Начало › Градини › Градински стилове › › Периферен стил – средата на ХVІІІ век (около1750)

Периферен стил – средата на ХVІІІ век (около1750)

28.09.2009 | Коментари (0)

Стилът носи името си от начина на организиране на алеите в него. Периферната пътека, която обикаля имението, може да бъде обходена на кон или с карета, за да се наслади човек на чувството бързо да преминеш по меката трева през деликатни възвишения и падинки. Паркът обикновено се използва за паша. За разлика от показното отношение към парковете по времето на барока, тук собствеността се използва по предназначение. В Европа писателите от епохата на Просвещението  между които Гьоте и Русо превъзнасят стила. Те виждат в него градината на Просвещението, утилитарната градина. Този тип градина се счита за по-„естествена", от всичко онова, което се е случвало до този момент. Посетителят трябва да погледне с образовано око, за да оцени качествата на периферния стил.  Класическите черти на този стил са поляни, които се простират надалеч,  кръгли туфи, лъкатушещо езеро, опасващ кръг от дървета и обиколен път, ограждащ градината. Това е стилът на онова, което е известно под името 'английска пейзажна градина'. Името лъкатушен стил се използва, за да привлече вниманието към свободно организираните цветни криволичещи лехи. При този стил градинските сгради се използват по-малко, а повече се използват криволичещите линии при планирането на горичките и водните пространства.

Примери за градини в периферен стил са: Хага роял парк, Парк де Монсо, Парк Жан Жак Русо. (снимка)

28.09.2009, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Формалната градина
Формалните градини винаги са на мода. Възникнали през епохата на Класицизма като образец на градинско оформяне и проява на висш вкус в организирането на градинското пространство, формалните градини са актуални и днес, защото придават неповторим чар на нашето дворно пространство. 

Кънтри стил в градината - като в старовремските дворове
В различните части на света хората по различен начин разбират и подчертават красотата на селската градина. И понеже е предпочитан от хората, уморени от строгия ред и правите линии, за него няма твърди правила и установени рамки. Той заимства красотата и уюта от старите селски дворове, като се набляга предимно на декоративната стойност на отделните елементи, без да се отрича и практичната страна на градината. Това е ландшафтният стил, който дава най-голяма свобода при дизайна.

Пейзажният градински стил
В градината, създадена в пейзажен стил, няма прави линии и растения, засадени под строй. Лъкатушещи пътечки свързват отделните елементи в нея. Дърветата - единични или на групи, са пръснати в живописен безпорядък. Водоемите не може да се различат от естествените, бреговете им са обрасли с влаголюбиви растения.