Начало › Растения › Любимци › › Бамята – фините женски пръсти

Бамята – фините женски пръсти

02.11.2009 | Коментари (0)
Много хора са слушали за бамята, но си нямат и ни най-малка представа за това как да я приготвят или какъв е вкусът й. Дълго време този зеленчук е употребяван за храна само в Египет, Африка, арабските страни и страните от Близкия Изток. В Кипър бамята се нарича още "женски пръсти" или гомбо. Робите и френските преселници са взели този зеленчук в Америка, където той е станал важна част от кухнята на много народи.

Не използвайте чугунени или медени съдове

При продължително готвене бамята е превъзходна за гъсти супи, тъй като нейната вътрешност изпуска сок, който действа на ястията като сгъстител. Недългата кулинарна обработка й придава приятна хрупкавост, като леко наподобява вкуса на аспержата.

Избирайте меки, ярко зелени плодове, без повреди. Плътно ги завийте във фолио за съхранение или пък плик. За да са свежи, дръжте ги в хладилника и ги използвайте в продължение на 3 дни след покупката.

При обработката и когато я приготвяте, имайте предвид, че трябва да изрежете опашките й. Не използвайте медена или чугунена посуда, която може да измени цвета на бамята. Бланширайте или пържете в продължение на 2-3 минути, варете я на пара 5-8 минути, като така се получава мекота отвътре и лека хрупкавост отвън. Можете да я подправяте с масло и лимонов сок.

Арабите отдавна консумират бамята със сосове. Робите, доставящи я в Ню Орлеанс, където е получила широко разпространение, считат, че тя разгорява сексуалният огън у хората. Днес бамята е популярна в южните щати на Америка. Обикновено там я прибавят към тестото. Аюрведа препоръчва меката, нежна бамя да се консумира за тонизираща и възбуждаща храна.

Кога се прибира

Бамята се бере недозряла. Прибирането на плодовете трябва да се прави ежедневно или през ден, тъй като бързо застаряват и загрубяват. Дължината на плодовете за употреба е  4-5 см. Младите чушки са жилави и покрити с нежни власинки, които се изчистват преди приготвянето й. Ако събирате плодовете й по-късно, то те стават влакнести отвътре. Дори и ако е недозряла, ако бамята не се приготви веднага, тя губи своята привлекателност, в това число и кулинарна стойност.

Биологична справка (снимка)

Бамята е топлолюбива култура, затова тя се сее навън през май. Плодовете й са готови за прибиране от ранна есен до първите слани в зависимост от използвания сорт. Тя е взискателна култура по отношение на влагата. При неполивни условия растенията остават дребни. Проявява капризи и по отношение на почвата, на която е настанена. Много добре се развива върху дълбоки, влагоемни и плодородни черноземни терени. Трябва да торите, за да имате високи добиви. Най-добре е да използвате  минерални и органични торове. 

Най-разпространени у нас са два сорта - Каваклийската е наречена още черна бамя. Растенията са високи до 2 м. Върху стеблото има по 3-4 разклонения. Плодовете са къси. Това е най-ранният сорт у нас, който е подходящ за сушене и консумация през зимата.

Лясковската бамя е най-разпространена. Стеблото на растението е високо до 1.5 м. Плодовете са тънки и дълги. Светлозелени са и са покрити с власинки. Когато са готови за беритба са дълги около 4-5 см, светлозелени и крехки. Този сорт е предназначен за готвене и консервиране.

 

02.11.2009, Лазар ПЕТКОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Есенен звездопад
Легендите разказват, че тези цветя са се появили от звездна прашинка, паднала на земята. Така ги и нарекли - астри, което на гръцки значи звезда.