Начало › Растения › Любимци › › Декоративните храсти очароват зиме и лете

Декоративните храсти очароват зиме и лете

17.11.2014 | Коментари (0)
 

 Труд­но е да си пред­с­та­вим цвет­на­та гра­ди­на без учас­ти­е­то на де­ко­ра­тив­ни­те храс­ти. Със сво­и­те фор­ми и баг­ри те прив­личат пог­ле­да, съз­да­ват нас­т­ро­е­ние и в съ­що­то вре­ме са оня фон, на кой­то изя­вя­ват по не­пов­то­рим начин пре­лес­ти­те си пищ­ни­те цве­тя от ран­на про­лет до къс­на есен, а ко­га­то по­сър­не от студ гра­ди­на­та, те ос­та­ват ка­то вер­ни при­я­те­ли, ся­каш да ни на­пом­нят, че пак ще бъ­де ля­то и дво­рът пак ще по­тъ­не в све­жест и мно­гоц­вет­на омая.

Има мно­го ви­до­ве де­ко­ра­тив­ни храс­ти и все­ки от тях зас­лу­жа­ва вни­ма­ние. Въп­рос на вкус и уме­ние е да се под­бе­рат оне­зи от тях и та­ка да се съчета­ят по­меж­ду си, с дру­га­та цвет­на рас­ти­тел­ност и с ар­хи­тек­тур­ни­те еле­мен­ти, за да из­лъчат пре­лест­та си, на ко­я­то са спо­соб­ни.

 Ма­хо­ни­я­та се об­лича в на­си­те­но зе­ле­но

Ма­кар ро­ди­на­та й да е Се­вер­на Аме­ри­ка и Из­точна Азия, тя се чув­с­т­ва доб­ре и у нас. На сян­ка или по­лу­сян­ка рас­те ка­то мно­го кра­сив вечно­зе­лен де­ко­ра­ти­вен храст, дос­ти­гащ на ви­сочина един ме­тър. Впечат­ля­ва с лъс­ка­ви­те си и на­си­те­нозе­ле­ни лис­та, дъл­ги 10-12 см. Те са ко­жес­ти, с  про­дъл­го­ва­тояй­це­вид­на фор­ма и бод­ли­во на­зъ­бе­ни по пе­ри­фе­ри­я­та. Ако зи­ма­та е мно­го мра­зо­ви­та и су­ха, лис­та­та про­ме­нят цве­та си в чер­вен и ка­фяв, до­ри мо­гат да опа­дат. Бла­го­да­ре­ние на здра­вия ко­рен и мно­го­то из­дън­ки нап­ро­лет храс­тът се оказ­ва нев­ре­дим и от­но­во се об­лича в лъс­ка­ва­та си на­си­те­нозе­ле­на пре­мя­на.

Впрочем има две ма­хо­нии. Ед­на­та е ма­хо­ния ак­ви­фо­ли­ум (Mahonia aqui­folium), а дру­га­та е ма­хо­ния япо­ни­кум (Mahonia japonicum). Япо­ни­кум е мно­го по-кра­си­ва и по-еле­ган­т­на, но и мно­го по-кап­риз­на. У нас се сре­ща по-ряд­ко, за­що­то изис­к­ва мек кли­мат. Тя съ­що е с не­о­пад­а­щи лис­та, но те са по-ши­ро­ки и при­личат на вет­ри­ла. Цве­тът им ню­ан­си­ра от жъл­то­-зе­ле­но през бле­до­зе­ле­но до на­си­те­нозе­ле­но. На ви­сочина над­ми­на­ва ак­ви­фо­ли­ум и дос­ти­га до 2 мет­ра. В цъф­те­жа и уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те съ­що из­п­ре­вар­ва сес­т­ра си. Впрочем и две­те са в чис­ло­то на ра­но­буд­ни­те ху­ба­ви­ци в гра­ди­на­та. Пре­ди тях раз­цъф­ва са­мо фор­зи­ци­я­та. По­доб­но на фор­зи­ци­я­та цве­то­ве­те са ли­мо­не­но­жъл­ти, са­мо че съб­ра­ни в гроз­до­вид­ни съц­ве­тия. Сочни­те зър­нес­ти пло­до­ве са тъм­но­си­ни и леп­нат по­ра­ди во­съчно­то си пок­ри­тие. За­почват да зре­ят в края на юли и  през ав­густ.

Се­ме­на­та слу­жат за  раз­м­но­жа­ва­не, но тряб­ва да се за­ся­ват още пре­ди на­пъл­но пло­до­ве­те да са уз­ре­ли. Ако се за­къс­нее с бе­рит­ба­та, зре­ли­те се­ме­на тряб­ва да се пос­та­вят във вла­жен пя­сък т. е. да се под­ло­жат на стра­ти­фи­ка­ция, и нап­ро­лет да се за­се­ят в ле­хи.

Пло­до­ве­те имат не са­мо де­ко­ра­тив­на стой­ност. Те са бо­га­ти на ви­та­ми­ни и се из­пол­з­ват за при­гот­вя­не на сок. Ма­хо­ни­я­та с кра­си­ви­те си лис­та слу­жи за нап­ра­ва на вен­ци и ко­лед­на ук­ра­са. Мо­же да пос­лу­жи и за ог­ра­да от жив плет, ка­то се из­пол­з­ват мно­жес­т­во­то й из­дън­ки.

 

Раз­м­но­жа­ва­не­то на ма­хо­ни­я­та със се­ме­на е ба­вен начин, за­то­ва пък ве­ге­та­тив­ни­ят е ле­сен и бърз. Стра­нични­те из­дън­ки, ко­и­то тя пус­ка, мо­гат да се из­пол­з­ват ка­то от­во­ди, ко­и­то се вко­ре­ня­ват, зат­ру­па­ни с почва. От­ря­за­ни от майчино­то рас­те­ние и за­са­де­ни на но­во мяс­то, те да­ват начало­то на но­ви храс­ти.

(снимка)

Сте­ле­ща­та се хвой­на е кра­си­во ка­то пла­нин­с­ки­те деб­ри пок­ри­ва­ло

(снимка)

Тя е ин­те­ре­сен иг­ло­лис­тен вечно­зе­лен храст. На цвят ва­ри­ра от свет­ло­зе­ле­но през на­си­те­но­зе­ле­но  до си­ньо-зе­ле­но. Ва­ри­ра и по ви­сочина, за­що­то гра­ди­на­ри­те са ус­пе­ли да по­лучат ос­вен по­лег­на­ли фор­ми и по-ви­со­ки - сред­ни над 50 см, и ви­со­ки до един ме­тър и по­вече. Зи­ме и ле­те тя ни на­пом­ня за кра­со­ти­те на пла­ни­на­та.

Ко­га­то вре­ме­то е скъ­по, а ис­ка­ме гра­ди­на­та ни да бъ­де изчис­те­на от бу­ре­ни и све­жа през це­лия се­зон и през зи­ма­та, ще си из­бе­рем вечно­зе­ле­на­та сте­ле­ща се хвой­на (Yuniperus sabina). Без да из­рас­т­ва на ви­сочина (обик­но­ве­но до 30-40 см) и без да е при­дирчива към почви­те, ко­и­то мо­гат да са влаж­ни, су­хи, теж­ки, гли­нес­ти, ле­ки, пе­съчли­ви, та до­ри и заб­ла­те­ни, тя е от­лично пок­ри­ва­ло и не поз­во­ля­ва на пле­ве­ли­те да се раз­ви­ват. Обича да е чис­то око­ло нея.

(снимка)

 Сте­ле­ща­та се хвой­на рас­те по­вече на ши­ри­на и не­у­сет­но "при­ва­ти­зи­ра" прос­т­ран­с­т­ва­та на бу­ре­ни­те. Не изис­к­ва мно­го спе­ци­ал­ни гри­жи. Са­мо ко­га­то почва­та е мно­го су­ха е нуж­но да се по­ли­ва с мар­куч под храс­та, а не от­го­ре вър­ху плос­ко по­лег­на­ли­те стъб­ла с фи­ни­те клончета по тях, ко­и­то мо­гат да пре­го­рят от па­ре­що­то слън­це. При су­ша­ви го­ди­ни ед­нок­рат­но по­ли­ва­не сут­рин ра­но или вечер вед­нъж в ме­се­ца е дос­та­тъчно. След по­лив­ки почва­та око­ло нея тряб­ва да са пре­ко­па­ва и раз­рох­к­ва. Раз­м­но­жа­ва се по ве­ге­та­ти­вен начин със зе­ле­ни рез­ни­ци, ко­и­то се на­ряз­ват в края на юни, до сре­да­та на юли и се за­реж­дат под стък­ло в торф и пя­сък. Мно­го бър­зо пус­кат ко­ре­ни и ако се опа­зят от из­м­ръз­ва­не през зи­ма­та, нап­ро­лет спо­кой­но мо­гат да се за­са­дят в гра­ди­на­та. Има и по-сме­ли лю­би­те­ли, ко­и­то на­бучват под­гот­ве­ни­те рез­ни­ци нап­ра­во в ле­хи с доб­ре раз­рох­ка­на и под­гот­ве­на почва. От­г­леж­да­ни по то­зи начин на от­к­ри­то, кра­си­ви­те храс­ти ос­вен че се вко­ре­ня­ват, но и се ка­ля­ват за по-су­ро­ви ус­ло­вия. Сте­ле­ща­та се хвой­на е мно­го зи­мо­ус­тойчива. За да се за­бе­ляз­ва от­да­леч,ю е мно­го под­хо­дя­що в бли­зост с нея да се раз­по­ло­жи и ед­на пи­ра­ми­дал­на хвой­на, ко­я­то с по-ви­со­кия си ръст от­да­леч га­ли пог­ле­да и подчер­та­ва чара на пъл­зя­ща­та хвой­на.

 

 Ки­се­ли­те тръ­ни са ме­до­нос­ни, ле­ко­ви­ти и раз­лично оц­ве­те­ни

(снимка)

Сред раз­лични­те ви­до­ве ки­сел трън, ед­ни с опад­ли­ви лис­та, а дру­ги вечно­зе­ле­ни, най-тър­сен е обик­но­ве­ни­ят - бер­бе­рис вул­га­рис (Berberis vulgaris). Той е с опад­ли­ви лис­та и ви­рее на бед­ни почви и слънчеви мес­та. На ви­сочина дос­ти­га 1,5-2 м. Мно­го ос­т­ри бод­ли об­сип­ват кло­ни­те и пред­с­тав­ля­ват ви­до­из­ме­не­ни лис­та. Кло­ни­те и лис­та­та в съчета­ние са ис­тин­с­ка зе­ле­на жи­ва ог­ра­да на гра­ди­на­та, ко­я­то са­ми мо­жем да си нап­ра­вим.

(снимка)  

Под­да­ва се на фор­ми­ра­не с но­жи­ци ра­но нап­ро­лет, пре­ди раз­лис­т­ва­не, ка­то жив плет. Цъф­ти през ап­рил и май и увис­на­ли­те ка­то гроз­до­ве жъл­ти цве­то­ве са го­ля­ма при­мам­ка за пчели­те. Ру­би­не­ночер­ве­ни­те пло­до­ве, ко­и­то зре­ят през сеп­тем­в­ри и ок­том­в­ри, се за­паз­ват и през зи­ма­та. Обик­но­ве­ни­ят ки­сел трън е и мно­го ле­ко­вит. От кло­ни­те и ко­ре­ни­те се из­в­личат важ­ни със­тав­ки в ме­ди­ци­на­та за лечение на бъб­речни и сто­маш­ни за­бо­ля­ва­ния. Пло­до­ве­те са бо­га­ти на ви­та­мин С.

(снимка)

 Го­ля­мо­то се­мейс­т­во ки­се­ло­тр­ъно­ви наб­ро­я­ва по­вече от 150 ви­да. У нас не се сре­щат тол­ко­ва мно­го, но ис­ка­ме ли да си за­са­дим, има­ме пъл­на­та въз­мож­ност на из­бор, до­ри са­мо за то­ва, че те­зи храс­ти се де­лят на вечно­зе­ле­ни и с опад­ли­ви лис­та. Вечно­зе­ле­ни­те обичат по­лу­сян­ка и све­жи почви. Лис­то­пад­ни­те са по-доб­ре, ако са на при­пек. Ви­ре­ят доб­ре на по-бед­ни, до­ри ка­ме­нис­ти почви, сти­га да не са мочур­ли­ви. Ос­вен пол­за ка­то ме­до­нос­ни и ле­ко­ви­те храс­ти, бер­бе­ри­си­те са обичани и тър­се­ни за уюта, кой­то вна­сят в гра­ди­на­та до къс­на есен.

 

По-де­ко­ра­ти­вен и съ­що мно­го тър­сен лис­то­па­ден е бер­бе­рис тун­бер­гии (Berberis thunbergii). Про­из­хож­да от Япо­ния и Ки­тай. Ръс­тът му е по-дре­бен, от­кол­ко­то на обик­но­ве­ния - дос­ти­га 1-1,5 м ви­сочина.

(снимка)

При то­зи вид кло­ни­те не са та­ка ос­т­ро бод­ли­ви. Те са из­ви­ти дъ­го­вид­но и на цвят са тъм­но­ка­фя­ви. Лис­та­та имат об­рат­но­яй­це­вид­на фор­ма и са мно­го кра­си­ви на­е­сен, пре­ди да опа­дат, от лъс­ка­во­зе­ле­ни ста­ват пур­пур­ночер­ве­ни. Ако се на­ре­жат от тях клон­ки, се прев­ръ­щат в кра­си­ва аран­жи­ров­ка към скъ­пи бу­ке­ти.

(снимка)

От вечно­зе­ле­ни­те бер­бе­ри­со­ви храс­ти е мно­го тър­сен Berberis julianae. На ви­сочина дос­ти­га 2-2,5 м. Дъл­ги­те му тъм­но­зе­ле­ни лис­та се ви­до­из­ме­нят през сту­де­ни­те есен­ни и зим­ни дни в чер­ве­ни. Пло­до­ве­те са обаг­ре­ни в си­ньо. Съ­че­та­ни­е­то на лис­та­та и пло­до­ве­те съз­да­ва топ­ли­на и уют до­ри и през зи­ма­та.

Бер­бе­рис юли­а­на е мно­го тър­сен, за­що­то е мра­зо­ус­тойчив.

(снимка)

Мно­го топ­ли­на и нас­т­ро­е­ние през мър­т­вия се­зон вна­ся и пур­пур­ни­ят кисел трън (Berberis atropurpureum). Име­то си но­си от дреб­ни­те кра­си­ви пур­пур­ночер­ве­ни лис­та. Ма­кар да е с опад­ли­ви лис­та, той по-дъл­го ги за­паз­ва и кра­си до къс­но гра­ди­на­та.

(снимка)

 

17.11.2014, инж. Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зелето - дебеланкото космополит
То е любима храна на много народи. Почти на всяка точка на земното кълбо, която човек обитава, ще се намери и вид зелева култура, която той отглежда. И това се дължи както на тяхното голямо разнообразие от форми, така и на пластичността им, позволяваща нагаждане към различните условия. Не на последно място те са полезни и вкусни.

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.