Начало › Растения › Съветник › Цветя › › Розата

Розата

31.05.2014 | Коментари (0)

От незапомнени времена на розите е отредено изключително място в царството на цветята. Пред тяхната красота и аромат са се прекланяли и най-суровите, и най-изнежените народи. За тези изящни, нежни и благоухаещи растения са създадени повече легенди, песни, стихове и картини, отколкото за всички други цветя, взети заедно. Цялата културна история на човечеството е съпътствана от от различни празници, в които на розата се е отдавала почит като на истинска царица.

Море от рози

Разнообразието от видове и сортове рози поразява въображението. Затова се предлагат най-общи класификации за ориентация на тези, които желаят да украсят градината си с царицата на цветята.Към розите с многократно или продължително цъфтене спадат сравнително ниските (40-90 см) хибридни полиантови рози. Те цъфтят на няколко вълни от май до сняг. Благодарение на големите съцветия от 5-15 цвята изглеждат много ефектно както отблизо, така и гледани отдалече. Цветовете им обикновено са прости или полукичести.

Храстовидните рози се делят условно на “стари” и “нови” сортове.

“Старите” сортове са известни у нас като трендафили, към тях се отнася и прочутата казанлъшка роза. Цъфтят обикновено веднъж в годината. Цветовата им палитра включва розови, пурпурни до чисто бели тонове. Те са и много ароматни.

“Новите”цъфтят обилно цяло лято. Височината им достига до 1-2 м. Багрите им включват целия спектър без синьото, но за съжаление повечето почти не миришат.

Знаменитите английски рози обединяват достойнствата на “старите” и “новите” храстовидни рози. По форма и цветове те приличат на едроцветните сортове, но цъфтят няколко пъти през лятото.

Чайно-хибридните рози цъфтят с единични елегантни цветове на дълги дръжки. Всичките над 6000 сорта са потомци на жълтата китайска чайна роза. Високи са 40-90 см. В окраската им липсва само синият цвят, а ароматът им е лек и нежен.

Увивните (пълзящи, влечащи) рози са два типа: Climber и Rambler.

Здравите стъбла на клаймберите  достигат до 2,5-3 м. Цветовете са едри, подобни на чайно-хибридните. Цъфтят цяло лято, но през юни-юли цъфтежът е особено обилен.

Рамблерите имат по-тънки и гъвкави стъбла. Понякога дължината им достига 6 м. Цветовете им са дребни, събрани в големи съцветия, цъфтят пищно само веднъж – през юни-юли.

Почвопокривните рози са хибриди между храстовидните и пълзящите. Срещат се различни видове – от плътно прилягащи към почвата до разклонени изправени храсти или такива с красиво увиснали стъбла.

Щамбовите рози – това са присадени рози от различни групи върху изправено стъбло (обикновено шипка). Височината обикновено е 40-60-90 см.

“Плачещите” рози, наричани още рози на скръбта, са влечащи рози с елегантно падащи стъбла, присадени на висок щамб – до 140 см. Те се нуждаят от надеждна опора.

“Дивите” рози – шипките, обикновено се отглеждат в естествения им вид. Освен красивите цветове повечето от тях дават и обилен плод. Създадени са и красиви градински сортове с едри и кичести цветове.

Миниатюрните рози са създадени на базата на чайно-хибридните, но височината им не превишава 30-40 см, а цветовете са пропорционално големи.   

Лехи и миксбордери  

Всяка роза, несъмнено, е прекрасна, но колко скучно изглежда правоъгълната леха, в която под конец са посадени розовите храсти! Затова сериозно изпитание пред градинарите е подреждането на розите. Едни предпочитат да създадат градини, запълнени само с рози, други ги съчетават с разнообразни цветя в миксбордери, трети желаят само един розов храст сред моравата...

Повечето рози изглеждат още по-красиви, когато са засадени смесено с други растения. Това може да стане в смесени лехи или в миксбордери. И в двата случая имаме ярка комбинация от едногодишни и  многогодишни растения, декоративни треви и цъфтящи храсти. В тях може да се включат дребни дръвчета, вечнозелени храсти, различни луковични цветя. Повечето рози чудесно се вписват в такива групи и създават ярки фокусни точки. Разликата между лехата и миксбордера е в местоположението. Лехата е обкръжена от всички страни от зеленина или настилка и може да се разглежда от разни посоки. Бордерите задължително имат някакъв фон – ограда, сграда или гъсто насадени дървета, и могат да се наблюдават само от една страна.

Перголата – ароматен цветен тунел

Несъмнено най-забележители са розите, отгледани около опора. Това може да бъдат решетки, стълбове или перголи.

Решетките може да са прикрепени към стена или да са свободно поставени из градината. Във втория случай те разделят градината на отделни зони или пък скриват определени обекти.

Перголите са покрити алеи с дървени, каменни или тухлени стълбове, съединени от горната страна с плоски или арковидни елементи. Те  трябва да се разполагат така, че да се виждат от всички страни и непременно трябва да доведат минаващите през тях до определена точка. При класическата пергола стълбовете се разполагат на разстояние 2,5-3 метра един от друг, така че двама разхождащи се да могат да вървят заедно без притеснение. Ако мястото е малко, разстоянието може да се намали до 1,5 м, но не по-малко, за да не се чувстват преминаващите притиснати вътре. Височината обаче не трябва да е по-малка от 2,20 м, за да не се заплитат розите в косите на хората.

Ако растенията, които обвиват перголата, са малко, пътечката вътре може да е покрита с трева, но най-добре е да се павира с някакъв материал, който няма да се износи под стъпките на преминаващите.

Перголите, обвити в рози, е добре да имат направление север-юг, за да получават цветята достатъчно светлина и да цъфтят добре.

Увивните рози от типа рамблер са най-подходящи за перголи, тъй като са добре облистени от основата на стъблото. Нужно им е обаче редовно подрязване, така че част от стъблата да бъдат по-къси,  за да се създаде зелено покривало, цъфтящо от земята до върха на перголата. Избират се сортове с дължина на стъблата около 4 метра – например Dorothy Perkins, Debutante или Super Excelsa.

Както и в лехата, розите на перголата ще изглеждат още по-красиви в съчетание с други растения. Трябва обаче да се спазва не само цветовото съчетание. Контрастът между едроцветната роза и клематиса с дребни цветове (или обратното), между две рози – с големи и мънички цветове или между роза и лиана, чиито цветове имат съвсем различна форма, е впечатляващ.

Непременно трябва да се съчетава и времето на цъфтежа. Той трябва да съвпада, за да има смисъл съвместното засаждане.

Не по-малко значение има и ароматът на растенията, засадени около перголата. Великолепно се съчетават сортовете рози без аромат с различните видове лоницера, обагрени в кремаво или прасковено, които ухаят приятно.

Често розите на перголите се съчетават с асми. Тук всяко от растенията трябва да има отделен стълб, около който да расте, за да не се задушават и за да може всяко да изпъкне с достойнствата си.От тревистите многогодишни лиани с розите се съчетава най-добре ароматният грах.   

По спирала

Чудесен акцент в малката градина може да стане увивната роза, прикрепена спираловидно около вертикален стълб. Тя непременно трябва да има достатъчно дълги и жилави стъбла, с които да могат здраво да се прикрепят към стълба. Тук много важно е подходящото и навременно подрязване, което да гарантира обилие от цветове.

 
 
31.05.2014, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Кактусови неволи
Любителите на кактуси, които тепърва започват да създават колекцията си, се радват на бързия растеж и яркозеления цвят на своите питомци, на обилието от детки. В действителност това обикновено се дължи на прекомерно поливане и много хранителна почва. При тези условия растенията се деформират, а корените им загниват.

Нарцисите – огледалото, в което се оглежда пиродата
Много цветя се свързват с любовта, но само едно от тях свързваме със самовлюбването и самовглъбеността - нарцисът. Според добре позната древногръцка легенда синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи бил толкова красив, че запленен от собственото си отражение в чистата речна вода, понечил да го целуне и паднал, и се удавил в реката.

Фаворитите на пролетта
Лалето (Tulipa) е тревисто луковично многогодишно растение от семейство Лилиецветни. Неговата родина са степите, песъчливите и каменисти планински райони на средна Азия и Балканския полуостров. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат иманно от там. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия, а също и у нас.