Начало › Растения › Любимци › › Зеленият лекар

Зеленият лекар

19.04.2015 | Коментари (0)
 

Ало­е­то (Aloe) от се­мейс­т­во Ли­ли­е­ви (Liliaceae) е ро­дом от тро­пичес­ки­те об­лас­ти на Аф­ри­ка, ос­т­ров Ма­да­гас­кар и Араб­с­кия по­лу­ос­т­ров. Ро­дът е пред­с­та­вен от по­вече от 350 ви­да мно­го­го­диш­ни су­ку­лен­ти с раз­лична го­ле­ми­на - от съв­сем дреб­ни тре­вис­ти до мо­гъ­щи дър­во­вид­ни рас­те­ния. То­ва вечно­зе­ле­но цве­те кра­си мно­го до­мо­ве и е из­вес­т­но още с име­то сто­лет­ник. На­ричат го та­ка, за­що­то е раз­п­рос­т­ра­не­но пог­реш­но­то твър­де­ние, че цъф­ти, ко­га­то ста­не на 100 го­ди­ни.

Сред до­маш­ни­те лю­бим­ци в сак­сии най-чес­то се сре­ща дър­во­вид­но­то алое (Aloe arbo­rescens), от­г­леж­да­но за­ра­ди лечеб­ни­те си свойс­т­ва. То на­ис­ти­на мно­го ряд­ко мо­же да се ви­ди цъф­тя­що, но то­ва е по­ра­ди кли­ма­тични причини. Прос­то на цве­те­то в стра­на­та ни не му дос­ти­гат топ­ли­на и свет­ли­на. В род­на­та си аф­ри­кан­с­ка пус­ти­ня Ка­ру то дос­ти­га до 10 мет­ра на ви­сочина и по-ско­ро на­пом­ня дър­во, по­ра­ди ко­е­то е на­речено дър­во­вид­но. Чер­ве­ни­ка­во­то му стъб­ло е де­бе­ло, сочни­те му лис­та по фор­ма и раз­ме­ри на­пом­нят мечове, а кра­си­ви­те цве­то­ве го от­руп­ват вся­ка го­ди­на. За­ра­ди ус­тойчивост­та му към зной и за­су­ха ара­би­те го на­ричат "са­бур" - тър­пе­ние. Със съ­що­то име е из­вес­тен и сгъс­те­ни­ят му сок, кой­то от древ­ност­та е прочут ка­то уни­вер­са­лен цяр. У нас то дос­ти­га на ви­сочина до 1 м. Пус­ка мно­жес­т­во стра­нични раз­к­ло­не­ния и чудес­но се раз­рас­т­ва на ши­ри­на и ви­сочина. Лис­та­та му са тес­ни, сочни, си­во-зе­ле­ни на цвят, с жъл­те­ни­ка­ви ши­по­ве по кра­и­ща­та. За съ­жа­ле­ние мно­го чес­то е в жа­лък вид по­ра­ди то­ва, че сто­па­ни­те му го от­г­леж­дат с лечеб­ни це­ли и ре­жат лис­та­та му, без да ги е гри­жа как из­г­леж­да.

Ос­вен дър­во­вид­но­то алое в до­мо­ве­те чес­то се рад­ват на обич и вни­ма­ние и ня­кои дру­ги ви­до­ве - тех­ни­те ле­кар­с­т­ве­ни си­ли не са та­ка из­вес­т­ни, по­ра­ди ко­е­то за тях­на­та кра­со­та и до­бър рас­теж се по­ла­гат по­вече гри­жи.

(снимка)

  • Пли­си­ра­но­то алое (Aloe plicatilis) е дреб­но рас­те­ние с фор­ма на дръвче. (снимка) Къ­со­то му стъб­ло (до 60 см) лес­но се раз­к­ло­ня­ва. Си­во-зе­ле­ни­те му лис­та без бод­ли се раз­по­ла­гат в два ре­да по 10-16 и му при­да­ват из­к­лючител­но де­ко­ра­ти­вен вид. Те са дъл­ги око­ло 30 см и ши­ро­ки 3-4 см
  • Зап­ла­ши­тел­но­то алое (Aloe ferox) има де­бе­ли ме­сес­ти лис­та, це­ли­те об­си­па­ни с дреб­ни чер­ве­ни­ка­во-ка­фя­ви шипчета, по­ра­ди ко­е­то из­г­леж­да ка­то пок­ри­то с бра­да­ви­ци. На ви­сочина дос­ти­га до 45 см. Цъф­ти без проб­ле­ми с раз­к­ло­не­но кла­со­вид­но съц­ве­тие от чер­ве­ни кам­бан­ки.
  • Оси­лес­то­то алое (Aloe aristata) чес­то би­ва обър­к­ва­но с ха­вор­ти­я­та. Съ­що ка­то нея има мно­гоб­рой­ни де­бе­ли лис­та, съб­ра­ни в при­ко­ре­но­ва ро­зет­ка с ди­а­ме­тър 8-12 см. По дол­на­та им по­вър­х­ност са на­ре­де­ни бе­лез­ни­ка­во-проз­рачни ме­ки ши­по­ве. По края са об­рамчени с тяс­на бя­ла иви­ца от зъбчета. В ста­и­те ре­дов­но цъф­ти през про­лет­та и ля­то­то с кре­ма­ви или оран­же­ви кам­бан­ко­вид­ни цве­то­ве, съб­ра­ни в кла­со­вид­но съц­ве­тие.
  • Пъс­т­ро­лис­т­но­то алое (Aloe variegatа) не е ви­со­ко - дос­ти­га до 30 см. Дол­на­та част на лис­та­та му е с фор­ма на лод­ка. Цве­тът им е тъм­но­зе­лен, с нап­речни ши­ро­ки и свет­ли иви­ци. Ви­дът е мно­го кра­сив и ня­ма проб­ле­ми с цъф­те­не­то.
  • Алое дес­ку­а­ни е нис­ко рас­те­ние с ед­ри три­ъ­гъл­ни лис­та, на­ре­де­ни око­ло здра­во стъб­ло. Кра­и­ща­та им са пок­ри­ти с ос­т­ри бод­ли, а тъм­но­зе­ле­на­та им по­вър­х­ност е по­си­па­на с бе­ли пет­на. Бър­зо се раз­рас­т­ва със стъб­ле­ни раз­к­ло­не­ния и из­пъл­ва съ­до­ве­те, в ко­и­то ви­рее.
  • Мно­го­лис­т­но­то алое раз­ви­ва почти кръг­ла ро­зет­ка от си­во-зе­ле­ни лис­та, ко­и­то имат за­ос­т­ре­на три­ъ­гъл­на фор­ма и за­вър­ш­ват с ос­тър шип.
  • Твър­де ин­те­рес­но е шах­мат­но­то алое. Не­го­ви­те мас­ли­не­но­зе­ле­ни лис­та са раз­по­ло­же­ни спи­ра­ло­вид­но и са ук­ра­се­ни с бе­ли шах­мат­ни шар­ки от гор­на­та си стра­на.
 
 Хва­ща се от лис­та или ро­зет­ки

Раз­м­но­жа­ва­не­то при то­ва рас­те­ние не е ни­ка­къв проб­лем. Най-чес­то се вко­ре­ня­ват стра­нични­те ро­зет­ки, ко­и­то бук­вал­но об­сип­ват майчини­те рас­те­ния при по­вечето ви­до­ве. От­дел­ни­те лис­та съ­що пус­кат ко­ре­ни, ако се зак­ре­пят вър­ху вла­жен пя­сък или ле­ка почва. Пре­ди то­ва от­ре­зът тряб­ва да се под­су­ши на сян­ка 5-6 дни. При цъф­тя­щи­те ви­до­ве чес­то се об­ра­зу­ват се­ме­на, ко­и­то мо­же да се съ­бе­рат и за­се­ят. Почва­та за по­се­ва тряб­ва да е сил­но пе­съчли­ва, а тем­пе­ра­ту­ра­та, при ко­я­то ще по­ник­нат, е око­ло 25-26 гра­ду­са. Ало­е­то е ус­тойчиво на бо­лес­ти и вре­ди­те­ли. По­ня­ко­га сла­би­те рас­те­ния, гле­да­ни при не­под­хо­дя­щи ус­ло­вия, се на­па­дат от вла­сес­ти въш­ки. Те тряб­ва да се нап­ръс­кат с ин­сек­ти­цид вед­на­га след по­я­ва­та, за­що­то, ко­га­то се нам­но­жат, бор­ба­та с тях ста­ва мно­го труд­на.

Всички ви­до­ве алое са пус­тин­ни рож­би и обо­жа­ват сил­но­то слънчево гре­е­не. През ля­то­то по въз­мож­ност тряб­ва да им се оси­гу­ри мяс­то на бал­ко­на или в гра­ди­на­та. На чист въз­дух те се раз­ви­ват осо­бе­но доб­ре и при­до­би­ват ха­рак­тер­ния за все­ки вид цвят и фор­ма. Ко­га­то ги из­не­сем обаче от ста­я­та, тряб­ва ня­кол­ко дни да ги за­ка­ля­ва­ме, ка­то ги за­сенчва­ме по обед и пос­те­пен­но ги приучва­ме към при­пе­ка. Иначе рис­ку­ва­ме слън­це­то да из­го­ри из­не­же­ни­те лис­та, ко­и­то ще за­гу­бят вся­как­ва де­ко­ра­тив­ност.

През зи­ма­та е доб­ре да бъ­дат нас­та­не­ни в свет­ло и прох­лад­но (6-13 гра­ду­са) по­ме­ще­ние. Ако тем­пе­ра­ту­ра­та е ви­со­ка, а ста­я­та не­дос­та­тъчно свет­ла, рас­те­ни­я­та бър­зо се из­тег­лят на ви­сочина, лис­та­та из­д­реб­ня­ват, а цве­тът им из­б­лед­ня­ва.

През топ­ли­те ме­се­ци ало­е­то се по­ли­ва ре­дов­но, ка­то се вни­ма­ва во­да­та да не по­пад­не меж­ду лис­та­та, за­що­то мо­же да пре­диз­ви­ка заг­ни­ва­не. По съ­ща­та причина и пул­ве­ри­зи­ра­не­то ста­ва са­мо с най-си­тен раз­п­ръс­к­ва­тел. В почва­та съ­що не би­ва да се за­дър­жа из­лиш­на вла­га. Во­да­та от под­лож­ка­та тряб­ва да се из­ли­ва око­ло час след по­ли­ва­не­то.

През ля­то­то мно­го доб­ре се от­ра­зя­ва на об­що­то със­то­я­ние на цве­те­то под­х­ран­ва­не­то с ми­не­рал­ни то­ро­ве за как­ту­си и су­ку­лен­ти. Не би­ва обаче да се то­ри по-чес­то от вед­нъж ме­сечно, и то със сил­но раз­ре­ден раз­т­вор.

Мла­ди­те рас­те­ния се пре­саж­дат  вся­ка про­лет, а ста­ри­те - на 2-3 го­ди­ни. Най-доб­ре е съ­до­ве­те да са гли­не­ни, за да ди­шат по-доб­ре ко­ре­ни­те. Те не тряб­ва да са мно­го го­ле­ми - ди­а­ме­тъ­рът им тряб­ва да е ра­вен на по­ло­ви­на­та от дъл­жи­на­та на лис­та­та. На дъ­но­то им се пра­ви со­ли­ден дре­наж. Под­хо­дя­ща почве­на смес е със­та­ве­на­та от  2 час­ти гли­нес­та чимов­ка, 1 част лис­тов­ка, 1 част доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и 1 част едър речен пя­сък. Ако пол­з­ва­ме го­то­ва смес за цве­тя, в нея тряб­ва да до­ба­вим пя­сък и късчета дър­ве­ни въг­ли­ща.

Каз­ват, че кой­то от­г­леж­да алое, раз­по­ла­га с ис­тин­с­ка рас­ти­тел­на ап­те­ка. Но за да се въз­пол­з­ва­ме от цен­ни­те качес­т­ва на рас­те­ни­е­то, тряб­ва да зна­ем ня­кои важ­ни не­ща. На пър­во мяс­то то тряб­ва да е гле­да­но на южен или юго­из­точен про­зо­рец, т. е. тряб­ва да е по­лучава­ло мак­си­мал­ни ко­личес­т­ва свет­ли­на. След­ва­що­то ус­ло­вие е въз­раст­та - по-мла­ди­те от 3 го­ди­ни не са нат­ру­па­ли цен­ни­те би­о­ак­тив­ни ве­щес­т­ва. Лис­та­та, ко­и­то ще се из­пол­з­ват, тряб­ва да са зре­ли - от дол­на­та част на стъб­ло­то, а дъл­жи­на­та им не би­ва да е по-мал­ка от 15 см. Най-ле­ко­ви­ти са през зи­ма­та и ран­на­та про­лет.

И тъй ка­то в до­маш­ни ус­ло­вия е труд­но да се по­лучи качес­т­вен лечебен про­дукт, по-доб­ре е да се пол­з­ват го­то­ви­те фар­ма­цев­тични и коз­ме­тични пре­па­ра­ти. Те се при­гот­вят от алое, от­г­ле­да­но в спе­ци­ал­ни план­та­ции в ре­ди­ца тро­пичес­ки стра­ни. Там се спаз­ват всички нуж­ни аг­ро­тех­ничес­ки изис­к­ва­ния, за да се по­лучат ис­тин­с­ки це­леб­ни рас­те­ния.

(снимка)

19.04.2015, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Амарант - свещеното растение на южноамериканските индианци
Амарантът изглежда великолепно с яркочервените си, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. За индианците в Южна Америка той бил свещено растение, поради което испанските завоеватели забранили отглеждането му. Днес зърната му са една от най-перспективните храни на бъдещето.

Азалеята
Особено място сред цъфтящите през зимата растения заема азалеята поради своите изключително декоративни качества. Тя произхожда от влажните планини на Югоизточна Азия. Примамени от красотата на това растение, много любители се опитват да го отглеждат и у дома, но малко от тях могат да се похвалят с успех.

Шеги на природата
През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.