Начало › Растения › Любимци › › Малината

Малината

19.07.2015 | Коментари (0)

 

Ав­тори­те на статията "Ма­ли­на­та" ст.н.с. І ст. Рай­на Бойчева, д.с.н. и д-р Еле­на Цо­ло­ва са ви­со­коеру­ди­ра­ни научни ра­бот­ни­ци и ед­ни от во­де­щи­те из­с­ле­до­ва­те­ли в об­ласт­та на яго­доп­лод­ни­те кул­ту­ри. Пред­с­та­вената статия об­х­ва­ща всички ос­нов­ни въп­ро­си, свър­за­ни с от­г­леж­да­не­то на ма­ли­на­та.

Ма­ли­на­та дъл­жи сво­я­та по­пу­ляр­ност, ин­те­ре­с и ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние на би­о­ло­гичес­ки­те си и сто­пан­с­ки качес­т­ва, ко­и­то й оси­гу­ря­ват пре­и­му­щес­т­во над ос­та­на­ли­те овощ­ни ви­до­ве. А те са:

  • Го­ля­ма плас­тичност, ко­я­то й поз­во­ля­ва да се от­г­леж­да ус­пеш­но при твър­де раз­но­об­раз­ни почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия. От­г­леж­да се на ед­но мяс­то 10-12 го­ди­ни. Пло­до­ве­те й мо­гат да се бе­рат на вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то, в пъл­но пло­до­да­ва­не е на тре­та­та, а ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве да­ват плод два пъ­ти в го­ди­на­та още през пър­вия лят­но-есе­нен пе­ри­од. Ма­ли­на­та има про­дъл­жи­те­лен бе­рит­бен пе­ри­од. Пло­до­ве­те зре­ят ра­но и имат ви­со­ки хра­ни­тел­ни и лечеб­ни свойс­т­ва. Има го­ля­мо тър­се­не за ма­ли­ни на вът­реш­ния и вън­шен па­зар в свеж вид, зам­ра­зе­ни и ка­то про­дук­ти на хра­ни­тел­но-вку­со­ва­та про­миш­ле­ност.
  • Ма­ли­но­ви­те на­саж­де­ния бър­зо връ­щат вло­же­ния, ко­и­то са нап­ра­ве­ни в тях, имат ви­со­ка ико­но­мичес­ка ефек­тив­ност на про­из­вод­с­т­во­то, ко­я­то за­ви­си от про­дук­тив­ни­те въз­мож­нос­ти на сор­та, при­ла­га­на­та тех­но­ло­гия и ви­со­ка­та це­на на пло­до­ве­те. Да­ват въз­мож­ност за бе­зот­пад­но про­из­вод­с­т­во - пло­до­ве за хра­на; пло­до­ве и лис­та се пол­з­ват с лечеб­ни це­ли; из­дън­ки - за ком­пост.
Ма­ли­на­та е и цен­но ме­до­нос­но и де­ко­ра­тив­но рас­те­ние. За да бъ­де ефек­тив­но про­из­вод­с­т­во­то, не тряб­ва да се до­пус­кат ня­кол­ко греш­ки:
  • Неп­ра­ви­лен из­бор на мяс­то за съз­да­ва­не на но­ви на­саж­де­ния;
  • Сор­то­ва струк­ту­ра, ко­я­то не е съ­об­ра­зе­на с изис­к­ва­ни­я­та на сор­то­ве­те и изя­ва­та им при кон­к­рет­ни­те почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия;
  • По­са­дъчен ма­те­ри­ал с не­из­вес­тен про­из­ход - от ста­ри пло­до­да­ва­щи на­саж­де­ния или ма­точни­ци, неот­го­ва­ря­щи на ус­та­но­ве­на­та схе­ма за раз­са­доп­ро­из­вод­с­т­во;
  • Нес­паз­ва­не, а до­ри и неп­ри­ла­га­не на аг­ро­тех­ничес­ки­те еле­мен­ти, включител­но и рас­ти­тел­но­за­щит­ни­те ме­роп­рия.
Ис­то­рия

Ма­ли­на - име на всички сла­вян­с­ки ези­ци

Ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са поз­на­ти от дъл­бо­ка древ­ност. Се­ме­на от тях са на­ме­ре­ни при раз­коп­ки на жи­ли­ща от ка­мен­на­та и брон­зо­ва­та епо­хи. Пло­до­ве­те на ди­ви­те ма­ли­ни са из­пол­з­ва­ни за хра­на още от пър­во­бит­ния човек. Пър­ви рим­с­ки­ят учен Пли­ний Ста­ри опис­ва ди­ви ма­ли­ни, рас­тя­щи в пла­ни­на­та Ида, от ко­я­то по­лучават ла­тин­с­ко­то си на­и­ме­но­ва­ние. Под­род Idaeobatus ( ма­ли­на) при­над­ле­жи към род Rubus. Той наб­ро­я­ва око­ло 200 ви­да, ко­и­то се сре­щат в Азия, Ев­ро­па, Се­вер­на Аме­ри­ка и Юж­на Аф­ри­ка, но най-мно­го са в Из­точна Азия. Най-го­ля­мо значение имат два ви­да:

  • чер­ве­на ма­ли­на (Rubus idaeus L.) с два ос­нов­ни под­ви­да - ев­ро­пейс­ка и аме­ри­кан­с­ка, и
  • чер­на ма­ли­на (Rubus occidentаlis L.), ко­я­то рас­те са­мо в Се­вер­на Аме­ри­ка.

Ма­ли­ни­те са доб­ре поз­на­ти на сла­вя­ни­те, жи­ве­е­щи по ун­гар­с­ки­те зе­ми към ХІV век. От­то­га­ва "ма­ли­на" звучи ед­нак­во на всички сла­вян­с­ки ези­ци.

Ан­г­личани­те я нап­ра­ви­ли "кул­тур­на"

­

Въ­веж­да­не­то на ма­ли­на­та в кул­ту­ра чрез за­саж­да­не на от­б­ра­ни ди­ви фор­ми за­почва в Ан­г­лия през пър­ва­та по­ло­ви­на на 16 в., а в края му и начало­то на 17 в. - във Фран­ция, Гер­ма­ния и дру­ги ев­ро­пейс­ки стра­ни. В Ру­сия (съ­що 17 в.) в име­ни­е­то на бо­ля­ри­те Ро­ма­но­ви край Мос­к­ва от­г­леж­дат ма­ли­но­ви рас­те­ния, ко­и­то са по­лучени от ес­тес­т­ве­ни на­хо­ди­ща. Ед­ва в 19 в. чер­ноп­лод­ни­те ма­ли­ни вли­зат в гра­ди­ни­те на Се­вер­на Аме­ри­ка.

През 19 в. ма­ли­на­та е вече ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на. В ан­г­лийс­кия ка­та­лог по ово­щар­с­т­во от 1826 г. са опи­са­ни 28 сор­та, а в по­мо­ло­гичния на­ръчник по ово­щар­с­т­во на САЩ - 12, от ко­и­то 8 ев­ро­пейс­ки. В 1860 г. ма­ли­но­ви­те сор­то­ве са око­ло 150.

Раз­но­об­ра­зи­е­то от ма­ли­но­ви сор­то­ве во­ди начало­то си от два­та под­ви­да на обик­но­ве­на­та чер­ве­на ма­ли­на - ев­ро­пейс­кия и аме­ри­кан­с­кия. Из­пол­з­ва­ни са­мос­то­я­тел­но или чрез кръс­тос­ва­не, са съз­да­де­ни над 2000 сор­та, чрез ко­и­то чер­ве­на­та ма­ли­на се на­ла­га ка­то един от ос­нов­ни­те овощ­ни ви­до­ве за се­вер­ни­те час­ти на Ев­ро­па, Се­вер­на Аме­ри­ка, и Ав­с­т­ра­лия.

­

Чер­на­та ма­ли­на се из­пол­з­ва в се­лек­ци­он­на­та дей­ност пре­дим­но на ин­с­ти­ту­ти­те в САЩ и Ка­на­да. Съз­да­де­ни­те сор­то­ве имат сто­пан­с­ко значение за ня­кои ра­йо­ни на Се­вер­на Аме­ри­ка.

Ма­ли­на­та е лю­би­ма и на бъл­га­ри­те

От не­за­пом­не­ни вре­ме­на са бра­ни аро­мат­ни ма­ли­но­ви пло­до­ве от ес­тес­т­ве­ни­те на­хо­ди­ща по на­ши­те зе­ми. За лю­бов­та към ма­ли­на­та го­во­рят име­на­та на мес­т­нос­ти, се­ли­ща, хо­ра и чес­то из­пол­з­ва­но­то га­льов­но об­ръ­ще­ние "ма­ли­но". Въз­пя­та е в мно­го на­род­ни пес­ни. Бер­ков­с­ки­те ма­ли­нар­ки вдъх­но­вя­ват по­е­зи­я­та на Иван Ва­зов. Имен­но в Бер­ко­ви­ца към 1865 г. е пос­та­ве­но начало­то на про­миш­ле­но про­из­вод­с­т­во на ви­но, си­ро­пи и ли­кьо­ри от гор­с­ки ма­ли­ни, от­личено с ме­да­ли на из­ло­же­ни­я­та във Фран­ция (1905 г. 1907 г.) и Ан­г­лия (1907 г.).

През 1908 г. в спи­са­ние "Ора­ло" Стам­бо­ли­ев пи­ше "Ма­ли­на­та се сре­ща у нас са­мо из го­ри­те.Тряб­ва да я нап­ра­вим гра­дин­с­ко рас­те­ние". Ед­ва в края на пър­во­то де­се­ти­ле­тие и осо­бе­но след Пър­ва­та све­тов­на вой­на пред­п­ри­емчиви бер­ковчани съз­да­ват "ма­ли­но­ви ло­зя" с из­б­ра­ни из­дън­ки от гор­с­ки ма­ли­ни. След 1933 г. та­зи прак­ти­ка до­би­ва го­лям раз­мах и в Дол­но­бан­с­кия ра­йон. На­деж­да­та за по-ви­сок до­бив, въп­ре­ки по-доб­ри­те гри­жи, не се оп­рав­да­ва.

Пър­ва­та ма­ли­нар­с­ка кни­га е от 1920 го­ди­на

Пред­по­ла­га се, че пър­ви­те ма­ли­но­ви сор­то­ве у нас са вне­се­ни от Стри­бър­ни през 1887 г. В съз­да­де­на­та от не­го сор­ти­мен­то­ва гра­ди­на в Са­до­во са за­са­де­ни рас­те­ния от три сор­та. По­ра­ди лип­са на ин­те­рес не са раз­п­рос­т­ра­не­ни. Не­го­во де­ло е и пър­ва­та кни­га - "От­г­леж­да­не на яго­ди­те и ма­ли­ни­те" - 1920 г.

Пър­ви тла­сък за раз­ви­тие на ма­ли­но­ва­та кул­ту­ра ка­то из­ход от сто­пан­с­ка­та кри­за пра­ви Ми­нис­т­рес­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то с вне­се­ния през 1933-1934 г. по­са­дъчен ма­те­ри­ал от сор­то­ве­те Мал­бо­ро, Лойд Джордж, Пру­сия и др. Сор­то­ви­те им качес­т­ва се проучват (1937-1938) в Пав­лов­с­кия раз­сад­ник, Со­фия, и фи­ли­а­ла му в с. Сту­де­на. По съ­що­то вре­ме сто­па­ни от Дол­но­бан­с­кия ра­йон бър­зо раз­м­но­жа­ват Мал­бо­ро.

За ут­вър­ж­да­ва­не на ма­ли­на­та ка­то овощ­на кул­ту­ра доп­ри­на­ся сорт Ню­бург, вне­сен през 1940 г. Ре­зул­та­ти­те от изучава­не­то му в От­де­ла по гра­ди­нар­с­т­во в Кос­тин­б­род поз­во­ля­ват не­го­во­то раз­м­но­жа­ва­не и раз­п­рос­т­ра­не­ние. Въп­ре­ки то­ва до края на Вто­ра­та све­тов­на вой­на ма­ли­на­та има сла­бо сто­пан­с­ко значение и пре­дим­но лю­би­тел­с­ки ха­рак­тер на от­г­леж­да­не. Ед­ва след 15-20 го­ди­ни тя се на­ла­га ка­то про­миш­лен ово­щен вид, ико­но­мичес­ки ефек­ти­вен за пла­нин­с­ки­те и по­луп­ла­нин­с­ки ра­йо­ни.

Пло­до­ве­те са бо­га­ти с цен­ни ве­щес­т­ва

Ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са из­точник на би­о­ло­гичноак­тив­ни ве­щес­т­ва, в то­ва чис­ло и ви­та­ми­ни. Те са с по-бо­гат би­о­хи­мичен със­тав от яго­до­ви­те. Не от­с­тъп­ват по съ­дър­жа­ние на ви­та­мин­ност, а чес­то и пре­ви­ша­ват те­зи в ябъл­ка­та, кру­ша­та и гроз­де­то. В пло­до­ве­те са нат­ру­па­ни почти два пъ­ти по­вече же­ля­зо и мед от ка­си­са, же­ля­зо ( в 100 г 2-3 мг) от яго­да­та и мед (0,3 мг%) от ябъл­ка­та. Съ­дър­жат ман­га­но­ви и мед­ни со­ли, ко­и­то се сре­щат ряд­ко и в нез­начител­ни ко­личес­т­ва в дру­ги пло­до­ве.

Ос­нов­ни­те би­о­хи­мични ком­по­нен­ти на ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са бла­гоп­ри­ят­но съчета­ни и ва­ри­рат в за­ви­си­мост от сор­та и ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия по вре­ме на зре­е­не­то им и сро­ка на бе­рит­ба. Един ки­лог­рам ма­ли­но­ви пло­до­ве има 500-700 ка­ло­рии. За де­но­нощ­на­та нор­ма от ви­та­мин С са не­об­хо­ди­ми 300 гра­ма пло­до­ве, про­фи­лак­тична­та до­за е 100 гра­ма, а лечеб­на­та - 1 кг. За срав­не­ние при гроз­де­то е 2-3 кг. Ус­та­но­ве­на­та го­диш­на пот­реб­ност на човек е 4 кг.

За древ­ни­те ели­ни и рим­ля­ни ос­вен хра­на, пло­до­ве­те са и ле­кар­с­т­во сре­щу прос­ту­да, а из­в­лек от цве­то­ве­те е при­ла­ган при ухап­ва­не от змии и скор­пи­о­ни. Хи­пок­рат, ба­ща­та на древ­на­та ме­ди­ци­на , съ­вет­ва да се пие чай от ма­ли­на про­тив обил­но по­те­не.

(снимка)

Лечеб­но

Сва­лят тем­пе­ра­ту­ра­та, оп­ра­вят след пре­ка­ля­ва­не с ал­ко­хо­ла.

Пло­до­ве­те на ма­ли­на­та дейс­т­ват ос­ве­жа­ва­що при тем­пе­ра­тур­ни със­то­я­ния, по­то­гон­но и въз­та­но­ви­тел­но при раз­лични ин­фек­ци­оз­ни бо­лес­ти, грип, за­дух. Спо­соб­ност­та да сва­лят тем­пе­ра­ту­ра­та се дъл­жи на са­ли­ци­ло­ва­та ки­се­ли­на до (1 мг). Дейс­т­ват и из­т­рез­вя­ва­що при ал­ко­хол­но опи­я­не­ние - (пи­ят "въз­ва­рец" от ма­ли­ни). На­личието на йод (до 2 мг %) ги пра­ви не­об­хо­ди­ми за чове­ка, осо­бе­но при за­бо­ля­ва­не на щи­то­вид­на­та жле­за. Ал­кал­ни­те со­ли на ор­га­нични­те ки­се­ли­ни дейс­т­ват ал­ка­ли­зи­ра­що на човеш­кия ор­га­ни­зъм и съ­дейс­т­ват за бър­зо­то му ос­во­бож­да­ва­не от ки­се­ли­те про­дук­ти, ко­и­то обус­ла­вят ум­с­т­ве­на­та и фи­зичес­ка умо­ра. Ма­ли­на­та е вто­ри­ят рас­ти­те­лен про­дукт след коп­ри­ва­та, кой­то съ­дър­жа мравчена ки­се­ли­на, ко­я­то има про­ти­во­рев­ма­тично дейс­т­вие.

­

Съчета­ни­е­то на же­ля­зо и мед с фо­ли­е­ва­та ки­се­ли­на в ма­ли­но­ви­те пло­до­ве е по­лез­но при ма­лок­ръ­вие. Цен­ни са при чер­нод­роб­но-жлъчни за­бо­ля­ва­ния. Съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на ги пре­по­ръчва за на­ма­ля­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не, за про­фи­лак­ти­ка и лечение на сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния и пред­паз­ва­не от скле­ро­за.

Ус­т­ройс­т­во

В ово­щар­с­ка­та на­у­ка и прак­ти­ка ма­ли­на­та е при­е­та за храст, но от бо­та­ничес­ки сми­съл е по­лух­раст с мно­го­го­диш­на ко­ре­но­ва сис­те­ма и об­но­вя­ва­ща се на все­ки две го­ди­ни над­зем­на част.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е плит­ка

Със­тои се от ко­ре­ни­ще (под­зем­но стъб­ло) и при­да­тъчни ко­ре­ни (фиг. 1). По тях и раз­к­ло­не­ни­я­та им се об­ра­зу­ват ве­ге­та­тив­ни пъп­ки, от ко­и­то в за­ви­си­мост от сро­ка на фор­ми­ра­не се раз­ви­ват къл­но­ве с дъл­жи­на от 1-2 до 5-8 см. Към края на ля­то­то и пър­ва­та по­ло­ви­на на есен­та мал­ка част от тях из­рас­т­ват над почве­на­та по­вър­х­ност, а всички дру­ги ос­та­ват в нея, пок­ри­ти с ко­же­ни люс­пи и зачатъ­ци на лис­та. Та­зи ха­рак­тер­на бо­та­ничес­ка осо­бе­ност - из­дън­ки­те да из­рас­т­ват от ве­ге­та­тив­ни­те пъп­ки, об­ра­зу­ва­ни в пред­ход­на­та го­ди­на, обус­ла­вя ве­ге­та­тив­но­то раз­м­но­жа­ва­не на ма­ли­на­та чрез из­дън­ки и ко­ре­но­ви рез­ни­ци.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на ма­ли­на­та е раз­по­ло­же­на срав­ни­тел­но плит­ко, и то пре­дим­но в хо­ри­зон­тал­но нап­рав­ле­ние. Имен­но на то­ва се дъл­жи ней­на­та го­ля­ма взис­ка­тел­ност към хлад­ния кли­мат, почве­на­та и въз­душ­на­та влаж­ност. При по-ле­ки­те и сред­но теж­ки почви ос­нов­на­та част от ко­ре­ни­те ( 90-95 %) про­ник­ват на дъл­бочина от 5 до 45 см, при свет­ло­си­ви­те гор­с­ки - до 30-35 см, в те­зи с по-лек ме­ха­ничен със­тав дос­ти­гат до 125-140 см, а еди­нични и до 175-200 см. По­вечето ко­ре­ни са раз­по­ло­же­ни в ра­ди­ус 70-80 см от храс­та, но ня­кои и до 190-200 см.

Ма­ли­но­ви­те ко­ре­ни не по­на­сят пре­ов­лаж­ня­ва­не­то, ко­е­то сил­но потис­ка рас­те­жа. При по-про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на во­да рас­те­ни­я­та стра­дат от ас­фик­ция (за­ду­ша­ва­не) и за­ги­ват.

През май и юни из­дън­ки­те рас­тат с 2-3 см на ден

През след­ва­ща­та ве­ге­та­ция от сре­да­та на ап­рил до сре­да­та на ля­то­то из­рас­т­ват но­ви из­дън­ки (фиг.2). По-къс­но об­ра­зу­ва­ни­те са сла­би и за­то­ва при ре­зит­ба­та за пло­до­да­ва­не тряб­ва да се из­ре­жат. Рас­те­жът на из­дън­ки­те е про­дъл­жи­те­лен. В начало­то на про­лет­та но­ви­те из­дън­ки из­рас­т­ват срав­ни­тел­но бав­но. През май-юни и осо­бе­но след цъф­те­жа рас­те­жът се за­сил­ва и при бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия де­но­нощ­ни­ят при­раст е 2-3 см. Про­дъл­жи­тел­но­то за­су­ша­ва­не и мно­го сил­ни­те го­ре­щи­ни во­дят до за­тих­ва­не или вре­мен­но пре­ус­та­но­вя­ва­не на рас­те­жа. С по­доб­ря­ва­не на ус­ло­ви­я­та той от­но­во се въз­с­та­но­вя­ва. Сле­до­ва­тел­но, про­тича на въл­ни, чийто брой (до 8-10) и про­дъл­жи­тел­ност за­ви­сят от сор­та, въз­раст­та на храс­та, аг­ро­тех­ни­ка­та и ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия.

­

Пър­ва­та го­ди­на та­ка на­речени­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки рас­тат на ви­сочина и де­бе­ли­на. Обик­но­ве­но те не се раз­к­ло­ня­ват, имат значител­но по-тън­ки вър­хо­ве и сил­но скъ­се­ни меж­ду­въз­лия. През вто­ра­та рас­те­жът спи­ра. Лис­та­та са по-дреб­ни и по-свет­ло зе­ле­ни. От плод­ни­те пъп­ки се раз­ви­ват плод­ни (цвет­ни) клончета и ро­зет­ки с лис­та. Мно­го ско­ро след бе­рит­ба­та на пло­до­ве­те из­дън­ки­те из­съх­ват.

При дъл­га есен из­дън­ки­те ос­та­ват не­за­па­се­ни

В за­ви­си­мост от сор­та из­дън­ки­те мо­гат да са сла­бо, уме­ре­но или сил­но рас­тя­щи, де­бе­ли или тън­ки, ви­со­ки или нис­ки, из­п­ра­ве­ни или нак­ло­не­ни, с из­вит връх, оц­ве­те­ни са си­во­бе­лез­ни­ка­во, ка­не­ле­но­ка­фя­во, с раз­личен от­те­нък и во­съчен на­леп. Мла­ди­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки са пре­дим­но зе­ле­ни, при ня­кои сор­то­ве с тес­ни или ши­ро­ки свет­лочер­ве­ни до тъм­ночер­ве­ни иви­ци.

Обик­но­ве­но рас­те­жът на ма­ли­но­ви­те из­дън­ки прик­лючва през сеп­тем­в­ри. При топ­ла и влаж­на есен про­дъл­жа­ва и през ок­том­в­ри, но то­га­ва те ос­та­ват не­за­па­се­ни, не­под­гот­ве­ни да по­не­сат сил­ни­те есен­ни и зим­ни сту­до­ве. Най-чув­с­т­ви­тел­ни са връх­ни­те им час­ти, за­що­то дър­ве­си­на­та уз­ря­ва от ос­но­ва­та към вър­ха.

Лис­та­та са сор­тов приз­нак

Приз­на­ци­те на лис­та­та - ин­тен­зив­ност на зе­ле­ния цвят, го­ле­ми­на­та, фор­ма­та, по­ло­же­ни­е­то на вър­ха, на­зъ­бе­ност на пе­ту­ра­та, са ха­рак­тер­ни сор­то­ви осо­бе­нос­ти (фиг.3 ).

Обик­но­ве­но лис­та­та се със­то­ят от три или пет пе­ту­ри, ряд­ко се­дем. При ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки пре­об­ла­да­ват лис­та с пет пе­ту­ри, а при дву­го­диш­ни­те - с три. От­дел­ни­те лис­та на­рас­т­ват за 30-35 дни. Най-нис­ко раз­по­ло­же­ни­те (до 40 см) още в начало­то на ля­то­то за­почват да по­жъл­тя­ват и окап­ват, а в съ­що­то вре­ме се об­ра­зу­ват но­ви лис­та по из­дън­ки­те, ко­и­то про­дъл­жа­ват да на­рас­т­ват.

Ос­нов­ни­те пъп­ки се намират в средата

В за­ви­си­мост от сор­та в паз­ви­те на лис­та­та по из­дън­ки­те се фор­ми­рат по ед­на или две пъп­ки, раз­по­ло­же­ни ед­на над дру­га, от ко­и­то гор­на­та е ос­нов­на, а дол­на­та - ре­зер­в­на (фиг. 4). Отстра­ни на ос­нов­на­та пъп­ка, и то в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост, има още две твър­де мал­ки стра­нични пъп­ки.

Ос­нов­ни­те пъп­ки са по-го­ле­ми и по­тен­ци­ал­но плод­ни, т.е. сме­се­ни, от ко­и­то из­рас­т­ват цвет­ни (плод­ни) клончета, лис­та и цве­то­ве. Ако се пов­ре­ди (из­м­ръз­не) ос­нов­на­та пъп­ка, или ко­га­то сил­но се сък­ра­ща­ват из­дън­ки­те, ре­зер­в­на­та пъп­ка, а по­ня­ко­га и стра­нични­те, мо­гат да я за­мес­тят. Из­рас­на­ли­те от тях цвет­ни клончета са твър­де сла­би.

­

Най-доб­ре са раз­ви­ти пъп­ки­те, раз­по­ло­же­ни в сред­на­та част и гор­на­та по­ло­ви­на на из­дън­ки­те. Те да­ват най-ед­ри­те и най-качес­т­ве­ни пло­до­ве. За­ло­же­ни­те в ос­но­ва­та на ви­сочина до 45 см са по-сла­бо раз­ви­ти и ос­та­ват лис­т­ни. Ня­кои от тях мо­же да се раз­ви­ят след сил­на ре­зит­ба вслед­с­т­вие на гра­душ­ка или ме­ха­нични пов­ре­ди. Раз­ви­ти­те от плод­на­та пъп­ка цвет­ни (плод­ни) клончета в за­ви­си­мост от сор­та имат раз­лична де­бе­ли­на, дъл­жи­на (12-30 см), брой на цве­то­ве­те и др.

Про­лет­ни­те сту­до­ве не за­ся­гат цве­то­ве­те

Цвет­ни­те пъп­ки на ма­ли­на­та се раз­ви­ват срав­ни­тел­но къс­но - към сре­да­та или вто­ра­та по­ло­ви­на на май. Та­ка къс­ни­те про­лет­ни сту­до­ве и сла­ни не мо­гат да пов­ре­дят цве­то­ве­те. Те са гроз­до­вид­но раз­по­ло­же­ни вър­ху цвет­на­та клон­ка (фиг. 4). Със­то­ят се от пет чаше­листчета, пет или по­вече венчелистчета, мно­гоб­рой­ни тичин­ки и пес­ти­ци вър­ху сил­но из­пък­на­ло цвет­но дъ­но.

В за­ви­си­мост от сор­та и кли­ма­тични­те ус­ло­вия про­дъл­жи­тел­ност­та на цъф­те­жа е 2-3 сед­ми­ци. Ма­ли­ни­те за­почват да цъф­тят от най-гор­ни­те пъп­ки и пос­те­пен­но - по дол­ни­те, а в съц­ве­ти­е­то най-ра­но цъф­ти връх­на­та пъп­ка. От начало­то на цъф­те­жа до уз­ря­ва­не на пър­ви­те пло­до­ве има 30-35 дни.

Про­дъл­жи­тел­ни­ят цъф­теж и го­ля­мо­то ко­личес­т­во нек­тар, ко­йто се за­дър­жа в цве­то­ве­те (16-18 мг в цвят) и при дъж­дов­но вре­ме, оп­ре­де­лят значени­е­то на ма­ли­на­та ка­то ме­до­нос­но рас­те­ние. По­лучава се 6-12 кг мед от де­кар.

Ма­ли­ни­те са пре­дим­но са­мо­оп­раш­ва­щи се, ко­е­то поз­во­ля­ва за­саж­да­не­то на ед­но­сор­то­ви ма­ли­но­ви на­саж­де­ния.

От тъм­ночер­ве­ни до бле­до­жъл­ти са плодо­ве­те

В по­мо­ло­ги­я­та и прак­ти­ка­та пло­дът на ма­ли­на­та е от­не­сен към тип "яго­да", но в бо­та­ничес­ки сми­съл е сло­жен (фиг. 5). Об­ра­зу­ван е от мно­гоб­рой­ни кос­тил­ко­ви плодчета, от ко­и­то вся­ко ед­но е об­гър­на­то с пло­до­во ме­со. Те в ос­но­ва­та си са скре­пе­ни как­то по­меж­ду си, та­ка и с плод­но­то дъ­но.

­

Пло­до­ве­те мо­гат да са чер­ве­ни, жъл­ти и чер­ни, със зак­ръг­ле­на, ко­нична или удъл­же­но­ко­нична фор­ма, раз­лична го­ле­ми­на, бля­сък, ед­ри­на, ов­ла­се­ност, бля­сък, ле­ко­та на от­де­ля­не от пло­до­во­то дъ­но, ед­ри­на на се­мен­ца­та, плът­ност и сочност на пло­до­во­то ме­со, аро­мат, би­о­хи­мичен със­тав, вку­со­ви и тех­но­ло­гични качес­т­ва и др., ко­и­то са спе­ци­фични за все­ки сорт.

Изис­к­ва­ния

Не по­на­ся сил­ни сту­до­ве и го­ле­ми го­ре­щи­ни

 Ма­ли­на­та е с мно­го ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние - от уме­ре­ния по­люс до по­ляр­ни­те ра­йо­ни. Въп­ре­ки то­ва има оп­ре­де­ле­ни изис­к­ва­ния към ус­ло­ви­я­та на мес­то­рас­те­ние, дъл­жа­щи се на би­о­ло­гичес­ки­те й осо­бе­нос­ти - не по­на­ся мно­го сил­ни сту­до­ве и го­ле­ми го­ре­щин­и.

Сту­до­ус­тойчивост­та е раз­лична за от­дел­ни­те сор­то­ве. Тя за­ви­си от тех­ния про­из­ход, про­дъл­жи­тел­ност­та на дъл­бо­кия по­кой и за­па­се­ност­та на из­дън­ки­те. С по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та под ми­нус 18-200С го­ля­ма част от пъп­ки­те на сту­до­ус­тойчиви­те сор­то­ве из­м­ръз­ват, а под -240С - и из­дън­ки­те. Но ако те са пок­ри­ти със сняг над 50 см, из­дър­жат до­ри тем­пе­ра­ту­ри от ми­нус 60-700С. За­то­ва ма­ли­на­та се раз­ви­ва доб­ре и ре­дов­но пло­до­да­ва в ра­йо­ни с обил­ни сне­го­ве, ко­и­то се за­дър­жат про­дъл­жи­тел­но вре­ме въп­ре­ки нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри.

Пов­ре­ди­те от из­м­ръз­ва­не се наб­лю­да­ват най-чес­то, ко­га­то ма­ли­ни­те са пре­ми­на­ли дъл­бо­кия по­кой. При вре­мен­но за­топ­ля­не през зи­ма­та рас­теж­ни­те про­це­си за­почват, и ако пос­лед­ват ма­кар и сла­би сту­до­ве, мо­гат да причинят из­м­ръз­ва­не. По-чув­с­т­ви­тел­ни на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри по вре­ме на дъл­бо­кия по­кой, съ­що и на при­ну­ди­тел­ния по­кой, са не­дос­та­тъчно за­па­се­ни­те с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и недоб­ре уз­ре­ли­те из­дън­ки. То­ва тряб­ва да се има предвид при из­бо­ра на мяс­то за съз­да­ва­не на на­саж­де­ние.

За­су­ша­ва­не­то е вред­но

За ма­ли­на­та е ха­рак­тер­на сла­ба­та й су­хо­ус­тойчивост. Осо­бе­но вред­но е за­су­ша­ва­не­то по вре­ме на ин­тен­зив­ния рас­теж на из­дън­ки­те, цъф­те­жа, фор­ми­ра­не­то и зре­е­не­то на пло­до­ве­те (май-юни). При не­дос­та­тъчна почве­на и въз­душ­на влаж­ност из­рас­т­ват рас­те­ния с мал­ко и сла­бо раз­ви­ти из­дън­ки. От тях се по­лучава не­качес­т­вен и ни­сък до­бив. Пло­до­ве­те сил­но из­д­реб­ня­ват, по­тъм­ня­ват и из­съх­ват. Сил­но­то за­су­ша­ва­не през есен­та и зи­ма­та, съчета­но със су­хи вет­ро­ве и студ, причиня­ва по­ра­же­ния на из­дън­ки­те, ко­и­то неп­ра­вил­но по­ня­ко­га се обяс­ня­ват са­мо с из­м­ръз­ва­не.

За две ре­кол­ти -за­дъл­жи­тел­но на­по­я­ва­не, ако ва­ле­жи­те са мал­ко

През ве­ге­та­ци­он­ни­я пе­ри­од ма­ли­на­та из­раз­ход­ва над 700 мм во­да, ето за­що мо­же да пло­до­да­ва ре­дов­но без на­по­я­ва­не са­мо в ра­йо­ни с ва­ле­жи над 800 мм, и то рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни през про­лет­та и ля­то­то. Изис­к­ва­ни­я­та на ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве през лят­но-есен­ния пе­ри­од са по-го­ле­ми, по­ра­ди ко­е­то не тряб­ва да се от­г­леж­дат в мес­то­рас­те­ния без оси­гу­ре­но на­по­я­ва­не, ако ва­ле­жи­те са не­рав­но­мер­ни и под 800-900 мм.

Пред­почита бо­га­ти­те на ху­мус и ле­ки почви

Ма­ли­но­ви­те сор­то­ве имат раз­лични изис­к­ва­ния по от­но­ше­ние на почва­та. Ед­ни рас­тат и пло­до­да­ват доб­ре на ле­ко гли­нес­ти почви, а дру­ги - на ле­ко пе­съчли­ви, но най-доб­ре ви­ре­ят на бо­га­ти на ху­мус и с по-лек ме­ха­ничен със­тав. Та­ки­ва са алу­ви­ал­но-ли­вад­но-ка­не­ле­ни­те почви. Под­хо­дя­щи са и чер­но­зе­ми­те, си­ви­те гор­с­ки и ка­не­ле­ни­те с про­пус­к­лив по­до­рен хо­ри­зонт. Не­под­хо­дя­щи са почви­те с ло­ша аера­ция (ли­вад­но-блат­ни­те, тор­фе­но-блат­ни­те) и сил­но за­со­ле­ни­те. Ма­ли­но­ви­те рас­те­ния не по­на­сят ви­со­ко ни­во на под­почве­ни­те во­ди (80-100 см). Не тряб­ва да се из­пол­зат почви с плит­ко раз­по­ло­жен гле­ев по­до­рен хо­ри­зонт (25-30 см), тъй ка­то в тях дъж­дов­ни­те и по­лив­ни во­ди се за­дър­жат в зо­на­та на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма и рас­те­нията стра­дат от за­ду­ша­ва­не. Не­под­хо­дя­щи са и сил­но еро­зи­ра­ли­те, чакъ­лес­ти­те и бед­ни­те на ор­га­нични ве­щес­т­ва почви, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи се с мал­ка вла­го­ем­ност и за­си­ле­на вер­ти­кал­на фил­т­ра­ция. Най-доб­ре ма­ли­на­та рас­те и се раз­ви­ва на почви със сред­но ки­се­ла до не­ут­рал­на ре­ак­ция (рН 5,50-6,7). При ал­кал­на ре­ак­ция стра­дат от хло­ро­за, а при ки­се­ли­ност под 4,5 ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е сла­ба, рас­те­жът на из­дън­ки­те е сил­но потис­нат.

Най-доб­ри­те ус­ло­вия

­

У нас има под­хо­дя­щи почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия, не­об­хо­ди­ми за ус­пеш­но­то от­г­леж­да­не на ма­ли­на­та. То­ва са пла­нин­с­ки­те и по­луп­ла­нин­с­ки­те ра­йо­ни, къ­де­то е по-прох­лад­но и въз­душ­на­та влаж­ност е по-ви­со­ка. Под­хо­дя­щи са и ви­со­ки­те рав­ни и хъл­мис­ти по­ле­та, а съ­що мес­та­та, раз­по­ло­же­ни в под­но­жи­я­та на пла­нин­с­ки ма­си­ви, хъл­мис­ти гор­с­ки ра­йо­ни, в бли­зост до го­ле­ми ре­ки и язо­ви­ри. Не са под­хо­дя­щи кот­ло­ви­ни­те и до­ли­ни­те с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж, из­ло­же­ни през зи­ма­та на сил­ни и сту­де­ни вет­ро­ве, а през ля­то­то на го­ле­ми го­ре­щи­ни.

Сор­то­ве

Зре­ят от юни, ре­мон­тан­тни­те - до сла­на

Ма­ли­на­та е ско­роз­рял ово­щен вид. Встъп­ва в пло­до­да­ва­не на вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то, а в пъл­но - на тре­та­та. Най-ран­ни­те сор­то­ве за­почват да зре­ят в края на юни - начало­то на юли. Про­дъл­жи­тел­ност­та на бе­рит­бе­ния пе­ри­од е око­ло ме­сец. Ро­до­ви­тост­та за­ви­си от сор­то­ви­те приз­на­ци, ко­и­то я фор­ми­рат - брой из­дън­ки, плод­ни клончета на из­дън­ка, пло­до­ве на плод­но клонче и тях­но­то тег­ло, еко­ло­гични­те ус­ло­вия и ни­во­то на при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка.

Ня­кои сор­то­ве (ре­мон­тан­т­ни), при­те­жа­ват спо­соб­ност­та да пло­до­да­ват два пъ­ти в ед­на го­ди­на - през про­лет­но-лет­ния пе­ри­од на дву­го­диш­ни­те из­дън­ки и от сре­да­та на ля­то­то до пър­ви­те есен­ни сла­ни вър­ху ед­но­го­диш­ни. При тях ди­фе­рен­ци­ра­не­то на пъп­ки­те про­тича в крат­ки сро­ко­ве - до края на юли, по­ра­ди ко­е­то в края на ля­то­то и през есен­та във връх­на­та част на из­рас­на­ли­те в съ­ща­та го­ди­на из­дън­ки и на из­вес­т­на част под нея се об­ра­зу­ват цве­то­ве и пло­до­ве. След бе­рит­ба­та из­съх­ва са­мо пло­до­да­ла­та част, а ос­та­на­ла­та през след­ва­щия се­зон вече ка­то дву­го­диш­на да­ва про­лет­но-лят­на ре­кол­та.

В све­та са поз­на­ти по­вече от 1300 сор­то­ве чер­ве­ни ма­ли­ни. През пос­лед­ни­те 15 го­ди­ни в Стан­ци­я­та по яго­доп­лод­ни кул­ту­ри в Кос­тин­б­род са проучени ос­нов­но над 280 сор­та, се­лек­ци­о­ни­ра­ни в Ев­ро­па и Аме­ри­ка. С цен­ни­те си сто­пан­с­ки приз­на­ци и свойс­т­ва, изя­ве­ни при кон­к­рет­ни­те почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия, бъл­гар­с­ки­те ма­ли­но­ви сор­то­ве до­ка­за­ха сво­е­то пре­въз­ход­с­т­во над тях. За­то­ва сор­то­ва­та струк­ту­ра и про­из­вод­с­т­во на ма­ли­но­ви пло­до­ве у нас се из­г­раж­да пре­дим­но от бъл­гар­с­ки сор­то­ве.

­

(снимка)

Бъл­гар­с­ки

Бъл­гар­с­ки ру­бин е пър­ви­ят наш ма­ли­нов сорт. Рас­те­ни­е­то е уме­ре­но до сил­но рас­тя­що с пра­ви, де­бе­ли из­дън­ки, пок­ри­ти с мал­ко дреб­ни шипчета, ко­и­то почти лип­с­ват по връх­на­та им част. Дву­го­диш­ни­те из­дън­ки са си­во­-бе­лез­ни­ка­ви. Плод­ни­те клончета са раз­по­ло­же­ни вър­ху по­вече от 2/3 от дъл­жи­на­та им. При под­хо­дя­ща ре­зит­ба за сък­ра­ща­ва­не то­зи сорт мо­же да се от­г­леж­да и без опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са мно­го ед­ри до ед­ри, тъ­по­ко­ну­со­вид­ни, до ле­ко удъл­же­но­ко­ну­со­вид­ни, ин­тен­зив­но ру­би­не­ночер­ве­ни до тъм­ночер­ве­ни, сил­но глан­ци­ра­ни. От­къс­ват се лес­но и ко­га­то през­ре­ят, не окап­ват и не се раз­па­дат. Имат дреб­ни се­мен­ца, ко­и­то при кон­су­ма­ция не се усе­щат. Пло­до­во­то ме­со е неж­но, уме­ре­но плът­но, сочно, с мно­го при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус и уме­рен аро­мат. Под­хо­дя­щи са за пре­ра­бот­ка в ком­пот, слад­ко, сок и за зам­ра­зя­ва­не.

У нас най-ра­но уз­ря­ват пло­до­ве­те на Бъл­гар­с­ки ру­бин - края на юни. Бе­рит­бе­ния пе­ри­од е 20-25 дни. Пло­до­да­ва обил­но. При не­по­лив­ни, но бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия и под­хо­дя­ща аг­ро­тех­ни­ка сред­ни­ят до­бив е 1100 -1200 кг/дка. Срав­ни­тел­но доб­ре по­на­ся зим­ни­те сту­до­ве и почве­но и въз­душ­но за­су­ша­ва­не. При сил­ни го­ре­щи­ни по вре­ме на зре­е­не­то плодовете сил­но из­д­реб­ня­ват, по­тъм­ня­ват, омек­ват и до­ри из­съх­ват. За­то­ва се раз­ви­ва доб­ре са­мо в пла­нин­с­ки­те ра­йо­ни с прох­ла­ден и вла­жен кли­мат, къ­де­то ва­ле­жи­те са над 750-800 мм рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од. Чув­с­т­ви­те­лен е към бо­лест­та ди­ди­ме­ла.

Шоп­с­ка але­на е сил­но рас­тя­що рас­те­ние. Об­ра­зу­ва мно­го из­дън­ки. Те са ви­со­ки, сред­но де­бе­ли, здра­ви, свет­ло­ка­не­ле­ни, с по-тъм­ни иви­ци, сла­бо пок­ри­ти с мал­ки и неж­ни шипчета. Плод­ни­те клончета са раз­по­ло­же­ни почти на 2/3 и по­вече от дъл­жи­на­та им. В прох­лад­ни пла­нин­с­ки мес­то­рас­те­ния с ва­ле­жи над 900 мм те дос­ти­гат ви­сочина до 2,5-3,0 м, ко­е­то е не­дос­та­тък при про­миш­ле­но­то от­г­леж­да­не.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, за­об­ле­ни до тъ­по­ко­ну­со­вид­ни, яр­кочер­ве­ни, с уме­рен гланц. Ко­га­то през­ре­ят, не окап­ват, не по­тъм­ня­ват и лес­но се от­де­лят от плод­но­то дъ­но. Със­тав­ни­те им плодчета са свър­за­ни срав­ни­тел­но доб­ре. Се­мен­ца­та са дреб­ни. Пло­до­во­то ме­со е плът­но, сочно, с мно­го при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус и уме­рен аро­мат. Под­хо­дя­щи са за пре­ра­бот­ка и зам­ра­зя­ва­не.

За­почва да зрее 4-5 дни след Бъл­гар­с­ки ру­бин. Бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од е око­ло ме­сец. Ро­до­ви­тост­та е мно­го доб­ра. При не­по­лив­ни ус­ло­вия до­би­вът дос­ти­га до 1200-1500 кг/дка, а при оси­гу­ре­но на­по­я­ва­не - над 2000 кг.

Сор­тът има доб­ра сту­до­ус­тойчивост и по­на­ся дос­та ус­пеш­но вре­мен­ни го­ре­щи­ни и за­су­ша­ва­ния. Срав­ни­тел­но чув­с­т­ви­те­лен е към бо­лес­ти­те ди­ди­ме­ла и е уме­ре­но чув­с­т­ви­те­лен към ан­т­рак­но­за. Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не как­то в по-прох­лад­ни­те пла­нин­с­ки и по­луп­ла­нин­с­ки ра­йо­ни, така и в хъл­мис­ти­те мес­то­рас­те­ния и по-ви­со­ки­те по­ле­та.

Ис­к­ра има уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са чер­ве­ни­ка­во­-ка­не­ле­ни, сред­но ви­со­ки, срав­ни­тел­но тън­ки, по­ра­ди ко­е­то сил­но по­ля­гат под те­жест­та на пло­до­ве­те и се нуж­да­ят от опор­на кон­с­т­рук­ция. Пок­ри­ти са сла­бо с тън­ки и къ­си шипчета, ко­и­то почти лип­с­ват във връх­на­та част. Плод­ни­те клончета са раз­по­ло­же­ни вър­ху по­вече от 2/3 от дъл­жи­на­та на из­дън­ка­та.

Пло­до­ве­те са мно­го прив­ле­ка­тел­ни - сред­но ед­ри до ед­ри, тъ­по­ко­ну­со­вид­ни до ко­ну­со­вид­ни, яр­кочер­ве­ни с ви­нен оте­нък, сил­но глан­ци­ра­ни. Лес­но се от­къс­ват и не се раз­па­дат на със­тав­ни­те им плодчета. Се­мен­ца­та са дреб­ни и не се усе­щат при кон­су­ма­ция. Пло­до­во­то ме­со е срав­ни­тел­но плът­но, сочно с мно­го при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус, аро­мат­но. При­те­жа­ва бла­гоп­ри­ят­но съчета­ни би­о­хи­мични ком­по­нен­ти. Сор­тът е мно­го под­хо­дящ за тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка и за зам­ра­зя­ва­не.

Пло­до­ве­те за­почват да зре­ят 4-5 дни след Бъл­гар­с­ки ру­бин. Бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од про­дъл­жа­ва око­ло ме­сец. Сор­тът е мно­го ро­до­вит. Ако се от­г­леж­да при не­по­лив­ни ус­ло­вия, но в по-влаж­ни мес­то­рас­те­ния и ви­со­ка аг­ро­тех­ни­ка, до­би­вът е над 1200 - 1300 кг/дка. Сред­но ус­тойчив е на зим­ни сту­до­ве. Не по­на­ся доб­ре го­ре­щи­ни­те и за­су­ша­ва­ни­я­та по вре­ме на зре­е­не­то на пло­до­ве­те. Сред­но чув­с­т­ви­те­лен е към ди­ди­ме­ла и към ви­рус­на мо­зай­ка. Мно­го под­хо­дящ е за двор­ни­те и вил­ни гра­ди­ни.

Са­мо­ди­ва съ­що е с уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са по-из­п­ра­ве­ни и по-приб­ра­ни от те­зи на Бъл­гар­с­ки ру­бин, срав­ни­тел­но нис­ки до сред­но ви­со­ки, с къ­си меж­ду­въз­лия, де­бе­ли, почти без шипчета, ка­не­ле­ни, с ши­ро­ки ру­би­не­ночер­ве­ни иви­ци и пов­лек­ла. Плод­ни­те клончета са къ­си, здра­во скре­пе­ни с из­дън­ка­та. Сор­тът е под­хо­дящ за от­г­леж­да­не без опор­на кон­с­т­рук­ция, осо­бе­но при нап­ра­ве­на кон­тур­на ре­зит­ба.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, за­об­ле­но-ко­нични до сла­бо удъл­же­ни, ру­би­не­ночер­ве­ни, с гланц. В срав­не­ние с Бъл­гар­с­ки ру­бин са мал­ко по-ед­ри и не по­тъм­ня­ват при през­ря­ва­не. От­къс­ват се лес­но, не окап­ват и не се раз­па­дат на със­тав­ни­те плодчета, ко­и­то са здра­во скре­пе­ни по­меж­ду си. Се­мен­ца­та са дреб­ни и не се усе­щат при кон­су­ма­ция. Пло­до­во­то ме­со е сочно, срав­ни­тел­но плът­но с при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус и уме­рен до си­лен аро­мат. Мно­го под­хо­дя­щи са за зам­ра­зя­ва­не и при­гот­вя­не на слад­ко, кон­фи­тюр, ком­по­ти и др.

Пло­до­ве­те за­почват да зре­ят 2-3 дни след Бъл­гар­с­ки ру­бин. Бе­рит­ба­та про­дъл­жа­ва око­ло ме­сец. Пло­до­да­ва обил­но и по ро­до­ви­тост пре­въз­хож­да Бъл­гар­с­ки ру­бин с око­ло 20-30 %.

Рас­те­ни­я­та по­на­сят срав­ни­тел­но доб­ре нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри през зи­ма­та, пов­рат­ни­те про­лет­ни сту­до­ве, как­то и вре­мен­ни­те го­ре­щи­ни и за­су­ша­ва­ния, ко­га­то зре­ят пло­до­ве­те. Срав­ни­тел­но ус­тойчив е на ди­ди­ме­ла, ко­ни­о­ти­ри­ум и ан­т­рак­но­за и е ре­зис­тен­тен на бак­те­ри­а­лен рак. Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не във всички ма­ли­ноп­ро­из­во­ди­тел­ни ра­йо­ни.

Лю­лин е ремон­тан­тен сорт. Доп­ри­не­съл е за внед­ря­ва­не на но­во про­из­вод­с­т­ве­но нап­рав­ле­ние - от­г­леж­да­не са­мо за лят­но-есен­но ре­кол­ти­ра­не чрез по­ко­ся­ва­не на пло­до­да­ли­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки.

Рас­те­ни­я­та имат уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са ка­фе­ни­ка­ви, из­п­ра­ве­ни, срав­ни­тел­но де­бе­ли, сред­но ви­со­ки до нис­ки, с къ­си меж­ду­въз­лия, уме­ре­но до сла­бо пок­ри­ти с шипчета. Плод­ни­те клончета са ре­ха­ви до сред­но плът­ни, мно­гоб­рой­ни, чес­то раз­к­ло­не­ни, здра­во скре­пе­ни с из­дън­ка­та. За­то­ва Са­мо­ди­ва мо­же да се от­г­леж­да без опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, тъ­по­ко­ну­со­вид­ни до ле­ко удъл­же­но­ко­ну­со­вид­ни, ин­тен­зив­ночер­ве­ни с гланц. При ле­ко през­ря­ва­не не омек­ват и не по­тъм­ня­ват сил­но, как­то те­зи на Хе­ри­ти­дж. Лес­но се от­къс­ват. Не се раз­па­дат на със­тав­ни­те плодчета. Пло­до­во­то ме­со е срав­ни­тел­но плът­но, слад­ко-ки­се­ло, с до­бър до мно­го до­бър вкус и уме­рен аро­мат. Пло­до­ве­те са под­хо­дя­щи за пряс­на кон­су­ма­ция и то в не­о­бичаен се­зон, за тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка, включител­но и зам­ра­зя­ва­не.

Зре­е­не­то на пло­до­ве­те от про­лет­но-лят­на­та ре­кол­та за­почва към края на юни, а на те­зи от лят­но-есен­на­та - от сре­да­та на ав­густ до края на сеп­тем­в­ри-начало­то на ок­том­в­ри, т.е. до па­да­не на пър­ви­те сил­ни сла­ни. Ро­до­ви­тост­та е ви­со­ка. Та­зи от лят­но-есен­но­то при­би­ра­не е с 1/3 по-го­ля­ма от про­лет­но-лят­но­то. При не­по­лив­ни ус­ло­вия е 900-1000 кг/дка и при по­лив­ни - по­вече от 2000 кг/дка.

Сор­тът е срав­ни­тел­но ус­тойчив на ди­ди­ме­ла и ко­ни­о­ти­ри­ум. С от­г­леж­да­не­то му са­мо за лят­но-есен­на ре­кол­ти­ра­не ос­вен че се раз­ши­ря­ва бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од при ма­ли­на­та, се на­ма­ля­ва тру­до­во­то нап­ре­же­ние при го­ле­ми­те на­саж­де­ния. До го­ля­ма сте­пен се из­бяг­ват го­ре­щи­ни­те по вре­ме на зре­е­не на пло­до­ве­те. От­г­леж­да­не­то без опор­на кон­с­т­рук­ция и по­ко­ся­ва­не­то на пло­до­да­ли­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки да­ват въз­мож­ност за пъл­но или час­тично ме­ха­ни­зи­ра­не на ос­нов­ни­те про­це­си и значител­но на­ма­ля­ва­не на про­из­вод­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди при по-го­ле­ми­те на­саж­де­ния.

Лю­лин изис­к­ва мес­то­рас­те­ния, не по-ви­со­ки от 600-750 м, с ва­ле­жи 600-650 мм, рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни, топ­ла и про­дъл­ж­тел­на есен с къс­ни сла­ни, за да ус­пе­ят да уз­ря­ват почти всички пло­до­ве.

Есен­на поз­ла­та е ре­мон­тан­тен сорт с ефек­т­ни пло­до­ве. Под­хо­дящ е за лю­би­тел­с­ко от­г­леж­да­не във вил­ни гра­ди­ни и дво­ро­ве.

Рас­те­ни­я­та са с уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са свет­ло­ка­не­ле­ни, сред­но ви­со­ки, срав­ни­тел­но де­бе­ли, сла­бо пок­ри­ти с мал­ки шипчета. Мо­же да се от­г­леж­да и без опор­на кон­с­т­рук­ция. Плод­ни­те клончета са сби­ти, сред­но дъл­ги или къ­си, раз­по­ло­же­ни пре­дим­но във връх­на­та част на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки при лят­но-есен­но­то пло­до­дав­не.

Пло­до­ве­те са мно­го прив­ле­ка­тел­ни, ед­ри до мно­го ед­ри, ка­то ня­кои дос­ти­гат до 6,5 гра­ма. По фор­ма са тъ­по­ко­ну­со­вид­ни до ле­ко удъл­же­ни, зла­тис­ти до бъ­къ­ре­но-жъл­ти, а при ле­ко през­ря­ва­не са с ро­зо­во-чер­ве­ни­кав от­те­нък, с уме­рен гланц. От­къс­ват се лес­но, без да се раз­па­дат на със­тав­ни­те плодчета, не окап­ват и имат дреб­ни се­мен­ца, ко­и­то при кон­су­ма­ция не се усе­щат.

Пло­до­во­то ме­со не е дос­та­тъчно плът­но, но е с мно­го доб­ри вку­со­ви качес­т­ва. Пло­до­ве­те са мно­го при­ят­ни за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние и за при­гот­вя­не на ефек­т­ни слад­ка. От тях при до­маш­ни ус­ло­вия се по­лучават мно­го вкус­ни ком­по­ти, но за да се оц­ве­ти по-доб­ре со­кът им, се до­ба­вят пло­до­ве от дру­ги сор­то­ве.

Пло­до­ве­те от лят­но-есен­на­та ре­кол­та зре­ят от 5-10 сеп­тем­в­ри до 15-20 ок­том­в­ри, а от про­лет­но-лят­на­та - от 5-8 юли до начало­то на ав­густ. Ро­до­ви­тост­та на сор­та е уме­ре­на. За раз­ли­ка от дру­ги­те ре­мон­тан­т­ни сор­то­ве, две­те му ре­кол­ти са почти ед­нак­ви по ко­личес­т­во и качес­т­во на пло­до­ве­те и за­то­ва тряб­ва да се из­пол­з­ват две­те пло­до­да­ва­ния. Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не при по­лив­ни ус­ло­вия до 600-650 м над­мор­с­ка ви­сочина, за­що­то при по-го­ля­ма има опас­ност лят­но-есен­на­та ре­кол­та да бъ­де пов­ре­де­на от ран­ни­те сла­ни. Има доб­ра мра­зо­ус­тойчивост и по­на­ся срав­ни­тел­но ус­пеш­но почве­но­то и въз­душ­но­то за­су­ша­ва­не. При сил­ни го­ре­щи­ни и при за­су­ша­ва­не лят­но-есен­на­та ре­кол­та без на­по­я­ва­не е твър­де сла­ба. Чув­с­т­ви­те­лен е към ди­ди­ме­ла и уме­ре­но чув­с­т­ви­те­лен към ко­ни­о­ти­ри­ум и ви­рус­на мо­зай­ка. Сор­тът има и де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва.

­

(снимка)

Чужди

Ви­ла­мет е стар ка­над­с­ки сорт. По­ра­ди по-го­ля­ма­та си плас­тичност и срав­ни­тел­но по-доб­ра ус­тойчивост на ви­рус­ни бо­лес­ти по­вече от 45 го­ди­ни на­ми­ра ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние у нас. Се­га е из­мес­тен от мно­го по-пе­рс­пек­тив­ни сор­то­ве, меж­ду ко­и­то и Нот­ка, съз­да­ден с учас­ти­е­то му. В по-прох­лад­ни­те ра­йо­ни да­ва срав­ни­тел­но до­бър до­бив, но значител­но по-ни­сък от Бъл­гар­с­ки ру­бин, Шоп­с­ка але­на и Са­мо­ди­ва.

Рас­те­ни­я­та са уме­ре­но­ рас­тя­щи.Из­дън­ки­те са из­п­ра­ве­ни и сред­но де­бе­ли, но не мо­гат да се от­г­леж­дат без опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, зак­ръг­ле­но ко­нични, ин­тен­зив­но тъм­ночер­ве­ни, с ви­нен отте­нък и гланц. Съ­щес­т­вен те­хен не­дос­та­тък е, че при ле­ко през­ря­ва­не по­тъм­ня­ват. Не се раз­па­дат на със­тав­ни­те си плодчета. Се­мен­ца­та са дреб­ни и не се чув­с­т­ват. Пло­до­во­то ме­со е плът­но, с до­бър въз­ки­сел вкус и при­я­тен аро­мат. Мно­го под­хо­дя­щи са за зам­ра­зя­ва­не и за пре­ра­бот­ка в ком­по­ти, со­ко­ве и дру­ги. По прив­ле­ка­тел­ност, вку­со­ви качес­т­ва и би­о­хи­мичен със­тав Бъл­гар­с­ки ру­бин и Ис­к­ра го пре­въз­хож­дат.

Зре­е­не­то на пло­до­ве­те за­почва 1-2 дни след те­зи на Шоп­с­ка але­на. Бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од про­дъл­жа­ва 25-30 дни. Ос­вен по до­бив, сту­до­ус­тойчивост, чув­с­т­ви­тел­ност на за­су­ша­ва­не и го­ре­щи­ни по вре­ме на зре­е­не на пло­до­ве­те, (те бър­зо из­д­реб­ня­ват), от­с­тъп­ва на Бъл­гар­с­ки ру­бин, Шоп­с­ка але­на, Са­мо­ди­ва и Ис­к­ра. Той е уме­ре­но ро­до­вит.

Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не в срав­ни­тел­но влаж­ни­те и по-прох­лад­ни пла­нин­с­ки и по­луп­ла­нин­с­ки ра­йо­ни на стра­на­та, а при по­лив­ни ус­ло­вия и - в по-ви­со­ки­те по­ле­та.

Нот­ка е ка­над­с­ки сорт. Значител­но по-ви­со­ко­до­би­вен е от Ви­ла­мет и един от най-под­хо­дя­щи­те за ме­ха­ни­зи­ра­на бе­рит­ба на пло­до­ве­те. При ком­п­лек­с­на­та оцен­ка от­с­тъп­ва на Шоп­с­ка але­на и Са­мо­ди­ва. Рас­те­ни­я­та са уме­ре­но рас­тя­щи, а из­дън­ки­те - по-де­бе­ли, по-из­п­раве­ни и с по-здра­во прик­ре­пе­ни плод­ни клончета от Ви­ла­мет. Пло­до­ве­те му при­личат на те­зи от сорт Ви­ла­мет и зре­ят почти ед­нов­ре­мен­но, но са мал­ко по-за­об­ле­ни, не по­тъм­ня­ват, по-плът­ни и по-лес­но се от­къс­ват. Сор­тът е срав­ни­тел­но по-ус­тойчив на студ и за­су­ша­ва­не.

Хе­ри­ти­дж е ре­мон­тан­тен сорт, съз­да­ден в САЩ. На­ми­ра бър­зо и ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние в Аме­ри­ка, Ев­ро­па и Но­ва Зе­лан­дия.

Рас­те­ни­я­та са уме­ре­но до сил­но рас­тя­щи. Из­дън­ки­те са из­п­ра­ве­ни, сред­но де­бе­ли, нуж­да­ят се от опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, зак­ръг­ле­ни до зак­ръг­ле­но-ко­нични, тъм­ночер­ве­ни с ви­нен от­те­нък и уме­рен гланц. При ле­ко през­ря­ва­не те дос­та по­тъм­ня­ват, ко­е­то е из­вес­тен не­дос­та­тък. От­къс­ват се лес­но, със­тав­ни­те им плодчета са доб­ре свър­за­ни по­меж­ду си и не се раз­па­дат. Пло­до­во­то ме­со е уме­ре­но плът­но и с мно­го до­бри вку­со­ви качес­т­ва. Под­хо­дящ е за зам­ра­зя­ва­не и тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка.

При лят­но-есен­на­та ре­кол­та за­почват да зре­ят към сре­да­та на ав­густ и при бла­гоп­ри­ят­на есен бе­рит­ба­та про­дъл­жа­ва до 5-10 ок­том­в­ри. Сор­тът е ро­до­вит, но при на­ши­те ус­ло­вия от­с­тъп­ва на Лю­лин. От­с­тъп­ва мал­ко и по от­но­ше­ние на ус­тойчивост към зим­ни сту­до­ве, на ви­со­ки тем­пе­ра­ту­ри, въз­душ­но и почве­но за­су­ша­ва­не. Чув­с­т­ви­те­лен е към ан­т­рак­но­за, а по-сла­бо - към ди­ди­ме­ла.

­

Из­вес­тен ин­те­рес за еко­ло­гично и про­из­вод­с­т­ве­но из­пит­ва­не зас­лу­жа­ват сор­то­ве­те- Ти­тан, Ту­ла­мен, Мо­линг Лео, Глен ей­ръл, Глен га­ри, Пат­ри­ция и др. За съ­жа­ле­ние Ми­кер, Мо­линг Ди­лайт и ре­мон­тан­т­ни­те Отън Блис, По­лан не оп­рав­да­ха на­деж­ди­те ни.

Но­ва­та ма­ли­но­ва гра­ди­на

Пре­ди да за­са­ди­те ма­ли­ни­те, из­б­ра­но­то мяс­то тряб­ва да се проучи и ана­ли­зи­ра от спе­ци­а­лис­ти - почво­вед, ово­щар - спе­ци­а­лист по яго­доп­лод­ни кул­ту­ри, ме­те­о­ро­лог и фи­то­па­тог. Пра­ви се пре­цен­ка на кли­ма­та, про­дъл­жи­тел­ност­та на ве­ге­та­ци­о­ния пе­ри­од, ек­с­т­рем­ни­те тем­пе­ра­ту­ри, го­диш­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на ва­ле­жи­те, на почва­та и под­почва­та (ме­ха­ничен със­тав, во­ден дре­наж, ре­ак­ция на почва­та, за­па­се­ност с азот, фос­фор и ка­лий), фор­ма­та и нак­ло­на на те­ре­на, над­мор­с­ка­та ви­сочина, под­почве­ни­те во­ди и здрав­но­то със­то­я­ние. След то­ва се из­би­рат сор­то­ви­ят със­тав и тех­но­ло­ги­я­та на от­г­леж­да­не.

По­са­дъчни­ят ма­те­ри­ал да е ви­со­ко­качес­т­вен и здрав

Ма­ли­на­та се раз­м­но­жа­ва чрез се­ме­на и ве­ге­та­тив­но.Се­мен­но­то раз­м­но­жа­ва­не се из­пол­з­ва пре­дим­но в се­лек­ци­он­на­та дей­ност за по­лучава­не на ма­те­ри­ал за от­бор-хиб­рид­ни и са­мо­оп­ра­ше­ни се­ме­начета. В ма­со­ва­та прак­ти­ка се при­ла­га са­мо ве­ге­та­тив­но­то раз­м­но­жа­ва­не за про­из­вод­с­т­во на по­са­дъчен ма­те­ри­ал. То се осъ­щес­т­вя­ва чрез зре­ли и зе­ле­ни рез­ни­ци, ко­ре­но­ви ад­вен­тив­ни пъп­ки и при­ла­ган­не на ин вит­ро ме­то­ди­те.

­

От на­саж­де­ни­я­та за про­из­вод­с­т­во на пло­до­ве е неп­ра­вил­но да се из­важ­да и по­са­дъчен ма­те­ри­ал. Са­мо из­пол­з­ва­не­то на ав­тен­тичен, ви­со­ко­качес­т­вен и здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал за съз­да­ва­не на на­саж­де­ния е га­ран­ция за тях­на­та ефек­тив­ност. Раз­са­доп­ро­из­вод­с­т­во­то тряб­ва да е из­г­ра­де­но по ут­вър­де­на­та схе­ма и да се из­вър­ш­ва от ли­цен­зи­ра­ни про­из­во­ди­те­ли.

Раз­м­но­жа­ва­не

От зре­ли из­дън­ки е най-лес­но и ев­ти­но

То­зи начин га­ран­ти­ра изо­би­лен и качес­т­вен по­са­дъчен ма­те­ри­ал. Ко­ре­но­ви­те из­дън­ки се раз­ви­ват от до­ба­въчни­те (ве­ге­та­тив­ни­те) пъп­ки , об­ра­зу­ва­ни по мла­ди­те ко­ре­но­ви раз­к­ло­не­ния и ко­ре­ни­ще­то през вто­ра­та по­ло­ви­на на ля­то­то. Как­то от­бе­ля­зах­ме, към края на ля­то­то и през след­ва­ща­та про­лет те из­рас­т­ват над зе­мя­та и в под­зем­на­та си част об­ра­зу­ват са­мос­то­я­тел­ни при­да­тъчни ко­ренчета (фиг. 6). Доб­ре раз­ви­ти­те из­дън­ки мо­гат да се от­де­лят от майчиния храст през есен­та и да се из­пол­з­ват за за­саж­да­не. По-сла­би­те се от­с­т­ра­ня­ват при ре­зит­ба­та. Бро­ят на об­ра­зу­ва­ни­те ко­ре­но­ви из­дън­ки е сор­то­во качес­т­во. От­г­леж­да­ни­те у нас ма­ли­но­ви сор­то­ве Шоп­с­ка але­на, Бъл­гар­с­ки ру­бин, Лю­лин и дру­ги об­ра­зу­ват дос­та­тъчен брой из­дън­ки, до­ка­то сор­то­ве­те Ис­к­ра, Лю­лин и Есен­на поз­ла­та се ха­рак­те­ри­зи­рат с по-слаб раз­м­но­жи­те­лен ко­е­фи­ци­ент.

Зе­ле­ни­те се за­ко­па­ват в хлад­но и об­лачно време

Из­пол­з­ват се из­дън­ки, ко­и­то са офор­ми­ли 4-6 лис­та и имат доб­ре раз­ви­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, ко­и­то през про­лет­та изо­бил­но из­рас­т­ват в меж­ду­ре­ди­я­та. Вмес­то да се уни­що­жа­ват при об­ра­бот­ки­те на почва­та, те се из­ко­па­ват (през май, юни) с мал­ка част от майчиния ко­рен за­ед­но с почва­та и се за­саж­дат. Раз­би­ра се, в хлад­но и об­лачно вре­ме.

Ко­ре­но­ви­те рез­ни­ци се съ­би­рат след лис­то­па­да

То­зи начин е до­пъл­не­ние на пър­ви­те два и на­ми­ра при­ло­же­ние, ко­га­то тряб­ва да се из­пол­з­ват всички въз­мож­нос­ти за по-бър­зо­то раз­м­но­жа­ва­не на ня­кой це­нен сорт. За по­лучава­не на рез­ни­ци се из­пол­з­ват ко­ре­ни с де­бе­ли­на от 6 до 10 мм. Те се съ­би­рат след лис­то­па­да, на­вър­з­ват се на снопчета и се съх­ра­ня­ват във вла­жен пя­сък при тем­пе­ра­ту­ра от 0 до 50С. През фев­ру­а­ри, но не по-къс­но от сре­да­та на март, ко­ре­ни­те се на­ряз­ват на рез­ни­ци с дъл­жи­на 15-20 см, на­реж­дат се в плит­ки браз­дички и се пок­ри­ват с почва. При по­ла­га­не на доб­ри и ре­дов­ни гри­жи до есен­та от тях из­рас­т­ват и се раз­ви­ват из­дън­ки, год­ни за за­саж­да­не на пос­то­я­но мяс­то.

Мяс­то­то тряб­ва да е ори­ен­ти­ра­но на се­вер

Ус­та­но­ве­но е, че най-под­хо­дя­щи за ма­ли­на­та са рав­ни­те пло­щи или с нак­лон 8%, със се­вер­но из­ло­же­ние , раз­по­ло­же­ни в под­но­жи­я­та на пла­нин­с­ки­те ма­си­ви, хъл­мис­ти гор­с­ки ра­йо­ни, в бли­зост до го­ле­ми ре­ки, язо­ви­ри и др. В пред­п­ла­нин­с­ки и пла­нин­с­ки ра­йо­ни та­зи кул­ту­ра мо­же да се от­г­леж­да на пло­щи със се­вер­но, се­ве­ро­за­пад­но или се­ве­ро­из­точно из­ло­же­ние. Доб­ри са и ви­со­ки­те рав­ни и хъл­мис­ти по­ле­та. При из­пол­з­ва­не на нак­ло­не­ни пло­щи е най-доб­ре пред­ва­ри­тел­но да се очер­та­ят и под­гот­вят те­рас­ни­те от­ко­си и плат­на. Пра­ви се ос­нов­но под­рав­ня­ва­не, а при не­об­хо­ди­мост и от­вод­ня­ва­не или на­сип­ва­не на пръст от дру­га­де.

Не са под­хо­дя­щи за ма­ли­на­та пло­щи с юж­но из­ло­же­ние, тъй ка­то са под­ло­же­ни на сил­но слънчево гре­е­не и имат неб­ла­гоп­ри­я­тен топ­ли­нен и во­ден ре­жим. Обик­но­ве­но на тях рас­те­ни­я­та стра­дат от пов­рат­ни про­лет­ни мра­зо­ве и не­дос­тиг на вла­га през ве­ге­та­ци­я­та. Не­под­хо­дя­щи са и кот­ло­ви­ни­те и до­ли­ни­те с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж и из­ло­же­ни­те мес­та на сил­ни и сту­де­ни ветрове.

Почва­та да е бо­га­та с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва

Ма­ли­на­та пред­почита пло­до­род­ни­те почви с по-лек ме­ха­ничен със­тав, но при под­хо­дя­щи ме­ли­о­ра­ции мо­же да се от­г­леж­да ус­пеш­но и на по-теж­ки почви. По-спе­ци­ал­ни изис­к­ва­ния има към почве­на­та ре­ак­ция. Тя тряб­ва да бъ­де не­ут­рал­на до сред­но ки­се­ла (рН 5,5-6,7).

Ма­ли­на­та ви­рее най-доб­ре и да­ва качес­т­вен по­са­дъчен ма­те­ри­ал, ко­га­то е за­са­де­на на пе­съчли­во-гли­нес­ти или гли­нес­то-пе­съчли­ви, уме­ре­но влаж­ни, бо­га­ти на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почви.

Под­хо­дя­щи са бо­га­ти­те на ху­мус почви, с по-лек ме­ха­ничен със­тав, с про­пус­к­лив по­до­рен хо­ри­зонт и нис­ко ни­во на под­почве­ни­те во­ди. Ма­ли­но­ви­те на­саж­де­ния тряб­ва да се съз­да­ват вър­ху пло­щи със се­вер­но из­ло­же­ние, оси­гу­ре­ни с ва­ле­жи ( над 750 мм) или в бли­зост до вод­ни ба­сей­ни. Най-под­хо­дя­щи са про­пус­к­ли­ви­те почви с вла­го­ем­ни под­почве­ни плас­то­ве, ко­и­то оси­гу­ря­ват не­об­хо­ди­ма­та за рас­те­ни­я­та вла­га, без да за­дър­жат из­лиш­ни­те ва­леж­ни и по­лив­ни во­ди. В ра­йо­ни, къ­де­то за­су­ша­ва­не­то през юли и ав­густ е обик­но­ве­но яв­ле­ние, ма­ли­на­та мо­же пак да ус­пя­ва - да да­ва ви­со­ко­качес­т­ве­на про­дук­ция и качес­т­вен по­са­дъчен ма­те­ри­ал, обаче тряб­ва да и се оси­гу­ри во­да за по­ли­ва­не.

Мно­го теж­ки­те гли­нес­ти почви или почви­те с го­лям про­цент пя­сък не са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не на ма­ли­на­та. Не­под­хо­дя­щи са и гра­до­бит­ни­те ра­йо­ни и мес­та с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж, как­то и зат­во­ре­ни­те кот­ло­ви­ни и до­ли­ни с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж.

За сор­то­ве­те с две ре­кол­ти - ра­йо­ни с дъл­га есен

За ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве (осо­бе­но за от­г­леж­да­ни­те за лят­но-есен­на ре­кол­та), най-под­хо­дя­щи са мес­та с топ­ла и про­дъл­жи­тел­на есен, къ­де­то уз­ря­ват всички пло­до­ве от лят­но-есен­на­та ре­кол­та, ре­ша­ва­ща за ефек­тив­ност­та на про­из­вод­с­т­во­то. Под­хо­дя­щи са по-рав­ни те­ре­ни с юж­но из­ло­же­ние. При те­зи сор­то­ве тряб­ва да се из­бяг­ват мес­та със се­вер­но из­ло­же­ние, как­то и та­ки­ва с над­мор­с­ка ви­сочина над 550 м за Се­вер­на Бъл­га­рия, тъй ка­то ед­на част от пло­до­ве­те се ув­реж­дат от пър­ви­те есен­ни сла­ни.

Бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве има във всички ра­йо­ни на стра­на­та, в ко­и­то есен­ни­те сла­ни па­дат след вто­ра­та по­ло­ви­на на ок­том­в­ри, тъй ка­то пло­до­ве­те зре­ят твър­де про­дъл­жи­тел­но - от вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ до сре­да­та на ок­том­в­ри. Под­хо­дя­щи са съ­що двор­ни­те и вил­ни­те мес­та, ко­и­то са за­щи­те­ни от вли­я­ни­е­то на су­хо­ве­и­те по вре­ме на зре­е­не на пло­до­ве­те и от зим­ни­те сту­до­ве.

Лю­цер­на­та и де­те­ли­на­та са от­лични пред­шес­т­ве­ни­ци

Ма­ли­на­та се от­г­леж­да на ед­но мяс­то в про­дъл­же­ние на 10-12 го­ди­ни и има оп­ре­де­ле­ни изис­к­ва­ния към пред­шес­т­ве­ни­ци­те. Мно­го доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци са ку­лту­ри­те, ко­и­то ос­та­вят почва­та чис­та от пле­ве­ли, с доб­ра струк­ту­ра и бо­га­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Та­ки­ва са ед­но­го­диш­ни­те бо­бо­ви фу­раж­ни рас­те­ния и тех­ни­те смес­ки (фий, фи­е­ва смес, грах, фа­сул, лу­пи­на, жит­ни тре­ви и доб­ре на­то­ре­на чер­на угар).

Най-под­хо­дя­щи за нея са мно­го­го­диш­ни­те трев­но-фу­раж­ни (лю­цер­на, де­те­ли­на) и ед­но­го­диш­ни­те зър­не­ни и фу­раж­ни кул­ту­ри, (ечемик, грах, ца­ре­ви­ца, реп­ко, пше­ни­ца и др.). Под­хо­дя­щи са и ес­тес­т­ве­ни­те ли­ва­ди и па­си­ща, ко­и­то се ра­зо­ра­ват най-мал­ко две го­ди­ни пре­ди за­саж­да­не­то на ма­ли­но­ви­те рас­те­ния. След ра­зо­ра­ва­не­то им за пред­шес­т­ве­ни­ци мо­гат да се из­пол­з­ват ед­но­го­диш­ни житн­ни и бо­бо­ви кул­ту­ри, зър­не­но-хлеб­ни, зър­не­ни фу­раж­ни и трев­но-фу­раж­ни и доб­ре на­то­ре­на чер­на угар. Не­под­хо­дя­щи са всички овощ­ни и гор­с­ки ви­до­ве, до­ма­ти, пи­пер, кар­то­фи и дру­ги, за­що­то имат об­щи бо­лес­ти по ко­ре­но­ва­та сис­те­ма.

В ни­ка­къв случай не тряб­ва да се съз­да­ват по-ра­но от 4-5 го­ди­ни ма­ли­но­ви на­саж­де­ния на учас­тъ­ци, за­е­ти с рас­те­ния, гос­топ­ри­ем­ни­ци на бак­те­ри­а­лен рак. Осо­бе­но ако е кон­с­та­ти­ра­но, че има за­ра­зи по тях. Та­ки­ва са овощ­ни и ло­зо­ви пи­том­ни­ци, цвек­ло, па­мук, слънчог­лед, ри­цин, до­ма­ти, мор­ко­ви, гор­с­ки раз­сад­ни­ци от вър­ба, то­по­ла, дрян, хвой­на, ки­па­рис и дру­ги.

Пра­ви се основ­на пред­по­са­дъчна об­ра­бот­ка

Ос­нов­ни­те аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия за под­го­то­ка на почва­та пре­ди за­саж­да­не­то на ма­ли­но­ви­те рас­те­ния се със­то­ят в дъл­бо­ка об­ра­бот­ка, из­рав­ня­ва­не, гра­пе­не, то­ре­не и др. Дъл­бо­ка­та об­ра­бот­ка се из­вър­ш­ва най-мал­ко на 30-35 см, а още по-доб­ре на 40-45 см, но най-къс­но един ме­сец пре­ди за­саж­да­не­то. След изо­ра­ва­не­то мяс­то­то се из­рав­ня­ва и кул­ти­ви­ра. Ко­га­то не е нап­ра­ве­на дъл­бо­ка об­ра­бот­ка, пре­ди за­саж­да­не­то се из­ко­па­ват браз­ди-ка­нав­ки, дъл­бо­ки 40-45 см и ши­ро­ки око­ло 50 см, ка­то на дъ­но­то им се раз­х­вър­лят то­ро­ве­те. За­пъл­ват се 2/3 с пръст и се ос­та­вят из­вес­т­но вре­ме, до­ка­то почвата улег­не. Пре­ди дъл­бо­ка­та оран мяс­то­то се на­то­ря­ва с обор­с­ки и ми­не­рал­ни то­ро­ве.

Пре­ди за­саж­да­не - до 6 то­на обор­с­ки тор в де­кар гра­ди­на

Ма­ли­но­ви­те рас­те­ния из­в­личат еже­год­но от почва­та значител­ни ко­личес­т­ва хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва с из­дън­ки­те, лис­та­та и пло­до­ве­те. Ос­вен то­ва ед­на част от тях се из­ми­ват от дъж­до­ве­те и по­лив­ни­те во­ди в дъл­бо­ки­те хо­ри­зон­ти на почва­та, без да мо­гат да се из­пол­з­ват от рас­те­ни­я­та. По та­зи причина пред­по­са­дъчно­то то­ре­не има осо­бе­но го­ля­мо значение за по­доб­ря­ва­не хра­ни­тел­ния ре­жим на рас­те­ни­я­та.То се из­вър­ш­ва в за­ви­си­мост от ес­тес­т­ве­но­то пло­до­ро­дие на почва­та. За по­вечето почве­ни ти­по­ве, вър­ху ко­и­то се от­г­леж­да ма­ли­на­та, нор­ми­те на пред­по­са­дъчно то­ре­не ва­ри­рат от 15 до 22 кг/дка фос­фор и 12 до 18 кг/дка ка­лий. В ус­ло­ви­я­та на лично­то сто­пан­с­т­во то­ро­ве­те се да­ва от 4 до 6 т/дка обор­с­ки тор. При не мно­го бо­га­ти почви се вна­сят пред­по­са­дъчно по 5-6 кг пре­го­рял обор­с­ки тор на 1м2, а на по-бед­ни­те - 8-10 кг. Вмес­то не­го мо­же да се вне­се по 2-3 кг овчи тор. То­ри си и с 120-150 гра­ма су­пер­фос­фат на 1 м2, ка­то на ле­ки пе­съчли­ви почви се вна­ся и 25-30 гра­ма ка­ли­ев сул­фат. При вна­ся­не на 0,6-1 кг птичи тор на 1 м2 с по­сочени­те два ми­не­рал­ни то­ра мо­же да се то­ри в по-мал­ки ко­личес­т­ва - съ­от­вет­но 60-80 г су­пер­фос­фат и 16-20 г ка­ли­ев сул­фат. Не се пре­по­ръчва да се то­ри в са­ми­те по­са­дъчни дуп­ки, за да не се потис­ка прих­ва­ща­не­то и начал­но­то вко­ре­ня­ва­не на рас­те­ни­я­та.

Рас­те­ни­я­та се прих­ва­щат по-доб­ре през есен­та

За­саж­да­не­то на ма­ли­ни­те мо­же да се из­вър­ш­ва през есен­та или напро­лет. В по-юж­ни­те ра­йо­ни, ко­и­то се ха­рак­те­ри­зи­рат с про­дъл­жи­тел­на топ­ла есен и ме­ка зи­ма, есен­но­то за­саж­да­не да­ва по-доб­ри ре­зул­та­ти. То­га­ва пе­ри­о­дът на за­саж­да­не е ви­на­ги по-дъ­лъг и по-бла­гоп­ри­я­тен, има дос­та­тъчно вла­га и не е мно­го го­ре­що. Ма­ли­ни­те мо­гат да за­почнат да се са­дят през вто­ра­та по­ло­ви­на на ок­том­в­ри и начало­то на но­ем­в­ри, след ка­то ма­со­во ока­пят лис­та­та. За­саж­да­не­то тряб­ва да прик­лючи 10-15 дни пре­ди да нас­тъ­пят зим­ни­те сту­до­ве. То­зи срок е най-бла­гоп­ри­я­тен и оси­гу­ря­ва мно­го доб­ро прих­ва­ща­не, тъй ка­то до нас­тъп­ва­не­то на зи­ма­та рас­те­ни­я­та са вече вко­ре­не­ни, ук­реп­на­ли и пре­зи­му­ват доб­ре. Вся­ко за­къс­ня­ва­не причиня­ва про­па­да­не на го­лям брой рас­те­ния. След ка­то се за­са­дят, рас­те­ни­я­та тряб­ва да се за­гър­лят с купчин­ка пръст или да се мулчират с не­раз­ло­жен сла­мест обор­с­ки тор. Та­ка но­ви­те рас­те­ния ще пре­зи­му­ват ус­пеш­но.

За­саж­да­не­то през про­лет­та се на­ла­га в ра­йо­ни, ко­и­то се ха­рак­те­ри­зи­рат с чес­ти су­ро­ви и без­с­неж­ни зи­ми. То тряб­ва да се из­вър­ши ра­но, пре­ди да се е раз­вил по­са­дъчният ма­те­ри­ал и да прик­лючи не по-къс­но от начало­то на ап­рил. При топ­ли дни (тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха над 50С) мо­же да се за­саж­дат ма­ли­ни и през зим­ни­те ме­се­ци.

По два мет­ра меж­ду малините във ви­ли­те

Меж­ду­ре­до­ви­те раз­с­то­я­ния се оп­ре­де­лят от на­лична­та тех­ни­ка, нак­ло­на на те­ре­на и сор­то­ви­те осо­бе­нос­ти на рас­те­ни­я­та. На рав­ни пло­щи те мо­гат да дос­тиг­нат 2,30-2,50 м при сил­но рас­тя­щи­те сор­то­ве и 2,20-2,40 м при сла­бо рас­тя­щи­те. Ко­га­то те­ре­нът е с по-го­лям нак­лон, те­зи раз­с­то­я­ния са по-го­леми от 2,40-2,50 м. Вът­ре в ре­до­ве­те рас­те­ни­я­та се за­саж­дат на 0,40-0,60 м ед­но от дру­го.

В двор­ни­те и вил­ни мес­та, къ­де­то обик­но­ве­но не се из­пол­з­ват трак­то­ри, меж­ду­ре­до­ви­те раз­с­то­я­ния тряб­ва да бъ­дат от 1,80 до 2,0 м.

Ма­ли­на­та се за­саж­да в пра­ви ре­до­ве, за да не се зат­руд­ня­ват об­ра­бот­ки­те в меж­ду­ре­ди­я­та. При кри­ви­те ре­до­ве част от рас­те­ни­я­та се пов­реж­дат.

По вре­ме на за­саж­да­не­то не тряб­ва да се до­пус­ка за­съх­ва­не на по­са­дъчния ма­те­ри­ал, ка­то рас­те­ни­я­та ви­на­ги се пок­ри­ват с влаж­на ро­гоз­ка или тъ­нък пласт ед­ра сла­ма. При за­саж­да­не­то стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та се скъ­ся­ват на око­ло 15-20 см над ко­ре­но­ва­та ший­ка. Пов­ре­де­ни­те ко­ре­ни се из­ряз­ват до здра­ва тъ­кан, а всички ра­ни се оп­рес­ня­ват. Ако ма­те­ри­а­лът е по­за­съх­нал, ко­ре­ни­те се пос­та­вят за ня­кол­ко часа във во­да. На мно­го мес­та у нас се пра­ви греш­ка, ка­то при за­саж­да­не­то стъб­ла­та се из­ряз­ват твър­де ви­со­ко. Та­ка рас­те­ни­я­та пло­до­да­ват още пър­ва­та го­ди­на, но не ус­пя­ват да об­ра­зу­ват из­дън­ки-за­мес­ти­те­ли, вслед­с­т­вие на ко­е­то значите­лен брой от тях за­ги­ват.

Младите рас­те­ни­я­та се по­ли­ват обил­но

­

За­саж­да­не­то се из­вър­ш­ва ръчно в дуп­ки, из­ко­па­ни с пра­ва ло­па­та. Те се пра­вят тол­ко­ва го­ле­ми, кол­ко­то сво­бод­но да се вмес­тят ко­ре­ни­те на рас­те­ни­я­та. За­пъл­ва­не­то на дуп­ки­те ста­ва с рох­ка­ва почва, ко­я­то се при­тъп­к­ва с крак, за да при­леп­не плът­но око­ло ко­ре­ни­те. Рас­те­ни­я­та се за­саж­дат с 2-3 см по-дъл­бо­ко, от­кол­ко­то са би­ли в ма­точни­ка. Вед­на­га след то­ва око­ло рас­те­ни­я­та се пра­ви мал­ка ямичка, в ко­я­то се на­ли­ват на рас­те­ние по 5-6 л во­да. След ка­то во­да­та по­пие, ямичка­та се по­сип­ва със су­ха почва, за да не се об­ра­зу­ва ко­ра и да се из­бег­не бър­зо­то из­су­ша­ва­не на почва­та. По­ли­ва се при про­лет­но­то и при есен­но­то за­саж­да­не за по-доб­ро уп­лът­ня­ва­не на почва­та око­ло ко­ре­ни­те и за оси­гу­ряв­ва­не на не­об­хо­ди­ма­та вла­га. Ако през про­лет­та се за­су­ши, по­ли­ва­не­то се пов­та­ря. След ка­то се за­са­дят рас­те­ни­я­та, почва­та в меж­ду­ре­ди­я­та е отъп­ка­на. За да се за­па­зи вла­га­та, тя се раз­рох­к­ва с кул­ти­ва­тор или мо­ти­ка.

От­г­леж­да­не

Гри­жи след за­саж­да­не­то

След ка­то мла­ди­те из­дън­ки из­рас­нат на ви­сочина 20-30 см, ста­ри­те (две­го­диш­ни­те) се из­ряз­ват до по­вър­х­ност­та на зе­мя­та. Рас­те­ни­я­та, ко­и­то не са се прих­ва­на­ли, се по­пъл­ват още през есен­та със съ­щи­те сор­то­ве. Но мо­же то­ва да ста­не и през про­лет­та на след­ва­ща­та го­ди­на.

Почва­та се об­ра­бот­ва ста­ра­тел­но

За да е по-го­лям про­цен­тът на прих­ва­ща­не и да е по-доб­ро раз­ви­ти­е­то на ма­ли­ни­те, е не­об­хо­ди­ма дос­та­тъчна вла­га в почва­та. Нап­ро­лет, щом зе­мя­та из­п­ръх­не, се пре­ко­па­ват меж­ду­ре­ди­я­та с кул­ти­ва­тор или фре­за на дъл­бочина 8-10 см. В ре­до­ве­те се ко­пае с мо­ти­ка до 5-6 см. Пър­ва­та об­ра­бот­ка е след ре­зит­ба­та, през пос­лед­но­то де­сет­д­не­вие на март до начало­то на ап­рил. Ко­пае се вни­ма­тел­но, за да не се пов­ре­дят ко­ре­ни­те, ко­и­то се раз­ви­ват по­вече хо­ри­зон­тал­но и плит­ко. При по-дъл­бо­ки об­ра­бот­ки се раз­къс­ва част от ко­ре­но­ва­та сис­те­ма, вслед­с­т­вие на ко­е­то на­ма­ля­ва при­рас­тът на из­дън­ки­те и до­би­вът от тях. В меж­ду­ре­ди­я­та об­ра­бот­ки­те са на дъл­бочина до 10-12 см, а в ре­до­ва­та иви­ца - до 4-6 см. Вни­ма­вай­те да не уни­що­жи­те не­по­я­ви­ли­те се или то­ку-що по­каз­ва­щи­те се над почве­на­та по­вър­х­ност но­ви из­дън­ки.

В за­ви­си­мост от зап­ле­ве­ля­ва­не­то и ва­ле­жи­те през ля­то­то се пра­вят чети­ри-пет плит­ки пре­ко­па­ва­ния, а при за­су­ша­ва­не са не­об­хо­ди­ми ед­на-две по­лив­ки.

Меж­ду ре­до­ве­те - фа­сул или грах

През пър­ва­та и вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то меж­ду­ре­ди­я­та мо­гат да се за­се­ят с кул­ту­ри (фа­сул, грах и др.), ко­и­то се раз­ви­ват ра­но през про­лет­та или ля­то­то. Не би­ва да се за­саж­дат там до­ма­ти, кар­то­фи, цвек­ло, ко­и­то имат ня­кои об­щи бо­лес­ти и мо­гат да бъ­дат но­си­те­ли на за­ра­за.

На­е­сен, след ка­то прик­лючи рас­те­жът на рас­те­ни­я­та, меж­ду­ре­ди­я­та се об­ра­бот­ват по-дъл­бо­ко - на око­ло 12-14 см, а око­ло тях се око­па­ва по-плит­ко. Пак се про­ве­ря­ва и на мяс­то­то на за­ги­на­ли­те се за­саж­дат но­ви.

За под­дър­жа­не­то на почва­та чис­та от пле­ве­ли и в рох­ка­во със­то­я­ние през ве­ге­та­ци­я­та в ста­ри­те ма­ли­но­ви на­саж­де­ния се из­вър­ш­ват по 3-4 плит­ки об­ра­бот­ки. В меж­ду­ре­ди­я­та се пра­ви кул­ти­ви­ра­не или дис­ку­ва­не и мно­го ряд­ко фре­зо­ва­не на дъл­бочина 8-10 см, а в ре­до­ви­те иви­ци се око­па­ва ръчно.

Азо­тът се да­ва през про­лет­та

Ма­ли­на­та из­в­лича го­ле­ми ко­личес­т­ва хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва от почва­та, за­то­ва има нуж­да от ре­дов­но то­ре­не, да­же и ко­га­то почва­та е по-бо­га­та. За по­лучава­не на оп­ти­ма­лен при­раст мла­ди­те рас­те­ния се под­х­ран­ват вся­ка го­ди­на с 8-10 кг на де­кар азот (ак­тив­но ве­щес­т­во), кой­то в за­ви­си­мост от ме­ха­ничния със­тав и за­па­се­ност­та на почва­та се вна­ся вед­нъж или на два пъ­ти. По-доб­ре за­па­се­ни­те и с по-те­жък ме­ха­ничен със­тав почви се то­рят са­мо през про­лет­та. За по-сла­бо за­па­се­ни­те и по-ле­ки­те до­за­та се раз­де­ля на две час­ти - ра­но през про­лет­та и в края на май до начало­то на юни.

В двор­ни­те и вил­ни гра­ди­ни обик­но­ве­но се да­ва об­що 30 до 40 г амо­ни­е­ва се­лит­ра на 1 м2. Азот­ни то­ро­ве мо­же да се вна­сят и през ля­то­то, но са­мо при сла­би почви. От тях рас­те­ни­я­та из­бу­я­ват и се съз­да­ват ус­ло­вия за раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти. Азот­но то­ре­не след бе­рит­ба­та не се до­пус­ка, за­що­то удъл­жа­ва рас­те­жа на из­дън­ки­те, те не мо­гат да уз­ре­ят и из­м­ръз­ват през зи­ма­та. През 2-3 го­ди­ни през есен­та се вна­сят 3-4 кг обор­с­ки тор на един кв. ме­тър и 60-70 г су­пер­фос­фат. За по-ле­ки почви е же­ла­тел­но и 25-30 г ка­ли­ев сул­фат. Всички то­ро­ве се вна­сят в мла­ди­те на­саж­де­ния на иви­ци с ши­ри­на до 50-60 см от ед­на­та и от дру­га­та стра­на на ре­до­ве­те, а в пло­до­да­ва­щи­те - на ця­ла­та за­е­та площ.

Водата от ап­рил до сре­да­та на ав­густ

Най-го­ля­ма е нуж­да­та от во­да по вре­ме на ин­тен­зив­но­то на­рас­т­ва­не на из­дън­ки­те и мла­ди­те зав­ръ­зи и ко­га­то зре­ят пло­до­ве­те. Ето за­що, къ­де­то има въз­мож­ност, се на­по­я­ва 4-5 пъ­ти гра­ви­тачно или чрез дъж­ду­ва­не с по 40-50 л во­да на кв. м от ап­рил до сре­да­та на ав­густ, в за­ви­си­мост от ва­ле­жи­те. Ко­га­то на­по­я­ва­не­то се пра­ви чрез кап­ку­ва­не, се по­ли­ва 15-20 пъ­ти през 4-5 дни, нор­ма­та е 12-15 куб. м во­да на де­кар. По­лив­ки­те на не­ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве тряб­ва да се прек­ра­тят не по-къс­но от сре­да­та на ав­густ, за да уз­ре­ят из­дън­ки­те. Изис­к­ва­ни­я­та на те­зи сор­то­ве към почве­на­та вла­га са значител­но по-раз­лични, за­що­то ос­нов­на­та част от ре­кол­та­та се фор­ми­ра през есен­та. То­ва на­ла­га нуж­ди­те от во­да да се за­до­воля­ват неп­ре­къс­на­то през це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - от ран­на про­лет до оби­ра­не на пос­лед­ни­те пло­до­ве през есен­та. Ето за­що при не­дос­та­тъчни ва­ле­жи по­лив­ки­те тряб­ва да про­дъл­жат до края на ве­ге­та­ци­я­та.

Чув­с­т­ват се ста­бил­но вър­ху опор­на кон­с­т­рук­ция

В за­ви­си­мост от би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти на от­дел­ни­те сор­то­ве ма­ли­ни­те мо­же да се от­г­леж­дат със или без опор­на кон­с­т­рук­ция. Тя се мон­ти­ра най-къс­но в края на вто­ра­та или в начало­то на тре­та­та го­ди­на от за­саж­да­не­то, за да пред­па­зят из­дън­ки­те от по­ля­га­не, ко­га­то на­ед­ря­ват пло­до­ве­те. В прак­ти­ка­та се из­пол­з­ват раз­лични кон­с­т­рук­ции - из­п­ра­ве­на ед­ноп­лос­кос­т­на, нак­ло­не­на ед­ноп­лос­кос­т­на, двой­но Т-об­раз­на.

Из­п­ра­ве­ната ед­ноп­лос­кос­т­на фор­ми­ров­ка

Осигурава повече свет­ли­на­та

При та­зи фор­ми­ров­ка из­дън­ки­те се под­дър­жат по-ско­ро в ре­до­ве, от­кол­ко­то на лен­ти. На ви­сочина 70-80 см и 1,40-1,60 м се опъ­ва по един тел, към кой­то се при­вър­з­ва вся­ка от ос­та­ве­ни­те за пло­до­да­ва­не из­дън­ки. Ко­ло­ве­те са дър­ве­ни, же­лез­ни или же­ле­зо­бе­тон­ни и се за­би­ват през 8 - 10 м един от друг от начало­то до края на все­ки ред по дъл­жи­на­та му. Пло­до­да­ва­щи­те из­дън­ки се за­вър­з­ват за два­та ре­да тел с под­хо­дя­щи пре­вър­зочни ма­те­ри­а­ли - ма­ни­ла, се­зал и др. (фиг. 7). При та­зи кон­с­т­рук­ция се фор­ми­ра тяс­на ре­до­ва иви­ца - 10-15 см. Та­къв вид фор­ми­ров­ка оси­гу­ря­ва на ма­ли­но­ви­те рас­те­ния по­вече свет­ли­на и по-доб­ро про­вет­ря­ва­не. Под­хо­дя­ща е за лю­би­тел­с­ки­те на­саж­де­ния.

Нак­ло­не­на­та ед­ноп­лос­кос­т­на кон­с­т­рук­ция прави но­ви­те из­дън­ки сво­бод­ни

Та­зи фор­ми­ров­ка се раз­личава се от из­п­ра­ве­на­та по то­ва, че ко­ло­ве­те от вин­ке­ло­во же­ля­зо се сви­ват под ъгъл 55-600 спря­мо вер­ти­ка­ла­та на ви­сочина 40-50 см от почве­на­та по­вър­х­ност. Не­пос­ред­с­т­ве­но над офор­ме­ния ъгъл на ко­ло­ве­те по дъл­жи­на на ре­до­ве­те се мон­ти­ра пър­ви­ят тел, а вто­ри­ят - на 70 - 80 см над не­го. Из­дън­ки­те за пло­до­да­ва­не се при­вър­з­ват за те­ло­ве­те ра­но нап­ро­лет ед­нов­ре­мен­но с ре­зит­ба­та. Из­дън­ки­те за за­мес­т­ва­не рас­тат сво­бод­но (из­п­ра­ве­ни) до след­ва­ща­та про­лет и не си пречат с пло­до­да­ва­щи­те през те­ку­ща­та го­ди­на (фиг.8).

Двой­на­ Т-об­раз­на кон­с­т­рук­ция е за пред­почита­не

Със­тои се от един ред ко­ло­ве, пос­та­ве­ни на съ­щи­те раз­с­то­я­ния как­то при из­п­ра­ве­на­та ед­ноп­лос­кос­т­на кон­с­т­рук­ция, вър­ху ко­я­то са мон­ти­ра­ни дър­ве­ни или же­лез­ни ре­до­ве. Пър­ви­те два те­ла се пос­та­вят на ви­сочина 70-80 см, раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду тях е око­ло 40 см, а вто­ри­те два те­ла - на ви­сочина 1,40-1,60 м и раз­с­то­я­ние по­меж­ду им око­ло 50-55 см. Ко­ло­ве­те и ра­ме­на­та мо­же да бъ­дат дър­ве­ни, бе­то­но­ви или от вин­ке­ло­во же­ля­зо (фиг. 9). Из­дън­ки­те се нап­рав­ля­ват да рас­тат меж­ду те­ло­ве­те, без да се при­вър­з­ват за тях. И в два­та случая тряб­ва те­лът да се опъ­не доб­ре и да се за­вие здра­во око­ло ра­мо­то. По то­зи начин се по­ви­ша­ва ус­тойчивост­та на кон­с­т­рук­ци­я­та и се на­ма­ля­ват пов­ре­ди­те по из­дън­ки­те и цвет­ни­те клончета.

Из­бо­рът

Най-ши­ро­ко се пре­по­ръчва двой­на­та Т-об­раз­на кон­с­т­рук­ция, за­що­то изис­к­ва по-мал­ко труд и най-мно­го съ­от­вет­с­т­ву­ва на ес­тес­т­ве­на­та фор­ма на ма­ли­на­та. Са­мо в по-влаж­ни­те ра­йо­ни, къ­де­то при сгъс­те­но­то от­г­леж­да­не на из­дън­ки­те на­па­де­ни­е­то от бо­лес­ти е по-сил­но, мо­же да се из­пол­з­ва из­п­ра­ве­на­та ед­ноп­лос­кос­т­на фор­ми­ров­ка. Нак­ло­не­на­та има по-ско­ро де­ко­ра­тив­но пред­наз­начение.

Ре­зит­ба за про­реж­да­не и сък­ра­ща­ва­не

Но­ви­те из­дън­ки се об­ра­зу­ват от пъп­ки­те по ко­ре­ни­ще­то, там са раз­по­ло­же­ни по ня­кол­ко в ос­но­ва­та на две­го­диш­ни­те из­дън­ки и от пъп­ки­те по са­ми­те ко­ре­ни. Бро­ят на но­ви­те из­дън­ки се уве­личава вся­ка го­ди­на. Ако на­саж­де­ни­е­то се ос­та­ви без ре­зит­ба и не се про­реж­да, то се сгъс­тя­ва мно­го. Почва­та се из­су­ша­ва бър­зо и сил­но се из­то­ща­ва. Из­дън­ки­те не ус­пя­ват да се за­па­сят с дос­та­тъчно хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и лес­но из­м­ръз­ват през зи­ма­та. При ре­зит­ба­та тряб­ва да се има пред­вид, че ма­ли­но­ви­те из­дън­ки жи­ве­ят две го­ди­ни, раз­ви­ват се през пър­ва­та, а пло­до­да­ват през вто­ра­та. Вся­ка го­ди­на на мяс­то­то на из­съх­на­ли­те две­го­диш­ни из­дън­ки се об­ра­зу­ват мно­го но­ви за­мес­ти­те­ли.

През пър­ва­та го­ди­на от за­саж­да­не­то, обик­но­ве­но през май, след ка­то по­ка­рат но­ви­те из­дън­ки, сък­ра­те­ни­те ста­ри се из­ряз­ват нис­ко до зе­мя­та. В начало­то на вто­ра­та го­ди­на се из­би­рат по две-три из­дън­ки на рас­те­ние за пло­до­да­ва­не, а вър­хо­ве­те им се сък­ра­ща­ват ле­ко с 15-20 см. Всички ос­та­на­ли, ко­и­то са по-нис­ки от 1 м, се из­ряз­ват до ос­но­ва­та (фиг.10). От­ре­зът се пра­ви та­ка, че да не ос­та­ват ни­как­ви чепо­ве. През след­ва­щи­те го­ди­ни се из­вър­ш­ват ня­кол­ко ви­да ре­зит­би.

Ра­но нап­ро­лет пре­ди пъп­ки­те

Най-под­хо­дя­що вре­ме за ре­зит­ба­та е ра­но нап­ро­лет пре­ди да раз­пук­нат пъп­ки­те. То­га­ва най-доб­ре се очер­та­ват пов­ре­ди­те от сту­до­ве­те, тъй ка­то пос­т­ра­да­ли­те пъп­ки и из­дън­ки спи­рат раз­ви­ти­е­то си и из­съх­ват. При ре­до­во-лен­то­ви­те на­саж­де­ния за пло­до­да­ва­не в един ли­не­ен ме­тър се ос­та­вят око­ло 18-20 из­дън­ки, при храс­то­вия начин за под­дър­жа­не - 10-12 из­дън­ки, а при тес­но­ре­до­вия - 12-15. Про­реж­да­не­то на из­дън­ки­те е ори­ен­ти­ро­въчно на 10-15 см ед­на от дру­га. При нуж­да ня­кои се ос­та­вят и по-гъс­то, цел­та е рав­но­мер­но да са раз­по­ло­же­ни по ця­ла­та дъл­жи­на на ре­до­ва­та лен­та. При та­зи ре­зит­ба се пре­мах­ват сла­би­те, сгъс­тя­ва­щи­те, из­м­ръз­на­ли­те и сил­но на­пад­на­ти­те от бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли, из­рас­на­ли­те из­вън ре­до­ве­те, лен­ти­те и храс­ти­те. На из­дън­ки­те, ос­та­ве­ни за пло­до­да­ва­не, в за­ви­си­мост от ви­сочина­та се из­ряз­ва връх­на­та част, най-чес­то 10 до 30 см, а при сил­но из­м­ръз­ва­не до здрава тъкан. След сък­ра­ща­ва­не­то те не тряб­ва да са по-ви­со­ки от 1,60-1,80 см. При по-ви­со­ка ре­зит­ба пло­до­ве­те от връх­на­та част са с по-нис­ко качес­т­во - дреб­ни, и обик­но­ве­но заг­ни­ват по­ра­ди сил­но на­веж­да­не на връх­на­та част.

Лят­на, зе­ле­на

През ля­то­то съ­що се пра­вят ре­зит­би, цел­та е да се съз­да­дат оп­ти­мал­ни ус­ло­вия за раз­ви­ти­е­то на ма­ли­на­та. Уве­личава се до­би­вът и се по­доб­ря­ва качес­т­во­то на пло­до­ве­те. Из­дън­ки­те се за­па­ся­ват с по­вече ре­зер­в­ни аси­ми­ла­ти. Пре­дим­с­т­ва­та не са за пре­неб­рег­ва­не. И лят­на­та ре­зит­ба е за про­реж­да­не и за сък­ра­ща­ва­не на из­дън­ки­те.

Про­реж­да­не­то - от ап­рил до юни

От­ко­па­ват се сгъс­тя­ва­щи­те, бол­ни­те и рас­тя­щи­те из­вън ре­до­ва­та иви­ца и лен­та зе­ле­ни из­дън­ки. То­ва се пра­ви от края на ап­рил до начало­то на юни. Та­ка се съз­да­ват по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за рас­теж и раз­ви­тие на ос­та­ве­ни­те за пло­до­да­ва­не през след­ва­ща­та го­ди­на из­дън­ки. Хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва се на­сочват към за­па­зе­ни­те, ко­и­то се офор­мят по-доб­ре и през след­ва­ща­та го­ди­на ще да­дат по-ви­сок до­бив, об­лекчава се и ре­зит­ба­та на зря­ло.

Има и друг начин. На­вед­нъж се от­с­т­ра­ня­ват всички но­ви из­дън­ки, ко­га­то ста­нат на ви­сочина 15 - 20 см. Оне­зи, ко­и­то се по­я­вя­ват на тях­но мяс­то, дос­ти­гат нор­мал­на­та си ви­сочина в края на ве­ге­та­ци­я­та. По то­зи начин мла­ди­те из­дън­ки не пречат на пло­до­да­ва­щи­те да имат по­вече дос­тъп до свет­ли­на, вла­га и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. В ре­зул­тат до­би­вът се уве­личава с 20 - 40 %, а сред­но­то тег­ло (ед­ри­на­та) на пло­до­ве­те - с око­ло 25%.

Зе­ле­ни­те из­дън­ки се сък­ра­ща­ват до сре­да­та на ля­то­то

Сък­ра­ща­ват се в два случая - за да се ус­ко­ри зре­е­не­то и да се по­ви­ши до­би­вът и качес­т­во­то на пло­до­ве­те при от­г­леж­да­не на рас­те­ни­я­та без опор­на кон­с­т­рук­ция и след пов­ре­ди от гра­душ­ка. В пър­вия случай, ко­га­то зе­ле­ни­те из­дън­ки дос­тиг­нат 150-160 см, те се сък­ра­ща­ват на ви­сочина 120 -140 см. Та­зи ре­зит­ба е от вто­ра­та по­ло­ви­на на юли до сре­да­та на ав­густ. Тя да­ва въз­мож­ност по-доб­ре да се за­па­сят рас­те­ни­я­та с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и да се фор­ми­рат по­вече плод­ни пъп­ки през след­ва­ща­та го­ди­на. При по-ран­но сък­ра­ща­ва­не на из­дън­ки­те съ­щес­т­ву­ва опас­ност да се въз­бу­дят към рас­теж ня­кои пъп­ки и да се об­ра­зу­ват пре­див­ре­мен­ни клончета, ко­и­то из­м­ръз­ват при по-сил­ни сту­до­ве. Ко­га­то опе­ра­ци­я­та се из­вър­ши по-къс­но, ре­зул­та­ти­те съ­що не са доб­ри, глав­но по­ра­ди не­ра­ци­о­нал­но­то из­пол­з­ва­не на плас­тични­те ве­щес­т­ва за фор­ми­ра­не на пъп­ки­те, раз­по­ло­же­ни по ця­ла­та им дъл­жи­на.

Във вто­рия случай, ако гра­душ­ка е пад­на­ла ра­но, до сре­да­та на май, пов­ре­ди­те са не­поп­ра­ви­ми и се сък­ра­ща­ва до ос­но­ви. По то­зи начин се съз­да­ват ус­ло­вия за об­ра­зу­ва­не на но­ви из­дън­ки, ко­и­то при доб­ра аг­ро­тех­ни­ка про­я­вя­ват нор­ма­лен рас­теж и раз­ви­тие до нас­тъп­ва­не на зас­ту­дя­ва­не през есен­та и зи­ма­та. При по-къс­но пад­на­ла гра­душ­ка из­дън­ки­те се сък­ра­ща­ват на та­ка­ва ви­сочина, при ко­я­то се съз­да­ват ус­ло­вия да за­рас­т­ват ра­ни­те.

Ре­жат се пло­до­да­ли­те из­дън­ки

Две­го­диш­ни­те из­дън­ки на ма­ли­на­та при не­ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве след оби­ра­не на пло­до­ве­те за­почват да за­съх­ват и до есен­та на­пъл­но за­ги­ват. Из­ряз­ват се нас­ко­ро след бе­рит­ба­та, за да не пречат на но­ви­те из­дън­ки и да не се прев­ръ­щат в ог­ни­ща на раз­лични вре­ди­те­ли. Из­на­сят се от на­саж­де­ни­е­то и се из­га­рят. Най-доб­ре е да е пре­ди пъл­но­то им из­съх­ва­не, до­ка­то са още зе­ле­ни, а не вдър­ве­си­не­ни, за­що­то то­га­ва се из­ряз­ват по-лес­но. Пра­ви се до ос­но­ва­та с ос­т­ри ово­щар­с­ки но­жи­ци. Не би­ва да се ос­та­вят да стърчат чепо­ве, т.е. не би­ва да се из­ряз­ват ви­со­ко, тъй ка­то ос­та­ве­ни­те из­съх­на­ли ста­ри час­ти пречат на об­ра­бот­ка­та и на раз­ви­ти­е­то на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки. В тях ще пре­зи­му­ват и ще се раз­ви­ват раз­лични бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли. Та­зи ре­зит­ба мо­же да се из­вър­ши и по-къс­но, до­ри до края на зи­ма­та.

­

 Ма­ли­ни, които раж­дат два пъ­ти в го­ди­на­та

От­г­леж­да­не­то на ре­мон­тан­т­ни­те (два пъ­ти пло­до­да­ва­щи) сор­то­ве се раз­личава от ос­та­на­ли­те. Из­бо­рът на мяс­то за съз­да­ва­не на на­саж­де­ния с два пъ­ти раж­да­щи ма­ли­ни в ос­нов­ни ли­нии е как­то при обик­но­ве­ни­те сор­то­ве. За от­г­леж­да­не­то им тряб­ва да се из­бяг­ват ра­йо­ни­те и мик­ро­ра­йо­ни­те с над­мор­с­ка ви­сочина над 500-550 м, осо­бе­но в Се­вер­на Бъл­га­рия, а в ня­кои случаи съ­що и мес­та със се­вер­но из­ло­же­ние. Зат­во­ре­ни­те и не­дос­та­тъчно про­вет­ри­ви­те мес­та съ­що не са под­хо­дя­щи, за­що­то през ля­то­то е мно­го го­ре­що, а през есен­та най-ра­но па­дат сла­ни. Изис­к­ва­ни­я­та им към почва­та са почти съ­щи­те, как­то на обик­но­ве­ни­те ма­ли­но­ви сор­то­ве.

Площ­та се об­ра­бот­ва доб­ре и обил­но се то­ри

Ре­мон­тан­т­ни­те ма­ли­но­ви сор­то­ве (осо­бе­но Лю­лин) имат срав­ни­тел­но плит­ко раз­по­ло­же­на ко­ре­но­ва сис­те­ма и пле­ве­ли­те сил­но ги по­ти­скат. За­то­ва почва­та тряб­ва да се под­гот­ви мно­го доб­ре пре­ди за­саж­да­не­то. Те­зи сор­то­ве имат го­ля­ма по­тен­ци­ал­на ро­до­ви­тост, ко­е­то на­ла­га да се из­пол­з­ват почви, срав­ни­тел­но доб­ре оси­гу­ре­ни с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и да се на­то­ри по-обил­но. Пред­по­са­дъчно се вна­сят 18-22 кг/дка обик­но­вен су­пер­фос­фат и 12-15 кг/дка ка­ли­ев сул­фат, как­то и обор­с­ки или овчи тор съ­от­вет­но по 5-6 и 3-4 т/дка. Тъй ка­то тряб­ва да се от­г­леж­дат пре­дим­но на по­лив­ни ус­ло­вия, не­об­хо­ди­мо е да се от­де­ля дос­та­тъчно вни­ма­ние на ос­нов­но­то и те­ку­що под­рав­ня­ва­не на пло­щи­те.

От­г­леж­да­не­то

Ре­мон­тан­т­ни­те ма­ли­но­ви сор­то­ве обик­но­ве­но се за­саж­дат на по-мал­ки меж­ду­ре­до­ви раз­с­то­я­ния. Лю­лин, ко­и­то има нис­ки и не­по­ля­га­щи из­дън­ки, мо­же да се за­саж­да още по-гъс­то - на 2 м, а вът­ре в ре­да - на 50-70 см. При на­личие на дос­та­тъчно по­са­дъчен ма­те­ри­ал е же­ла­тел­но меж­ду рас­те­ни­я­та да има 40-50 см, та­ка ще се по­лучи срав­ни­тел­но доб­ра ре­кол­та още в го­ди­на­та на за­саж­да­не.

Почва­та в ре­до­ве­те и в меж­ду­ре­ди­я­та се об­ра­бот­ва по съ­щия начин как­то при на­саж­де­ни­я­та с обик­но­ве­ни сор­то­ве. През ав­густ и сеп­тем­в­ри об­ра­бот­ки­те се спи­рат, то­га­ва на­ед­ря­ват зав­ръ­зи­те и зре­ят пло­до­ве­те. На две-три го­ди­ни вед­нъж меж­ду­ре­ди­я­та се изо­ра­ват на дъл­бочина 18-20 см, а бли­зо до ре­до­ви­те иви­ци - до 12-14 см. Пре­ди то­ва се вна­сят обор­с­ки тор, су­пер­фос­фат и ка­ли­ев сул­фат. За пред­почита­не е да се то­ри с по-ви­со­ки нор­ми в срав­не­ние с един път пло­до­да­ва­щи­те ма­ли­ни.

Ре­зит­ба­та е спе­ци­фична

Да пъ­ти раж­да­щи­те ма­ли­ни се ре­жат раз­лично от дру­ги­те, осо­бе­но ко­га­то се от­г­леж­дат са­мо за лят­но-есен­на ре­кол­та. Не се из­вър­ш­ва ни­как­ва ре­зит­ба за сък­ра­ща­ва­не и про­реж­да­не на из­дън­ки­те или за из­ряз­ва­не на сла­би­те и по-сил­но на­пад­на­ти­те от бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли. Из­рас­ли­те през те­ку­ща­та го­ди­на и пло­до­да­ли­те през есен­та из­дън­ки не се ос­та­вят да пло­до­да­ват през юни-юли на след­ва­ща­та го­ди­на, а се из­ряз­ват или по­ко­ся­ват до почве­на­та по­вър­х­ност, не по-ви­со­ко от 4-5 см. Въз­мож­но е и по-къс­но през есен­та или през зи­ма­та, при ус­ло­вие че лип­с­ва снеж­на пок­рив­ка, а в кра­ен случай и ра­но нап­ро­лет, но пре­ди да е за­почна­ло раз­ви­ти­е­то на пъп­ки­те. Из­дън­ки­те мо­гат да се из­пол­з­ват за хра­на на до­би­тъ­ка, от тях се при­гот­вя си­лаж. За та­зи цел е най-доб­ре да се по­ко­сят, пре­ди лис­та­та да бъ­дат пов­ре­де­ни от по-сил­ни есен­ни сла­ни.

При по­лив­ни ус­ло­вия ре­до­ви­те иви­ци от из­дън­ки се под­дър­жат ши­ро­ки от 40-45 см, а при не­по­лив­ни, осо­бе­но при значите­лен не­дос­тиг на ва­ле­жи - до 25-35 см. То­ва най-доб­ре се пос­ти­га с фре­за при вто­ра­та, тре­та­та или чет­вър­та­та про­лет­на об­ра­бот­ка. В двор­ни­те и вил­ни мес­та ре­до­ви­те иви­ци се под­дър­жат на та­зи ши­ри­на с ръчни об­ра­бот­ки или чрез из­ряз­ва­не на из­дън­ки­те до зе­мя­та с но­жи­ци. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва е же­ла­тел­но да се про­реж­дат ле­то­рас­ти­те, на един ли­не­ен ме­тър се ос­та­вят 20 - 25 и се за­паз­ват най-доб­ре раз­ви­ти­те и рав­но­мер­но раз­по­ло­же­ни­те. Ос­та­на­ли­те из­дън­ки из­рас­т­ват по-ви­со­ки, ста­ват по-де­бе­ли и об­ра­зу­ват по-ед­ри пло­до­ве.

"Пи­ят" най-мно­го во­да през ля­то­то

Ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве имат спе­ци­фични изис­к­ва­ния към вла­га­та в почва­та. Най-го­ля­ма е нуж­да­та им от во­да през вто­ра­та по­ло­ви­на на юни, ко­га­то за­почват да за­ла­гат цвет­ни­те пъп­ки за лят­но-есен­на­та ре­кол­та, а съ­що и през юли, ав­густ и сеп­тем­в­ри, по вре­ме на цъф­те­жа, ко­га­то на­ед­ря­ват зав­ръ­зи­те и зре­ят пло­до­ве­те. В за­ви­си­мост от ва­ле­жи­те, а съ­що та­ка и от вод­но-фи­зични­те свойс­т­ва на почва­та, от ре­ле­фа и из­ло­же­ни­е­то най-чес­то се пра­вят три-чети­ри по­лив­ки, за вся­ка са нуж­ни 35-40 м3 во­да на де­кар. Обик­но­ве­ни­те ма­ли­ни не е не­об­хо­ди­мо да се на­по­я­ват през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ и сеп­тем­в­ри. Но при ре­мон­тан­т­ни­те то­ва е мно­го по­лез­но, тъй ка­то съз­да­ва бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за по­лучава­не на дос­та­тъчно и качес­т­ве­ни пло­до­ве.

По-мал­ко пес­ти­ци­ди

Бор­ба­та сре­щу бо­лес­ти­те и неп­ри­я­те­ли­те съ­що има осо­бе­нос­ти. С из­ряз­вя­не­то на всички из­дън­ки се уни­що­жа­ват и ог­ни­ща­та на по­вечето бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли, ко­е­то да­ва въз­мож­ност да се ог­ра­ничат пръс­ка­ни­я­та с пес­ти­ци­ди. Не е не­об­хо­ди­мо да се про­веж­да бор­ба сре­щу ико­но­мичес­ки важ­ни­те неп­ри­я­те­ли - ма­ли­но­ва­та га­ли­ца и ма­ли­но­во­то ко­марче, тъй ка­то те се уни­що­жа­ват при из­ряз­ва­не­то на из­дън­ки­те, а ма­ли­но­ви­ят бръм­бар не ле­ти през ав­густ и сеп­тем­в­ри, ко­га­то зре­ят пло­до­ве­те. Пръс­ка се сре­щу пре­но­си­те­ли­те на ви­рус­ни бо­лес­ти - лис­т­ни­те въш­ки.

­

При пра­вил­но при­ла­га­не на тех­но­ло­ги­я­та за лят­но-есен­но ре­кол­ти­ра­не на сорт Лю­лин от де­кар през пър­ва­та го­ди­на се по­лучава до­бив 100-120 кг, през вто­ра­та 650-700 кг, през тре­та­та, чет­вър­та­та и пе­та­та - над 900 кг, до­ри и по­вече. На­саж­де­ни­я­та мо­гат да се от­г­леж­дат на ед­но мяс­то око­ло 10-12 го­ди­ни.

Бе­рит­ба

Ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са мно­го неж­ни. За­то­ва бе­рит­ба­та е един от най-важ­ни­те про­це­си, съ­щев­ре­мен­но е и най-тру­до­е­мък, об­х­ва­ща 60-65% от об­щия раз­ход на труд. Ма­ли­ни­те тряб­ва да се бе­рат в хлад­ни­те часо­ве на де­ня и да е су­хо. В дъж­дов­но вре­ме и ро­са бър­зо заг­ни­ват. Не­об­хо­ди­мо е пло­до­ве­те да се бе­рат през два-три дни и то в раз­лична сте­пен на зря­лост в за­ви­си­мост от пред­наз­начени­е­то - за из­нос в начал­на, за вът­реш­ния па­зар, зам­ра­зя­ва­не и пре­ра­бот­ка в ком­пот - уз­ре­ли, а за со­ко­ве и си­ро­пи мо­же и ле­ко през­ре­ли. Пло­до­ве­те се пос­та­вят в мал­ки щай­ги с вмес­ти­мост 2,5-3,0 кг на не по­вече от два слоя и се съх­ра­ня­ват на сян­ка. За кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние тряб­ва да се пос­та­вят в па­нер­ки от по 250 - 500 г, за да не се мачкат.

­

Из­воз­ват се още съ­щия ден. Ако пар­ти­да­та е пред­наз­начена за из­нос, се пос­та­вя в хла­дил­ник за пре­ох­лаж­да­не при тем­пе­ра­ту­ра от 0 до 20С. Ма­ли­ни­те за зам­ра­зя­ва­не и пре­ра­бот­ка мо­гат да се ос­та­вят вре­мен­но в хлад­но по­ме­ще­ние.

Бо­лес­ти

Ди­ди­ме­ла­та на­па­да ма­со­во при вла­га

Пет­нос­ва­не­то на пъп­ки­те се причиня­ва от гъ­ба­та Didymella applanata. У нас бо­лест­та се сре­ща във всички ма­ли­но­ви на­саж­де­ния. Из­вес­т­на е ка­то ди­ди­ме­ла. През про­лет­та пре­дим­но око­ло пъп­ки­те на но­ви­те ле­то­рас­ти ( из­дън­ки­те) се по­я­вя­ват син­ка­во­ка­фя­ви до ви­о­ле­то­во­-ка­фя­ви елип­со­вид­ни пет­на, ко­и­то по-чес­то дос­ти­гат го­ле­ми­на 2-3 см. Пос­те­пен­но те се раз­п­рос­т­ра­ня­ват и об­х­ва­щат пръс­те­но­вид­но ця­ло­то стъб­ло. С нап­ред­ва­не на ве­ге­та­ци­я­та на­пад­на­та­та тъ­кан ста­ва си­во­-ка­фя­ва, лис­та­та по­жъл­тя­ват и окап­ват, ос­та­ват са­мо дръж­ки­те им, а ко­ра­та се на­пук­ва. През след­ва­ща­та го­ди­на за­сег­на­ти­те пъп­ки не се раз­ви­ват или об­ра­зу­ват съв­сем сла­би ле­то­рас­ти. При сил­но на­рас­т­ва­не на пет­на­та през след­ва­ща­та про­лет из­дън­ки­те за­ги­ват. Бо­лест­та за­ся­га и лис­та­та, по ко­и­то об­ра­зу­ва про­дъл­го­ва­ти нек­ро­тични пет­на, раз­по­ло­же­ни ус­по­ред­но на глав­на­та нер­ва­ту­ра.

Причини­те­лят на бо­лест­та пре­зи­му­ва в за­ра­зе­ни­те из­дън­ки. През про­лет­та се об­ра­зу­ват спо­ри, те при влаж­ни ус­ло­вия през май и юни за­ра­зя­ват но­ви­те ле­то­рас­ти. Влаж­но­то вре­ме и ста­ри гъс­то на­са­де­ни на­саж­де­ния про­во­ки­рат ма­сив­но­то раз­п­рос­т­ра­не­ние на ин­фек­ци­я­та.

Мер­ки­те

Да се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал и да се за­саж­дат ус­тойчиви сор­то­ве. Нис­ко да се из­ряз­ват и из­га­рят две­го­диш­ни­те из­дън­ки. Ши­ри­на­та на ре­до­ва­та иви­ца да е око­ло 40 см. Бор­ба­та с пле­ве­ли­те и ог­ра­ничено­то азот­но то­ре­не съ­що на­ма­ля­ват раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та. В за­ви­си­мост от за­ра­за­та през ве­ге­та­ци­я­та се пръс­ка 1-3 пъ­ти с 1-про­цен­тов бор­до­ле­зов раз­т­вор или с 0,3 % пе­ро­цин 75 Б, 0,4% куп­ро­цин или куп­ро­цин су­пер, 0,1 % фун­да­зол 50 ВП, 0,2 % ди­тан-М-45, 0,15 % ров­рал 50 ВП, 0,0075 % пънч 40 ЕК във фа­за 30 - 40 см ви­сочина на из­дън­ки­те, пре­ди цъф­те­жа и след бе­рит­ба­та.

Листата увяхват след засъхване в оснавата на летоластите

Причини­те­лят (Leptos-phseria coniothyrium) на бо­лест­та се раз­ви­ва в ос­но­ва­та на ле­то­рас­ти­те, ка­то в по­вечето случаи про­ник­ва през ра­ни, причине­ни при об­ра­бот­ка­та, или от ма­ли­но­во­то ко­марче. Гъ­ба­та нав­ли­за дъл­бо­ко в тъ­ка­ни­те на ле­то­рас­ти­те и дос­ти­га до сър­це­ви­на­та.Тя причиня­ва пет­на, ко­и­то пос­те­пен­но се раз­рас­т­ват и на след­ва­ща­та го­ди­на об­х­ва­щат ка­то пръс­тен ця­ло­то стъб­ло. Ко­ра­та се на­пук­ва и за­почва да се бе­ли. Лис­та­та на за­ра­зе­ни­те рас­те­ния из­д­реб­няв­ват и увях­ват. На след­ва­ща­та го­ди­на из­дън­ки­те пос­те­пен­но из­съх­ват. По на­пад­на­ти­те час­ти гъ­ба­та об­ра­зу­ва мно­гоб­рой­ни чер­ни плод­ни те­ла, в ко­и­то се об­ра­зу­ва по­ло­ва­та фор­ма на гъ­ба­та. От тях през след­ва­ща­та про­лет се из­х­вър­лят ка­фя­ви зак­ръг­ле­ни спо­ри, те причиня­ват за­ра­зя­ва­ни­я­та.

Бор­бата се осъ­щес­т­вя­ва по съ­щия начин, как­то при пет­нос­ва­не на пъп­ки­те на ма­ли­на­та.

  (снимка)

Ан­т­рак­но­зата на­ма­ля­ва до­би­ва

Гъ­ба­та Elsinoe venetum об­ра­зу­ва дреб­ни зак­ръг­ле­ни пет­на по мла­ди­те из­дън­ки, впос­лед­с­т­вие те се раз­рас­т­ват в по-ед­ри елип­со­вид­ни чер­ве­но­-ка­фя­ви пет­на със среб­рис­то­бял, мно­го вдлъб­нат цен­тър. Ми­це­лът на гъ­ба­та про­ник­ва дъл­бо­ко в тъ­ка­ни­те на ле­то­рас­ти­те и ги нек­ро­ти­зи­ра, след ко­е­то те лес­но се пречуп­ват от вя­тъ­ра. При сил­на за­ра­за по ле­то­рас­ти­те се об­ра­зу­ват мно­го пет­на, ко­и­то за­тор­мо­зя­ват со­код­ви­же­ни­е­то и рас­те­ни­я­та от­с­лаб­ват. Как­то през те­ку­ща­та го­ди­на, та­ка и през след­ва­ща­та бол­ни­те ма­ли­ни об­ра­зу­ват по-мал­ко пло­до­ве и до­би­вът значител­но на­ма­ля­ва. Гъ­ба­та зи­му­ва ка­то ми­цел в за­ра­зе­ни­те час­ти.

Пред­паз­но

Из­пол­з­ва се здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал. В ра­йо­ни с чес­ти пре­ва­ля­ва­ния се за­саж­дат по-сла­бо чув­с­т­ви­тел­ни сор­то­ве - ка­то Ис­к­ра, Шоп­с­ка але­на, оси­гу­ря­ва се до­бър въз­ду­шен дре­наж на ре­до­ве­те. Пле­ве­ли­те ре­дов­но се уни­що­жа­ват. Мо­же да се из­пол­з­ва схе­ма­та за тре­ти­ра­не, по­сочена при ди­ди­ме­ла­та.

Сеп­то­ри­о­за­та не ща­ди съ­що ди­во­рас­тя­щи­те ма­ли­ни и къ­пи­ни

Бо­лест­та за­ра­зя­ва кул­тур­ни­те, ди­во­рас­тя­щи­те ма­ли­ни и къ­пи­ни. Гъ­ба­та Mycos-phaerella rubi на­па­да лис­та­та и стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та. По лис­та­та се об­ра­зу­ват неп­ра­вил­ни, зак­ръг­ле­ни, сред­но го­ле­ми (2-3 мм) бе­лез­ни­ка­ви пет­на с ви­о­ле­то­во-чер­ве­на пе­ри­фе­рия.

За­сег­на­та­та тъ­кан пос­те­пе­но из­съх­ва и за­ед­но с плод­ни­те те­ла опад­а. При сил­но на­па­де­ние из­съх­ват и тъ­ка­ни­те меж­ду пет­на­та и лис­та­та окап­ват. То­ва пре­диз­вик­ва об­ра­зу­ва­не на но­ви лис­та, но рас­те­ни­я­та­та се из­то­ща­ват. На­пад­на­ти­те храс­ти лес­но из­м­ръз­ват. Причини­те­лят на бо­лест­та зи­му­ва в ока­па­ли­те лис­та и в ле­то­рас­ти­те.

Бор­ба­та е как­то при ан­т­рак­но­за­та.

Си­во гни­е­не вър­лу­ва и след бе­рит­ба­та

 Причини­те­лят на си­во­то гни­е­не Bytritis cinerea на­па­да мно­го кул­ти­ви­ра­ни рас­те­ния, а съ­що та­ка мо­же да е сап­ро­фит вър­ху тъ­ка­ни и ос­тан­ки на за­ги­на­ли. Бо­лест­та за­ся­га цве­то­ве­те, пло­до­ве­те и из­дън­ки­те на мла­ди­те ма­ли­ни. При влаж­но вре­ме мо­же да има ма­сив­но ин­фек­ти­ра­не на зре­ли­те пло­до­ве или на пло­до­ве­те след бе­рит­ба. Причини­те­лят на бо­лест­та ув­реж­да цве­то­ве­те по вре­ме на раз­т­ва­ря­не­то им и зас­та­ря­ва­щи­те лис­та на мла­ди­те рас­те­ния и причиня­ва свет­лока­фя­ви пет­на по стъб­ла­та. В ре­зул­тат не се раз­ви­ват из­дън­ки след­ва­ща­та про­лет и до­би­ви­те значител­но на­ма­ля­ват. Гъ­ба­та пре­зи­му­ва по стъб­ла­та.

Бор­ба­та

За да се пре­дот­в­ра­ти епи­де­мично­то раз­ви­тие на бо­лест­та, най-важ­но е аг­ро­тех­ничес­ки­те ме­роп­ри­я­тия нав­ре­ме и пра­вил­но да се про­веж­дат. Ма­ли­ни да се за­саж­дат ста­ва на доб­ре ос­ве­те­ни и про­вет­ри­ви мес­та. Да се под­дър­жа оп­ти­мал­на ши­ри­на на лен­ти­те и доб­ро ба­лан­си­ра­но то­ре­не. При влаж­ни и хлад­ни кли­ма­тични ус­ло­вия не­пос­ред­с­т­вен­но след цъф­те­жа се из­пол­з­ват един от фун­ги­ци­ди­те- 0,1% фун­да­зол 50 ВП, 0,2% ров­рал 25 ФЛО, 0,1% ро­ни­лан ФЛ.

Тре­ти­ра­не­то за­почва във фе­но­фа­за бу­то­ни­за­ция. След­ва­що­то пръс­ка­не е по вре­ме на пъл­но­то им раз­т­ва­ря­не, а пос­лед­но­то - или 10 дни по-къс­но, или след бе­рит­ба­та. От­но­си­тел­на ус­тойчивост към си­во­то гни­е­не по­каз­ват сор­то­ве­те Хе­ри­ти­дж, Са­мо­ди­ва и Ви­ла­мет.

Ръж­да­та се ог­ра­ничава при за­су­ша­ва­не

Ръж­да­та за­ра­зя­ва лис­та­та и из­дън­ки­те, ка­то об­ра­зу­ва по тях ъг­ло­ва­ти жъл­ти пет­на. Нас­ко­ро след за­ра­зя­ва­не­то дол­на­та стра­на на лис­та­та се пок­ри­ва с жъл­то-оран­же­ви спо­ри, а по-къс­но се об­ра­зу­ват чер­ни купчини от спо­ри - зим­ни­те спо­ри на па­ра­зи­та. Сил­но за­ра­зе­ни­те от ръж­да лис­та опа­дат. Причини­те­лят на бо­лест­та Phragmidium rubi-idaei е гъ­ба, ко­я­то изис­к­ва влаж­ни ус­ло­вия за раз­ви­ти­е­то си. При за­су­ша­ва­не мо­же да бъ­де ог­ра­ничена.

Пред­паз­но

Дъл­бо­ко се изо­ра­ва или пре­ко­па­ва почва­та и та­ка се уни­що­жа­ват опа­да­ли­те лис­та. За да се спре раз­ви­ти­е­то на за­бо­ля­ва­не­то, през про­лет­та за­ра­зе­ни­те лис­та тряб­ва да се пре­мах­нат още през есен­та и да се уни­що­жат ди­во­рас­тя­щи­те рас­те­ния, ко­и­то са бли­зо до ма­ли­ни­те. Фун­ги­цид­ни пре­па­ра­ти още при пър­ви­те сим­п­то­ми на бо­лест­та ще ог­ра­ничат окап­ва­не­то на лис­та­та в по-къс­ни­те ста­дии от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та. Ве­ге­та­ци­он­ни­те пръс­ка­ния са с 0,03% бай­ле­тон 25 ВП или 0,04% им­пакт 12,5 СК.

Чер­ве­но­то ко­ре­но­во гни­е­не убива растенията

Чер­ве­но­то ко­ре­но­во гни­е­не се причиня­ва от гъ­ба­та Phytophora fragriae var rubi. При ма­со­во за­ра­зя­ва­не мо­же да уни­що­жи це­ли ма­ли­но­ви на­саж­де­ния. Раз­ви­ти­е­то се бла­гоп­ри­ят­с­т­ва от вла­га и се раз­п­рос­т­ра­ня­ва бър­зо с по­лив­на­та во­да. За­ся­гат се ко­ре­ни­те на ма­ли­ни­те, из­дън­ки­те увях­ват и чес­то за­ги­ват са­мо за един ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од. Сим­п­то­ми­те се про­я­вя­ват в ран­на про­лет - огъ­ват вър­хо­ве­те на стъб­ла­та на мла­ди­те из­дън­ки. Бо­лест­та мо­же да причини за­ги­ва­не на рас­те­ни­я­та, осо­бе­но при неп­ра­вил­но дре­ни­ра­не на во­да­та от ма­ли­но­во­то по­ле.

Мер­ки­те

Тряб­ва да се раз­ре­шат всички проб­ле­ми с дре­ни­ра­не­то на почва­та. Тре­ти­ра­не­то с почве­ни фун­ги­ци­ди се при­ла­га през есен­та и про­лет­та. Ня­кои сор­то­ве ма­ли­ни са по-чув­с­т­ви­тел­ни на за­бо­ля­ва­не­то от дру­ги, ко­и­то са с доб­ре раз­ви­то ко­ре­ни­ще и да­ват пло­до­ве през есен­та.

Ма­ли­на­та сил­но стра­да от рак

Причини­тел на бак­те­ри­ал­ния рак е бак­те­ри­я­та Agrobacterium tumefaciens, ко­я­то жи­вее в почва­та. Тя на­па­да всички овощ­ни ви­до­ве. Ма­ли­на­та сил­но стра­да от нея. Про­ник­ва в ко­ре­ни­те чрез ра­ни, ка­то пре­диз­викв­ва раз­рас­т­ва­не на тъ­ка­ни­те и об­ра­зу­ва­не на ту­мо­ри с раз­лична го­ле­ми­на. От­начало те са бле­до­жъл­ти и ме­ки, а по-къс­но по­тъм­ня­ват и се втвър­дя­ват. Зас­та­ре­ли­те бу­ци за­ги­ват, а гни­е­не­то об­х­ва­ща и здра­ви­те тъ­ка­ни. Най-чес­то за­ра­зя­ва­не от рак има при влаж­ни и сту­де­ни почви с не­ут­рал­на и ал­кал­на ре­ак­ция, и осо­бе­но при пло­щи, на ко­и­то без пре­къс­ва­не се от­г­леж­дат ма­ли­ни.

Бо­лест­та се раз­п­рос­т­ра­ня­ва чрез за­ра­зе­на­та почва и с по­са­дъчния ма­те­ри­ал. При на­личност на под­хо­дя­щи гос­топ­ри­ем­ни­ци почва­та дъл­го вре­ме мо­же да ос­та­не за­ра­зе­на. При пра­вил­но сеит­бо­об­ра­ще­ние или при чер­на угар бак­те­ри­я­та се за­паз­ва 2-3 го­ди­ни.

Пред­паз­но

Да се спаз­ва пра­вил­но сеит­бо­об­ра­ще­ние. За но­ви на­саж­де­ния да се из­би­рат мес­та, чис­ти от бо­лест­та. Ма­ли­ни не би­ва да се за­саж­дат след из­ко­ре­не­ни овощ­ни на­саж­де­ния, го­ри или кар­то­фи, цвек­ло, до­ма­ти. Тряб­ва да се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал, а при съм­не­ние ко­ре­ни­те да се по­та­пят в 1%-ов раз­т­вор от син ка­мък в про­дъл­же­ние на 10-15 ми­ну­ти и след то­ва да се про­ми­ват с во­да.

Ви­рус­ни­те бо­лес­ти (мо­зай­ка, хло­ро­за, лис­т­но за­ви­ва­не) се причиня­ват от ви­ру­си, пре­на­ся­ни от раз­лични на­се­ко­ми, глав­но лис­т­ни въш­ки. Бол­ни­те рас­те­ния се раз­ви­ват по-сла­бо и да­ват дреб­ни, не­до­раз­ви­ти и без­в­кус­ни пло­до­ве. За­ра­зе­ни­те не оз­д­ра­вя­ват.

­

За да се пред­па­зят рас­те­ни­я­та от ви­рус­ни­те бо­лес­ти, тряб­ва да се за­саж­да здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал и да се во­ди ре­дов­на бор­ба с лис­т­ни­те въш­ки. За­ра­зе­ни­те рас­те­ния да се из­ко­ре­ня­ват и из­га­рят.

Неп­ри­яте­ли

Ма­ли­но­ви­ят аг­ри­лус пра­ви хо­до­ве под ко­ра­та

Ма­ли­но­ви­ят аг­ри­лус (Agrilus aurichalceus ) е раз­п­рос­т­ра­нен из ця­ла­та стра­на. Вре­ди лар­ва­та му, ко­я­то дъл­бае спи­ра­ло­вид­ни хо­до­ве под ко­ра­та на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки и по-ряд­ко в дву­го­диш­ни­те. Въз­рас­т­но­то бръм­барче е дреб­но (6-7 mm), със сплес­на­то тя­ло и за­ос­т­ре­на зад­на част. Лар­ва­та е бе­лез­ни­ка­ва, овал­но про­дъл­го­ва­та, без кра­ка. Неп­ри­я­те­лят зи­му­ва ка­то лар­ва в ед­но­го­диш­ни­те ма­ли­но­ви из­дън­ки. Ка­ка­ви­ди­ра нап­ро­лет в края на ап­рил - начало­то на май. Ка­ка­вид­ни­ят ста­дий про­дъл­жа­ва 20-30 дни. Въз­рас­т­ни­те се хра­нят с лис­та­та, наг­риз­ват ги на иви­ци, но на­не­се­ни­те ще­ти не са го­ле­ми. След по­ло­во­то си уз­ря­ва­не жен­с­ки­те за­почват да сна­сят яй­ца по­е­ди­нично по ко­ра­та на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки. Яй­ца­та са пок­ри­ти с кап­ко­ви­ден сек­рет и раз­по­ло­же­ни на юго­из­точна­та стра­на на из­дън­ки­те. След око­ло ед­на сед­ми­ца лар­ви­те се из­люп­ват. Те се вгриз­ват в стъб­ла­та, в тях пра­вят спи­рал­ни хо­до­ве. В ре­зул­тат се офор­мят вре­те­но­вид­ни об­ра­зу­ва­ния и хо­до­ве с дъл­жи­на по­вече от 50 см. Лар­ви­те зи­му­ват бли­зо до вхо­да си и на след­ва­ща­та про­лет ка­ка­ви­ди­рат. В края на ля­то­то вър­хо­ве­те на из­дън­ки­те, раз­по­ло­же­ни над пов­ре­да­та, из­съх­ват и се пречуп­ват. Неп­ри­я­те­лят има ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но.

Бор­ба­та

Нис­ко да се из­ряз­ват и из­га­рят на­пад­на­ти­те стъб­ла през есен­та или ра­но нап­ро­лет и да се из­га­рят за­ед­но с лар­ви­те и ка­ка­ви­ди­те. Пръс­ка се сре­щу въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо, ко­га­то се хра­ни с лис­та­та пре­ди яй­цес­на­ся­не­то с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: 0,04 % ка­ра­те 2,5 ЕК, 0,02 % ка­ра­те макс, 0,15 % аг­рия 1050-нов, 0,06 % зо­лон су­пер, 0,15 % ан­тио 33 ЕК, 0,1 % дур­с­бан 4Е, 0,02 % шер­па 2,5 ЕК, 0,05 % су­пер­сект., 0,05 % де­цис 2,5 ЕК, 0,03 % ваз­так 100 ЕК.

Ма­ли­но­во­то ко­марче се от­к­ри­ва по мас­ти­ле­но­-си­ньо­то пет­но

Ма­ли­но­во­то ко­марче (Thomasiniana theobaldi) е опа­сен неп­ри­я­тел по ма­ли­на­та у нас. Пов­ре­ди на­на­сят лар­ви­те, ко­и­то смучат сок от ед­но­го­диш­ни­те ле­то­рас­ти. Мяс­то­то, къ­де­то се хра­нят, до­би­ва мас­ти­ле­но­син цвят, а дър­ве­си­на­та по­тъм­ня­ва и хлът­ва. На­не­се­ни­те ра­ни са бла­гоп­ри­ят­на сре­да за раз­ви­тие на гъ­би­те ко­ни­о­ти­ри­ум и ди­ди­ме­ла.

Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е мал­ко ко­марче (2 mm), с черен гръ­ден щит и чер­ве­ни­ка­во ко­ремче. Зи­му­ва ка­то лар­ва в мал­ка зем­лес­та кап­сул­ка в почва­та око­ло стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та. Ка­ка­ви­ди­ра през про­лет­та и през май се по­я­вя­ват въз­рас­т­ни­те. Жен­с­ки­те сна­сят яй­ца­та си на купчин­ки по стъб­ла­та на мла­ди­те из­дън­ки. При вгриз­ва­не­то си лар­ви­те об­ра­зу­ват мал­ки ра­нички, през тях във влаж­но вре­ме про­ник­ват причини­те­ли­те на бо­лес­ти­те. Стъб­ла­та из­тъ­ня­ват и за­ги­ват през зи­ма­та. Раз­ру­ша­ва­не­то на стъб­ла­та ста­ва ви­ди­мо през ля­то­то, за­що­то от тях не из­рас­т­ват из­дън­ки-за­мес­ти­те­ли, не се об­ра­зу­ват пъп­ки, ли­не­ят и увях­ват. Ма­ли­но­во­то ко­марче раз­ви­ва до три-чети­ри по­ко­ле­ния го­диш­но. Най-го­ле­ми пов­ре­ди на­на­сят лар­ви­те от пър­во­то и вто­ро­то по­ко­ле­ние.

Мер­ки­те

Про­веж­да се ком­би­ни­ра­на бор­ба­та сре­щу ма­ли­но­во­то ко­марче и ди­ди­ме­ла­та. Пръс­ка се сре­щу въз­рас­т­но­то, ко­га­то ед­но­го­диш­ни­те ле­то­рас­ти дос­тиг­нат ви­сочина 30-40 см. Тре­ти­ра се пак 10-14 дни по-къс­но. Из­пол­з­ва се един от ин­сек­ти­ци­ди­те, ко­и­то са пре­по­ръчани при ма­ли­но­вия аг­ри­лус (ка­ра­те, ка­ра­те макс, аг­рия 1050, шер­па, де­цис и др.)

Ма­ли­но­ва­та га­ли­ца е дреб­на му­хичка

Ма­ли­но­ва­та га­ли­ца (Lasioptera rubi) е раз­п­рос­т­ра­не­на в по-юж­ни­те ра­йо­ни на стра­на­та, но се сре­ща нав­ся­къ­де, къ­де­то се от­г­леж­да ма­ли­на­та. Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е чер­на му­ха (2-2,5 mm) със среб­рис­ти кос­ми­ци по пред­нег­ръ­да и с бе­лез­ни­ка­ви иви­ци по дол­на­та част на ко­ремчето (фиг. 30). Лар­ви­те са мно­го дреб­ни, по­доб­ни на чер­веи, оран­же­во-чер­ве­ни­ка­ви. Въз­рас­т­ни­те га­ли­ци се по­я­вя­ват през про­лет­та и след ко­пу­ла­ци­я­та жен­с­ки­те за­почват да сна­сят яй­ца­та си на купчин­ки по мла­ди­те из­дън­ки на ма­ли­ни­те. След око­ло ед­на сед­ми­ца се из­люп­ват лар­ви­те. Те се вгриз­ват в ко­ра­та, къ­де­то за­почват да се хра­нят. На мяс­то­то на вгриз­ва­не­то се об­ра­зу­ват га­ли, те са ре­зул­тат от хи­пер­т­ро­фи­я­та на тъ­ка­ни­те под вли­я­ние на от­де­ле­ния от лар­ви­те сек­рет. Лар­ви­те зи­му­ват в га­ли­те и там през про­лет­та на след­ва­ща­та го­ди­на ка­ка­ви­ди­рат. Нас­ко­ро след то­ва се по­я­вя­ва въз­рас­т­но­то и ци­къ­лът се пов­та­ря. За­ра­зе­ни­те рас­те­ния мно­го лес­но се пречуп­ват на мяс­то­то на вгриз­ва­не­то на га­ли­ца­та или из­съх­ват.

За­щи­та­та

Пре­по­ръчва се нис­ко из­ряз­ва­не на ле­то­рас­ти­те, за да се уни­що­жат на­ми­ра­щи­те се под тях га­ли. Ако за­ра­зя­ва­не­то е ма­со­во и са за­сег­на­ти всички из­дън­ки, ин­сек­ти­цид­ни­те тре­ти­ра­ния са обик­но­ве­но сре­щу въз­рас­т­ни­те по вре­ме на ле­те­жа им и при ви­сочина на мла­ди­те из­дън­ки 20-30 см. Пръс­ка се и след бе­рит­ба­та на пло­до­ве­те.

Доб­ри ре­зул­та­ти да­ва и хи­мичес­ка­та бор­ба със сис­тем­ни ин­сек­ти­ци­ди. Мо­же да се из­пол­з­ват един от по­сочени­те пре­па­ра­ти, пре­по­ръчани за бор­ба с ма­ли­но­вия аг­ри­лус.

Ма­ли­но­ви­ят бръм­бар зи­му­ва в почва­та

Лар­ва­та на ма­ли­нов бръм­бар (Byturus tomentosus) причиня­ва чер­вяс­ва­не на пло­до­ве­те. Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е дреб­но бръм­барче, дъл­го 4-4,5 мм, с пок­рив­ни кри­ла, осе­я­ни с гъс­ти ръж­ди­во­си­ви фи­ни кос­ми­ци. (фиг. 31). Раз­ви­ва ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но и зи­му­ва в зем­лис­ти ка­мер­ки в почва­та, ко­и­то на­пус­ка ра­но нап­ро­лет. От­начало бръм­барчета­та се хра­нят по цве­то­ве­те на раз­лични пле­вел­ни и овощ­ни рас­те­ния. Те наг­риз­ват мла­ди­те лис­та, плод­ни­ци­те и цве­то­ве­те на ма­ли­на­та. Неп­ри­я­те­лят сна­ся яй­ца­та си по­е­ди­нично в цве­то­ве­те и вър­ху мла­ди­те зав­ръ­зи. Лар­ва­та се раз­ви­ва са­мо в един плод в про­дъл­же­ние на 40 дни. Ко­га­то ма­ли­ни­те уз­ре­ят, лар­ви­те па­дат на зе­мя­та, ка­ка­ви­ди­рат и пре­зи­му­ват в почва­та.

Бор­ба­та

Ма­ли­но­ви­те храс­ти се пръс­кат при по­каз­ва­не на съц­ве­ти­я­та с един от ин­сек­ти­ци­ди­те: 0,03 % де­цис 2,5 ЕК, 0,1 % дур­с­бан 4Е, 0,05 % дас­кор 50/500. Тре­ти­ра­не­то се пов­та­ря в края на цъф­те­жа по вре­ме на из­люп­ва­не на лар­ви­те. Почва­та се пре­ко­па­ва око­ло ма­ли­но­ви­те храс­ти, за да се уни­що­жат зи­му­ва­щи­те бръм­ба­ри. Пръс­ка­не­то по вре­ме на цъф­те­жа тряб­ва да се из­бяг­ва, за­що­то ин­сек­ти­ци­ди­те са опас­ни за пчели­те и дру­ги­те оп­раш­ва­щи на­се­ко­ми.

Ма­ли­но­ви­ят мо­лец гри­зе пъп­ки­те

Гъ­се­ни­ца­та на ма­ли­но­вия мо­лец (Incurvaria rubiella) из­г­риз­ва съ­дър­жа­ни­е­то на на­бъб­на­ли­те пъп­ки, как­то и част от сър­це­ви­на­та на из­дън­ка­та. На­пад­на­ти­те пъп­ки из­съх­ват.

Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е мал­ка пе­пе­ру­да, ко­я­то при раз­пе­ре­ни кри­ла дос­ти­га 11-14 мм, с чер­ве­ни­ка­ва гла­ва. Пред­ни­те кри­ла са тъм­но­ка- фя­ви, осе­я­ни с дреб­ни жъл­ти точици. Тя­ло­то на гъ­се­ни­ца­та е тъм­ночер­ве­но с чер­на гла­ва и гър­ди, дъл­го 7-9 мм. Неп­ри­я­те­лят пре­зи­му­ва ка­то мла­да гъ­се­ни­ца в плът­но бя­ло паш­кулче под на­пу­ка­на­та ко­ра в дол­на­та част на стъб­ло­то и под раз­лични­те ос­та­тъ­ци в ма­ли­но­ви­те на­саж­де­ния. През про­лет­та по вре­ме на на­бъб­ва­не­то на пъп­ки­те из­ли­за от паш­кулчето и се вгриз­ва в пъп­ки­те, зак­ри­вай­ки се с из­г­ри­за­на­та ма­те­рия, ко­я­то прик­реп­ва с па­я­жи­на. Ка­ка­ви­ди­ра в сър­це­ви­на­та на ле­то­рас­ти­те, а пе­пе­ру­да­та ле­ти в начало­то на цъф­те­жа и сна­ся по ед­но яй­це в цве­то­ве­те. Из­лю­пе­ни­те лар­ви се хра­нят с пло­до­ве­те, след то­ва ги на­пус­кат и оти­ват да зи­му­ват.

За­щи­та­та

Нап­ро­лет се из­ряз­ват и из­га­рят на­пад­на­ти­те ед­но­го­диш­ни стъб­ла. Ко­га­то се раз­пъл­зя­ват зи­му­ва­щи­те гъ­се­ни­ци (при на­бъб­ва­не на пъп­ки­те), се пръс­ка с ня­кои от ин­сек­ти­ци­ди­те 0,15% аг­рия 1050, 0,03 % ка­ра­те 2,5 ЕК, или 0,2 % дур­с­бан 4Е. Из­ряз­ват се ста­ри­те неп­ло­до­да­ва­щи стъб­ла до ос­но­ва­та, след бе­рит­ба­та, без да се ос­та­вят чепо­ве.

Яго­до­во­то хо­ботниче сна­ся яй­ца в пъп­ката

Въз­рас­т­ни­те на яго­до­во­то цве­то­хо­бот­ниче Antho-nomus rubi се по­я­вя­ват пре­ди цъф­те­жа на ма­ли­на­та и се хра­нят с лис­та­та, дръж­ки­те и пъп­ки­те, но не причиня­ват чув­с­т­ви­тел­ни за­гу­би. Най-го­ле­ми пов­ре­ди то­зи неп­ри­я­тел причиня­ва при сна­ся­не­то на яй­ца­та, ко­е­то ста­ва в цвет­на­та пъп­ка, а след то­ва наг­риз­ва дръж­ка­та й и тя се пречуп­ва, увис­ва на­до­лу и из­съх­ва. Лар­ва­та се хра­ни със съ­дър­жа­ни­е­то на из­съх­на­ла­та пъп­ка. Неп­ри­я­те­лят има ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но и зи­му­ва ка­то бръм­бар под опа­да­ли­те лис­та и в почва­та ( фиг.34). Ако по­пула­ци­я­та на хо­бот­ничета­та е ви­со­ка, мо­гат да се ув­ре­дят по­вече от 50 % от пъп­ки­те.

Бор­ба­та

Сле­ди се за по­я­ва­та на хо­бот­ничето в на­саж­де­ни­я­та през про­лет­та и се пръс­ка с 0,2 % аг­рия 1060, 0,03 % ка­ра­те 2,5 ЕК, 0,03 % де­цис 2,5 ЕК.

Лис­т­ни­те въш­ки пре­на­сят ви­ру­си

Ма­ли­но­ви­те лис­т­ни въш­ки са два ви­да. Те смучат со­ко­ве от мла­ди­те лис­та. Мно­го по-го­ля­ма е вре­да­та, ко­я­то причиня­ват с пре­на­ся­не­то на ви­рус­ни­те бо­лес­ти. Яй­ца­та на лис­т­ни­те въш­ки пре­зи­му­ват вър­ху из­дън­ки­те на ма­ли­ни­те. Лар­ви­те се из­люп­ват в начало­то на про­лет­та. Най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те лис­т­ни въш­ки по ма­ли­ни­те са Aphis idaei и Amphorophora idaei.Те па­ра­зи­ти­рат вър­ху стъб­ла­та и лис­та­та и ги ув­реж­дат. През ня­кои го­ди­ни по­ра­же­ни­я­та са мно­го се­ри­оз­ни. Ако по­пу­ла­ци­я­та на вре­ди­те­ли­те е над ико­но­мичес­кия праг на вред­ност, об­ра­зу­ва­на­та ме­де­на ро­са мо­же да нап­ра­ви пло­до­ве­те неп­ри­год­ни за кон­су­ма­ция.

Мер­ки­те

Пръс­ка се с ня­кои от ин­сек­ти­ци­ди­те 0,1 % БИ-58, 0,05 % пи­ри­мор 25 ВГ, 0,1% хос­так­вик 50 ЕК и дру­ги афи­ци­ди в начало­то на по­я­ва­та на лар­ви­те при раз­пук­ва­не на пъп­ки­те. При нуж­да тре­ти­ра­не­то се пов­та­ря.

Па­я­жи­но­-об­ра­зу­ва­щи­ят акар вре­ди от про­лет­та

Па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щи­ят акар (Tetranychus urticae ) е мно­го­я­ден вид. На­па­да по­вече от 200 ви­да кул­тур­ни и ди­ви рас­те­ния. Много големи са по­ра­же­ни­я­та му вър­ху ма­ли­на­та, тъй ка­то по тях пре­ми­на­ва още през про­лет­та от тре­вис­та­та рас­ти­тел­ност. Пре­зи­му­ват оп­ло­де­ни­те жен­с­ки ин­ди­ви­ди под ко­ра­та на дър­ве­та­та, под рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, в пук­на­ти­ни­те на почва­та и на дру­ги под­хо­дя­щи мес­та. Ра­но през про­лет­та за­почва вред­на­та си дей­ност - смуче сок от дол­на­та стра­на на лис­та­та.

Жен­с­ки­те ин­ди­ви­ди имат овал­на яй­це­вид­на фор­ма и бле­до­зе­ле­ни­кав цвят през про­лет­та и ля­то­то, с ха­рак­тер­но тъм­но­ка­фя­во пет­но на гър­ба. През есен­та те до­би­ват оран­же­во-черен цвят. Лар­ва­та е зе­ле­ни­ка­во-бя­ла. За ед­на го­ди­на раз­ви­ва 12-14 по­ко­ле­ния, при хлад­но вре­ме ед­но по­ко­ле­ние се раз­ви­ва за 15-20 дни, а през го­ре­щи­те лет­ни дни за 8-12 дни. При ма­со­во нам­но­жа­ва­не лис­та­та на на­пад­на­ти­те рас­те­ния са оп­ле­те­ни с па­я­жи­на, ста­ват ръж­ди­воб­рон­зо­ви до ка­фе­ни­ка­ви, за­съх­ват и окап­ват, а рас­те­жът е мно­го слаб. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на ака­ри­те е най-ма­со­во при топ­ло и су­хо вре­ме.

За­щи­та­та

Ос­нов­ни­ят ме­тод за бор­ба с ака­ри­те по ма­ли­на­та е да се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал. А съ­що да се уни­що­жа­ва пле­вел­на­та рас­ти­тел­ност, да се спаз­ват всички аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия, за да се из­бег­не за­ра­зя­ва­не­то на но­во­съз­да­де­ни­те на­саж­де­ния. Тре­ти­ра­не с ака­ри­ци­ди се пре­по­ръчва вед­на­га, след ка­то се ус­та­но­ви на­личие на 2-3 броя ака­ри на лист. Пръс­ка се с 0,2 % ми­ти­ган 18,5 ЕК, 0,3 % ми­так, 0,15 % БИ 58, 0,2 % би­о­майт, 0,1 % кас­кейд 5 ЕК, 0,05 % ор­тус 5 СК, 0,02% тал­с­тар 10 ЕК, 0,04 % апо­ло 50 СК.

­

 

19.07.2015, ст.н.с. І ст. Райна БОЙЧЕВА, д-р Елена ЦОЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Тайнствената любов на две царици
То­ва са два­та ви­да вод­ни ли­лии, ко­и­то кра­сят по­речията на ре­ки­те в Бра­зи­лия,  Ар­жен­ти­на и Гви­ана. Те но­сят крал­с­ко­то име Вик­то­рия ре­гия (Victoria regia). На­речени са та­ка от ан­г­лийс­кия бо­та­ник Джон Лин­д­ли през 1837 го­ди­на. Пър­ва­та е Вик­то­рия ре­ги­я ама­зо­ни­ка, с про­из­ход от Ек­ва­то­ри­ал­на Юж­на Аме­ри­ка, а вто­ра­та - Вик­то­рия ре­гия кру­зи­а­на, ко­я­то про­из­хож­да от ра­йо­ни­те с по-хла­ден кли­мат на юг от Ар­жен­ти­на. 

Когато слънцето слезе в градината
Засадените в група слънчогледи представляват наистина удивителна картина, която може да стане главна забележителност в цялата градина. Съществуват множество декоративни сортове, различаващи се по височина и цвят- жълти, оранжеви, червени и даже с цвят на ванилия.

Сукулентите бързо печелят фенове
Мнозина са убедени, че сукулентите  не се нуждаят от вода. Това не е вярно. Просто в процеса на еволюцията тези растения са се научили да се обезопасяват срещу непостоянството на природните условия, като запасяват влага и регулират обмяната си.