Начало › Растения › Любимци › › Шеги на природата

Шеги на природата

12.01.2018 | Коментари (0)

През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.

  (снимка) Вечно­зе­ле­на­та ери­ка (Еrica) е ти­пичен те­хен пред­с­та­ви­тел. Дреб­на на  ръст  - 20-25 см, с къ­си иг­ло­вид­ни лис­та, тя сме­ло цъф­ти пос­ред зи­ма с неж­ни ро­зо­ви цветчета. Ня­ма да я срещ­нем на бо­га­ти почви, а на те­зи, ко­и­то съ­дър­жат вар, не­ми­ну­е­мо за­ги­ва. В гра­ди­на­та ери­ка­та е мно­го под­хо­дя­ща за за­саж­да­не в ал­пи­не­у­ми, ка­то бор­дюр на ле­хи, ко­и­то окан­т­ва с раз­ви­ти­е­то си не на ви­сочина, а на ши­ри­на. Ком­би­на­ци­я­та й с вечно­зе­ле­ни иг­ло­лис­т­ни храс­ти е мно­го ефек­т­на и кра­си­ва.

Ери­ка­та най-бър­зо и лес­но се раз­м­но­жа­ва, ка­то се раз­де­ля го­ля­ма ту­фа на час­ти. Ус­пеш­но ста­ва то­ва и чрез зе­ле­ни рез­ни­ци.

Хи­мо­нан­ту­сът (Chimonanthus) е друг храб­рец, кой­то цъф­ти през зи­ма­та.

Про­из­хож­да от Ки­тай и не е та­ка сту­до­ус­тойчив ка­то ери­ка­та. По­ра­ди то­ва, че е ви­сок - 1,2 до 2 мет­ра, е труд­но да се за­щи­ти с пок­ри­тие през ме­се­ци­те яну­а­ри и фев­ру­а­ри, ко­га­то цъф­ти, а на­вън е мра­зо­ви­то. При нас ус­пеш­но ви­рее на от­к­ри­то в юж­ни­те об­лас­ти.

(снимка)

Ако ис­ка­ме да се рад­ва­ме на бла­го­у­хан­ни­те му жъл­ти цве­то­ве, то­ва мо­же да ста­не са­мо на за­па­зе­ни от вя­тър и течение мес­та, за­щи­те­ни с прег­рад­на сте­на.

(снимка)

Хи­мо­нан­ту­сът се раз­м­но­жа­ва чрез зре­ли рез­ни­ци, ко­и­то се от­ряз­ват през яну­а­ри и се пок­ри­ват с пя­сък. Год­ни са за за­саж­да­не през ап­рил.

  (снимка) Ха­ма­ме­ли­сът (Hamamelis) е го­тов да цъф­ти още от края на но­ем­в­ри, но ед­ва през яну­а­ри за­почва да пок­ри­ва ка­фя­во-зе­ле­ни­те кло­ни с цве­то­ве. То­га­ва са по-про­дъл­жи­тел­ни слънчеви­те дни, ко­и­то по­ма­гат да се раз­т­во­рят чети­ри­ъ­гъл­ни­те чаш­ки и да ос­во­бо­дят венчелистчета­та, ко­и­то при­личат на раз­пе­ре­ни лен­тички. От два­та ви­да  - япон­с­ки и ки­тайс­ки ха­ма­ме­лис, по-ви­сок и по-аро­ма­тен е ки­тайс­ки­ят, кой­то цъф­ти в жъл­то и дос­ти­га раз­ме­ри 3-4 м. Лен­тички­те на япон­с­кия ха­ма­ме­лис са обаг­ре­ни в чер­ве­но. Ха­ма­ме­ли­си­те пред­почитат по-пло­до­род­ни почви без съ­дър­жа­ние на вар. Зи­ма­та съ­що не тряб­ва да е мра­зо­ви­та.

 

(снимка)

12.01.2018, инж. Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Патлаждан
Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка.

Бадемът
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Бадемовото масло е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Ядките имат профилактични и лечебни свойства и са много полезни за бременни жени.

Пиперът
В статията "Пиперът" в достъпна форма са описани морфологичните и биологичните особености, сортовото разнообразие, разпространението, стопанското значение, агротехниката на отглеждане - при полски условия, в пластмасови и стъклени оранжерии. Дадена е и информация за болестите и неприятелите и борбата с тях при една от най-важните зеленчукови култури у нас - пипера.