НачалоКалендар на градинаряОктомври › Важно през октомври

Октомври: Важно през октомври

29.09.2008 | Коментари (0)

ИМА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА В ГРАДИНАТА

През октомври градината бързо се променя. Припламват в жълто, пурпурно, оранжево, кафяво храсти и дървета, някои от тях садени специално заради тази им есенна премяна. Започват постепенно да посърват лехите с цветя и зеленчуци, уморено се поклащат клоните на плодните дръвчета, освободили се от плодовия си товар. Цялата градина се готви вече за зимната почивка. Но безгрижно време не настъпва.

В цветната градина трябва да са освободят от растителните остатъци лехите с прецъфтелите едногодишни цветя, почвата да се обработи и състоянието й да се подобри с помощта на органични и минерални торове. Стъблата на прецъфтелите многогодишни цветя се изрязват на височина до около 10 см, почвата около тях се обработва и също следва да се обогати с органични торове, а от минералните се използват суперфосфат и калиев сулфат. С първите есени слани гладиолите и далиите ще загинат и малко след това трябва да се извадят клубенолуковиците им за съхранение през зимните месеци. Октомври е все още благоприятен срок за засаждането на вечнозелени дървета и храсти, както и за създаване на тревни площи, но колкото по-рано се свърши тази работа, толкова по-добре. Не бива да се изчаква и с внасянето на топлолюбивите растения от балкони и тераси на подходящо място за зимуване. Към края на месеца започва засаждането на розите.

В зеленчуковата градина дозряват последните плодове на топлолюбивите зеленчуци. Съобразно промените на метеорологичните условия и преди всичко образуването на слани, се вземат мерки за опазването и оползотворяването им. Зелето и карфиолът продължават развитието си и все още се нуждаят от грижи. Те се свеждат главно до поддържане на почвата умерено влажна и до предотвратяване на нападения от вредни насекоми. През втората половина на месеца настъпва времето за изваждане на кореноплодните зеленчуци, каквито са ряпата, морковите и целината. Засажда се на открито чесънът за консумация в зелено състояние през пролетните месеци.

В плодовата градина приключва и беритбата на плодовете от най-късните ябълкови и крушови сортове, обират се и дюлите, а след образуването на първите няколко слани се берат и мушмулите. Важна следберитбена грижа за дръвчетата е да се съберат използваните подпори, да се почисти площта под дърветата от евентуално счупени клонки, почвата да се обработи и обогати при нужда с органични и минерални (фосфорни и калиеви) торове. Началото на месеца е благоприятно време за засаждане на ягоди, а за малините настъпва през втората му половина.

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

Зиморничавите растения вече се прибират вкъщи

Зокумът, лавровото и маслиновото дърво, лимоните и други ваши зелени любимци от тропика и субтропика могат да понесат кратковременни застудявания, без да пострадат. Въпреки това обаче тези моменти са опасни, защото всичко зависи от техния характер. Най-опасни са внезапните застудявания. Тези растения могат да понесат постепенното понижение на температурите много по-добре, тъй като успяват да се адаптират към новите условия.

Ако прогнозите за времето сочат, че се очаква захлаждане, тогава своевременно внесете в помещенията особено чувствителните растения, към които на първо място се отнасят цитрусовите и бугенвилеята. Но не задълго. Веднага след като времето се подобри, може да ги върнете отново на открито, тъй като всеки ден, прекаран на въздух, повишава жизнеспособността им, предотвратява появата на вредители и способства за залагането на цветни пъпки за следващия сезон.

Ако имате много големи саксийни растения, трябва да имате и удобна двуколесна градинска количка. Тогава този транспорт няма да ви е никак труден.

Тайната на изчезващите луковични растения (снимка)

Няколко години след засаждането луковичните растения могат безследно да изчезнат. Причината не е в условията на околната среда или пък в неправилните грижи за тях. Специалистите от Центъра за луковични растения в Холандия са установили някои особености в живота и поведението на луковиците чрез изследвания на много различни растения. Резултатите се оказват следните:

С минзухарите и синчецa дълги години може да расте на едно и също място нарцисът. Сред лалетата завидно място по постоянство на израстването отбелязват хибридите, които са създадени на базата на диворастящите видове - лалетата на Грейг и лалетата на Кауфман, а също така и лалетата от сортовете от групата на Дарвиновите и Фостеровите хибриди. От групата Триумф може да се отбележи сортът Princess Irene.

Тези факти си заслужава да имате предвид сега, когато е времето за засаждане на луковичните растения.

Стилна и ефектна градина с ерики (снимка)

Градина с растения от семейство пиренови може да се създаде и на глинести, както и на богати черноземни почви. Мнозина гледат скептично на такава възможност, тъй като повечето от тези растения виреят на бедни песъчливи почви в умерените ширини на Северното полукълбо. Практиката обаче показва, че подобна градина може да бъде създадена във всяка природно-климатична зона и на всякаква почва. Ако искате да опитате, есента е много подходящ момент за целта.

Ще ви предложим да създадете градина от пиренови, като вместо обикновената калуна използвате ерика карнеа или ерика дарлейнсис. За тяхна компания можете да предпочетете тревисти многогодишни растения като пролетния гороцвет, пелина на Шмидт, картузианския карамфил, коилото или степната трева.

За градината с ерики е идеален южният или югоизточният склон с наклон 30-45 градуса, добре огряван от слънцето. Теренът може да бъде терасиран, така че последното му стъпало да се изравни с основната зелена площ. Тъй като при тези растения кореновата система е повърхностна, почвеният слой с дебелина 50 см им е напълно достатъчен.

За да подготвите мястото, върху обикновената градинска почва направете двадесетсантиметров слой от по-едри камъчета. Това е нужно, за да може през зимата да остава винаги суха почвената смеска, която ще насипете отгоре на слой, не по-малък от 30 см. А нея ще приготвите от едър пясък (50%), варовик (10%), компост (30%) и почва (10%).

Младите дръвчета се нуждаят от сериозна опора

През октомври можете да си засадите дръвче за украса във вашата дворна градина. Изберете подходящото за него място, изкопайте му посадъчната ямка. Нейният обем трябва да бъде най-малко колкото два пъти обема на корените му с почвата по тях. Ако младото растение е с оголена коренова система, ямката трябва да е по-дълбока, за да можете да придадете по-голяма устойчивост на растението с по-дълбокото му заравяне. При засаждането на дърветата е добре да им осигурите и надеждна опора - дървено колче, което да забиете в дъното на посадъчната ямка. Колчето трябва да е на около 15 см от ствола и на височина да достига коронката на дръвчето, без да опира най-ниско разположеното клонче. Засаденото растение може да привържете към опората с въженце или дълга клонка (от върба, повет и др.), преплетена между ствола и колчето във вид на осморка.

Съвет: по края на запълнената с почва ямка направете малко каналче и полейте там растението с вода. Почвата под скоро засаденото дръвче винаги трябва да бъде леко влажна.

Почистете езерото и го подгответе за студа (снимка)

Преди настъпването на трайните студове трябва да се погрижите и за декоративното езеро в градината ви. За да се избавите от падащите листа, можете да покриете водата с метална или пластмасова мрежа. Тя ще ви улесни при почистването.

Ако отглеждате водни лилии, може да презимуват във водата, ако нивото й е над нивото на съда, в който са засадени. Когато няма такава възможност, а и най-сигурно е, да ги извадите от езерото и да ги пренесете в светло отопляемо помещение, като ги поставите в аквариуми или пък в по-големи съдове с вода.

Езерата, които са със стени от бетон, трябва да бъдат източени. Остане ли вода в тях, стените ще се напукат. Ако това е невъзможно да бъде направено, пуснете във водата големи парчета пенопласт. Те могат да спасят стените от напукване. Езерото, което е пресушено, трябва да бъде покрито с найлон или друг покривен материал.

Естествените езера без риби не се нуждаят от допълнителна защита за зимата. Ако пък имате риби, ще трябва да им осигурите помпи за кислород, както и начин за извеждането на вредните газове от водата.

Калифорнийската ешолция и сама се засява

Много от цветята, които отглеждаме в градината, произхождат от Северна Америка. Към колекциите от многогодишни видове флокс и слънчоглед можете да прибавите и калифорнийската ешолция, позната у нас още като калифорнийски мак (Eschscholtzia californica). Това е едногодишно растение, което се отличава с продължителен цъфтеж - от юни до октомври. Когато цветовете увехнат, се образуват плодовете - шушулки със семена, които могат лесно да покълнат. Те могат да бъдат събрани и през следващата година да се засеят. Но ако оставите шушулките на растенията, те ще се разпукнат и семената ще се изсипят на земята. През следващата пролет ще покълнат дружно и градината ще се оживи с веселите краски на калифорнийския мак: бели, жълти, червени или оранжеви. Ще се наложи обаче и да проредите самосева.

 Най-простият метод за размножаване на лиани

Есента е най-подходящото време за размножаване чрез отводи на такива пълзящи растения, като хортензията, клематиса и орловите нокти. Отводите на първо време не се отделят от майчиното растение, което ги снабдява с необходимите им хранителни вещества.

1. Изберете филиза, който е разположен по-близо до почвата. С остър нож направете разрез от долната страна на филиза. Той трябва да бъде с дължина 2,5 см и да достига до центъра на филиза. Отгоре и отдолу на клонката листата трябва да са премахнати.

2. Внимателно сгънете филиза към почвата и го поставете в браздичка с дълбочина 6-8 см. Направете си метална кукичка с U-видна форма и с нея прикрепете филиза към дъното на браздата. Засипете с почва. Върха на филиза трябва да се завърже към колче. Постоянно поливайте с вода отвода, така че почвата да е винаги влажна.

3. След година на отвода ще се образуват силни корени и растението ще може да съществува самостоятелно. Тогава го отделете от майчиното растение и го засадете в градината на предварително подготвеното място.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Източете водата от шланговете и цялата тръбна поливна инсталация в градината, която е без надеждна топлоизолация и която и без това до пролетта няма да използвате. Никак не е изключено ранни студове да й нанесат повреди.

Какво можете да направите от листната маса, която през есента е покрила целият ви двор? Забийте четири дървени кола на разстояние 1 м един от друг във вид на четириъгълник и ги свържете по периметъра им с мрежа. Така ще се получи "бокс", в който да изсипвате опадалите листа. След няколко месеца ще получите подходяща за градината листовка.

Катерливите рози, които са завързани за опори от метал, могат да измръзнат през зимата, за разлика от тези, които са в близост до огради от естествени материал. Металът се изстудява по-бързо и по-силно. За да защитите растенията, свалете ги от опорите, поставете ги на земята и ги покрийте с листа и клонки.

Осигурете надеждна зимна защита на цветната градина. Преди настъпването на силните студове покрийте тревистите многогодишни цветя със слой от опадали листа и клонки.

СТАИ&БАЛКОНИ

Защитете екзотиката

Каква температура може да издържи всяко едно растение, зависи от неговия най-чувствителен орган - коренът. В саксиите растенията са защитени от много по-малко почва, отколкото в градината, и затова са и по-чувствителни към студа. В Южна България и по Черноморието саксийните растения могат да зимуват само покрити с топлоизолиращ материал в ъгъла на градината. В Северна и Централна България обаче трябва да се внасят в незамръзващо помещение. Много листопадни култури могат да преживеят зимата на тъмнина и затова удобно място за тях се оказва и мазето. За вечнозелените растения най-подходяща е прохладната стая или пък оранжерия, в която в студените нощи може да се включи отоплението.

Презимуване на светло или тъмно? Този въпрос възниква при много хора, когато дойде време за прибирането на саксийните растения от балкона. Отговорът му обаче не е прост: всички вечнозелени растения, които запазват листата си през цялата година, трябва да зимуват по възможност на най-светлото място, а растенията, които "хвърлят" листната си маса, могат да се настанят и в слабо осветявани помещения.

Важно

Пълната тъмнина не е идеално условие за презимуване нито за едно растение, тъй като такива екстремни условия не съществуват в природата. Затова в помещения без прозорци малкият източник на светлина (например, лампа за растения) трябва да присъства задължително.

Тези прости правила обаче не са универсални. Работата е в това, че има растения, които са характерни за определени климатични зони и те могат да съхранят зеленината си през зимата, а в други ширини - да я "хвърлят". Към тях например се отнасят цеструмът, бананът, бугенвилеята. През зимата тези растения задължително трябва да се поставят на добре осветено място, най-подходящо е до прозореца. Следващото изключение на правилата са вечнозелените растения от типа на зокума, агапантуса и лавровото дърво, които могат и без много светлина през зимата, но клонките им ще се оголят и през следващата година ще зацъфтят много по-късно от обикновено. Затова за презимуването им е нужна светлина.

Саксийни растения, които могат да презимуват на тъмно

Име на растението оптимална температура, градуси      минимална температура*, градуси 
 Лантана камара 5-15
 Агапантус 5-8
 Картофена палма 5-15
 Бругмансия, хибриди 5-18
 Обикновен нар 3-8
 Смокиня 0-5-10 

Саксийни растения, които трябва да зимуват на светлина

Име на растението оптимална температура, градуси       минимална температура*, градуси
 Олеандър (зокум) 5-10 -5 
 Бугенвилея, хибриди 8-12 5
 Лаврово дърво 0-5 -5 
 Европейска маслина 2-8 -5
 Пасифлора  5-12 0 
 Храстовидна хризантема 8-12 5
 Цитруси  8-12 5 
 Финикова палма 5-10 0
 *Минимална температура, която растенията могат да понесат само кратковременно!

За растенията място винаги ще се намери

Ако нямате зимна градина или остъклена тераса, за презимуването на саксийните растения можете да използвате светлия таван, най-добре с мансардни прозорци, за да може светлината да идва отгоре. Тук можете да държите растенията със средиземноморски произход, например финиковата палма, маслината и зокума. На стълбите, където обикновено винаги е светло и има положителна температура, можете да разположите цитрусoвите култури и палмите.

Важно

Отопляемите жилищни помещения за повечето представители на екзотиката не са подходящи - прекалено топло е за тях. Хладните работилници и мазета, както и по-хладните гостни стаи, за тях са най-добрият избор. Идеален е случаят, ако в помещението има голям прозорец, а температурата не превишава 15 градуса. Мазетата могат да се използват за презимуването на растения само ако няма котел за отопление в тях.

Карибски климат за хеликонията

Тя се счита за едно от най-прекрасните цветя от красивия Карибски басейн. За да имате възможността да й се наслаждавате вкъщи, трябва да й създадете подходящите условия за живот: отоплявана зимна градина с темература, не по-ниска от 18 градуса и постоянна влажност на въздуха не по-малко от 80%. Това растение обича много светлина, но не понася преките слънчеви лъчи. Най-добре се чувства във влажна и богата на хранителни вещества почва под разсеяна от листата на по-големите растения в зимната градина светлина.

Също толкова екзотични и великолепни, но определено по-малко капризни са и декоративните видове от тропиците, като хедихидиумът и костусът. По форма те напомнят хеликонията, но през зимата са доволни и от температура не повече от 10 градуса при влажност на въздуха около 50%. Могат да растат и на огрявано от слънцето място.

Китайска шапка

Така наричат в Германия холмскиолдията (Holmskioldia) - красиво, цъфтящо през зимата растение, подходящо за отопляеми зимни градини (5-18 градуса). Нейните необичайни по форма цветове, оранжеви или виолетово-розови, се появяват през есенните и през зимните месеци. Те се запазват на храста в продължение на седмици. Растението образува рехави разклонени храстчета с височина 1-2 м, които се нуждаят ежегодно от резитба. Тя се прави през март. Обича слънцето и леко овлажнената почва.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Повечето от саксийните растения преминават в състояние на зимен покой. Това е период, в който трябва да се поливат значително по-рядко. До пролетта не се и подхранват. Системно трябва да разрохквате почвата в саксиите, да почиствате мъха, който се образува на повърхността й.

Цъфтящата африканска теменужка, камбанките, бегонията, игликите и някои други, подобни на тях, трябва да се поливат редовно, но умерено и с топла вода. Подхранвайте ги, но не много често, със слаб разтвор на комбинирани минерални торове (половин чаена лъжичка на 1 л вода). Цъфтежът на много от тези растения може да се удължи с помощта на допълнително осветяване с луминисцентна лампа (10-12 часа в денонощието).

Азалеите и камелиите трябва да се държат на светло място, но по-далече от отоплителните уреди, редовно да се поливат и да се опръскват с чиста дъждовна вода или пък с престояла преварена вода със стайна температура. Цветовете им не трябва да се мокрят. За повишаване на влажността на въздуха в стаята можете да поставите на радиатора съд с вода или мокър пясък, да включите портативни овлажнители, фонтанчета и др.

ЗЕЛЕНЧУКОВАТА ГРАДИНА

Спанакът за ранна пролет се засява сега

Ако искате да имате спанак в собствената си градина още преди да е дошла зимата, трябва да го засеете през септември, дори още в края на август. Искате ли обаче да го имате в ранна пролет, началото на октомври е подходящият момент за сеитбата. Засеете ли го в края на зимата, ще го имате в по-късна пролет.

Спанакът е студоустойчиво растение. За да започнат да никнат семената, са нужни само някакви си 3-4 градуса. Пониците издържат и до минус 6-8 градуса, а вече вкоренилите се добре растения не се боят и от минус 20, особено под снежна покривка.

Непретенциозен към температурата, спанакът е взискателен към почвата и нейната подготовка. Хубави листа прави на дълбоки плодородни почви, каквито са в повечето дворни градини. Мястото му е освободеното от фасула, доматите, пипера, картофите и др. Площта се почиства старателно от растителните остатъци на предшественика и почвата се обработва дълбоко. Специално торене обикновено не е нужно, защото спанакът ще се възползва от обилното торене на предшественика, но все пак малка добавка на азотни и фосфорни торове е желателна. Когато почвата в дворната градина е бедна на органично вещество и предшественикът не е торен с оборски тор или компост, сега употребата на 4-6 кг на 1 кв. метър напълно угнил оборски тор или компост ще е полезна мярка. Семената може да засеете в браздички на разстояние 20 см една от друга и плитки до 3-5 см. След заравняването това ще е и дълбочината на сеитбата. Ако успеете да засеете по 2,5-3 г семена на квадратен метър, ще имате нормално гъст посев.

Пак ще гледате зеленчуци и пак семена ще ви трябват

Прибере ли реколтата, градинарят се замисля за семената, които отново ще му трябват. Нормално е. Но не е нормално винаги да разчита на отбраните от собствената му градина семена, та колкото и да му е харесал отгледаният сорт.

Производството на семена е тънка работа и изисква по-специална агротехника. Ако сте се опитали да си отберете семена от някои родовити и ранни домати например, не разчитайте на успех. В повечето случаи те са получени чрез сложни кръстоски и само първото поколение след такова вмешателство има желаните качества. Във второто поколение признаците вече се разпадат и отделните растения приличат на родители и прародители, които, нека не ви изненадва, са много, много малоценни. Фирмите производителки отбелязват на етикета че семето е хибридно първо поколение с буквата F от латинската азбука и цифрата едно - F-1, например домати Балкан F-1. Е, има и сортове различни зеленчуци, които, особено в любителската практика, се размножават чрез домашно отбрани семена, като пипера, на който му казват селски.

Собствено производство, сега закупени или останали ви от тазгодишната сеитба семена може да използвате, стига да ги съхраните правилно. Сухите и проветриви помещения са подходящото за целта място. Погрешно е за амбалаж да използвате стъклени бурканчета или найлонови пликчета. Удобни на пръв поглед, те не са за предпочитане, защото винаги може да се овлажнят от вътрешната страна и да се развият плесени в тях. А стане ли това, кълняемостта им се загубва. Книжните пликчета са нужната ви опаковка.

 Универсалният топинамбур

Наричат го още гулия, градуля, но изглежда най-много е известен с името си земна ябълка. И с право. Клубените, които образува в коренището си, са хрупкави и вкусни. Те са богати на захари, протеини, мазнини, витамини, минерални соли. Може да се употребяват като десерт или за приготвяне на салати (настъргани например с моркови). И като фураж на животните са много ценни, както и зелените стъбла, разбира се. И още две други ползи може да се извлекат. Едната е да речем, че цъфти като слънчогледа (с него са близки роднини) и с едрите си и зелени листа си е истинска украса. Другата е да се използва като кулисно насаждение. Засаден в редица по градинските огради или до лехите със зеленчуци, той ги пази от вятър, поддържа по-висока атмосферна влажност и спира нахлуващите листни въшки, акари и разни други насекоми, носени от вятъра.

Ако искате да имате топинамбур, засадете си го сега, през есента. Нищо не пречи и напролет, но тогава кое по-напред. За засаждане служат дребните клубени. Едри ли са, нарязвайте ги. Поникват дори и обелките, стига пъпките по тях да не са повредени. Тъй като цъфти късно през лятото, семена рядко може да се видят, а още по-малко да се използват. Клубените засаждайте на дълбочина 8-10 см. Ако желанието ви е да го отгледате за украса, това може да направите в отделни гнезда. Когато ще създавате с него кулиси край зеленчуковите лехи, засаждайте ги в една или две редици на около 30 см един от друг. Клубени за консумация може да изваждате от есента до пролетта, когато ви е удобно.

Пръст за здрав разсад се приготвя отрано

Това правило се налага от факта, че ранният зеленчуков разсад се сее през януари и февруари, когато мократа почва по-скоро ще стане на кал за тухли, отколкото благоприятна хранителна среда за младите растения. Затова добрият градинар предвидливо я приготвя още в края на лятото и през есента, когато все още има сухи и сравнително топли дни. Добра хранителна среда за разсад се приготвя от равни части почва, прегорял оборски тор или компост и чист речен, не много ситен пясък. Най-общо съотношението почва-тор-пясък е 1:1:1. Съотношението може да бъде съответно и 1:2:1 или 2:1:1. Песчълива ли е почвата, количеството на пясъка може да бъде по-малко, дори излишно. Повече оборски тор се добавя, когато почвата е бедна. Освен това той я прави по-рохка и влагоемна, по-достъпна за въздуха. С тази цел се е наложила и употребата на торф.

Най-подходящата почва за направа на смеската е глинесто-песъчливата чимовка, т. е. от затревени площи. Не бива да се използва пръст от градината или от места, където през последните години са отглеждани зеленчуци, защото носи заразата на различни болести по зеленчуковите растения. Приготвената смес се съхранява под навес или на купчина, покрита с полиетиленово платно или друг подходящ материал, за да се запази влагата й.

Компостът успешно съперничи на качествения оборски тор

За много любители градинари набавянето на оборски тор често се превръща в проблем. А е съвсем лесно да бъде заменен с компост.

Компостът е добре разложена смес от всякакви растителни и животински отпадъци, както и органични отпадъци от домакинството. Всеки, който отглежда растения, може да си го приготвя. Най-добре е това да става в специално направена яма, но може и на купчини, оградена по подходящ начин. По състав на хранителните за растенията вещества компостът съперничи на оборския тор, а в някои случаи го превъзхожда. За разлика от оборския тор той може да не съдържа плевелни семена.

Прави се по всяко време на годината, но есента, когато има толкова много растителни отпадъци и съдържащите се в тях хранителни за растенията вещества се разпиляват, е много подходящ момент. Използват се растителните остатъци от градината, плевели (трябва да нямат семена), окапали листа. Не бива да се използват листата на ореха и конския кестен.

Подложените на компостиране отпадъци се раздробяват, доколкото това е възможно, насипват се на определеното място и се намокрят с вода. Добре е в нея да се разтвори малко карбамид, но може да се мине и без него. Оформеният пласт се покрива с пръст. Над този покривен пласт се оформя нов пласт от отпадъци и така, докато се изпълни траншеята или купчината. Най-отгоре се покрива с по-дебел пласт пръст и желателно с найлон или друг подобен материал.

Натрупаният материал периодично се разкопава и размесва с лопата, като при нужда се овлажнява. Така компостът "узрява" и обикновено за не повече от година е готов за употреба. В узрелия компост не могат да се различат отделните съставки. Преди употреба се пресява, за да се отстранят някои неразложени компоненти, които отново се връщат за доугниване.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако метеорологичната прогноза предвижда образуване на слана, а след нея по-топли дни, не бързайте се обирането на доматите и пипера. По-добре покрийте растенията (това в дворната градина не е много трудно), за да дозряват плодовете "на корен".

Повечето от зелените домати ще узреят, ако преди влошаване на времето изскубнете растенията и ги окачите под навес, в гаража или друго подходящо помещение.

Късното зеле не се нуждае от нищо друго освен от умерено влажна почва. Дъждове и поливки след засушаване предизвикват напукване на зелките, тъкмо сега, когато за готови за прибиране.

ПЛОДОВА ГРАДИНА

Есенно засаждане на малини и къпини

Малините и къпините може да се засаждат през есента и през пролетта. Есенното засаждане е за предпочитане, защото до настъпването на студовете засадените издънки пускат нови корени, в топли зими, особено в по-топлите райони на страната, корените нарастват и през пролетта развитието на младите растения започва нормално. Подходящото време за засаждане започва през втората половина на октомври и продължава до около двадесетина дни преди обичайното настъпване на студовете в района. При по-късно засаждане има риск младите растения да не се вкоренят и да загинат през зимата. Така че ако сте подготвили терена така, както вече стана дума в миналия брой, може да започвате.

Добри резултати може да очаквате от издънки със силно развити корени. Ако някоя издънка има само две-три "анемични" коренчета, бракувайте я. Използвате ли я, вероятно ще загине, а и да се прихване, ще изостане с година-две в развитието си - чиста загуба на място и време.

И малините, и къпините е най-добре да отгледате в редове - един, два или повече, ориентирани напречно на склона. Това е най-добрият начин да предпазите почвата си от ерозията. Препоръчваното разстояние между редовете за малините е 180-200 см, а в редовете издънките се разполагат на 50-75 см една от друга. Впоследствие редовете ще се изпълнят с нови издънки и ще представляват непрекъсната лента. За къпините може да използвате същите междуредови разстояния, но е по-добре да се придържате към горната граница - 200 см. В реда растенията се засаждат на 1-1,5 м - по-гъсто по-слабо растящи сортове и на по-бедни почви и по-рядко буйнорастящите сортове на богати почви. И малините, и къпините се засаждат в дупки, широки и дълбоки, така че корените им да се разположат нормално, без да се прегъват. Заравят се, притъпкват се и се поливат с по 3-4 л вода. Преди поливката обаче стъблата се прерязват на 10-15 см височина. След поливката растенията се загърлят, за бъдат предпазени от евентуално измръзване.

Бърза помощ за пострадали дървета

Случва се по време на беритбата някои дръвчета да понесат сериозни поражения. Възможно е някой и друг по-дебел клон да се счупи я под тежестта на плодовия товар, я поради невнимание при беритба. С тънките клончета това също често се случва. Често явление е ожулването на кората от стълби, куки, а в по-големи градини от превозни средства.

Признак на принизена загриженост е нанесените рани да се лекуват напролет. Не че дотогава дръвчетата ще загинат, това няма да се случи, но така или иначе откритата рана е нежелано нещо. Тя е входна врата за микроорганизмите, които предизвикват загниване, да не говорим, че изпочупените клони са и неприятна за окото картина. Правило е всяка рана, по-широка от 1 см в диаметър, да се лекува.

Счупените клони (понякога се разцепват и по дължина), се прерязват до здраво място, ако се смята за възможно от там да израснат силни леторасти (лакомци) и с един от тях да се възстанови загубената част. Когато това е невъзможно, клонът се реже в основата до клоновия пръстен (надебеляването при мястото на отклоняване) и успоредно на него, без самият пръстен да бъде засегнат. Така се постъпва и с по-тънки клони, някои от които може да бъдат прерязани не с трион, а с ножица. Ожулената кора се почиства, като се обрязва до здраво място с остро ножче, за да се получи гладка повърхност на изрезката. Отрезите на всички рани се заглаждат с остро ножче и се замазват с блажна боя или овощарски мехлем. Така се предотвратява не само проникването на вода и микроорганизми, но и вредното влияние на ниските и високите температури.

Топла завивка за младите лозички

Там където зимните температури са толкова ниски, че лозите страдат от измръзване, преди настъпването на трайните студове се вземат съответни мерки. Най-често това е загребването им с пръст. Практиката е показала, че така трябва да се постъпва навсякъде в страната ни с лозичките до тригодишна възраст, защото те са по-уязвими, дори при по-слаби понижения на температурата. Нормално е тази мярка да се предприема след листопада. Тогава всички хранителни вещества от листата ще са оттекли към корените, пръчките ще се изрежат на чепчета с по две очи и лесно ще бъдат покрити с купчинки пръст. Лошото е, че тогава есенните дъждове може да осуетят добрите ви намерения - почвата ще се е разкаляла и няма да я бива за топла завивка на младите лози. Изход има.

Не чакайте края на листопада, не предприемайте и по-ранна резитба, за да не лишите растенията от резервните хранителни вещества. В подходящи дни на октомври просто оформете купчинка пръст около леторастите на лозичката, така че долните им няколко пъпки да останат зарити. Хранителните вещества от все още зелените и пожълтяващи листа ще продължат да се оттичат към корените бавно и спокойно, вие ще сте спокойни, че няма да ви затрудни влошаващото се време. Резитбата отложете за пролетта. Няма значение, ако пъпките по незаритата част са измръзнали. Пръчката и без това се изрязва на чепче с две пъпки.

 Още малко грижа за плододаващите ягоди

Искаме ли през май и юни да берем хубави ягоди, не трябва да подценяваме октомврийските грижи за тях. Основната, ако не и единствена за сезона, е обработката на почвата. Тя е малко по-различна от обработките през лятото. Ако тогава дълбочината на окопаването в междуредията е достигала 4-5 см, а в близост до растенията и по-малко, сега трябва да е съответно 10-11, а близо до растенията не бива да надминава 4-5 см. Есенното окопаване се придружава и от загърляне на растенията. Загърлянето увеличава много шансовете срещу измръзването на корените. Останали без по-солидна покривка, те понякога се изтеглят на повърхността в резултат от температурните колебания на почвата през зимата и измръзват. По-дълбоката обработка на почвата в междуредията пък ще съдейства за поемане на повече влага от есенно-зимните валежи.

Ако сте пропуснали да торите с фосфорни и калиеви торове през лятото, направете го сега. По-добре късно, отколкото хич. По 30-40 г суперфосфат и 10-15 г калиев тор на квадратен метър ще е достатъчно. Най-добре е тези минерални торове да ги размесите с 5-10 пъти повече прегорял оборски тор и сместа да разхвърлите в междуредията преди окопаването.

 Няколко правила за успешно съхранение на свежо грозде

Има различни начини за съхранение на грозде в прясно състояние. Наша отдавнашна практика е съхранението на свисла. Прави се, като гроздовете се отрязват с част от пръчките, навързват се и се окачват да висят в помещението за съхранени. Гроздовете може и да са без част от пръчките. Тогава се окачват да висят, като се завързват не за дръжките, а към върховете на гроздовете и висят обратно. Така чепките се разперват, зърната се разполагат по-нарядко, а това осигурява по-добро проветряване, т. е. по-малка опасност от загниване. Друг начин е гроздовете да се наредят в един ред в плитки съдове (щайги).

Резултатът от съхранението зависи от редица условия. Най-важните са:

- Гроздето да е от подходящи сортове - със здрава и твърда ципа, покрита с восъчен налеп, като Болгар, Мискет хамбургски, Димят и др.

- Сравнително по-успешно се съхранява гроздето от възрастни лози, отглеждани на наклонени терени с леки и относително по-бедни почви.

- Гроздето от младите лози и от отглежданите на равни и по-плодородни почви, както и от торените с азотни торове и поливаните до късно през лятото, е по-нетрайно.

- Помещението за съхранение да не се влияе чувствително от външните условия и в него да може да се поддържа ниска положителна температура и висока относителна влажност на въздуха.

- Дезинфекцията с варово-синкамъчен разтвор на стените на помещението е задължителна, както и опушването преди внасянето на гроздето и периодично след това чрез изгаряне на сяра (серни лентички).

- По време на съхранението трябва да се извършват редовни прегледи и всяко загнило зърно да се премахва.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Скоро ще настъпи най-благоприятният момент за засаждане на овощни дръвчета. Изкопайте дупките двадесетина дни по-рано и на дъното заровете суперфосфата, калиевия сулфат и органичния тор, размесени с пръст от горния почвен слой.

Ако берете грозде за направа на домашно вино през октомври, берете го в топлите часове на деня. Обраното сутрин рано е студено и това е причина трудно да започне ферментацията в бъчвата.

Не поставяйте за съхранение ябълки и круши без дръжки или с повреди по кожицата. Това са открити рани, през които навлизат гнилостни микроорганизми, а всеки загнил плод е огнище на зараза, която става опасна и за всички останали плодове.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

И зелевата муха прави много пакости

Не е нужно много да се взирате, за да видите по кочаните на главестото зеле и карфиола нагризвания. Повърхностни и по-дълбоки. Мнозина отдават тези повреди на почвообитаващи червейчета, а някои дори и на безобидния дъждовен червей. Видите ли такова нещо, знайте, че най-вероятно се касае за нападение от зелева муха (Chortophila brassicae). Вгледате ли се по- внимателно, може да видите и вредителя. Това е ларвата на мухата - бяла, продълговата, почти цилиндрична, без крака и без видима глава. Дълга е до 8 мм. Като на възрастно насекомо трудно ще й обърнете внимание - доста прилича на къщната. Освен всички разновидности на зелето и карфиола, напада репичките, ряпата, алабаша и други културни и диворастящи видове от семейството Кръстоцветни.

Зелевата муха развива три поколения годишно. Мухите от третото поколение летят през август и септември и снасят яйцата си под бучките пръст до корените на младото зеле или по самите корени. Излюпените ларви лесно намират плячката си и започват да се хранят. До есента какавидират и в това си състояние презимуват в почвата. Напролет (април-май) излитат мухите от първото поколение и скоро започват да снасят яйцата си по ранното зеле, репичките, алабаша и други растения от семейство Кръстоцветни. Мухите от второто поколение летят през юли.

Характерно за зелевата муха е, че предпочита да снася яйцата си по зелеви култури, отглеждани на почви, богато торени с органични торове, особено с неразложен напълно оборски тор.

Нападнатите растения изостават в развитието си и често загиват. Понякога зелето не може да направи зелки тъкмо поради тази причина. Проникналите в кореноплодите на ряпата и репичките ларви ги правят негодни за консумация. Най-чувствителни са щетите при засушаване, тъй като притокът на вода е допълнително затруднен през повредените корени.

Борбата с този неприятел се води преди всичко с агротехнически средства. Растенията трябва редовно да се окопават и поливат, за торене да се използват минерални торове а органичните задължително да са напълно разложени. Най-съществената мярка е незабавното изваждане и унищожаване на корените след прибирането на зелето.

Гъбички може да съсипят картофите в хранилището

Ако сте си отгледали добра реколта от картофи в своята градина и сега има какво да съхраните за по-дълго време, внимавайте какво поставяте за съхранение. Случва се някои клубени бързо да загниват, а понякога и повече. Най-често причината за това гниене е развитието на гъбички от родовете Fusarium и Phoma.

Гниенето започва от мястото, където кожицата е наранена - оттам проникват гъбичките. Появява се петно, в началото светлокафяво, а под него се образува кухина, в която се развива белезникав налеп с чернички плодни тела на гъбичката. Петното впоследствие леко потъмнява и обхваща целия клубен, който изгнива.

За предотвратяване на това заболяване по съхраняваните картофи е измислен препаратът фундазол, но неговата употреба е разрешена само за професионалисти. Ето защо, ако не прибягвате към тяхната услуга, нещо съвсем нормално, трябва да бъдете много внимателни както при изваждането, така и при всички други манипулации, за да не попадат наранени клубени в общата маса съхранявани картофи.

Проверявайте малините за малиновата галица (снимка)

Ще я познаете по подутините на стъблата. Малиновата галица (Lasioptera rubi) е дребна червена мушица, на която едва ли ще обърнете внимание. Снася яйцата си в основата на пъпките на младите леторасти. Ларвите, които се излюпват от яйцата, се вгризват в стъблото и се хранят с вътрешните му тъкани. Те образуват гали (подутини) на мястото, където се хранят и развиват. Оттам идва и името на неприятеля. Галите са твърди, а вътрешността им е изпълнена с кафяво-червена смляна дървесина. Проводящите съдове са разрушени и храненето на летораста е силно затруднено. На следната година, когато от него се очаква плод (малината плододава на двегодишни леторасти), той загива.

За борба с този неприятел химически средства у нас няма разрешени. Най-важно е физическото отстраняване на неприятеля. Ако купувате или вземате от приятели издънки за засаждане, внимавайте да няма по тях гали. В случай че ги забележите в собственото си насаждение, незабавно изрежете нападнатите стъбла до основата още сега, през есента, или рано напролет, докато зимуващите какавиди в тях не са се превърнали в мушички. Изрязаните нападнати стъбла хвърлете в огъня.

29.09.2008, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още