Начало › Растения › ЕнциклопедияЗеленчуци › Цикория (Cichorium intybus)

Цикория (Cichorium intybus)

23.09.2010 | Коментари (0)

Цикория (Cichorium intybus)

Вид: Зеленчук
Диворастяща цикорията в България е разпространена масово в ливадите и пасищата и е известна под названието "синя злъчка". Културната е отдалечена от дивата чрез селекция. Днес е търсена в Западна и централна Европа.

Известни са две форми. Кореновидната съдържа значителни количества инулин, което я поставя на едно от първите места между диетичните зеленчучи. След специална обработка на корените се получава кафето под името "Инка".

Салатната се отглежда заради етиолираните (избелени) и зелените листа. Те са също богати на инулин и фруктоза. Известно е, че в брюкселската цикория се ценят и вегетативните пъпки. Етиолираните листа през зимата и пролетта представляват един от ценните и масово консумирани зеленчуци в редица страни, особено във Франция, Белгия и Холандия.

Листата са също ценен фураж за домашните животни в свежо състояние или като силаж.

Сухоустойчивостта, голямата студоустойчивост и малките изисквания към почвата позволяват отглеждането на цикорията на много места. Прекомерното внасяне на азот трябва да се избягва, защото намалява съдържанието на инулин. Добре се развиват растенията при торене с добре угнил оборски тор. Не понасят обаче пресния. Той предизвиква силно разклонение на кореноплодите, а това обезценява продукцията.

След минерални торове цикорията силно повишава добива. Като примерни норми могат да се посочат: 1,8-2 кг амониев нитрат (амониева селитра), 1,5-2 кг двоен суперфосфат и 1,5-2 кг калиев тор (калиев сулфат) на 100 кв. м. Да се избягва калиевият хлорид!

Засява се възможно най-рано през пролетта - още през март. При поливни условия може и през април. Обикновено за 100 кв. м трябват 200 до 250 г семена. След десетина дни се очертават редовете и брюкселската цикория се прорежда. Това не е необходимо за салатната.

Към края на лятото листата се изрязват на 1-2 см над челото. Корените се вадят от октомври до зимата и пролетта.

Форсажът

Салатната цикория се форсира, за да се получат етиолирани листа. Това започва през октомври-ноември и може да продължи до април. Извършва се в специалне помещения или изби, при постоянна температура. Предварително се настила загрят оборски тор върху пласт почва, а отгоре се нареждат снопчета с корените. Листата се развиват много бързо и за 3-4 седмици са готови. Брюкселската цикория може да се форсира и на открито или в обикновени парници.

Добивът на декар е от 100 до 400 кг от 100 кв. м.

Ст.н.с. І ст. д-р Васил РАНКОВ 

 

 

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар