Начало › Растения › Любимци › › Салатата е капризна, ако не познавате характера й

Салатата е капризна, ако не познавате характера й

04.11.2009 | Коментари (0)
Салатата от рода на Lactuca sativa L. (културна салата), се отличава с изключително голямо сортово разнообразие, от няколко ботанически разновидности - листна салата за рязане, листна салата за късане и скубане и главеста салата. От друга страна различните сортове, принадлежат към различни типове, като например - маруля, главеста-тип зелева, Айсберг, Криспхед, Батавия, Лоло Роса, Лоло Бионда и редица други с приетен вид и добри кулинарни качества. Всеки отделен сорт, принадлежащ към някой от тези типове, се характеризира с определени изисквания към начина на отглеждане. Някои сортове са взискателни към температурата и влагата на въздуха и почвата, не издържат на повишено слънчево греене и се отглеждат като ранно пролетна и есенна култура. При условията на дълъг ден те бързо образуват цветоносно стъбло. Други се отличават с по-голяма пластичност и са подходящи за целогодишно производство. С присъединяването на България към Европейския съюз се наложиха някои законови промени, които разрешават внос на зеленчукови сортове, без предварителното им изпитване при нашите почвено-климатични условия. По силата на тези обстоятелства сортовият асортимент на пазара е голям. Има фирми вносители на семена с много добри качествени показатели. Избирането на сорт е елементарно и просто нещо за всеки. От страниците на вестника не веднъж е писано, че при закупуване на даден сорт, трябва внимателно да се прочете на пликчето - фирмата производител, за каква цел е конкретния сорт, време на засяване на разсада, подходящата дата и схема на разсаждане и т.н. Ако не е указано на пликчето, производителите на семена разпространяват рекламни брошури и листовки с кратко описание. Ако не можете да се сдобиете с такава информация и сортът не ви е известен, просто не го купувайте и изберете друг. Неспазването на конкретната технология на отглеждане води до незадоволителен резултат дори и при този лесен за отглеждане зеленчуков вид с къс вегетационен период. Пример за ранни и зимоустойчиви сортове са българските Зимна маслена глава и Жълт зимен цар, които могат успешно да презимуват и на открито в южните райони на страната ни. При  засяването им в по-късна пролет, резултатът е крайно незадоволителен. От типа Батавия, с голяма пластичност за отглеждане през всички сезони са сортовете Бохемия, Ванити и Ноазет, който се характеризира с много късно стрелкуване. От същия тип, сортът Гайнор е най-подходящ за оранжерийно производство. Типът Айсберг има различни сортови представители, като например: сортът Броган е за пролет, лято и есен; Бомбола - за ранна пролет, есен и зима; Талия за целогодишно производство. Сортът Нювари от типа Лоло Бионда се препоръчва за производство на закрито. Сортът Прамикс, който е с оригинална форма на листа - тип дъбов лист и тъмно зелена окраска е за целогодишно производство. Примерите са много. Най-важното за добрия резултат е правилния избор на сорта. Той трябва да бъде съобразен с целта на производството и микроклиматичните условия на района в който ще го отглеждаме, сезона, в култивационни съоръжения или на открито и т.н. (снимка)
04.11.2009, Жени КОЙНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Амарант - свещеното растение на южноамериканските индианци
Амарантът изглежда великолепно с яркочервените си, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. За индианците в Южна Америка той бил свещено растение, поради което испанските завоеватели забранили отглеждането му. Днес зърната му са една от най-перспективните храни на бъдещето.

Азалеята
Особено място сред цъфтящите през зимата растения заема азалеята поради своите изключително декоративни качества. Тя произхожда от влажните планини на Югоизточна Азия. Примамени от красотата на това растение, много любители се опитват да го отглеждат и у дома, но малко от тях могат да се похвалят с успех.

Шеги на природата
През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.