Начало › Растения › Любимци › › Дивият кестен не може да се опитоми

Дивият кестен не може да се опитоми

18.02.2010 | Коментари (0)
Дивият или конски кестен (Aesculus hippocastanum) е ценно дърво с опадливи листа, което достига на височина 25-30 м и живее повече от 200 години. Вирее на богати и влажни почви. В млада възраст израства по-бързо и още през първата година достига височина до половин метър. Короната му е заоблена и много красива. Цъфти след разлистването през май. Цветовете са едри, бели, изпъстрени с розови петна. Листата са сложни и разположени срещуположно по два на клонките. Всеки лист има от 5 до 7 приседнали като на длан отделни листчета, които са с обратно яйцевидна форма и назъбени по края. Конският кестен предпочита влажната и свежа почва и не може без въздушна влага. При сухо лято зелените листа повяхват и пожълтяват, дори преждевременно опадат, но благодарение на здравия корен дърветата не загиват. Коренът му в началото е хоризонтален, а впоследствие се развиват много странични разклонения и той изостава за сметка на странично развиващата се мощно коренова система. Благодарение на здравите корени, ветровете и ниските температури не увреждат конския кестен. Предпочита светлината, но расте и на сенчести места. Семената му зреят през август и септември. Разположени са в гладка или с меки шипчета месеста кутийка, с 1-3 гнезда и най-често по едно голямо семе.

Питомният кестен (Castanea vesca) е също много полезен вид, но с много по-ограничено разпространение у нас от конския кестен. Причината е, че  кестенът е много по-топлолюбив и когато лятото се случи  по-кратко, тогава не плододава. За да плододава кестенът се нуждае от 5-7 месеца топлина и светлина. Цъфти през април. Мъжките цветове при този вид са събрани по дължината на дебела ос и по този начин образуват едни ресовидни златистожълти съцветия, придавайки красива декорация на дървото. Женските цветове се развиват   в основата на най-горните  мъжките реси. Кестенът е еднодомно дърво. По време на цъфтежа си  е много интересен и много търсен от пчелите, защото е медоносен. Женските цветове се развиват единично в куполи с бодлива обвивка. Когато плодовете узреят през есента, куполите се разпукват четириделно и плодовете опадват. Кълняемостта на  кестените се запазва само половин година и затова се препоръчва да се засяват през есента.

За съжаление, въпреки приликата на плодовете на двата вида, кръстоска между тях е невъзможна по единствената причина, че двата вида са от различни семейства: кестенът (Castanea vesca) е от семейство Букови (Fagaceae), а конският кестен е от семейство Hippocastanaceae и родство между двата вида не може да има.

18.02.2010, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Азалеята
Особено място сред цъфтящите през зимата растения заема азалеята поради своите изключително декоративни качества. Тя произхожда от влажните планини на Югоизточна Азия. Примамени от красотата на това растение, много любители се опитват да го отглеждат и у дома, но малко от тях могат да се похвалят с успех.

Шеги на природата
През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.

Цветето, което не вехне
В Германия съществува традиция за Рождество да се подарява цъфнал кукуряк в саксия или на букет. Немците го наричат снежна роза и вярват, че се е появил от сълзите на овчарче, което нямало какво да подари на младенеца Христос.