Начало › Растения › Съветник › Зеленчуци › › Алабашът – братовчедът на зелето

Алабашът – братовчедът на зелето

21.01.2010 | Коментари (0)

Алабашът подобно на главестото зеле е двугодишно растение. През първата година стъблото му е късо и връхната част се разраства в стъблоплод (гулия), който е и използваемата му част. В зависимост от сорта стъблоплодът бива кръгъл, овален или сплеснат с различна големина. Месестата му част е крехка, нежна и сладка, но със застаряването загрубява. Отличава се с високо съдържание на витамин С. Има ранен и късен алабаш.

Отглеждане

За ранния алабаш семената се засяват в средата на февруари. Закаляването на разсада не бива да продължава повече от 4-5 дни, тъй като ниските температури стимулират преждевременното стрелкуване. За да се осигури разсад от ран алабаш за 100 кв. м, трябва да засеете около 8 г семена. Разсажда се на открито в края на март - началото на април, след като са преминали трайните застудявания. Засажда се на кавали, от двете им страни, на разстояние 30/25 см.

Разсадът за късен алабаш се отглежда както разсадът за късно главесто зеле. Засява се и в същите срокове. Разсажда се през първата половина на юли, също на кавали, на разстояние 30 см.

Грижите

Грижи през вегетацията са както при главестото зеле. Колебанията във водния режим на почвата причиняват напукване на гулиите, а засушаването - загрубяване на месестата им част. Затова почвата се поддържа винаги равномерно навлажнена, особено през периода на образуване на гулиите.

Прибирането на ранния алабаш става, когато гулиите стигнат 7-10 см в диаметър. Това е обикновено през май. Оставените неприбрани гулии бързо загрубяват. Те трябва да се отрязват с 1-1,5 см от кочана и се почистват от листата, като се оставят само връхните. Късният алабаш се прибира с корените, когато гулиите спират растежа си - през ноември.

Сортове

За ранно отглеждане през пролетта се използват сортове с дребни гулии и с къс вегетационен период, като Дворски бял. Той е с кръгли, светлозелени гулии със средно тегло 250-300 г и диаметър 7-10 см. Месестата част е нежна, сочна и не застарява бързо. Развива се за 70-80 дни. За есенно производство на алабаш се отглеждат по-късни сортове, като Местен с едри (средно тегло 2,5 кг) синьо-виолетови, сплеснати гулии. Месестата част е бяла, твърда, но крехка и сладка, с малка лютивина. Вегетационният период е дълъг 140-160 дни. Студоустойчивостта на сорта е висока, а гулиите му се съхраняват много добре през зимата.

 

21.01.2010, Жени КОЙНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Хубавият разсад - обещание за плодородно лято
Да отгледаш разсад, когато студът сковава земята, а нежните стръкчета се гушат под стъклените парници, е цяло изкуство. Той се прави, за да се удължи периодът на плододаване и да се получи по-ранна продукция от топлолюбивите култури. Важно е да се осигурят оптимална температура, светлина и хранителни вещества.

Доматеният разсад е много капризен
Семената за получаването на гъст доматен разсад в най-южните райони се засяват около 20-25 декември, в Южна България - 1-10 януари и 10-20 януари - в Северна България. В помещенията, където ще поникват растенията, температурата на въздуха през деня трябва да е 20-25 градуса, а през нощта - 10-12 градуса.

Зимна ряпа за свежест в мразовитите месеци
Ряпата е позната от най-стари времена от народите на Китай, Япония, Египет. Исторически данни показват, че в Китай тя е отглеждана преди много повече от 3000 години. Голямото разнообразие от сортове, които  се отличават по размери, форма, окраска и вкусови качества говори, че е извършвана продължителна селекционна работа.