Начало › Растения › Любимци › › Стрелицията

Стрелицията

21.03.2015 | Коментари (0)

Би­ог­ра­фи­я­та на ед­но от най-не­о­бичай­ни­те цве­тя на пла­не­та­та - стре­ли­ци­я­та - е тяс­но свър­за­на с би­ог­ра­фи­и­те на мно­го зна­ме­ни­ти хо­ра. В ос­но­ва­та на та­зи за­бе­ле­жи­тел­на ис­то­рия стои един из­вес­тен ан­г­лийс­ки бо­та­ник - сър Джо­у­зеф Банкс. Не­го­ва пър­ва по­бе­да стaна­ло не­о­бичай­но ус­пеш­но­то пъ­те­шес­т­вие, ко­е­то той пред­п­ри­ел на 20-го­диш­на въз­раст с ко­ра­ба на Джеймс Кук. На 35 го­ди­ни вече бил пред­се­да­тел на Крал­с­ко­то научно об­щес­т­во и ос­та­нал на та­зи длъж­ност це­ли 42 го­ди­ни. Джо­у­зеф Банкс е съз­да­тел и на най-го­ля­ма­та ко­лек­ция от хер­ба­рии в Ан­г­лия. Той се за­ел и с под­дръж­ка­та на бо­та­ничес­ка­та гра­ди­на на при­я­те­ля си, крал Джордж III. Не­го­ви­те "лов­ци на рас­те­ния" пра­ща­ли в Лон­дон лис­та и жи­ви ек­зем­п­ля­ри от тро­пи­ци­те на Юж­на Аме­ри­ка, за да по­пъл­нят ек­зо­тична­та ко­лек­ция.

Сред ед­но от най-ат­рак­тив­ни­те пре­жи­вя­ва­ния на Банкс е пъ­те­шес­т­ви­е­то с ко­ра­ба на Кук до нос Доб­ра На­деж­да, от­къ­де­то учени­ят се връ­ща с 500 но­ви не­поз­на­ти ек­зем­п­ля­ра. Сред тях е и ед­но мно­го ори­ги­нал­но рас­те­ние, ко­е­то мес­т­ни­те жи­те­ли на­ричали "жар-пти­ца".

Спо­ред ис­то­ри­я­та при от­к­ри­ва­не­то му Банкс въз­к­лик­нал, че та­ко­ва цве­те е под­хо­дя­що са­мо за крал­с­ка осо­ба. Та­ка в чест на ан­г­лийс­ка­та кра­ли­ца Со­фия-Шар­ло­та, съп­ру­га­та на не­го­вия при­я­тел Джордж III, той на­рича рас­те­ни­я­то Strelizia reginae, то­ест крал­с­ка стре­ли­ция. Със сво­и­те ог­не­ни крас­ки и уни­кал­на­ фор­ма на цве­то­ве­те стре­ли­ци­я­та и у нас е сим­вол на тро­пичес­ка­та кра­со­та, въп­лъте­на в жар-пти­ца­та.

Сред ис­то­ри­и­те, ко­и­то гра­дят би­ог­ра­фи­я­та на стре­ли­ци­я­та, е и случка от сре­да­та на ХIХ век, ко­га­то юж­но­аф­ри­кан­с­ка де­ле­га­ция по­да­ря­ва на рус­ки­я цар Ни­ко­лай I рас­те­ние, из­вес­т­но ка­то "див ба­нан". Ек­зо­тични­ят уни­кат бил из­п­ра­тен в бо­та­ничес­ка­та гра­ди­на на Санкт Пе­тер­бург, къ­де­то цъф­нал през 1853 г. Ди­рек­то­рът на гра­ди­на­та се убе­дил, че то­ва е стре­ли­ция. По тра­ди­ци­я­та, съз­да­де­на от не­го­вия ко­ле­га Джо­у­зеф Банкс, той пос­ве­тил сво­е­то от­к­ри­тие на цар­с­т­ве­на осо­ба и на­ре­къл но­ви­я вид Strelizia nicolai в чест на цар Ни­ко­лай I.

Хит­ри­ят стре­лец

Стре­ли­ци­я­та оп­рав­да­ва сво­е­то сла­вян­с­ко име, а имен­но да стре­ля. Кръс­то­са­но­то оп­раш­ва­не на­пъл­но за­ви­си от мал­ки­те птички и на­се­ко­ми, ко­и­то ка­цат по цве­то­ве­те. Венчелистчета­та на стре­ли­ци­я­та са се срас­на­ли по та­къв начин, че об­х­ва­щат пру­жи­ни­ра­щи­те тичин­ки и плод­ни­ка. Ко­га­то на­се­ко­ми­те до­ле­тят за слад­кия нек­тар, те ка­цат вър­ху венчелистчета­та и по то­зи начин ги раз­т­ва­рят. Та­ка тичин­ки­те се из­пъ­ват и след­ва залп от пра­шец.


Ка­то пти­ци­те от при­каз­ки­те

Най-из­вес­т­на­та сред мал­кия род стре­ли­ции, раз­би­ра се, е крал­с­ка­та стре­ли­ция. Вече по­вече от 200 го­ди­ни тя по­ра­зя­ва с ек­с­т­ра­ва­ган­т­на­та си кра­со­та. За то­ва вре­ме е пре­ми­на­ла пъ­тя от цве­те-ек­зо­ти­ка в оран­же­ри­и­те на бо­та­ничес­ки­те гра­ди­ни до про­миш­ле­на кул­ту­ра за про­из­вод­с­т­во на ря­зан цвят. Но и до­се­га стре­ли­ци­я­та си ос­та­ва ед­но от най-ори­ги­нал­ни­те рас­те­ния и в цвет­ни­те аран­жи­ров­ки, и в стай­ни­те кул­ту­ри.

Ней­но­то съц­ве­тие е ус­т­ро­е­но дос­та слож­но. Цве­то­ве­те се със­то­ят от три оран­же­ви чаше­листчета. Три вът­реш­ни ви­о­ле­то­ви венчелистчета със стре­ло­вид­на фор­ма (те скри­ват тичин­ки­те и плод­ни­ка) из­ли­зат от за­ос­т­рен, по­до­бен на лод­ка ка­лъф. Ка­то ця­ло съц­ве­ти­е­то на­пом­ня гла­ва­та на при­каз­на­та райс­ка пти­ца с оран­жев гре­бен. Имен­но за­то­ва стре­ли­ци­я­та чес­то се на­рича още жар-пти­ца, пти­ца на щас­ти­е­то или райс­ка пти­ца.

В сво­я­та ро­дина, Юж­но­аф­ри­кан­с­ка­та ре­пуб­ли­ка, крал­с­ка­та стре­ли­ция се от­г­леж­да в обшир­ни план­та­ции. Там е съз­да­ден и най-не­о­бик­но­ве­ни­ят сорт с цве­то­ве, чиито „пе­ра" от венчелистчета са оц­ве­те­ни в зла­тис­тожълт цвят. Не са уму­ва­ли мно­го за име­то му и по из­пи­та­на­та фор­му­ла го на­рек­ли в чест на пре­ди­зен­та Нел­сън Ман­де­ла - Ман­де­ла голд.

Друг вид стре­ли­ция е тръс­ти­ко­ва­та (Strelitzia juncea). Тя има почти съ­щи­те по ус­т­ройс­т­во и баг­ри цве­то­ве. Ней­ни­те лис­та обаче са съв­сем дру­ги - дъл­ги и тън­ки, рас­тя­щи плът­но в дву­мет­ро­ва ро­зет­ка. То­зи вид рас­те в от­но­си­тел­но по-су­хи­те из­точни час­ти на Аф­ри­ка, къ­де­то и кли­ма­тът е дос­та­тъчно хла­ден (спо­ред мер­ки­те на Юж­на Аф­ри­ка, раз­би­ра се). За­то­ва та­зи стре­ли­ция мо­же да по­не­се про­дъл­жи­тел­но за­су­ша­ва­не и рез­ки зах­лаж­да­ния, до­ри до от­ри­ца­тел­ни тем­пе­ра­ту­ри.

В юж­на­та част на аф­ри­кан­с­кия кон­ти­нент рас­те много ряд­ка­та опа­ша­та стре­ли­ция (Strelizia caudate). На­ричат я още „ба­нан на пус­ти­ня­та". То­ва дър­во­вид­но рас­те­ние дос­ти­га в при­ро­да­та ви­сочина до 8-10 м. Лис­та­та му са мно­го го­ле­ми­ и рас­тат в два ре­да, об­х­ва­щай­ки дол­на­та част на ство­ла. Но не са­мо лис­та­та са ог­ром­ни, но и цве­то­ве­те. Ней­ни­те ос­т­ро­вър­хи ка­фя­во-чер­ве­ни приц­вет­ни­ци-лодчици дос­ти­гат дъл­жи­на до 45 см. Цве­то­ве­те й са бе­ли, за раз­ли­ка от цве­то­ве­те на крал­с­ка­та и тръс­ти­ко­ва­та стре­ли­ция.

(снимка)

Бе­ли са цве­то­ве­те на още ед­на стре­ли­ция, откъ­де­то ид­ва и име­то й бя­ла стре­ли­ция (Strelizia alba). Тя е ви­со­ка око­ло 6 м, има еди­ничен тре­вист „ствол" и го­ле­ми ко­жес­ти лис­та. Приц­вет­ни­ци­те й са тъм­но­пу­рпур­ни, почти чер­ни, ко­е­то съз­да­ва мно­го впечат­ля­ващ кон­т­раст с бе­ли­те венчелистчета. Бя­ла­та стре­ли­ция има и дру­га осо­бе­ност - ко­ре­ни­ще­то й е мно­го го­ля­мо, ма­са­та му при въз­рас­т­но рас­те­ние мо­же да дос­тиг­не до 100 ки­лог­ра­ма.

"Рус­ка­та" стре­ли­ция

 Осо­бе­но ин­те­рес­на е стре­ли­ци­я­та Ни­ко­лай. В при­ро­да­та е дос­та раз­п­рос­т­ра­не­на, осо­бе­но по оке­ан­с­ко­то крайб­ре­жие на Аф­ри­ка. Вън­ш­ност­та й е впечат­ля­ва­ща -  мно­гочис­ле­ни­те 12-мет­ро­ви „ство­ло­ве" са увенчани с ог­ром­ни „шап­ки" от го­ле­ми на­ря­за­ни лис­та. Рас­те­ни­я­та  при­личат на пал­ми за­ра­ди спус­ка­щи­те се лис­та.

Цве­то­ве­те на ни­ко­ла­е­ва­та стре­ли­ция са съ­що та­ка ве­личес­т­ве­ни, как­то и са­мо­то рас­те­ние. Те са съб­ра­ни в го­ле­ми съц­ве­тия, ко­и­то имат ха­рак­тер­на­та за стре­ли­ци­я­та фор­ма. Пур­пур­но-си­ни­те лодчици-приц­вет­ни­ци дос­ти­гат дъл­жи­на 50 см, в тях се на­ми­рат три бе­ли чаше­листчета и си­ни венчелистчета.

Та­зи стре­ли­ция, ос­вен че е кра­си­ва, е и по­лез­на. Мес­т­ни­те жи­те­ли пра­вят от су­хи­те й стеб­ла много здра­ви въ­же­та. Ос­вен то­ва не е от­ров­на, а се­ме­на­та й, ко­га­то са не­доз­ре­ли, са до­ри вкус­ни. По то­ва тя се раз­личава  мно­го от сво­и­те „по­сес­т­ри­ми", ко­и­то имат от­ров­ни лис­та и цве­то­ве.

В при­ро­да­та ни­ко­ла­е­ва­та стре­ли­ция мно­го бър­зо се раз­п­рос­т­ра­ня­ва чрез мно­гоб­рой­ни­те си ко­ре­но­ви из­дън­ки по мес­та­та с бла­гоп­ри­я­тен за нея кли­мат и про­я­вя­ва ак­ти­вен рас­теж. Тя е мно­го ус­тойчива на за­су­ша­ва­не, но не обича рез­ки­те про­ме­ни на днев­ни­те и нощ­ни­те тем­пе­ра­ту­ри. Пред­почита по­вече ус­ло­ви­я­та на мор­с­ки­те и речни­те крайб­ре­жия.

(снимка)

Въз­пи­та­ни­е­то на жар-пти­ца­та

Крал­с­ка­та стре­ли­ция е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на по све­та. От­г­л­еж­дат я на от­к­ри­ти пло­щи в мно­го ре­ги­о­ни с то­пъл кли­мат - във Фло­ри­да, Ка­ли­фор­ния, Ав­с­т­ра­лия, на Ка­нар­с­ки­те ос­т­ро­ви и Ма­дей­ра.Тя ни­ко­га и ни­ко­го не ос­та­вя рав­но­ду­шен. На ос­т­ро­ви­те, нап­ри­мер, се про­да­ва в мал­ки сак­сии и мно­го ту­рис­ти от цял свят не про­пус­кат да си ку­пят.

Но как­ва ще бъ­де съд­ба­та на тро­пичес­ко­то рас­те­ние в стай­ни ус­ло­вия? Всичко за­ви­си от чове­ка. Да "пре­въз­пи­та­те" жар-пти­ца­та е слож­но, но въз­мож­но.

За да ук­ра­си­те до­ма си с то­ва ве­ли­ко­леп­но цве­те, ви тряб­ва прос­т­ран­с­т­во. Въз­рас­т­ни­те рас­те­ния в сак­сия с ди­а­ме­тър 25 см над­х­вър­лят ме­тър ви­сочина.

Стре­ли­ци­я­та е тро­пичес­ко рас­те­ние, при­вик­на­ло към слънчеви­те и топ­ли ус­ло­вия, ко­и­то тряб­ва да въз­п­ро­из­ве­де­те и в ста­я­та. Нуж­но й е слънчево­то мяс­то до юж­ния про­зо­рец, но до­ка­то рас­те­ни­е­то е все още мал­ко, тряб­ва да за­сенчва­те лис­та­та му от пре­ки­те слънчеви лъчи. Ре­дом с рас­те­ни­е­то е доб­ре да сло­жи­те и от­к­рит ши­рок съд с во­да за по­ви­ша­ва­не на влаж­ност­та на въз­ду­ха. То ще ви се от­б­ла­го­да­ри с по­вече кра­со­та, ако през ля­то­то го из­не­се­те на бал­ко­на, а още по-доб­ре ще бъ­де да го из­п­ра­ти­те във "ва­кан­ция" на ви­ла­та.

Стре­ли­ци­я­та се по­ли­ва с хлад­ка во­да, не чес­то, но в дос­та­тъчно ко­личес­т­во. Пъл­но­то из­съх­ва­не на почве­ния суб­с­т­рат не тряб­ва да се до­пус­ка. През про­лет­та и ля­то­то се под­х­ран­ва с то­ро­ве за стай­ни цве­тя два-три пъ­ти в ме­се­ца. Мно­го по­лез­но е и лис­т­но­то под­х­ран­ва­не вед­нъж на де­сет дни. Раз­т­во­рът се под­гот­вя, ка­то ед­на ка­пачка течен тор се раз­реж­да с 10 л во­да и рас­те­ни­е­то се оп­ръс­к­ва.

През зи­ма­та жи­во­тът на стре­ли­ци­я­та се про­ме­ня ко­рен­но. Тя се нуж­дае от по-прох­лад­но мяс­то с тем­пе­ра­ту­ра 12-16 гра­ду­са, ни­как­ви под­х­ран­ва­ния, по­ли­ва се мно­го ряд­ко. Та­ка рас­те­ни­е­то почива.

След 3-4 го­ди­ни мал­ко­то рас­те­ние ще се пре­об­ра­зи, прев­ръ­щай­ки се в го­лям храст с ед­ри си­во-зе­ле­ни лис­та. И ако всичко е би­ло нап­ра­ве­но пра­вил­но, през май-юни стре­ли­ци­я­та ще цъф­не, ка­то из­ви­си цве­то­но­си­те си, увенчани с чудес­ни по­доб­ни на птичи гла­ви съц­ве­тия.

(снимка)

По­лез­ни съ­ве­ти

При по­куп­ка­та на стре­ли­ция тряб­ва да из­би­ра­те рас­те­ния, чиито приц­вет­ни­ци не са от­во­ре­ни, а венчелистчета­та на цве­та са ед­ва-ед­ва по­ка­за­ли се. Ря­за­ни­ят цвят на стре­ли­ци­я­та мо­же да стои във ва­за­та око­ло ме­сец, ако се гри­жи­те пра­вил­но за не­го. Пос­та­ве­те бу­ке­та на доб­ре ос­ве­те­но мяс­то и ре­дов­но сме­няй­те во­да­та във ва­за­та. Стре­ли­ци­я­та, ка­то ис­тин­с­ка юж­нячка, не по­на­ся нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри и въз­душ­ни­те течения. На нея съ­що та­ка й вре­ди и су­хи­ят въз­дух в ста­я­та. 

Два­та начина за раз­м­но­жа­ва­не

Стре­ли­ци­я­та се раз­м­но­жа­ва ве­ге­та­тив­но по най-прос­ти­я начин: осем­го­диш­но­то рас­те­ние, след ка­то пре­цъф­ти, се из­важ­да от съ­да и ко­ре­ни­те му се де­лят та­ка, че на вся­ка част да има по две пъп­ки. Час­ти­те от ко­ре­ни­ще­то се раз­саж­дат във ви­со­ки сак­сии. Под­хо­дя­щи­ят хра­ни­те­лен суб­с­т­рат се под­гот­вя от лис­тов­ка, чимов­ка и на­пъл­но пре­го­рял ор­га­ничен тор.

Ен­ту­си­ас­ти­те мо­гат да от­г­ле­дат стре­ли­ция от се­ме­на. За­ся­ват се в почве­на смес за то­зи вид рас­те­ния. След око­ло 5-6 го­ди­ни вни­ма­тел­ни гри­жи от се­мен­це­то ще се по­лучи цъф­тящ ек­зем­п­ляр.

 Па­зе­те от вре­ди­те­ли

 Прег­леж­дай­те за ака­ри и щи­то­нос­ни въш­ки, ко­и­то са най-чес­ти­те неп­ри­я­те­ли на рас­те­ни­е­то. Вед­на­га, щом ги за­бе­ле­жи­те, взе­ме­те мер­ки. При по-ле­ки­те случаи на на­па­де­ния от щи­то­нос­ни въш­ки из­бър­ше­те с влаж­но пар­цалче, на­мок­ре­но в смес от са­пу­не­на во­да и счукан чесън. След 15 часа из­къ­пе­те рас­те­ни­е­то. При по-теж­ки случаи уни­що­же­те вре­ди­те­ли­те със сис­те­мен ин­сек­ти­цид. За­ра­зе­ни­те с ака­ри ек­зем­п­ля­ри пръс­кай­те с ака­ри­ци­ди.

(снимка)

21.03.2015, Юлиана ДИМИТРОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .