Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Сините сливи имат многообразна употреба

Сините сливи имат многообразна употреба

29.10.2009 | Коментари (0)
Плодовете се използват за консумация в прясно състояние, за замразяване, сушене, сладка, конфитюри, мармалади, компоти, сокове, нектари, мусове. Сливите са богати на захари, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества, пектин, витамини и минерални соли.

Захарите са в границите от 8 до 16%, в повечето сортове са около 11-12% захари. Органичните киселини оказват благотворно влияние върху стомашно-чревния тракт. Основно съдържат ябълчена киселина, а значително по-малко лимонена и следи от винена. Домашната слива има сравнително малко киселини - средно около 0,80-0,90%.

Плодовете са богати на  пектин,  който има добра желираща способност. При някои сортове съдържанието му достига до 1,5% и по този начин  се приближава до ябълките и кайсиите. Известно е лечебното действие на пектините, които успокояват възпалителните процеси на храносмилателната система, подпомагат изхвърлянето на холестерина и отпадъчните отровни вещества от червата.

Сливите съдържат значително количество дъбилни вещества, които придават тръпчивия вкус. Тези вещества спадат към т.н. протектори, които свързват свободните радикали при радиоактивно облъчване. Характерна особеност е по-голямото съдържание на витамин В2 и каротин /провитамин А/. Счита се, че минералните вещества на плодовете се усвояват по-лесно от човешкия организъм, тъй като повечето от тях влизат в състава на органични съединения. Сливите са богати на фосфор, което ги определя като тонизираща храна. Калият в тях стимулира сърдечната дейност и кръвообращението и ги прави подходящи  за болни от подагра и ревматизъм.  Имат и високо съдържание на желязо и за това  са добро средство при лекуване на анемии. Препоръчват се и при  обща слабост, отпадналост и преумора, ободряват нервите, увеличават енергетичните ресурси на организма. Сливите притежават и разслабващ ефект, което се дължи на установеното в тях вещество дифенилизатин.

 

29.10.2009, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.