Начало › Растения › Отглеждане › Резитба › › От какви резитби се нуждае лозето?

От какви резитби се нуждае лозето?

30.03.2010 | Коментари (0)

Чрез резитбата на лозата всяка година се премахват (частично или изцяло) различни части на растението. Така лозата придобива определена форма, регулира се и се направлява нейният растеж и плододаване. В зависимост от височината на стъблата формировките са нискостъблени - с височина на стъблото до 50 см, средностъблени - от 51 до 100 см и високостъблени - над 100 см.

В лозарската практика съществуват три системи на резитба - къса, дълга и смесена. При късата се оставят само чепове с по 1 до 3 очи. При дългата липсват чепове, а се оставят дълги плодни звена - стрелки, с 4 до 7 очи или плодни пръчки с 8 до 20 очи. При смесената резитба се оставят стрелки и чепове или плодни пръчки и чепове. Чеповете осигуряват подходящи пръчки за следващата резитба, а стрелките или плодните пръчки - по-висок добив през текущата година.

Ако се цели да се получи грозде с по-висока захарност, предпочита се късата резитба, при която съотношението между листната площ и гроздето е по-благоприятно и предизвиква по-добро узряване и натрупване на повече захари.

Съществуват различни формировки: Гюйо, Мозер, Омбрела и др.

При зелената резитба на лозата се премахват отделни вегетативни и плодни органи или части от тях. Целта е да се регулират растежът и плододаването, за да се осигури оптимален добив с високо качество.

С филизенето се премахват излишните леторасти на лозата през пролетта - около 10-15 май, когато са достигнали дължина 15-20 см и ресите са се оформили. Премахват се главно по-слабите и безплодни леторасти. При подложките се оставят 2-3 летораста повече от необходимите, защото е възможно от обработките или от по-силен вятър част от тях да бъдат унищожени. След 10-15 дни се прави второ филизене, с което се оставя окончателният брой на леторастите и се прави първото привързване. С филизенето лозата се подготвя за следващата резитба, улеснява се борбата с болестите и неприятелите, осигурява се по-добър растеж на останалите леторасти, създават се условия за тяхното по-добро огряване. Основно мероприятие при отглеждането на подложки за получаването на гладък резников материал е колтученето. Колтуците, които са се развили от летните пъпки на основния летораст, се премахват. Прави се, когато култуците са още крехки и малки, с дължина не повече от 7-8 см. Така не се нанасят рани върху основните леторасти. В плододаващите лозя се прилага рядко - при буйно растящи асми и сортове с големи листа, които засенчват гроздовете и ограничават свободния достъп на въздух до ресите.

С прищипване се премахва върхът на летораста заедно с 1-2 недоразвити листенца. Прекратява се растежът на летораста, хранителните вещества се насочват към ресите, те се развиват и оплождат нормално. Чрез тази операция се предотвратява изресяването (опадане на цветни бутони, цветчета или млади завръзи), източването (превръщането на ресите в мустаци), стимулира се залагането на повече съцветия в пъпките на лозата и се регулират растежните процеси при отделните леторасти. Някои десертни сортове (Болгар, Италия) проявяват склонност към източване. За да се предотврати изресяването, прищипването се извършва 4-5 дни преди цъфтежа, а за да се избегне източването, се прави по-рано - след като се появят ресите.

Чрез кършенето се премахва вегетационният връх заедно с 5-6 до 8 междувъзлия на летораста. То се прилага при силни лози, за да се преустанови прекомерното изразходване на пластични вещества за удължаване на леторастите и да се избегне изресяването. Така се подобрява огряването и проветряването на гроздето и се улеснява борбата с болестите и неприятелите. При сортове, склонни към изресяване, се прави преди началото на цъфтежа, а във всички други случаи - в началото на зреенето на гроздето. На винените сортове се оставят 14-16, а на десертните - 16-18 листа на летораст. Ако се извърши неправилно, дава отрицателни резултати.

С колцуването се отделя и премахва пръстен от кората заедно с ликовата тъкан в основата на плодната пръчка или на отделни зелени леторасти и рамена с ширина 4-5 мм. Използва се колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки за рязане. С тях се захваща в мястото за колцуване, натиска се леко и целият колцувач се завърта около пръчката. С това движение се отделя само кората като пръстен, а дървесината трябва да остане незасегната. Така се спира движението на асимилати от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и в леторастите над колцуваното място. Вследствие на това зърната стават по-едри и гроздето узрява с 10-15 дни по-рано. Колцуването се извършва 10-12 дни след прецъфтяването, когато завръзите са колкото грахово зърно. Над колцуваното място не трябва да има повече от 5-6 грозда. Прави се само при десертни сортове и силни лози върху една плодна пръчка на лоза. Едни и същи лози могат да се колцуват през 3-4 години.

Прореждане на гроздове и зърна се прави предимно при десертните сортове, за да се подобри външният вид на гроздовете и тяхното качество, когато лозите са претоварени с грозде. Прореждането на гроздовете се извършва на два пъти - преди цъфтежа заедно с филизенето и след завръзването, като се оставят определен брой гроздове в зависимост от силата на лозите. Запазват се най-големите, добре оформени гроздове, разпределени равномерно по главината, кордоните и плодните пръчки.

Когато се отстраняват част от гроздовете, се налага и прореждане на зърната. Отстранява се предимно връхната част на грозда с неоплодените, дребни и деформирани зърна. То се извършва рано, когато зърната са с едрина на бобено зърно, с малки ножички, краищата на които са извити.

С прореждането на листа се премахват остарелите листа в основата на леторастите и около гроздовете с цел да се подобри проветряването и огряването на гроздето. То се прави, когато зрее гроздето и е особено полезно, когато времето е хладно и с чести превалявания.

 

30.03.2010, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Боровинката не се реже първите години
След засаждането и през следващите няколко години културната боровинка не изисква резитба. Премахват се само повредените клончета. Резитбите започват от четвъртата година. Въпреки създадените благоприятни условия за отглеждането им, не може да се очаква хубав плод, ако храстите никога не се подрязват.

Резитбата ще направи старите храсти отново пищни
Храсти като форзицията или някои видове спиреи с времето се оголват отдолу и започват за цъфтят зле. Можете да им върнете предишната красота с помощта на резитба. През есента срежете главните стъбла на височина 30-50 см от почвата. През пролетта от тях ще излязат много нови филизи.

Резитбата ще направи старите храсти отново пищни
Храсти като форзицията или някои видове спиреи с времето се оголват отдолу и започват за цъфтят зле. Можете да им върнете предишната красота с помощта на резитба. През есента срежете главните стъбла на височина 30-50 см от почвата. През пролетта от тях ще излязат много нови филизи.