Начало › Още за ... › Любопитно › › Тези красиви хищни растения

Тези красиви хищни растения

21.03.2015 | Коментари (0)

 

Те са като всички дру­ги вис­ши зе­ле­ни рас­те­ния и в съ­що­то вре­ме мно­го раз­лични. От­ли­ка­та е, че ло­вят на­се­ко­ми и ги пог­лъ­щат, за­до­во­ля­вай­ки гла­да си от оп­ре­де­ле­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. За­то­ва се на­ричат на­се­ко­мо­яд­ни, ма­кар жер­т­ви да са им по­ня­ко­га и дру­ги дреб­ни жи­во­тин­ки, но с въ­об­ра­же­ни­е­то, ко­е­то раз­пал­ват, са си зас­лу­жи­ли име­то хищ­ни­ци. Иначе и те, или почти всички те, как­то дру­ги рас­те­ния, из­в­личат хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва от почва­та, аси­ми­ли­рат, ди­шат. Тях­на­та уни­кал­на би­о­ло­гия и начин на жи­вот ги прев­ръ­щат в рас­те­ния, мно­го ин­те­рес­ни за от­г­леж­да­не от лю­би­те­ли, още по­вече че мно­го от тях при­те­жа­ват и не­ос­по­ри­ми де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва.

(снимка)

Бо­та­ничес­ка справ­ка

На­се­ко­мо­яд­ни­те рас­те­ния не са от­де­лен бо­та­ничес­ки вид. Под то­ва наз­ва­ние са обе­ди­не­ни пред­с­та­ви­те­ли на раз­лични се­мейс­т­ва, при­над­ле­жа­щи към 15 ро­да и над 500 ви­да, в т. ч. ня­кои гъ­би и си­ньо­-зе­ле­ни во­до­рас­ли. По­вечето са вис­ши зе­ле­ни рас­те­ния. Оби­та­ват пре­дим­но влаж­ни и заб­ла­те­ни мес­та. Об­щи­те бе­ле­зи, ко­и­то ги обе­ди­ня­ват, са, че не­за­ви­си­мо от спо­соб­ност­та им да фо­то­син­те­зи­рат, кон­су­ми­рат до­пъл­ни­тел­но ор­га­нична хра­на; от­де­лят хра­нос­ми­ла­тел­ни фер­мен­ти, ко­и­то раз­г­раж­дат бел­тъчини­те на жер­т­ва­та; всмук­ват смле­ни­те хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва; при­те­жа­ват прис­по­соб­ле­ния за прив­личане, ула­вя­не и за­дър­жа­не на жер­т­ва­та; при­те­жа­ват яс­но из­ра­зе­на драз­ни­мост и спо­соб­ност да из­вър­ш­ват дви­же­ния, с ко­и­то ула­вят жер­т­ва­та; от­де­лят ве­щес­т­ва, ко­и­то въз­п­ре­пят­с­т­ват раз­ви­ти­е­то на гни­лос­т­ни бак­те­рии.

В Бъл­га­рия рас­тат 6 ви­да на­се­ко­мо­яд­ни рас­те­ния от ро­до­ве­те Ро­сян­ка (Drosera), Пет­лу­га (Pinguicula), Ме­хун­ка (Utricularia) и Aлдро­ван­да (Aldrovanda). Сред лю­би­те­ли по-по­пу­ляр­ни са ви­до­ве­те от се­мейс­т­во Nepenthaceae и Sarraceniaceae, ко­и­то не са с мес­тен про­из­ход, но са ин­те­рес­ни за от­г­леж­да­не.

(снимка)

Фа­тал­ни­те ка­нички

Пре­во­дът на научно­то име на бо­та­ничес­кия род Nepenthes оз­начава ка­нички. То­ва им наз­ва­ние най-точно от­го­ва­ря на лов­ни­те им ор­га­ни. Не­пен­тес е един­с­т­ве­ни­ят род на се­мейс­т­во­то Не­пен­та­сеа (Nepentha­ceae), но включва 70 ви­да. Те рас­тат в Се­вер­на Ав­с­т­ра­лия, Ин­до­не­зия, Ма­да­гас­кар, Шри-Лан­ка и най-мно­го в Юго­из­точна Азия - ос­т­ров Ка­ли­ман­тан (Бор­нео).

То­ва са пре­дим­но храс­то­вид­ни и по­лух­рас­то­вид­ни ли­а­ни, оби­та­ва­щи дъж­дов­ни­те тро­пичес­ки го­ри. При не­пен­те­си­те най-ин­те­рес­на е ме­та­мор­фо­за­та на лис­та. Той за­почва с лис­т­на дръж­ка, но ви­до­из­ме­не­на, ши­ро­ка и зе­ле­на, на­то­ва­ре­на с фун­к­ци­и­те на обик­но­вен фо­то­син­те­зи­ращ лист.

След­ва дру­га част от дръж­ка­та, удъл­же­на във фор­ма­та на мус­так, кой­то, зак­реп­вай­ки се, по­на­ся те­жест­та на съ­щин­с­кия лист. А не­го­ва­та фор­ма е про­ме­не­на до не­уз­на­ва­е­мост - наб­лю­да­ва­ме кра­си­ви ка­нички - гър­нен­ца с дъл­жи­на от 2,5 до 50 см, обър­на­ти с от­во­ра си на­го­ре.

Ня­кои ка­нички са пред­па­зе­ни от крад­ци на плячка (пти­ци, влечуги, гри­зачи) чрез ос­т­ри на­зъб­ва­ния и твър­ди вла­син­ки по пе­ри­фе­ри­я­та на от­во­ра, на­сочени на­вън. Те­зи об­ра­зу­ва­ния въз­пи­рат по-ед­ри­те жи­вот­ни, но на­се­ко­ми­те с ле­ко­та се про­ви­рат към сво­я­та ги­бел. За пред­паз­ва­не от про­лив­ни­те дъж­до­ве над от­во­ра се об­ра­зу­ва пок­ривче (ка­паче). Ка­нички­те при ня­кои ви­до­ве са яр­ко обаг­ре­ни, но ос­вен с цвят, не­пен­те­си­те при­мам­ват на­се­ко­ми­те и със сил­ния си аро­мат, при ед­ни ви­до­ве при­я­тен, из­лъчен от нек­тар­ни­ци, при дру­ги - неп­ри­я­тен за чо­ве­ка, но прив­личащ мър­шо­яд­ни на­се­ко­ми. Жер­т­ви­те, след­вай­ки ги­бел­на­та нас­ла­да, по­па­дат все по-здра­во в ка­па­на. Ня­кои ка­нички са пок­ри­ти от­вът­ре с твър­ди вла­син­ки, на­сочени на­до­лу. Нав­ли­за­не­то по тях е лес­но, но да се из­ле­зе сре­щу ко­вар­ни­те "ко­пия" не е въз­мож­но.

(снимка)  

При дру­ги ви­до­ве от от­во­ра на­до­лу се об­ра­зу­ва зо­на с во­съчен на­леп. Тя е тол­ко­ва хлъз­га­ва, че до­ри на­се­ко­ми, поз­на­ти ка­то доб­ри ал­пи­нис­ти, не се за­дър­жат и то­ва е кра­ят им. На дъ­но­то ка­ничка­та е пъл­на със сгъс­те­на течност. Тя раз­ла­га бел­тъчни­те ве­щес­т­ва на жер­т­вите. Про­це­си­те на сми­ла­не и аси­ми­ла­ция на жер­т­ва­та за­вър­ш­ват за 5-8 часа и то­ва не би­ва да ни учуд­ва. А то­ва е пе­ри­од по-дъ­лъг, от­кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо на гни­лос­т­ни­те бак­те­рии да ус­во­ят за се­бе си плячка­та. Но уло­вът е опа­зен от гни­е­не, тъй ка­то в хра­нос­ми­ла­тел­ния ре­зер­во­ар се от­де­ля мравчена ки­се­ли­на, по­тис­ка­ща раз­ви­ти­е­то на бак­те­ри­и­те.

(снимка)

Ка­нички­те се рад­ват на най-го­ле­мия апе­тит сред всички хищ­ни рас­те­ния. Те са най-спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те в та­зи на­со­ка рас­те­ния. Ко­личес­т­во­то на течност­та в ед­на ка­ничка се из­ме­ня спо­ред кли­ма­тични­те ус­ло­вия. В по-су­хи­те пе­ри­о­ди тя е по-мал­ко, в дъж­дов­ни­те - по­вече. В Nepenthes rajah е от­к­ри­ва­на течност до 2 лит­ра, включител­но и сто­ти­ци уда­ве­ни на­се­ко­ми.

(снимка)

При­ят­ни­ят аро­мат на "ко­вар­ни­те" нек­тар­ни­ци

 Твър­де ин­те­рес­ни как­то по ана­то­мично­то ус­т­ройс­т­во и би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти, та­ка и с въз­мож­нос­ти­те си за от­г­леж­да­не са пред­с­та­ви­те­ли­те на се­мейс­т­во Са­ра­це­ни­а­цеа (Sar­raceni­aceae). Те­зи хищ­ни рас­те­ния рас­тат в бла­тис­ти­те зо­ни на Се­вер­на Аме­ри­ка, къ­де­то поч­ва­та е бед­на на хра­ни­тел­ни еле­мен­ти. Лис­та­та (снимка) им са раз­по­ло­же­ни нис­ко, в ро­зет­ка, и без из­к­лючение са ви­до­из­ме­не­ни - гор­ни­те в люс­пи, а дол­ни­те в тръ­бички (ур­ни), близ­ки по фор­ма на ка­нички­те на не­пен­те­си­те. Оц­ве­те­ни са пъс­т­ро, в пур­пур­но, жъл­то или зе­ле­но, най-яр­ко око­ло от­во­ри­те. Нек­тар­ни­ци­те съ­що са в изо­би­лие око­ло от­во­ра. От­де­ле­ни­ят сок е с при­я­тен аро­мат и е в го­ля­мо ко­личес­т­во. Стичай­ки се по вът­реш­на­та стра­на на ур­ничка­та, об­ра­зу­ва ме­де­на пъ­течка, во­де­ща на­се­ко­ми­те към ги­бел. Хлъз­га­ва­та во­съчна зо­на, вла­син­ки­те, на­сочени на­вът­ре и на­до­лу, как­то и яр­ко­то оц­ве­тя­ва­не, се сре­щат при всички са­ра­це­ни­е­ви. Осо­бе­но ин­те­рес­ни от то­ва се­мейс­т­во са ня­кои ви­до­ве от род Са­ра­це­ния (Sarracenia) и род Дар­лин­г­но­ния (Darlingtonia)

Са­ра­це­ни­и­те са 10 ви­да, меж­ду ко­и­то са ви­до­ве­те с ед­ни от най ед­ри­те лов­ни прис­по­соб­ле­ния сред на­се­ко­мо­яд­ни­те рас­те­ния. Всички те раз­ви­ват ро­зет­ка от ви­со­ки "лов­ни" лис­та, из­ли­за­щи от пъл­зя­що ко­ре­ни­ще, ви­до­из­ме­не­ни в тръ­бо­вид­ни ур­нички с ши­ро­ко гър­ло. При ня­кои ви­до­ве лис­та­та ле­жат на по­вър­х­ност­та на зе­мя­та и при­личат на пов­ди­га­ща се змия.

Ня­кои ви­до­ве са­ра­це­нии се от­личават с ви­со­ки де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва и са по­пу­ляр­ни сред лю­би­те­ли­те на цве­тя. Най-раз­п­рос­т­ра­нен вид е жъл­та­та са­ра­це­ния (Sarracenia flov). Тя е ефек­т­но мно­го­го­диш­но рас­те­ние с ед­ри бле­до­о­ран­же­ви цве­то­ве. То­ва е ви­дът с най-ед­ри лов­ни лис­та, из­п­ра­ве­ни вер­ти­кал­но до 70-80 см дъл­жи­на. Те се из­пол­з­ват и за аран­жи­ров­ка на бу­ке­ти.

Не по-мал­ко по­пу­ляр­на е и са­ра­це­ния пур­пу­реа (Sarracenia purpurea), чиито цве­то­ве са пур­пур­ночер­ве­ни, из­лъчва­щи те­ме­ну­жен аро­мат. Лис­та­та й са дъл­ги меж­ду 6 и 35 см , а в сред­на­та си част дос­ти­гат до 10 см. Кра­си­ви­те цве­то­ве се по­я­вя­ват през май-юни.

(снимка)

Род Дар­лин­г­то­ния (Darlingtonia)  от съ­що­то се­мейс­т­во е пред­с­та­вен от един вид  - Darlingtonia californica (Дар­лин­г­то­ниа ка­ли­фор­ни­ка). Тя рас­те в пла­нин­с­ка­та част на за­пад­но­то крайб­ре­жие на САЩ - ща­ти­те Ка­ли­фор­ния и Оре­гон. Осо­бе­на­та фор­ма на то­ва рас­те­ние, раз­ме­ри­те му и раз­по­ло­же­ни­е­то на лис­та­та са про­во­ки­ра­ли хо­ра­та да го на­ре­кат "рас­те­ние коб­ра". По­ня­ко­га лис­та­та дос­ти­гат 90 см дъл­жи­на. Лов­на­та ка­ме­ра е обаг­ре­на в тъм­ночер­ве­но и зе­ле­но с ха­рак­те­рен за нея ку­пол, а от­во­рът е срав­ни­тел­но ма­лък, раз­по­ло­жен на­до­лу. Сво­дът на ку­по­ла е из­пъс­т­рен с проз­рачни ма­то­ви точки, ко­и­то ка­то про­зорчета про­пус­кат свет­ли­на. Две яр­кочер­ве­ни кри­ло­вид­ни об­ра­зу­ва­ния, на­по­до­бя­ва­щи цъф­на­ло рас­те­ние, в ком­би­на­ция с аро­ма­та на от­де­ля­щия се от нек­тар­ни­ци­те сок прив­личат на­се­ко­мо­то. Опи­тът му да от­ле­ти е не­го­ва­та фа­тал­на греш­ка. Прив­лечено от свет­ли­на­та на про­зорчета­та, то по­па­да в лис­та-тръ­ба. Умо­ре­но от без­п­лод­ни­те опи­ти да пре­ми­не през проз­рачна­та ма­те­рия, на­се­ко­мо­то се уда­вя в хра­нос­ми­ла­тел­ния раз­т­вор.

Не­пен­те­си­те

(снимка)

Те про­из­хож­дат от тро­пичес­кия по­яс и за ус­пеш­но­то им от­г­леж­да­не е не­об­хо­ди­мо топ­ло по­ме­ще­ние и ви­со­ка въз­душ­на влаж­ност. Изис­к­ват свет­ло мяс­то без пря­ка слънчева свет­ли­на. Почве­ни­ят суб­с­т­рат не тряб­ва да за­съх­ва. Нуж­но е рас­те­ни­я­та да се оро­ся­ват по ня­кол­ко пъ­ти днев­но. Пре­саж­дат се през 2-3 го­ди­ни в почве­на смес­ка от торф, ед­ро­зър­нест пя­сък и над­ро­бен тор­фен мъх. Раз­м­но­жа­ват се пре­дим­но чрез рез­ни­ци. Вко­ре­ня­ват се в смес от ед­ро­зър­нест пя­сък и тор­фен мъх при ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и вла­га.

 Са­ра­це­ни­е­ви­те

Ви­до­ве­те от се­мейс­т­во Са­ра­це­ни­е­ви са тол­ко­ва ин­те­рес­ни и кра­си­ви, че бър­зо ста­на­ха лю­бим­ци на ко­лек­ци­о­не­ри и лю­би­те­ли на цве­тя­та от цял свят. От сре­да­та на 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век, по­ра­ди за­си­ле­на­та тър­го­вия с при­род­ни ек­зем­п­ля­ри, те са зас­т­ра­ше­ни от изчез­ва­не. Днес вече са за­щи­те­ни в ре­зер­ва­ти и са включени във Ва­шин­г­тон­с­ка­та кон­вен­ция CJTES. (Ана­ло­гичен е случаят с ро­сян­ка­та в Бъл­га­рия. То­ва на­се­ко­мо­яд­но рас­те­ние е включено в на­ша­та Чер­ве­на кни­га).

(снимка)

Са­ра­це­ни­и­те и дар­лин­г­то­ни­я­та са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не в по-хлад­ни по­ме­ще­ния. Обичат свет­ли­на­та, но не и пря­ка­та слънчева - лис­та­та пре­га­рят. Ако ес­тес­т­ве­но­то ос­вет­ле­ние не трае по­не 8 часа, рас­те­ни­е­то пре­ми­на­ва във фа­за по­кой и прес­та­ва да раз­ви­ва на­се­ко­мо­яд­ни лис­та. За на­ша­та ге­ог­раф­с­ка ши­ри­на то­ва е зи­ма­та. За те­зи ви­до­ве тем­пе­ра­ту­ра­та не тряб­ва да е по-ви­со­ка от 15 гра­ду­са и по-нис­ка от ну­ла. Те изис­к­ват ви­со­ка въз­душ­на и почве­на вла­га, за­то­ва от­г­леж­да­не­то им в ак­ва­ри­у­ми е по-ус­пеш­но. По­ра­ди то­ва, че те­зи рас­те­ния рас­тат вър­ху бед­ни почви, не е не­об­хо­ди­мо да се то­рят. Пре­саж­дат се през 2-3 го­ди­ни в почве­на смес от тор­фен мъх и про­мит ед­ро­зър­нест пя­сък. Мо­же да се до­ба­ви торф.

Тряб­ва да се вни­ма­ва с по­ли­ва­не­то - да не по­па­да во­да в на­се­ко­мо­яд­ни­те лис­та. В пе­ри­о­да на ак­ти­вен рас­теж сак­си­я­та да се дър­жи в слой от 2-2,5 см во­да, но да не е ва­ро­ви­та. Раз­м­но­жа­ва се чрез раз­де­ля­не на час­ти от ко­ре­ни­ще­то на рас­те­ни­я­та. Се­мен­но­то раз­м­но­жа­ва­не в до­маш­ни ус­ло­вия е по-ряд­ко.

(снимка)

21.03.2015, Ангелина СИМЕОНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Латинката – красива и... пикантна
Красотата й е завладяваща, а ярките цветове и нежни листа внасят бодрост и оптимизъм на терасата или в градината. Родината на това прекрасно растение е Америка, но е толкова обичано, че много хора го приемат за традиционно българско.  Цъфти дълго и се гледа лесно - една от най-хубавите комбинации за любителите на цветя.

Мелотрията ражда мини-краставици
Грапавата мелотрия е малко позната у нас. Тя се отнася към семейството на тиквените. Разпространена е предимно в Африка. Това е тревисто едногодишно растение, което расте до дължина 30 м. Тя бързо се разпространява и със своите къдрави мустачки лесно се закрепя на всевъзможни опори.  Растението цъфти в яркофълти цветове.

Трънката гони грипа
Който изяде първите три цветчета на трънката, няма да боледува цяла година. Това гласи народното поверие. И с право. В различни рецепти са включени също плодчетата, листата и корените на това растение. Плодовете се берат напълно узрели, след това се сушат на слънце. Изсушените трънки са почти черни, със синкав оттенък.