Начало › Растения › Любимци › › Свещената смокиня

Свещената смокиня

21.06.2015 | Коментари (0)
 

Смо­ки­ня­та е ед­но от най-не­ти­пични­те овощ­ни рас­те­ния. Сре­ща се нав­ся­къ­де в стра­на­та,  но най-мно­го по Чер­но­мо­ри­е­то и почти в ця­ла Юж­на Бъл­га­рия. Из­вес­т­на е от­п­ре­ди 4000 го­ди­ни. Опи­са­на от Омир и Пли­ний, тачена  ка­то све­ще­но рас­те­ние.

Ко­му не е поз­нат сим­во­лът "смо­ки­нов лист"! Пло­до­ве­те са бо­га­ти с хра­ни­тел­ни, лечеб­ни и ди­е­тични ве­шес­т­ва: све­жи­те съ­дър­жат до 25%, а су­ше­ни­те - до 75%  за­ха­ри (90% от тях са мо­но­за­ха­ри­ди), имат мно­го ми­не­рал­ни со­ли -К, Са, Fe, P, Mn (0.5-1.1% в све­жи­те и до 3% - в су­ше­ни­те).  Бо­га­ти са и на витами­ни­те А,В1, В2 и на мно­го пек­тин. Смо­ки­но­ви­те пло­до­ве са по­лез­ни за хра­нос­ми­ла­не­то, за сър­це­то, а  су­ше­ни­те - осо­бе­но бла­гот­вор­ни за  де­ца­та. Всичко то­ва е причина ши­ро­ко да се изпол­з­ват пло­до­ве. Япон­с­ки из­с­лед­ва­ния ус­та­но­ви­ха ро­ля­та на млечния сок за лечение на лъчево­то ра­ко­во за­бо­ля­ва­не на ко­жа­та.

(снимка)

Смо­ки­ня­та се от­на­ся към семейс­т­во Чер­ничеви - род Ficus, къ­дето са включени над 1000 ос­нов­но тро­пичес­ки ви­да. От тях само ня­кол­ко лис­то­пад­ни рас­тат в по-хлад­ни ра­йо­ни - сред тях е и поз­на­та­та ни Ficus carica.

Рас­те­нието има ня­кои ар­хаични ор­га­ни. Осо­бе­ност, почти не­поз­на­та при дру­ги ви­до­ве, е слож­на­та би­о­ло­гия, ус­т­ройс­т­во­то и раз­ви­ти­е­то на «пло­да». За­що в ка­вички? За­що­то то­ва, ко­е­то виж­да­ме да се по­я­вя­ва и на­рас­т­ва в ос­но­ва­та на лис­та, не е ти­пичен плод, а съц­ве­тие, ко­е­то по-къс­но ста­ва съп­ло­дие. Пло­до­по­до­бието е ед­на "тор­бичка" (си­ко­ний) с ма­лък от­вор на вър­ха. По вът­реш­ни­те й сте­ни са раз­по­ло­же­ни жен­с­ки, а око­ло от­во­ра -  тичин­ко­ви  цветчета - те са бъ­де­щите сочни плодчета, дос­ти­гат до 2000 на брой.

Смо­ки­ня­та има уни­кал­но раз­ви­тие и оп­лож­да­не. Тя е раздел­но­по­ло­во рас­те­ние: с мъж­ки "кап­ри­фи­ки" и жен­с­ки "фи­ги" рас­те­ния. Всъщност, и два­та ти­па имат раз­лично ус­т­ро­е­ни мъж­ки и жен­с­ки цветчета, но са­мо "фи­ги­те" да­ват сочни яд­ли­ви пло­до­ве. Мъж­ки­те слу­жат за зи­мен дом на ед­но дреб­но на­се­ко­мо (блас­то­фа­га), ко­е­то през ед­на от фа­зи­те на сво­е­то раз­ви­тие из­вър­ш­ва пре­на­ся­не­то на пра­шец за оп­лож­да­не на жен­с­ки­те цветчета на фи­ги­те. То­ва на­се­ко­мо е в не­де­ли­ма сим­би­о­за със смо­ки­ня­та - то сна­ся яй­ца­та си са­мо в жен­с­ки­те цветчета на кап­ри­фи­ки­те, там ста­ва оп­лож­да­не­то на жен­с­ки­те осички и от там те из­ли­тат, на­то­ва­ре­ни ка­то мел­ничари с по­леп­на­лия по тях пра­шец,  за да оп­лождат съц­ве­ти­я­та на жен­с­ки­те дър­ве­та. Зре­ли­те "пло­до­ве" на мъж­ки­те рас­те­ния са не­год­ни за яде­не, но зе­ле­ни­те са от­лична су­ро­ви­на за ори­ги­нал­ното бъл­гарско слад­ко от зе­ле­ни смо­ки­ни.

(снимка)

Три раз­лични ти­па жен­с­ки сор­то­ве

Смир­н­с­ки - пло­до­да­ват са­мо при оп­лож­да­не, без ко­е­то съп­ло­ди­я­та по­жъл­тя­ват и опад­ат.

Адри­а­тичес­ки - раж­дат пар­те­но­кар­п­но - без оп­лож­да­не, но при оп­лож­да­не пло­до­ве­те са по-ед­ри и по-вкус­ни.

Меж­ди­нен тип - пло­до­ве­те от пър­вия (юл­с­ки) до­бив  са не­оп­ло­де­ни, а от лет­ния (ав­густ-ок­том­в­ри) се раз­ви­ват са­мо ако са  оп­ло­де­ни.

При мъж­ки­те (кап­ри­фи­ки­те) има и тре­та (зим­на)  ге­не­ра­ция пло­до­ве - в тях зи­му­ва блас­то­фа­га­та. Мъж­ки­те дър­ве­та се поз­на­ват лес­но по оби­ли­е­то от про­лет­на ге­не­ра­ция пло­до­ве -  на­ре­де­ни са  ка­то бро­е­ни­ца по ед­но­го­диш­ни­те  клончета - цъф­тят през вто­ра­та по­ло­ви­на на май - то­га­ва се бе­рат за пре­ра­бот­ка.  

Смо­ки­ня­та е нев­зис­ка­тел­но юж­но  рас­те­ние. Нес­лучай­но в Еги­пет я срав­ня­ват с "тру­до­лю­би­ва се­лян­ка". Мо­же да рас­те доб­ре на раз­личен тип почви, но пред­почита по-ле­ки, бо­га­ти, сла­бо ал­кал­ни почви. Не се пла­ши и от от­к­ри­ти от­вес­ни ска­ли, ка­то в ра­йо­на на с. Влас и Со­зо­пол, Бур­гас­ко. Не по­на­ся близ­ки под­почве­ни во­ди. Тя е топ­ло­лю­би­во рас­те­ние. Бла­гоп­ри­ят­ни за ней­но­то раз­ви­тие са ра­йо­ни­те със су­хо и топ­ло ля­то, с мра­зо­ве до -11° -13°С. Дър­ве­та, от­г­леж­да­ни на бед­ни, су­хи  почви, на от­к­ри­ти на се­вер учас­тъ­ци, без ре­зит­ба, без из­ряз­ва­не  на из­дън­ки­те из­м­ръз­ват по-чес­то. Значение има трай­ност­та на мра­за и на зим­ни­те за­топ­ля­ния.


За Мичурин­с­ка 10 ня­ма праз­на го­ди­на

Из­д­ръж­ли­вост­та е и сор­тов приз­нак.  У нас  най-ус­тойчива  е Мичурин­с­ка 10. И най-раз­п­рос­т­ра­не­на. От­личава се и с то­ва, че пло­до­да­ват и ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки, за­то­ва при нея ня­ма "праз­на го­ди­на". Срав­ни­тел­но  ус­тойчиви са Ах­то­пол­с­ка 17, По­мо­рийс­ка 17, Со­зо­пол­с­ка 10, Фи­ни­ко­ва. Те са  от ад­ри­а­тичес­ка­та гру­па. По Чер­но­мо­ри­е­то се от­г­леж­дат  пре­дим­но сор­то­ве от съ­ща­та гру­па, до­ка­то в Юго­за­падна Бъл­га­рия пре­об­ла­да­ва смир­н­с­ка­та гру­па - със за­дъл­жи­тел­но оп­лож­да­не. Мно­го сто­па­ни пред­почитат сор­то­ве­те с ед­ри пло­до­ве, но то­ва не е за пре­по­ръчва­не, за­що­то при тях уз­ре­ли­те пло­до­ве са по-чес­то с от­вор, през кой­то вли­за оцет­на­та му­ха и пре­диз­вик­ва фер­мен­та­ция. Пов­реж­дат се и от ва­ле­жи­те.

Хва­ща се от рез­ни­ци

Дръвчета се хва­щат от рез­ни­ци с дължина 20-22см, от ед­но­го­диш­ни клон­ки, съб­ра­ни  през март и вед­на­га пос­та­ве­ни за вко­ре­ня­ва­не. За пред­почита­не е да се засаж­дат през март.

Ес­тес­т­ве­ното раз­ви­тие на смо­ки­ня­та е храс­то­вид­но. Пра­вил­но е да се ос­та­вят са­мо 3-4 стъб­ла, а всички из­дън­ки да се из­ряз­ват през ля­то­то - не по-къс­но от края на ав­густ. Ко­ро­на­та ре­дов­но се прос­вет­ля­ва. През юни се сък­ра­ща­ват сил­ни­те ле­то­рас­ти с цел раз­к­ло­ня­ва­не. Нап­ро­лет се пре­мах­ват пов­ре­де­ните. След су­ро­ва  зи­ма обаче тряб­ва да се изчака сре­да­та на юни - след ка­то се по­яви рас­тежът. Та­ка се спа­ся­ват це­ли дър­ве­та.

За по-сту­де­ни­те ра­йо­ни се пре­по­ръчва фор­ми­ров­ка "сте­ле­ща ко­ро­на": през ок­том­в­ри се на­веж­дат ед­на  или две из­дън­ки на 10-15 см от зе­мя­та, зак­реп­ват се с дър­ве­ни колчета и през но­ем­в­ри се за­гър­лят с почва - 15 до 30 см. През про­лет­та почва­та се сне­ма. Вся­ка го­ди­на се раз­реж­дат но­ви­те  и пов­ре­де­ни­те клон­ки. За та­зи фор­ми­ров­ка са под­хо­дя­щи сор­то­ве­те Дал­ма­тин­с­ка и Брун­с­виг.

Обик­но­ве­но при пред­с­та­вя­не на смо­ки­ня­та мно­го ряд­ко се от­бе­ляз­ва ед­на твър­де важ­на със­тав­ка - млечни­ят сок. Съ­дър­жат го всички час­ти на рас­те­ни­е­то. Млечни­ят сок има в със­та­ва си фи­цин, фла­во­но­ло­ви и дру­ги ве­щес­т­ва. Из­пол­з­ва се за лечение на ня­кои лъчеви за­бо­ля­ва­ния. Спо­ред из­с­лед­ва­ния на япон­с­ки учени то­зи сок за­дър­жа рас­те­жа на ра­ко­ви­те клет­ки на ко­жа­та. Млечният сок съ­дър­жа и спе­ци­фични пеп­ти­ди, ко­и­то са ви­нов­ни за по­я­вя­ва­не­то на бо­лез­не­ни "из­га­ря­ния" с обез­пиг­мен­тя­ва­не на ко­жа­та при неп­ред­паз­ли­во къ­са­не на не­доз­ре­ли пло­до­ве и лис­та. В хра­ни­тел­на­та про­миш­ле­ност фи­ци­нът се из­пол­з­ва за об­ра­бот­ка на прес­ни ме­са, те ста­ват по-лес­но­ус­во­и­ми.


21.06.2015, ст.н.с. I ст. к.с.н. Радка СЕРАФИМОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Тайнствената любов на две царици
То­ва са два­та ви­да вод­ни ли­лии, ко­и­то кра­сят по­речията на ре­ки­те в Бра­зи­лия,  Ар­жен­ти­на и Гви­ана. Те но­сят крал­с­ко­то име Вик­то­рия ре­гия (Victoria regia). На­речени са та­ка от ан­г­лийс­кия бо­та­ник Джон Лин­д­ли през 1837 го­ди­на. Пър­ва­та е Вик­то­рия ре­ги­я ама­зо­ни­ка, с про­из­ход от Ек­ва­то­ри­ал­на Юж­на Аме­ри­ка, а вто­ра­та - Вик­то­рия ре­гия кру­зи­а­на, ко­я­то про­из­хож­да от ра­йо­ни­те с по-хла­ден кли­мат на юг от Ар­жен­ти­на. 

Когато слънцето слезе в градината
Засадените в група слънчогледи представляват наистина удивителна картина, която може да стане главна забележителност в цялата градина. Съществуват множество декоративни сортове, различаващи се по височина и цвят- жълти, оранжеви, червени и даже с цвят на ванилия.

Сукулентите бързо печелят фенове
Мнозина са убедени, че сукулентите  не се нуждаят от вода. Това не е вярно. Просто в процеса на еволюцията тези растения са се научили да се обезопасяват срещу непостоянството на природните условия, като запасяват влага и регулират обмяната си.