То­ва ин­те­рес­но рас­те­ние от се­мейс­т­во Тик­во­ви мо­же да ук­ра­си дво­ра, да за­рад­ва гас­т­ро­но­ми­те, да пос­лу­жи ка­то цяр и да ни е по­ле­зен сът­руд­ник в гри­жи­те за кра­со­та­та.

Ро­дът Лу­фа (Luffa) е пред­с­та­вен от 7 ви­да ед­но­го­диш­ни ли­а­ни, ко­и­то дос­ти­гат до 5 м на дъл­жи­на. Два от тях - еги­пет­с­ка­та лу­фа и ос­т­ро­реб­рес­та­та лу­фа, се кул­ти­ви­рат от не­за­пом­не­ни вре­ме­на. Мла­ди­те им пло­до­ве се из­пол­з­ват за хра­на, от уз­ре­ли­те се пра­вят из­т­ри­вал­ки за ба­ня, а от се­ме­на­та се из­в­лича рас­ти­тел­но мас­ло.

Еги­пет­с­ка­та лу­фа раз­т­ва­ря цве­то­ве­те си сут­рин и се оп­раш­ва от пчели­те. Пло­до­ве­те й са дъл­ги 30-100 см, при­личат на крас­та­ви­ци. Об­вив­ка­та им е тън­ка, лес­но се бе­ли, а вът­реш­ност­та е бя­ла и неж­на.

Ос­т­ро­реб­рес­та­та лу­фа цъф­ти през нощ­та и разчита за оп­раш­ва­не­то на нощ­ни­те на­се­ко­ми. Ней­ни­те пло­до­ве са по-дреб­ни, ръ­бес­ти, с гру­ба ко­ра, ко­я­то се бе­ли труд­но, ме­со­то й е плът­но и твър­до.

Де­бе­ла­та кра­са­ви­ца обича топ­ли­на­та

Лу­фа­та е топ­ло­лю­би­во рас­те­ние, оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра за раз­ви­ти­е­то й е 25-30 гра­ду­са. Ко­ре­но­ва­та й сис­те­ма е сла­ба, раз­по­ло­же­на в по­вър­х­нос­т­ния почвен слой.

За да рас­те доб­ре, почва­та тряб­ва да е топ­ла, рох­ка­ва, бо­га­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. На плът­ни, пре­ов­лаж­не­ни и ки­се­ли почви ня­ма сми­съл да се за­ся­ва. Мяс­то­то тряб­ва да е слънчево, за­щи­те­но от сил­ни вет­ро­ве.

Се­ме­на­та на лу­фа­та се за­ся­ват нап­ра­во в почва­та, след ка­то пре­ми­не опас­ност­та от сла­ни и зас­ту­дя­ва­ния. За­ся­ва­не­то ста­ва в гнез­да, как­то при тик­ви­те. Доб­ро раз­с­то­я­ние меж­ду тях е 70-100 см. То­ва рас­те­ние не обича пре­саж­да­не­то, за­то­ва е най-доб­ре да се сее на пос­то­ян­но мяс­то. След по­ник­ва­не­то на рас­те­ни­я­та тряб­ва да се оси­гу­ри опо­ра, по ко­я­то да се ка­те­рят. Мо­же да се из­пол­з­ва ог­ра­да­та, ко­я­то ско­ро ще по­тъ­не в буй­на­та зе­ле­ни­на на ед­ри­те лис­та. Мо­же да й се под­гот­ви и те­ле­на кон­с­т­рук­ция как­то на крас­та­ви­ци­те. Склон­ни­те към нес­тан­дар­т­ни ук­ра­си мо­же да об­ви­ят в лу­фа бе­сед­ка­та или пер­го­ла­та.

Ба­ня­та със сит­ни пръс­ки да ста­ва при­вечер

Лу­фа­та се нуж­дае от обил­но по­ли­ва­не, ка­то не би­ва да се пре­ка­ля­ва с чес­то­та­та на по­лив­ки­те. Осо­бе­но сил­но се нуж­дае от во­да през пър­ва­та по­ло­ви­на на ве­ге­та­ци­я­та, ко­га­то уси­ле­но се раз­ви­ва лис­т­на­та ма­са. Тя обича и влаж­ния въз­дух, за­то­ва не е зле през го­ре­щи­те дни при­вечер да й се ус­т­рой­ва ба­ня с дре­бен раз­п­ръс­к­вач към мар­куча. По­ли­ва­не­то се на­ма­ля­ва сил­но през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ, за да ус­пе­ят пло­до­ве­те да уз­ре­ят. Как­то всички от ро­да на тик­ви­те, и лу­фа­та обича то­ре­не­то с раз­ре­ден обор­с­ки тор - вед­нъж на 2 сед­ми­ци. Ако не раз­по­ла­га­ме с обор­с­ки тор, ня­кол­ко пъ­ти през ля­то­то мо­же да се под­х­ра­нят рас­те­ни­я­та с ком­п­лек­с­ни ми­не­рал­ни то­ро­ве, ка­то до­за­та се оп­ре­де­ля по ин­с­т­рук­ци­я­та към тях.

За по-бо­га­та ре­кол­та се пре­по­ръчва още в начало­то на рас­те­жа да се от­с­т­ра­нят най-дол­ни­те 2-3 раз­к­ло­не­ния, а вър­хът на ли­а­на­та да се при­щи­пе на ви­сочина 2-3 мет­ра.

Мла­ди­те пло­до­ве на еги­пет­с­ка­та лу­фа при­личат по вкус на тик­вички­те, но имат ори­ги­на­лен при­я­тен аро­мат. В кух­ня­та на мно­го на­ро­ди те са из­меж­ду лю­би­ми­те зе­ленчуци.

На­род­на­та ме­ди­ци­на пре­по­ръчва нас­той­ки от лу­фа при въз­па­ли­тел­ни про­це­си в но­са и око­ло­нос­ни­те ку­хи­ни. В хо­ме­о­па­ти­я­та се пред­ла­гат ня­кол­ко про­дук­та, при­гот­ве­ни от лу­фа, ка­то ан­ти­бак­те­ри­ал­ни и сла­би­тел­ни сред­с­т­ва.

Но ос­нов­но­то пред­наз­начение на то­ва рас­те­ние е  да да­ва су­ро­ви­на за при­гот­вя­не на до­ма­кин­с­ки гъ­би. Те от­дав­на се от­лично сред­с­т­во за ми­е­не на съ­до­ве и за из­т­ри­вал­ки в ба­ня­та. На­пос­ле­дък мод­ни коз­ме­тични фир­ми про­да­ват гъ­би-лу­фа ка­то сред­с­т­во за ма­са­жи сре­щу це­лу­лит, раз­би­ра се, на ви­со­ки це­ни. А все­ки с мал­ко уси­лия мо­же да си нап­ра­ви та­ка­ва у до­ма.

Гъ­ба соб­с­т­ве­но про­из­вод­с­т­во

В би­о­ло­гична зре­лост пло­до­ве­те на лу­фа­та из­ку­фя­ват, ос­та­ват са­мо ко­ра­та, мре­жа­та от твър­ди жил­ки вът­ре и се­ме­на­та. Тряб­ва са­мо да се пус­не пло­дът за де­се­ти­на ми­ну­ти в ки­пя­ща во­да и след то­ва да се обе­ли ка­то ба­нан. По­лучена­та гъ­ба се про­ми­ва ня­кол­ко пъ­ти със са­пу­не­на во­да, за да пад­нат всички ос­та­тъ­ци от ме­ка­та част, след ко­е­то се из­п­лак­ва. Из­су­ша­ва се доб­ре на слън­це и се на­ряз­ва на парчета с нуж­на­та ни го­ле­ми­на. Пра­вил­но при­гот­ве­на­та гъ­ба не се от­пус­ка в го­ре­ща во­да, ни­то се сви­ва в сту­де­на. Ако ис­ка­ме да си съ­бе­рем се­ме­на за след­ва­ща­та го­ди­на, пре­ди да пус­нем пло­да в го­ре­ща­та во­да, от­ряз­ва­ме еди­ния му край и из­т­ръс­к­ва­ме се­ме­на­та.

(снимка)