Начало › Растения › Любимци › › Салатата е капризна, ако не познавате характера й

Салатата е капризна, ако не познавате характера й

04.11.2009 | Коментари (0)
Салатата от рода на Lactuca sativa L. (културна салата), се отличава с изключително голямо сортово разнообразие, от няколко ботанически разновидности - листна салата за рязане, листна салата за късане и скубане и главеста салата. От друга страна различните сортове, принадлежат към различни типове, като например - маруля, главеста-тип зелева, Айсберг, Криспхед, Батавия, Лоло Роса, Лоло Бионда и редица други с приетен вид и добри кулинарни качества. Всеки отделен сорт, принадлежащ към някой от тези типове, се характеризира с определени изисквания към начина на отглеждане. Някои сортове са взискателни към температурата и влагата на въздуха и почвата, не издържат на повишено слънчево греене и се отглеждат като ранно пролетна и есенна култура. При условията на дълъг ден те бързо образуват цветоносно стъбло. Други се отличават с по-голяма пластичност и са подходящи за целогодишно производство. С присъединяването на България към Европейския съюз се наложиха някои законови промени, които разрешават внос на зеленчукови сортове, без предварителното им изпитване при нашите почвено-климатични условия. По силата на тези обстоятелства сортовият асортимент на пазара е голям. Има фирми вносители на семена с много добри качествени показатели. Избирането на сорт е елементарно и просто нещо за всеки. От страниците на вестника не веднъж е писано, че при закупуване на даден сорт, трябва внимателно да се прочете на пликчето - фирмата производител, за каква цел е конкретния сорт, време на засяване на разсада, подходящата дата и схема на разсаждане и т.н. Ако не е указано на пликчето, производителите на семена разпространяват рекламни брошури и листовки с кратко описание. Ако не можете да се сдобиете с такава информация и сортът не ви е известен, просто не го купувайте и изберете друг. Неспазването на конкретната технология на отглеждане води до незадоволителен резултат дори и при този лесен за отглеждане зеленчуков вид с къс вегетационен период. Пример за ранни и зимоустойчиви сортове са българските Зимна маслена глава и Жълт зимен цар, които могат успешно да презимуват и на открито в южните райони на страната ни. При  засяването им в по-късна пролет, резултатът е крайно незадоволителен. От типа Батавия, с голяма пластичност за отглеждане през всички сезони са сортовете Бохемия, Ванити и Ноазет, който се характеризира с много късно стрелкуване. От същия тип, сортът Гайнор е най-подходящ за оранжерийно производство. Типът Айсберг има различни сортови представители, като например: сортът Броган е за пролет, лято и есен; Бомбола - за ранна пролет, есен и зима; Талия за целогодишно производство. Сортът Нювари от типа Лоло Бионда се препоръчва за производство на закрито. Сортът Прамикс, който е с оригинална форма на листа - тип дъбов лист и тъмно зелена окраска е за целогодишно производство. Примерите са много. Най-важното за добрия резултат е правилния избор на сорта. Той трябва да бъде съобразен с целта на производството и микроклиматичните условия на района в който ще го отглеждаме, сезона, в култивационни съоръжения или на открито и т.н. (снимка)
04.11.2009, Жени КОЙНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.