Начало › Градини › Световни градини › › Паркът “Сан Суси” - без грижи в уединение с природата

Паркът “Сан Суси” - без грижи в уединение с природата

14.08.2015 | Коментари (0)

Всеки велик владетел оставя след себе си следа. Това не винаги са териториални завоевания и разрушения. Може да бъде и строителство и в това отношение парковото строителство не прави изключение. Впрочем сред европейските монарси през 17 и 18 век то е било доста популярно. Целта е била да се демонстрира богатство, величие и усет към естетически търсения.

Такъв е и случаят с Фридрих Велики (1712 - 1786) - крал на Прусия. Резервиран и сериозен по характер, той е успявал да се отпусне само по време на прочутите си вечери с приятели в лятната си резиденция - дворецът "Сан Суси" (превод от френски - без грижи) в Потсдам. Обграден от група образовани люде, главно френски философи и писатели, далече от шума на дворцовия живот, той се е отдавал на своите две страсти: музиката и философията. Като почитател на древния Рим, при организирането на парка "Сан Суси" Фридрих е бил вдъхновен от страстта на Вергилий към отглеждане на лозя. Това го подтикнало към създаване на най-впечатляващата особеност на „Сан Суси" - вълнообразните тераси с лозови насаждения, които се спускат по хълма. Неговата „малка къща сред лозята" както самият Фридрих наричал двореца си, е символ на хармонията между човека и природата в един пейзаж, организиран от човешката ръка и насочен към едновременното задоволяване на естетически и утилитарни нужди. 

Местоположението на лозята е подчинено на необходимостта насажденията да бъдат максимално изложени на слънце, и поради тази причина е подбран склон с южно изложение. Подпорните стени са полегати и имат формата на парабола, за да уловят благотворното въздействие на слънчевите лъчи в относително по-студения климат на Потсдам. През зимата лозите се предпазват от студа под стъклено покритие. За отглеждането на тези лозя Фридрих съсредоточава цялото си старание и възможностите на овощарската наука по негово време. В средата на проектираните от него тераси са разположени широки стълби, в чиито краища плавно се спускат каменни пътеки. Тесните тераси са насечени от жив плет и пирамидално оформени тисове, които са засадени пред смокинови, портокалови и нарови дървета. (снимка)

Картината, която се създава, е впечатляваща. Посетителят е покорен от строгата симетрия, от умението на човека да подчини природата на собствения си стремеж към съвършенство. 

Светлината играе основна роля в композицията, създадена от просветения владетел. Тя огрява не само любимите му насаждения с пренесени от Португалия, Италия и Франция лози, но прониква през огромните прозорци на стаите на двореца и дава възможност на обитателите му да се радват на благоприятното й въздействие. Светлина, просвещение, утилитаризъм, стремеж към познанието - това са все черти на господстващата по времето на Фридрих епоха на Просвещението.

Изгледът към градината пред двореца също говори за философските търсения на Фридрих Велики - просторът, който се разкрива, е свидетелство за вярата на монарха в необятността, човешкото познание и стремежът му към полет на мисълта. Паркът „Сан Суси" е проектиран и посторен като градина за удоволствия.

Всичко е групирано около лозята и те са нейният център. От двете страни на горната тераса са разположени зелени пространства, украсени със статуи, прорязани от алеи, където на най-неочаквани места са построени павилиони. Те допълват общото въздействие на парка като място за усамотени разходки и изследване на природата. Името "без грижа" трябва да се разбира като вдъхновение, лайтмотив на самия крал, защото това е мястото, където той е предпочитал да отсяда със своите кучета и да почива далеч от шума на светския живот. 

Интересно е да се отбележи, че около двореца не е планирана и не е организирана цветна леха. Първата най-близка цветна леха се намира около големия басейн на фонтана в подножието на хълма с група от позлатени статуи в средата. Краят на цветната леха е канал, който пресича една от терасите и продължава по-нататък, обикаляйки целия парк. На седемстотинте акра около двореца, съставляващи парка, са организирани няколко различни градини, всяка от които има свой специфичен характер. Кралят активно се е намесвал в плановете на архитект Кнобелсдорф и е настоявал окончателното решение за всеки детайл по дизайна и изграждането на парка да е негово. Това е причина и за наличието на доста аматьорски черти в облика на градините.

„Сан Суси" действително се превръща в любимо място за краля. Паркът не е разширен, съобразявайки се с основната ос, а се простира от двете страни на склона. От западната страна на склона е разположена Черешовата градина, а от източната е разположена Картинната градина. Отделящите стени, които са покрити с раковини, водят надолу към т. н. Холандска градина, украсена със стъклени орнаменти и холандски вази. Полукръгла арка води до решетъчна тераса - още една усамотена градина, която носи духа на Фридрих - Пещерата на Нептун с нимфите и тритоните. Създавайки отделните градини, Фридрих е планирал красиви водни атракции, но за повечето от тези каскади никога не е имало достатъчно вода.

На север от центъра на парка се простира Сицилианската градина, която е създадена след 1856. Срещу нея е разположена Северната градина, изпълнена с нагъсто засадени иглолистни дървета. Изграждането й е завършило преди 1860 г. И двете са създадени от Петер Йозеф Лене. 

Дворецът „Сан Суси", където просветеният монарх е можел да загърби всички тежести и формалности на двора и да се отдаде на уединението си, отговаря на своето име - изграден е само на един етаж и се състои от 12 стаи с южно изложение. В централната стая, „Мармозал", която в основни линии повтаря архитектурата на Пантеона в Рим, монархът приемал прочути философи, като Волтер например, и дълго обсъждали философски проблеми. Скромен като постройка, дворецът е възхитително украсен в стил рококо, което компенсира иначе невзрачния му на пръв поглед вид.

През годините няколко постройки са добавяни към парка „Сан Суси". Най-впечатляващата от тях е Новият дворец - импозантна барокова постройка. Фридрих Велики го поръчал през 1750 г., но първите строителни работи започнали едва през 1763-та, след края на седемгодишната война, която утвърдила статуса на Прусия като държава.

Фридрих придава съществено значение на комбинацията между декоративна и практична градина и по този начин демонстрира своето вярване, че трябва изкуството и природата да бъдат обединени.

Просторното парково пространство между двата палата на „Сан Суси" е смесица от английския стил на засаждане и френския метод на геометрично подреждане. Безкрайните алеи, покрити с многовековни дъбове и криволичещите пътеки, извеждат до скрити пещери и статуи на горски нимфи. Възможностите за усамотение и спокойни размишления са многобройни. Интересни са съчетанията при подбора на растителността в отделните градини - южни екзотични растения съжителстват с видове, характерни за умерените ширини. В днешното оформяне на цветните лехи особено внимание се отделя на цветовата аранжировка. Акцентите в парковата организация насочват погледа към определен детайл и дават възможност на посетителя да се наслади едновременно на дизайна и на умелото съчетание на цветовете.

Терасите с впечатляващите лози не засенчват великлепието на създадените други паркови елементи. Засадените 3000 плодни дървета, оранжерията, в която се отглеждат портокали, пъпеши, праскови и банани, а през зимата се съхраняват всички екзотични южни растения, статуите на богините Флора и Помона допълват великолепието на скромния по размери дворец. Впрочем Фридрих е издигнал няколко храма и постройки в стил рококо.. Някои от тези постройки са малки къщи и чрез тях се компенсира липсата на стаи за прием в малкия дворец. Фридрих не е имал ловен парк, понеже е считал, че това занимание е жестоко и недостойно за просветен монарх, за какъвто той се е считал. Неговият красив Китайски чаен павилион, построен през 1754, отразява "просветния" интерес на неговото време към екзотични земи.

Китайската къща е впечатляваща и е една от големите атракции на парка - по своята същност тя е приятна малка ротонда с надвиснал покрив, подпрян от позлатени палмови стъбла, около които са групирани позлатени китайски фигури, пиещи чай. Фигурите са в естествен размер. Техният екзотичен характер хармонира с формата на колоните, които наподобяват палми. Цялата постройка е малка фантазия, красиво разположена в средата на зелена морава и оградена с чимширена ограда. Красив завършек на приятния кът са китайските вази, поставени в края на тревните алеи. (снимка)

Днешният парк „Сан Суси" е пример за смесения стил в парковото строителство на 19 век. В него откриваме италианско и френско влияние върху архитектурата, отделни екзотични акценти от китайската култура, английски стил в решението за цветните лехи, но над всичко доминира стремежът на неговия създател Фридрих Велики към покой и лесно разтоварване от хорската шумотевица.

14.08.2015, Даниела СТАНЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Градините на замъка Повис
Много епохи си дават среща в уелския замък Повис. Разположен в среден Уелс, близо до град Уелшпул, замъкът е типичен представител на внушителна средновековна крепост, която е съумяла да оцелее до наши дни през превратностите на времето. Това, което прави замъкът Повис забележителен, е неговата...

Шефилд парк – единство на традиции и нови идеи
Величествени дървета, ефектни храсти, ярки багри, оглеждащи се във водната повърхност – този парк е забележителен резултат на талантливо планиране, последвано от векове старателна поддръжка - изцяло в духа на Англия.

Градините на имението Чатсуърт
Чатсуърт е сред любимите исторически имения във Великобритания. Годишно то е посещавано от над 300 000 туристи и любители на спокойната естествена паркова среда. Разположено в прекрасна местност в Дербишър, в рамките на националния парк Пий, имението е собственост на дука и дукесата на Девършир и е най-голямото частно имение в Англия.