Начало › Растения › Любимци › › Свещената смокиня

Свещената смокиня

21.06.2015 | Коментари (0)
 

Смо­ки­ня­та е ед­но от най-не­ти­пични­те овощ­ни рас­те­ния. Сре­ща се нав­ся­къ­де в стра­на­та,  но най-мно­го по Чер­но­мо­ри­е­то и почти в ця­ла Юж­на Бъл­га­рия. Из­вес­т­на е от­п­ре­ди 4000 го­ди­ни. Опи­са­на от Омир и Пли­ний, тачена  ка­то све­ще­но рас­те­ние.

Ко­му не е поз­нат сим­во­лът "смо­ки­нов лист"! Пло­до­ве­те са бо­га­ти с хра­ни­тел­ни, лечеб­ни и ди­е­тични ве­шес­т­ва: све­жи­те съ­дър­жат до 25%, а су­ше­ни­те - до 75%  за­ха­ри (90% от тях са мо­но­за­ха­ри­ди), имат мно­го ми­не­рал­ни со­ли -К, Са, Fe, P, Mn (0.5-1.1% в све­жи­те и до 3% - в су­ше­ни­те).  Бо­га­ти са и на витами­ни­те А,В1, В2 и на мно­го пек­тин. Смо­ки­но­ви­те пло­до­ве са по­лез­ни за хра­нос­ми­ла­не­то, за сър­це­то, а  су­ше­ни­те - осо­бе­но бла­гот­вор­ни за  де­ца­та. Всичко то­ва е причина ши­ро­ко да се изпол­з­ват пло­до­ве. Япон­с­ки из­с­лед­ва­ния ус­та­но­ви­ха ро­ля­та на млечния сок за лечение на лъчево­то ра­ко­во за­бо­ля­ва­не на ко­жа­та.

(снимка)

Смо­ки­ня­та се от­на­ся към семейс­т­во Чер­ничеви - род Ficus, къ­дето са включени над 1000 ос­нов­но тро­пичес­ки ви­да. От тях само ня­кол­ко лис­то­пад­ни рас­тат в по-хлад­ни ра­йо­ни - сред тях е и поз­на­та­та ни Ficus carica.

Рас­те­нието има ня­кои ар­хаични ор­га­ни. Осо­бе­ност, почти не­поз­на­та при дру­ги ви­до­ве, е слож­на­та би­о­ло­гия, ус­т­ройс­т­во­то и раз­ви­ти­е­то на «пло­да». За­що в ка­вички? За­що­то то­ва, ко­е­то виж­да­ме да се по­я­вя­ва и на­рас­т­ва в ос­но­ва­та на лис­та, не е ти­пичен плод, а съц­ве­тие, ко­е­то по-къс­но ста­ва съп­ло­дие. Пло­до­по­до­бието е ед­на "тор­бичка" (си­ко­ний) с ма­лък от­вор на вър­ха. По вът­реш­ни­те й сте­ни са раз­по­ло­же­ни жен­с­ки, а око­ло от­во­ра -  тичин­ко­ви  цветчета - те са бъ­де­щите сочни плодчета, дос­ти­гат до 2000 на брой.

Смо­ки­ня­та има уни­кал­но раз­ви­тие и оп­лож­да­не. Тя е раздел­но­по­ло­во рас­те­ние: с мъж­ки "кап­ри­фи­ки" и жен­с­ки "фи­ги" рас­те­ния. Всъщност, и два­та ти­па имат раз­лично ус­т­ро­е­ни мъж­ки и жен­с­ки цветчета, но са­мо "фи­ги­те" да­ват сочни яд­ли­ви пло­до­ве. Мъж­ки­те слу­жат за зи­мен дом на ед­но дреб­но на­се­ко­мо (блас­то­фа­га), ко­е­то през ед­на от фа­зи­те на сво­е­то раз­ви­тие из­вър­ш­ва пре­на­ся­не­то на пра­шец за оп­лож­да­не на жен­с­ки­те цветчета на фи­ги­те. То­ва на­се­ко­мо е в не­де­ли­ма сим­би­о­за със смо­ки­ня­та - то сна­ся яй­ца­та си са­мо в жен­с­ки­те цветчета на кап­ри­фи­ки­те, там ста­ва оп­лож­да­не­то на жен­с­ки­те осички и от там те из­ли­тат, на­то­ва­ре­ни ка­то мел­ничари с по­леп­на­лия по тях пра­шец,  за да оп­лождат съц­ве­ти­я­та на жен­с­ки­те дър­ве­та. Зре­ли­те "пло­до­ве" на мъж­ки­те рас­те­ния са не­год­ни за яде­не, но зе­ле­ни­те са от­лична су­ро­ви­на за ори­ги­нал­ното бъл­гарско слад­ко от зе­ле­ни смо­ки­ни.

(снимка)

Три раз­лични ти­па жен­с­ки сор­то­ве

Смир­н­с­ки - пло­до­да­ват са­мо при оп­лож­да­не, без ко­е­то съп­ло­ди­я­та по­жъл­тя­ват и опад­ат.

Адри­а­тичес­ки - раж­дат пар­те­но­кар­п­но - без оп­лож­да­не, но при оп­лож­да­не пло­до­ве­те са по-ед­ри и по-вкус­ни.

Меж­ди­нен тип - пло­до­ве­те от пър­вия (юл­с­ки) до­бив  са не­оп­ло­де­ни, а от лет­ния (ав­густ-ок­том­в­ри) се раз­ви­ват са­мо ако са  оп­ло­де­ни.

При мъж­ки­те (кап­ри­фи­ки­те) има и тре­та (зим­на)  ге­не­ра­ция пло­до­ве - в тях зи­му­ва блас­то­фа­га­та. Мъж­ки­те дър­ве­та се поз­на­ват лес­но по оби­ли­е­то от про­лет­на ге­не­ра­ция пло­до­ве -  на­ре­де­ни са  ка­то бро­е­ни­ца по ед­но­го­диш­ни­те  клончета - цъф­тят през вто­ра­та по­ло­ви­на на май - то­га­ва се бе­рат за пре­ра­бот­ка.  

Смо­ки­ня­та е нев­зис­ка­тел­но юж­но  рас­те­ние. Нес­лучай­но в Еги­пет я срав­ня­ват с "тру­до­лю­би­ва се­лян­ка". Мо­же да рас­те доб­ре на раз­личен тип почви, но пред­почита по-ле­ки, бо­га­ти, сла­бо ал­кал­ни почви. Не се пла­ши и от от­к­ри­ти от­вес­ни ска­ли, ка­то в ра­йо­на на с. Влас и Со­зо­пол, Бур­гас­ко. Не по­на­ся близ­ки под­почве­ни во­ди. Тя е топ­ло­лю­би­во рас­те­ние. Бла­гоп­ри­ят­ни за ней­но­то раз­ви­тие са ра­йо­ни­те със су­хо и топ­ло ля­то, с мра­зо­ве до -11° -13°С. Дър­ве­та, от­г­леж­да­ни на бед­ни, су­хи  почви, на от­к­ри­ти на се­вер учас­тъ­ци, без ре­зит­ба, без из­ряз­ва­не  на из­дън­ки­те из­м­ръз­ват по-чес­то. Значение има трай­ност­та на мра­за и на зим­ни­те за­топ­ля­ния.


За Мичурин­с­ка 10 ня­ма праз­на го­ди­на

Из­д­ръж­ли­вост­та е и сор­тов приз­нак.  У нас  най-ус­тойчива  е Мичурин­с­ка 10. И най-раз­п­рос­т­ра­не­на. От­личава се и с то­ва, че пло­до­да­ват и ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки, за­то­ва при нея ня­ма "праз­на го­ди­на". Срав­ни­тел­но  ус­тойчиви са Ах­то­пол­с­ка 17, По­мо­рийс­ка 17, Со­зо­пол­с­ка 10, Фи­ни­ко­ва. Те са  от ад­ри­а­тичес­ка­та гру­па. По Чер­но­мо­ри­е­то се от­г­леж­дат  пре­дим­но сор­то­ве от съ­ща­та гру­па, до­ка­то в Юго­за­падна Бъл­га­рия пре­об­ла­да­ва смир­н­с­ка­та гру­па - със за­дъл­жи­тел­но оп­лож­да­не. Мно­го сто­па­ни пред­почитат сор­то­ве­те с ед­ри пло­до­ве, но то­ва не е за пре­по­ръчва­не, за­що­то при тях уз­ре­ли­те пло­до­ве са по-чес­то с от­вор, през кой­то вли­за оцет­на­та му­ха и пре­диз­вик­ва фер­мен­та­ция. Пов­реж­дат се и от ва­ле­жи­те.

Хва­ща се от рез­ни­ци

Дръвчета се хва­щат от рез­ни­ци с дължина 20-22см, от ед­но­го­диш­ни клон­ки, съб­ра­ни  през март и вед­на­га пос­та­ве­ни за вко­ре­ня­ва­не. За пред­почита­не е да се засаж­дат през март.

Ес­тес­т­ве­ното раз­ви­тие на смо­ки­ня­та е храс­то­вид­но. Пра­вил­но е да се ос­та­вят са­мо 3-4 стъб­ла, а всички из­дън­ки да се из­ряз­ват през ля­то­то - не по-къс­но от края на ав­густ. Ко­ро­на­та ре­дов­но се прос­вет­ля­ва. През юни се сък­ра­ща­ват сил­ни­те ле­то­рас­ти с цел раз­к­ло­ня­ва­не. Нап­ро­лет се пре­мах­ват пов­ре­де­ните. След су­ро­ва  зи­ма обаче тряб­ва да се изчака сре­да­та на юни - след ка­то се по­яви рас­тежът. Та­ка се спа­ся­ват це­ли дър­ве­та.

За по-сту­де­ни­те ра­йо­ни се пре­по­ръчва фор­ми­ров­ка "сте­ле­ща ко­ро­на": през ок­том­в­ри се на­веж­дат ед­на  или две из­дън­ки на 10-15 см от зе­мя­та, зак­реп­ват се с дър­ве­ни колчета и през но­ем­в­ри се за­гър­лят с почва - 15 до 30 см. През про­лет­та почва­та се сне­ма. Вся­ка го­ди­на се раз­реж­дат но­ви­те  и пов­ре­де­ни­те клон­ки. За та­зи фор­ми­ров­ка са под­хо­дя­щи сор­то­ве­те Дал­ма­тин­с­ка и Брун­с­виг.

Обик­но­ве­но при пред­с­та­вя­не на смо­ки­ня­та мно­го ряд­ко се от­бе­ляз­ва ед­на твър­де важ­на със­тав­ка - млечни­ят сок. Съ­дър­жат го всички час­ти на рас­те­ни­е­то. Млечни­ят сок има в със­та­ва си фи­цин, фла­во­но­ло­ви и дру­ги ве­щес­т­ва. Из­пол­з­ва се за лечение на ня­кои лъчеви за­бо­ля­ва­ния. Спо­ред из­с­лед­ва­ния на япон­с­ки учени то­зи сок за­дър­жа рас­те­жа на ра­ко­ви­те клет­ки на ко­жа­та. Млечният сок съ­дър­жа и спе­ци­фични пеп­ти­ди, ко­и­то са ви­нов­ни за по­я­вя­ва­не­то на бо­лез­не­ни "из­га­ря­ния" с обез­пиг­мен­тя­ва­не на ко­жа­та при неп­ред­паз­ли­во къ­са­не на не­доз­ре­ли пло­до­ве и лис­та. В хра­ни­тел­на­та про­миш­ле­ност фи­ци­нът се из­пол­з­ва за об­ра­бот­ка на прес­ни ме­са, те ста­ват по-лес­но­ус­во­и­ми.


21.06.2015, ст.н.с. I ст. к.с.н. Радка СЕРАФИМОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зелето - дебеланкото космополит
То е любима храна на много народи. Почти на всяка точка на земното кълбо, която човек обитава, ще се намери и вид зелева култура, която той отглежда. И това се дължи както на тяхното голямо разнообразие от форми, така и на пластичността им, позволяваща нагаждане към различните условия. Не на последно място те са полезни и вкусни.

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.