Начало › Още за ... › Екзотика › › Ананас в саксия

Ананас в саксия

09.06.2010 | Коментари (0)

Ананасът е сред най-впечатляващите южноамерикански плодови култури, прекрачили Атлантическата водна шир и намерили широки обятия в Азия, Австралия и Европа. Той е дете на не особено приятни екологични условия за живот - почти полупустинни, с леки, практически бедни, слабо кисели (рН до 6.2) почви. Не може да се развива нормално без известна доза ниски темеператури. Ананасът не се бои от сухите тропически условия, но има нужда от напояване в някои фази на развитието. Не се размножава със семена, а само вегетативно: отрязани издънки, разклонения или върхове на плодовете. Плодът е "грозд" от голям брой истински малки плодчета, слепнали плътно в обща маса с тегло около 1 до 8-12 кг., сочен, много сладък, приятно възкисел, специфично ароматен, с подчертано освежаващ вкус.

Плодовете могат да изгорят

Анансът е с месесто стъбло и плод и дълги (до70-80 см), клиновидно тесни, плътни, сиво-синкави зелени листа, устойчиви на горещини и засушаване. Плодовете обаче често се повреждат силно от слънчев пригор. Установено е, че при летните прегрявания температурата вътре в плода може да се повиши до 45°С. Кореновата система е малка. Растението достига 1.20 - 1.40 м височина. Плодното тяло се формира след повече от една година на върха на стъблото - по оста на цвета се развиват до 200 цветчета. Пълното узряване протича за над 100 дни.

 Размножаване без тревога

Най-лесен начин за всеки любител да си завъди ананас у дома е като отреже върха на купения свеж здрав плод, непсредетвено под основата на листната розетка. «Резникът» се оставя на масата, без никакво мокрене, без замърсяване, за 5-6часа, но може да остане и едно денонощие. На сянка, без течение. Отрезът се намокря с розов разтвор на калиев перманганат и след подсъхването се посипва с прах от дървени въглища или със сяра. Приготвя се малка саксия. Дъното й се покрива с 1.5-2 см пласт от счукани тухли или едър пясък. Приготвя се рохкава, песъчлива почва (листовка, малко кисел торф и рохкава градинска почва, обогатена с 10-15 % зрял оборски тор). Почвената смес се насипва и притъпква в саксията до около 1 см от ръба й, но най-горният слой (2-3 см) е от по-богата на пясък, торф и листовка смес. След това се прави трапчинка на повърхността на почвата, дълбока около 1 см и с около 1-1.5 см по-широка от диаметъра на отреза. Резникът от ананаса се поставя в дупката с отреза надолу, като се закрепва камъчета или с подпорни пръчици, и се оставя без поливане докато започне растеж на корени. Добре е резникът, заедно с цялата саксия, да се покрие с прозрачна найлонова торбичка. Почвата може да се навлажни през отвора на дъното. Да не се допуска пренамокряне. Вкореняването започва след около месец.

Едва след това започва поливане, но без провлажняване. Влажността трябва да е толкова, че ден-два след поливането почвените частици вече да не се слепват. Нова поливка се прави след като малко почва, стисната в ръка, се разсипва веднага.

 Не настанявайте до болни растения

Растението трябва да се постави на място без пряко слънце, но достатъчно топло: лете 28-30°С, зиме - не по-ниско от 18°С. 0птимална температура на развитие е 24-27°С. Хладни условия са нужни само по време на цъфтежа.

09.06.2010, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е  елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.

Шийтаке
Гъбата шийтаке  се отглежда масово в Япония, Китай, Тайван, Корея. На трето място е след култивираните печурка и кладница. През последните две десетилетия става актуална в Западна Европа и САЩ. Освен като храна, шийтаке се цени, защото подобрява имунната система и намалява съдържанието на холестерол в кръвта.

Черешата на любовта
От рода  Solanum -  Кучешко грозде са известни над 1700 вида, в това число пипер, домати, картофи, тютюн и много други. Като декоративно растение се използва видът S. pseudocapsicum - лъжепипер. Естествените му находища са на Канарските острови, откъдето е пренесен.