Начало › Растения › Отглеждане › Торене › › Касисът се нуждае от прецизно подхранване

Касисът се нуждае от прецизно подхранване

31.03.2010 | Коментари (0)

Френското грозде, особено касисът реагира силно на торене. Касисът извлича повече фосфор от почвата, отколкото ягодата и малината. Нуждае се много и от азотно торене, а в редица случаи и от калиево.

През първите години след засаждането грижите трябва да се насочат за формиране на силни храсти, които встъпват по-рано в пълно плододаване и дават високи добиви.

През фазата на буйния растеж (април-юни) леторастите се нуждаят най-много от азот и калий, защото при недостиг растежът им намалява и те остават слаби.

Когато е тихия растеж (юли-септември) растенията започват да се запасяват с хранителни вещества. През тази фаза са необходими и трите основни франителни елемента.

Корените на касиса растат най-активно през пролетта до началото на лятото и в края на лятото и началото на есента. Затова растенията се нуждаят от повече хранителни вещества не само през пролетта, когато завръзът наедрява и растежът е най-интензивен, но и по-късно.

В младите насаждения внасяйте на ивици

Съобразно с почвените и климатичните условия младите растения трябва да се подхранват ежегодно с 20-25 кг/дка амониева силитра. При встъпване в пълно плододаване количеството на азотен тор може да се увеличи до 30 кг/дка или 15-20 кг/дка карбамид. Торът трябва да се внася на по-тежки почви еднократно в началото на вегетацията и не по-късно от края на март, а на леки почви на два пъти - 2/3 в началото на вегетацията и 1/3 след прецъфтяването. През първите две години след засаждането не е необходимо да се тори със суперфосфат, ако е внесен предпосадъчно в необходимото количество. След третата година всяка есен преди основната обработка в зависимост от запасеността на почвата се внасят 30-35 кг суперфосфат. Калиев тор се внася предимно на леки и песъчливи почви. Съдържащите хлор калиеви торове са вредни за касиса и използването им е нежелателно. През година-две може да се тори с 3-3,5 т/дка оборска тор преди основната обработка наесен. При липса на оборска тор може един път на 3-4 години в междуредията да се засяват култури за зелено торене.

Ако няма възможност за ежегодно торене с фосфор и калий, може да се тори наведнъж през три години със 90-100 кг суперфосфат и 20-30 кг/дка калиев сулфат или 3-5 т/дка оборска тор, които се заорават на дълбочина 18-20 см.

В младите насаждения торовете се внасят в ивици с ширина до 50 см от двете страни на редовете, а в старите насаждения те може да се разхвърлят по цялата площ на междуредията.

31.03.2010, Недялка СТОЯНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

През есента “подкрепете” лихниса с фосфорни и калиеви торове
Представителите от рода лихнес са красиви многогодишни цветя, цъфтящи през лятото. При това на външен вид те са така разнообразни, че почти не си приличат. Особен чар им придават кацналите по върховете на стъблата едри съцветия. Те са съставени от множество звездовидни цветчета, които се отварят последователно.

За или против компостът
Компостът е продукт от добре разложена смес от растителни, животински и кухненски отпадъци. Наименованието му е френско и означава комбиниран тор. Всяко домакинство, което има дворна градина би следвало да си приготвя компост. По съдържание на хранителни вещества той съперничи с оборския тор, а понякога дори го превъзхожда. Качеството му зависи от какви отпадъци се състои и при какви условия те са били разложени.

За екологично чиста продукция садете бобови
Органичното земеделие е доста скъпо занимание и далеч не е по джоба на всеки любител градинар. Най-простият и достъпен начин е да засеете бобови - грах, боб, фасул, соя, бяла детелина, лупина. Тези култури образуват на корените клубени с органически азот, подобряват почвата и нейната структура.