Начало › Растения › Съветник › Зеленчуци › › Тиквите – вкусните дебелани

Тиквите – вкусните дебелани

17.05.2010 | Коментари (0)

Тиквата е топлолюбиво и светлолюбиво растение. Към нея се отнасят три основни вида - обикновена, бяла и мускатна. Семената поникват при температури над 12-14ºС. Оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 25-26ºС. Най-топлолюбива е мускатната тиква или т. нар. „цигулка". Тя развива мощна коренова и листна система, поради което е необходимо почвата, на която се отглежда, да бъде с богато съдържание на органични вещества. Най-добре се развива на дълбоки, рохкави, проветриви и влагоемни почви. Добре се отразява торенето с оборски тор в норма 300-400 кг на 100 кв.м. внесени с есенната дълбока оран.

Окопавайте преди разстилането на стеблата

Сеитбата се извършва, когато температура на почвата трайно се е покачила над 12-14ºС. Засява се в гнезда, при разстояния средно 2-2,5 м между редовете и 1,5-2 м в реда за бялата и мускатната тиква. Във всяко гнездо се поставя по 1-3 кг угнил оборски тор, 10-15 г амониева селитра и 20-25 г суперфосфат, които чрез накопаване се смесват с почвата. В едно гнездо се засяват по 4-6 семена, на дълбочина 4-5 см и 5-8 см едно от друго. Покриват се с влажна почва, която леко се притъпква. След поникването гнездата се разрохкват и растенията леко се загърлят. Когато се образуват 2-3 листа се извършва прореждане, при което се оставят по 1-2 здрави и силни растения. При бялата тиква може да се остави и само по едно растение. Окопава се 2-3 пъти преди растенията да разстелят стъблата си, като едновременно с първото окопаване се подхранва с около 2 кг амониева селитра на 100 кв.м. При слаби растения подхранването може да се повтори. Върху по-богати почви и добро основно торене, подхранване не се налага. Обикновено тиквите се поливат 1-2 пъти с течаща вода по бразди от двете страни на реда. При засушавания завръзите окапват, но от друга страна те не понасят и високата въздушна влажност.

Прибирането трябва да е преди студовете

Плодовете са готови за прибиране през септември-октомври, когато голяма част от листната маса изсъхва. Узрелите плодове добиват нормалните за вида и сорта размери и окраска. Много полезна практика е откъснатите плодове да се оставят продължително време на слънце или под навес, с което се намалява водното съдържание и се подобряват вкусовите качества и съхраняемостта им. Прибирането трябва да приключи след падането на първата слана.

17.05.2010, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зеленчуковите култури се поливат сутрин
Едно от най-важните агротехнически мероприятия при отглеждане на зеленчуците е напояването. То се прилага по два начина - повърхностно и подпочвено. Към повърхностното напояване спадат гравитационното напояване, дъждуването и капкуването. При гравитационното напояване и дъждуването е добре поливането да става в хладните часове на деня - сутрин до 10 часа, привечер или през нощта.

През февруари засейте пипера, пикирайте през март
За да отгледате ранен пипер в градината си, трябва да произведете разсад за него. От едроплодните дълги пипери, подходящи за такова отглеждане са сортовете Златен медал, Албена, Бяла капия, Люлин, Сиврия, от едроплодните широки можете да използвате сортовете Калинков 800/7, Бял калинков, а от дребноплодните - Джулюнска шипка, Пловдивска шипка.

Още за зеленчуковите разсади
При нашите климатични условия зимните месеци и началото на пролетта са неблагоприятни за отглеждане на топлолюбиви, зеленчукови култури. Периодът успешно се използва за производството на разсади на закрито, където лесно се създават оптимални условия за развитие. Разходите и семената са по малко; грижите са по ефективни; скъсява се срока на узряване и се удължава беритбения период. Най често за любителските зеленчукови градини се приготвя разсад, предназначен за средно-ранно производство. Практика е в личното стопанство да се използват семена от стари сортове, с много добри вкусови качества но с по нисък добив и неустойчивост на основните болести. Полагат се много грижи, окопаване, поливане, пръскане, но въпреки всички усилия, средства и време, крайният резултат често е незадоволителен.