Начало › Още за ... › Екзотика › › Какво представлява тамариндът?

Какво представлява тамариндът?

09.04.2010 | Коментари (0)
Тамариндът (Tamarindus Indica) представлява малко вечнозелено дърво. Цветовете му са жълти, с червени линии. В Тайланд се срещат две разновидности тамаринди: сладък тамаринд, служещ за прекрасна основа на десертите, а също така и зеленият тамаринд, който се яде с лют пипер и сладък сос. Тайландците често заменят тамаринда с лайм, за да придадат на блюдата си особен аромат. Кожицата на плода е тъмнокафява, а формата му е като гондола, формата е неправилна, нагъната. Зад непривлекателната външност се скрива бяло, влакнесто, сладко и сочно плодово месо, във вътрешността на което се намират тъмнокафяви семена. Тамариндът цъфти на гроздове на дървото, височината на която достига 30 м. Реколтата в Тайланд се прибира от октомври до февруари.

В Тайланд ядат леко горчивите листа на тамаринда, като ги добавят в салати или горещи люти супи. Цветовете на тамаринда също могат да бъдат консумирани свежи или пък приготвени. Те също така са горчиви, но великолепно подхождат за приготвянето на сос чили или люти супи. Младите плодове на тамаринда се сервират със захар, сол и сушен пипер. От узрелите тамаринди се приготвят сладки неща, захаросани плодове или концентриран сок. От плодовото месо на тамаринда се получава сок чрез изстискване.

В западната кухня тамариндът е една от съставките на известни сосове. Плодовете могат да се добавят в печеното, сладки, сладолед, бонбони. Също така тамариндът се използва за „смекчаване" на сладки и люти блюда. Ако добавите вода към плодовия сок и малко захар, то ще получите освежаваща прохладна напитка. Тамариндът може да се изсуши, да се приготви от него пюре, а също да се използва за ароматизация на супи и десерти.

Семената на тамаринда са богати на белтъчини, могат да се изпекат, да се накиснат във вода или да се сварят - ще се получи отличен заместител на кафето. Кафявите семена по цвят напомнят мед, а тъй като медът има магически свойства, се смята, че човек, носещ със себе си семена на тамаринд, може да се предпази от рани.

Дървесината на дървото е здрава и дълговечна, използва се за производство на мебели. Дори за шиповете на дървото на тамаринда се е намерило приложение. След като се роди дете, местните хора забиват шиповете на тамаринда в пукнатините на стените, за да защитят майката и детето от зли духове.

Тамариндът се използва широко в медицината, благодарение на наличието на витамин А в плодовете, органичните киселини, включително винена, лимонена и млечна. От кората на дървото се приготвя чай, който понжава кръвното налягане. От плодовото месо се получават слабителни средства, а изпечените семена на плода се използват за лечение при болести на стомаха.

Когато избирате плодове,трябва да вземате такива, които са твърди на пипане, с гладка, равна кожа, не са набръчкани и не са загубили цвета си. Плодът може да се разреже по дължина с помощта на нож. Извадете плодовото месо и отделете семената. (снимка)

09.04.2010, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Каперси
Родината на каперсите е Азия, но ги ценят по целия свят не само като подправка, но и като лекарство. Недоразвитите цветни пъпки на този малък храст са използвани от хората още от древни времена. Събират се през цялото лято.  Имат мирис, подобен на синаповия, и лютив, малко остър вкус. Добре се съчетават с туршии и ястия от месо и риба.

Вкусният физалис
Фи­за­ли­сът мо­же да се за­сее нап­ра­во на же­ла­но­то мяс­то през про­лет­та, ко­га­то почва­та е топ­ла. Ка­то се има  пред­вид обаче, че цъф­ти и раж­да до пър­ви сла­ни, за пред­почита­не е да се от­г­ле­да пред­ва­ри­тел­но раз­сад. Та­ка пе­ри­о­дът на пло­до­да­ва­не се удъл­жа­ва.

Вкусният физалис
Фи­за­ли­сът мо­же да се за­сее нап­ра­во на же­ла­но­то мяс­то през про­лет­та, ко­га­то почва­та е топ­ла. Ка­то се има  пред­вид обаче, че цъф­ти и раж­да до пър­ви сла­ни, за пред­почита­не е да се от­г­ле­да пред­ва­ри­тел­но раз­сад. Та­ка пе­ри­о­дът на пло­до­да­ва­не се удъл­жа­ва.