НачалоКалендар на градинаряАвгуст › Важно през август

Август: Важно през август

04.08.2009 | Коментари (0)
Градините не признават летните почивки

Август е горещ месец. По принцип. Случва се и да е дъждовен, но най-често е слънчев, безоблачен. Към края му някак си започва да се чувства, че лятото се готви за път, но каквото и да е, това е най-примамливият месец за лятна почивка. Градината обаче не почива. Напротив. Цъфтят цветя, дървета и храсти рзстилат зелени клони, зреят разни плодове и зеленчуци, други пък тепърва ще зазряват. Така че ние почивали или не, градината си иска полагащите й се грижи.

В цветната градина цъфтят различни едногодишни и многогодишни видове. Радват с разнообразие от багри и форми рози, богородички, циния, тагетес, календула и още много други, но оставени без грижи бързо ще загубят чара си. Трябва да се полива, да се поддържа почвата рохка и чиста от плевели. И зеленият тревен килим ще посърне, не се полива радовно коси. Сега е време да се помисли за поддържане на красотата и през идната година. Примулата, която е отглежгдана вече 3-4 години на едно и също място, е образувала много розетки. Сега трябва да се раздели коренището и новите растения да са засадят на подходящо място. През втората половина на месеца се размножават чрез разделяне на на коренището и на многогодишните астри и делфиниума, на флокса и божура. Към края на месеца пък е редно да се подготвят местата за засаждане на теменужки, маргаритки, незабравки и други, за които разсадът, Благодарение на добрите августовски грижи, ще бъде готов скоро за засаждане.

В зеленчуковата градина най-много грижи създава зрееща реколта. Все по-често трябва да се обират плодовете на плодовите зеленчуци, особено на доматите, краставиците, зеления пипер, патладжана, градинския фасул и бамята. Забавянето е за сметка на развитието на младите завръзи, които не могат да нарастват и да узряват бързо, а това означава по-малко продукция и в повечето случаи с по-лошо качество. Ако сте засадили късни домати, време е от култук под първото съцветие да оформите второ стъбо. Към края на август ще настъпи и времето за първата сеитба на спанака.

В плодовата градина важна грижа си остават поливките. Водата ще се отрази добре на наедряването на плодовете на късните сортове ябълки и круши, както и дюлите. Младите дръвчета, чшято коренова ститема все още не е изградена, са особено чувствителнви на августовскотозасушаване. Две или три поливки с по около 20 л вода на дръвче ще им се отразят благоприятгно. Полезно ще е  и подхранването на ягодите придружено от поливка и окопавмане с малко суперфосфат. В края на август при тях започва залагането на цветни пъпки, а фосфорът подпомага този процес.

Декоративна градина

 През лятото градината се нуждае от много вода

Запасите от влага, които са се натрупали от кратките летни дъждове, обикновено не са достатъчни за растенията за по-дълъг период от една седмица. В случай че не е валял обилен дъжд повче от седем дни, трябва да поливате и то така, че да осигурите влага на растенията за следвашия седемдневен период. Колко им е нужно, зависи от качествата на почвата. Например, богатите на органични вещества почви и почвите с по-тежък механичен състав са по-влагоемни, сравнение с пеъкливите.  

Поставете разпръсквачите на поливната система сред градината и отворете крана за половин час. За да проверите колко надълбоко е попила водата, изкопайте дупка с помощтта на лопата. Ако горният слой на дълбочина 15-20 см е потъмнял и е станал кален, може да спрете изкслючите дъждовалната сисетма. За да предпазите някои по-чувствителни видове растенията от гъбни заболявания,  поливайте ги с лейка без решетка, като мвимавате да не намокрите листата им.

 Компостът е помощник

Ако почвата на вашия участък е прекалено лека, песъклива и не задържа изобщо водата, постарайте се всяка година да внасяте в нея колкото се може повече органични вещества. Най-подходящият такъв източник на ортганични вещества е компост. И най-достъпният! Защото можете да си го приготвяте всяка година в големи количества сами, без да търсите ферми, от които да закупите оборски тор. Приготненият от вас компост, освен че е богат на хранителни за растенията вещесдтва, ще задържа влагата, а това ще рече, че и растенията ще просъществуват подълго време без напояване.

 Време е да засадите фритиларията (снимка)

Ако искате да се порадвате на цъфтежа на фритиларията, позната още като ходжово лале, сега, през август, трябва да пристъпите към засаждането й. Намерете й слънчево място и не забравяйте да помислите за това, че растенията трябва да се  съчетаят хармонично с околните екземпляри на флората. Имайте предвид, че ходжовото лале става високо от 60 до 100 см, затова разстоянието между растенията не трябва да бъде по-малко от половин метър.

Изкопайте ямка с дълбочина 30-40 см. Насипете дъното с пясък за дренаж на дебелина 10 см и засадете в него луковиците. Тази пясъчна възглавница ще предотврати загниването на корените, което се среща често при фритиларията, ако има застояване на вода около тях. След това запълнете ямката с почва, която предварително сте размесили с прегорял компост.

През пролетта, когато се появят и първите млади растения, подхранете с комбинирани торове. Трябва да имате търпение, тъй като фритиларията може да цъфне чак на втората или третата година.

Съвет: Луковиците на ходжовото лале нямат защитна люспа и затова много лесно изсъхват. След като се снабдите с тях от магазина, не трябва да ги съхранявате прекалено дълго. Ако нямате възможност веднага да ги засадите в градината, поставете ги в леко влажен пясък.

 Събирайте семена

През август узряват семената на много цветни култури: от едногодишните - на самозаселия се мак, ибериса, градинския чай, ароматния грах; от двугодишните - на теменужките, камбанките; от многогодишните - на ориенталския мак, карамфилите. Срежете узрелите плодове (кутийки, листенца и др.), разположете ги в сандъчета, които са застлани с хартия и ги поставете на сухо и проветриво място, за да се изсушат. След няколко дни, когато плодовете се разпукнат и семената могат да бъдат извадени от тях, ги съберете в отделни хартиени пакетчета. Не забравяйте да напишете на всяко едно от тях етикет с името на цветето, сорта, годината на събиране на семената и приблизителното им количество. До пролетта съхранявайте семената в прохладно, незамръзващо помещение.

 Почвопокривна красавица за сенчести места

Заедно с такива класически почвопокривни сенкоустойчиви растения като бръшляна, можете да използвате и тройнолистния очиболец (Waldsteinia ternata). (снимка) Това е вечнозелено многогодишно растение с пълзящи вкореняващи се филизи и жълти цветове, които бързо покриват почвата и се чувстват добре под дървета и храсти. Листата му са тъмнозелени, блестящи. Тройнолистният очиболец цъфти обилно и дълго, от април до юни. Височината на растението достига 10 см.

Нуждае се от почва, която е богата на угнили органични вещесдтва. Може да се разпростре на големи повърхности, стига да сте му осигурили пръст, в която влагата не е недостатъчна.

Ландшафтното проектиране и озеленяването на много участъци не минават без използването на тройнолистния очиболец.

 Засаждане на вечнозелени храсти

В края на автуст настъпват благоприятни условия за засаждането на такива вечнозелени растения като рододендрона, туята, тисът, лавровишната и др. (снимка) До есента те трябва да успеят да се вкоренят и по този начин по-лесно да преживеят зимния период. Изкопайте ямката с такъв размер, че в нея свободно да се разположат корените с пръстта около тях. Нужно е преди това да разрохкате почвата на дъното на ямката. Поставете младото растение и запълнете дупката до края с изкопаната преди това почва, като я смесите с компост. След като приключите със засаждането, полейте много добре растението. Преди това обаче трябва да притъпчете почвата около стеблото му.

 Те цъфтят прекрасно и на сянка

Искате да си създадете цветна леха на северната страна на дома си или пък под дървото? За съжаление, голяма част от едногодишните и многогодишни декоративни растения не могат да цъфтят на сянка. Но всички видове имат представители, които да не се страхуват от липсата на преки слънчеви лъчи. Към тези видове се отнасят хостата, астилбето, медуницата, аконитумът и горянчето. Тази група може да се допълни и от родгерсията - мощно тревисто многогодишно растение с релефни листа. Можем да ви предложим още един вариант: направете си на сянка стилизиран горски ъгъл. Засадете в него, например, папрати, а от тревите - пластица (Deschampsia). Тайнственият горски дух на ъгълчето ще придадат камъните и останките от стари дървета, покрити с мъх и лишеи.

 Нова звезда в ладшафтния дизайн

Ако предпочитате да оформите леха в природен стил, вероятно ще харесате и равнецът от сорта Hannelore Pahl. Това растение с височина около 80 см се украсява от юни до септември с нежни прасковени съцветия. Тази разцветка се съчетава с почти всички цветове в градината, но на равнеца от сорта Hannelore Pahl най-много му подхождат партньори със син, небесен или бял цвят.

Равнецът (снимка) се отглежда лесно, няма специфични изисквания към почвата и добре понася засушаването, но на открити места високите растения ще се нуждаят от подпори. Най-добре растат на ярко слънце, и на теени с добри дренажни качества. Наесен отрежете стеблата до равнището на почвената повърхност.

Можете да размножите равнеца, като засеете семена на открито в края на пролетта или разделите туфите на растението наесен или напролет.

 Греблото като вентилатор (снимка)

За аерирането на компостната маса, която сте събрали от растителните отпадъци, можете да забиете в нея във вертикално положение старо гребло, като оставите дръжката отгоре. За да проветрите компоста, трябва да завъртите няколко пъти греблото и да го извадите.

Можете също така да поставите по дължината на купа на всеки 30 см и дълги, не много дебели пръчки, така че краищата им да стърчат от компоста. Когато купчината е готова и компостът прегори, извадете пръчките и проветрете отново, използвайки греблото.

Ако внасяте на всеки 1-2 години в градината си дървесна пепел и компост, отпада необходимостта да внасяте минерални торове. В органичните вещества от компоста и пепелта има достатъчно количество от тях.

Малки съвети

Ако по време на отпуската тревата на моравата ви е много израснала, трябва да я косите най-малко три пъти: първо на височина 10-12 см, след седмица - на 7-8 см, и след още седем дни - до 4-5 см.

Изкопайте храста на източният див слънчоглед (Doronicum), разделете го с ръце, като на всяка част трябва да има розетка с листа и отрязък от коренищата с корени. Засадете ги на новото място на полусянка на разстояние 50 см един от друг.

На сенчесто място на влажна, богата на хранителни вещества почва ще расте добре и астилбето до 10 години без пресаждане. Коренищата на храста обаче ще нарастват на височина и ще се вдървесиняват, а растението ще остарява. Можете да го разделите с остър градински нож, за да може на всяка част да има коренища с корени и няколко пъпки. Листата изрежете. Засадете на ново място на сянка. Разстоянието между растенията трябва да е 30-50 см, в зависимост от височината им.

Различните ралици могат да растат на едно място без пресаждане от 3 до 7 години. Трябва да разделяте особено старите екземпляри.

При благоприятни условия трябва да делите и пресаждате дицентрата, въпреки че тя може да расте на едно място много години. През лятото нейната надземна част напълно изсъхва. Затова през пролетта трябва да набележите къде е разположено коренището й. Изкопайте го и го разделете внимателно, тъй като то е много чупливо.

Стаи и балкони

 Лантаната - страстната поклонничка на слънцето (снимка)

Лантана камара е едно от най-популярните саксийни растения. През цялото лято ярките й топчести съцветия украсяват балкона, постепенно променяйки своята окраска. Лантаната расте бързо, затова няколко пъти през лятото филизите трябва да се прищипват или отрязват. Можете да използвате тези части като резници за размножаване - в това време те лесно ще се вкоренят. За резници се взимат краищата на клонките с дължина 8-12 см, долните листа се премахват, като се оставят само 2-4 отгоре. Лантаната увяхва бързо, затова резниците трябва веднага да се завият в мокър вестник. Така се запазват свежи докато запълвате малките сандъчета или саксии със свежа почва. Леко я трамбовайт и с тънка пръчица направете дупките, в които да поставите резниците. Засаждайте ги до половината от височината и, така че да останат засипани с повача един-два възела, където по-рано са били листата. Ако поставите саксията или сандъчето на засенчено място с влажен въздух, след 4 седмици ще се появят корени.

Ароматното чудо

Клеродендрумът бунгеи (Clerodendrum bungei) (снимка) е голямо многогодишно растение, което се чувства комфортно както под преките лъчи на слънцето, така и в лека сянка. В средата на лятото то се покрива с големи (с диаметър 9-11 см) шапчици с много ароматни виолетови цветове. А сортът Pink Diamond има още едно достойнство - по края неговите листа са украсени с кремава линия.

Клеродендронът може да се остави на свеж въздух до първите есенни студове. В регионите с по-мек климат той може да се отглежда в градината, където този много декоративен разклоняващ се храст достига височината на човешки ръст. През първата година след засаждането почвата около храста се препоръчва да бъде покрита през зимата със сухи листа.

Като саксийна култура той се нуждае от редовно обилно поливане и подхранване с течни торове за цъфтящи растения веднъж в седмицата до средата на август.

 Как да спасите засъхналите растения?

Ако през почивните дни не сте си вкъщи, има опасност стайните и балконските растения да засъхнат поради липса на вода. След като се приберете и видите подобна ситуация, не се опитвайте да възстановите водното равновесие в саксиите с обикновена лейка - водата просто ще се стича към подложката на саксията през големите пукнатини в почвата на растенията. Най-добре е веднага да потопите саксията в кофа с вода и да държите там, докато на повърхността на водата спрат да излизат въздушни балончета. След това саксията трябва внимателно да се извади, да оставите водата да се изцеди и едва тогава може да я поставите на предишното й място. Така влагата в саксията ще е достатъчна растението да оживее. Оттук нататък можете да поливате по обичайния начин.

 Колекция от най-добрите аромати

Нито едно стайно растение не може да се похвали с такъв разнообразен аромат, какъвто притежава южноафриканското ароматно мушкато. Струва си да потъркате с пръсти листата му и веднага ще усетите силния аромат на ананас или ябълка, портокал или лимон, мента или джинджифил. Благодарение на това забележително свойство южноафриканското ароматно мушкато много се използва в кулинарията за приготвянето на желета, пудинги, чай или сладкиши.

Ароматното мушкато винаги се чувства добре на осветено слънчево място на балкона или терасата. То бързо се разраства, не се нуждае от специални грижи, може дълго време да преживее без вода. Прекалено дългите стебла на растения трябва да се съкратят през лятото. През зимата саксиите с растенията се поставят на прохладно място, където температурата не пада под нула градуса, или в стаята на светъл прозорец. През пролетта, когато преминат опасностите от измръзвания, можете да изнесете съдовете с растенията отново на терасата.

 Малки съвети

Стеблата на саксийните растения през лятото вероятно са надебелели значително. Затова трябва да разхлабите връзките, с които сте ги привързали към колчета или шпалири, за да не се врязват в тъканите на растенията.

На огрените от слънцето южни балкони корените на растенията в тъмните саксии лесно се прегряват. В резултат на това активността им се понижава. Тогава може да се случи листата дори и при редовно поливане да започнат да вехнат. Покрийте саксийте със светла тъкан или ги поставете в просторни кашпи.

Началото на август е благоприятен период за втората формираща резитба на чимшира за оформяне на фигури. Първата такава резитба се прави през пролетта (април-май). Но има и друг вариант: можете да „подстрижете" чимшира само веднъж в годината - в периода от средата на юни до началото на юли.

При нередовно поливане на листата на мушкатото могат да се появят петна, които да завземат постепенно целия лист. Затова в горещото време на годината това цвете трябва да се полива редовно и обилно, за да може почвата в саксиите да е винаги леко влажна.

 Зеленчуковата градина

 Августовски грижи за зелето и карфиола

Горещото и сухо лято не е подходящият климат за тези две растения и затова грижите за тях придобиват особено важно значение. Не са много, но трябва да са навременни. Състоят се в поливане, окопаване и борба с болестите и неприятелите.

Когато зелето и карфиолът са засадени в подходящите срокове, първото окопаване се извършва още през юли. Второто обикновено е в началото на август. Това е моментът, в който си заслужава да се извърши и подхранване. Използват се около 20-30 г амониева селитра и 10-15 г суперфосфат на 10 кв. метра. С това окопаване растенията леко се загърлят. Две до три седмици по-късно се извършва и второ подхранване с амониева селитра и суперфосфат, но тогава дозата на амониевата селитра се съкращава наполовината.

Употребата на тези минерални торове може да изиграе и лоша шега, ако се допусне почвата да се засуши. Няма ли достатъчно влага, торовете ще съдействат и за изсъхването на растенията. Затова почвата трябва да се поддържа винаги влажна, но не и преовлажнена, и след всяка поливка да се разрохква чрез плитко окопаване.

През август младите растения може силно да пострадат от нападения на земни бълхи. Не са изключени и нападения от листни въшки, както и от гъсениците на зелевата нощенка. Опасна е и болестта мана, която при по-висока влажност, най-често в резултат на неправилно поливане, бързо се развива. Всичко това налага повече внимание за бързо вземане на съответни мерки.

 Ако сте мераклии

Ако сте мераклии, можете да се отгледате и китайско зеле. Не мислете, че като е китайско, го докарват от Китай. Вирее на много места, а условията за отглеждането му у нас са идеални. Може да се отгледа като ранно и като късно. Късното отглеждане е по-сигурно, понеже денят става все по-къс и по-къс.

Има различни сортове, но у нас в официалната сортова листа са вписани само Юки и Маноко. Може да използвате и двата, за да видите кой ще ви допадне.

За късното китайско зеле не е нужно да отгледате предварително разсад. Семената се засяват направо в подготвеното за сеитба място. То е там и след тези предшестващи култури, които са и за познатото ви главесто зеле. Подходящият срок за сеитба настъпва в края на юли и продължава до средата на август. Семената се засяват при междуредово разстояние 40-50 см. В реда се засяват рядко, а след поникването се извършва и прореждане, така че между растенията в реда да има 30-40 см разстояние. Оттук нататък грижите са както за главестото зеле и карфиола.

 Засейте си сега магданоз, няма да сгрешите

Една от най-употребяваните подправки, ако не и най-употребяваната, в българската кухня е магданозът. Листата му са толкова по-ценни, колкото от по-млади растения са откъснати. Като имате предвид това, вече може да подновите старата леха с нова. Лятото е много подходящ момент за сеитба. До есента ще може да изрязвате листата на два пъти и още няколко пъти през идната година. На такъв посев като изградите полиетиленов тунел още през януари-февруари, ще имате свеж магданоз в много ранна пролет. Можете да използвате сортове като Титан, Италиански гигант, Халбланге или добре познатия ви Фестивал 68.

Подходящият срок за сеитбата му е първата половина на август. Подходящото място за направа на такава леха с магданоз е освободеното от градинския грах, ранните домати, ранните картофи, ранните краставици и други ранни зеленчуци. Добре е тези зеленчуци да са торени с органични торове. Независимо от това може да употребите по 2 г на квадратен метър суперфосфат и по грам калиев сулфат. Внасяте ги в почвата с една по-дълбока обработка (докъм 20-25 см) и ако тя е суха, предварително поливате. Допълнително  я обработвате, за да я доведете до рохкото градинско състояние и оформяте лехата. Семената може да засеете разпръснато, но най-добре е да ги положите по предварително отбелязани редове на разстояние 10-15 см един от друг. Подходящата дълбочина на сеитба е 1,5-2 см, която може да постигнете, като ги посипете с толкова дебел пласт рохка пръст или като оформите толкова дълбоки браздички.

Семената на магданоза никнат бавно и то при условие на висока почвена влажност. Поливайте до поникването с немного вода, но всеки ден, а по-нататък според нуждата. Отстранявайте редовно и всеки поникнал плевел.

Когато листата достигнат 12-15 см, може да ги изрязвате и използвате. Внимавате да не нараните растежните връхчета, за да се развият нови.

Лукът не може да стои повече в почвата

Времето за прибиране на отглеждания от арпаджик лук настъпва, когато листата полягат. Това е 10-15 дни след като в краищата си те са започнали да пожълтяват. Тези признаци може да ви ориентират през юли, но през август няма причини да се чака, освен в изключителните случаи на много късно засаждане. Направил ли е главите (луковиците), трябва да се извади от почвата, защото и лекото овлажняване в резултат на слабо преваляване ще предизвика вторичен растеж. А такъв лук не подлежи на съхранение за зимата.

Луковиците се изваждат чрез изскубване, но за да не се късат листата и те да си останат в почвата, предварително се подровят. Оттук нататък следва един много важен момент - сушенето. Не случайно на този лук му викат сух, макар луковиците да се запазват сочни. Сушенето се извършва на слънце в продължение на 10-15 дни. Извадените растения се подреждат така, че листата и стъблата да са изложени на слънце, покривайки луковиците от предните редове. Още старите градинари са нарекли този начин на сушене слънчева закалка. Той много помага да не се развие така нареченото шийно гниене по време на съхранението. От слънчевата закалка може да се откажете само ако август е дъждовен. В такъв случай лукът се суши под навес.

 Поливайте зеленчука често, но с мярка

Всички зеленчуци се нуждаят от поливане, особено в горещото лято, когато влагата от почвата бързо чезне. За правилното им развитие и нормално плододаване почвата трябва да е винаги оптимално влажна. Допусне ли се засушаване, обикновено се наблюдава т. нар. върхово гниене  на плодовете, най-вече при доматите и пипера. Незапознатите го възприемат като гъбно заболяване и посягат към пръскачката и препаратите. Обилната поливка след засушаване пък предизвиква напукване на плодовете, най-ясно изразено при доматите, последвано от загниване.

Подходящото време за поливане е сутрин докъм 11 часа. Тогава разликата в температурата на водата, въздуха и почвата е по-малка. От това гледище и вечерните часове са приемливи, но тогава има друга опасност - поради високата влажност през нощта по листата се образуват капчици, а това вече е условие да се развият гъбичките причинители на различни болести по зеленчуците.

 Малки съвети

Ако искате да имате в двора си зелени салати в късната есен, първата половина на август е времето да си засеете семената за получаване на разсад. За около месец става готов за засаждане.

Премахвайте редовно най-долните листа на краставиците и тиквичките. Те са застарели и не изпълняват вече основната си роля. Нещо повече, смята се че с отстраняването им хранителните вещества се насочват към растежния връх и към по-горе разположените завръзи.

Ако отглеждате манголд, нормално е сега да късате листа за кулинарните нужди на домакинството. Откъсвайте не повече от една пета до една четвърт от листата на едно растение. Така посевът ви ще се развива нормално и ще можете да удължите отглеждането му и през зимата.

При беритбата на дините и пъпешите, както на патладжана и тиквичките, използвайте остър нож, за да не разкъсвате стъблата на растенията.

 Овощната градина

 Резитбата на малините започва посред лято (снимка)

С повечето плодни дървета и храсти не е така. При малината се извършва  веднага след прибирането на плодовете. Налагат я биологичните особености на малината. Изключение правят ремонтантните (два пъти плододаващи) сортове.

Малината дава плодовете си на двегодишни леторасти, които до есента загиват. Плодните пъпки по тях са били заложени през септември предната година. Това тъкмо ще става с израсналите през тази година, от които ще очакваме плод през идното лято. За да им осигурим нормално развитие и образуване на повече плодни пъпки, сега трябва да премахнем далите плод леторасти. От тях вече нищо добро не може да се очаква - могат да послужат само за развитието на болестите и неприятелите. Затова без каквото и да било колебание ги изрежете до основата. Направите ли това, значи сте направили много за поддържането на малиновите храсти. Но вие можете още. Никак няма да сгрешите, ако премахнете и млади леторасти, щом са хилави и лошо се развиват. Може и някои от нормалните, растат ли много нагъсто и взаимно си пречат. Премахвайте без жал и тези, които растат в междуредието. Това правете по време на обработките на почвата до настъпването на зимата. Така за пролетта ще ви остане само известна корекция на броя на запазените леторасти, ако е по-голям, и изрязването на върховете, които е възможно да са  измръзнали, а ако не са, дават долнокачествени плодове.

 Няколко условия за срастване не присъдената пъпка

Лятото е времето за така нареченото присаждане на спяща пъпка. Спяща, защото не се развива веднага, а едва напролет. За направата на Т-образния отрез, за изрязването на пъпката от калема и вмъкването и в отреза е ставало неведнъж дума. Мнозина любители постъпват точно според описанията и въпреки това не се радват на успех. Причините могат да бъдат различни, но най-често са коренят в това, че не се спазват някои важни условия. А те са:

  • да се работи с остро ножче, така че отрезите да са безупречно гладки;
  • пъпките да се вземат от добре развити и вдървесинени калеми с правилно оформени листни пъпки;
  • пъпката да се изрязва с тънък пласт дървесина, така че да прилепва добре след привързването;
  • подложката да не е в състояние на буен растеж, тъй като в тази фаза щитчето с пъпката се изтласква (абортира) от интензивно образуващата се в голямо количество калусна тъкан;
  • за присаждане да се използват прохладните часове на деня;
  • да се работи бързо, за да не се допусне изсъхване на повърхностите на отрезите и срезовете.

В някои случаи причина може да са все още неусвоените похвати. Затова е и препоръката да се направят няколко опита с непотребни пъпки и клонки. Много често резултатите са отрицателни поради биологичната несъвместимост между подложка и присадник. Общото правило „семково върху семково, костилково върху костилково" в много случаи е невалидно. Махалебката например не се използва за подложка на бадема. Добра съвместимост се получава когато се присажда:

ябълката - върху дусенови и парадизови подложки, дива ябълка, културни ябълкови сортове и семеначета от тях;

крушата - на дива круша, на културни сортове и на семеначета от дюля и от културни сортове;

дюлята и мушмулата -  на дюля, а мушмулата може и върху глог;

сливата -  върху джанка и културни сортове слива;

черешата и вишната - върху махалебка и диви и културни череши и вишни.

кайсията - на джанка, слива, зарзала или семеначета от кайсиеви сортове;

бадемът - върху бадем;

орехът - върху орех.

 Сега решавате какви дръвчета ще садите наесен

Проблемът стои най-вече пред собствениците на нови имоти. Едно е желанието да бъдат засадени желани видове и сортове, съвсем друго е дали има условия те да растат, да се развиват и да плододават нормално. Питаме се подходяща ли е почвата, няма ли да измръзват през зимата, достатъчни ли ще са валежите?

Отговор на тези въпроси може да даде специалистът. До голяма степен и сами можем да ги намерим. Когато познаваме биологичните особености на различните овощни видове, така подробно описвани в популярните четива за любители овощари, можем да се съобразим с климатичните условия. Сведения за средни, най-високи и най-ниски температури на въздуха и почвата, за количества на валежи по сезони, за сила и посока на преобладаващи ветрове и за други характеристики на климата можем да получим от най-близката метеорологична станция. Но това е само една възможност. Една разходка из района ще покаже какви видове и сортове са засадили преди нас и какво е тяхното състояние. Те говорят много. Някой някога образно ги е нарекъл „живи свидетели" и това им прозвище си е останало и днес. Има ли диворастящи орехи, значи ще виреят и културните сортове. Ако близки и по-далечни съседи се радват на хубави ябълки, няма защо да се колебаете. В подкрепа на точния отговор ще бъдат и сведенията, които може да се получат от стари стопани с опит. Имайте предвид и това, че северните склонове са по-подходящи за отглеждане на овощни дръвчета от южните, защото почвата по тях не изсъхва бързо от лятното слънце. Най-много рискове от измръзване има в затворени полета, където в тихите зимни дни се задържа студен въздух. Речните корита са проветриви и затова са подходящи за повечето овощни видове.

 Поддържайте почвата рохка в лозето (снимка)

Ако някой ви каже, че през август, когато тревата и без това от суша и пек си изгаря, лозето няма нужда от окопаване, не му вярвайте. Поне напълно. Понякога наистина може да се мине и без тази грижа. Твърде често обаче плевели продължават да никнат и да пият водата, която би послужила за наедряване на гроздето. Августовската обработка на почвата ще помогне в тази насока. И тя, както въобще летните обработки, трябва да е плитка - до 5-7 см дълбочина. Така се образува тънък рохкав сух пласт, в който почвената влага не прониква в посока нагоре по капилярен път, за да се изпари във въздуха. Дълбокото разрохкване не е желателно, защото се губи повече влага при просъхването на разрохкания пласт.

Окопаването на лозето става още по-належащо, когато в резултат на засушаване се появят дълбоки пукнатини, доста чести при по-тежките почви. През тях се изпарява влага и от по-дълбоките почвени пластове. В такива случаи чрез плитката повърхностна обработка те до голяма степен се запълват, което намалява вредата от тях.

Окопаванията трябва да се прекратят щом зърната на червените сортове започнат да се прошарват, а на белите - да омекват.

Малки съвети

Не пропускайте да почистите росните корени на новозасадените лозички. За целта се разравят почти до основата и всички корени, покарали по средата и към горния край на подземното стъбло (пръчката) се изрязват, след което се заравят без да се оформя купчинка от рохка пръст. Подходящият момент за тази работа е около средата на август.

Ще помогнете много на гроздето на асмата да натрупа повече захари, ако премахнете листата под гроздовете и другите наоколо, които го засенчват. Така слънцето ще прониква до зърната. Ще постигнете и по-добро проветрение, което е пък условие да не се развива сиво гниене.

Времето до средата на август е все още подходящо за размножаване на къпините от сортовете със стелещи се стъбла чрез върхово вкореняване. Възползвайте се!

Ако сте решили да си направите домашно вино, към края на август трябва да се заемете с подготовката - измиване на съдовете, закисване и опушване със сяра и дезинфекция на помещението, в което ще протича ферментацията.

Растителна защита

 Малко паякообразно може да съсипе цялата градина

Трудно ще го забележите с невъоръжено око - по-малко е от половин милиметър и през лятото е жълтозелено, почти като листата. Наесен, когато листата започнат да променят цвета си и то става червено или червенокафяво. Но видите ли паяжина по долната страна на листата, не се съмнявайте - това е обикновеният  паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae). Всеяден е. Напада повече от 200 вида култури и диворастящи растения. Ще го видите по краставиците, тиквите, патладжана, доматите, фъстъците, фасула, ябълката, сливата, и по различни цветя, декоративни дървета и храсти. (снимка)

Този неприятел спокойно преживява зимата в оранжериите и така развива повече от 20 поколения годишно. На открито зимува като оплодена женска. Мъжките са чувствителни на студ и умират. Още от ранна пролет, щом температурата се повиши към 12 градуса, женските снасят яйцата си и само за няколко дни от тях се излюпват ларвите. Те бързо порастват, стават възрастни и дават нови и нови поколения, които се хранят, смучейки сок от растенията Когато не са вземани мерки, плътността на паяжинооразуващия акар в градината през август взема много сериозни размери, а растенията посърват, съхнат и загиват.

Борбата с този неприятел трябва да започва отрано, но само след доказаното му присъствие. Има ли го, пръсканията продължават и праз август, дори и през септември. Но не само с химически средства трябва да се действа. Много е важно унищожаването на растителните остатъци наесен чрез компостиране и или изгаряне, почистването на старата кора на овощните дървета и лозите и обработката та почвата. От химическите средства за борба се използват акарициди като аполо 50 СК, аполо 60 ЕК, БИ-58, каскейд 5 ЕК, ним азал Т/С, омит 57 Е и други. Този акар има за врагове други акари, хищни, които вече навлизат в системата за борба.

Пазете краставиците от брашнестата мана

Това е една от най-опасните болести по краставицата. От нея страдат и пъпешите, както и други тиквени растения. Причинява се от гъбички (Erysiphe cichoracearum и Sphaerotheca fuliginae).

Болестта напада всички надземни части на растенията - листа, стъбла, плодове. Започва с поява по листата и стъблата на малки петна, покрити с брашнест налеп. Те се разрастват и обхващат целите листа и стъбла. Листата жълтеят, изсъхват и окапват, плодовете стават негодни за консумация.

Развитието на брашнестата мана се благоприятства високата влажност, каквато не липсва в градините и през втората половина на лятото. Затова и късоплодните краставици, отглеждани като късна култура с цел консервиране, са изложени на това заболяване. За ограничавана възможността за появата му от значение е премахването на долните застаряващи листа, правилното съкращаване на страничните разклонения, с което се постига и по-добро проветряване, и поливането в сутрешните часове за да се избегне кондензирането на водни капчици по надземните части.  При поява на първите петна се предприемат и пръскания с растителнозащитни препарати. Пръсканията се извършват през 7-10 дни. Задължително се съблюдава и карантинният срок за препарата. Преди да започне плододаването препарат като топсин М 70 ВП с 14-дневен карантинен срок е подходящ, но след това трябва да се премине към байфидан 250 ЕК или вектра 10 СК със седемдневен карантинен срок, а по време на плододаването може да се използва рубиган 12 ЕК, за който е приет еднодневен карантинен срок при краставиците.

Повредите от шарения гроздов молец са най-видими през август

Това от една страна е защото тогава посягаме към зазряващото грозде, а от друга - защото не е водена до момента борба, числеността на неприятеля е голяма, пораженията - също. При системна борба може изобщо да останат незабелязани, просто да ги няма.

Шареният гроздов молец е малка пеперуда (Lobesia botrana Den et Schiff) . Развива три поколения годишно. Зимува като какавида в пашкулче под старата гора на лозите, в пукнатините на коловете и други подобни места. Вреди нанасят гъсениците. Гъсениците от първото поколение се хранят с цветните пъпки и с цъфналите реси, както и с току-що образувалите се зрънца по дребните гроздчета (ягориди), както ги опилат в паяжина. През юли вредят гъсениците от второто поколение, които се хранят с месестата част на зърната. През август, когато започне да зрее гроздето, летят пеперудите от третото поколение. Нейните ларви също се хранят с месестата част на зърната, като една гъсеничка за изхранването си поврежда по няколко зърна. Приключат ли развитието си, се настаняват по местата за зимуване и какавидират. Вредата от този неприятел е двойна, защото освен преките повреди, създава условия за развитие на сивото гниене.

В борбата срещу този неприятел се използват химически средства, но много голямо е значението на физическите и агротехническите. Ако забележите например по асмата си такива повреди, задължително наесен трябва да обелите старата кора по стъблата, кордоните и рамената и да я изгорите. Ако използвате дървени колове за опора и по тях има кора, нея също отстранете. Обърнете внимание дали и в пукнатините на коловете има пашкулчета с какавиди на неприятеля. Имайте предвид, че целите колове се напукват повече отколкото разцепените наполовина. За пръскане в агроаптеките ще намерите широк набор от инсектициди за борба с този неприятел. Тях използвайте главно за борба срещу гъсениците от първото и второто поколение. Ако пръскате срещу третото, имайте предвид скорошното узряване и се съобразявайте с карантинния срок на препарата. Относително къс (7 дни) е ципермост 25 ЕК, който може да послужи при по-къснозреещи сортове.

 

04.08.2009, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още