Начало › Растения › Любимци › › Бодливият джел украсява Коледа

Бодливият джел украсява Коледа

14.12.2014 | Коментари (0)
Зададат ли се коледните празници, по традиция улиците и домовете на Британските острови като в някаква приказка се покриват с клонките на самодивския чимшир (Ilex aquifolium). Той произхожда от Северна Африка, Европа и Южна Америка. У нас растението е познато като джел или бодлива зеленика. Естествени находища има в Странджа, Средна гора, Родопите и Беласица. Обикновено се среща като храст с височина 3-4 м, но може да се оформи и като дърво до 10 м високо. Храстът се разклонява силно. Декоративните кожести листа много приличат на листата на махонията, но са единични, удълженоовални. По края им има бодливи зъбчета. Баграта им е интензивно зелена, блестяща, като от долната страна са по-светли. Често по периферията се описва оригинален кремав кант.

Пазете се от плодовете

Самодивският чемшир е двудомно растение - на едни екземпляри са разположени женските, на други - мъжките цветове. Цъфти през май-юни с дребни бели цветове с приятен аромат. Те са събрани в пазвите на миналогодишните листата. Плодовете са овални, едри колкото грахово зърно. След като узреят са яркочервени. С баграта си през зимата придават особена прелест на клонките. Трябва да се знае, че плодовете са отровни.

Нужна му е достатъчно влага. Предпочита сенчести места, близо до склапа на гората. Почвата трябва да е богата с хранителни вещества, но с лек механичен състав. Студоустойчив е, затова към топлината не появява особени капризи.

Размножава се чрез семена и вегетативно, но и двата начина създават трудности. Семената покълват изключително бавно. Необходимо е да се подготвят в почвена смес, която се навлажнява редовно. При тези условия те ще покълнат едва след 2-3 години. Резниците също се вкореняват бавно, но за един сезон се получават млади растения.

В саксия

Илексът нараства много бавно и е подходящ за отглеждане в саксии. Не страда от зимните студове, може да остане на открито през цялата година. Той е чудесен елемент за зимна украса на балкони, тераси и веренди. През лятото трябва да е на сенчесто място. Основната  ви грижа е да поливате редовно. Около Коледа тези саксии са добре дошли за украса на празничната стая. За да допълните ритуала, можете да ги окичите като жива елха, което е редовна практика в западните страни. (снимка)

14.12.2014, Д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .