Начало › Растения › Любимци › › Малината

Малината

19.07.2015 | Коментари (0)

 

Ав­тори­те на статията "Ма­ли­на­та" ст.н.с. І ст. Рай­на Бойчева, д.с.н. и д-р Еле­на Цо­ло­ва са ви­со­коеру­ди­ра­ни научни ра­бот­ни­ци и ед­ни от во­де­щи­те из­с­ле­до­ва­те­ли в об­ласт­та на яго­доп­лод­ни­те кул­ту­ри. Пред­с­та­вената статия об­х­ва­ща всички ос­нов­ни въп­ро­си, свър­за­ни с от­г­леж­да­не­то на ма­ли­на­та.

Ма­ли­на­та дъл­жи сво­я­та по­пу­ляр­ност, ин­те­ре­с и ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние на би­о­ло­гичес­ки­те си и сто­пан­с­ки качес­т­ва, ко­и­то й оси­гу­ря­ват пре­и­му­щес­т­во над ос­та­на­ли­те овощ­ни ви­до­ве. А те са:

  • Го­ля­ма плас­тичност, ко­я­то й поз­во­ля­ва да се от­г­леж­да ус­пеш­но при твър­де раз­но­об­раз­ни почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия. От­г­леж­да се на ед­но мяс­то 10-12 го­ди­ни. Пло­до­ве­те й мо­гат да се бе­рат на вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то, в пъл­но пло­до­да­ва­не е на тре­та­та, а ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве да­ват плод два пъ­ти в го­ди­на­та още през пър­вия лят­но-есе­нен пе­ри­од. Ма­ли­на­та има про­дъл­жи­те­лен бе­рит­бен пе­ри­од. Пло­до­ве­те зре­ят ра­но и имат ви­со­ки хра­ни­тел­ни и лечеб­ни свойс­т­ва. Има го­ля­мо тър­се­не за ма­ли­ни на вът­реш­ния и вън­шен па­зар в свеж вид, зам­ра­зе­ни и ка­то про­дук­ти на хра­ни­тел­но-вку­со­ва­та про­миш­ле­ност.
  • Ма­ли­но­ви­те на­саж­де­ния бър­зо връ­щат вло­же­ния, ко­и­то са нап­ра­ве­ни в тях, имат ви­со­ка ико­но­мичес­ка ефек­тив­ност на про­из­вод­с­т­во­то, ко­я­то за­ви­си от про­дук­тив­ни­те въз­мож­нос­ти на сор­та, при­ла­га­на­та тех­но­ло­гия и ви­со­ка­та це­на на пло­до­ве­те. Да­ват въз­мож­ност за бе­зот­пад­но про­из­вод­с­т­во - пло­до­ве за хра­на; пло­до­ве и лис­та се пол­з­ват с лечеб­ни це­ли; из­дън­ки - за ком­пост.
Ма­ли­на­та е и цен­но ме­до­нос­но и де­ко­ра­тив­но рас­те­ние. За да бъ­де ефек­тив­но про­из­вод­с­т­во­то, не тряб­ва да се до­пус­кат ня­кол­ко греш­ки:
  • Неп­ра­ви­лен из­бор на мяс­то за съз­да­ва­не на но­ви на­саж­де­ния;
  • Сор­то­ва струк­ту­ра, ко­я­то не е съ­об­ра­зе­на с изис­к­ва­ни­я­та на сор­то­ве­те и изя­ва­та им при кон­к­рет­ни­те почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия;
  • По­са­дъчен ма­те­ри­ал с не­из­вес­тен про­из­ход - от ста­ри пло­до­да­ва­щи на­саж­де­ния или ма­точни­ци, неот­го­ва­ря­щи на ус­та­но­ве­на­та схе­ма за раз­са­доп­ро­из­вод­с­т­во;
  • Нес­паз­ва­не, а до­ри и неп­ри­ла­га­не на аг­ро­тех­ничес­ки­те еле­мен­ти, включител­но и рас­ти­тел­но­за­щит­ни­те ме­роп­рия.
Ис­то­рия

Ма­ли­на - име на всички сла­вян­с­ки ези­ци

Ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са поз­на­ти от дъл­бо­ка древ­ност. Се­ме­на от тях са на­ме­ре­ни при раз­коп­ки на жи­ли­ща от ка­мен­на­та и брон­зо­ва­та епо­хи. Пло­до­ве­те на ди­ви­те ма­ли­ни са из­пол­з­ва­ни за хра­на още от пър­во­бит­ния човек. Пър­ви рим­с­ки­ят учен Пли­ний Ста­ри опис­ва ди­ви ма­ли­ни, рас­тя­щи в пла­ни­на­та Ида, от ко­я­то по­лучават ла­тин­с­ко­то си на­и­ме­но­ва­ние. Под­род Idaeobatus ( ма­ли­на) при­над­ле­жи към род Rubus. Той наб­ро­я­ва око­ло 200 ви­да, ко­и­то се сре­щат в Азия, Ев­ро­па, Се­вер­на Аме­ри­ка и Юж­на Аф­ри­ка, но най-мно­го са в Из­точна Азия. Най-го­ля­мо значение имат два ви­да:

  • чер­ве­на ма­ли­на (Rubus idaeus L.) с два ос­нов­ни под­ви­да - ев­ро­пейс­ка и аме­ри­кан­с­ка, и
  • чер­на ма­ли­на (Rubus occidentаlis L.), ко­я­то рас­те са­мо в Се­вер­на Аме­ри­ка.

Ма­ли­ни­те са доб­ре поз­на­ти на сла­вя­ни­те, жи­ве­е­щи по ун­гар­с­ки­те зе­ми към ХІV век. От­то­га­ва "ма­ли­на" звучи ед­нак­во на всички сла­вян­с­ки ези­ци.

Ан­г­личани­те я нап­ра­ви­ли "кул­тур­на"

­

Въ­веж­да­не­то на ма­ли­на­та в кул­ту­ра чрез за­саж­да­не на от­б­ра­ни ди­ви фор­ми за­почва в Ан­г­лия през пър­ва­та по­ло­ви­на на 16 в., а в края му и начало­то на 17 в. - във Фран­ция, Гер­ма­ния и дру­ги ев­ро­пейс­ки стра­ни. В Ру­сия (съ­що 17 в.) в име­ни­е­то на бо­ля­ри­те Ро­ма­но­ви край Мос­к­ва от­г­леж­дат ма­ли­но­ви рас­те­ния, ко­и­то са по­лучени от ес­тес­т­ве­ни на­хо­ди­ща. Ед­ва в 19 в. чер­ноп­лод­ни­те ма­ли­ни вли­зат в гра­ди­ни­те на Се­вер­на Аме­ри­ка.

През 19 в. ма­ли­на­та е вече ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на. В ан­г­лийс­кия ка­та­лог по ово­щар­с­т­во от 1826 г. са опи­са­ни 28 сор­та, а в по­мо­ло­гичния на­ръчник по ово­щар­с­т­во на САЩ - 12, от ко­и­то 8 ев­ро­пейс­ки. В 1860 г. ма­ли­но­ви­те сор­то­ве са око­ло 150.

Раз­но­об­ра­зи­е­то от ма­ли­но­ви сор­то­ве во­ди начало­то си от два­та под­ви­да на обик­но­ве­на­та чер­ве­на ма­ли­на - ев­ро­пейс­кия и аме­ри­кан­с­кия. Из­пол­з­ва­ни са­мос­то­я­тел­но или чрез кръс­тос­ва­не, са съз­да­де­ни над 2000 сор­та, чрез ко­и­то чер­ве­на­та ма­ли­на се на­ла­га ка­то един от ос­нов­ни­те овощ­ни ви­до­ве за се­вер­ни­те час­ти на Ев­ро­па, Се­вер­на Аме­ри­ка, и Ав­с­т­ра­лия.

­

Чер­на­та ма­ли­на се из­пол­з­ва в се­лек­ци­он­на­та дей­ност пре­дим­но на ин­с­ти­ту­ти­те в САЩ и Ка­на­да. Съз­да­де­ни­те сор­то­ве имат сто­пан­с­ко значение за ня­кои ра­йо­ни на Се­вер­на Аме­ри­ка.

Ма­ли­на­та е лю­би­ма и на бъл­га­ри­те

От не­за­пом­не­ни вре­ме­на са бра­ни аро­мат­ни ма­ли­но­ви пло­до­ве от ес­тес­т­ве­ни­те на­хо­ди­ща по на­ши­те зе­ми. За лю­бов­та към ма­ли­на­та го­во­рят име­на­та на мес­т­нос­ти, се­ли­ща, хо­ра и чес­то из­пол­з­ва­но­то га­льов­но об­ръ­ще­ние "ма­ли­но". Въз­пя­та е в мно­го на­род­ни пес­ни. Бер­ков­с­ки­те ма­ли­нар­ки вдъх­но­вя­ват по­е­зи­я­та на Иван Ва­зов. Имен­но в Бер­ко­ви­ца към 1865 г. е пос­та­ве­но начало­то на про­миш­ле­но про­из­вод­с­т­во на ви­но, си­ро­пи и ли­кьо­ри от гор­с­ки ма­ли­ни, от­личено с ме­да­ли на из­ло­же­ни­я­та във Фран­ция (1905 г. 1907 г.) и Ан­г­лия (1907 г.).

През 1908 г. в спи­са­ние "Ора­ло" Стам­бо­ли­ев пи­ше "Ма­ли­на­та се сре­ща у нас са­мо из го­ри­те.Тряб­ва да я нап­ра­вим гра­дин­с­ко рас­те­ние". Ед­ва в края на пър­во­то де­се­ти­ле­тие и осо­бе­но след Пър­ва­та све­тов­на вой­на пред­п­ри­емчиви бер­ковчани съз­да­ват "ма­ли­но­ви ло­зя" с из­б­ра­ни из­дън­ки от гор­с­ки ма­ли­ни. След 1933 г. та­зи прак­ти­ка до­би­ва го­лям раз­мах и в Дол­но­бан­с­кия ра­йон. На­деж­да­та за по-ви­сок до­бив, въп­ре­ки по-доб­ри­те гри­жи, не се оп­рав­да­ва.

Пър­ва­та ма­ли­нар­с­ка кни­га е от 1920 го­ди­на

Пред­по­ла­га се, че пър­ви­те ма­ли­но­ви сор­то­ве у нас са вне­се­ни от Стри­бър­ни през 1887 г. В съз­да­де­на­та от не­го сор­ти­мен­то­ва гра­ди­на в Са­до­во са за­са­де­ни рас­те­ния от три сор­та. По­ра­ди лип­са на ин­те­рес не са раз­п­рос­т­ра­не­ни. Не­го­во де­ло е и пър­ва­та кни­га - "От­г­леж­да­не на яго­ди­те и ма­ли­ни­те" - 1920 г.

Пър­ви тла­сък за раз­ви­тие на ма­ли­но­ва­та кул­ту­ра ка­то из­ход от сто­пан­с­ка­та кри­за пра­ви Ми­нис­т­рес­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то с вне­се­ния през 1933-1934 г. по­са­дъчен ма­те­ри­ал от сор­то­ве­те Мал­бо­ро, Лойд Джордж, Пру­сия и др. Сор­то­ви­те им качес­т­ва се проучват (1937-1938) в Пав­лов­с­кия раз­сад­ник, Со­фия, и фи­ли­а­ла му в с. Сту­де­на. По съ­що­то вре­ме сто­па­ни от Дол­но­бан­с­кия ра­йон бър­зо раз­м­но­жа­ват Мал­бо­ро.

За ут­вър­ж­да­ва­не на ма­ли­на­та ка­то овощ­на кул­ту­ра доп­ри­на­ся сорт Ню­бург, вне­сен през 1940 г. Ре­зул­та­ти­те от изучава­не­то му в От­де­ла по гра­ди­нар­с­т­во в Кос­тин­б­род поз­во­ля­ват не­го­во­то раз­м­но­жа­ва­не и раз­п­рос­т­ра­не­ние. Въп­ре­ки то­ва до края на Вто­ра­та све­тов­на вой­на ма­ли­на­та има сла­бо сто­пан­с­ко значение и пре­дим­но лю­би­тел­с­ки ха­рак­тер на от­г­леж­да­не. Ед­ва след 15-20 го­ди­ни тя се на­ла­га ка­то про­миш­лен ово­щен вид, ико­но­мичес­ки ефек­ти­вен за пла­нин­с­ки­те и по­луп­ла­нин­с­ки ра­йо­ни.

Пло­до­ве­те са бо­га­ти с цен­ни ве­щес­т­ва

Ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са из­точник на би­о­ло­гичноак­тив­ни ве­щес­т­ва, в то­ва чис­ло и ви­та­ми­ни. Те са с по-бо­гат би­о­хи­мичен със­тав от яго­до­ви­те. Не от­с­тъп­ват по съ­дър­жа­ние на ви­та­мин­ност, а чес­то и пре­ви­ша­ват те­зи в ябъл­ка­та, кру­ша­та и гроз­де­то. В пло­до­ве­те са нат­ру­па­ни почти два пъ­ти по­вече же­ля­зо и мед от ка­си­са, же­ля­зо ( в 100 г 2-3 мг) от яго­да­та и мед (0,3 мг%) от ябъл­ка­та. Съ­дър­жат ман­га­но­ви и мед­ни со­ли, ко­и­то се сре­щат ряд­ко и в нез­начител­ни ко­личес­т­ва в дру­ги пло­до­ве.

Ос­нов­ни­те би­о­хи­мични ком­по­нен­ти на ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са бла­гоп­ри­ят­но съчета­ни и ва­ри­рат в за­ви­си­мост от сор­та и ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия по вре­ме на зре­е­не­то им и сро­ка на бе­рит­ба. Един ки­лог­рам ма­ли­но­ви пло­до­ве има 500-700 ка­ло­рии. За де­но­нощ­на­та нор­ма от ви­та­мин С са не­об­хо­ди­ми 300 гра­ма пло­до­ве, про­фи­лак­тична­та до­за е 100 гра­ма, а лечеб­на­та - 1 кг. За срав­не­ние при гроз­де­то е 2-3 кг. Ус­та­но­ве­на­та го­диш­на пот­реб­ност на човек е 4 кг.

За древ­ни­те ели­ни и рим­ля­ни ос­вен хра­на, пло­до­ве­те са и ле­кар­с­т­во сре­щу прос­ту­да, а из­в­лек от цве­то­ве­те е при­ла­ган при ухап­ва­не от змии и скор­пи­о­ни. Хи­пок­рат, ба­ща­та на древ­на­та ме­ди­ци­на , съ­вет­ва да се пие чай от ма­ли­на про­тив обил­но по­те­не.

(снимка)

Лечеб­но

Сва­лят тем­пе­ра­ту­ра­та, оп­ра­вят след пре­ка­ля­ва­не с ал­ко­хо­ла.

Пло­до­ве­те на ма­ли­на­та дейс­т­ват ос­ве­жа­ва­що при тем­пе­ра­тур­ни със­то­я­ния, по­то­гон­но и въз­та­но­ви­тел­но при раз­лични ин­фек­ци­оз­ни бо­лес­ти, грип, за­дух. Спо­соб­ност­та да сва­лят тем­пе­ра­ту­ра­та се дъл­жи на са­ли­ци­ло­ва­та ки­се­ли­на до (1 мг). Дейс­т­ват и из­т­рез­вя­ва­що при ал­ко­хол­но опи­я­не­ние - (пи­ят "въз­ва­рец" от ма­ли­ни). На­личието на йод (до 2 мг %) ги пра­ви не­об­хо­ди­ми за чове­ка, осо­бе­но при за­бо­ля­ва­не на щи­то­вид­на­та жле­за. Ал­кал­ни­те со­ли на ор­га­нични­те ки­се­ли­ни дейс­т­ват ал­ка­ли­зи­ра­що на човеш­кия ор­га­ни­зъм и съ­дейс­т­ват за бър­зо­то му ос­во­бож­да­ва­не от ки­се­ли­те про­дук­ти, ко­и­то обус­ла­вят ум­с­т­ве­на­та и фи­зичес­ка умо­ра. Ма­ли­на­та е вто­ри­ят рас­ти­те­лен про­дукт след коп­ри­ва­та, кой­то съ­дър­жа мравчена ки­се­ли­на, ко­я­то има про­ти­во­рев­ма­тично дейс­т­вие.

­

Съчета­ни­е­то на же­ля­зо и мед с фо­ли­е­ва­та ки­се­ли­на в ма­ли­но­ви­те пло­до­ве е по­лез­но при ма­лок­ръ­вие. Цен­ни са при чер­нод­роб­но-жлъчни за­бо­ля­ва­ния. Съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на ги пре­по­ръчва за на­ма­ля­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не, за про­фи­лак­ти­ка и лечение на сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния и пред­паз­ва­не от скле­ро­за.

Ус­т­ройс­т­во

В ово­щар­с­ка­та на­у­ка и прак­ти­ка ма­ли­на­та е при­е­та за храст, но от бо­та­ничес­ки сми­съл е по­лух­раст с мно­го­го­диш­на ко­ре­но­ва сис­те­ма и об­но­вя­ва­ща се на все­ки две го­ди­ни над­зем­на част.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е плит­ка

Със­тои се от ко­ре­ни­ще (под­зем­но стъб­ло) и при­да­тъчни ко­ре­ни (фиг. 1). По тях и раз­к­ло­не­ни­я­та им се об­ра­зу­ват ве­ге­та­тив­ни пъп­ки, от ко­и­то в за­ви­си­мост от сро­ка на фор­ми­ра­не се раз­ви­ват къл­но­ве с дъл­жи­на от 1-2 до 5-8 см. Към края на ля­то­то и пър­ва­та по­ло­ви­на на есен­та мал­ка част от тях из­рас­т­ват над почве­на­та по­вър­х­ност, а всички дру­ги ос­та­ват в нея, пок­ри­ти с ко­же­ни люс­пи и зачатъ­ци на лис­та. Та­зи ха­рак­тер­на бо­та­ничес­ка осо­бе­ност - из­дън­ки­те да из­рас­т­ват от ве­ге­та­тив­ни­те пъп­ки, об­ра­зу­ва­ни в пред­ход­на­та го­ди­на, обус­ла­вя ве­ге­та­тив­но­то раз­м­но­жа­ва­не на ма­ли­на­та чрез из­дън­ки и ко­ре­но­ви рез­ни­ци.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на ма­ли­на­та е раз­по­ло­же­на срав­ни­тел­но плит­ко, и то пре­дим­но в хо­ри­зон­тал­но нап­рав­ле­ние. Имен­но на то­ва се дъл­жи ней­на­та го­ля­ма взис­ка­тел­ност към хлад­ния кли­мат, почве­на­та и въз­душ­на­та влаж­ност. При по-ле­ки­те и сред­но теж­ки почви ос­нов­на­та част от ко­ре­ни­те ( 90-95 %) про­ник­ват на дъл­бочина от 5 до 45 см, при свет­ло­си­ви­те гор­с­ки - до 30-35 см, в те­зи с по-лек ме­ха­ничен със­тав дос­ти­гат до 125-140 см, а еди­нични и до 175-200 см. По­вечето ко­ре­ни са раз­по­ло­же­ни в ра­ди­ус 70-80 см от храс­та, но ня­кои и до 190-200 см.

Ма­ли­но­ви­те ко­ре­ни не по­на­сят пре­ов­лаж­ня­ва­не­то, ко­е­то сил­но потис­ка рас­те­жа. При по-про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на во­да рас­те­ни­я­та стра­дат от ас­фик­ция (за­ду­ша­ва­не) и за­ги­ват.

През май и юни из­дън­ки­те рас­тат с 2-3 см на ден

През след­ва­ща­та ве­ге­та­ция от сре­да­та на ап­рил до сре­да­та на ля­то­то из­рас­т­ват но­ви из­дън­ки (фиг.2). По-къс­но об­ра­зу­ва­ни­те са сла­би и за­то­ва при ре­зит­ба­та за пло­до­да­ва­не тряб­ва да се из­ре­жат. Рас­те­жът на из­дън­ки­те е про­дъл­жи­те­лен. В начало­то на про­лет­та но­ви­те из­дън­ки из­рас­т­ват срав­ни­тел­но бав­но. През май-юни и осо­бе­но след цъф­те­жа рас­те­жът се за­сил­ва и при бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия де­но­нощ­ни­ят при­раст е 2-3 см. Про­дъл­жи­тел­но­то за­су­ша­ва­не и мно­го сил­ни­те го­ре­щи­ни во­дят до за­тих­ва­не или вре­мен­но пре­ус­та­но­вя­ва­не на рас­те­жа. С по­доб­ря­ва­не на ус­ло­ви­я­та той от­но­во се въз­с­та­но­вя­ва. Сле­до­ва­тел­но, про­тича на въл­ни, чийто брой (до 8-10) и про­дъл­жи­тел­ност за­ви­сят от сор­та, въз­раст­та на храс­та, аг­ро­тех­ни­ка­та и ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия.

­

Пър­ва­та го­ди­на та­ка на­речени­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки рас­тат на ви­сочина и де­бе­ли­на. Обик­но­ве­но те не се раз­к­ло­ня­ват, имат значител­но по-тън­ки вър­хо­ве и сил­но скъ­се­ни меж­ду­въз­лия. През вто­ра­та рас­те­жът спи­ра. Лис­та­та са по-дреб­ни и по-свет­ло зе­ле­ни. От плод­ни­те пъп­ки се раз­ви­ват плод­ни (цвет­ни) клончета и ро­зет­ки с лис­та. Мно­го ско­ро след бе­рит­ба­та на пло­до­ве­те из­дън­ки­те из­съх­ват.

При дъл­га есен из­дън­ки­те ос­та­ват не­за­па­се­ни

В за­ви­си­мост от сор­та из­дън­ки­те мо­гат да са сла­бо, уме­ре­но или сил­но рас­тя­щи, де­бе­ли или тън­ки, ви­со­ки или нис­ки, из­п­ра­ве­ни или нак­ло­не­ни, с из­вит връх, оц­ве­те­ни са си­во­бе­лез­ни­ка­во, ка­не­ле­но­ка­фя­во, с раз­личен от­те­нък и во­съчен на­леп. Мла­ди­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки са пре­дим­но зе­ле­ни, при ня­кои сор­то­ве с тес­ни или ши­ро­ки свет­лочер­ве­ни до тъм­ночер­ве­ни иви­ци.

Обик­но­ве­но рас­те­жът на ма­ли­но­ви­те из­дън­ки прик­лючва през сеп­тем­в­ри. При топ­ла и влаж­на есен про­дъл­жа­ва и през ок­том­в­ри, но то­га­ва те ос­та­ват не­за­па­се­ни, не­под­гот­ве­ни да по­не­сат сил­ни­те есен­ни и зим­ни сту­до­ве. Най-чув­с­т­ви­тел­ни са връх­ни­те им час­ти, за­що­то дър­ве­си­на­та уз­ря­ва от ос­но­ва­та към вър­ха.

Лис­та­та са сор­тов приз­нак

Приз­на­ци­те на лис­та­та - ин­тен­зив­ност на зе­ле­ния цвят, го­ле­ми­на­та, фор­ма­та, по­ло­же­ни­е­то на вър­ха, на­зъ­бе­ност на пе­ту­ра­та, са ха­рак­тер­ни сор­то­ви осо­бе­нос­ти (фиг.3 ).

Обик­но­ве­но лис­та­та се със­то­ят от три или пет пе­ту­ри, ряд­ко се­дем. При ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки пре­об­ла­да­ват лис­та с пет пе­ту­ри, а при дву­го­диш­ни­те - с три. От­дел­ни­те лис­та на­рас­т­ват за 30-35 дни. Най-нис­ко раз­по­ло­же­ни­те (до 40 см) още в начало­то на ля­то­то за­почват да по­жъл­тя­ват и окап­ват, а в съ­що­то вре­ме се об­ра­зу­ват но­ви лис­та по из­дън­ки­те, ко­и­то про­дъл­жа­ват да на­рас­т­ват.

Ос­нов­ни­те пъп­ки се намират в средата

В за­ви­си­мост от сор­та в паз­ви­те на лис­та­та по из­дън­ки­те се фор­ми­рат по ед­на или две пъп­ки, раз­по­ло­же­ни ед­на над дру­га, от ко­и­то гор­на­та е ос­нов­на, а дол­на­та - ре­зер­в­на (фиг. 4). Отстра­ни на ос­нов­на­та пъп­ка, и то в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост, има още две твър­де мал­ки стра­нични пъп­ки.

Ос­нов­ни­те пъп­ки са по-го­ле­ми и по­тен­ци­ал­но плод­ни, т.е. сме­се­ни, от ко­и­то из­рас­т­ват цвет­ни (плод­ни) клончета, лис­та и цве­то­ве. Ако се пов­ре­ди (из­м­ръз­не) ос­нов­на­та пъп­ка, или ко­га­то сил­но се сък­ра­ща­ват из­дън­ки­те, ре­зер­в­на­та пъп­ка, а по­ня­ко­га и стра­нични­те, мо­гат да я за­мес­тят. Из­рас­на­ли­те от тях цвет­ни клончета са твър­де сла­би.

­

Най-доб­ре са раз­ви­ти пъп­ки­те, раз­по­ло­же­ни в сред­на­та част и гор­на­та по­ло­ви­на на из­дън­ки­те. Те да­ват най-ед­ри­те и най-качес­т­ве­ни пло­до­ве. За­ло­же­ни­те в ос­но­ва­та на ви­сочина до 45 см са по-сла­бо раз­ви­ти и ос­та­ват лис­т­ни. Ня­кои от тях мо­же да се раз­ви­ят след сил­на ре­зит­ба вслед­с­т­вие на гра­душ­ка или ме­ха­нични пов­ре­ди. Раз­ви­ти­те от плод­на­та пъп­ка цвет­ни (плод­ни) клончета в за­ви­си­мост от сор­та имат раз­лична де­бе­ли­на, дъл­жи­на (12-30 см), брой на цве­то­ве­те и др.

Про­лет­ни­те сту­до­ве не за­ся­гат цве­то­ве­те

Цвет­ни­те пъп­ки на ма­ли­на­та се раз­ви­ват срав­ни­тел­но къс­но - към сре­да­та или вто­ра­та по­ло­ви­на на май. Та­ка къс­ни­те про­лет­ни сту­до­ве и сла­ни не мо­гат да пов­ре­дят цве­то­ве­те. Те са гроз­до­вид­но раз­по­ло­же­ни вър­ху цвет­на­та клон­ка (фиг. 4). Със­то­ят се от пет чаше­листчета, пет или по­вече венчелистчета, мно­гоб­рой­ни тичин­ки и пес­ти­ци вър­ху сил­но из­пък­на­ло цвет­но дъ­но.

В за­ви­си­мост от сор­та и кли­ма­тични­те ус­ло­вия про­дъл­жи­тел­ност­та на цъф­те­жа е 2-3 сед­ми­ци. Ма­ли­ни­те за­почват да цъф­тят от най-гор­ни­те пъп­ки и пос­те­пен­но - по дол­ни­те, а в съц­ве­ти­е­то най-ра­но цъф­ти връх­на­та пъп­ка. От начало­то на цъф­те­жа до уз­ря­ва­не на пър­ви­те пло­до­ве има 30-35 дни.

Про­дъл­жи­тел­ни­ят цъф­теж и го­ля­мо­то ко­личес­т­во нек­тар, ко­йто се за­дър­жа в цве­то­ве­те (16-18 мг в цвят) и при дъж­дов­но вре­ме, оп­ре­де­лят значени­е­то на ма­ли­на­та ка­то ме­до­нос­но рас­те­ние. По­лучава се 6-12 кг мед от де­кар.

Ма­ли­ни­те са пре­дим­но са­мо­оп­раш­ва­щи се, ко­е­то поз­во­ля­ва за­саж­да­не­то на ед­но­сор­то­ви ма­ли­но­ви на­саж­де­ния.

От тъм­ночер­ве­ни до бле­до­жъл­ти са плодо­ве­те

В по­мо­ло­ги­я­та и прак­ти­ка­та пло­дът на ма­ли­на­та е от­не­сен към тип "яго­да", но в бо­та­ничес­ки сми­съл е сло­жен (фиг. 5). Об­ра­зу­ван е от мно­гоб­рой­ни кос­тил­ко­ви плодчета, от ко­и­то вся­ко ед­но е об­гър­на­то с пло­до­во ме­со. Те в ос­но­ва­та си са скре­пе­ни как­то по­меж­ду си, та­ка и с плод­но­то дъ­но.

­

Пло­до­ве­те мо­гат да са чер­ве­ни, жъл­ти и чер­ни, със зак­ръг­ле­на, ко­нична или удъл­же­но­ко­нична фор­ма, раз­лична го­ле­ми­на, бля­сък, ед­ри­на, ов­ла­се­ност, бля­сък, ле­ко­та на от­де­ля­не от пло­до­во­то дъ­но, ед­ри­на на се­мен­ца­та, плът­ност и сочност на пло­до­во­то ме­со, аро­мат, би­о­хи­мичен със­тав, вку­со­ви и тех­но­ло­гични качес­т­ва и др., ко­и­то са спе­ци­фични за все­ки сорт.

Изис­к­ва­ния

Не по­на­ся сил­ни сту­до­ве и го­ле­ми го­ре­щи­ни

 Ма­ли­на­та е с мно­го ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние - от уме­ре­ния по­люс до по­ляр­ни­те ра­йо­ни. Въп­ре­ки то­ва има оп­ре­де­ле­ни изис­к­ва­ния към ус­ло­ви­я­та на мес­то­рас­те­ние, дъл­жа­щи се на би­о­ло­гичес­ки­те й осо­бе­нос­ти - не по­на­ся мно­го сил­ни сту­до­ве и го­ле­ми го­ре­щин­и.

Сту­до­ус­тойчивост­та е раз­лична за от­дел­ни­те сор­то­ве. Тя за­ви­си от тех­ния про­из­ход, про­дъл­жи­тел­ност­та на дъл­бо­кия по­кой и за­па­се­ност­та на из­дън­ки­те. С по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та под ми­нус 18-200С го­ля­ма част от пъп­ки­те на сту­до­ус­тойчиви­те сор­то­ве из­м­ръз­ват, а под -240С - и из­дън­ки­те. Но ако те са пок­ри­ти със сняг над 50 см, из­дър­жат до­ри тем­пе­ра­ту­ри от ми­нус 60-700С. За­то­ва ма­ли­на­та се раз­ви­ва доб­ре и ре­дов­но пло­до­да­ва в ра­йо­ни с обил­ни сне­го­ве, ко­и­то се за­дър­жат про­дъл­жи­тел­но вре­ме въп­ре­ки нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри.

Пов­ре­ди­те от из­м­ръз­ва­не се наб­лю­да­ват най-чес­то, ко­га­то ма­ли­ни­те са пре­ми­на­ли дъл­бо­кия по­кой. При вре­мен­но за­топ­ля­не през зи­ма­та рас­теж­ни­те про­це­си за­почват, и ако пос­лед­ват ма­кар и сла­би сту­до­ве, мо­гат да причинят из­м­ръз­ва­не. По-чув­с­т­ви­тел­ни на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри по вре­ме на дъл­бо­кия по­кой, съ­що и на при­ну­ди­тел­ния по­кой, са не­дос­та­тъчно за­па­се­ни­те с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и недоб­ре уз­ре­ли­те из­дън­ки. То­ва тряб­ва да се има предвид при из­бо­ра на мяс­то за съз­да­ва­не на на­саж­де­ние.

За­су­ша­ва­не­то е вред­но

За ма­ли­на­та е ха­рак­тер­на сла­ба­та й су­хо­ус­тойчивост. Осо­бе­но вред­но е за­су­ша­ва­не­то по вре­ме на ин­тен­зив­ния рас­теж на из­дън­ки­те, цъф­те­жа, фор­ми­ра­не­то и зре­е­не­то на пло­до­ве­те (май-юни). При не­дос­та­тъчна почве­на и въз­душ­на влаж­ност из­рас­т­ват рас­те­ния с мал­ко и сла­бо раз­ви­ти из­дън­ки. От тях се по­лучава не­качес­т­вен и ни­сък до­бив. Пло­до­ве­те сил­но из­д­реб­ня­ват, по­тъм­ня­ват и из­съх­ват. Сил­но­то за­су­ша­ва­не през есен­та и зи­ма­та, съчета­но със су­хи вет­ро­ве и студ, причиня­ва по­ра­же­ния на из­дън­ки­те, ко­и­то неп­ра­вил­но по­ня­ко­га се обяс­ня­ват са­мо с из­м­ръз­ва­не.

За две ре­кол­ти -за­дъл­жи­тел­но на­по­я­ва­не, ако ва­ле­жи­те са мал­ко

През ве­ге­та­ци­он­ни­я пе­ри­од ма­ли­на­та из­раз­ход­ва над 700 мм во­да, ето за­що мо­же да пло­до­да­ва ре­дов­но без на­по­я­ва­не са­мо в ра­йо­ни с ва­ле­жи над 800 мм, и то рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни през про­лет­та и ля­то­то. Изис­к­ва­ни­я­та на ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве през лят­но-есен­ния пе­ри­од са по-го­ле­ми, по­ра­ди ко­е­то не тряб­ва да се от­г­леж­дат в мес­то­рас­те­ния без оси­гу­ре­но на­по­я­ва­не, ако ва­ле­жи­те са не­рав­но­мер­ни и под 800-900 мм.

Пред­почита бо­га­ти­те на ху­мус и ле­ки почви

Ма­ли­но­ви­те сор­то­ве имат раз­лични изис­к­ва­ния по от­но­ше­ние на почва­та. Ед­ни рас­тат и пло­до­да­ват доб­ре на ле­ко гли­нес­ти почви, а дру­ги - на ле­ко пе­съчли­ви, но най-доб­ре ви­ре­ят на бо­га­ти на ху­мус и с по-лек ме­ха­ничен със­тав. Та­ки­ва са алу­ви­ал­но-ли­вад­но-ка­не­ле­ни­те почви. Под­хо­дя­щи са и чер­но­зе­ми­те, си­ви­те гор­с­ки и ка­не­ле­ни­те с про­пус­к­лив по­до­рен хо­ри­зонт. Не­под­хо­дя­щи са почви­те с ло­ша аера­ция (ли­вад­но-блат­ни­те, тор­фе­но-блат­ни­те) и сил­но за­со­ле­ни­те. Ма­ли­но­ви­те рас­те­ния не по­на­сят ви­со­ко ни­во на под­почве­ни­те во­ди (80-100 см). Не тряб­ва да се из­пол­зат почви с плит­ко раз­по­ло­жен гле­ев по­до­рен хо­ри­зонт (25-30 см), тъй ка­то в тях дъж­дов­ни­те и по­лив­ни во­ди се за­дър­жат в зо­на­та на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма и рас­те­нията стра­дат от за­ду­ша­ва­не. Не­под­хо­дя­щи са и сил­но еро­зи­ра­ли­те, чакъ­лес­ти­те и бед­ни­те на ор­га­нични ве­щес­т­ва почви, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи се с мал­ка вла­го­ем­ност и за­си­ле­на вер­ти­кал­на фил­т­ра­ция. Най-доб­ре ма­ли­на­та рас­те и се раз­ви­ва на почви със сред­но ки­се­ла до не­ут­рал­на ре­ак­ция (рН 5,50-6,7). При ал­кал­на ре­ак­ция стра­дат от хло­ро­за, а при ки­се­ли­ност под 4,5 ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е сла­ба, рас­те­жът на из­дън­ки­те е сил­но потис­нат.

Най-доб­ри­те ус­ло­вия

­

У нас има под­хо­дя­щи почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия, не­об­хо­ди­ми за ус­пеш­но­то от­г­леж­да­не на ма­ли­на­та. То­ва са пла­нин­с­ки­те и по­луп­ла­нин­с­ки­те ра­йо­ни, къ­де­то е по-прох­лад­но и въз­душ­на­та влаж­ност е по-ви­со­ка. Под­хо­дя­щи са и ви­со­ки­те рав­ни и хъл­мис­ти по­ле­та, а съ­що мес­та­та, раз­по­ло­же­ни в под­но­жи­я­та на пла­нин­с­ки ма­си­ви, хъл­мис­ти гор­с­ки ра­йо­ни, в бли­зост до го­ле­ми ре­ки и язо­ви­ри. Не са под­хо­дя­щи кот­ло­ви­ни­те и до­ли­ни­те с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж, из­ло­же­ни през зи­ма­та на сил­ни и сту­де­ни вет­ро­ве, а през ля­то­то на го­ле­ми го­ре­щи­ни.

Сор­то­ве

Зре­ят от юни, ре­мон­тан­тни­те - до сла­на

Ма­ли­на­та е ско­роз­рял ово­щен вид. Встъп­ва в пло­до­да­ва­не на вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то, а в пъл­но - на тре­та­та. Най-ран­ни­те сор­то­ве за­почват да зре­ят в края на юни - начало­то на юли. Про­дъл­жи­тел­ност­та на бе­рит­бе­ния пе­ри­од е око­ло ме­сец. Ро­до­ви­тост­та за­ви­си от сор­то­ви­те приз­на­ци, ко­и­то я фор­ми­рат - брой из­дън­ки, плод­ни клончета на из­дън­ка, пло­до­ве на плод­но клонче и тях­но­то тег­ло, еко­ло­гични­те ус­ло­вия и ни­во­то на при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка.

Ня­кои сор­то­ве (ре­мон­тан­т­ни), при­те­жа­ват спо­соб­ност­та да пло­до­да­ват два пъ­ти в ед­на го­ди­на - през про­лет­но-лет­ния пе­ри­од на дву­го­диш­ни­те из­дън­ки и от сре­да­та на ля­то­то до пър­ви­те есен­ни сла­ни вър­ху ед­но­го­диш­ни. При тях ди­фе­рен­ци­ра­не­то на пъп­ки­те про­тича в крат­ки сро­ко­ве - до края на юли, по­ра­ди ко­е­то в края на ля­то­то и през есен­та във връх­на­та част на из­рас­на­ли­те в съ­ща­та го­ди­на из­дън­ки и на из­вес­т­на част под нея се об­ра­зу­ват цве­то­ве и пло­до­ве. След бе­рит­ба­та из­съх­ва са­мо пло­до­да­ла­та част, а ос­та­на­ла­та през след­ва­щия се­зон вече ка­то дву­го­диш­на да­ва про­лет­но-лят­на ре­кол­та.

В све­та са поз­на­ти по­вече от 1300 сор­то­ве чер­ве­ни ма­ли­ни. През пос­лед­ни­те 15 го­ди­ни в Стан­ци­я­та по яго­доп­лод­ни кул­ту­ри в Кос­тин­б­род са проучени ос­нов­но над 280 сор­та, се­лек­ци­о­ни­ра­ни в Ев­ро­па и Аме­ри­ка. С цен­ни­те си сто­пан­с­ки приз­на­ци и свойс­т­ва, изя­ве­ни при кон­к­рет­ни­те почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия, бъл­гар­с­ки­те ма­ли­но­ви сор­то­ве до­ка­за­ха сво­е­то пре­въз­ход­с­т­во над тях. За­то­ва сор­то­ва­та струк­ту­ра и про­из­вод­с­т­во на ма­ли­но­ви пло­до­ве у нас се из­г­раж­да пре­дим­но от бъл­гар­с­ки сор­то­ве.

­

(снимка)

Бъл­гар­с­ки

Бъл­гар­с­ки ру­бин е пър­ви­ят наш ма­ли­нов сорт. Рас­те­ни­е­то е уме­ре­но до сил­но рас­тя­що с пра­ви, де­бе­ли из­дън­ки, пок­ри­ти с мал­ко дреб­ни шипчета, ко­и­то почти лип­с­ват по връх­на­та им част. Дву­го­диш­ни­те из­дън­ки са си­во­-бе­лез­ни­ка­ви. Плод­ни­те клончета са раз­по­ло­же­ни вър­ху по­вече от 2/3 от дъл­жи­на­та им. При под­хо­дя­ща ре­зит­ба за сък­ра­ща­ва­не то­зи сорт мо­же да се от­г­леж­да и без опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са мно­го ед­ри до ед­ри, тъ­по­ко­ну­со­вид­ни, до ле­ко удъл­же­но­ко­ну­со­вид­ни, ин­тен­зив­но ру­би­не­ночер­ве­ни до тъм­ночер­ве­ни, сил­но глан­ци­ра­ни. От­къс­ват се лес­но и ко­га­то през­ре­ят, не окап­ват и не се раз­па­дат. Имат дреб­ни се­мен­ца, ко­и­то при кон­су­ма­ция не се усе­щат. Пло­до­во­то ме­со е неж­но, уме­ре­но плът­но, сочно, с мно­го при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус и уме­рен аро­мат. Под­хо­дя­щи са за пре­ра­бот­ка в ком­пот, слад­ко, сок и за зам­ра­зя­ва­не.

У нас най-ра­но уз­ря­ват пло­до­ве­те на Бъл­гар­с­ки ру­бин - края на юни. Бе­рит­бе­ния пе­ри­од е 20-25 дни. Пло­до­да­ва обил­но. При не­по­лив­ни, но бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия и под­хо­дя­ща аг­ро­тех­ни­ка сред­ни­ят до­бив е 1100 -1200 кг/дка. Срав­ни­тел­но доб­ре по­на­ся зим­ни­те сту­до­ве и почве­но и въз­душ­но за­су­ша­ва­не. При сил­ни го­ре­щи­ни по вре­ме на зре­е­не­то плодовете сил­но из­д­реб­ня­ват, по­тъм­ня­ват, омек­ват и до­ри из­съх­ват. За­то­ва се раз­ви­ва доб­ре са­мо в пла­нин­с­ки­те ра­йо­ни с прох­ла­ден и вла­жен кли­мат, къ­де­то ва­ле­жи­те са над 750-800 мм рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од. Чув­с­т­ви­те­лен е към бо­лест­та ди­ди­ме­ла.

Шоп­с­ка але­на е сил­но рас­тя­що рас­те­ние. Об­ра­зу­ва мно­го из­дън­ки. Те са ви­со­ки, сред­но де­бе­ли, здра­ви, свет­ло­ка­не­ле­ни, с по-тъм­ни иви­ци, сла­бо пок­ри­ти с мал­ки и неж­ни шипчета. Плод­ни­те клончета са раз­по­ло­же­ни почти на 2/3 и по­вече от дъл­жи­на­та им. В прох­лад­ни пла­нин­с­ки мес­то­рас­те­ния с ва­ле­жи над 900 мм те дос­ти­гат ви­сочина до 2,5-3,0 м, ко­е­то е не­дос­та­тък при про­миш­ле­но­то от­г­леж­да­не.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, за­об­ле­ни до тъ­по­ко­ну­со­вид­ни, яр­кочер­ве­ни, с уме­рен гланц. Ко­га­то през­ре­ят, не окап­ват, не по­тъм­ня­ват и лес­но се от­де­лят от плод­но­то дъ­но. Със­тав­ни­те им плодчета са свър­за­ни срав­ни­тел­но доб­ре. Се­мен­ца­та са дреб­ни. Пло­до­во­то ме­со е плът­но, сочно, с мно­го при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус и уме­рен аро­мат. Под­хо­дя­щи са за пре­ра­бот­ка и зам­ра­зя­ва­не.

За­почва да зрее 4-5 дни след Бъл­гар­с­ки ру­бин. Бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од е око­ло ме­сец. Ро­до­ви­тост­та е мно­го доб­ра. При не­по­лив­ни ус­ло­вия до­би­вът дос­ти­га до 1200-1500 кг/дка, а при оси­гу­ре­но на­по­я­ва­не - над 2000 кг.

Сор­тът има доб­ра сту­до­ус­тойчивост и по­на­ся дос­та ус­пеш­но вре­мен­ни го­ре­щи­ни и за­су­ша­ва­ния. Срав­ни­тел­но чув­с­т­ви­те­лен е към бо­лес­ти­те ди­ди­ме­ла и е уме­ре­но чув­с­т­ви­те­лен към ан­т­рак­но­за. Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не как­то в по-прох­лад­ни­те пла­нин­с­ки и по­луп­ла­нин­с­ки ра­йо­ни, така и в хъл­мис­ти­те мес­то­рас­те­ния и по-ви­со­ки­те по­ле­та.

Ис­к­ра има уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са чер­ве­ни­ка­во­-ка­не­ле­ни, сред­но ви­со­ки, срав­ни­тел­но тън­ки, по­ра­ди ко­е­то сил­но по­ля­гат под те­жест­та на пло­до­ве­те и се нуж­да­ят от опор­на кон­с­т­рук­ция. Пок­ри­ти са сла­бо с тън­ки и къ­си шипчета, ко­и­то почти лип­с­ват във връх­на­та част. Плод­ни­те клончета са раз­по­ло­же­ни вър­ху по­вече от 2/3 от дъл­жи­на­та на из­дън­ка­та.

Пло­до­ве­те са мно­го прив­ле­ка­тел­ни - сред­но ед­ри до ед­ри, тъ­по­ко­ну­со­вид­ни до ко­ну­со­вид­ни, яр­кочер­ве­ни с ви­нен оте­нък, сил­но глан­ци­ра­ни. Лес­но се от­къс­ват и не се раз­па­дат на със­тав­ни­те им плодчета. Се­мен­ца­та са дреб­ни и не се усе­щат при кон­су­ма­ция. Пло­до­во­то ме­со е срав­ни­тел­но плът­но, сочно с мно­го при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус, аро­мат­но. При­те­жа­ва бла­гоп­ри­ят­но съчета­ни би­о­хи­мични ком­по­нен­ти. Сор­тът е мно­го под­хо­дящ за тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка и за зам­ра­зя­ва­не.

Пло­до­ве­те за­почват да зре­ят 4-5 дни след Бъл­гар­с­ки ру­бин. Бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од про­дъл­жа­ва око­ло ме­сец. Сор­тът е мно­го ро­до­вит. Ако се от­г­леж­да при не­по­лив­ни ус­ло­вия, но в по-влаж­ни мес­то­рас­те­ния и ви­со­ка аг­ро­тех­ни­ка, до­би­вът е над 1200 - 1300 кг/дка. Сред­но ус­тойчив е на зим­ни сту­до­ве. Не по­на­ся доб­ре го­ре­щи­ни­те и за­су­ша­ва­ни­я­та по вре­ме на зре­е­не­то на пло­до­ве­те. Сред­но чув­с­т­ви­те­лен е към ди­ди­ме­ла и към ви­рус­на мо­зай­ка. Мно­го под­хо­дящ е за двор­ни­те и вил­ни гра­ди­ни.

Са­мо­ди­ва съ­що е с уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са по-из­п­ра­ве­ни и по-приб­ра­ни от те­зи на Бъл­гар­с­ки ру­бин, срав­ни­тел­но нис­ки до сред­но ви­со­ки, с къ­си меж­ду­въз­лия, де­бе­ли, почти без шипчета, ка­не­ле­ни, с ши­ро­ки ру­би­не­ночер­ве­ни иви­ци и пов­лек­ла. Плод­ни­те клончета са къ­си, здра­во скре­пе­ни с из­дън­ка­та. Сор­тът е под­хо­дящ за от­г­леж­да­не без опор­на кон­с­т­рук­ция, осо­бе­но при нап­ра­ве­на кон­тур­на ре­зит­ба.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, за­об­ле­но-ко­нични до сла­бо удъл­же­ни, ру­би­не­ночер­ве­ни, с гланц. В срав­не­ние с Бъл­гар­с­ки ру­бин са мал­ко по-ед­ри и не по­тъм­ня­ват при през­ря­ва­не. От­къс­ват се лес­но, не окап­ват и не се раз­па­дат на със­тав­ни­те плодчета, ко­и­то са здра­во скре­пе­ни по­меж­ду си. Се­мен­ца­та са дреб­ни и не се усе­щат при кон­су­ма­ция. Пло­до­во­то ме­со е сочно, срав­ни­тел­но плът­но с при­я­тен слад­ко-ки­сел вкус и уме­рен до си­лен аро­мат. Мно­го под­хо­дя­щи са за зам­ра­зя­ва­не и при­гот­вя­не на слад­ко, кон­фи­тюр, ком­по­ти и др.

Пло­до­ве­те за­почват да зре­ят 2-3 дни след Бъл­гар­с­ки ру­бин. Бе­рит­ба­та про­дъл­жа­ва око­ло ме­сец. Пло­до­да­ва обил­но и по ро­до­ви­тост пре­въз­хож­да Бъл­гар­с­ки ру­бин с око­ло 20-30 %.

Рас­те­ни­я­та по­на­сят срав­ни­тел­но доб­ре нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри през зи­ма­та, пов­рат­ни­те про­лет­ни сту­до­ве, как­то и вре­мен­ни­те го­ре­щи­ни и за­су­ша­ва­ния, ко­га­то зре­ят пло­до­ве­те. Срав­ни­тел­но ус­тойчив е на ди­ди­ме­ла, ко­ни­о­ти­ри­ум и ан­т­рак­но­за и е ре­зис­тен­тен на бак­те­ри­а­лен рак. Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не във всички ма­ли­ноп­ро­из­во­ди­тел­ни ра­йо­ни.

Лю­лин е ремон­тан­тен сорт. Доп­ри­не­съл е за внед­ря­ва­не на но­во про­из­вод­с­т­ве­но нап­рав­ле­ние - от­г­леж­да­не са­мо за лят­но-есен­но ре­кол­ти­ра­не чрез по­ко­ся­ва­не на пло­до­да­ли­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки.

Рас­те­ни­я­та имат уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са ка­фе­ни­ка­ви, из­п­ра­ве­ни, срав­ни­тел­но де­бе­ли, сред­но ви­со­ки до нис­ки, с къ­си меж­ду­въз­лия, уме­ре­но до сла­бо пок­ри­ти с шипчета. Плод­ни­те клончета са ре­ха­ви до сред­но плът­ни, мно­гоб­рой­ни, чес­то раз­к­ло­не­ни, здра­во скре­пе­ни с из­дън­ка­та. За­то­ва Са­мо­ди­ва мо­же да се от­г­леж­да без опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, тъ­по­ко­ну­со­вид­ни до ле­ко удъл­же­но­ко­ну­со­вид­ни, ин­тен­зив­ночер­ве­ни с гланц. При ле­ко през­ря­ва­не не омек­ват и не по­тъм­ня­ват сил­но, как­то те­зи на Хе­ри­ти­дж. Лес­но се от­къс­ват. Не се раз­па­дат на със­тав­ни­те плодчета. Пло­до­во­то ме­со е срав­ни­тел­но плът­но, слад­ко-ки­се­ло, с до­бър до мно­го до­бър вкус и уме­рен аро­мат. Пло­до­ве­те са под­хо­дя­щи за пряс­на кон­су­ма­ция и то в не­о­бичаен се­зон, за тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка, включител­но и зам­ра­зя­ва­не.

Зре­е­не­то на пло­до­ве­те от про­лет­но-лят­на­та ре­кол­та за­почва към края на юни, а на те­зи от лят­но-есен­на­та - от сре­да­та на ав­густ до края на сеп­тем­в­ри-начало­то на ок­том­в­ри, т.е. до па­да­не на пър­ви­те сил­ни сла­ни. Ро­до­ви­тост­та е ви­со­ка. Та­зи от лят­но-есен­но­то при­би­ра­не е с 1/3 по-го­ля­ма от про­лет­но-лят­но­то. При не­по­лив­ни ус­ло­вия е 900-1000 кг/дка и при по­лив­ни - по­вече от 2000 кг/дка.

Сор­тът е срав­ни­тел­но ус­тойчив на ди­ди­ме­ла и ко­ни­о­ти­ри­ум. С от­г­леж­да­не­то му са­мо за лят­но-есен­на ре­кол­ти­ра­не ос­вен че се раз­ши­ря­ва бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од при ма­ли­на­та, се на­ма­ля­ва тру­до­во­то нап­ре­же­ние при го­ле­ми­те на­саж­де­ния. До го­ля­ма сте­пен се из­бяг­ват го­ре­щи­ни­те по вре­ме на зре­е­не на пло­до­ве­те. От­г­леж­да­не­то без опор­на кон­с­т­рук­ция и по­ко­ся­ва­не­то на пло­до­да­ли­те ед­но­го­диш­ни из­дън­ки да­ват въз­мож­ност за пъл­но или час­тично ме­ха­ни­зи­ра­не на ос­нов­ни­те про­це­си и значител­но на­ма­ля­ва­не на про­из­вод­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди при по-го­ле­ми­те на­саж­де­ния.

Лю­лин изис­к­ва мес­то­рас­те­ния, не по-ви­со­ки от 600-750 м, с ва­ле­жи 600-650 мм, рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни, топ­ла и про­дъл­ж­тел­на есен с къс­ни сла­ни, за да ус­пе­ят да уз­ря­ват почти всички пло­до­ве.

Есен­на поз­ла­та е ре­мон­тан­тен сорт с ефек­т­ни пло­до­ве. Под­хо­дящ е за лю­би­тел­с­ко от­г­леж­да­не във вил­ни гра­ди­ни и дво­ро­ве.

Рас­те­ни­я­та са с уме­рен рас­теж. Из­дън­ки­те са свет­ло­ка­не­ле­ни, сред­но ви­со­ки, срав­ни­тел­но де­бе­ли, сла­бо пок­ри­ти с мал­ки шипчета. Мо­же да се от­г­леж­да и без опор­на кон­с­т­рук­ция. Плод­ни­те клончета са сби­ти, сред­но дъл­ги или къ­си, раз­по­ло­же­ни пре­дим­но във връх­на­та част на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки при лят­но-есен­но­то пло­до­дав­не.

Пло­до­ве­те са мно­го прив­ле­ка­тел­ни, ед­ри до мно­го ед­ри, ка­то ня­кои дос­ти­гат до 6,5 гра­ма. По фор­ма са тъ­по­ко­ну­со­вид­ни до ле­ко удъл­же­ни, зла­тис­ти до бъ­къ­ре­но-жъл­ти, а при ле­ко през­ря­ва­не са с ро­зо­во-чер­ве­ни­кав от­те­нък, с уме­рен гланц. От­къс­ват се лес­но, без да се раз­па­дат на със­тав­ни­те плодчета, не окап­ват и имат дреб­ни се­мен­ца, ко­и­то при кон­су­ма­ция не се усе­щат.

Пло­до­во­то ме­со не е дос­та­тъчно плът­но, но е с мно­го доб­ри вку­со­ви качес­т­ва. Пло­до­ве­те са мно­го при­ят­ни за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние и за при­гот­вя­не на ефек­т­ни слад­ка. От тях при до­маш­ни ус­ло­вия се по­лучават мно­го вкус­ни ком­по­ти, но за да се оц­ве­ти по-доб­ре со­кът им, се до­ба­вят пло­до­ве от дру­ги сор­то­ве.

Пло­до­ве­те от лят­но-есен­на­та ре­кол­та зре­ят от 5-10 сеп­тем­в­ри до 15-20 ок­том­в­ри, а от про­лет­но-лят­на­та - от 5-8 юли до начало­то на ав­густ. Ро­до­ви­тост­та на сор­та е уме­ре­на. За раз­ли­ка от дру­ги­те ре­мон­тан­т­ни сор­то­ве, две­те му ре­кол­ти са почти ед­нак­ви по ко­личес­т­во и качес­т­во на пло­до­ве­те и за­то­ва тряб­ва да се из­пол­з­ват две­те пло­до­да­ва­ния. Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не при по­лив­ни ус­ло­вия до 600-650 м над­мор­с­ка ви­сочина, за­що­то при по-го­ля­ма има опас­ност лят­но-есен­на­та ре­кол­та да бъ­де пов­ре­де­на от ран­ни­те сла­ни. Има доб­ра мра­зо­ус­тойчивост и по­на­ся срав­ни­тел­но ус­пеш­но почве­но­то и въз­душ­но­то за­су­ша­ва­не. При сил­ни го­ре­щи­ни и при за­су­ша­ва­не лят­но-есен­на­та ре­кол­та без на­по­я­ва­не е твър­де сла­ба. Чув­с­т­ви­те­лен е към ди­ди­ме­ла и уме­ре­но чув­с­т­ви­те­лен към ко­ни­о­ти­ри­ум и ви­рус­на мо­зай­ка. Сор­тът има и де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва.

­

(снимка)

Чужди

Ви­ла­мет е стар ка­над­с­ки сорт. По­ра­ди по-го­ля­ма­та си плас­тичност и срав­ни­тел­но по-доб­ра ус­тойчивост на ви­рус­ни бо­лес­ти по­вече от 45 го­ди­ни на­ми­ра ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние у нас. Се­га е из­мес­тен от мно­го по-пе­рс­пек­тив­ни сор­то­ве, меж­ду ко­и­то и Нот­ка, съз­да­ден с учас­ти­е­то му. В по-прох­лад­ни­те ра­йо­ни да­ва срав­ни­тел­но до­бър до­бив, но значител­но по-ни­сък от Бъл­гар­с­ки ру­бин, Шоп­с­ка але­на и Са­мо­ди­ва.

Рас­те­ни­я­та са уме­ре­но­ рас­тя­щи.Из­дън­ки­те са из­п­ра­ве­ни и сред­но де­бе­ли, но не мо­гат да се от­г­леж­дат без опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, зак­ръг­ле­но ко­нични, ин­тен­зив­но тъм­ночер­ве­ни, с ви­нен отте­нък и гланц. Съ­щес­т­вен те­хен не­дос­та­тък е, че при ле­ко през­ря­ва­не по­тъм­ня­ват. Не се раз­па­дат на със­тав­ни­те си плодчета. Се­мен­ца­та са дреб­ни и не се чув­с­т­ват. Пло­до­во­то ме­со е плът­но, с до­бър въз­ки­сел вкус и при­я­тен аро­мат. Мно­го под­хо­дя­щи са за зам­ра­зя­ва­не и за пре­ра­бот­ка в ком­по­ти, со­ко­ве и дру­ги. По прив­ле­ка­тел­ност, вку­со­ви качес­т­ва и би­о­хи­мичен със­тав Бъл­гар­с­ки ру­бин и Ис­к­ра го пре­въз­хож­дат.

Зре­е­не­то на пло­до­ве­те за­почва 1-2 дни след те­зи на Шоп­с­ка але­на. Бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од про­дъл­жа­ва 25-30 дни. Ос­вен по до­бив, сту­до­ус­тойчивост, чув­с­т­ви­тел­ност на за­су­ша­ва­не и го­ре­щи­ни по вре­ме на зре­е­не на пло­до­ве­те, (те бър­зо из­д­реб­ня­ват), от­с­тъп­ва на Бъл­гар­с­ки ру­бин, Шоп­с­ка але­на, Са­мо­ди­ва и Ис­к­ра. Той е уме­ре­но ро­до­вит.

Под­хо­дящ е за от­г­леж­да­не в срав­ни­тел­но влаж­ни­те и по-прох­лад­ни пла­нин­с­ки и по­луп­ла­нин­с­ки ра­йо­ни на стра­на­та, а при по­лив­ни ус­ло­вия и - в по-ви­со­ки­те по­ле­та.

Нот­ка е ка­над­с­ки сорт. Значител­но по-ви­со­ко­до­би­вен е от Ви­ла­мет и един от най-под­хо­дя­щи­те за ме­ха­ни­зи­ра­на бе­рит­ба на пло­до­ве­те. При ком­п­лек­с­на­та оцен­ка от­с­тъп­ва на Шоп­с­ка але­на и Са­мо­ди­ва. Рас­те­ни­я­та са уме­ре­но рас­тя­щи, а из­дън­ки­те - по-де­бе­ли, по-из­п­раве­ни и с по-здра­во прик­ре­пе­ни плод­ни клончета от Ви­ла­мет. Пло­до­ве­те му при­личат на те­зи от сорт Ви­ла­мет и зре­ят почти ед­нов­ре­мен­но, но са мал­ко по-за­об­ле­ни, не по­тъм­ня­ват, по-плът­ни и по-лес­но се от­къс­ват. Сор­тът е срав­ни­тел­но по-ус­тойчив на студ и за­су­ша­ва­не.

Хе­ри­ти­дж е ре­мон­тан­тен сорт, съз­да­ден в САЩ. На­ми­ра бър­зо и ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние в Аме­ри­ка, Ев­ро­па и Но­ва Зе­лан­дия.

Рас­те­ни­я­та са уме­ре­но до сил­но рас­тя­щи. Из­дън­ки­те са из­п­ра­ве­ни, сред­но де­бе­ли, нуж­да­ят се от опор­на кон­с­т­рук­ция.

Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, зак­ръг­ле­ни до зак­ръг­ле­но-ко­нични, тъм­ночер­ве­ни с ви­нен от­те­нък и уме­рен гланц. При ле­ко през­ря­ва­не те дос­та по­тъм­ня­ват, ко­е­то е из­вес­тен не­дос­та­тък. От­къс­ват се лес­но, със­тав­ни­те им плодчета са доб­ре свър­за­ни по­меж­ду си и не се раз­па­дат. Пло­до­во­то ме­со е уме­ре­но плът­но и с мно­го до­бри вку­со­ви качес­т­ва. Под­хо­дящ е за зам­ра­зя­ва­не и тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка.

При лят­но-есен­на­та ре­кол­та за­почват да зре­ят към сре­да­та на ав­густ и при бла­гоп­ри­ят­на есен бе­рит­ба­та про­дъл­жа­ва до 5-10 ок­том­в­ри. Сор­тът е ро­до­вит, но при на­ши­те ус­ло­вия от­с­тъп­ва на Лю­лин. От­с­тъп­ва мал­ко и по от­но­ше­ние на ус­тойчивост към зим­ни сту­до­ве, на ви­со­ки тем­пе­ра­ту­ри, въз­душ­но и почве­но за­су­ша­ва­не. Чув­с­т­ви­те­лен е към ан­т­рак­но­за, а по-сла­бо - към ди­ди­ме­ла.

­

Из­вес­тен ин­те­рес за еко­ло­гично и про­из­вод­с­т­ве­но из­пит­ва­не зас­лу­жа­ват сор­то­ве­те- Ти­тан, Ту­ла­мен, Мо­линг Лео, Глен ей­ръл, Глен га­ри, Пат­ри­ция и др. За съ­жа­ле­ние Ми­кер, Мо­линг Ди­лайт и ре­мон­тан­т­ни­те Отън Блис, По­лан не оп­рав­да­ха на­деж­ди­те ни.

Но­ва­та ма­ли­но­ва гра­ди­на

Пре­ди да за­са­ди­те ма­ли­ни­те, из­б­ра­но­то мяс­то тряб­ва да се проучи и ана­ли­зи­ра от спе­ци­а­лис­ти - почво­вед, ово­щар - спе­ци­а­лист по яго­доп­лод­ни кул­ту­ри, ме­те­о­ро­лог и фи­то­па­тог. Пра­ви се пре­цен­ка на кли­ма­та, про­дъл­жи­тел­ност­та на ве­ге­та­ци­о­ния пе­ри­од, ек­с­т­рем­ни­те тем­пе­ра­ту­ри, го­диш­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на ва­ле­жи­те, на почва­та и под­почва­та (ме­ха­ничен със­тав, во­ден дре­наж, ре­ак­ция на почва­та, за­па­се­ност с азот, фос­фор и ка­лий), фор­ма­та и нак­ло­на на те­ре­на, над­мор­с­ка­та ви­сочина, под­почве­ни­те во­ди и здрав­но­то със­то­я­ние. След то­ва се из­би­рат сор­то­ви­ят със­тав и тех­но­ло­ги­я­та на от­г­леж­да­не.

По­са­дъчни­ят ма­те­ри­ал да е ви­со­ко­качес­т­вен и здрав

Ма­ли­на­та се раз­м­но­жа­ва чрез се­ме­на и ве­ге­та­тив­но.Се­мен­но­то раз­м­но­жа­ва­не се из­пол­з­ва пре­дим­но в се­лек­ци­он­на­та дей­ност за по­лучава­не на ма­те­ри­ал за от­бор-хиб­рид­ни и са­мо­оп­ра­ше­ни се­ме­начета. В ма­со­ва­та прак­ти­ка се при­ла­га са­мо ве­ге­та­тив­но­то раз­м­но­жа­ва­не за про­из­вод­с­т­во на по­са­дъчен ма­те­ри­ал. То се осъ­щес­т­вя­ва чрез зре­ли и зе­ле­ни рез­ни­ци, ко­ре­но­ви ад­вен­тив­ни пъп­ки и при­ла­ган­не на ин вит­ро ме­то­ди­те.

­

От на­саж­де­ни­я­та за про­из­вод­с­т­во на пло­до­ве е неп­ра­вил­но да се из­важ­да и по­са­дъчен ма­те­ри­ал. Са­мо из­пол­з­ва­не­то на ав­тен­тичен, ви­со­ко­качес­т­вен и здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал за съз­да­ва­не на на­саж­де­ния е га­ран­ция за тях­на­та ефек­тив­ност. Раз­са­доп­ро­из­вод­с­т­во­то тряб­ва да е из­г­ра­де­но по ут­вър­де­на­та схе­ма и да се из­вър­ш­ва от ли­цен­зи­ра­ни про­из­во­ди­те­ли.

Раз­м­но­жа­ва­не

От зре­ли из­дън­ки е най-лес­но и ев­ти­но

То­зи начин га­ран­ти­ра изо­би­лен и качес­т­вен по­са­дъчен ма­те­ри­ал. Ко­ре­но­ви­те из­дън­ки се раз­ви­ват от до­ба­въчни­те (ве­ге­та­тив­ни­те) пъп­ки , об­ра­зу­ва­ни по мла­ди­те ко­ре­но­ви раз­к­ло­не­ния и ко­ре­ни­ще­то през вто­ра­та по­ло­ви­на на ля­то­то. Как­то от­бе­ля­зах­ме, към края на ля­то­то и през след­ва­ща­та про­лет те из­рас­т­ват над зе­мя­та и в под­зем­на­та си част об­ра­зу­ват са­мос­то­я­тел­ни при­да­тъчни ко­ренчета (фиг. 6). Доб­ре раз­ви­ти­те из­дън­ки мо­гат да се от­де­лят от майчиния храст през есен­та и да се из­пол­з­ват за за­саж­да­не. По-сла­би­те се от­с­т­ра­ня­ват при ре­зит­ба­та. Бро­ят на об­ра­зу­ва­ни­те ко­ре­но­ви из­дън­ки е сор­то­во качес­т­во. От­г­леж­да­ни­те у нас ма­ли­но­ви сор­то­ве Шоп­с­ка але­на, Бъл­гар­с­ки ру­бин, Лю­лин и дру­ги об­ра­зу­ват дос­та­тъчен брой из­дън­ки, до­ка­то сор­то­ве­те Ис­к­ра, Лю­лин и Есен­на поз­ла­та се ха­рак­те­ри­зи­рат с по-слаб раз­м­но­жи­те­лен ко­е­фи­ци­ент.

Зе­ле­ни­те се за­ко­па­ват в хлад­но и об­лачно време

Из­пол­з­ват се из­дън­ки, ко­и­то са офор­ми­ли 4-6 лис­та и имат доб­ре раз­ви­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, ко­и­то през про­лет­та изо­бил­но из­рас­т­ват в меж­ду­ре­ди­я­та. Вмес­то да се уни­що­жа­ват при об­ра­бот­ки­те на почва­та, те се из­ко­па­ват (през май, юни) с мал­ка част от майчиния ко­рен за­ед­но с почва­та и се за­саж­дат. Раз­би­ра се, в хлад­но и об­лачно вре­ме.

Ко­ре­но­ви­те рез­ни­ци се съ­би­рат след лис­то­па­да

То­зи начин е до­пъл­не­ние на пър­ви­те два и на­ми­ра при­ло­же­ние, ко­га­то тряб­ва да се из­пол­з­ват всички въз­мож­нос­ти за по-бър­зо­то раз­м­но­жа­ва­не на ня­кой це­нен сорт. За по­лучава­не на рез­ни­ци се из­пол­з­ват ко­ре­ни с де­бе­ли­на от 6 до 10 мм. Те се съ­би­рат след лис­то­па­да, на­вър­з­ват се на снопчета и се съх­ра­ня­ват във вла­жен пя­сък при тем­пе­ра­ту­ра от 0 до 50С. През фев­ру­а­ри, но не по-къс­но от сре­да­та на март, ко­ре­ни­те се на­ряз­ват на рез­ни­ци с дъл­жи­на 15-20 см, на­реж­дат се в плит­ки браз­дички и се пок­ри­ват с почва. При по­ла­га­не на доб­ри и ре­дов­ни гри­жи до есен­та от тях из­рас­т­ват и се раз­ви­ват из­дън­ки, год­ни за за­саж­да­не на пос­то­я­но мяс­то.

Мяс­то­то тряб­ва да е ори­ен­ти­ра­но на се­вер

Ус­та­но­ве­но е, че най-под­хо­дя­щи за ма­ли­на­та са рав­ни­те пло­щи или с нак­лон 8%, със се­вер­но из­ло­же­ние , раз­по­ло­же­ни в под­но­жи­я­та на пла­нин­с­ки­те ма­си­ви, хъл­мис­ти гор­с­ки ра­йо­ни, в бли­зост до го­ле­ми ре­ки, язо­ви­ри и др. В пред­п­ла­нин­с­ки и пла­нин­с­ки ра­йо­ни та­зи кул­ту­ра мо­же да се от­г­леж­да на пло­щи със се­вер­но, се­ве­ро­за­пад­но или се­ве­ро­из­точно из­ло­же­ние. Доб­ри са и ви­со­ки­те рав­ни и хъл­мис­ти по­ле­та. При из­пол­з­ва­не на нак­ло­не­ни пло­щи е най-доб­ре пред­ва­ри­тел­но да се очер­та­ят и под­гот­вят те­рас­ни­те от­ко­си и плат­на. Пра­ви се ос­нов­но под­рав­ня­ва­не, а при не­об­хо­ди­мост и от­вод­ня­ва­не или на­сип­ва­не на пръст от дру­га­де.

Не са под­хо­дя­щи за ма­ли­на­та пло­щи с юж­но из­ло­же­ние, тъй ка­то са под­ло­же­ни на сил­но слънчево гре­е­не и имат неб­ла­гоп­ри­я­тен топ­ли­нен и во­ден ре­жим. Обик­но­ве­но на тях рас­те­ни­я­та стра­дат от пов­рат­ни про­лет­ни мра­зо­ве и не­дос­тиг на вла­га през ве­ге­та­ци­я­та. Не­под­хо­дя­щи са и кот­ло­ви­ни­те и до­ли­ни­те с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж и из­ло­же­ни­те мес­та на сил­ни и сту­де­ни ветрове.

Почва­та да е бо­га­та с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва

Ма­ли­на­та пред­почита пло­до­род­ни­те почви с по-лек ме­ха­ничен със­тав, но при под­хо­дя­щи ме­ли­о­ра­ции мо­же да се от­г­леж­да ус­пеш­но и на по-теж­ки почви. По-спе­ци­ал­ни изис­к­ва­ния има към почве­на­та ре­ак­ция. Тя тряб­ва да бъ­де не­ут­рал­на до сред­но ки­се­ла (рН 5,5-6,7).

Ма­ли­на­та ви­рее най-доб­ре и да­ва качес­т­вен по­са­дъчен ма­те­ри­ал, ко­га­то е за­са­де­на на пе­съчли­во-гли­нес­ти или гли­нес­то-пе­съчли­ви, уме­ре­но влаж­ни, бо­га­ти на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почви.

Под­хо­дя­щи са бо­га­ти­те на ху­мус почви, с по-лек ме­ха­ничен със­тав, с про­пус­к­лив по­до­рен хо­ри­зонт и нис­ко ни­во на под­почве­ни­те во­ди. Ма­ли­но­ви­те на­саж­де­ния тряб­ва да се съз­да­ват вър­ху пло­щи със се­вер­но из­ло­же­ние, оси­гу­ре­ни с ва­ле­жи ( над 750 мм) или в бли­зост до вод­ни ба­сей­ни. Най-под­хо­дя­щи са про­пус­к­ли­ви­те почви с вла­го­ем­ни под­почве­ни плас­то­ве, ко­и­то оси­гу­ря­ват не­об­хо­ди­ма­та за рас­те­ни­я­та вла­га, без да за­дър­жат из­лиш­ни­те ва­леж­ни и по­лив­ни во­ди. В ра­йо­ни, къ­де­то за­су­ша­ва­не­то през юли и ав­густ е обик­но­ве­но яв­ле­ние, ма­ли­на­та мо­же пак да ус­пя­ва - да да­ва ви­со­ко­качес­т­ве­на про­дук­ция и качес­т­вен по­са­дъчен ма­те­ри­ал, обаче тряб­ва да и се оси­гу­ри во­да за по­ли­ва­не.

Мно­го теж­ки­те гли­нес­ти почви или почви­те с го­лям про­цент пя­сък не са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не на ма­ли­на­та. Не­под­хо­дя­щи са и гра­до­бит­ни­те ра­йо­ни и мес­та с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж, как­то и зат­во­ре­ни­те кот­ло­ви­ни и до­ли­ни с не­дос­та­тъчен въз­ду­шен дре­наж.

За сор­то­ве­те с две ре­кол­ти - ра­йо­ни с дъл­га есен

За ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве (осо­бе­но за от­г­леж­да­ни­те за лят­но-есен­на ре­кол­та), най-под­хо­дя­щи са мес­та с топ­ла и про­дъл­жи­тел­на есен, къ­де­то уз­ря­ват всички пло­до­ве от лят­но-есен­на­та ре­кол­та, ре­ша­ва­ща за ефек­тив­ност­та на про­из­вод­с­т­во­то. Под­хо­дя­щи са по-рав­ни те­ре­ни с юж­но из­ло­же­ние. При те­зи сор­то­ве тряб­ва да се из­бяг­ват мес­та със се­вер­но из­ло­же­ние, как­то и та­ки­ва с над­мор­с­ка ви­сочина над 550 м за Се­вер­на Бъл­га­рия, тъй ка­то ед­на част от пло­до­ве­те се ув­реж­дат от пър­ви­те есен­ни сла­ни.

Бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве има във всички ра­йо­ни на стра­на­та, в ко­и­то есен­ни­те сла­ни па­дат след вто­ра­та по­ло­ви­на на ок­том­в­ри, тъй ка­то пло­до­ве­те зре­ят твър­де про­дъл­жи­тел­но - от вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ до сре­да­та на ок­том­в­ри. Под­хо­дя­щи са съ­що двор­ни­те и вил­ни­те мес­та, ко­и­то са за­щи­те­ни от вли­я­ни­е­то на су­хо­ве­и­те по вре­ме на зре­е­не на пло­до­ве­те и от зим­ни­те сту­до­ве.

Лю­цер­на­та и де­те­ли­на­та са от­лични пред­шес­т­ве­ни­ци

Ма­ли­на­та се от­г­леж­да на ед­но мяс­то в про­дъл­же­ние на 10-12 го­ди­ни и има оп­ре­де­ле­ни изис­к­ва­ния към пред­шес­т­ве­ни­ци­те. Мно­го доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци са ку­лту­ри­те, ко­и­то ос­та­вят почва­та чис­та от пле­ве­ли, с доб­ра струк­ту­ра и бо­га­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Та­ки­ва са ед­но­го­диш­ни­те бо­бо­ви фу­раж­ни рас­те­ния и тех­ни­те смес­ки (фий, фи­е­ва смес, грах, фа­сул, лу­пи­на, жит­ни тре­ви и доб­ре на­то­ре­на чер­на угар).

Най-под­хо­дя­щи за нея са мно­го­го­диш­ни­те трев­но-фу­раж­ни (лю­цер­на, де­те­ли­на) и ед­но­го­диш­ни­те зър­не­ни и фу­раж­ни кул­ту­ри, (ечемик, грах, ца­ре­ви­ца, реп­ко, пше­ни­ца и др.). Под­хо­дя­щи са и ес­тес­т­ве­ни­те ли­ва­ди и па­си­ща, ко­и­то се ра­зо­ра­ват най-мал­ко две го­ди­ни пре­ди за­саж­да­не­то на ма­ли­но­ви­те рас­те­ния. След ра­зо­ра­ва­не­то им за пред­шес­т­ве­ни­ци мо­гат да се из­пол­з­ват ед­но­го­диш­ни житн­ни и бо­бо­ви кул­ту­ри, зър­не­но-хлеб­ни, зър­не­ни фу­раж­ни и трев­но-фу­раж­ни и доб­ре на­то­ре­на чер­на угар. Не­под­хо­дя­щи са всички овощ­ни и гор­с­ки ви­до­ве, до­ма­ти, пи­пер, кар­то­фи и дру­ги, за­що­то имат об­щи бо­лес­ти по ко­ре­но­ва­та сис­те­ма.

В ни­ка­къв случай не тряб­ва да се съз­да­ват по-ра­но от 4-5 го­ди­ни ма­ли­но­ви на­саж­де­ния на учас­тъ­ци, за­е­ти с рас­те­ния, гос­топ­ри­ем­ни­ци на бак­те­ри­а­лен рак. Осо­бе­но ако е кон­с­та­ти­ра­но, че има за­ра­зи по тях. Та­ки­ва са овощ­ни и ло­зо­ви пи­том­ни­ци, цвек­ло, па­мук, слънчог­лед, ри­цин, до­ма­ти, мор­ко­ви, гор­с­ки раз­сад­ни­ци от вър­ба, то­по­ла, дрян, хвой­на, ки­па­рис и дру­ги.

Пра­ви се основ­на пред­по­са­дъчна об­ра­бот­ка

Ос­нов­ни­те аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия за под­го­то­ка на почва­та пре­ди за­саж­да­не­то на ма­ли­но­ви­те рас­те­ния се със­то­ят в дъл­бо­ка об­ра­бот­ка, из­рав­ня­ва­не, гра­пе­не, то­ре­не и др. Дъл­бо­ка­та об­ра­бот­ка се из­вър­ш­ва най-мал­ко на 30-35 см, а още по-доб­ре на 40-45 см, но най-къс­но един ме­сец пре­ди за­саж­да­не­то. След изо­ра­ва­не­то мяс­то­то се из­рав­ня­ва и кул­ти­ви­ра. Ко­га­то не е нап­ра­ве­на дъл­бо­ка об­ра­бот­ка, пре­ди за­саж­да­не­то се из­ко­па­ват браз­ди-ка­нав­ки, дъл­бо­ки 40-45 см и ши­ро­ки око­ло 50 см, ка­то на дъ­но­то им се раз­х­вър­лят то­ро­ве­те. За­пъл­ват се 2/3 с пръст и се ос­та­вят из­вес­т­но вре­ме, до­ка­то почвата улег­не. Пре­ди дъл­бо­ка­та оран мяс­то­то се на­то­ря­ва с обор­с­ки и ми­не­рал­ни то­ро­ве.

Пре­ди за­саж­да­не - до 6 то­на обор­с­ки тор в де­кар гра­ди­на

Ма­ли­но­ви­те рас­те­ния из­в­личат еже­год­но от почва­та значител­ни ко­личес­т­ва хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва с из­дън­ки­те, лис­та­та и пло­до­ве­те. Ос­вен то­ва ед­на част от тях се из­ми­ват от дъж­до­ве­те и по­лив­ни­те во­ди в дъл­бо­ки­те хо­ри­зон­ти на почва­та, без да мо­гат да се из­пол­з­ват от рас­те­ни­я­та. По та­зи причина пред­по­са­дъчно­то то­ре­не има осо­бе­но го­ля­мо значение за по­доб­ря­ва­не хра­ни­тел­ния ре­жим на рас­те­ни­я­та.То се из­вър­ш­ва в за­ви­си­мост от ес­тес­т­ве­но­то пло­до­ро­дие на почва­та. За по­вечето почве­ни ти­по­ве, вър­ху ко­и­то се от­г­леж­да ма­ли­на­та, нор­ми­те на пред­по­са­дъчно то­ре­не ва­ри­рат от 15 до 22 кг/дка фос­фор и 12 до 18 кг/дка ка­лий. В ус­ло­ви­я­та на лично­то сто­пан­с­т­во то­ро­ве­те се да­ва от 4 до 6 т/дка обор­с­ки тор. При не мно­го бо­га­ти почви се вна­сят пред­по­са­дъчно по 5-6 кг пре­го­рял обор­с­ки тор на 1м2, а на по-бед­ни­те - 8-10 кг. Вмес­то не­го мо­же да се вне­се по 2-3 кг овчи тор. То­ри си и с 120-150 гра­ма су­пер­фос­фат на 1 м2, ка­то на ле­ки пе­съчли­ви почви се вна­ся и 25-30 гра­ма ка­ли­ев сул­фат. При вна­ся­не на 0,6-1 кг птичи тор на 1 м2 с по­сочени­те два ми­не­рал­ни то­ра мо­же да се то­ри в по-мал­ки ко­личес­т­ва - съ­от­вет­но 60-80 г су­пер­фос­фат и 16-20 г ка­ли­ев сул­фат. Не се пре­по­ръчва да се то­ри в са­ми­те по­са­дъчни дуп­ки, за да не се потис­ка прих­ва­ща­не­то и начал­но­то вко­ре­ня­ва­не на рас­те­ни­я­та.

Рас­те­ни­я­та се прих­ва­щат по-доб­ре през есен­та

За­саж­да­не­то на ма­ли­ни­те мо­же да се из­вър­ш­ва през есен­та или напро­лет. В по-юж­ни­те ра­йо­ни, ко­и­то се ха­рак­те­ри­зи­рат с про­дъл­жи­тел­на топ­ла есен и ме­ка зи­ма, есен­но­то за­саж­да­не да­ва по-доб­ри ре­зул­та­ти. То­га­ва пе­ри­о­дът на за­саж­да­не е ви­на­ги по-дъ­лъг и по-бла­гоп­ри­я­тен, има дос­та­тъчно вла­га и не е мно­го го­ре­що. Ма­ли­ни­те мо­гат да за­почнат да се са­дят през вто­ра­та по­ло­ви­на на ок­том­в­ри и начало­то на но­ем­в­ри, след ка­то ма­со­во ока­пят лис­та­та. За­саж­да­не­то тряб­ва да прик­лючи 10-15 дни пре­ди да нас­тъ­пят зим­ни­те сту­до­ве. То­зи срок е най-бла­гоп­ри­я­тен и оси­гу­ря­ва мно­го доб­ро прих­ва­ща­не, тъй ка­то до нас­тъп­ва­не­то на зи­ма­та рас­те­ни­я­та са вече вко­ре­не­ни, ук­реп­на­ли и пре­зи­му­ват доб­ре. Вся­ко за­къс­ня­ва­не причиня­ва про­па­да­не на го­лям брой рас­те­ния. След ка­то се за­са­дят, рас­те­ни­я­та тряб­ва да се за­гър­лят с купчин­ка пръст или да се мулчират с не­раз­ло­жен сла­мест обор­с­ки тор. Та­ка но­ви­те рас­те­ния ще пре­зи­му­ват ус­пеш­но.

За­саж­да­не­то през про­лет­та се на­ла­га в ра­йо­ни, ко­и­то се ха­рак­те­ри­зи­рат с чес­ти су­ро­ви и без­с­неж­ни зи­ми. То тряб­ва да се из­вър­ши ра­но, пре­ди да се е раз­вил по­са­дъчният ма­те­ри­ал и да прик­лючи не по-къс­но от начало­то на ап­рил. При топ­ли дни (тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха над 50С) мо­же да се за­саж­дат ма­ли­ни и през зим­ни­те ме­се­ци.

По два мет­ра меж­ду малините във ви­ли­те

Меж­ду­ре­до­ви­те раз­с­то­я­ния се оп­ре­де­лят от на­лична­та тех­ни­ка, нак­ло­на на те­ре­на и сор­то­ви­те осо­бе­нос­ти на рас­те­ни­я­та. На рав­ни пло­щи те мо­гат да дос­тиг­нат 2,30-2,50 м при сил­но рас­тя­щи­те сор­то­ве и 2,20-2,40 м при сла­бо рас­тя­щи­те. Ко­га­то те­ре­нът е с по-го­лям нак­лон, те­зи раз­с­то­я­ния са по-го­леми от 2,40-2,50 м. Вът­ре в ре­до­ве­те рас­те­ни­я­та се за­саж­дат на 0,40-0,60 м ед­но от дру­го.

В двор­ни­те и вил­ни мес­та, къ­де­то обик­но­ве­но не се из­пол­з­ват трак­то­ри, меж­ду­ре­до­ви­те раз­с­то­я­ния тряб­ва да бъ­дат от 1,80 до 2,0 м.

Ма­ли­на­та се за­саж­да в пра­ви ре­до­ве, за да не се зат­руд­ня­ват об­ра­бот­ки­те в меж­ду­ре­ди­я­та. При кри­ви­те ре­до­ве част от рас­те­ни­я­та се пов­реж­дат.

По вре­ме на за­саж­да­не­то не тряб­ва да се до­пус­ка за­съх­ва­не на по­са­дъчния ма­те­ри­ал, ка­то рас­те­ни­я­та ви­на­ги се пок­ри­ват с влаж­на ро­гоз­ка или тъ­нък пласт ед­ра сла­ма. При за­саж­да­не­то стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та се скъ­ся­ват на око­ло 15-20 см над ко­ре­но­ва­та ший­ка. Пов­ре­де­ни­те ко­ре­ни се из­ряз­ват до здра­ва тъ­кан, а всички ра­ни се оп­рес­ня­ват. Ако ма­те­ри­а­лът е по­за­съх­нал, ко­ре­ни­те се пос­та­вят за ня­кол­ко часа във во­да. На мно­го мес­та у нас се пра­ви греш­ка, ка­то при за­саж­да­не­то стъб­ла­та се из­ряз­ват твър­де ви­со­ко. Та­ка рас­те­ни­я­та пло­до­да­ват още пър­ва­та го­ди­на, но не ус­пя­ват да об­ра­зу­ват из­дън­ки-за­мес­ти­те­ли, вслед­с­т­вие на ко­е­то значите­лен брой от тях за­ги­ват.

Младите рас­те­ни­я­та се по­ли­ват обил­но

­

За­саж­да­не­то се из­вър­ш­ва ръчно в дуп­ки, из­ко­па­ни с пра­ва ло­па­та. Те се пра­вят тол­ко­ва го­ле­ми, кол­ко­то сво­бод­но да се вмес­тят ко­ре­ни­те на рас­те­ни­я­та. За­пъл­ва­не­то на дуп­ки­те ста­ва с рох­ка­ва почва, ко­я­то се при­тъп­к­ва с крак, за да при­леп­не плът­но око­ло ко­ре­ни­те. Рас­те­ни­я­та се за­саж­дат с 2-3 см по-дъл­бо­ко, от­кол­ко­то са би­ли в ма­точни­ка. Вед­на­га след то­ва око­ло рас­те­ни­я­та се пра­ви мал­ка ямичка, в ко­я­то се на­ли­ват на рас­те­ние по 5-6 л во­да. След ка­то во­да­та по­пие, ямичка­та се по­сип­ва със су­ха почва, за да не се об­ра­зу­ва ко­ра и да се из­бег­не бър­зо­то из­су­ша­ва­не на почва­та. По­ли­ва се при про­лет­но­то и при есен­но­то за­саж­да­не за по-доб­ро уп­лът­ня­ва­не на почва­та око­ло ко­ре­ни­те и за оси­гу­ряв­ва­не на не­об­хо­ди­ма­та вла­га. Ако през про­лет­та се за­су­ши, по­ли­ва­не­то се пов­та­ря. След ка­то се за­са­дят рас­те­ни­я­та, почва­та в меж­ду­ре­ди­я­та е отъп­ка­на. За да се за­па­зи вла­га­та, тя се раз­рох­к­ва с кул­ти­ва­тор или мо­ти­ка.

От­г­леж­да­не

Гри­жи след за­саж­да­не­то

След ка­то мла­ди­те из­дън­ки из­рас­нат на ви­сочина 20-30 см, ста­ри­те (две­го­диш­ни­те) се из­ряз­ват до по­вър­х­ност­та на зе­мя­та. Рас­те­ни­я­та, ко­и­то не са се прих­ва­на­ли, се по­пъл­ват още през есен­та със съ­щи­те сор­то­ве. Но мо­же то­ва да ста­не и през про­лет­та на след­ва­ща­та го­ди­на.

Почва­та се об­ра­бот­ва ста­ра­тел­но

За да е по-го­лям про­цен­тът на прих­ва­ща­не и да е по-доб­ро раз­ви­ти­е­то на ма­ли­ни­те, е не­об­хо­ди­ма дос­та­тъчна вла­га в почва­та. Нап­ро­лет, щом зе­мя­та из­п­ръх­не, се пре­ко­па­ват меж­ду­ре­ди­я­та с кул­ти­ва­тор или фре­за на дъл­бочина 8-10 см. В ре­до­ве­те се ко­пае с мо­ти­ка до 5-6 см. Пър­ва­та об­ра­бот­ка е след ре­зит­ба­та, през пос­лед­но­то де­сет­д­не­вие на март до начало­то на ап­рил. Ко­пае се вни­ма­тел­но, за да не се пов­ре­дят ко­ре­ни­те, ко­и­то се раз­ви­ват по­вече хо­ри­зон­тал­но и плит­ко. При по-дъл­бо­ки об­ра­бот­ки се раз­къс­ва част от ко­ре­но­ва­та сис­те­ма, вслед­с­т­вие на ко­е­то на­ма­ля­ва при­рас­тът на из­дън­ки­те и до­би­вът от тях. В меж­ду­ре­ди­я­та об­ра­бот­ки­те са на дъл­бочина до 10-12 см, а в ре­до­ва­та иви­ца - до 4-6 см. Вни­ма­вай­те да не уни­що­жи­те не­по­я­ви­ли­те се или то­ку-що по­каз­ва­щи­те се над почве­на­та по­вър­х­ност но­ви из­дън­ки.

В за­ви­си­мост от зап­ле­ве­ля­ва­не­то и ва­ле­жи­те през ля­то­то се пра­вят чети­ри-пет плит­ки пре­ко­па­ва­ния, а при за­су­ша­ва­не са не­об­хо­ди­ми ед­на-две по­лив­ки.

Меж­ду ре­до­ве­те - фа­сул или грах

През пър­ва­та и вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то меж­ду­ре­ди­я­та мо­гат да се за­се­ят с кул­ту­ри (фа­сул, грах и др.), ко­и­то се раз­ви­ват ра­но през про­лет­та или ля­то­то. Не би­ва да се за­саж­дат там до­ма­ти, кар­то­фи, цвек­ло, ко­и­то имат ня­кои об­щи бо­лес­ти и мо­гат да бъ­дат но­си­те­ли на за­ра­за.

На­е­сен, след ка­то прик­лючи рас­те­жът на рас­те­ни­я­та, меж­ду­ре­ди­я­та се об­ра­бот­ват по-дъл­бо­ко - на око­ло 12-14 см, а око­ло тях се око­па­ва по-плит­ко. Пак се про­ве­ря­ва и на мяс­то­то на за­ги­на­ли­те се за­саж­дат но­ви.

За под­дър­жа­не­то на почва­та чис­та от пле­ве­ли и в рох­ка­во със­то­я­ние през ве­ге­та­ци­я­та в ста­ри­те ма­ли­но­ви на­саж­де­ния се из­вър­ш­ват по 3-4 плит­ки об­ра­бот­ки. В меж­ду­ре­ди­я­та се пра­ви кул­ти­ви­ра­не или дис­ку­ва­не и мно­го ряд­ко фре­зо­ва­не на дъл­бочина 8-10 см, а в ре­до­ви­те иви­ци се око­па­ва ръчно.

Азо­тът се да­ва през про­лет­та

Ма­ли­на­та из­в­лича го­ле­ми ко­личес­т­ва хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва от почва­та, за­то­ва има нуж­да от ре­дов­но то­ре­не, да­же и ко­га­то почва­та е по-бо­га­та. За по­лучава­не на оп­ти­ма­лен при­раст мла­ди­те рас­те­ния се под­х­ран­ват вся­ка го­ди­на с 8-10 кг на де­кар азот (ак­тив­но ве­щес­т­во), кой­то в за­ви­си­мост от ме­ха­ничния със­тав и за­па­се­ност­та на почва­та се вна­ся вед­нъж или на два пъ­ти. По-доб­ре за­па­се­ни­те и с по-те­жък ме­ха­ничен със­тав почви се то­рят са­мо през про­лет­та. За по-сла­бо за­па­се­ни­те и по-ле­ки­те до­за­та се раз­де­ля на две час­ти - ра­но през про­лет­та и в края на май до начало­то на юни.

В двор­ни­те и вил­ни гра­ди­ни обик­но­ве­но се да­ва об­що 30 до 40 г амо­ни­е­ва се­лит­ра на 1 м2. Азот­ни то­ро­ве мо­же да се вна­сят и през ля­то­то, но са­мо при сла­би почви. От тях рас­те­ни­я­та из­бу­я­ват и се съз­да­ват ус­ло­вия за раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти. Азот­но то­ре­не след бе­рит­ба­та не се до­пус­ка, за­що­то удъл­жа­ва рас­те­жа на из­дън­ки­те, те не мо­гат да уз­ре­ят и из­м­ръз­ват през зи­ма­та. През 2-3 го­ди­ни през есен­та се вна­сят 3-4 кг обор­с­ки тор на един кв. ме­тър и 60-70 г су­пер­фос­фат. За по-ле­ки почви е же­ла­тел­но и 25-30 г ка­ли­ев сул­фат. Всички то­ро­ве се вна­сят в мла­ди­те на­саж­де­ния на иви­ци с ши­ри­на до 50-60 см от ед­на­та и от дру­га­та стра­на на ре­до­ве­те, а в пло­до­да­ва­щи­те - на ця­ла­та за­е­та площ.

Водата от ап­рил до сре­да­та на ав­густ

Най-го­ля­ма е нуж­да­та от во­да по вре­ме на ин­тен­зив­но­то на­рас­т­ва­не на из­дън­ки­те и мла­ди­те зав­ръ­зи и ко­га­то зре­ят пло­до­ве­те. Ето за­що, къ­де­то има въз­мож­ност, се на­по­я­ва 4-5 пъ­ти гра­ви­тачно или чрез дъж­ду­ва­не с по 40-50 л во­да на кв. м от ап­рил до сре­да­та на ав­густ, в за­ви­си­мост от ва­ле­жи­те. Ко­га­то на­по­я­ва­не­то се пра­ви чрез кап­ку­ва­не, се по­ли­ва 15-20 пъ­ти през 4-5 дни, нор­ма­та е 12-15 куб. м во­да на де­кар. По­лив­ки­те на не­ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве тряб­ва да се прек­ра­тят не по-къс­но от сре­да­та на ав­густ, за да уз­ре­ят из­дън­ки­те. Изис­к­ва­ни­я­та на те­зи сор­то­ве към почве­на­та вла­га са значител­но по-раз­лични, за­що­то ос­нов­на­та част от ре­кол­та­та се фор­ми­ра през есен­та. То­ва на­ла­га нуж­ди­те от во­да да се за­до­воля­ват неп­ре­къс­на­то през це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - от ран­на про­лет до оби­ра­не на пос­лед­ни­те пло­до­ве през есен­та. Ето за­що при не­дос­та­тъчни ва­ле­жи по­лив­ки­те тряб­ва да про­дъл­жат до края на ве­ге­та­ци­я­та.

Чув­с­т­ват се ста­бил­но вър­ху опор­на кон­с­т­рук­ция

В за­ви­си­мост от би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти на от­дел­ни­те сор­то­ве ма­ли­ни­те мо­же да се от­г­леж­дат със или без опор­на кон­с­т­рук­ция. Тя се мон­ти­ра най-къс­но в края на вто­ра­та или в начало­то на тре­та­та го­ди­на от за­саж­да­не­то, за да пред­па­зят из­дън­ки­те от по­ля­га­не, ко­га­то на­ед­ря­ват пло­до­ве­те. В прак­ти­ка­та се из­пол­з­ват раз­лични кон­с­т­рук­ции - из­п­ра­ве­на ед­ноп­лос­кос­т­на, нак­ло­не­на ед­ноп­лос­кос­т­на, двой­но Т-об­раз­на.

Из­п­ра­ве­ната ед­ноп­лос­кос­т­на фор­ми­ров­ка

Осигурава повече свет­ли­на­та

При та­зи фор­ми­ров­ка из­дън­ки­те се под­дър­жат по-ско­ро в ре­до­ве, от­кол­ко­то на лен­ти. На ви­сочина 70-80 см и 1,40-1,60 м се опъ­ва по един тел, към кой­то се при­вър­з­ва вся­ка от ос­та­ве­ни­те за пло­до­да­ва­не из­дън­ки. Ко­ло­ве­те са дър­ве­ни, же­лез­ни или же­ле­зо­бе­тон­ни и се за­би­ват през 8 - 10 м един от друг от начало­то до края на все­ки ред по дъл­жи­на­та му. Пло­до­да­ва­щи­те из­дън­ки се за­вър­з­ват за два­та ре­да тел с под­хо­дя­щи пре­вър­зочни ма­те­ри­а­ли - ма­ни­ла, се­зал и др. (фиг. 7). При та­зи кон­с­т­рук­ция се фор­ми­ра тяс­на ре­до­ва иви­ца - 10-15 см. Та­къв вид фор­ми­ров­ка оси­гу­ря­ва на ма­ли­но­ви­те рас­те­ния по­вече свет­ли­на и по-доб­ро про­вет­ря­ва­не. Под­хо­дя­ща е за лю­би­тел­с­ки­те на­саж­де­ния.

Нак­ло­не­на­та ед­ноп­лос­кос­т­на кон­с­т­рук­ция прави но­ви­те из­дън­ки сво­бод­ни

Та­зи фор­ми­ров­ка се раз­личава се от из­п­ра­ве­на­та по то­ва, че ко­ло­ве­те от вин­ке­ло­во же­ля­зо се сви­ват под ъгъл 55-600 спря­мо вер­ти­ка­ла­та на ви­сочина 40-50 см от почве­на­та по­вър­х­ност. Не­пос­ред­с­т­ве­но над офор­ме­ния ъгъл на ко­ло­ве­те по дъл­жи­на на ре­до­ве­те се мон­ти­ра пър­ви­ят тел, а вто­ри­ят - на 70 - 80 см над не­го. Из­дън­ки­те за пло­до­да­ва­не се при­вър­з­ват за те­ло­ве­те ра­но нап­ро­лет ед­нов­ре­мен­но с ре­зит­ба­та. Из­дън­ки­те за за­мес­т­ва­не рас­тат сво­бод­но (из­п­ра­ве­ни) до след­ва­ща­та про­лет и не си пречат с пло­до­да­ва­щи­те през те­ку­ща­та го­ди­на (фиг.8).

Двой­на­ Т-об­раз­на кон­с­т­рук­ция е за пред­почита­не

Със­тои се от един ред ко­ло­ве, пос­та­ве­ни на съ­щи­те раз­с­то­я­ния как­то при из­п­ра­ве­на­та ед­ноп­лос­кос­т­на кон­с­т­рук­ция, вър­ху ко­я­то са мон­ти­ра­ни дър­ве­ни или же­лез­ни ре­до­ве. Пър­ви­те два те­ла се пос­та­вят на ви­сочина 70-80 см, раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду тях е око­ло 40 см, а вто­ри­те два те­ла - на ви­сочина 1,40-1,60 м и раз­с­то­я­ние по­меж­ду им око­ло 50-55 см. Ко­ло­ве­те и ра­ме­на­та мо­же да бъ­дат дър­ве­ни, бе­то­но­ви или от вин­ке­ло­во же­ля­зо (фиг. 9). Из­дън­ки­те се нап­рав­ля­ват да рас­тат меж­ду те­ло­ве­те, без да се при­вър­з­ват за тях. И в два­та случая тряб­ва те­лът да се опъ­не доб­ре и да се за­вие здра­во око­ло ра­мо­то. По то­зи начин се по­ви­ша­ва ус­тойчивост­та на кон­с­т­рук­ци­я­та и се на­ма­ля­ват пов­ре­ди­те по из­дън­ки­те и цвет­ни­те клончета.

Из­бо­рът

Най-ши­ро­ко се пре­по­ръчва двой­на­та Т-об­раз­на кон­с­т­рук­ция, за­що­то изис­к­ва по-мал­ко труд и най-мно­го съ­от­вет­с­т­ву­ва на ес­тес­т­ве­на­та фор­ма на ма­ли­на­та. Са­мо в по-влаж­ни­те ра­йо­ни, къ­де­то при сгъс­те­но­то от­г­леж­да­не на из­дън­ки­те на­па­де­ни­е­то от бо­лес­ти е по-сил­но, мо­же да се из­пол­з­ва из­п­ра­ве­на­та ед­ноп­лос­кос­т­на фор­ми­ров­ка. Нак­ло­не­на­та има по-ско­ро де­ко­ра­тив­но пред­наз­начение.

Ре­зит­ба за про­реж­да­не и сък­ра­ща­ва­не

Но­ви­те из­дън­ки се об­ра­зу­ват от пъп­ки­те по ко­ре­ни­ще­то, там са раз­по­ло­же­ни по ня­кол­ко в ос­но­ва­та на две­го­диш­ни­те из­дън­ки и от пъп­ки­те по са­ми­те ко­ре­ни. Бро­ят на но­ви­те из­дън­ки се уве­личава вся­ка го­ди­на. Ако на­саж­де­ни­е­то се ос­та­ви без ре­зит­ба и не се про­реж­да, то се сгъс­тя­ва мно­го. Почва­та се из­су­ша­ва бър­зо и сил­но се из­то­ща­ва. Из­дън­ки­те не ус­пя­ват да се за­па­сят с дос­та­тъчно хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и лес­но из­м­ръз­ват през зи­ма­та. При ре­зит­ба­та тряб­ва да се има пред­вид, че ма­ли­но­ви­те из­дън­ки жи­ве­ят две го­ди­ни, раз­ви­ват се през пър­ва­та, а пло­до­да­ват през вто­ра­та. Вся­ка го­ди­на на мяс­то­то на из­съх­на­ли­те две­го­диш­ни из­дън­ки се об­ра­зу­ват мно­го но­ви за­мес­ти­те­ли.

През пър­ва­та го­ди­на от за­саж­да­не­то, обик­но­ве­но през май, след ка­то по­ка­рат но­ви­те из­дън­ки, сък­ра­те­ни­те ста­ри се из­ряз­ват нис­ко до зе­мя­та. В начало­то на вто­ра­та го­ди­на се из­би­рат по две-три из­дън­ки на рас­те­ние за пло­до­да­ва­не, а вър­хо­ве­те им се сък­ра­ща­ват ле­ко с 15-20 см. Всички ос­та­на­ли, ко­и­то са по-нис­ки от 1 м, се из­ряз­ват до ос­но­ва­та (фиг.10). От­ре­зът се пра­ви та­ка, че да не ос­та­ват ни­как­ви чепо­ве. През след­ва­щи­те го­ди­ни се из­вър­ш­ват ня­кол­ко ви­да ре­зит­би.

Ра­но нап­ро­лет пре­ди пъп­ки­те

Най-под­хо­дя­що вре­ме за ре­зит­ба­та е ра­но нап­ро­лет пре­ди да раз­пук­нат пъп­ки­те. То­га­ва най-доб­ре се очер­та­ват пов­ре­ди­те от сту­до­ве­те, тъй ка­то пос­т­ра­да­ли­те пъп­ки и из­дън­ки спи­рат раз­ви­ти­е­то си и из­съх­ват. При ре­до­во-лен­то­ви­те на­саж­де­ния за пло­до­да­ва­не в един ли­не­ен ме­тър се ос­та­вят око­ло 18-20 из­дън­ки, при храс­то­вия начин за под­дър­жа­не - 10-12 из­дън­ки, а при тес­но­ре­до­вия - 12-15. Про­реж­да­не­то на из­дън­ки­те е ори­ен­ти­ро­въчно на 10-15 см ед­на от дру­га. При нуж­да ня­кои се ос­та­вят и по-гъс­то, цел­та е рав­но­мер­но да са раз­по­ло­же­ни по ця­ла­та дъл­жи­на на ре­до­ва­та лен­та. При та­зи ре­зит­ба се пре­мах­ват сла­би­те, сгъс­тя­ва­щи­те, из­м­ръз­на­ли­те и сил­но на­пад­на­ти­те от бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли, из­рас­на­ли­те из­вън ре­до­ве­те, лен­ти­те и храс­ти­те. На из­дън­ки­те, ос­та­ве­ни за пло­до­да­ва­не, в за­ви­си­мост от ви­сочина­та се из­ряз­ва връх­на­та част, най-чес­то 10 до 30 см, а при сил­но из­м­ръз­ва­не до здрава тъкан. След сък­ра­ща­ва­не­то те не тряб­ва да са по-ви­со­ки от 1,60-1,80 см. При по-ви­со­ка ре­зит­ба пло­до­ве­те от връх­на­та част са с по-нис­ко качес­т­во - дреб­ни, и обик­но­ве­но заг­ни­ват по­ра­ди сил­но на­веж­да­не на връх­на­та част.

Лят­на, зе­ле­на

През ля­то­то съ­що се пра­вят ре­зит­би, цел­та е да се съз­да­дат оп­ти­мал­ни ус­ло­вия за раз­ви­ти­е­то на ма­ли­на­та. Уве­личава се до­би­вът и се по­доб­ря­ва качес­т­во­то на пло­до­ве­те. Из­дън­ки­те се за­па­ся­ват с по­вече ре­зер­в­ни аси­ми­ла­ти. Пре­дим­с­т­ва­та не са за пре­неб­рег­ва­не. И лят­на­та ре­зит­ба е за про­реж­да­не и за сък­ра­ща­ва­не на из­дън­ки­те.

Про­реж­да­не­то - от ап­рил до юни

От­ко­па­ват се сгъс­тя­ва­щи­те, бол­ни­те и рас­тя­щи­те из­вън ре­до­ва­та иви­ца и лен­та зе­ле­ни из­дън­ки. То­ва се пра­ви от края на ап­рил до начало­то на юни. Та­ка се съз­да­ват по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за рас­теж и раз­ви­тие на ос­та­ве­ни­те за пло­до­да­ва­не през след­ва­ща­та го­ди­на из­дън­ки. Хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва се на­сочват към за­па­зе­ни­те, ко­и­то се офор­мят по-доб­ре и през след­ва­ща­та го­ди­на ще да­дат по-ви­сок до­бив, об­лекчава се и ре­зит­ба­та на зря­ло.

Има и друг начин. На­вед­нъж се от­с­т­ра­ня­ват всички но­ви из­дън­ки, ко­га­то ста­нат на ви­сочина 15 - 20 см. Оне­зи, ко­и­то се по­я­вя­ват на тях­но мяс­то, дос­ти­гат нор­мал­на­та си ви­сочина в края на ве­ге­та­ци­я­та. По то­зи начин мла­ди­те из­дън­ки не пречат на пло­до­да­ва­щи­те да имат по­вече дос­тъп до свет­ли­на, вла­га и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. В ре­зул­тат до­би­вът се уве­личава с 20 - 40 %, а сред­но­то тег­ло (ед­ри­на­та) на пло­до­ве­те - с око­ло 25%.

Зе­ле­ни­те из­дън­ки се сък­ра­ща­ват до сре­да­та на ля­то­то

Сък­ра­ща­ват се в два случая - за да се ус­ко­ри зре­е­не­то и да се по­ви­ши до­би­вът и качес­т­во­то на пло­до­ве­те при от­г­леж­да­не на рас­те­ни­я­та без опор­на кон­с­т­рук­ция и след пов­ре­ди от гра­душ­ка. В пър­вия случай, ко­га­то зе­ле­ни­те из­дън­ки дос­тиг­нат 150-160 см, те се сък­ра­ща­ват на ви­сочина 120 -140 см. Та­зи ре­зит­ба е от вто­ра­та по­ло­ви­на на юли до сре­да­та на ав­густ. Тя да­ва въз­мож­ност по-доб­ре да се за­па­сят рас­те­ни­я­та с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и да се фор­ми­рат по­вече плод­ни пъп­ки през след­ва­ща­та го­ди­на. При по-ран­но сък­ра­ща­ва­не на из­дън­ки­те съ­щес­т­ву­ва опас­ност да се въз­бу­дят към рас­теж ня­кои пъп­ки и да се об­ра­зу­ват пре­див­ре­мен­ни клончета, ко­и­то из­м­ръз­ват при по-сил­ни сту­до­ве. Ко­га­то опе­ра­ци­я­та се из­вър­ши по-къс­но, ре­зул­та­ти­те съ­що не са доб­ри, глав­но по­ра­ди не­ра­ци­о­нал­но­то из­пол­з­ва­не на плас­тични­те ве­щес­т­ва за фор­ми­ра­не на пъп­ки­те, раз­по­ло­же­ни по ця­ла­та им дъл­жи­на.

Във вто­рия случай, ако гра­душ­ка е пад­на­ла ра­но, до сре­да­та на май, пов­ре­ди­те са не­поп­ра­ви­ми и се сък­ра­ща­ва до ос­но­ви. По то­зи начин се съз­да­ват ус­ло­вия за об­ра­зу­ва­не на но­ви из­дън­ки, ко­и­то при доб­ра аг­ро­тех­ни­ка про­я­вя­ват нор­ма­лен рас­теж и раз­ви­тие до нас­тъп­ва­не на зас­ту­дя­ва­не през есен­та и зи­ма­та. При по-къс­но пад­на­ла гра­душ­ка из­дън­ки­те се сък­ра­ща­ват на та­ка­ва ви­сочина, при ко­я­то се съз­да­ват ус­ло­вия да за­рас­т­ват ра­ни­те.

Ре­жат се пло­до­да­ли­те из­дън­ки

Две­го­диш­ни­те из­дън­ки на ма­ли­на­та при не­ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве след оби­ра­не на пло­до­ве­те за­почват да за­съх­ват и до есен­та на­пъл­но за­ги­ват. Из­ряз­ват се нас­ко­ро след бе­рит­ба­та, за да не пречат на но­ви­те из­дън­ки и да не се прев­ръ­щат в ог­ни­ща на раз­лични вре­ди­те­ли. Из­на­сят се от на­саж­де­ни­е­то и се из­га­рят. Най-доб­ре е да е пре­ди пъл­но­то им из­съх­ва­не, до­ка­то са още зе­ле­ни, а не вдър­ве­си­не­ни, за­що­то то­га­ва се из­ряз­ват по-лес­но. Пра­ви се до ос­но­ва­та с ос­т­ри ово­щар­с­ки но­жи­ци. Не би­ва да се ос­та­вят да стърчат чепо­ве, т.е. не би­ва да се из­ряз­ват ви­со­ко, тъй ка­то ос­та­ве­ни­те из­съх­на­ли ста­ри час­ти пречат на об­ра­бот­ка­та и на раз­ви­ти­е­то на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки. В тях ще пре­зи­му­ват и ще се раз­ви­ват раз­лични бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли. Та­зи ре­зит­ба мо­же да се из­вър­ши и по-къс­но, до­ри до края на зи­ма­та.

­

 Ма­ли­ни, които раж­дат два пъ­ти в го­ди­на­та

От­г­леж­да­не­то на ре­мон­тан­т­ни­те (два пъ­ти пло­до­да­ва­щи) сор­то­ве се раз­личава от ос­та­на­ли­те. Из­бо­рът на мяс­то за съз­да­ва­не на на­саж­де­ния с два пъ­ти раж­да­щи ма­ли­ни в ос­нов­ни ли­нии е как­то при обик­но­ве­ни­те сор­то­ве. За от­г­леж­да­не­то им тряб­ва да се из­бяг­ват ра­йо­ни­те и мик­ро­ра­йо­ни­те с над­мор­с­ка ви­сочина над 500-550 м, осо­бе­но в Се­вер­на Бъл­га­рия, а в ня­кои случаи съ­що и мес­та със се­вер­но из­ло­же­ние. Зат­во­ре­ни­те и не­дос­та­тъчно про­вет­ри­ви­те мес­та съ­що не са под­хо­дя­щи, за­що­то през ля­то­то е мно­го го­ре­що, а през есен­та най-ра­но па­дат сла­ни. Изис­к­ва­ни­я­та им към почва­та са почти съ­щи­те, как­то на обик­но­ве­ни­те ма­ли­но­ви сор­то­ве.

Площ­та се об­ра­бот­ва доб­ре и обил­но се то­ри

Ре­мон­тан­т­ни­те ма­ли­но­ви сор­то­ве (осо­бе­но Лю­лин) имат срав­ни­тел­но плит­ко раз­по­ло­же­на ко­ре­но­ва сис­те­ма и пле­ве­ли­те сил­но ги по­ти­скат. За­то­ва почва­та тряб­ва да се под­гот­ви мно­го доб­ре пре­ди за­саж­да­не­то. Те­зи сор­то­ве имат го­ля­ма по­тен­ци­ал­на ро­до­ви­тост, ко­е­то на­ла­га да се из­пол­з­ват почви, срав­ни­тел­но доб­ре оси­гу­ре­ни с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и да се на­то­ри по-обил­но. Пред­по­са­дъчно се вна­сят 18-22 кг/дка обик­но­вен су­пер­фос­фат и 12-15 кг/дка ка­ли­ев сул­фат, как­то и обор­с­ки или овчи тор съ­от­вет­но по 5-6 и 3-4 т/дка. Тъй ка­то тряб­ва да се от­г­леж­дат пре­дим­но на по­лив­ни ус­ло­вия, не­об­хо­ди­мо е да се от­де­ля дос­та­тъчно вни­ма­ние на ос­нов­но­то и те­ку­що под­рав­ня­ва­не на пло­щи­те.

От­г­леж­да­не­то

Ре­мон­тан­т­ни­те ма­ли­но­ви сор­то­ве обик­но­ве­но се за­саж­дат на по-мал­ки меж­ду­ре­до­ви раз­с­то­я­ния. Лю­лин, ко­и­то има нис­ки и не­по­ля­га­щи из­дън­ки, мо­же да се за­саж­да още по-гъс­то - на 2 м, а вът­ре в ре­да - на 50-70 см. При на­личие на дос­та­тъчно по­са­дъчен ма­те­ри­ал е же­ла­тел­но меж­ду рас­те­ни­я­та да има 40-50 см, та­ка ще се по­лучи срав­ни­тел­но доб­ра ре­кол­та още в го­ди­на­та на за­саж­да­не.

Почва­та в ре­до­ве­те и в меж­ду­ре­ди­я­та се об­ра­бот­ва по съ­щия начин как­то при на­саж­де­ни­я­та с обик­но­ве­ни сор­то­ве. През ав­густ и сеп­тем­в­ри об­ра­бот­ки­те се спи­рат, то­га­ва на­ед­ря­ват зав­ръ­зи­те и зре­ят пло­до­ве­те. На две-три го­ди­ни вед­нъж меж­ду­ре­ди­я­та се изо­ра­ват на дъл­бочина 18-20 см, а бли­зо до ре­до­ви­те иви­ци - до 12-14 см. Пре­ди то­ва се вна­сят обор­с­ки тор, су­пер­фос­фат и ка­ли­ев сул­фат. За пред­почита­не е да се то­ри с по-ви­со­ки нор­ми в срав­не­ние с един път пло­до­да­ва­щи­те ма­ли­ни.

Ре­зит­ба­та е спе­ци­фична

Да пъ­ти раж­да­щи­те ма­ли­ни се ре­жат раз­лично от дру­ги­те, осо­бе­но ко­га­то се от­г­леж­дат са­мо за лят­но-есен­на ре­кол­та. Не се из­вър­ш­ва ни­как­ва ре­зит­ба за сък­ра­ща­ва­не и про­реж­да­не на из­дън­ки­те или за из­ряз­ва­не на сла­би­те и по-сил­но на­пад­на­ти­те от бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли. Из­рас­ли­те през те­ку­ща­та го­ди­на и пло­до­да­ли­те през есен­та из­дън­ки не се ос­та­вят да пло­до­да­ват през юни-юли на след­ва­ща­та го­ди­на, а се из­ряз­ват или по­ко­ся­ват до почве­на­та по­вър­х­ност, не по-ви­со­ко от 4-5 см. Въз­мож­но е и по-къс­но през есен­та или през зи­ма­та, при ус­ло­вие че лип­с­ва снеж­на пок­рив­ка, а в кра­ен случай и ра­но нап­ро­лет, но пре­ди да е за­почна­ло раз­ви­ти­е­то на пъп­ки­те. Из­дън­ки­те мо­гат да се из­пол­з­ват за хра­на на до­би­тъ­ка, от тях се при­гот­вя си­лаж. За та­зи цел е най-доб­ре да се по­ко­сят, пре­ди лис­та­та да бъ­дат пов­ре­де­ни от по-сил­ни есен­ни сла­ни.

При по­лив­ни ус­ло­вия ре­до­ви­те иви­ци от из­дън­ки се под­дър­жат ши­ро­ки от 40-45 см, а при не­по­лив­ни, осо­бе­но при значите­лен не­дос­тиг на ва­ле­жи - до 25-35 см. То­ва най-доб­ре се пос­ти­га с фре­за при вто­ра­та, тре­та­та или чет­вър­та­та про­лет­на об­ра­бот­ка. В двор­ни­те и вил­ни мес­та ре­до­ви­те иви­ци се под­дър­жат на та­зи ши­ри­на с ръчни об­ра­бот­ки или чрез из­ряз­ва­не на из­дън­ки­те до зе­мя­та с но­жи­ци. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва е же­ла­тел­но да се про­реж­дат ле­то­рас­ти­те, на един ли­не­ен ме­тър се ос­та­вят 20 - 25 и се за­паз­ват най-доб­ре раз­ви­ти­те и рав­но­мер­но раз­по­ло­же­ни­те. Ос­та­на­ли­те из­дън­ки из­рас­т­ват по-ви­со­ки, ста­ват по-де­бе­ли и об­ра­зу­ват по-ед­ри пло­до­ве.

"Пи­ят" най-мно­го во­да през ля­то­то

Ре­мон­тан­т­ни­те сор­то­ве имат спе­ци­фични изис­к­ва­ния към вла­га­та в почва­та. Най-го­ля­ма е нуж­да­та им от во­да през вто­ра­та по­ло­ви­на на юни, ко­га­то за­почват да за­ла­гат цвет­ни­те пъп­ки за лят­но-есен­на­та ре­кол­та, а съ­що и през юли, ав­густ и сеп­тем­в­ри, по вре­ме на цъф­те­жа, ко­га­то на­ед­ря­ват зав­ръ­зи­те и зре­ят пло­до­ве­те. В за­ви­си­мост от ва­ле­жи­те, а съ­що та­ка и от вод­но-фи­зични­те свойс­т­ва на почва­та, от ре­ле­фа и из­ло­же­ни­е­то най-чес­то се пра­вят три-чети­ри по­лив­ки, за вся­ка са нуж­ни 35-40 м3 во­да на де­кар. Обик­но­ве­ни­те ма­ли­ни не е не­об­хо­ди­мо да се на­по­я­ват през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ и сеп­тем­в­ри. Но при ре­мон­тан­т­ни­те то­ва е мно­го по­лез­но, тъй ка­то съз­да­ва бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за по­лучава­не на дос­та­тъчно и качес­т­ве­ни пло­до­ве.

По-мал­ко пес­ти­ци­ди

Бор­ба­та сре­щу бо­лес­ти­те и неп­ри­я­те­ли­те съ­що има осо­бе­нос­ти. С из­ряз­вя­не­то на всички из­дън­ки се уни­що­жа­ват и ог­ни­ща­та на по­вечето бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли, ко­е­то да­ва въз­мож­ност да се ог­ра­ничат пръс­ка­ни­я­та с пес­ти­ци­ди. Не е не­об­хо­ди­мо да се про­веж­да бор­ба сре­щу ико­но­мичес­ки важ­ни­те неп­ри­я­те­ли - ма­ли­но­ва­та га­ли­ца и ма­ли­но­во­то ко­марче, тъй ка­то те се уни­що­жа­ват при из­ряз­ва­не­то на из­дън­ки­те, а ма­ли­но­ви­ят бръм­бар не ле­ти през ав­густ и сеп­тем­в­ри, ко­га­то зре­ят пло­до­ве­те. Пръс­ка се сре­щу пре­но­си­те­ли­те на ви­рус­ни бо­лес­ти - лис­т­ни­те въш­ки.

­

При пра­вил­но при­ла­га­не на тех­но­ло­ги­я­та за лят­но-есен­но ре­кол­ти­ра­не на сорт Лю­лин от де­кар през пър­ва­та го­ди­на се по­лучава до­бив 100-120 кг, през вто­ра­та 650-700 кг, през тре­та­та, чет­вър­та­та и пе­та­та - над 900 кг, до­ри и по­вече. На­саж­де­ни­я­та мо­гат да се от­г­леж­дат на ед­но мяс­то око­ло 10-12 го­ди­ни.

Бе­рит­ба

Ма­ли­но­ви­те пло­до­ве са мно­го неж­ни. За­то­ва бе­рит­ба­та е един от най-важ­ни­те про­це­си, съ­щев­ре­мен­но е и най-тру­до­е­мък, об­х­ва­ща 60-65% от об­щия раз­ход на труд. Ма­ли­ни­те тряб­ва да се бе­рат в хлад­ни­те часо­ве на де­ня и да е су­хо. В дъж­дов­но вре­ме и ро­са бър­зо заг­ни­ват. Не­об­хо­ди­мо е пло­до­ве­те да се бе­рат през два-три дни и то в раз­лична сте­пен на зря­лост в за­ви­си­мост от пред­наз­начени­е­то - за из­нос в начал­на, за вът­реш­ния па­зар, зам­ра­зя­ва­не и пре­ра­бот­ка в ком­пот - уз­ре­ли, а за со­ко­ве и си­ро­пи мо­же и ле­ко през­ре­ли. Пло­до­ве­те се пос­та­вят в мал­ки щай­ги с вмес­ти­мост 2,5-3,0 кг на не по­вече от два слоя и се съх­ра­ня­ват на сян­ка. За кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние тряб­ва да се пос­та­вят в па­нер­ки от по 250 - 500 г, за да не се мачкат.

­

Из­воз­ват се още съ­щия ден. Ако пар­ти­да­та е пред­наз­начена за из­нос, се пос­та­вя в хла­дил­ник за пре­ох­лаж­да­не при тем­пе­ра­ту­ра от 0 до 20С. Ма­ли­ни­те за зам­ра­зя­ва­не и пре­ра­бот­ка мо­гат да се ос­та­вят вре­мен­но в хлад­но по­ме­ще­ние.

Бо­лес­ти

Ди­ди­ме­ла­та на­па­да ма­со­во при вла­га

Пет­нос­ва­не­то на пъп­ки­те се причиня­ва от гъ­ба­та Didymella applanata. У нас бо­лест­та се сре­ща във всички ма­ли­но­ви на­саж­де­ния. Из­вес­т­на е ка­то ди­ди­ме­ла. През про­лет­та пре­дим­но око­ло пъп­ки­те на но­ви­те ле­то­рас­ти ( из­дън­ки­те) се по­я­вя­ват син­ка­во­ка­фя­ви до ви­о­ле­то­во­-ка­фя­ви елип­со­вид­ни пет­на, ко­и­то по-чес­то дос­ти­гат го­ле­ми­на 2-3 см. Пос­те­пен­но те се раз­п­рос­т­ра­ня­ват и об­х­ва­щат пръс­те­но­вид­но ця­ло­то стъб­ло. С нап­ред­ва­не на ве­ге­та­ци­я­та на­пад­на­та­та тъ­кан ста­ва си­во­-ка­фя­ва, лис­та­та по­жъл­тя­ват и окап­ват, ос­та­ват са­мо дръж­ки­те им, а ко­ра­та се на­пук­ва. През след­ва­ща­та го­ди­на за­сег­на­ти­те пъп­ки не се раз­ви­ват или об­ра­зу­ват съв­сем сла­би ле­то­рас­ти. При сил­но на­рас­т­ва­не на пет­на­та през след­ва­ща­та про­лет из­дън­ки­те за­ги­ват. Бо­лест­та за­ся­га и лис­та­та, по ко­и­то об­ра­зу­ва про­дъл­го­ва­ти нек­ро­тични пет­на, раз­по­ло­же­ни ус­по­ред­но на глав­на­та нер­ва­ту­ра.

Причини­те­лят на бо­лест­та пре­зи­му­ва в за­ра­зе­ни­те из­дън­ки. През про­лет­та се об­ра­зу­ват спо­ри, те при влаж­ни ус­ло­вия през май и юни за­ра­зя­ват но­ви­те ле­то­рас­ти. Влаж­но­то вре­ме и ста­ри гъс­то на­са­де­ни на­саж­де­ния про­во­ки­рат ма­сив­но­то раз­п­рос­т­ра­не­ние на ин­фек­ци­я­та.

Мер­ки­те

Да се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал и да се за­саж­дат ус­тойчиви сор­то­ве. Нис­ко да се из­ряз­ват и из­га­рят две­го­диш­ни­те из­дън­ки. Ши­ри­на­та на ре­до­ва­та иви­ца да е око­ло 40 см. Бор­ба­та с пле­ве­ли­те и ог­ра­ничено­то азот­но то­ре­не съ­що на­ма­ля­ват раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та. В за­ви­си­мост от за­ра­за­та през ве­ге­та­ци­я­та се пръс­ка 1-3 пъ­ти с 1-про­цен­тов бор­до­ле­зов раз­т­вор или с 0,3 % пе­ро­цин 75 Б, 0,4% куп­ро­цин или куп­ро­цин су­пер, 0,1 % фун­да­зол 50 ВП, 0,2 % ди­тан-М-45, 0,15 % ров­рал 50 ВП, 0,0075 % пънч 40 ЕК във фа­за 30 - 40 см ви­сочина на из­дън­ки­те, пре­ди цъф­те­жа и след бе­рит­ба­та.

Листата увяхват след засъхване в оснавата на летоластите

Причини­те­лят (Leptos-phseria coniothyrium) на бо­лест­та се раз­ви­ва в ос­но­ва­та на ле­то­рас­ти­те, ка­то в по­вечето случаи про­ник­ва през ра­ни, причине­ни при об­ра­бот­ка­та, или от ма­ли­но­во­то ко­марче. Гъ­ба­та нав­ли­за дъл­бо­ко в тъ­ка­ни­те на ле­то­рас­ти­те и дос­ти­га до сър­це­ви­на­та.Тя причиня­ва пет­на, ко­и­то пос­те­пен­но се раз­рас­т­ват и на след­ва­ща­та го­ди­на об­х­ва­щат ка­то пръс­тен ця­ло­то стъб­ло. Ко­ра­та се на­пук­ва и за­почва да се бе­ли. Лис­та­та на за­ра­зе­ни­те рас­те­ния из­д­реб­няв­ват и увях­ват. На след­ва­ща­та го­ди­на из­дън­ки­те пос­те­пен­но из­съх­ват. По на­пад­на­ти­те час­ти гъ­ба­та об­ра­зу­ва мно­гоб­рой­ни чер­ни плод­ни те­ла, в ко­и­то се об­ра­зу­ва по­ло­ва­та фор­ма на гъ­ба­та. От тях през след­ва­ща­та про­лет се из­х­вър­лят ка­фя­ви зак­ръг­ле­ни спо­ри, те причиня­ват за­ра­зя­ва­ни­я­та.

Бор­бата се осъ­щес­т­вя­ва по съ­щия начин, как­то при пет­нос­ва­не на пъп­ки­те на ма­ли­на­та.

  (снимка)

Ан­т­рак­но­зата на­ма­ля­ва до­би­ва

Гъ­ба­та Elsinoe venetum об­ра­зу­ва дреб­ни зак­ръг­ле­ни пет­на по мла­ди­те из­дън­ки, впос­лед­с­т­вие те се раз­рас­т­ват в по-ед­ри елип­со­вид­ни чер­ве­но­-ка­фя­ви пет­на със среб­рис­то­бял, мно­го вдлъб­нат цен­тър. Ми­це­лът на гъ­ба­та про­ник­ва дъл­бо­ко в тъ­ка­ни­те на ле­то­рас­ти­те и ги нек­ро­ти­зи­ра, след ко­е­то те лес­но се пречуп­ват от вя­тъ­ра. При сил­на за­ра­за по ле­то­рас­ти­те се об­ра­зу­ват мно­го пет­на, ко­и­то за­тор­мо­зя­ват со­код­ви­же­ни­е­то и рас­те­ни­я­та от­с­лаб­ват. Как­то през те­ку­ща­та го­ди­на, та­ка и през след­ва­ща­та бол­ни­те ма­ли­ни об­ра­зу­ват по-мал­ко пло­до­ве и до­би­вът значител­но на­ма­ля­ва. Гъ­ба­та зи­му­ва ка­то ми­цел в за­ра­зе­ни­те час­ти.

Пред­паз­но

Из­пол­з­ва се здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал. В ра­йо­ни с чес­ти пре­ва­ля­ва­ния се за­саж­дат по-сла­бо чув­с­т­ви­тел­ни сор­то­ве - ка­то Ис­к­ра, Шоп­с­ка але­на, оси­гу­ря­ва се до­бър въз­ду­шен дре­наж на ре­до­ве­те. Пле­ве­ли­те ре­дов­но се уни­що­жа­ват. Мо­же да се из­пол­з­ва схе­ма­та за тре­ти­ра­не, по­сочена при ди­ди­ме­ла­та.

Сеп­то­ри­о­за­та не ща­ди съ­що ди­во­рас­тя­щи­те ма­ли­ни и къ­пи­ни

Бо­лест­та за­ра­зя­ва кул­тур­ни­те, ди­во­рас­тя­щи­те ма­ли­ни и къ­пи­ни. Гъ­ба­та Mycos-phaerella rubi на­па­да лис­та­та и стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та. По лис­та­та се об­ра­зу­ват неп­ра­вил­ни, зак­ръг­ле­ни, сред­но го­ле­ми (2-3 мм) бе­лез­ни­ка­ви пет­на с ви­о­ле­то­во-чер­ве­на пе­ри­фе­рия.

За­сег­на­та­та тъ­кан пос­те­пе­но из­съх­ва и за­ед­но с плод­ни­те те­ла опад­а. При сил­но на­па­де­ние из­съх­ват и тъ­ка­ни­те меж­ду пет­на­та и лис­та­та окап­ват. То­ва пре­диз­вик­ва об­ра­зу­ва­не на но­ви лис­та, но рас­те­ни­я­та­та се из­то­ща­ват. На­пад­на­ти­те храс­ти лес­но из­м­ръз­ват. Причини­те­лят на бо­лест­та зи­му­ва в ока­па­ли­те лис­та и в ле­то­рас­ти­те.

Бор­ба­та е как­то при ан­т­рак­но­за­та.

Си­во гни­е­не вър­лу­ва и след бе­рит­ба­та

 Причини­те­лят на си­во­то гни­е­не Bytritis cinerea на­па­да мно­го кул­ти­ви­ра­ни рас­те­ния, а съ­що та­ка мо­же да е сап­ро­фит вър­ху тъ­ка­ни и ос­тан­ки на за­ги­на­ли. Бо­лест­та за­ся­га цве­то­ве­те, пло­до­ве­те и из­дън­ки­те на мла­ди­те ма­ли­ни. При влаж­но вре­ме мо­же да има ма­сив­но ин­фек­ти­ра­не на зре­ли­те пло­до­ве или на пло­до­ве­те след бе­рит­ба. Причини­те­лят на бо­лест­та ув­реж­да цве­то­ве­те по вре­ме на раз­т­ва­ря­не­то им и зас­та­ря­ва­щи­те лис­та на мла­ди­те рас­те­ния и причиня­ва свет­лока­фя­ви пет­на по стъб­ла­та. В ре­зул­тат не се раз­ви­ват из­дън­ки след­ва­ща­та про­лет и до­би­ви­те значител­но на­ма­ля­ват. Гъ­ба­та пре­зи­му­ва по стъб­ла­та.

Бор­ба­та

За да се пре­дот­в­ра­ти епи­де­мично­то раз­ви­тие на бо­лест­та, най-важ­но е аг­ро­тех­ничес­ки­те ме­роп­ри­я­тия нав­ре­ме и пра­вил­но да се про­веж­дат. Ма­ли­ни да се за­саж­дат ста­ва на доб­ре ос­ве­те­ни и про­вет­ри­ви мес­та. Да се под­дър­жа оп­ти­мал­на ши­ри­на на лен­ти­те и доб­ро ба­лан­си­ра­но то­ре­не. При влаж­ни и хлад­ни кли­ма­тични ус­ло­вия не­пос­ред­с­т­вен­но след цъф­те­жа се из­пол­з­ват един от фун­ги­ци­ди­те- 0,1% фун­да­зол 50 ВП, 0,2% ров­рал 25 ФЛО, 0,1% ро­ни­лан ФЛ.

Тре­ти­ра­не­то за­почва във фе­но­фа­за бу­то­ни­за­ция. След­ва­що­то пръс­ка­не е по вре­ме на пъл­но­то им раз­т­ва­ря­не, а пос­лед­но­то - или 10 дни по-къс­но, или след бе­рит­ба­та. От­но­си­тел­на ус­тойчивост към си­во­то гни­е­не по­каз­ват сор­то­ве­те Хе­ри­ти­дж, Са­мо­ди­ва и Ви­ла­мет.

Ръж­да­та се ог­ра­ничава при за­су­ша­ва­не

Ръж­да­та за­ра­зя­ва лис­та­та и из­дън­ки­те, ка­то об­ра­зу­ва по тях ъг­ло­ва­ти жъл­ти пет­на. Нас­ко­ро след за­ра­зя­ва­не­то дол­на­та стра­на на лис­та­та се пок­ри­ва с жъл­то-оран­же­ви спо­ри, а по-къс­но се об­ра­зу­ват чер­ни купчини от спо­ри - зим­ни­те спо­ри на па­ра­зи­та. Сил­но за­ра­зе­ни­те от ръж­да лис­та опа­дат. Причини­те­лят на бо­лест­та Phragmidium rubi-idaei е гъ­ба, ко­я­то изис­к­ва влаж­ни ус­ло­вия за раз­ви­ти­е­то си. При за­су­ша­ва­не мо­же да бъ­де ог­ра­ничена.

Пред­паз­но

Дъл­бо­ко се изо­ра­ва или пре­ко­па­ва почва­та и та­ка се уни­що­жа­ват опа­да­ли­те лис­та. За да се спре раз­ви­ти­е­то на за­бо­ля­ва­не­то, през про­лет­та за­ра­зе­ни­те лис­та тряб­ва да се пре­мах­нат още през есен­та и да се уни­що­жат ди­во­рас­тя­щи­те рас­те­ния, ко­и­то са бли­зо до ма­ли­ни­те. Фун­ги­цид­ни пре­па­ра­ти още при пър­ви­те сим­п­то­ми на бо­лест­та ще ог­ра­ничат окап­ва­не­то на лис­та­та в по-къс­ни­те ста­дии от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та. Ве­ге­та­ци­он­ни­те пръс­ка­ния са с 0,03% бай­ле­тон 25 ВП или 0,04% им­пакт 12,5 СК.

Чер­ве­но­то ко­ре­но­во гни­е­не убива растенията

Чер­ве­но­то ко­ре­но­во гни­е­не се причиня­ва от гъ­ба­та Phytophora fragriae var rubi. При ма­со­во за­ра­зя­ва­не мо­же да уни­що­жи це­ли ма­ли­но­ви на­саж­де­ния. Раз­ви­ти­е­то се бла­гоп­ри­ят­с­т­ва от вла­га и се раз­п­рос­т­ра­ня­ва бър­зо с по­лив­на­та во­да. За­ся­гат се ко­ре­ни­те на ма­ли­ни­те, из­дън­ки­те увях­ват и чес­то за­ги­ват са­мо за един ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од. Сим­п­то­ми­те се про­я­вя­ват в ран­на про­лет - огъ­ват вър­хо­ве­те на стъб­ла­та на мла­ди­те из­дън­ки. Бо­лест­та мо­же да причини за­ги­ва­не на рас­те­ни­я­та, осо­бе­но при неп­ра­вил­но дре­ни­ра­не на во­да­та от ма­ли­но­во­то по­ле.

Мер­ки­те

Тряб­ва да се раз­ре­шат всички проб­ле­ми с дре­ни­ра­не­то на почва­та. Тре­ти­ра­не­то с почве­ни фун­ги­ци­ди се при­ла­га през есен­та и про­лет­та. Ня­кои сор­то­ве ма­ли­ни са по-чув­с­т­ви­тел­ни на за­бо­ля­ва­не­то от дру­ги, ко­и­то са с доб­ре раз­ви­то ко­ре­ни­ще и да­ват пло­до­ве през есен­та.

Ма­ли­на­та сил­но стра­да от рак

Причини­тел на бак­те­ри­ал­ния рак е бак­те­ри­я­та Agrobacterium tumefaciens, ко­я­то жи­вее в почва­та. Тя на­па­да всички овощ­ни ви­до­ве. Ма­ли­на­та сил­но стра­да от нея. Про­ник­ва в ко­ре­ни­те чрез ра­ни, ка­то пре­диз­викв­ва раз­рас­т­ва­не на тъ­ка­ни­те и об­ра­зу­ва­не на ту­мо­ри с раз­лична го­ле­ми­на. От­начало те са бле­до­жъл­ти и ме­ки, а по-къс­но по­тъм­ня­ват и се втвър­дя­ват. Зас­та­ре­ли­те бу­ци за­ги­ват, а гни­е­не­то об­х­ва­ща и здра­ви­те тъ­ка­ни. Най-чес­то за­ра­зя­ва­не от рак има при влаж­ни и сту­де­ни почви с не­ут­рал­на и ал­кал­на ре­ак­ция, и осо­бе­но при пло­щи, на ко­и­то без пре­къс­ва­не се от­г­леж­дат ма­ли­ни.

Бо­лест­та се раз­п­рос­т­ра­ня­ва чрез за­ра­зе­на­та почва и с по­са­дъчния ма­те­ри­ал. При на­личност на под­хо­дя­щи гос­топ­ри­ем­ни­ци почва­та дъл­го вре­ме мо­же да ос­та­не за­ра­зе­на. При пра­вил­но сеит­бо­об­ра­ще­ние или при чер­на угар бак­те­ри­я­та се за­паз­ва 2-3 го­ди­ни.

Пред­паз­но

Да се спаз­ва пра­вил­но сеит­бо­об­ра­ще­ние. За но­ви на­саж­де­ния да се из­би­рат мес­та, чис­ти от бо­лест­та. Ма­ли­ни не би­ва да се за­саж­дат след из­ко­ре­не­ни овощ­ни на­саж­де­ния, го­ри или кар­то­фи, цвек­ло, до­ма­ти. Тряб­ва да се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал, а при съм­не­ние ко­ре­ни­те да се по­та­пят в 1%-ов раз­т­вор от син ка­мък в про­дъл­же­ние на 10-15 ми­ну­ти и след то­ва да се про­ми­ват с во­да.

Ви­рус­ни­те бо­лес­ти (мо­зай­ка, хло­ро­за, лис­т­но за­ви­ва­не) се причиня­ват от ви­ру­си, пре­на­ся­ни от раз­лични на­се­ко­ми, глав­но лис­т­ни въш­ки. Бол­ни­те рас­те­ния се раз­ви­ват по-сла­бо и да­ват дреб­ни, не­до­раз­ви­ти и без­в­кус­ни пло­до­ве. За­ра­зе­ни­те не оз­д­ра­вя­ват.

­

За да се пред­па­зят рас­те­ни­я­та от ви­рус­ни­те бо­лес­ти, тряб­ва да се за­саж­да здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал и да се во­ди ре­дов­на бор­ба с лис­т­ни­те въш­ки. За­ра­зе­ни­те рас­те­ния да се из­ко­ре­ня­ват и из­га­рят.

Неп­ри­яте­ли

Ма­ли­но­ви­ят аг­ри­лус пра­ви хо­до­ве под ко­ра­та

Ма­ли­но­ви­ят аг­ри­лус (Agrilus aurichalceus ) е раз­п­рос­т­ра­нен из ця­ла­та стра­на. Вре­ди лар­ва­та му, ко­я­то дъл­бае спи­ра­ло­вид­ни хо­до­ве под ко­ра­та на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки и по-ряд­ко в дву­го­диш­ни­те. Въз­рас­т­но­то бръм­барче е дреб­но (6-7 mm), със сплес­на­то тя­ло и за­ос­т­ре­на зад­на част. Лар­ва­та е бе­лез­ни­ка­ва, овал­но про­дъл­го­ва­та, без кра­ка. Неп­ри­я­те­лят зи­му­ва ка­то лар­ва в ед­но­го­диш­ни­те ма­ли­но­ви из­дън­ки. Ка­ка­ви­ди­ра нап­ро­лет в края на ап­рил - начало­то на май. Ка­ка­вид­ни­ят ста­дий про­дъл­жа­ва 20-30 дни. Въз­рас­т­ни­те се хра­нят с лис­та­та, наг­риз­ват ги на иви­ци, но на­не­се­ни­те ще­ти не са го­ле­ми. След по­ло­во­то си уз­ря­ва­не жен­с­ки­те за­почват да сна­сят яй­ца по­е­ди­нично по ко­ра­та на ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки. Яй­ца­та са пок­ри­ти с кап­ко­ви­ден сек­рет и раз­по­ло­же­ни на юго­из­точна­та стра­на на из­дън­ки­те. След око­ло ед­на сед­ми­ца лар­ви­те се из­люп­ват. Те се вгриз­ват в стъб­ла­та, в тях пра­вят спи­рал­ни хо­до­ве. В ре­зул­тат се офор­мят вре­те­но­вид­ни об­ра­зу­ва­ния и хо­до­ве с дъл­жи­на по­вече от 50 см. Лар­ви­те зи­му­ват бли­зо до вхо­да си и на след­ва­ща­та про­лет ка­ка­ви­ди­рат. В края на ля­то­то вър­хо­ве­те на из­дън­ки­те, раз­по­ло­же­ни над пов­ре­да­та, из­съх­ват и се пречуп­ват. Неп­ри­я­те­лят има ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но.

Бор­ба­та

Нис­ко да се из­ряз­ват и из­га­рят на­пад­на­ти­те стъб­ла през есен­та или ра­но нап­ро­лет и да се из­га­рят за­ед­но с лар­ви­те и ка­ка­ви­ди­те. Пръс­ка се сре­щу въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо, ко­га­то се хра­ни с лис­та­та пре­ди яй­цес­на­ся­не­то с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: 0,04 % ка­ра­те 2,5 ЕК, 0,02 % ка­ра­те макс, 0,15 % аг­рия 1050-нов, 0,06 % зо­лон су­пер, 0,15 % ан­тио 33 ЕК, 0,1 % дур­с­бан 4Е, 0,02 % шер­па 2,5 ЕК, 0,05 % су­пер­сект., 0,05 % де­цис 2,5 ЕК, 0,03 % ваз­так 100 ЕК.

Ма­ли­но­во­то ко­марче се от­к­ри­ва по мас­ти­ле­но­-си­ньо­то пет­но

Ма­ли­но­во­то ко­марче (Thomasiniana theobaldi) е опа­сен неп­ри­я­тел по ма­ли­на­та у нас. Пов­ре­ди на­на­сят лар­ви­те, ко­и­то смучат сок от ед­но­го­диш­ни­те ле­то­рас­ти. Мяс­то­то, къ­де­то се хра­нят, до­би­ва мас­ти­ле­но­син цвят, а дър­ве­си­на­та по­тъм­ня­ва и хлът­ва. На­не­се­ни­те ра­ни са бла­гоп­ри­ят­на сре­да за раз­ви­тие на гъ­би­те ко­ни­о­ти­ри­ум и ди­ди­ме­ла.

Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е мал­ко ко­марче (2 mm), с черен гръ­ден щит и чер­ве­ни­ка­во ко­ремче. Зи­му­ва ка­то лар­ва в мал­ка зем­лес­та кап­сул­ка в почва­та око­ло стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та. Ка­ка­ви­ди­ра през про­лет­та и през май се по­я­вя­ват въз­рас­т­ни­те. Жен­с­ки­те сна­сят яй­ца­та си на купчин­ки по стъб­ла­та на мла­ди­те из­дън­ки. При вгриз­ва­не­то си лар­ви­те об­ра­зу­ват мал­ки ра­нички, през тях във влаж­но вре­ме про­ник­ват причини­те­ли­те на бо­лес­ти­те. Стъб­ла­та из­тъ­ня­ват и за­ги­ват през зи­ма­та. Раз­ру­ша­ва­не­то на стъб­ла­та ста­ва ви­ди­мо през ля­то­то, за­що­то от тях не из­рас­т­ват из­дън­ки-за­мес­ти­те­ли, не се об­ра­зу­ват пъп­ки, ли­не­ят и увях­ват. Ма­ли­но­во­то ко­марче раз­ви­ва до три-чети­ри по­ко­ле­ния го­диш­но. Най-го­ле­ми пов­ре­ди на­на­сят лар­ви­те от пър­во­то и вто­ро­то по­ко­ле­ние.

Мер­ки­те

Про­веж­да се ком­би­ни­ра­на бор­ба­та сре­щу ма­ли­но­во­то ко­марче и ди­ди­ме­ла­та. Пръс­ка се сре­щу въз­рас­т­но­то, ко­га­то ед­но­го­диш­ни­те ле­то­рас­ти дос­тиг­нат ви­сочина 30-40 см. Тре­ти­ра се пак 10-14 дни по-къс­но. Из­пол­з­ва се един от ин­сек­ти­ци­ди­те, ко­и­то са пре­по­ръчани при ма­ли­но­вия аг­ри­лус (ка­ра­те, ка­ра­те макс, аг­рия 1050, шер­па, де­цис и др.)

Ма­ли­но­ва­та га­ли­ца е дреб­на му­хичка

Ма­ли­но­ва­та га­ли­ца (Lasioptera rubi) е раз­п­рос­т­ра­не­на в по-юж­ни­те ра­йо­ни на стра­на­та, но се сре­ща нав­ся­къ­де, къ­де­то се от­г­леж­да ма­ли­на­та. Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е чер­на му­ха (2-2,5 mm) със среб­рис­ти кос­ми­ци по пред­нег­ръ­да и с бе­лез­ни­ка­ви иви­ци по дол­на­та част на ко­ремчето (фиг. 30). Лар­ви­те са мно­го дреб­ни, по­доб­ни на чер­веи, оран­же­во-чер­ве­ни­ка­ви. Въз­рас­т­ни­те га­ли­ци се по­я­вя­ват през про­лет­та и след ко­пу­ла­ци­я­та жен­с­ки­те за­почват да сна­сят яй­ца­та си на купчин­ки по мла­ди­те из­дън­ки на ма­ли­ни­те. След око­ло ед­на сед­ми­ца се из­люп­ват лар­ви­те. Те се вгриз­ват в ко­ра­та, къ­де­то за­почват да се хра­нят. На мяс­то­то на вгриз­ва­не­то се об­ра­зу­ват га­ли, те са ре­зул­тат от хи­пер­т­ро­фи­я­та на тъ­ка­ни­те под вли­я­ние на от­де­ле­ния от лар­ви­те сек­рет. Лар­ви­те зи­му­ват в га­ли­те и там през про­лет­та на след­ва­ща­та го­ди­на ка­ка­ви­ди­рат. Нас­ко­ро след то­ва се по­я­вя­ва въз­рас­т­но­то и ци­къ­лът се пов­та­ря. За­ра­зе­ни­те рас­те­ния мно­го лес­но се пречуп­ват на мяс­то­то на вгриз­ва­не­то на га­ли­ца­та или из­съх­ват.

За­щи­та­та

Пре­по­ръчва се нис­ко из­ряз­ва­не на ле­то­рас­ти­те, за да се уни­що­жат на­ми­ра­щи­те се под тях га­ли. Ако за­ра­зя­ва­не­то е ма­со­во и са за­сег­на­ти всички из­дън­ки, ин­сек­ти­цид­ни­те тре­ти­ра­ния са обик­но­ве­но сре­щу въз­рас­т­ни­те по вре­ме на ле­те­жа им и при ви­сочина на мла­ди­те из­дън­ки 20-30 см. Пръс­ка се и след бе­рит­ба­та на пло­до­ве­те.

Доб­ри ре­зул­та­ти да­ва и хи­мичес­ка­та бор­ба със сис­тем­ни ин­сек­ти­ци­ди. Мо­же да се из­пол­з­ват един от по­сочени­те пре­па­ра­ти, пре­по­ръчани за бор­ба с ма­ли­но­вия аг­ри­лус.

Ма­ли­но­ви­ят бръм­бар зи­му­ва в почва­та

Лар­ва­та на ма­ли­нов бръм­бар (Byturus tomentosus) причиня­ва чер­вяс­ва­не на пло­до­ве­те. Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е дреб­но бръм­барче, дъл­го 4-4,5 мм, с пок­рив­ни кри­ла, осе­я­ни с гъс­ти ръж­ди­во­си­ви фи­ни кос­ми­ци. (фиг. 31). Раз­ви­ва ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но и зи­му­ва в зем­лис­ти ка­мер­ки в почва­та, ко­и­то на­пус­ка ра­но нап­ро­лет. От­начало бръм­барчета­та се хра­нят по цве­то­ве­те на раз­лични пле­вел­ни и овощ­ни рас­те­ния. Те наг­риз­ват мла­ди­те лис­та, плод­ни­ци­те и цве­то­ве­те на ма­ли­на­та. Неп­ри­я­те­лят сна­ся яй­ца­та си по­е­ди­нично в цве­то­ве­те и вър­ху мла­ди­те зав­ръ­зи. Лар­ва­та се раз­ви­ва са­мо в един плод в про­дъл­же­ние на 40 дни. Ко­га­то ма­ли­ни­те уз­ре­ят, лар­ви­те па­дат на зе­мя­та, ка­ка­ви­ди­рат и пре­зи­му­ват в почва­та.

Бор­ба­та

Ма­ли­но­ви­те храс­ти се пръс­кат при по­каз­ва­не на съц­ве­ти­я­та с един от ин­сек­ти­ци­ди­те: 0,03 % де­цис 2,5 ЕК, 0,1 % дур­с­бан 4Е, 0,05 % дас­кор 50/500. Тре­ти­ра­не­то се пов­та­ря в края на цъф­те­жа по вре­ме на из­люп­ва­не на лар­ви­те. Почва­та се пре­ко­па­ва око­ло ма­ли­но­ви­те храс­ти, за да се уни­що­жат зи­му­ва­щи­те бръм­ба­ри. Пръс­ка­не­то по вре­ме на цъф­те­жа тряб­ва да се из­бяг­ва, за­що­то ин­сек­ти­ци­ди­те са опас­ни за пчели­те и дру­ги­те оп­раш­ва­щи на­се­ко­ми.

Ма­ли­но­ви­ят мо­лец гри­зе пъп­ки­те

Гъ­се­ни­ца­та на ма­ли­но­вия мо­лец (Incurvaria rubiella) из­г­риз­ва съ­дър­жа­ни­е­то на на­бъб­на­ли­те пъп­ки, как­то и част от сър­це­ви­на­та на из­дън­ка­та. На­пад­на­ти­те пъп­ки из­съх­ват.

Въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо е мал­ка пе­пе­ру­да, ко­я­то при раз­пе­ре­ни кри­ла дос­ти­га 11-14 мм, с чер­ве­ни­ка­ва гла­ва. Пред­ни­те кри­ла са тъм­но­ка- фя­ви, осе­я­ни с дреб­ни жъл­ти точици. Тя­ло­то на гъ­се­ни­ца­та е тъм­ночер­ве­но с чер­на гла­ва и гър­ди, дъл­го 7-9 мм. Неп­ри­я­те­лят пре­зи­му­ва ка­то мла­да гъ­се­ни­ца в плът­но бя­ло паш­кулче под на­пу­ка­на­та ко­ра в дол­на­та част на стъб­ло­то и под раз­лични­те ос­та­тъ­ци в ма­ли­но­ви­те на­саж­де­ния. През про­лет­та по вре­ме на на­бъб­ва­не­то на пъп­ки­те из­ли­за от паш­кулчето и се вгриз­ва в пъп­ки­те, зак­ри­вай­ки се с из­г­ри­за­на­та ма­те­рия, ко­я­то прик­реп­ва с па­я­жи­на. Ка­ка­ви­ди­ра в сър­це­ви­на­та на ле­то­рас­ти­те, а пе­пе­ру­да­та ле­ти в начало­то на цъф­те­жа и сна­ся по ед­но яй­це в цве­то­ве­те. Из­лю­пе­ни­те лар­ви се хра­нят с пло­до­ве­те, след то­ва ги на­пус­кат и оти­ват да зи­му­ват.

За­щи­та­та

Нап­ро­лет се из­ряз­ват и из­га­рят на­пад­на­ти­те ед­но­го­диш­ни стъб­ла. Ко­га­то се раз­пъл­зя­ват зи­му­ва­щи­те гъ­се­ни­ци (при на­бъб­ва­не на пъп­ки­те), се пръс­ка с ня­кои от ин­сек­ти­ци­ди­те 0,15% аг­рия 1050, 0,03 % ка­ра­те 2,5 ЕК, или 0,2 % дур­с­бан 4Е. Из­ряз­ват се ста­ри­те неп­ло­до­да­ва­щи стъб­ла до ос­но­ва­та, след бе­рит­ба­та, без да се ос­та­вят чепо­ве.

Яго­до­во­то хо­ботниче сна­ся яй­ца в пъп­ката

Въз­рас­т­ни­те на яго­до­во­то цве­то­хо­бот­ниче Antho-nomus rubi се по­я­вя­ват пре­ди цъф­те­жа на ма­ли­на­та и се хра­нят с лис­та­та, дръж­ки­те и пъп­ки­те, но не причиня­ват чув­с­т­ви­тел­ни за­гу­би. Най-го­ле­ми пов­ре­ди то­зи неп­ри­я­тел причиня­ва при сна­ся­не­то на яй­ца­та, ко­е­то ста­ва в цвет­на­та пъп­ка, а след то­ва наг­риз­ва дръж­ка­та й и тя се пречуп­ва, увис­ва на­до­лу и из­съх­ва. Лар­ва­та се хра­ни със съ­дър­жа­ни­е­то на из­съх­на­ла­та пъп­ка. Неп­ри­я­те­лят има ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но и зи­му­ва ка­то бръм­бар под опа­да­ли­те лис­та и в почва­та ( фиг.34). Ако по­пула­ци­я­та на хо­бот­ничета­та е ви­со­ка, мо­гат да се ув­ре­дят по­вече от 50 % от пъп­ки­те.

Бор­ба­та

Сле­ди се за по­я­ва­та на хо­бот­ничето в на­саж­де­ни­я­та през про­лет­та и се пръс­ка с 0,2 % аг­рия 1060, 0,03 % ка­ра­те 2,5 ЕК, 0,03 % де­цис 2,5 ЕК.

Лис­т­ни­те въш­ки пре­на­сят ви­ру­си

Ма­ли­но­ви­те лис­т­ни въш­ки са два ви­да. Те смучат со­ко­ве от мла­ди­те лис­та. Мно­го по-го­ля­ма е вре­да­та, ко­я­то причиня­ват с пре­на­ся­не­то на ви­рус­ни­те бо­лес­ти. Яй­ца­та на лис­т­ни­те въш­ки пре­зи­му­ват вър­ху из­дън­ки­те на ма­ли­ни­те. Лар­ви­те се из­люп­ват в начало­то на про­лет­та. Най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те лис­т­ни въш­ки по ма­ли­ни­те са Aphis idaei и Amphorophora idaei.Те па­ра­зи­ти­рат вър­ху стъб­ла­та и лис­та­та и ги ув­реж­дат. През ня­кои го­ди­ни по­ра­же­ни­я­та са мно­го се­ри­оз­ни. Ако по­пу­ла­ци­я­та на вре­ди­те­ли­те е над ико­но­мичес­кия праг на вред­ност, об­ра­зу­ва­на­та ме­де­на ро­са мо­же да нап­ра­ви пло­до­ве­те неп­ри­год­ни за кон­су­ма­ция.

Мер­ки­те

Пръс­ка се с ня­кои от ин­сек­ти­ци­ди­те 0,1 % БИ-58, 0,05 % пи­ри­мор 25 ВГ, 0,1% хос­так­вик 50 ЕК и дру­ги афи­ци­ди в начало­то на по­я­ва­та на лар­ви­те при раз­пук­ва­не на пъп­ки­те. При нуж­да тре­ти­ра­не­то се пов­та­ря.

Па­я­жи­но­-об­ра­зу­ва­щи­ят акар вре­ди от про­лет­та

Па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щи­ят акар (Tetranychus urticae ) е мно­го­я­ден вид. На­па­да по­вече от 200 ви­да кул­тур­ни и ди­ви рас­те­ния. Много големи са по­ра­же­ни­я­та му вър­ху ма­ли­на­та, тъй ка­то по тях пре­ми­на­ва още през про­лет­та от тре­вис­та­та рас­ти­тел­ност. Пре­зи­му­ват оп­ло­де­ни­те жен­с­ки ин­ди­ви­ди под ко­ра­та на дър­ве­та­та, под рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, в пук­на­ти­ни­те на почва­та и на дру­ги под­хо­дя­щи мес­та. Ра­но през про­лет­та за­почва вред­на­та си дей­ност - смуче сок от дол­на­та стра­на на лис­та­та.

Жен­с­ки­те ин­ди­ви­ди имат овал­на яй­це­вид­на фор­ма и бле­до­зе­ле­ни­кав цвят през про­лет­та и ля­то­то, с ха­рак­тер­но тъм­но­ка­фя­во пет­но на гър­ба. През есен­та те до­би­ват оран­же­во-черен цвят. Лар­ва­та е зе­ле­ни­ка­во-бя­ла. За ед­на го­ди­на раз­ви­ва 12-14 по­ко­ле­ния, при хлад­но вре­ме ед­но по­ко­ле­ние се раз­ви­ва за 15-20 дни, а през го­ре­щи­те лет­ни дни за 8-12 дни. При ма­со­во нам­но­жа­ва­не лис­та­та на на­пад­на­ти­те рас­те­ния са оп­ле­те­ни с па­я­жи­на, ста­ват ръж­ди­воб­рон­зо­ви до ка­фе­ни­ка­ви, за­съх­ват и окап­ват, а рас­те­жът е мно­го слаб. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на ака­ри­те е най-ма­со­во при топ­ло и су­хо вре­ме.

За­щи­та­та

Ос­нов­ни­ят ме­тод за бор­ба с ака­ри­те по ма­ли­на­та е да се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал. А съ­що да се уни­що­жа­ва пле­вел­на­та рас­ти­тел­ност, да се спаз­ват всички аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия, за да се из­бег­не за­ра­зя­ва­не­то на но­во­съз­да­де­ни­те на­саж­де­ния. Тре­ти­ра­не с ака­ри­ци­ди се пре­по­ръчва вед­на­га, след ка­то се ус­та­но­ви на­личие на 2-3 броя ака­ри на лист. Пръс­ка се с 0,2 % ми­ти­ган 18,5 ЕК, 0,3 % ми­так, 0,15 % БИ 58, 0,2 % би­о­майт, 0,1 % кас­кейд 5 ЕК, 0,05 % ор­тус 5 СК, 0,02% тал­с­тар 10 ЕК, 0,04 % апо­ло 50 СК.

­

 

19.07.2015, ст.н.с. І ст. Райна БОЙЧЕВА, д-р Елена ЦОЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар. 

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар.