Начало › Растения › Любимци › › Шеги на природата

Шеги на природата

12.01.2018 | Коментари (0)

През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.

  (снимка) Вечно­зе­ле­на­та ери­ка (Еrica) е ти­пичен те­хен пред­с­та­ви­тел. Дреб­на на  ръст  - 20-25 см, с къ­си иг­ло­вид­ни лис­та, тя сме­ло цъф­ти пос­ред зи­ма с неж­ни ро­зо­ви цветчета. Ня­ма да я срещ­нем на бо­га­ти почви, а на те­зи, ко­и­то съ­дър­жат вар, не­ми­ну­е­мо за­ги­ва. В гра­ди­на­та ери­ка­та е мно­го под­хо­дя­ща за за­саж­да­не в ал­пи­не­у­ми, ка­то бор­дюр на ле­хи, ко­и­то окан­т­ва с раз­ви­ти­е­то си не на ви­сочина, а на ши­ри­на. Ком­би­на­ци­я­та й с вечно­зе­ле­ни иг­ло­лис­т­ни храс­ти е мно­го ефек­т­на и кра­си­ва.

Ери­ка­та най-бър­зо и лес­но се раз­м­но­жа­ва, ка­то се раз­де­ля го­ля­ма ту­фа на час­ти. Ус­пеш­но ста­ва то­ва и чрез зе­ле­ни рез­ни­ци.

Хи­мо­нан­ту­сът (Chimonanthus) е друг храб­рец, кой­то цъф­ти през зи­ма­та.

Про­из­хож­да от Ки­тай и не е та­ка сту­до­ус­тойчив ка­то ери­ка­та. По­ра­ди то­ва, че е ви­сок - 1,2 до 2 мет­ра, е труд­но да се за­щи­ти с пок­ри­тие през ме­се­ци­те яну­а­ри и фев­ру­а­ри, ко­га­то цъф­ти, а на­вън е мра­зо­ви­то. При нас ус­пеш­но ви­рее на от­к­ри­то в юж­ни­те об­лас­ти.

(снимка)

Ако ис­ка­ме да се рад­ва­ме на бла­го­у­хан­ни­те му жъл­ти цве­то­ве, то­ва мо­же да ста­не са­мо на за­па­зе­ни от вя­тър и течение мес­та, за­щи­те­ни с прег­рад­на сте­на.

(снимка)

Хи­мо­нан­ту­сът се раз­м­но­жа­ва чрез зре­ли рез­ни­ци, ко­и­то се от­ряз­ват през яну­а­ри и се пок­ри­ват с пя­сък. Год­ни са за за­саж­да­не през ап­рил.

  (снимка) Ха­ма­ме­ли­сът (Hamamelis) е го­тов да цъф­ти още от края на но­ем­в­ри, но ед­ва през яну­а­ри за­почва да пок­ри­ва ка­фя­во-зе­ле­ни­те кло­ни с цве­то­ве. То­га­ва са по-про­дъл­жи­тел­ни слънчеви­те дни, ко­и­то по­ма­гат да се раз­т­во­рят чети­ри­ъ­гъл­ни­те чаш­ки и да ос­во­бо­дят венчелистчета­та, ко­и­то при­личат на раз­пе­ре­ни лен­тички. От два­та ви­да  - япон­с­ки и ки­тайс­ки ха­ма­ме­лис, по-ви­сок и по-аро­ма­тен е ки­тайс­ки­ят, кой­то цъф­ти в жъл­то и дос­ти­га раз­ме­ри 3-4 м. Лен­тички­те на япон­с­кия ха­ма­ме­лис са обаг­ре­ни в чер­ве­но. Ха­ма­ме­ли­си­те пред­почитат по-пло­до­род­ни почви без съ­дър­жа­ние на вар. Зи­ма­та съ­що не тряб­ва да е мра­зо­ви­та.

 

(снимка)

12.01.2018, инж. Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Азалеята
Особено място сред цъфтящите през зимата растения заема азалеята поради своите изключително декоративни качества. Тя произхожда от влажните планини на Югоизточна Азия. Примамени от красотата на това растение, много любители се опитват да го отглеждат и у дома, но малко от тях могат да се похвалят с успех.

Цветето, което не вехне
В Германия съществува традиция за Рождество да се подарява цъфнал кукуряк в саксия или на букет. Немците го наричат снежна роза и вярват, че се е появил от сълзите на овчарче, което нямало какво да подари на младенеца Христос.