та се ут­вър­ж­да­ват и сво­бод­но рас­тя­ща­та и пи­ра­ми­дал­на­та ко­ро­на, ко­ито имат ня­кои пре­дим­с­т­ва.

Чашо­вид­на­та е без во­дач

Та­зи ко­ро­на е без во­дач, с три, по-ряд­ко с 4 ске­лет­ни кло­на, ко­и­то са из­рас­на­ли от съ­сед­ни пъп­ки. Ко­га­то рас­теж­ни­те осо­бе­нос­ти поз­во­ля­ват, вър­ху ске­лет­ни­те кло­ни се фор­ми­рат по 2-3 по-сил­ни раз­к­ло­не­ния, из­рас­на­ли встра­ни или на­вън спря­мо ске­лет­ния клон с ъгъл 30-400 спря­мо хо­ри­зон­та­ла­та. Фор­ми­ра­не­то на яс­но до­ми­ни­ра­щи ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния обаче е дос­та труд­на ра­бо­та. Ето за­що те тряб­ва да се гар­ни­рат с 5-7 по-сил­ни по­лус­ке­лет­ни раз­к­ло­не­ния, из­рас­на­ли от стра­нични или вън­ш­ни пъп­ки на ске­лет­ния клон.

Клон­ки­те, из­б­ра­ни за ске­лет­ни кло­ни, при чашо­вид­на­та ко­ро­на тряб­ва да бъ­дат раз­по­ло­же­ни рав­но­мер­но око­ло стъб­ло­то, с ъгъл на от­к­ло­не­ние око­ло 45-600 и да имат приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви раз­ме­ри. Един от не­дос­та­тъ­ци­те на чашо­вид­на­та ко­ро­на е, че кло­ни­те по­меж­ду им са сла­бо срас­на­ли. В ре­зул­тат на то­ва мно­го чес­то се изчес­ват. То­ва  мо­же да се из­бег­не, ако ске­лет­ни­те кло­ни не из­ли­зат от съ­сед­ни пъп­ки, а са раз­по­ло­же­ни през 10-15 см. То­зи тип ко­ро­на е из­вес­т­на ка­то по­доб­ре­на чашо­вид­на. Тя е за пред­почита­не във всички случаи, но при ус­ло­вие, че мо­же да се спа­зи рав­но­ве­си­е­то в раз­ви­ти­е­то на ске­лет­ни­те кло­ни.

При пър­ва ре­зит­ба стъб­ло­то се сък­ра­ща­ва на 50-60 см

Прас­ко­ве­ни­те дър­ве­та се по­лучават от раз­сад­ни­ци­те със сил­но раз­ви­та цен­т­рал­на част, об­рас­на­ла с го­лям брой пре­див­ре­мен­ни клон­ки. При пър­ва­та ре­зит­ба след за­саж­да­не­то дръвчета­та се сък­ра­ща­ват на 10-15 см над оп­ре­де­ле­на­та стъб­ле­на ви­сочина, тя при прас­ко­ва­та е око­ло 50-60 см. Над пос­лед­но­то клонче се ос­та­вя 4-5 см чеп, той се пре­мах­ва при след­ва­ща­та зим­на ре­зит­ба, ко­га­то клон­ка­та в ос­но­ва­та му е дос­та­тъчно на­де­бе­ля­ла. Пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки вър­ху стъб­ле­на­та част се пре­мах­ват, а те­зи в най-гор­на­та 10-15-сан­ти­мет­ро­ва част се сък­ра­ща­ват на 1-2 пъп­ки.

Вто­ра­та фор­мира ске­лет­ни­те кло­ни

При вто­ра­та зим­на ре­зит­ба се из­би­рат 3 (ряд­ко 4) доб­ре раз­ви­ти и под­хо­дя­що раз­по­ло­же­ни клон­ки за ске­лет­ни. Те тряб­ва да са приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви по раз­ме­ри. Всички ос­та­на­ли клон­ки се пре­мах­ват до ос­но­ва­та. Ед­на от осо­бе­нос­ти­те при фор­ми­ра­не на прас­ко­ва­та е, че из­б­ра­ни­те клон­ки за ске­лет­ни не се сък­ра­ща­ват. През след­ва­щи­те го­ди­ни не се сък­ра­ща­ват и тех­ни­те про­дъл­жи­те­ли. Са­мо по из­к­лючение мо­же да се на­ло­жи скъ­ся­ва­не на ня­коя от тях над под­хо­дя­ща пре­див­ре­мен­на клон­ка, за да се урав­но­ве­сят ске­лет­ни­те кло­ни или да се уве­личи нак­ло­нът на ня­коя от тях.

Пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки от вът­реш­на­та стра­на на из­б­ра­ни­те ске­лет­ни кло­ни, как­то и те­зи във връх­на­та 15-20-сан­ти­мет­ро­ва част, се пре­мах­ват до ос­но­ва­та. На стра­нични­те и вън­ш­ни­те клон­ки не се пра­вят ни­как­ви ре­зит­би. Са­мо ко­га­то са мно­го на­гъс­то, мо­же ле­ко да се про­ре­дят. Пре­мах­ват се най-сла­би­те и ос­нов­но из­рас­на­ли­те от вън­ш­на­та стра­на на кло­на.

През след­ва­щи­те зим­ни ре­зит­би (до окончател­но­то фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та) вся­ка го­ди­на се из­би­ра по един под­хо­дящ про­дъл­жи­тел на ске­лет­ни­те кло­ни, кой­то не се сък­ра­ща­ва. Почис­т­ва се връх­на­та част (15-20 см) от пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки и се пре­мах­ват клон­ки­те, из­рас­на­ли от вът­реш­на­та стра­на. Ре­жат се до ос­но­ва­та и кон­ку­рен­ти­те на про­дъл­жи­те­ли­те, клон­ки­те, из­рас­на­ли от вът­реш­на­та стра­на на по-ста­ра­та дър­ве­си­на от ске­лет­ни­те кло­ни, как­то и ако има из­п­ра­ве­но рас­тя­щи сил­ни дър­вес­ни клон­ки. При та­зи ре­зит­ба се офор­мят ске­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния и по­лус­ке­лет­ни­те час­ти вър­ху ске­лет­ни­те кло­ни, а за цел­та се из­би­рат по-сил­ни при­рас­ти. Най-дол­ни­те ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния тряб­ва да са на око­ло 50-60 см от ос­но­ва­та на ске­лет­ния клон, а ос­та­на­ли­те през 40 см, раз­по­ло­же­ни стра­нично или вън­ш­но. Вни­ма­ва се да не се за­сенчват по­меж­ду си.

Офор­мя се за 3-4 го­ди­ни

След вто­ра­та зим­на ре­зит­ба прас­ко­ве­ни­те дръвчета встъп­ват в пло­до­да­ва­не. То­ва оз­начава, че ед­нов­ре­мен­но с фор­ми­ра­не­то за­почват и ре­зит­би за пло­до­да­ва­не. Те се из­ра­зя­ват в про­реж­да­не на пре­див­ре­мен­ни­те и сме­се­ни­те клон­ки, ко­е­то тряб­ва да бъ­де по-сил­но във връх­на­та част на ске­лет­ни­те кло­ни и стра­нични­те раз­к­ло­не­ния. Две­го­диш­ни­те пло­до­да­ли клон­ки се пре­мах­ват, ако до тях има из­рас­на­ли доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки или се сък­ра­ща­ват на 1-2 от най-нис­ко из­рас­на­ли­те вър­ху тях сме­се­ни клон­ки. С вся­ка из­ми­на­ла го­ди­на рас­те­жът и пло­до­да­ва­не­то се уве­личават и то­ва на­ла­га по-сил­но про­реж­да­не на клон­ки­те. При те­зи ре­зит­би ня­кои от стра­нични­те и вън­ш­но из­рас­на­ли по-сил­ни сме­се­ни и дър­вес­ни клон­ки, ко­и­то са из­лиш­ни, не се пре­мах­ват, а се сък­ра­ща­ват на ня­кол­ко лис­т­ни пъп­ки, от ко­и­то ще се раз­ви­ят сме­се­ни клон­ки. При то­ва сък­ра­ща­ва­не по-сил­ни­те клон­ки се ос­та­вят с по­вече пъп­ки, а по-сла­би­те - с по-мал­ко.

След чет­вър­та­та го­ди­на се пра­ви ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба

При доб­ри гри­жи и пра­вил­на ре­зит­ба чашо­вид­на­та ко­ро­на тряб­ва да се офор­ми за 3-4 го­ди­ни. След то­ва на­ло­жи­тел­но се пра­ви ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба на ске­лет­ни­те кло­ни и ске­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния. Тя се из­ра­зя­ва в сък­ра­ща­ва­не до две­го­диш­на дър­ве­си­на, ка­то от­ре­зът тряб­ва да е не­пос­ред­с­т­ве­но над ня­кол­ко доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки. През след­ва­щи­те го­ди­ни се про­веж­дат сил­ни ре­зит­би за про­реж­да­не и сък­ра­ща­ва­не. С тях се це­ли да се нор­ми­ра броят на плод­ни­те пъп­ки, а от то­ва и на пло­до­ве­те, и да се сти­му­ли­ра рас­те­жът. При прас­ко­ва­та не се це­ли по­лучава­не на мак­си­мал­ни до­би­ви, за­що­то то­ва се от­ра­зя­ва на качес­т­во­то на пло­до­ве­те, на рас­те­жа и на дъл­го­ле­ти­е­то.

За по­вече пло­до­ве се пра­ви сил­но про­реж­да­не на ко­ро­на­та

Ре­зит­ба­та за пло­до­да­ва­не, ко­я­то се­га се при­ла­га ма­со­во в прак­ти­ка­та, е из­вес­т­на ка­то дъл­га ре­зит­ба с на­ма­лен брой плод­ни клон­ки. При нея се пра­ви мно­го сил­но про­реж­да­не на ко­ро­на­та. Пре­мах­ват се ста­ри­те пло­до­да­ва­ли клон­ки или се сък­ра­ща­ват до най-нис­ко раз­по­ло­же­ни вър­ху тях сме­се­ни клон­ки, дър­вес­ни­те клон­ки и ла­ком­ци, из­рас­на­ли във вът­реш­ност­та на ко­ро­на­та. След то­ва се из­вър­ш­ва де­тайл­на ре­зит­ба на об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на, ка­то се ос­та­вят са­мо оп­ре­де­лен брой доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки не­за­ви­си­мо от тях­но­то раз­по­ло­же­ние. Ре­зит­ба­та за­почва от вър­ха на кло­ни­те и раз­к­ло­не­ни­я­та и сти­га до ос­но­ва­та им. Ко­га­то има по­вече сме­се­ни клон­ки, ос­та­вят се те­зи с доб­ре уз­ря­ла дър­ве­си­на и доб­ре раз­по­ло­же­ни в ко­ро­на­та. За пред­почита­не са клон­ки­те, из­рас­на­ли не­пос­ред­с­т­ве­но от ске­лет­ни­те кло­ни и раз­к­ло­не­ния, но ако ня­ма дос­та­тъчно, се ос­та­вят и те­зи, из­рас­на­ли в ос­но­ва­та на ми­на­ло­го­диш­ни­те пло­до­да­ва­ли клон­ки. Пре­мах­ват се всички сла­би клон­ки - бу­кет­ни и цвет­ни. Ако сме­се­ни­те клон­ки са не­дос­та­тъчни за пло­до­да­ва­не, мо­гат да се ос­та­вят и част от по-сла­би­те клон­ки, ко­е­то е чес­то яв­ле­ние при по-ста­ри­те дър­ве­та. Ос­та­ве­ни­те сме­се­ни клон­ки по прин­цип не се сък­ра­ща­ват, с из­к­лючение на ня­кои сил­но раз­ви­ти и пре­то­ва­ре­ни с плод­ни пъп­ки.

Сред­но­ родовитите - по 100 клон­ки на дър­во, за кон­сер­в­ни­те - до 200

Бро­ят на ос­та­ве­ни­те плод­ни клон­ки се оп­ре­де­ля от ес­тес­т­ве­на­та ро­до­ви­тост на сор­та, от въз­раст­та на рас­те­ни­е­то и от гри­жи­те, ко­и­то са по­ла­га­ни при от­г­леж­да­не­то. При сред­но­ ро­до­ви­ти сор­то­ве, ка­то Ко­линс, Ел­бер­та, Ха­ле, Сън­хей­вън, Три­о­д­жем, Блейк, Фор­ту­на, Ко­ро­на­до, Ру­мя­на, Ве­зу­вио, Фе­ър­хей­вън и др. се ос­та­вят по 80-100 клон­ки на дър­во.

За сор­то­ве­те със сла­бо ес­тес­т­ве­но на­то­вар­ва­не, как­ви­то са ня­кои от кон­сер­в­ни­те сор­то­ве Хел­форд 1 и 2, Го­ум и др., бро­ят на клон­ки­те е от 130 до 200. Ко­личес­т­во­то за­ви­си и от със­то­я­ни­е­то на плод­ни­те пъп­ки. Ко­га­то има пов­ре­ди от из­м­ръз­ва­не, се ос­та­вят мно­го по­вече плод­ни клон­ки.

Рас­те­ни­я­та със сво­бод­но­ рас­тя­ща­ ко­ро­на по-ра­но за­почват да раж­дат

Сво­бод­но­ рас­тя­ща­та ко­ро­на при прас­ко­ва­та за раз­ли­ка от чашовид­на­та има доб­ре раз­вит цен­т­ра­лен клон, в ос­нов­на­та част на кой­то се фор­ми­рат 3 до 5 по-сил­ни раз­к­ло­не­ния, близ­ки до ске­лет­ни­те кло­ни. Кол­ко­то се оти­ва към вър­ха, раз­ме­рът на раз­к­ло­не­ни­я­та на­ма­ля­ват и ко­ро­на­та при­до­би­ва пре­сечено-пи­ра­ми­дал­на фор­ма. За фор­ми­ра­не на та­зи ко­ро­на но­во­за­са­де­ни­те дръвчета почти не се сък­ра­ща­ват. Са­мо ко­га­то са мно­го силни и ус­ло­ви­я­та са неб­ла­гоп­ри­ят­ни при за­саж­да­не­то, се на­ла­га из­вес­т­но сък­ра­ща­ва­не.

Чистят се тънките и увиснали клонки

Пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки вър­ху стъб­ле­на­та част се пре­мах­ват, а всички ос­та­на­ли се сък­ра­ща­ват на 2-3 пъп­ки. Чис­тят се са­мо еди­нични­те мно­го сил­ни кон­ку­рен­ти на во­дача и ня­кои тън­ки и увис­на­ли пре­див­ре­мен­ни клон­ки.

Ви­сочина­та на стъб­ло­то и при та­зи ко­ро­на е съ­що око­ло 50-60 см, а ко­га­то ще се из­пол­з­ва ме­ха­ни­зи­ра­но при­би­ра­не на пло­до­ве­те, тя дос­ти­га до 60-100 см.

Ос­та­вя се са­мо един про­дъл­жи­тел на во­дача

За вто­ра зим­на ре­зит­ба не се пра­ви почти ни­как­ва ко­рек­ция. Пре­мах­ват се са­мо клон­ки­те вър­ху стъб­ло­то, ако не са фи­ли­зе­ни през пър­ва­та ве­ге­та­ция, и ако има по-сил­ни кон­ку­рен­ти на во­дача. Ко­га­то рас­те­жът през пър­ва­та го­ди­на е бил мно­го си­лен и ко­ро­на­та се е сгъс­ти­ла, мо­же да се на­ло­жи ле­ко про­реж­да­не. Вър­ху фор­ми­ра­ни­те ле­то­рас­ти през пър­ва­та ве­ге­та­ция след за­саж­да­не­то се за­ла­гат плод­ни пъп­ки и по­ра­ди сла­ба­та ре­зит­ба още през вто­ра­та го­ди­на се по­лучава пър­ва­та про­дук­ция. Ней­но­то ко­личес­т­во за­ви­си от рас­те­жа през пър­ва­та го­ди­на. Ако след за­саж­да­не­то е нап­ра­ве­на сла­ба ре­зит­ба, при вто­ра­та зим­на ре­зит­ба тряб­ва да се пре­мах­нат по-сил­ни­те при­рас­ти във връх­на­та част и да се ос­та­ви са­мо един про­дъл­жи­тел на во­дача.

За­почва фор­ми­ра­не­то на пи­ра­ми­дал­на­та фор­ма

При тре­та­та зим­на ре­зит­ба се из­вър­ш­ват ня­кои ос­нов­ни опе­ра­ции за фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та. Про­веж­да се чув­с­т­ви­тел­но про­реж­да­не вър­ху во­дача. Пре­мах­ват се сил­ни­те и из­п­ра­ве­но рас­тя­щи клон­ки, обо­со­бе­но във връх­на­та част, и те­зи, ко­и­то са из­рас­на­ли по по­со­ка на меж­ду­ре­ди­е­то. От­с­т­ра­ня­ват се и мно­го тън­ки­те, сла­би и увис­на­ли клон­ки. В ос­но­ва­та на ко­ро­на­та се ос­та­вят по-сил­ни по­лус­ке­лет­ни час­ти, ка­то се пре­мах­ват пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки вър­ху връх­на­та им част, а ос­та­на­ли­те се про­реж­дат. От ос­но­ва­та към вър­ха на во­дача дъл­жи­на­та на раз­к­ло­не­ни­я­та тряб­ва пос­те­пен­но да на­ма­ля­ва, ка­то по та­къв начин ко­ро­на­та при­до­би­ва пи­ра­ми­дал­на фор­ма.

Сък­раща­ва се во­дачът, офор­мят се ос­нов­ни­те ра­ме­не

С чет­вър­та­та зим­на ре­зит­ба тряб­ва да прик­лючи окончател­но­то фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та, ако за на­саж­дение­то са по­ла­га­ни не­об­хо­ди­ми­те гри­жи. На­пъл­но се офор­мят ос­нов­ни­те ра­ме­на и ос­та­на­ла­та об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на по во­дача. При та­зи ре­зит­ба се из­вър­ш­ва и сък­ра­ща­ва­не на во­дача и ос­нов­ни­те ра­ме­на до дву­го­диш­на дър­ве­си­на, ка­то от­ре­зи­те се пра­вят над ня­кол­ко доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки.

Ре­зит­би­те за пло­до­да­ва­не при сво­бод­но­ рас­тя­ща­та ко­ро­на са съ­щи­те как­то при чашо­вид­на­та ко­ро­на.

При сво­бод­но­ рас­тя­ща­та пи­ра­ми­дал­на ко­ро­на дър­ве­та­та по-ра­но встъп­ват в пло­до­да­ва­не. Ко­ро­на­та е по-приб­ра­на и то­ва поз­во­ля­ва да се за­саж­дат по­вече рас­те­ния на еди­ни­ца площ. Ко­га­то се съз­да­ват по-го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния и има въз­мож­нос­ти за ме­ха­ни­зи­ра­но при­би­ра­не на пло­до­ве­те, та­зи ко­ро­на е мно­го по-под­хо­дя­ща от чашо­вид­на­та.


Бо­лес­ти (снимка)

Опас­ност от за­ра­зя­ва­не с къд­ра­вост има до цъф­те­жа

Къд­ра­вост­та по прас­ко­ва­та се причиня­ва от гъ­ба­та Taphrina deformans. Тя за­ра­зя­ва лис­та­та, ле­то­рас­ти­те, цве­то­ве­те и пло­до­ве­те. Най-чув­с­т­ви­тел­ни са пов­ре­ди­те по лис­та­та. На­пад­на­ти­те са на­гърчени и из­ду­ти от­към гор­на­та им стра­на, пър­во­начал­но свет­ло­зе­ле­ни и пок­ри­ти с браш­нест на­леп, а по-къс­но - чер­ве­ни­ка­ви, крех­ки. За­ра­зе­на­та част е не­кол­кок­рат­но по-де­бе­ла от здра­ва­та.

По пло­до­ве­те гъ­ба­та причиня­ва по­ду­ва­не и при­що­ве, ко­и­то вло­ша­ват вън­ш­ния им вид.

В сре­да­та на ля­то­то на­пад­на­ти­те лис­та опа­дат, а на тях­но мяс­то из­рас­т­ват но­ви. Пов­ре­де­ни­те ста­ри лис­та вло­ша­ват качес­т­во­то на пло­до­ве­те, на­ма­ля­ват до­би­вът и сту­до­ус­тойчивост­та на дър­во­то.

Гъ­ба­та зи­му­ва меж­ду люс­пи­те на лис­т­ни­те пъп­ки и за­ра­зя­ва мла­ди­те лис­та. Бо­лест­та най-сил­но се раз­ви­ва, ко­га­то раз­пук­ва­не­то на пъп­ки­те про­тича в хлад­но и влаж­но вре­ме. Ре­ал­на опас­ност от за­ра­зя­ва­не на лис­та­та съ­щес­т­ву­ва до цъф­те­жа на прас­ко­ва­та. Чув­с­т­ви­тел­ност­та към та­зи бо­лест е раз­лична при от­дел­ни­те сор­то­ве.

Mер­ки

Сре­щу по­я­ва­та на бо­лест­та се пръс­ка още през есен­та, не­пос­ред­с­т­ве­но след опа­да­не на лис­та­та, с бор­до­ле­зов раз­т­вор - 2 %, и пов­тор­но пре­ди раз­пук­ва­не на пъп­ки­те с бор­до­ле­зов раз­т­вор - 1 % или кур­по­цин - 0,4%, кап­тан - 0,3 %, ТМТД - 0,5 %, ме­ден ок­сих­ло­рид - 0,4 %, де­лан 750 СК - 0,3 %, ро­ни­лан ДФ - 0,2 % и др. Пръс­ка­не­то тряб­ва да бъ­де обил­но, за да се пок­ри­ят всички пъп­ки с раз­т­во­ра.

Сачмян­ка­та на­па­да в дъж­дов­на про­лет (снимка)

Сачмян­ката се причиня­ва от Stigmina carpophila. Пър­во­начал­но по лис­та­та се по­я­вя­ват мо­ра­ви или ка­фя­ви, зак­ръг­ле­ни или ъг­ло­ви пет­на с мо­ра­ва пе­ри­фе­рия. Пет­на­та нек­ро­ти­зи­рат и тъ­кан­та опа­да, при ко­е­то се об­ра­зу­ват дуп­ки, ко­и­то изглеждат ка­то про­би­ти със сачми, от­къ­де­то ид­ва и име­то на бо­лест­та. Сил­но на­пад­на­ти­те лис­та опа­дат. По ле­то­рас­ти­те се об­ра­зу­ват от­начало мо­ра­ви или ка­фя­ви пет­на, ко­и­то впос­лед­с­т­вие се прев­ръ­щат в ра­ни и ра­ко­ви­ни с раз­ме­ри от 3 до 5 мм, мно­го чес­то прид­ру­же­ни със смо­ло­течение. Обик­но­ве­но сил­но на­пад­на­ти­те ле­то­рас­ти и клон­ки из­съх­ват.

По пло­до­ве­те сачмян­ка­та причиня­ва пет­на, ко­и­то се раз­рас­т­ват в пло­до­во­то ме­со във вид на дъл­бо­ки яз­вички с по­я­ва на смо­ла. Дъж­дов­на­та про­лет сил­но бла­гоп­ри­ят­с­т­ва по­я­ва­та и раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та.

Гъ­ба­та, причини­тел на сачмян­ка­та, пре­зи­му­ва в ока­па­ли­те лис­та, от­къ­де­то през про­лет­та (ап­рил-май) се пре­на­ся вър­ху лис­та­та и мла­ди­те ле­то­рас­ти. Чув­с­т­ви­тел­ност­та на от­дел­ни­те сор­то­ве към та­зи бо­лест е раз­лична.

Предпазно

Бор­ба­та се во­ди, ка­то се из­ряз­ват и из­га­рят за­ра­зе­ни­те клон­ки, съ­би­рат се и се уни­що­жа­ват му­ми­фи­ци­ра­ни­те пло­до­ве. През есен­та, след лис­то­па­да, се пръс­ка с бор­до­ле­зов раз­т­вор - 2 %, а нап­ро­лет, пре­ди раз­пук­ва­не на пъп­ки­те - с 1 % бор­до­ле­зов раз­т­вор или куп­ро­цин - 0,4 %, де­лан 750 ЕК - 0,3 %. Ако про­лет­та е дъж­дов­на, пръс­ка­не­то се пов­та­ря през 10 - 12 дни. За­почва се с пред­цъф­теж­но пръс­ка­не. След раз­лис­т­ва­не на прас­ко­ви­те не тряб­ва да се пръс­ка с мед­съ­дър­жа­щи пре­па­ра­ти, тъй ка­то се причиня­ва из­га­ря­не и окап­ва­не на лис­та­та.

Сил­ни­те ва­ле­жи по­тис­кат браш­нес­та­та ма­на

Причини­те­лят на браш­нес­та­та ма­на е Sphaerotheca pannosa. Гъбата за­ра­зя­ва лис­та­та, ле­то­рас­ти­те и пло­до­ве­те. По гор­на­та по­вър­х­ност на лис­та­та се по­я­вя­ват свет­ло­зе­ле­ни пет­на, ко­и­то от дол­на­та стра­на се пок­ри­ват с бял прах (на­леп). При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­ви­тие на бо­лест­та лис­та­та се де­фор­ми­рат и пре­га­рят. По пло­до­ве­те се об­ра­зу­ват зак­ръг­ле­ни, неп­ра­вил­ни си­во-бе­ли на­ле­пи, ко­и­то вло­ша­ват качес­т­во­то им, а по ле­то­рас­ти­те - плъ­тен пле­се­нен на­леп.

Браш­нес­та­та ма­на се раз­ви­ва ед­нак­во при влаж­но и су­хо вре­ме, но чес­ти­те и сил­ни ва­ле­жи значител­но потис­кат раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та.

Мер­ки

Бор­ба­та се во­ди чрез из­ряз­ва­не на за­ра­зе­ни­те ле­то­рас­ти, пръс­ка­не с ти­о­зол 80ВП - 0,8 %, ка­ра­тан 35 ЛС - 0,1, фун­да­зол 50ВП - 0,1 % щом се от­к­ри­ят пър­ви­те пет­на по лис­та­та, а след­ва­щи­те пръс­ка­ния - при не­об­хо­ди­мост, през 8 - 10 дни.

Кло­ни­те за­ги­ват от стру­пяс­ва­не­то

Стру­пяс­ва­нето съ­що е опас­на бо­лест. Гъ­ба­та Fusicladium amigdali, ко­я­то го причиня­ва, зи­му­ва ка­то ми­цел в за­ра­зе­ни­те кло­ни. През про­лет­та за­почва да се раз­ви­ва и об­ра­зу­ва спо­ри, ко­и­то за­ра­зя­ват пло­до­ве­те, лис­та­та, ле­то­рас­ти­те и кло­ни­те. Око­ло един ме­сец след цъф­те­жа по за­ра­зе­ни­те пло­до­ве се по­я­вя­ват мал­ки мас­ли­не­но­зе­ле­ни пет­на, по­доб­но на пет­на­та от стру­пяс­ва­не­то на ябъл­ка­та. Пет­на­та се раз­рас­т­ват, нек­ро­ти­рат и се на­пук­ват. По лис­та­та гъ­ба­та причиня­ва бле­до­зе­ле­ни пет­на, ко­и­то про­ме­нят цве­та си, пре­га­рят и опа­дат, а по кло­ни­те и ле­то­рас­ти­те - жъл­те­ни­ка­ви пет­на с тъм­но­син ве­нец, ко­и­то се на­пук­ват и се прев­ръ­щат в ра­ко­ви­ни със смо­ло­течение. За­сег­на­ти­те в сил­на сте­пен кло­ни и ле­то­рас­ти за­ги­ват.

Борба

За да се на­ма­ли за­ра­за­та, се из­ряз­ват по­ра­зе­ни­те ле­то­рас­ти и кло­ни. Пръс­ка се с ня­кои от пре­па­ра­ти­те ти­о­зол 80ВП - 0,8 %, ка­ра­тан 35 ЛС - 0,1 % и др. След 15 дни (след пре­цъф­тява­не­то) се пръс­ка със съ­щи­те пре­па­ра­ти. При нуж­да мо­же да се тре­ти­ра още 1 или 2 пъти.

Неп­ри­яте­ли

Пло­до­ви­ят чер­вей зи­му­ва в паш­кул под ста­ра­та ко­ра

Гъ­се­ни­ца­та на из­точния пло­до­в чер­вей пов­реж­да мла­ди­те ле­то­рас­ти и пло­до­ве­те на прас­ко­ва­та. Лис­та­та по вър­хо­ве­те на ле­то­рас­ти­те из­съх­ват, връх­на­та част почер­ня­ва, а след то­ва лис­та­та опад­ат. В пло­до­ве­те се на­ми­рат гъ­се­ни­ци­те. През ме­се­ци­те юли и ав­густ гъ­се­ни­ци­те нав­ли­зат из­к­лючител­но са­мо в пло­до­ве­те, ка­то пре­диз­вик­ват чер­вяс­ва­не­то им.

Из­точни­ят пло­дов чер­вей има 3-4 по­ко­ле­ния го­диш­но и зи­му­ва ка­то гъ­се­ни­ца в коп­ри­нен паш­кул под ста­ра­та на­пу­ка­на ко­ра на дър­ве­та­та или в по­вър­х­нос­т­ния почвен слой.

Защита

Бор­ба­та се во­ди, ка­то през про­лет­та се из­ряз­ват за­съх­на­ли­те ле­то­рас­ти, за да се уни­що­жат гъ­се­ни­ци­те в тях. По-къс­но се съ­би­рат и уни­що­жа­ват на­пад­на­ти­те пло­до­ве. Пръс­ка се с ин­сек­ти­ци­ди, ко­га­то го­ле­ми­на­та на пло­до­ве­те е кол­ко­то леш­ник (към края на май). Ос­та­на­ли­те 2-3 пръс­ка­ния са в за­ви­си­мост от по­я­ва­та на неп­ри­я­те­ля през 10-12 дни.

Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те: зо­лон 35 ЕК - 0,25 %; ваз­так 100 ЕК - 0,0125 %; ка­ра­те 5 ЕК - 0,015 %; де­цис 2,5 ЕК - 0,04; Би - 58 - 0,1 %. (снимка)

Анар­зи­я­та има три по­ко­ле­ния го­диш­но

Прас­ко­ве­ни­ят кло­нов мо­лец (анар­зия) е раз­п­рос­т­ра­нен пов­се­мес­т­но у нас. Гъ­се­ни­ца­та пов­реж­да мла­ди­те лес­то­рас­ти и причиня­ва чер­вяс­ва­не на пло­до­ве­те на прас­ко­ва­та, кай­си­я­та, сли­ва­та и ба­де­ма. Осо­бе­но вре­ден е за по­са­дъчен ма­те­ри­ал от прас­ко­ви.

Ра­но през про­лет­та гъ­се­ни­ци­те от пър­во­то по­ко­ле­ние про­ник­ват във връх­на­та част на ле­то­рас­ти­те, а от вто­ро­то по­ко­ле­ние се по­я­вя­ват към края на юли и начало­то на ав­густ и нав­ли­зат в пло­до­ве­те. Неп­ри­я­те­лят раз­ви­ва три по­ко­ле­ния го­диш­но и зи­му­ва ка­то гъ­се­ни­ца от пър­ва и вто­ра въз­раст под люс­пи­те на пъп­ки­те, в ос­но­ва­та на ед­но­го­диш­ния при­раст и в му­ми­фи­ци­ра­ни­те пло­до­ве. Гъ­се­ни­ци­те се хра­нят с ме­со­то на пло­до­ве­те, бли­зо до ко­ра­та им.

Мер­ки

На­пад­на­ти­те ле­то­рас­ти се из­ряз­ват. Дър­ве­та­та се пръс­кат във фа­за "ро­зет­ка" с 0,2 % зо­лон 35 ЕК, с ко­е­то се уни­що­жа­ват зи­му­ва­щи­те лар­ви, пре­ди да се вгри­зат в ле­то­рас­ти­те. Гъ­се­ни­ци­те от вто­ро­то по­ко­ле­ние се уни­що­жа­ват чрез пръс­ка­не в края на юли и 10-12 дни по-къс­но с пре­па­ра­ти­те, ко­и­то се из­пол­з­ват сре­щу из­точния пло­дов чер­вей - зо­лон 35 ЕК - 0,25 %, де­цис 2,5 ЕК - 0,04 %, ваз­так 100 ЕК - 0,0125 % и др.

Вре­да­та от лис­т­ни­те въш­ки се чув­с­т­ва на след­ва­ща­та го­ди­на

Лис­т­ни­те въш­ки се наб­лю­да­ват по гор­на­та стра­на на лис­та­та на мла­ди­те връх­ни ле­то­рас­ти. На­пад­на­ти­те лис­та се де­фор­ми­рат и по-къс­но из­съх­ват, ко­е­то се от­ра­зя­ва вър­ху до­би­ви­те през след­ва­ща­та го­ди­на. Из­то­ще­ни­те ле­то­рас­ти мно­го чес­то из­м­ръз­ват през зи­ма­та. Щом се ус­та­но­ви на­па­де­ние, се пръс­ка с ня­кои от пре­па­ра­ти­те Би-58 - 0,05 %, дур­с­бан 4 Е - 0,1 %, пи­ри­мор 25 ВГ- 0,1  %, зо­лон 35 ЕК - 0,25 %.

Сре­ди­зем­но­мор­с­ка пло­до­ва му­ха

В пло­до­ве­те на прас­ко­ва­та се на­ми­рат лар­ви с бле­до­жълт цвят, без кра­ка. Му­ха­та има 4 до 5 по­ко­ле­ния го­диш­но. Ши­ро­ко е раз­п­рос­т­ра­не­на в Гър­ция. У нас е обя­ве­на за вън­ш­но ка­ран­ти­нен неп­ри­я­тел.


Бе­рит­ба (снимка)

Пло­до­ве­те не уз­ря­ват ед­нов­ре­мен­но, при­би­рат се на ня­кол­ко пъ­ти

Бе­рит­ба­та е пос­лед­но­то зве­но в сис­те­ма­та от аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия за ви­со­ки до­би­ви и качес­т­ве­ни пло­до­ве. Как­то пре­див­ре­мен­на­та бе­рит­ба, та­ка и за­къс­ня­ва­не­то на бе­рит­ба­та се от­ра­зя­ват от­ри­ца­тел­но вър­ху про­дук­ци­я­та. Прас­ко­ве­ни­те пло­до­ве на­рас­т­ват най-ин­тен­зив­но през пос­лед­ни­те две сед­ми­ци пре­ди бе­рит­ба­та. При пре­див­ре­мен­на бе­рит­ба за­гу­ба­та мо­же да е над 400 - 500 кг пло­до­ве от де­кар, ка­то ос­вен то­ва се гу­би и от по­ни­же­но­то качес­т­во на пло­до­ве­те. При на­рас­т­ва­не­то все­ки ден пло­до­ве­те пре­ми­на­ват в по-гор­на тър­гов­с­ка ка­те­го­рия. Го­ле­ми са за­гу­би­те и при за­къс­ня­ва­не с бе­рит­ба­та, по­не­же най-ху­ба­ви­те пло­до­ве опад­ат, на­би­ват се и се прев­ръ­щат в нес­тан­дар­т­на про­дук­ция.

Оп­ти­мал­ни­ят срок за бе­рит­ба­та на пло­до­ве­те се оп­ре­де­ля в за­ви­си­мост от то­ва да­ли са за из­нос, за пре­ра­бот­ка или за вът­реш­ния па­зар. Пло­до­ве­те вър­ху ед­но дър­во не уз­ря­ват ед­нов­ре­мен­но и за­то­ва тряб­ва да се бе­рат на ня­кол­ко пъ­ти. Пър­ва­та бе­рит­ба за из­нос при сор­то­ве­те с доб­ре обаг­ре­ни пло­до­ве тряб­ва да ста­не око­ло де­се­ти­на дни след оц­ве­тя­ва­не­то им, ко­га­то ок­рас­ка­та се из­бис­т­ри, но ме­со­то е все още твър­до, а вто­ра­та - след 3-4 дни. Де­сер­т­ни­те сор­то­ве за пре­ра­бот­ка в ком­по­ти се бе­рат, ко­га­то пло­дът е вече из­бис­т­рен и е раз­вил вку­са и аро­ма­та си, но все още не е за­почнал да омек­ва и не се раз­ва­ря­ва. Кон­сер­в­ни­те сор­то­ве с хру­щя­лес­то ме­со, не­от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та, тряб­ва да се бе­рът, след ка­то на­пъл­но раз­ви­ят вку­со­ви­те си качес­т­ва.

Чер­ве­ни­те нек­та­ри­ни­ под­веж­дат

Яр­кочер­ве­на­та прив­ле­ка­тел­на ок­рас­ка на нек­та­ри­но­ви­те сор­то­ве чес­то ста­ва причина пло­до­ве­те да се бе­рат пре­див­ре­мен­но. Нек­та­ри­ни­те са го­то­ви за бра­не, ко­га­то пло­до­во­то ме­со за­почне съв­сем ле­ко да омек­не и вече при­те­жа­ва доб­ре раз­вит вкус и аро­мат.


Сор­то­ве

Има ог­ром­но раз­но­об­ра­зие, зре­ят от юни до ок­том­в­ри

Прас­ко­ва­та е пред­с­та­ве­на от мно­гоб­ро­ен и раз­но­об­ра­зен сор­ти­мент. Пред­пола­га се, че в све­то­вен ма­щаб има око­ло 5000 сор­та.

В за­ви­си­мост от сро­ка на зре­е­не прас­ко­ве­ни­те сор­то­ве са ран­ни, ко­и­то зре­ят през ме­се­ци­те юни и юли; лет­ни - юли и ав­густ, и къс­ни - сеп­тем­в­ри и ок­том­в­ри. То­ва по­каз­ва, че прас­ко­ва­та е един­с­т­ве­ният ово­щен вид, кой­то се от­г­леж­да у нас, пред­с­та­вен от та­ко­ва го­ля­мо раз­но­об­ра­зие на сор­то­ве, ко­и­то зре­ят неп­ре­къс­на­то от юни до ок­том­в­ри.

В за­ви­си­мост от мъх­на­тост­та на ко­жи­ца­та, от кон­сис­тен­ци­я­та на ме­со­то и от срас­на­лост­та му с кос­тил­ка­та различните сор­то­ве са обик­но­ве­ни (съ­щин­с­ки), хру­щял­ки (па­вии, клин­го­ве) и нек­та­ри­ни. Обик­но­ве­ни­те прас­ко­ви имат мъх­на­ти пло­до­ве, в пъл­на зря­лост ме­со­то им е въз­ме­ко и кос­тил­ка­та им се от­де­ля (с из­к­лючение на най-ран­ни­те). Из­пол­з­ват се пре­дим­но за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние.

Хру­щял­ки­те имат мъх­на­ти пло­до­ве и плът­но, хруп­ка­во пло­до­во ме­со, ко­е­то не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. Из­пол­з­ват се за пре­ра­бот­ка.

Нек­та­ри­ни­те ня­мат вла­син­ки вър­ху ко­жи­ца­та. Кос­тил­ка­та им се от­де­ля от пло­до­во ме­со.

Почти всички сор­то­ве прас­ко­ви са са­моп­лод­ни (са­мо­фер­тил­ни) и пло­до­да­ват без чуж­до оп­раш­ва­не. У нас из­к­лючение пра­ви по-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ния сорт Ха­ле, кой­то има де­фек­тен пра­шец.

Мно­гоб­рой­ни­ят прас­ко­вен сор­ти­мент е в ре­зул­тат на про­дъл­жи­тел­на сор­то­по­доб­ри­тел­на ра­бо­та и от­бор на мес­т­ни фор­ми, раз­м­но­жа­ва­ни в ми­на­ло­то със се­ме­на (кос­тил­ки), как­то и на уси­ле­на це­ле­на­сочена меж­ду­сор­то­ва хиб­ри­ди­за­ция, про­веж­да­на в мно­го стра­ни в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия. Ос­нов­ни­те на­со­ки в се­лек­ци­он­на­та дей­ност са по­лучава­не на сор­то­ве за пряс­на кон­су­ма­ция с ед­ри, доб­ре оц­ве­те­ни пло­до­ве, с жъл­то пло­до­во ме­со, ко­е­то се от­де­ля от кос­тил­ка­та и доб­ре да се за­паз­ват при тран­с­пор­та. За пре­ра­бот­ка съ­що се пред­почитат сор­то­ве с жъл­то пло­до­во ме­со, но да не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. На­рас­т­ва ин­те­ре­сът и към нек­та­ри­но­ви­те сор­то­ве.

Род­но

Бъл­гар­с­ки­те са с от­лични качес­т­ва

Сор­то­во­то раз­но­об­ра­зие у нас е дос­та го­лямо неп­ре­къс­на­то се раз­ши­ря­ва в ре­зул­тат на ин­т­ро­дук­ци­я­та и мес­т­на­та се­лек­ция. Осо­бе­но ин­тен­зив­но за­почна внед­ря­ва­не­то на но­ви сор­то­ве след 1966 го­ди­на. Сор­ти­мен­тът неп­ре­къс­на­то се по­доб­ря­ва, ка­то се изос­та­вя от­г­леж­да­не­то на ня­кои по-ма­ло­цен­ни сор­то­ве, ко­и­то се за­мес­т­ват с но­ви, с по-доб­ри сто­пан­с­ки качес­т­ва. Ут­вър­де­ни са над 20 ос­нов­ни и над 10 до­пъл­ни­тел­ни сор­та за пряс­на кон­су­ма­ция, ко­и­то зре­ят неп­ре­къс­на­то през ця­ло­то ля­то до­към сре­да­та на ок­том­в­ри. От сор­то­ве­те за пре­ра­бот­ка се раз­м­но­жа­ват над 10 ос­нов­ни и още тол­ко­ва до­пъл­ни­тел­ни. Нек­та­ри­ни­те у нас са пред­с­та­ве­ни с око­ло 8 ос­нов­ни и 7 до­пъл­ни­тел­ни сор­та.

За пряс­на кон­су­ма­ция

Вкус­ни и сочни, кос­тил­ка­та им се от­де­ля

Мейк­рест е един от най-ран­ни­те сор­то­ве. Зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на юни. Има сред­но ед­ри пло­до­ве със зе­ле­ни­ка­ва до оран­же­во­жъл­та ок­рас­ка, пок­ри­та с тъм­ночер­ве­но. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, плът­но и уме­ре­но слад­ко. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, по­лу­от­де­ля­ща се.

Сприн­голд зрее през пос­лед­на­та де­сет­д­нев­ка на юни. Пло­до­ве­те са сред­но­ ед­ри, зла­тис­то­жъл­ти, из­ця­ло пок­ри­ти с кар­ми­но­ви иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Ко­линс се по­я­вя­ва на па­за­ра в начало­то на юли. Има сред­но ед­ри, ле­ко удъл­же­ни пло­до­ве, зе­ле­но до ка­фя­во-жъл­ти, пок­ри­ти с раз­ми­та чер­ве­ни­на с мно­го иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, сочно с въз­ки­се­ло-сла­дък вкус. Не се от­де­ля от кос­тил­ка­та.

Кар­ди­нал зрее към сре­да­та на юли. Има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, зла­тис­то­жъл­ти пло­до­ве, пок­ри­ти с раз­ми­та и на иви­ци чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Юл­с­ка ед­ра съ­що зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, по-го­ля­ма­та им част е оц­ве­те­на в чер­ве­но. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, уме­ре­но ме­ко, сочно, с въз­ки­се­ло-сла­дък вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Сен­т­ри има ед­ри, ле­ко удъл­же­ни пло­до­ве, с жъл­та ко­жи­ца, почти из­ця­ло пок­ри­та с мре­жес­та чер­ве­ни­на. Ме­со­то е жъл­то, неж­но, със слаб аро­мат и до­бър вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на юли.

На Ма­рия Лу­и­за пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, пок­ри­ти почти из­ця­ло с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, неж­но, то­пя­що се, с до­бър вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на юли.

Флей­вър­к­рест е със сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с по­вър­х­нос­т­на ко­рем­на браз­да. Ко­жи­ца­та е жъл­та, пок­ри­та почти из­ця­ло с лъс­кав чер­вен цвят. Ме­со­то е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, уме­ре­но плът­но, с фин стро­еж и до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Бе­ре се към края на юли.

Дик­си­ред има сред­но ед­ри, със зак­ръг­ле­но плос­ка фор­ма пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е жъл­та, тън­ка, от­де­ля се от пло­до­во­то ме­со, пок­ри­та почти из­ця­ло с ин­тен­зив­но чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, оц­ве­те­но в чер­вен цвят око­ло кос­тил­ка­та, слад­ко, сочно, аро­мат­но, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та. Пло­до­ве­те зре­ят през пър­ва­та по­ло­ви­на на ав­густ, при­год­ни за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние и за пре­ра­бот­ка.

Еле­гант лей­ди има сред­но ед­ри пло­до­ве, си­мет­рични, с къл­бо­вид­на фор­ма. Ос­нов­ни­ят цвят на ко­жи­ца­та е жълт, но е пок­рит почти из­ця­ло с лъс­ка­во чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, плът­но, хру­щя­лес­то, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. При­год­но е за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние и за пре­ра­бот­ка. Мно­го доб­ре по­на­ся ма­ни­пу­ла­ция и тран­с­порт.

Ред­хей­вън се по­я­вя­ва на па­за­ра към края на юли до начало­то на ав­густ. То­зи сорт има ед­ни от най-ед­ри­те пло­до­ве, с къл­бо­вид­на фор­ма, жъл­ти, ка­то по-го­ля­ма­та им част е пок­ри­та с раз­ми­та и на иви­ци мно­го ин­тен­зив­на чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, бле­дочер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, сочно, слад­ко-въз­ки­се­ло с до­бър вкус. Кос­тил­ка­та е ед­ра, от­де­ля се от пло­до­во­то ме­со. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Ред­топ зрее през пър­ва­та по­ло­ви­на на ав­густ. Срав­ни­тел­но ус­тойчив е на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, ли­мо­не­но­жъл­ти, из­ця­ло пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е плът­но, сочно, с до­бър вкус. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, от­де­ля се от ме­со­то. При­го­ден е и за пре­ра­бот­ка.

Гло­у­хей­вън се сре­ща на па­за­ра към сре­да­та на ав­густ. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, пок­ри­ти почти из­ця­ло с ин­тен­зив­на чер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, слад­ко, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, с мно­го доб­ра кон­сис­тен­ция и вкус. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, от­де­ля­ща се от пло­до­во­то ме­со. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Сън­к­рест зрее съ­що към сре­да­та на ав­густ. Има ед­ри, зак­ръг­ле­ни, от­с­т­ра­ни ле­ко сплес­на­ти, жъл­ти, пок­ри­ти с тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то със зачер­вя­ва­не око­ло кос­тил­ка­та, мно­го плът­но и сочно, с при­я­тен вкус, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Крес­т­хей­вън ни рад­ва с уз­ре­ли­те си пло­до­ве през пос­лед­на­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Те са ед­ри, ле­ко не­си­мет­рични, жъл­ти, пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка, на­не­се­на раз­ми­то или на иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, уме­ре­но ме­ко, сочно, с при­я­тен вкус. Кос­тил­ка­та е ед­ра, от­де­ля се от ме­со­то. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Ел­бер­та зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, елип­со­вид­ни, от­с­т­ра­ни сплес­на­ти, жъл­ти, пок­ри­ти час­тично с раз­мит чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е свет­ло­жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, сочно, слад­ко - въз­ки­се­ло, ле­ко на­горчава, при­ят­но на вкус. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, от­де­ля се от ме­со­то.

Фа­йет се по­я­вя­ва съ­що в края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са мно­го ед­ри, жъл­ти, пок­ри­ти с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, стег­на­то, сочно, с при­я­тен вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Ахе­лой зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, оран­же­во­жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, плът­но, сочно, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Ус­тойчив е на браш­нес­та ма­на и е под­хо­дящ и за пре­ра­бот­ка.

Рио озо джем се бе­ре през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри, елип­со­вид­ни и не­си­мет­рични пло­до­ве, отчас­ти пок­ри­ти с чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, сочно, слад­ко-ки­се­ло, с до­бър вкус, не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Пет­ричка зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­вен цвят, кой­то пре­ми­на­ва в иви­ци и пет­на. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Съ­мър­сет е един от най-къс­ни­те сор­то­ве. Зрее в края на сеп­тем­в­ри до начало­то на ок­том­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, бле­до­жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с раз­ми­та на иви­ци или пет­на чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, влак­нес­то, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Фе­ър­тайм е мно­го къ­сен сорт. Зрее до сре­да­та на ок­том­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, жъл­ти, пок­ри­ти с по-го­ля­ма­та част с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, плът­но, сочно, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

За лю­би­те­ли­те ово­ща­ри пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес още сор­то­ве­те Ха­ле и Ма­ри­голд.

Ма­ри­голд зрее към сре­да­та на юли. Има сред­но ед­ри, овал­ни пло­до­ве със сер­нис­то­жълт цвят, пок­рит с чер­ве­ни пет­на или ко­си иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно, слад­ко, с до­бър вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та.

Ха­ле зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с жъл­та ок­рас­ка, пок­ри­та с раз­мит чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е свет­ло­жъл­то, с чер­ве­ни­на око­ло кос­тил­ка­та, плът­но, сочно, слад­ко-въз­ки­се­ло, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Има де­фек­тен пра­шец и се нуж­дае от чуж­до оп­раш­ва­не. Мо­же да се из­пол­з­ва и за пре­ра­бот­ка.

Ос­вен опи­са­ни­те сор­то­ве за пряс­на кон­су­ма­ция у нас се раз­м­но­жа­ват и още до­пъл­ни­тел­ни сор­то­ве, ня­кои от ко­и­то са мес­т­на се­лек­ция, а дру­ги са ин­т­ро­ду­ци­ра­ни от раз­лични стра­ни. Се­лек­ци­я­та и ин­т­ро­дук­ци­я­та про­дъл­жа­ват и се­га, с ко­е­то се об­но­вя­ва и раз­но­об­ра­зя­ва сор­ти­мен­тът.

За пре­ра­бот­ка

Ог­леж­дат се в го­ле­ми на­саж­де­ния, не са за мал­кия двор

Сор­то­ве­те за пре­ра­бот­ка (хру­щял­ки­те) не пред­с­тав­ля­ват осо­бен ин­те­рес за лю­би­те­ли­те ово­ща­ри. Те се от­г­леж­дат в по-го­ле­ми­те про­миш­ле­ни на­саж­де­ния, про­дук­ци­я­та от ко­и­то се пре­да­ва в кон­сер­в­ни­те пред­п­ри­я­тия. От тях по-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние у нас имат сор­то­ве­те:

Ред бърд клинг, ко­я­то зрее в начало­то на юли. Има сред­но ед­ри, зе­ле­ни­ка­во-жъл­ти пло­до­ве, пок­ри­ти на мал­ки сек­то­ри с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка.

Ма­рия Се­ре­на е го­то­ва за при­би­ра­не през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на юли. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, зак­ръг­ле­ни, жъл­то оц­ве­те­ни, без пок­рив­но чер­ве­но оц­ве­тя­ва­не.

Тун­д­жа 1 зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри.

Ад­ри­а­ти­ка има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, с по­вър­х­нос­т­на ко­рем­на браз­да пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е оран­же­во-жъл­та, със сла­бо чер­ве­но оц­ве­тя­ва­не. Ме­со­то е жъл­то­о­ран­же­во, плът­но хру­щя­лес­то, слад­ко, ле­ко аро­ма­тично, при­год­но за пре­ра­бот­ка, не­от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та. Зрее към края на юли.

Ко­ро­на­до е го­тов към края на юли - начало­то на ав­густ. Има сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни до къл­бо­вид­ни пло­до­ве, жъл­ти, с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка на мал­ка част и кар­ми­не­ни пет­на.

Шас­та зрее през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни, не­си­мет­рични пло­до­ве, с жъл­та ок­рас­ка и ле­ко зачер­вя­ва­не.

Бей­би голд 6 е го­то­ва към сре­да­та на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, жъл­ти, пок­ри­ти отчас­ти с чер­ве­на ок­рас­ка.

Бей­би голд 7 зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, ле­ко не­си­мет­рични, жъл­ти, със сла­бо зачер­вя­ва­не на пет­на.

Ан­д­рос се бе­ре през тре­та­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, отчас­ти чер­ве­ни.

Бей­би голд 8 зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­ни пет­на и иви­ци.

Бей­би голд 9 мо­же да се при­би­ра през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни, сер­нис­то­жъл­ти, отчас­ти с чер­ве­ни пет­на и иви­ци пло­до­ве.

Хел­форд 2 зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, със сла­бо чер­ве­ни иви­ци и пет­на.

До­пъл­ни­тел­но са вне­се­ни у нас още 7-8 ком­пот­ни сор­та, ка­то сор­ти­мен­тът неп­ре­къс­на­то се раз­ши­ря­ва.

Всички ком­пот­ни сор­то­ве имат жъл­то, крех­ко, сочно, плът­но пло­до­во ме­со, ко­е­то не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. При­год­ни са и за ме­ха­ни­зи­ра­но при­би­ра­не, ко­е­то мо­же да се осъ­щес­т­ви в по-го­ле­ми­те про­миш­ле­ни на­саж­де­ния.

Нек­та­ри­ни

Рас­те ин­те­ре­сът към "го­ли­те" прас­ко­ви

Нек­та­ри­но­ви­те сор­то­ве у нас са по-сла­бо раз­п­рос­т­ра­не­ни и бро­ят им е по-ог­ра­ничен. Те са под­хо­дя­щи за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка. Тър­сят се мно­го на па­за­ра и са със срав­ни­тел­но по-ви­со­ка це­на. Ос­нов­ни­те сор­то­ве раз­п­рос­т­ра­не­ни у нас, са:

Ред­джу­ун, кой­то зрее към сре­да­та на юли. Пло­до­ве­те са дреб­ни до сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни до яй­це­вид­ни, почти из­ця­ло пок­ри­ти с тъм­ночер­ве­на лъс­ка­ва ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, то­пя­що се, сочно, ле­ко аро­ма­тично, въз­ки­се­ло-слад­ко, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та.

Ню Джър­си 59 се бе­ре през тре­та­та де­сет­д­нев­ка на юли. Има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, пок­ри­ти из­ця­ло с тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, то­пя­що се, слад­ко-въз­ки­се­ло, сочно, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Му­ун­г­ранд зрее към края на юли - до начало­то на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни, из­ця­ло пок­ри­ти с лъс­ка­вочер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно, то­пя­що се, слад­ко до въз­ки­се­ло, с при­я­тен вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Нек­таг­ранд 4 има сред­но ед­ри до ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с ос­но­вен жълт цвят, пок­рит почти из­ця­ло с лъс­ка­ва чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на юли и е под­хо­дя­ща за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве. По­на­ся ма­ни­пу­ла­ция и тран­с­порт.

Нек­та­ред 1 има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с во­съчножълт ос­но­вен цвят, пок­рит почти из­ця­ло с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка, с мно­гоб­рой­ни бе­лез­ни­ка­ви точици. Ме­со­то е зла­тис­то жъл­то, ме­ко, мно­го сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко. Не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. Зрее към сре­да­та на юли и се из­пол­з­ва за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Ан­дер­сон има сред­но ед­ри до дреб­ни пло­до­ве, удъл­же­ни, с по­вър­х­нос­т­на ко­рем­на браз­да. Ко­жи­ца­та е жъл­та, почти из­ця­ло пок­ри­та с яр­ко бляс­ка­вочер­вен цвят. Ме­со­то е жъл­то, фи­но, сред­но плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Бе­ре се през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на юли и е под­хо­дя­ща за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в нек­тар.

Мейг­ранд има сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни пло­до­ве, с во­съчно­жъл­та ко­жи­ца, из­ця­ло пок­ри­та с кър­ва­вочер­ве­на раз­ми­та, лъс­ка­ва и прив­ле­ка­тел­на ок­рас­ка. Ме­со­то е зла­тис­то­жъл­то, сочно, то­пя­що се, въз­ки­се­ло-слад­ко, с мно­го при­я­тен вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на юли и е под­хо­дящ за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Съ­мър бю­ти има ед­ри, ле­ко удъл­же­ни, си­мет­рични пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е жъл­та, пок­ри­та око­ло 1/2 с лъс­ка­вочер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е зла­тис­тожъл­то, сочно, то­пя­що се, въз­ки­се­ло-слад­ко, с мно­го при­я­тен вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. При­го­ден е за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Ред дай­мънд е със сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, про­дъл­го­ва­ти, си­мет­рични пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е жъл­та, пок­ри­та почти из­ця­ло с лъс­ка­во чер­вен цвят. Ме­со­то е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, уме­ре­но плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Зрее до­към сре­да­та на ав­густ и е при­го­де­на за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Старк ред­голд има ед­ри, къл­бо­вид­ни, по­ня­ко­га удъл­же­ни пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е яр­ко­жъл­та, пок­ри­та до 70-80 % с яр­кочер­вен цвят и гъс­то раз­по­ло­же­ни точици. Ме­со­то е жъл­то, уме­ре­но плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ и е под­хо­дя­ща за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка.

Ин­дипен­дънс се при­би­ра в начало­то на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни, пок­ри­ти из­ця­ло с лъс­ка­вочер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, с бле­да чер­ве­на ок­рас­ка око­ло кос­тил­ка­та, сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Сън­г­ранд зрее към сре­да­та на ав­густ. Има сред­но ед­ри до ед­ри, овал­ни до къ­со яй­це­вид­ни, из­ця­ло пок­ри­ти с тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, бле­дочер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, мно­го сочно, с при­я­тен вкус, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Фан­та­зия се бе­ре през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са ед­ри, овал­ни, ли­мо­не­но­жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, сочно, слад­ко, въз­ки­се­ло, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Гол­ден­г­ранд зрее през пос­лед­на­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са ед­ри, овал­ни, ли­мо­не­ножъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, то­пя­що се, сочно, при­ят­но на вкус, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Лейт лег­ранд е къ­сен сорт, зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри къл­бо­вид­ни, жъл­ти, пок­ри­ти отчас­ти с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, сочно, слад­ко-въз­ки­се­ло, с до­бър вкус. Кос­тил­ка­та не се от­де­ля от ме­со­то.

Всички нек­та­ри­но­ви сор­то­ве са под­хо­дя­щи за пряс­на кон­су­ма­ция.

По­вечето от опи­са­ни­те качес­т­ва на прас­ко­ве­ни­те сор­то­ве, ос­вен от нас­лед­с­т­ве­ни­те осо­бе­нос­ти до го­ля­ма сте­пен се оп­ре­де­лят от ус­ло­ви­я­та на мес­то­рас­те­не­то и гри­жи­те, ко­и­то се по­ла­гат за прас­ко­ве­ни­те дръвчета. Ре­ша­ва­що вли­я­ние в то­ва от­но­ше­ние имат хра­ни­тел­ният и оп­ти­мал­ният во­ден ре­жим на почва­та, а съ­що та­ка и нор­мал­но­то на­то­вар­ва­не на рас­те­ни­я­та с пло­до­ве. (снимка)

Има го­ля­мо значение в све­та и у нас

Бъл­га­рия по­па­да из­ця­ло в ев­ро­пейс­ка­та зо­на на про­миш­ле­но от­г­леж­да­не на прас­ко­ва­та. През 1950 г. у нас е има­ло по-мал­ко от 2000 дка с та­зи овош­ка, а към 1966 г. те дос­ти­гат над 18 000 дка и то­ва пра­ви на­ша­та стра­на ед­на от го­ле­ми­те про­из­во­ди­тел­ки, на­реж­да я на 5-о мяс­то в Ев­ро­па и на 8-о в све­та.

В пос­лед­ни­те го­ди­ни обаче го­ля­ма част от прас­ко­ве­ни­те на­саж­де­ния са уни­що­же­ни и се­га про­из­вод­с­т­во­то на то­зи це­нен плод у нас е ми­ни­мал­но. То­ва на­ла­га да се взе­мат мер­ки и Бъл­га­рия да се въз­с­та­но­ви ка­то един от во­де­щи­те про­из­во­ди­те­ли на цен­ния плод, за­що­то той се тър­си не­ог­ра­ничено за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка.

Ви­со­ки­те вку­со­ви и тех­но­ло­гични качес­т­ва на прас­ко­ви­те, хла­дил­на­та тех­ни­ка и бър­зият тран­с­порт, мощ­на­та кон­сер­в­на про­миш­ле­ност и на­личието на го­лям брой сор­то­ве с цен­ни сто­пан­с­ки качес­т­ва са ус­ло­вия за бър­зо­то уве­личава­не на про­из­вод­с­т­во­то. Пло­до­ве­те са с прив­ле­ка­те­лен вън­шен вид, аро­мат, неж­на кон­сис­тен­ция и ос­ве­жа­ващ сок. В тях има хар­мо­нично съчета­ние на за­ха­ри - до 13 %, ор­га­нични ки­се­ли­ни - до 1 %, ви­та­мин С - до 32 мг%, Р - до 56 мг% и по-мал­ко А, В1, В2 и др. Мно­го цен­но е и съ­дър­жа­ни­е­то на ми­не­рал­ни­те со­ли на ка­лия, кал­ция, маг­не­зия, фос­фо­ра, же­ля­зо­то. Всичко то­ва пра­ви прас­ко­ва­та и про­дук­ти­те от нея цен­ни как­то за здра­ви, та­ка и за бол­ни хо­ра. То­зи плод дейс­т­ва бла­гоп­ри­ят­но при ане­мии, тъй ка­то сти­му­ли­ра дей­ност­та на чер­ния дроб и под­по­ма­га об­ра­зу­ва­не­то на хе­мог­ло­бин и чер­ве­ни кръв­ни тел­ца, при сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния.

Прас­ко­ва­та е един­с­т­ве­ни­ят дър­ве­сен ово­щен вид, при кой­то нап­ра­ве­ни­те ка­пи­та­лов­ло­же­ния за­почват мно­го ра­но и бър­зо да се въз­с­та­но­вя­ват.

Оза­ха­ре­ни прас­ко­ви

На­пъл­но зре­ли прас­ко­ви се почис­т­ват от мъ­ха и се раз­ряз­ват по браз­дичка­та на две по­ло­ви­ни. Кос­тил­ки­те се от­де­лят, а пло­до­ве­те се пос­та­вят във врящ си­роп, при­гот­вен от 1 кг за­хар и 1 л во­да за 2 кг прас­ко­ви. След ка­то по­в­рят 5 - 10 мин, пло­до­ве­те се от­д­ръп­ват от огъ­ня. На дру­гия ден си­ро­път се от­де­ля от пло­до­ве­те, заг­ря­ва се до за­ви­ра­не и се из­сип­ва вър­ху тях. На след­ва­щия ден пло­до­ве­те се пос­та­вят да зав­рят и се от­цеж­дат от го­ре­щия си­роп, ка­то се пос­та­вят вър­ху си­то. След ка­то по­за­съх­нат, те се на­реж­дат вър­ху таб­ла, пос­т­ла­на с хар­тия, овал­ват се в крис­тал­на за­хар и се су­шат в сла­ба фур­на (40 - 500С).

Из­су­ше­ни­те пло­до­ве се на­реж­дат в ку­тии или в бур­ка­ни, меж­ду ре­до­ве­те се пос­та­вя лист хар­тия. Под­на­сят се за де­серт и ка­то ме­зе за ра­кия.

От­це­де­ни­ят си­роп е мно­го при­я­тен и мо­же да се упот­ре­би при при­гот­вя­не на слад­ки­ши, за под­с­лаж­да­не на чай или да се под­не­се ка­то пи­тие, раз­ре­ден с обик­но­ве­на или га­зи­ра­на во­да. (снимка)


Ав­то­рът на статията "Прас­ко­ва­та" проф. д-р Цо­ло Ми­хай­лов има 40-го­диш­на научно-пре­по­да­ва­тел­с­ка дей­ност. В съ­ав­тор­с­т­во и са­мос­то­я­тел­но е из­дал 7 учеб­ни­ка и учеб­ни по­ма­га­ла за ВУЗ и сред­ни учили­ща, 5 мо­ног­ра­фии и дру­ги научно-по­пу­ляр­ни кни­ги, има над 40 научни пуб­ли­ка­ции и де­сет­ки научно­по­пу­ляр­ни ста­тии. Учас­т­вал е в проучва­не и съз­да­ва­не на овощ­ни ком­п­лек­си в мно­го ра­йо­ни на стра­на­та.

Проф. д-р Цо­ло Ми­хай­лов е един от най-тър­се­ни­те спе­ци­а­лис­ти в об­ласт­та на овощарст­во­то на на­ша­та стра­на.

28.06.2015, проф. д-р Цо­ло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (1) | Добави коментар

Вижте още

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.